Към инвестиционната програма за общински проекти – т.нар. „Приложение 3“ към Закона за държавния бюджет, се добавят още 271 проекта, с което проектните предложения стават общо 2529. С приемането на държавния бюджет за тази година беше решено кметовете на общини да могат да предлагат проекти три пъти през годината – до 31 март, до 30 юни и до 30 септември 2024 г. Бюджетът на програмата беше прегласуван през април, а сега Комисията по бюджет и финанси одобри и предложението на Министерския съвет за втора актуализация на програмата. С изменението на инвестиционната програма прогнозният размер на финансирането за тригодишния период на програмата (до 2026 г.) става 6,226 млрд. лв., в това число – 4,552 млрд. за 2024 г., от които 747 млн. лв. са средствата по европейски проекти и 3,8 млрд. – проекти с национално финансиране. Общият брой на подадените към Министерството на регионалното развитие и благоустройството заявления за проектно финансиране са 1790, от тях са подписани 1240 споразумения на обща стойност около 2,6 млрд. лв. за 2024 г. Авансови плащания са поискани за 217 проекта за около 100 млн. лв., а междинни плащания са поискани по 41 проекта за 36 млн. лв. Направени са и 1,1 млн. лв. авансови плащания за проектиране. Постъпило е само едно искане за окончателно плащане. Това предполага, че само един проект към момента е достигнал до финална фаза.

Денят на българските пивовари, който се отбелязва на 20 юли, неслучайно е през лятото, когато ежедневно се произвеждат 3.4 милиона бутилки бира от половин литър. През четирите най-топли месеца на годината се генерират и 45% от годишните продажби и постъпления от бира, а средно на ден се продават по 3.6 милиона халби пиво. По данни на Съюза на пивоварите през 2023 г. производството на бира у нас бележи ръст от 4% спрямо 2022 г. Същата тенденция е валидна и за първите шест месеца на тази година в сравнение с предходната. За последните 18 месеца българските пивовари са добавили в асортимента си 15 нови бири, включително и производството на 4 световни премиални марки. Като най-важно продуктово нововъведение в сектора продължава да се развива сегментът на безалкохолните и нискоалкохолни видове (стилове) бира и миксове. Все по-богатото портфолио от безалкохолно пиво е свързано и с политиките на бранша за намаляване на злоупотребата с алкохол. През миналата година в България консумацията на безалкохолно пиво е надминала 6.5 млн. литра. Според специално проучване на Международния репутационен институт 70% от българите пият безалкохолна бира. От тях 60 на сто са редовни почитатели на пивото, които консумират пенливата напитка поне веднъж седмично. През първото шестмесечие на тази година вече са вложени 35 млн. лв. инвестиции в бранша. Иновациите са насочени към изграждане на съоръжения от така наречената зелена трансформация, включващи пречиствателни станции, инсталации за биоанаеробно третиране на производствените води, пълна реновация и разширяване на фабрика за малц, въвеждане на решения за намаляване на енергоемкостта и въглеродните емисии.

Четири български проекта – за изграждане на мрежа от паркинги, удълбочаването на река Дунав, модернизация на тягови подстанции и развитие на жп мрежата в пристанищни терминали – ще получат финансиране по Механизма за Свързване на Европа (МСЕ). Общата стойност на европейската инвестиция в одобрените проекти е около 169 млн. евро, от които малко над 143 млн. евро е финансирането от Кохезионен пакет на Механизма. Съвместният българо-румънски проект FAST Danube 2, който предвижда удълбочаване на река Дунав, получава 95 млн. евро европейско финансиране. Общата му стойност е почти 112 млн. евро. Той включва драгажни и укрепителни дейности в общата част на реката, така че да се гарантират добри условия за корабоплаване 340 дни в годината. С проекта значително ще се подобри свързаността на Дунавския регион и ще се улесни движението на товари и пътници по основната TEN-T мрежа, посочват от ресорното министерство. Около 27 млн. евро европейско финансиране получава проект за разгръщане на мрежа от паркинги за тежкотоварни превозни средства. Бенефициент е Сдружение „Аутомотив Клъстер България“. Очаква се проектът да стартира през септември тази година и да приключи до февруари 2027 г. Един от паркингите ще се намира край софийското с. Хераково с около 120 места. Освен в област София са предвидени съоръжения в Перник и Пазарджик, като мрежата ще бъде поетапно надграждана. Предвижда се изграждането на четири нови паркинг зони с шест паркинга и общ капацитет от 426 паркоместа за тежкотоварни автомобили. Проект за развитието на жп мрежата на пристанищни терминали „Бургас-Изток 2“ и „Бургас-Запад“ също е одобрен за финансиране. Общата стойност на дейностите е 10.7 млн. евро, а бенефициент е „БМФ Порт Бургас“ ЕАД. Предвижда се изграждането на около 4 км нови жп линии и нова разпределителна гара на пристанището. С увеличаването на капацитета на жп линиите в бургаското пристанище значително ще се подобрят връзките между железопътния и морския транспорт, посочват от министерството. Последният проект е свързан с модернизация на тягови подстанции Червена вода и Хитрино. За него са отпуснати 12.4 млн. евро на НКЖИ.

Заводът за кабелни инсталации в Плевен преустановява поетапно производството си, а причина за това е липсата на устойчива перспектива. „Леони Борднетц-Системе“ възнамерява първоначално да редуцира и впоследствие окончателно да спре производството в дъщерното си дружество „Леони България“ ЕООД и завода му в Плевен до края на годината. На следващ етап местното търговско дружество ще премине в производство по ликвидация. Като причини за стъпката са посочени трудности в надеждното наемане на достатъчно служители от местния пазар на труда и сериозната инфлация в страната. „Служителите и клиентите на „Леони България“, институциите и бизнес партньорите са в процес по информиране за решението. Всички текущи проекти ще бъдат реализирани в завода в Плевен до планираното спиране на производството в края на годината и впоследствие ще бъдат усвоени в глобалната производствена мрежа на „Леони“. Решението за редуцирането и окончателното спиране на производството в завода в Плевен, където работят около 1300 души, не е било взето лесно. Източник: iskra.bg

Бившият фуражен завод в село Първенец, заедно с всичките му прилежащи имущества и сгради, отново е обявен за публична продан от частен съдебен изпълнител. Имотът се намира в местността ЧАКЪЛА на ул. "Синчец" № 20 и е разположен на площ от 8 738 кв.м. Началната цена от която ще започнат наддаванията е 652 640 лв. (333 689 евро), което е с близо половин милион лева по-малко от последната публична продан през месец май. Заводът е фигурирал в регистрите на частните съдебни изпълнители и през 2020 година. Тогава търгът е бил с начална оценка от малко над 1,5 млн. лева. Целият имот е на площ 8 738 кв.м., с близо 5000 кв. м. РЗП като цената включва промишлена сграда, производствени и складови помещения, технологична линия за производство и гранулиране на фуражи и смески, както и всичкото налично оборудване, дворното място и допълнителните машини и съоръжения. Фабриката е собственост на „Българска фуражна компания“ ЕАД с едноличен собственик на капитала Любомир Петров. Дружеството е основано през 2013 г, като до момента собствеността е сменяна няколко пъти. Настоящата продан се налага заради неизплатени дългове на компанията към данъчни и банки. Върху имота има наложени тежести. Справка показва, че "Българска фуражна компания" ЕАД има задължения към НАП в размер на 57 869 лв., както и необслужван кредит към банка. Източник: trafficnews.bg

Цялата база на дружеството „Формопласт“, наследник на легендарния Завод за инструментална екипировка (ЗИЕ), в Кърджали трябваше да бъде продадена най-късно до средата на юни, но сделка все още няма. Предварителният договор е удължен с още два месеца, в който срок купувачът следва да осигури необходимите средства за прехвърлянето на имота в периферията на Кърджали. 56 работници, ангажирани в производството са притеснени за бъдещето си, а наемателите на помещения за автосервизи и други дейности са получили предизвестия да ги освободят в 3-месечен срок. Дружеството, което произвежда инструментална екипировка (шприцформи, пресформи, термоформи, щанци, щампи и др. подобни) и пластмасови изделия (транспортни каси, изделия за бита и индустриална пластмасова продукция), е учредено през 1972 год., като завод за инструментална екипировка, поделение на ДСО "Пластмаси и каучук" към Министерството на химическата промишленост. С Решение № 1232 от 17.11.1997 год. на Кърджалийския окръжен съд е регистрирана извършената приватизация на "Формопласт" ЕАД по линия на Масовата приватизация. „Формопласт“ АД е публично дружество, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса. Общият размер на акционерния капитал на дружеството е 3 798 905 лева. Акции притежават различни фондове, дружества, други физически и юридически лица. Според неофициална информация базата на „Формопласт“ ще премине в ръцете на „Елванлар“ за около 10 милиона лева. Източник: 24rodopi.com

Инвестиционно намерение за изграждането на високотехнологична поликлиника за 10 000 000 лв. и създаването на 100 нови работни места е получено в Община Хасково от Търговска Лига - Глобален Аптечен Център. Желанието е създаване на поликлиника „Сърце и мозък“, която да е построена на общински терен от 6 166 кв. м зад ДНА и под новия парк на Десети родопски полк, който е част от общите площи, предоставени на общината от Военното министерство. Общинският съвет ще разгледа докладната, за да даде предварителното си съгласие. Компанията е в процедура на издаване на сертификат за инвестиции клас А. Такова е изискването за придобиването на терена. След това това той ще бъде оценен от лицензиран оценител. Предвижда се в частната поликлиника да има диагностично-консултативни лекарски кабинети за джипита, лаборатория, диализен център, звено за образна диагностика, диалезен център. Предвидени са 4 надземни етажа, както и подземен, паркинг с 53 места, аптека, оптика и кафене.

"Телематик Интерактив България“ АД е увеличило капитала на дъщерното си дружество Palmsbet Curacao B.V., чрез което оперира в Перу. Българската компания е записала и придобила 50 хил. акции за 50 хил. евро от увеличението на капитала. Дружеството Palmsbet Curacao B.V. получи лиценз да организира онлайн залагания през интернет сайта си в края на 2022 г. Капиталът му е неколкократно увеличаван, за да отговори „Телематик“ на регулаторните изисквания в Перу и да стартира същински операции на пазара. Компанията активно работи и по стартиране на операциите си в Северна Македония. В последната година акциите на „Телематик“ поскъпват с над 16%, а пазарната капитализация е малко под 201 млн. лева. Акционерите на дружеството гласуваха разпределянето на 0,9 лева брутен дивидент на акция от печалбата за 2023 г., който започна да изплаща от 2 юли. Общата сума възлиза на почти 11,7 млн. лева, което представлява половината от печалбата на компанията за 2023 г. В началото на годината „Телематик“ изплати извънреден дивидент в размер на 0,39 лева бруто на акция, или общо малко над 5 млн. лева.

Акциите на „Шелли груп“ вече се търгуват на най-новия сегмент за двойно листване на Българската фондова борса (БФБ) EuroBridge. Това е първата компания, която се търгува в новия сегмент, който беше създаден от БФБ в съвместно сътрудничество с Deutsche Borse. Чрез него дружествата, които проявяват интерес, могат да листнат акциите си и да търсят капитал едновременно и на двете борси в България и Германия, възползвайки се от достъпа до глобални инвеститори. Акциите се търгуват на EuroBridge Market в евро, сетълментът по сключените сделки също ще се извършва в евро в TARGET2-Securities (T2S). Сегментът EuroBridge Market беше представен по време на събитие, организирано от БФБ в началото на април. Той позволява двойно листване на компаниите едновременно на БФБ-София и на Xetra във Франкфурт. През последната година акциите на „Шелли груп“ поскъпват с близо 170%, а пазарната капитализация възлиза на около 700 млн. евро (1,4 млрд. лв.).

Продукцията в строителството на ЕС отново се понижи през май, но в България отбеляза добро нарастване след два месеца на спад. Това показват данните на Евростат. Строителството в ЕС се понижи с 1% спрямо април, когато отбеляза стагнация на нивата от март, докато в рамките на еврозоната продукцията в строителството се сви през май с 0,9% след понижение с 0,4% месец по-рамо и спад с 0,6% през март. Най-силен спад през май отбеляза строителството в Чехия (спад с 5,1%), Румъния (с 4,1%) и Унгария (с 3,8%), докато най-солиден ръст на продукцията в строителството беше отчетена във Финландия (повишение с 1,9%), България (с 1,1%), Белгия (с 0,3%) и Испания (с 0,3%). Спрямо година по-рано продукцията в строителния сектор на ЕС се сви за четвърти пореден месец, спадайки през май с 2,5%, а в рамките на еврозоната строителството също отбеляза понижение за четвърти пореден месец, намалявайки с 2,4% - най-солиден спад февруари 2021 г. насам. Най-силен спад на годишна база на строителството през май беше отчетен в Швеция (понижение със 7,5%), Словения (със 7,4%) и Германия (със 7,0%), докато най-солидно повишение отбеляза строителството в Унгария (ръст със 7,3%), България (с 4,4%) и Дания (с 1,1%).

Главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Пиер-Оливие Гуриншас предупреди, че напредъкът в овладяването на инфлацията все още може да се забави заради упорито високите цени на услугите, което ще провали надеждите за ранно намаляване на лихвените проценти до 2%. Фондът предупреди, че продължаващият ценови натиск може да забави връщането на по-ниските разходи по заемите. Прогнозите на фонда показват, че инфлацията в световен мащаб едва ли ще достигне 2% до края на 2025 г. Въпреки съмненията на МВФ инвеститорите очакват, че Федералният резерв ще направи първото намаление през септември, след като председателят Джером Пауъл и други членове на ръководството на централната банка заявиха, че последните данни за инфлацията показват "напредък". Макар че неотдавнашният спад на ценовия натиск в САЩ е "стъпка в правилната посока", най-голямата икономика в света е достатъчно силна, за да могат политиците "да си позволят да изчакат малко повече, ако е необходимо, по отношение на прехода към облекчаване на лихвените проценти", сподели Гуриншас. Фондът също така предупреди за възможността за "значителни колебания" в икономическата политика през тази година в резултат на изборите по света, като една от възможните последици е засилване на протекционизма. Кандидатът за президент на републиканците Доналд Тръмп иска да наложи 10% мито върху целия внос и 60% върху вноса от Китай. В понеделник сенаторът от Охайо Джей Ди Ванс, привърженик на протекционизма и ограниченията върху имиграцията, беше обявен за негов избор за вицепрезидент. Гуриншас отбеляза, че страните, които са налагали мита в миналото, обикновено са поемали разходите за тях. "Това вреди на националната икономика, а също така причинява странични ефекти и на други държави", каза той. Въпреки това търговията между страните ще се разшири с 3.25% през тази година, след като през 2023 г. остана в застой. Икономиката на САЩ ще расте с малко по-бавен темп от 1.9% през 2025 г. Фондът остави прогнозата си за глобалния растеж непроменена - 3.2% през тази година, като предвижда, че ръстът на световната икономика ще се ускори леко до 3.3% през 2025 г. Анализът сочи, че икономиката на САЩ ще расте с малко по-бавни темпове от очакваното досега, като през 2024 г. ще се разшири с 2 .6%, а през следващата година - с 1.9%. Също така растежът в еврозоната се очаква да се възстанови до 1.5 % през 2025 г., след като тази година се предвижда да е само 0.9%. Икономиката на Обединеното кралство ще се разшири с 0.7% през тази година, което е малко повече от прогнозираното през април, и с 1.5% през 2025 г. Фондът повиши прогнозите си за растежа на Китай с 0.4 процентни пункта - до съответно 5% и 4.5% през 2024 и 2025 г.

Международният валутен фонд (МВФ) повиши прогнозата си за икономическия растеж на Индия за 2025 г. финансова година на 7%, съобщи вестник Economic times. По този начин МВФ запазва статута на Индия като най-бързо развиващата се от големите икономики в света. Индия, която вече се смята че е надминала по население Китай (втората икономика в света), е с петата по размер икономика в света. Наскоро JPMorgan повиши прогнозата си за ръста на БВП на Китай за тази година на 5,2%, а правителството на страната икономически ръст за годината от 5%. Повишаването на прогнозата за темпове на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, фондът обяснява с подобрените перспективи за частното потребление, особено в селските райони. Едновременно с положителните тенденции, в прогнозата на фонда се посочват и рискове за растежа, свързани с евентуално повишаване на инфлацията, волатилността на валутния курс спрямо основните валути и напрежение в търговските отношения с други държави. Посоченото, смятат анализаторите от МВФ, подсилва значението на разумните политически решения и многостранното сътрудничество. Наскоро заместник-управителят на Резервната (Централната) банка на Индия (RBI) Майкъл Патра заяви, че Индия показва висок икономически растеж и може да стане втората по големина икономика в света още през 2031 г., а не през 2048 г., както се прогнозираше. По думите му, страната също така има потенциал да стане най-голямата икономика в света до 2060 година. Патра отбелязва още, че правителството на страната набляга на макроикономическата и финансовата стабилност, което е важно за излизането на индийската рупия на международно ниво. Той добавя, че според прогнозите на RBI, инфлация в Индия за 2024-2025 г. ще бъде средно 4,5%, а за 2025-2026 г. - средно 4,1%.