Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, продължава да бъде най-нисък в България в рамките на целия ЕС, показват експресни предварителни данни на официалната европейска статистика Евростат. През 2023 г. покупателната способност варира между 64% от средното ниво за ЕС в България (слабо повишение от 62% през 2022 г. и 57% през 2021 г.) и 240% в Люксембург.  През 2023 г. между страните от ЕС бяха регистрирани значителни разлики в БВП на глава от населението, изразен в стандартите на покупателната способност. Люксембург и Ирландия имат най-високи нива (съответно 140% и 112% над средното за ЕС), изпреварвайки с доста Нидерландия (с 30% над средното за ЕС), Дания (с 28% на средното ниво) и Австрия (с 23% над средното). За разлика от тях, България продължава да регистрира най-нисък БВП на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, като той е с 36% под средното ниво за ЕС. Нашата страна е следвана от Гърция (с 33% под средното в ЕС ниво) и Латвия (с 29% под средното европейски ниво).

С 22 процента нарастват жилищните кредити в България и с 13,1 процента потребителските кредити в края на февруари на годишна база. Това показват данните от паричната статистика на българската народна банка (БНБ) за февруари 2024 г. Кредитите за домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са 39,411 млрд. лв. (19,9 процента от БВП) в края на февруари т.г. Спрямо същия месец на 2023 г. те се увеличават със 17,1 процента. В края на февруари жилищните кредити са 20,520 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 22 процента. Потребителските кредити възлизат на 17,204 млрд. лв. и се увеличават с 13,1 процента спрямо февруари 2023 г. На годишна база другите кредити (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) намаляват с 0,2 процента, като достигат 400,9 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават с 6,7 процента на годишна база през февруари 2024 г. и в края на месеца са 461,7 млн. лева. Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 8 процента на годишна база през февруари т.г. и в края на месеца достигат 44,817 млрд. лв. (22,6 процента от БВП). Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 7,504 млрд. лв. (3,8 процента от БВП) в края на февруари. В сравнение с февруари 2023 г. те се увеличават с 23,1 процента. В края на февруари общо кредитите за неправителствения сектор (нефинансови предприятия, финансови предприятия, домакинства и НТООД са 91,732 млрд. лв. (46,3 процента от БВП). Те се увеличават на годишна база с 12,9 процента. От БНБ обясняват, че изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции, чийто обем за последните дванадесет месеца е 160,4 млн. лева. Според данните в края на февруари 2024 г. депозитите на неправителствения сектор са 127,728 млрд. лв. (64,5 процента от БВП), като годишното им увеличение е 8,5 процента. Депозитите на нефинансовите предприятия са 43,054 млрд. лв. (21,7 процента от БВП) в края на февруари. В сравнение със същия месец на 2023 г. те се увеличават с 5,1 процента. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 0,5 процента на годишна база през февруари 2024 г. и в края на месеца достигат 3,844 млрд. лв. (1,9 процента от БВП). Депозитите на домакинствата и НТООД са 80,831 млрд. лв. (40,8 процента от БВП) в края на февруари, като те се увеличават с 10,8 процента спрямо същия месец на 2023 г.

През изминалата 2023 г. има съществено разместване на електроенергийния пазар в България, сочат данните от годишния доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране. Производството на електроенергия от въглищни електроцентрали е намаляло почти наполовина – с 46 на сто при ТЕЦ на лигнитни въглища, каквито са мощностите в "Марица Изток", и с 51 процента при централите на черни и кафяви въглища. Спадът при производството на хидроенергия е 21 на сто. АЕЦ "Козлодуй" е намалила съвсем леко производството си – с 0.23 процента. Всичко това води до 22% намаление на тока, отдаден в електропреносната мрежа. Значителен ръст от 141 процента бележи производството на енергия от фотоволтаици. Той като соларните паркове са присъединени не към мрежата високо напрежение, а към тази на електроразпределителните дружества, отдадените при частните мрежови оператори електроенергия се е увеличила с около 30 на сто. Така през миналата година ядрената електроцентрала е произвела най-много ток и делът ѝ на пазара е бил 43 на сто, на топлоелектрическите централи се падат 29 процента, а останалите 18% от тока са дошли от възобновяемите енергийни източници. През 2023 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е издала 27 нови лиценза за търговци на електроенергия и те вече са 168. Цената на природния газ е намаляла с около 51 на сто през цялата 2023 г. Ако през януари синьото гориво е струвало 179.33 лв./МВтч, през декември цената вече е била 87.50 лв./МВтч. Спадът продължи и в първите три месеца на 2024 г. и отне от цената на газа още около 23 на сто, но за април очакванията на държавния доставчик "Булгаргаз" са тя да нарасне макар и с минималните 2 процента от настоящите 57.59 лв. до 58.84 лв./МВтч. "Булгаргаз" е закупил повече втечнен природен газ през миналата година, отколкото тръбен по договора за добив от азерското находище "Шах Дениз ІІ". Данните сочат още, че има съществено раздвижване на свободния пазар на ток у нас и тук също има нови 35 играчи, които са получили лицензи за търговия със синьо гориво, и техният брой вече е 108.

Фирмата "ИДДД Логистик" ЕООД е спечелила поръчка за екарисажи на стойност 34 млн. лв. Възложител е Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и касае територията на цяла България. Поръчката е разделена на 4 позиции, всяка с прогнозна стойност от 11,25 млн. лв. без ДДС. Само за 2 от тях има повече от един кандидат защато сред условията да спечелят поръчката е да имат изпълнени минимум две идентични или сходни услуги в последните 3 години. Новата многомилионна поръчка за екарисажи е за срок от 3 години и е твърде вероятно при следващата процедура фирмата "ИДДД Логистик" да остане без конкуренция, както вече се е получило сега при две от позициите. Настоящата поръчка е за събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях. "ИДДД Логистик" е учредена през 2015 г. с наименованието "Нобилис Юръп" от гръцкия гражданин Христос Критикопулос. Година по-късно я придобива Михаил Василев, който след още няколко месеца я продава на семейство Янка и Борислав Лазарови (двамата с по 1/3 дялове) и третата третина е на фирма "Син кръст" ООД – собственост на Даниела Иванова и Борислав Йорданов. Преименуват я на "Син кръст 2016". През 2019 г. Борислав Лазаров придобива и останалите дялове и фирмата става семейна. През 2020 г. дружеството е продадено на фирмата "Еко инвест България" – еднолична собственост на 53-годишния Светозар Савов Светозаров, който я преименува на "ИДДД Логистик". Първата си поръчка за сумата от 262 000 лв. "Син кръст 2016" печели през 2017 г. за умъртвяване по хуманен начин на птици от засегнати животновъдни обекти с констатирани огнища инфлуенца А. Възложител е Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив. Същата година се сдобива с втора поръчка – за сумата от 1 356 164 лв. без ДДС. Тя вече е възложена от БАБХ и е за умрелите животни от Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Смолян и София. Следващата е от периода 2018-2019 общо за 17,7 млн. лв. по три позиции. Към онзи момент по-толериран се оказва конкурентът ѝ "Еко БГ – СЖП" на Пламен Манджуков, който от четирите позиции печели само една за 7,3 млн. лв., но сумата по договора е многократно увеличавана, за да стигне до над 20 милиона. Последният анекс е от февруари месец 2022 г. В същия период на двете фирми са възложени спешни поръчки от ОДБХ – София град с мотив, че незабавно трябва да се събират и обезвреждат умрели животни след бързото разпространение на африканска чума по свинете. На "Син кръст 2016" е дадена поръчка за 6,8 млн. лв., увеличена след няколко месеца на почти 8,9 млн. лв. а на конкурента ѝ – за 3,1 млн. лв., увеличени на 4,2 млн. лв. През миналата година "ИДДД Логистик" има спечелени поръчки за областите, групирани в южните райони, за близо 3 млн. лв.

Капиталът на общинските транспортни дружества „Метрополитен“ и „Столичен автотранспорт“ ще бъде увеличен с непарични вноски. Решението бе прието единодушно и без дебати по време на заседанието на Транспортна комисия към Столичния общински съвет. И при двете дружества е предвидено Столична община да направи апорт на вземания. В доклада за „Столичен автотранспорт“ е записано правото на вземане от Столична община на главници и лихви по договори за заеми, които са сключвани в периода 2021 – 2023 г. Направена е оценка на непаричната вноска от три вещи лица и съгласно техните заключения пазарната стойност на оценените вземания възлиза на над 15 млн. лв. (15 071 462.07 лв.). С толкова се увеличава и капитала на „Столичен автотранспорт“. С това се актуализира и устава на дружеството, където вече ще бъде записано, че капиталът е в размер на над 49.1 млн. лв. В доклада за „Метрополитен“ е записано пък правото на вземане, възникнало след решение от 2019 г., когато СОС превежда пари на дружеството за извършване на ремонт и модернизация на 8 метровлака. Съгласно заключения на вещите лица пазарната стойност на оценените вземания е над 36.1 млн. лв. Предложено е с толкова да се увеличи и капитала на дружеството. И тук отново е променен устава, където актуализираният капитал ще бъде в размер на над 48.6 млн. лв.

Българската банка за развитие има нов член на ръководството. Това е Теодора Пешева, която се присъединява към Управителния съвет на институцията. Пешева е ръководила корпоративното банкиране в ОББ и Търговска банка на Гърция (Емпорики Банк България). В продължение на 10 години е била и ръководител на отдел „Големи корпоративни клиенти“ в Банка ДСК. Кариерата й преминава още през Мазарс Груп – Лондон и Делойт България. В ББР Теодора Пешева работи от април 2023 г., управлявайки дейността в сегмента на корпоративните клиенти.

Глобалният доставчик на телекомуникационни услуги "Нетера" се ресертифицира по три ИСО сертификата. Единият сертификат гарантира, че системата за управление на качеството на "Нетера" е проектирана да отговаря последователно на изискванията на клиентите и да повишава удовлетвореността им чрез непрекъснато подобрение. Другият сертификат демонстрира ангажираността на компанията към информационната сигурност чрез внедряване на надеждна система за управление на информационната сигурност, която защитава поверителността, целостта и наличността на активите. Третият сертификат показва способността на "Нетера" да предоставя постоянно висококачествени ИТ услуги, които отговарят на нуждите на клиентите ѝ.

От 25 март транспортният бизнес може да пътува с едно бордово устройство , един договор и един доставчик и в Словакия, както в България и още 14 тол системи в Европа. „Интелигентни трафик системи“ АД (TollPass) разширява европейската електронна тол услуга с още една държава - Словакия, и е една от първите европейски компании, които правят възможно автоматичното тол таксуване чрез едно бордово устройство чрез платформата TollPass за България, Унгария, Австрия, Германия, Белгия, Франция, Испания, Португалия, Италия, Швейцария, Полша, тунели в Германия и Белгия и мостове в скандинавските страни. Съвсем скоро предстои включването и на Словения и Чехия. С услугата TollPass EETS и бордовото устройство TollPass EUROBOX превозвачите могат да пътуват в Европа по-бързо, с по-малко разходи и с облекчения за водачите и мениджърите на автопаркове. Не трябва да спират на границите за заплащане на тол такси, да сменят бордовите устройства или да администрират множество договори с различни национални тол оператори. За бизнеса са разработени допълнителни услуги като възстановяване на ДДС и акцизи, карта за безкасово плащане на горива, прозрачност и отчетност за всички тол транзакции, непрекъснат онлайн достъп до актуална информация за управление на тол услугите, до помощна информация за условията и правилата за ползването на различните тол системи в Европа. Дигитализацията на услугите за транспортния бранш като приоритет на „Интелигентни трафик системи“, позволява на превозвачите да заявят услуга за тол отчитане в Словакия от 25 март 2024 г. директно от своите онлайн договори.

Паул Свобода, гражданин на Австрия, получи разрешение от КФН за член на надзорния съвет на „ГРАВЕ България Животозастраховане“ ЕАД- София. В момента в надзора са д-р Михаел Дрексел, д-р Отмар Едерер и д-р Гернод Райтер. Капиталът на фирмата е в размер на 12 400 000 лева. „ГРАВЕ България Животозастраховане“ е животозастрахователна компания, която е 100% собственост на една от водещите австрийски застрахователни компании „Grazer Wechsеlseitige Versicherung“ AG. През 2022 г. премийният й приход е в размер на 42.36 млн. лева, като постоянно расте в последните години. „Grazer Wechsеlseitige Versicherung“ AG създава през последните години над 20 дъщерни дружества в Централна и Източна Европа и продължава да се разраства и сега. Едноличен собственик на капитала на компанията е концернът GRAWE Insurance Group, основан през 1828 година в Грац, Австрия. Комисията за финансов надзор е одобрила Жанета Джамбазка за член на надзорния съвет на „Джи Пи Презастраховане“ ЕАД – София. В момента в надзора са Карло Скиаветто, Вернер Мьортел, Анна Мария Хегедюш и Беата Петрушова. Капиталът на фирмата е 53 400 000 лева. Едноличен собственик е “Дженерали ЦИЕ холдинг” – Нидерландия. „Джи Пи Презастраховане“ е част от Generali Group. Generali Group е основана през 1831 г. в Триест, Италия и в момента е един от най-значимите участници на световния пазар на застрахователни и финансови продукти. Учредено през юни 2008 г. „Джи Пи Презастраховане“ предлага животозастрахователно и общо презастрахователно покритие главно на дружества от Generali Group в Австрия, ЦИЕ и Русия. Generali е един от най-големите доставчици на застрахователни услуги и такива, свързани с управлението на активи в световен мащаб. Тя присъства в 50 страни по света с общ премиен приход от 81.5 милиарда евро за 2022 година. С повече от 82 000 служители, обслужващи 69 милиона клиенти, Групата има водеща позиция в Европа и нарастващото присъствие в Азия и Латинска Америка.

Съветът на Европейския съюз (ЕС) е одобрил предложени от ЕК промени, свързани с облекчаване на правилата за работа на европейските земеделци. Ревизията на правилата освобождава малките стопанства с площ под 10 хектара (100 декара) от контрол и санкции за спазването на изискванията на Общата селскостопанска политика за екологично земеделие. Според ЕК това са 65% от земеделците, които обаче държат само около 10% от земеделската земя. С предложените промени ще се намали значително административната тежест, свързана с контрола по правилата, и за самите стопани, и за институциите, като същевременно ще се запазят екологичните цели, посочват от Съвета на ЕС. Промените, които подлежат на утвърждаване от Европейския парламент, предвиждат облекчаване на административните изисквания към земеделците, гъвкави процедури за оценка на изпълнението на европейските правила и възможност за дерогация от стандартите за Добри земеделски и екологични условия (ДЗЕС). ЕК предлага въвеждането на обща разпоредба, която допуска държавите членки да предоставят временни изключения за селскостопанските производители от стандартите ДЗЕС, ако има непредвидени климатични условия, които възпрепятстват спазването им. Именно несъобразяването с климата на различните държави по отношение на прилагането на стандартите беше една от основните критики срещу правилата. Веднъж годишно държавите членки ще трябва да информират Комисията за такива дерогации. През тази година вследствие на земеделските протести в Европа беше допусната възможност за дерогация по ДЗЕС 8, който засяга минималния дял от земеделска площ, предназначен за непроизводствени площи или обекти. Според предложените от ЕК промени ще има повече гъвкавост и по отношение на ДЗЕС 6 – относно почвеното покритие през чувствителни периоди. На държавите членки ще се дава повече гъвкавост относно решението кои почви да бъдат защитени и през кой сезон, в зависимост от националните и регионални особености. Въвеждат се промени и в ДЗЕС 7 – друг от стандартите, който често е критикуван от земеделските производители и засяга редуването на култури. Сеитбообращението ще остане основна практика, но държавите членки ще могат да използват диверсификацията на културите като алтернатива с оглед на климатичните особености на отделни райони по отношение на суша или валежи. По стандарта ДЗЕС 8 земеделците вече ще бъдат насърчавани на доброволни начала, а не задължавани да оставят земя под угар, или да създават нови характеристики на ландшафта чрез екосхеми, като задължението им ще бъде единствено да поддържат съществуващите характеристики на земята. Предложенията ще бъдат гласувани в ЕП по спешна процедура, като първото четене ще се случи на пленарното заседание в края на април. Ако всичко върви по план, регламентът ще влезе в сила до края на пролетта.

Резервите на кленов сироп в Канада – единствените в света – достигнаха 16-годишно дъно, повдигайки въпроси за бъдещето на световно обичаната сладка основна храна в лицето на изменението на климата. Резерватът, разположен в Квебек, е проектиран да съхранява 133 милиона паунда кленов сироп всяка година. Но през 2023 г. предлагането падна до 6,9 милиона паунда (3,1 милиона кг). Експертите свързват недостига както с повишеното търсене, така и с по-топлото време, което е нарушило производството. Експертите твърдят, че засега това няма да повлияе на наличността или цената на кленовия сироп за потребителите. „Стратегическият резерв държи най-ниското си количество кленов сироп от 2008 г.“, Симон Доре-Уеле, заместник генерален директор на Производителите на кленов сироп от Квебек, казаха пред BBC. „Но ние не предвиждаме никакви проблеми с доставките в близко бъдеще.“ Производството на кленов сироп в Канада за милиарди долари представлява 75% от цялото световно производство на кленов сироп. Според национални данни по-голямата част от това – около 90% – се произвежда в провинция Квебек, където преди 24 години беше създаден единственият в света стратегически резерв от кленов сироп. Количеството кленов сироп в националния резерв – съхраняван в десетки хиляди варели в няколко склада в Квебек – е намаляло значително от 2020 г. насам. През тази година резервът е имал повече от 103 милиона паунда от лепкавия продукт. Сега количеството в резерва е само 7% от това, което беше преди четири години. Производството на кленов сироп, което обикновено се извършва между началото на март и края на април, разчита до голяма степен на деликатния баланс на температури под нулата през нощта и по-топли дневни температури над 0C (32F). Ниските температури помагат на кленовото дърво да абсорбира вода от почвата, докато по-топлото време през деня създава натиск, който изтласква водата надолу към дъното на дървото, което улеснява събирането на сока. През 2021 г. и 2023 г. по-високите пролетни температури, усетени в цялата страна, доведоха до намаляване на производството на кленов сироп, което спадна с 21% през 2021 г. спрямо предходната година. Това намаление обаче дойде след две последователни рекордни години на производство, през 2020 и 2019 г. В съчетание с годините с лоша реколта нараства търсенето на златния продукт. През 2021 г. Канада е изнесла 161 милиона паунда кленов сироп в 71 страни по света – увеличение с повече от 19% спрямо предходната година. Г-н Доре-Уеле каза, че ръстът на търсенето е свързан с усилията на Квебек да популяризира канадския кленов сироп и неговите предимства към други страни, предимно САЩ, Великобритания, Германия, Австралия и Япония. Тъй като предлагането на резерви намалява пред лицето на нарастващото търсене, мнозина искат да видят как ще се развие предстоящият сезон на прибиране на реколтата. Канада излиза от една от най-топлите си зими в историята. Температурите през декември, януари и февруари са били най-топлите от началото на воденето на отчети през 1948 г. vipmediapress

Темпът на нарастване на брутния вътрешен продукт на Азия тази година може да достигне около 4,5 на сто. Това сочи докладът "Икономически перспективи и напредък на интеграцията в Азия - 2024", който бе оповестен в първия ден от работата на Азиатския икономически форум в Боао, Китай, предадоха Ройтерс и ТАСС. Страните от Азиатско-тихоокеанския регион "продължават да се развиват въпреки външните предизвикателства" благодарение на силното вътрешно търсене, след като за 2023 г. се очаква икономиките им да са нараснали с общо 4,3 на сто, посочват експертите.