Едва 4.6% от парите, които ЕС дава на България чрез еврофондовете за 2021-2027 г., са усвоени, съобщи служебния финансов министър Людмила Петкова в Народното събрание. Към края на март най-добро е изпълнението на програмите "Храни и основно материално подпомагане" - 34%, и "Конкурентоспособност" - 13.8%. Най-слабо - на транспортната програма - 0.8%, и на тази за наука - 1.2%. Разплатени са 616 млн. евро от общо 12.9 млрд. евро на разположение. Усвояването на парите по европрограмите за 2014-2020 г. е 95.9%, като са разплатени 8.9 млрд. евро. Миналата седмица Еврокомисията призова София да ускори усвояването на европейските пари, ако иска да постигне икономическите и социалните си цели.

Българската народна банка запазва на 2% нивото на антицикличния буфер за третото тримесечие на 2025 г. По правило решението се обявява година по-рано, но това не означава, че ако се наложи, институцията няма да промени този процент. Той има за цел да послужи като защита на банковата система срещу потенциални загуби, произтичащи от прекомерен кредитен растеж. От 1 октомври 2022 г. буферът бе определен на 1%, от 1 януари 2023 г. бе повишен на 2% на две стъпки. Запазването му на това ниво има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките. Кредитната активност в сектора на домакинствата се запазва висока, особено в сегмента на жилищните кредити, като засиленото им предлагане от страна на кредитните институции създава условия за допълнително кредитно търсене, посочва в мотивите си БНБ.

С близо 11% нарастват продажбите на държавните оръжейни компании през първото тримесечие на 2024 г. Най-голямата държавна военна компания - "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ), продължава да увеличава приходите си през тази година, макар че ръстът не може да се сравнява с рекордните близо 65% за 2023 г. Сопотският завод произвежда различни боеприпаси от съветски тип, които се използват в Украйна. Персоналът продължава да расте и през 2024 г., като заетите се увеличават със 150 души до 4769 към март. Двуцифрено понижение отбелязват кораборемонтната "Терем - КРЗ флотски арсенал - Варна" и пловдивската "Авионамс", която ремонтира летателни апарати. "Терем" са пренаситени с поръчки и работят при изключително високо производствено натоварване, което е причина за формирането на близо 3 млн. лв. незавършено производство към март. Част от услугите, които извършва компнията, са за Министерството на отбраната, а значителна част от бизнеса (близо 80%) е за гражданския сектор. Предстои изпълнението на проект за строителство на кораб с хърватски клиент, който е най-мащабният за последните 50 години. Авиоремонтният завод продължава негативната си серия и е единственото от по-големите предприятия, което свива приходите си през 2023 г., като тенденцията се запазва и през първото тримесечие на тази година. "Авионамс" обаче има 1.3 млн. лв. увеличение на запасите от продукция и незавършено производство, което вдига общите приходи до 2.8 млн. лв. и така те изпреварват резултата за същия период на миналата година. Компанията е избрана от българска страна да осигурява ремонт и обслужване на агрегати от самолетите F-16, като дейностите ще бъдат финансирани от държавния бюджет през следващите три години. Увеличен обем на поръчките е причината и за близо 40-процентния ръст на приходите за първото тримесечие на казанлъшката НИТИ, която произвежда основно учебно-тренировъчни средства и полицейски боеприпаси. Повишението през тази година е дори над това през 2023 г. Разнопосочни са резултатите на другите дружества на "Терем". Докато "Хан Крум" и "Ивайло" влошават представянето си, друг завод от групата - "Терем - Цар Самуил", е рекордьор сред държавните оръжейни компании, като утроява приходите си през първото тримесечие, но от много ниска база. Компанията успява да постигне и малка печалба (32 хил. лв.). Основната дейност на завода в Костенец е шнековането (пресоване) на взривни вещества в боеприпаси, след като в началото на миналата година това производство беше възстановено.

Държавата отпуска близо 45 милиона лева за изграждане на техническа инфраструктура в индустриален парк Божурище и за увеличаване на капитала на икономическата зона в Доброславци. За целта са направени промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2024 г. Министерски съвет отпуска допълнителни плащания в размер на 44 777 200 лева за целево увеличение на капитала на "Национална компания индустриални зони" ЕАД, която е под шапката на икономическото министерство. За индустриалния парк в Божурище - близо 23.5 млн. лв. Част от средствата - в размер на 23 489 280 лева, са за проектирането и изграждането на техническа инфраструктура - довеждащи електропроводи и електрическа подстанция в "Индустриален парк София - Ложурище". За икономическа зона Доброславци - 21 млн. лв. С остатъка от средствата - 21 287 920 лева, ще бъде увеличен капиталът на "Икономическа зона Доброславци", за да се обезпечат дейности по изграждането ѝ. Икономическата зона в Доброславци беше създадена с решение на правителството от 10 април 2023 г. с цел стратегическо развитие на автомобилната индустрия в България и привличане на инвестиции. "Икономическа зона Доброславци" ЕАД е дъщерно дружество на "Национална компания индустриални зони" ЕАД.

Капиталът на държавната компания "Български пощи" ще бъде увеличен с 50 млн. лв. след очакваното одобрение от Европейската комисия на Плана за преструктуриране на дружеството. Увеличаването на капитала на пощенския оператор ще се формира от непарична вноска, представляваща вземане на държавата от "Български пощи" в размер на 50 млн. лева, заедно с дължимата лихва. Средствата бяха отпуснати като заем на държавното дружество с цел оздравяването му на 7 юли 2023 г. След одобряване на Плана за преструктуриране от Европейската комисия, сумата, която държавата към момента е предоставила като заем на дружеството, ще се преобразува в капитал. По този начин "Български пощи" ще излезе от досегашния си статут на предприятие в затруднено положение. Дружеството ще има възможност да получава в пълен размер компенсацията от държавния бюджет за универсалната пощенска услуга и за изплащането на пенсии чрез пощенски станции.

Производителят на електродомакински уреди, ЕЛДОМИНВЕСТ успешно изпълни проект по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021, който включва внедряването на ново енергоефективно съоръжение - пещ за изпичане на емайловото покритие, чрез която трайно ще бъдат намалени потреблението на енергия в производствените процеси и генерираните въглеродни емисии.Проектът е на обща стойност 325 933 лв. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ покрива 100% от допустимите разходи по проекта. Целта на инвестицията е да се осигурят енергоспестяващи мерки и икономия на енергия в производствените процеси в завода. Като допълнителна мярка за икономия на енергия към пещта беше инсталиран и топлообменник, който да използва топлината от отработените газове за подгряване на въздуха в камерата за сушене на емайловото покритие преди изпичане. По този начин ще се оползотворява и остатъчната енергия от пещта и ще се редуцират въглеродните емисии. Пещта влезе в експлоатация на 29.04.2024 г., а официалното ѝ откриване се състоя на 07.05.2024 г.

Сдружение с участие на „Трейс Груп Холд“ АД и дъщерно дружество е подписало договор за поддръжка и ремонт на пътищата в Югоизточния регион на България. Прогнозната стойност на договора е малко под 140 млн. лева, пише в съобщението. Срокът на договора е 48 месеца от датата, посочена във възлагателно писмо, издадено от възложителя. Дружеството ще извършва текущ ремонт на пътищата в региона, текущо и превантивно поддържане, аварийни ремонти и зимно поддържане. През първото тримесечие на годината „Трейс Груп Холд“ отчете почти двоен ръст на приходите на годишна база до близо 111,4 млн. лева от почти 56,5 млн. лева към края на първото тримесечие на миналата година. Увеличението е заради почти двойния ръст на приходите от строителни договори до 104,8 млн. лева от 52,8 млн. лева година по-рано, както и над двойното повишение на приходите от продажби на продукция заради силния ръст при продажбите на асфалтови смеси. Печалбата на компанията възлиза на над 4,7 млн. лева за отчетния период при малко под 600 хил. лева година по-рано, според консолидирания отчет за периода януари-март.

Българският производител на протеинови барчета Roobar, компанията Smart Organic, обяви, че е набрала нови 19,6 милиона лева от Българската фондова борса. Така дружеството реализира успешно увеличение на капитала си чрез подписка за първично публично предлагане на акции. Мажоритарният собственик на производството Яни Драгов е осъществил допълнителна продажба на акции на БФБ в размер на близо 5 милиона лева. След успешно приключване на инвестиционния рунд свободно търгуваните акции, тоест акции извън мажоритарния собственик - free float, се очаква да достигнат 14.6 % от капитала на фирмата. Консултант по предлагането беше инвестиционния посредник Карол АД и в него взеха участие близо 400 индивидуални и институционални инвеститори. Смарт Органик АД стана първото дружество, което успешно мигрира от пазара BEAM към основния пазар на БФБ. Smart Organic e пионер в производството и дистрибуцията на органични хранителни продукти, посветен на насърчаването на здравословния живот чрез устойчиви практики. С разнообразно продуктово портфолио и силно пазарно присъствие, мисията на дружеството е доставката и производството на висококачествени органични храни на потребителите по целия свят.

Акционерите на „Чайкафарма Висококачествените лекарства“ АД са одобрили решение за разпределяне на дивидент в акции (увеличение на капитала със собствени средства). Гласуваният дивидент в акции за 2023 г. е в общ размер на 7,3 млн. лв. Размерът на капитала на дружеството преди увеличението е 84,5 млн. лв., а след увеличението ще бъде 91,8 млн. лв. През първото тримесечие на годината консолидираните продажби на „Чайкафарма“ се понижават с под 2% до 13,361 млн. лева от 13,61 млн. лева година по-рано. Разходите същевременно нарастват с малко над 1% до 11,739 млн. лева от 11,588 млн. лева. Дружеството отчита консолидирана печалба в размер на 1,466 млн. лева към края на март при 1,939 млн. лева към края на март 2023 г., като понижението достига 24% на годишна база.

На 27.06.2024г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи Протокол от годишно събрание на акционерите на КММ АД - Шумен проведено на 26.06.2024г.

Европейската комисия съобщи, че осигурява близо три милиарда евро за развитие на енергетиката в няколко страни от ЕС. България се предвижда да получи 65,2 милиона евро. Осигурените средства са от приходите от търговия с емисии и ще послужат за 39 проекта в 10 държави от ЕС. Средствата ще послужат за подобряване на енергийните системи, за намаляване на замърсяването с парникови газове, за повишаване на енергийната ефективност. С европейската подкрепа ще бъде осигурен ток от възобновяеми източници. България се предвижда да получи общо близо 197 милиона евро по проекти, свързани с поставянето на нови електромери, за съхранение на данни за разхода на потребителите, за намаляване на употребата на изкопаеми горива, за превози на ток, за смяна на проводници и трасфрорматори. Тези близо 3 млрд. евро са първият транш за 2024 г. Над една трета от сумата отива в Румъния – 1,095 млрд. евро, като с парите ще се финансират схеми за подпомагане по договори за разлика за производството на електроенергия от възобновяеми източници. На второ място по безвъзмездни средства е Чехия - 835,2 млн. евро за подкрепа на домакинствата за придобиване и инсталиране на нови фотоволтаични системи. Полша получава 697,5 млн. евро за модернизиране на инфраструктурата за зареждане на тежкотоварния си транспорт, а четвърта по размер на предоставените средства е Унгария със 76,8 млн. евро за модернизиране и развитие на районни отоплителни системи, основани на ВЕИ, следвана от България. Литва взема 59 млн. евро за развитие на капацитета за съхранение с цел балансиране на енергийните си системи. На Хърватия се падат 52 млн. евро за разгръщане на фотоволтаичен капацитет и капацитет за съхранение на енергия за доставчиците на обществени водни услуги. Словакия получава 35 млн. евро за производство на водород от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на енергия. С приходи от парникови емисии за 26,8 млн. евро Латвия ще финансира използване на ВЕИ в многофамилни жилищни сгради, обществени сгради и енергийни общности. Естония получава 24,1 млн. евро за подобряване на енергийната ефективност и насърчаване на ВЕИ в обществените сгради в страната.

Всички 31 най-големите банки в САЩ преминаха ежегодните стрес тестове на Федералния резерв, като резултатите сочат, че могат да издържат при теоретичен сценарий с повишаване на безработицата до 10% по време на тежка рецесия, пише Financial Times. Фед съобщи, че при базовия му сценарий банките, включително JPMorgan Chase, Goldman Sachs и Bank of America, ще изгубят близо 685 млрд. долара и ще понесат най-големия си капиталов удар от 6 години, но все пак ще отговарят на минималните регулаторни стандарти. Сценарият включваше спад с 40% на цените на бизнес имотите, значителен ръст на свободните офис площи и спад с 36% на цените на жилищата.„Тази година стрес тестът показва, че големите банки имат достатъчно капитал, за да издържат на силно стресов сценарий и да отговорят на изискванията за минималните капиталови съотношения“, заяви Майкъл Бар, зам.-председател на Фед, отговарящ за надзора. „Целта на нашия тест е да спомогне за гарантирането, че банките имат достатъчно капитал, за да поемат загуби при силно стресов сценарий“, добави той. Тестовете се използват, за да изчислят минималното количество капитал за поемане на загуби, което банките трябва да поддържат спрямо активите си. Анализаторът от Barclays Джейсън Голдберг счита, че капиталовите изисквания за редица големи банки, включително Goldman и BofA, ще нараснат повече от очакванията на анализаторите и може да оставят по-малко капитал за възможни дивиденти и обратно изкупуване на акции. Годишните стрес тестове започнаха след финансовата криза през 2008 г. и са смятани за значим фактор за възстановяването на доверието в банковия сектор. През последните години най-големите банки в страната обикновено преминават тестовете, обичайно с широк марж, което повдига въпроси за тяхната полезност и смисъл. Матю Бизанц, партньор в отдела за финансови услуги на правната кантора Mayer Brown, казва, че надеждността на тестовете за капиталовите буфери „насочва вниманието на хората към погрешни неща“. „Миналия март 2023 г. видяхме как три банки бяха заличени за един месец“, отбелязва той, визирайки фалитите на Silicon Valley Bank, First Republic Bank и Signature Bank. „Но всички тези 31 банки оцеляват при стресово събитие, което трае девет тримесечия. Това засилва мнението колко нереалистичен е стрес тестът“. Резултатите са публикувани на фона на възобновеното внимание около капиталовите нива в големите американски банки, като регулаторите обмислят промени в предложението си да въведат т.нар. капиталови изисквания Базел III. Първоначалното предложение на Фед, което призоваваше за значително увеличаване на капиталовите изисквания, предизвика агресивно лобиране от големите американски банки.  Тазгодишните стрес тестове биха тласнали надолу агрегирания капитал от първи ред на банките – основната им предпазна мрежа срещу загуби, с 2,8 пр.п., най-големия спад от 2018 г. Фед обяви, че по-големите загуби отчасти са резултат от очакване за по-високи загуби по кредитни карти при най-големите банки в страната, очакванията са нараснали с почти 20% спрямо година по-рано. Портфейлите с корпоративни заеми на банките също са станали по-рискови, тъй като по-високите разходи и по-ниските такси са оставили на банките по-малка предпазна мрежа, която да поеме силен удар. Друг сценарий, изследващ какво би станало ако пет големи хедж фонда фалират, показал, че най-големите и най-сложни банки наистина имат значителна експозиция и биха загубили между 13 млрд. и 22 млрд. долара.

Търговският оборот между Русия и Индия през първите четири месеца на годината е нараснал с десет процента - до рекордните 23,1 милиарда долара, изчисли РИА Новости по данни на индийските митници. През януари-април вносът на руски продукти в Индия се е увеличил с десет процента до 21,6 милиарда долара. Русия беше вторият по големина доставчик на стоки за Индия, изпреварван само от Китай с доставки за 32,6 милиарда долара. Индийският износ на стоки се е увеличил с 21 процента до 1,6 милиарда долара. Това рязко увеличение позволи на Русия да се издигне от 33-то на 29-то място сред получателите на продукти от Индия. Петте най-големи вносители на индийски стоки включват САЩ (27,4 милиарда долара), ОАЕ (13,4 милиарда долара), Нидерландия (9,2 милиарда долара), Сингапур (7 милиарда долара) и Китай (6 милиарда долара). В резултат на това стокообменът между Русия и Индия се увеличи до 23,1 милиарда долара спрямо 21 милиарда долара през първите четири месеца на миналата година, а Русия остава четвъртият по големина търговски партньор на южноазиатската страна. Източник: Агенция Фокус