Разходите на работодателите в България за труд продължават да нарастват през първото тримесечие на 2024 г. Спрямо януари-март 2023 г. те са се повишили с 15,8%. Повишението е по-високо от отчетеното през последното тримесечие на 2023 г., когато общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица растат с 11,7% на годишна база. Разходите за възнаграждение за 1 отработен час се увеличават с 15,8%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 15,9%. Графика: НСИ В индустрията увеличението е с 13,9%, в услугите – с 16,3%, а в строителството – с 19,3%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Други дейности“ – с 20,8%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 20,6%, и „Строителство“ – с,19,3%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 22,1% за „Други дейности“ до 10,9% за „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“.

По данни на Министерство на земеделието и храните през 2023 г. общият износ на риба и рибни продукти от България възлиза на 14,4 хил. тона. Около 75% от общото изнесеното количество е насочено основно за Румъния и Швеция, следвани от Белгия, Германия, Гърция, Испания и др., Това съобщи заместник-министъра на земеделието и храните доц. Деян Стратев при посешението си в производствените бази на рибно предприятие, което се намира на територията на Пазарджик. Посетеното предприятие е бенефициент по ПМДР (2014-2020 г.) и има одобрени и реализирани 11 проекта за над 3 млн. лв. От тях седем са финансирани чрез Стратегията за водено от общностите местно развитие на Местна инициативна рибарска група - Пазарджик, на стойност над 1,3 млн. лв.

59% от българските компании не считат съдебната система за независима. 29% оценяват независимостта на съдилищата като относително лоша, а 30% - като много лоша. Усещането за зависимости в съдебната система през 2023 година е нараснало. Това показва доклад на Евробарометър за усещането за независимост на съдебните системи в страните-членки. По показател усещане за независимост на съда България е почти на дъното на класацията с голямо недоверие към съдебната система, като по-лоша оценка дават само компаниите в Хърватия с 63% негативни оценки. 59% недоверие – еднакво с това, което се регистрира в България, отчита и Полша. В България в проучването са включени общо 503 компании (12 851 е общият брой на интервюираните фирми в целия ЕС). Само 1% от българските компании считат независимостта на съда за добра, 24% я приемат за относително добра. Според компаниите, които дават негативна оценка, основната причина за липса на независимост в работата на съда е натискът от страна на икономически субекти. 62% от далите негативна оценка изтъкват, че този фактор е много силен – при 43% средно за ЕС. Усещането за политическа намеса се споделя от 57% от недоволните – колкото е показателят и в ЕС. 42% считат, че позицията на съдиите не гарантира в достатъчна степен независимостта им. На фона на липсата на увереност за независимостта на съдебната система делът на загрижените за сигурността на инвестициите компании у нас е очаквано по-висок от ЕС. 55% изразяват неувереност, че инвестициите им са защитени от закона и съда. Недоволство от чести законови промени изразяват 41% от компаниите, но тук нивото е по-ниско от средното за ЕС – 62%. 41% се опасяват от възможността да не бъдат компенсирани справедливо или да получат защита на собствеността си при възникване на евентуални проблеми. България е една от страните, в които усещането за зависимост на съдебната система се е влошило спрямо предходния изследван период.

Изпълнителният директор на медодобивната "Аурубис България", която е най-голямата компания в страната с 8.2 млрд. лв. оборот за 2022 г., Тим Курт става главен оперативен директор на цялата група Aurubis, който ще отговаря за производството на мед. Той ще поеме поста от 1 септември заедно с Торалф Хааг, който става главен изпълнителен директор на германската компания. Курт засега остава в България и ще продължи да ръководи завода край Пирдоп и Златица. С назначаването на Хааг и Курт от септември изпълнителният съвет на групата първоначално ще включва освен тях двамата също Инге Хофкенс като втори оперативен директор и Маркус Крамер като главен директор по трансформацията. Между 1 юли и 1 септември Крамер временно ще изпълнява функцията на главен финансов директор след напускането на Райнер Верховен. От октомври финансов директор става Стефен Александер Хофман. Тим Крут е изпълнителен директор на "Аурубис България" от юли 2014 г. Завършил е логистика в Университета по приложни науки във Фридберг. Започва кариерата си в Unilever, а през 2004 г. постъпва в Numico в Полша. В Norddeutsche Affinerie (предишното наименование на Aurubis) започва работа през 2006 г. и до юли 2014 г. е вицепрезидент "Корпоративна логистика". Освен директор на българския завод Курт е също президент на Германо-българската търговско-индустриална камара. Под негово управление "Аурубис" приключи няколко успешни инвестиции и започна мегапрограма за 800 млн. лв., основната част от която е проект за удвояване на капацитета за рафиниране на мед, който трябва да приключи през втората половина на 2026 г. Aurubis е сред най-големите производители и най-голямата рециклираща компания за мед в света. За последната финансова 2022-2023 г. приходите й са малко над 17 млрд. евро.

Компанията за изработка на бутикови мебели "Ергодизайн" в Русе е умна фабрика, който е една от най-дигитализираните в България. За 2023-а година оборотът на мебелната компания от Русе е около 7 милиона лева. Печалбата е малко над 1 милион лева. За 2024-а година от фирмата очакват запазване на равнището на оборотите. За периода от 2016-а година до днес инвестициите надхвърлят 3,5 милиона евро в софтуери и машини, като само в софтуери са вложени над 650 000 евро. Историята на семейната компания започва през 90-те години на миналия век , а днес компанията е специализирана в производството на поръчкови мебели за българския и за румънския пазар. Направената през последните години мащабна инвестиция променя посоката и начина на производството, като от серийно преминава към поръчково производство. "Егродизайн" предлага специализиран софтуер на клиентите си, благодарение на който за по-малко от 10 минути в цеха на компанията в Русе може да започне производство за дадения клиент. Голяма част от процеса по изработката става чрез модерна механизация и машини от най-ново поколение, с все по-малко човешка намеса. Към днешна дата в умната мебелна фабрика работят около 50 човека. Част от тях са висококвалифицирани оператори на специалната автоматизирана и роботизирана техника, чрез която се създават бутиковите мебели за България и Румъния.

Нов производствен корпус ще бъде открит на територията на фирма “ДЗУ” АД в Стара Загора през следващата седмица. Старозагорската компания е член на “Видеотон Груп” (Videoton Holding ZRt.), Унгария. Чрез своята инвестиция “Видеотон България” навлиза в нова дейност – производство на печатни платки за автомобилната промишленост. За да се реализират тези инвестиционни намерения, от компанията са преустроили производствено помещение с площ от 7 декара в един от корпусите на “ДЗУ” и заедно с това е инвестирано в модерно оборудване, съобразено с всички съвременни изисквания. От “Видеотон” подчертват, че за нуждите на новото производство са обезпечени и складови помещения, а административният персонал разполага вече с нови офиси. До момента “Видеотон България” не е произвеждала платки за автомобилната промишленост, а само за конвенционална електроника за големи фирми като Philips, Osram и други. Официалната церемония ще се състои на 27 юни, когато ще се отбеляжи и 25 години присъствие на “Видеотон” в България. След приватизацията унгарската компания контролира 99% от капитала на “ДЗУ”. Останалите книжа са собственост на дребни инвеститори. Като производител на електронни компоненти “Видеотон Груп” се нарежда в топ десетката в Европа и сред 30-те водещи фирми в света. “ДЗУ” е един от големите работодатели в Стара Загора. Съгласно политиката на “Видеотон” се работи с големи западни фирми в областта на електротехниката и бита, като се осигурява изцяло логистиката на производството. “ДЗУ” предлага комплексно решение за потребностите на партньорите от дребно до едросерийно производство на възли, детайли и завършени изделия в областта на електротехниката, битовата електроника и автомобилостроенето. В момента “ДЗУ” извършва разнообразни услуги - конструиране и производство на инструменти и инструментална екипировка, шприцване на детайли от пластмаси и термореактивни материали и универсална и прецизна механична обработка. В завода се извършва монтаж на печатни платки (повърхностен и конвенционален), както и електромеханичен монтаж. Предлага се и трансфер на технологии. “ДЗУ” и разполага с възможности и умения за предоставяне пълен пакет услуги в областта на конструирането, инженеринговата дейност, производството, тестването, софтуерната и хардуерната поддръжка и логистиката.

Туристическата компания „Албена“ АД ще разпредели част от печалбата си за 2023 година, която възлиза на 1.73 млн. лв., като дивидент. Ще бъдат изплатени по 13 стотинки на акция. За сравнение, през миналата година бе решено дивидентът за 2022 г. да е 11 ст. на акция. 75% ръст на реализираната печалба за финансовата 2023 година, спрямо предходната 2022, отчита „Албена“ АД. Положителният резултат от 1.73 млн. лв. е постигнат на база постъпили приходи от основна дейност в размер на 87.08 млн. лв. Основен фактор, оказал пряко въздействие върху резултатите, е отчетената за периода средногодишна инфлация в размер на 9.5%. Пряк ефект от това се наблюдава при функционалното разпределение на разходите, а именно повишение в тези за персонал и за външни услуги. Същевременно, собственият капитал на дружеството се покачва до 482.2 млн. лв. Беше избран нов одитор - „Приморска одиторска компания“ ООД с управител Илия Неделчев Илиев. Акционерите гласуваха за освобождаването на „Ди Ви Консултинг“ ЕООД като член на съвета на директорите и приемането за независим член на съвета на директорите на Даниела Панова Петкова. Тя ще е с мандат до 24 юни 2028 г., когато изтича мандатът на настоящия съвет на директорите. Източник: pronewsdobrich

„Енхенсив РД“ (Enhancv) е изплатило 1 327 928 лв. дивидент на „Илевън Кепитъл“ АД. „Илевън Кепитъл“ е миноритарен акционер в „Енхенсив РД” АД. Дружеството изплаща дивидент на публичната компания за поредна година. През 2023 г. той беше в размер на 453 640 лв. „Енхенсив РД” АД (опериращо под наименованието Enhancv) е едно от дружествата в инвестиционния портфейл на публичната компания. То предлага онлайн услуга за създаване и оформление на професионална автобиография. Инструментът в няколко стъпки насочва и съветва потребителя в процеса на създаване на едно или повече професионални резюмета, персонализирани към всяка работна обява като по информация на публичната компания десетки хиляди потребители в САЩ и други страни ползват продукта на „Енхенсив РД“. Акциите на „Илевън Кепитъл“ поевтиняват с над 12% в последната година, а пазарната капитализация е близо 40,3 млн. лв.

Общото събрание на акционерите на „София Комерс-Заложни къщи“ АД одобри разпределянето на брутен дивидент за 2023 г. от 0,08 лв. на акция. Изплащането на дивидента ще се извърши на два равни транша от по 0,04 лв., като началната дата за изплащане на първия транш е 2 август 2024 г., а началната дата за втория транш е 19 август 2024 г. Дивидентът ще се изплаща чрез „Централен депозитар“ АД и „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Акциите на „София Комерс-Заложни къщи“ АД поскъпват с 40% през последната година, а пазарната капитализация е над 35 млн. лв. Дъщерното дружество на „София Комерс-Заложни къщи“ – „ИпоТех Софком“ АД, също е взело решение за изплащане на дивидент на днешното общо събрание на акционерите си. Реализираната печалба на дружеството за 2023 г. е в размер на 511 561,07 лв., от които 96 204,72 лв. ще бъдат изплатени като дивидент от 0,12 лв. на акция брутно. Дивидентът ще бъде изплатен до 90 дни след провеждане на общото събрание. 51 156,11 лв., или една десета от реализираната печалба, ще бъдат отнесени за попълване на фонд „Резервен“ на компанията, а остатъкът се запазва като неразпределена печалба. Изплащането ще бъде на един транш с начална дата 5 август 2024 г.

Брутен дивидент от 6.99247 лв. на една акция от нетната печалба за 2023 година ще изплати текстилната компания “Мак” АД – Габрово. Като дивидент ще се разпределят общо 2 830 000 лева. Останалата от нетната печалба за миналата година в размер на 3 480 065.83 лв. ще остане като неразпределена печалба от минали години. Изплащането на дивидента ще започне от 20 август чрез “Централен депозитар” АД и “Банка ДСК” ЕАД. Общият размер на подлежащата на разпределение печалба на текстилната фирма възлиза на 6 310 065.83 лева. Основен акционер е габровската фирма е “Дюкер” ООД, която контролира пряко 79.66% от капитала, и непряко чрез габровската “Кюби” ЕАД още 3.04% от акциите с право на глас. Георги Бижев притежава 7.16 процента. Останалите книжа са собственост на по-малки инвеститори. От нетната печалба за 2022 година не беше разпределен дивидент.

Икономическата активност в Еврозоната се понижава рязко през юни на фона на спад на търсенето. Това сочат данните от ключово проучване на Hamburg Commercial Bank, съставено от S&P Global, предаде Ройтерс. Секторът на услугите в страните от валутния съюз, който оказва подкрепа на икономиката на еврозоната, показва известни признаци на забавяне на бизнес активността. Сривът на промишленото производство също се задълбочава, посочват авторите на изследването. Предварителният индекс на мениджърите по доставките на фирмите от сектора на услугите в еврозоната РMI през този месец намалява до 52,6 пункта при 53,2 пункта през май. При промишления сектор показателят се понижава до шестмесечен минимум от 45,6 пункта при 47,3 пункта през миналия месец. Така предварителният общ индекс, разглеждан като добър показател за състоянието на икономиката на еврозоната, през юни спада до 50,8 пункта, спрямо 52,2 пункта през май. Анализатори, анкетирани от Ройтерс, очакваха показателят да се повиши до 52,5 пункта през юни. Въпреки това за четвърти пореден месец индексът е над нивото от 50 пункта, което е сигнал за растеж на икономиката, отбелязва Ройтерс. "Европейската централна банка, която понижи водещите си лихви през юни, може да приеме, че това решение е оправдано, тъй като данните показват отслабване на повишаването на цените сектора на услугите в еврозоната", посочва Сайръс де ла Рубия, главен икономист на Hamburg Commercial Bank.

Бизнес активността в САЩ нараства до 26-месечен връх през юни на фона на възстановяването на заетостта, а ценовият натиск намалява значително, което дава надежда, че неотдавнашното забавяне на инфлацията вероятно ще се задържи, предаде Bloomberg. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global, който проследява производствения сектор и сектора на услугите, се е повишил до 54,6 пункта през този месец, сочат публикувани в петък данни. Това е най-високото ниво от април 2022 г. насам и следва отчетените през май 54,5 пункта. Резултат от над 50 пункта означава експанзия в частния сектор. За повишаването на активността са допринесли както секторът на услугите, така и производственият сектор. Ръстът предполага, че икономиката на страната е приключила второто тримесечие със стабилна основа. Така наречените „твърди“ данни обаче показват различна картина. Продажбите на дребно едва се повишиха през май, след като спаднаха през април. Започнатите жилищни сгради продължиха да намаляват, като през май достигнаха най-ниското си ниво от близо четири години. Икономиката се забавя вследствие на повишенията на лихвените проценти от Федералния резерв от 2022 г. насам с 525 базисни пункта с цел укротяване на инфлацията. Загубата на инерция заедно с отслабването на инфлационния натиск поддържат на дневен ред възможността за намаляване на разходите по заемите през тази година. Показателят на S&P Global за новите поръчки, получени от частния бизнес, се повишава до 53,4 пункта през този месец от 51,7 пункта през май. Показателят за заетостта нараства за първи път от три месеца насам на фона на "подобреното бизнес доверие за следващата година", както и на "подновения натиск върху оперативния капацитет от страна на нарастващото търсене", смятат от S&P Global. Темпът на нарастване на производствените цени се забавя, както и темпът, с който предприятията повишават цените на стоките и услугите. Показателят за платените производствени цени спада до 56,6 пункта от 57,2 пункта през май. Показателят за цените на продукцията се понижава до петмесечно дъно от 53,5 пункта спрямо 54,3 пункта през май. Инфлацията в САЩ се забави през май, като индексът на потребителските цени остана непроменен за първи път от близо две години. Показателят PMI в производствения сектор се повишава до 51,7 пункта през този месец от 51,3 пункта през май.

Експертите са категорични - природният газ, които има широк спектър от приложения, ще играе ключова роля в енергийния преход, а глобалното му търсене ще нараства и след 2030 година. The Global Energy Perspective 2023 прави прогноза за пазара на енергийни суровини по пътя на ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C - в съответствие с Парижкото споразумение. Всъщност изследваните сценарии за енергийния преход са четири. Моделите отчитат влиянието на повече от 400 фактора - технологичен напредък, политики, енергиен микс, разходи за горива и т.н. Анализът на множество източници, включително МАЕ (Международната агенция по енергетика), МПКП (Междуправителственият панел за климатични промени) и McKinsey, показва, че конвенционалните изкопаеми горива вероятно ще останат част от енергийния микс до 2050 г. и ще са важен мост в енергийния преход. Ето защо декарбонизацията на самата система на изкопаемите горива и значителното намаляване на емисиите, включително на метан, представлява ключов фокус. През последните години глобалните цени на газa бележат значителни колебания. Нахлуването на Русия в Украйна и последвалата енергийна криза доведоха до поскъпване в глобален мащаб и рекордни стойности през 2022 г. Намаляването на руските газови потоци по тръбопроводите към Европа доведе до увеличаване на търсенето на ВПГ (втечнен природен газ), което създаде засилена конкуренция за товари ВПГ между Азия и Европа. Постепенно цените се стабилизираха - и в Азия, и в Европа, а през пролетта на 2023 г. спаднаха под нивата от 2021 г. поради меката зима, а за Европа - и поради намаляване на търсенето на газ във всички сектори, съчетано с висока запълняемост на хранилищата. Връзката между европейските и азиатските газови пазари чрез ВПГ понастоящем е структурна, като събитията на единия пазар влияят върху ценообразуването в световен мащаб, въпреки че това може да се промени в бъдеще. Същевременно 2022 г. беше белязана от няколко окончателни инвестиционни решения (ОИР) за проекти за ВПГ в Северна Америка и Катар и подготовка за сключване на договори за ВПГ за проекти във фаза преди окончателно инвестиционно решение. Цените на природния газ в Европа са намалели с над 50% от декември 2022 г., като наскоро паднаха под нивата от 2021 г. Природният газ има широк спектър от приложения в различни сектори, включително за производство на електроенергия, отопление и при високотемпературни промишлени процеси, както и като суровина (например в нефтохимическата промишленост и производството на торове). Ето защо той ще играе ключова роля в енергийния преход, като балансира производството на електроенергия от възобновяеми източници до широкомащабното внедряване на технологиите за съхранение на енергия. Във всички сценарии глобалното търсене на газ се очаква да нараства и след 2030 г., като общият прогнозиран ръст е между 10 и 15 процента. Дори в сценариите за по-бърза декарбонизация се очаква ръст до 2030-40 г. Във всички сценарии енергийният сектор ще остане основен двигател на търсенето на газ, като до 2050 г. (той ще е отговорен за около 40-50% от търсенето). Това до голяма степен се дължи на очаквания ръст на потреблението на енергия в промишлеността и сградите.
Специално в химическата промишленост и производството на син водород се прогнозира постоянен ръст на търсенето на газ до 2050 г. В промишлеността (без химическата) електрификацията на отоплителните и машинните инсталации в крайна сметка ще доведе до постепенно намаляване на търсенето на газ.  Според различните сценарии глобалното търсене на втечнен природен газ се очаква да нарасне с между 1,5% и 3,0% от 2023 г. до 2035 г. Тази тенденция ще се диктува от страните от АСЕАН и Южна Азия, докато в Европа се предвижда постепенно намаляване на вноса на ВПГ в съответствие с общото търсене на газ. Ръстът на доставките на ВПГ ще дойде най-вече от вече обезпечени проекти за ВПГ в Близкия изток и Северна Америка, които заедно биха могли да осигурят повече от 200 милиона тона годишно (Mtpa) - между 45 % и 70 % от световните доставки на ВПГ до 2050 г. в различните сценарии. Търсенето на ВПГ се очаква да нарасне с приблизително 60% до 2030 г. Според повечето сценарии, в началото на 2030 г. на световния пазар на ВПГ ще се отвори ножица между търсенето и предлагането, която ще продължи поне през следващото десетилетие. В краткосрочен план, в края на 2020-те години може да настъпи период на свръхпредлагане, въпреки че мащабът и продължителността му могат да бъдат повлияни от реализацията на проекти за ВПГ. Но в по-дългосрочен план устойчивата разлика между търсене и предлагане ще изисква разработването на нови проекти за ВПГ и представлява възможност за допълнително изграждане на капацитет за втечняване. В световен мащаб в процес на изпълнение са над 50 проекта за ВПГ - за да се запълни разликата между търсене и предлагане, която се очаква да достигне около 30-60 млн. тона годишно след 2040 г. Недостигът вероятно ще бъде запълнен от проекти за ВПГ с икономически разходи под 8-9 USD /MMBTU, предимно от Северна Америка. Като се има предвид как се очаква да се развият траекториите на търсенето на ВПГ до 2050 г., периодът 2030-40 г. може да се окаже "златен" за разработване на нови проекти за ВПГ.