През 2023 г. растежът на реалния БВП на България възлезе на 1,8 процента, като основен положителен принос за него имаха частното потребление и нетният износ, обяви БНБ. Потреблението на домакинствата се повиши с 5,4 процента и беше подкрепено от нарастването на заплатите в реално изражение, увеличението на броя на заетите лица и подобряването на нагласите. Повишаването на нетните фискални трансфери към домакинствата и увеличаването на кредитната активност допълнително подкрепиха растежа на частното потребление. Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се понижи от 14,3 процента в края на 2022 г. до 5 процента през декември 2023 г. в резултат главно на формираната от високите темпове на нарастване на потребителските цени през 2022 г. висока база, както и на поевтиняването на енергийните продукти. През 2023 г. бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма беше отрицателно и възлезе на минус 5619 млн. лв. (3,1 процента от БВП). Средствата по депозити във фискалния резерв отбелязаха понижение с 1250 млн. лв. спрямо края на 2022 г. и възлязоха на 10 880 млн. лв. (5,9 процента от БВП), от които 10 183 млн. лв. представляваха средствата по депозити в БНБ.

Лихвите по кредитите за жилище тръгнаха нагоре, показват данните на БНБ към края на март. При жилищните заеми в левове, средният лихвен процент се повишава с 0.02 пр. п. до 2.56%, а ГПР по тези кредити намалява с 0.01 пр. п. до 2.85%. Понижение обаче има при потребителските заеми в левове с 0.09 пр. п. до 8.22%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити – с 0.10 пр. п. до 8.77%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове се увеличава с 0.04 пр. п. до 4.13%. Падат и лихвите по кредити за Работодатели и самонаети лица – с 0.14 пр. п. до 3.99%. През март 2024 г. средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0.02 пр. п. до 14.78%, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове нараства с 0.05 пр. п. до 21.05%. Поскъпват обаче кредитите за бизнеса, като през март средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се повишава с 0.07 пр. п. до 4.25%, а по тези над 1 млн. евро се понижава с 0.52 пр. п. до 3.79%. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, нараства с 0.43 пр. п. до 5.45%, а по кредитите над 1 млн. евро – с 0.20 пр. п. до 6%. През март 2024 г. средният лихвен процент по овърдрафта в левове се увеличава с 0.01 пр. п. до 3.60%, а по овърдрафта в евро – с 0.03 пр. п. до 5.45% При депозитите лихвите се понижават още, като средната по тези в левове намалява с 0.05 пр. п. до 0.72%, а по тези в евро се увеличава с 0.12 пр. п. до 1.10%. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нивата си от 0.01%. Средните лихвени проценти по депозитите, договорени за ползване след предизвестие в левове и в евро се запазват на нивата от предходния месец съответно 0.10% и 0.15%. Същата тенденция има и при фирмените влогове, по които лихвата се понижава с 0.70 пр. п. до 1.37%, а по тези в евро – с 0.10 пр. п. до 2.54%. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове се повишава с 0.01 пр. п. до 0.05%, а по тези в евро – с 0.02 пр. п. до 0.09%.

"Риск електроник" внедри пилотен проект на система за интелигентно сметосъбиране в община Свиленград, която включва три пилотни района - зони с еднофамилни къщи и такива с многофамилни жилищни сгради в град Свиленград и две от селата в общината - с. Капитан Андреево и с. Генералово. Пилотният проект включва само съдове за битов отпадък. Поставени са RFID тагове за идентификация и паспортизация на съдовете, монтирани са и ултразвукови сензори за обем на част от кошчетата. Също така са монтирани гравитационни ключалки върху сметосъбиращите съдове, които ограничават използването им от неоторизирани лица. Сметосъбиращите камиони са оборудвани с компютър, както и със система за претегляне на генерирания отпадък, която играе главна роля в определянето на такса смет на принципа "плащай, колкото изхвърляш", което ще се въведе в началото на 2025. Компютърът предава събраните данни от всички устройства към софтуера в реално време, a информационната платформа, разработка на "Риск електроник", дава възможност и на гражданите от пилотния проект да следят тези данни, които се отнасят за тяхното домакинство. Проектът в община Свиленград е завършен, работещ и е първи успешен проект за "Риск електроник" в сферата на интелигентно сметосъбиране с изчисляване на такса смет на принципа "плащай, колкото изхвърляш". Сметосъбиращите камиони имат ключова роля при интегрирането на такава система. Те трябва да се оборудват с прецизна техника, а голяма част от тях са купени на старо и макар да могат да изпълняват сметопочистващата задача и да обслужват съдовете, камионите не са подготвени за монтиране на това оборудване и те трябва да се преработват. Това може да доведе до значително увеличаване на срока за изпълнение на проекта и съществена промяна в бюджета и трябва да се предвиди предварително.

Фирма „Елванлар“ купува производствената база на „Формопласт“ в „Промишлена зона Юг“ на гр. Кърджали. По неофициална информация за сделката, „Елванлар“ ще плати около 10 милиона лева. Основната дейност на „Формопласт“ – производство на инструментална екипировка (шприцформи, пресформи, термоформи, щанци, щампи и др. подобни) и пластмасови изделия (транспортни каси, изделия за бита и индустриална пластмасова продукция) са ангажирани 56 работници. През 2022 г. размерът на приходите от основна дейност на „Формопласт“ възлизат на 1 411 хил. лв., като от тях 1 209 хил. лв. са приходи от продажба на продукция, а 202 хил. лв. са други приходи (продажба на материали , основни средства и услуги). „Формопласт“ АД формира отрицателен финансов резултат за 2022 г. от оперативна дейност (преди данъци) в размер на 85 хиляди лева. Цялата база на дружеството „Формопласт“ е наследник на легендарния Завод за инструментална екипировка (ЗИЕ) - учредено през 1972 год., като завод за инструментална екипировка, поделение на ДСО "Пластмаси и каучук" към Министерството на химическата промишленост. „Формопласт“ АД е публично дружество, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса. Общият размер на акционерния капитал на дружеството е 3 798 905 лева. Акции притежават различни фондове, дружества, други физически и юридически лица. Съдружници и управители на „Елванлар“ са Иляс Елван, Текин Елван и Ердоган Елван. Дружеството, което стана известно като подизпълнител на поръчки за „Теклас България“, е със следните дейности: Производство на изделия от пластмаса, продажба на пластмасови части и изделия за автомобилния сектор, покупка на пластмасови суровини и други чисти необработени или обработени материали и др. През 2016 година „Елванлар“ отчита оборот от едва 940 хиляди лева, а три години по-късно вече е близо 12 милиона и е отчетена годишна печалба в размер на 3 100 001 лв.

За осъществяване на дейността си и за издръжка през миналата година Българската народна банка (БНБ) е изразходвала 132,817 млн. лв., което възлиза на 50% от утвърдения по съответния раздел бюджет за 2023 г., включително 29,757 млн. лв. за издръжка на паричното обращение. Разходите за изпълнение на инвестиционната програма възлизат на 14,192 млн. лева – 14,6% от утвърдените в бюджета средства по този показател за 2023 г. Разходите за наеми на помещенията, ползвани от БНБ във връзка с извършване на емисионно-касови дейности, са за 229 хил. лв. За материали, услуги и амортизация са изразходвани 37,210 млн. лв., което представлява 62,2% от утвърдения бюджет за годината по този показател и 28% от всички разходи за издръжка на централната банка за годината. Разходите за персонал, включително за социално и здравно осигуряване на служителите, възлизат на 59,123 млн. лв., което представлява 95,2% от утвърдения бюджет за годината по този показател и 44,5% от всички разходи за издръжка на БНБ. В края на 2023 г. балансовата стойност на брутните международни валутни резерви възлиза на 41,925 млрд. евро, което спрямо края на 2022 г. е повишение с над 3,501 млрд. евро, или растеж с 9,1% като относителен дял от активите на БНБ във валута. Приблизително 63% от валутните резерви са инвестирани в активи с най-високото кредитно качество, оценени с дългосрочен кредитен рейтинг ААА. По отношение на матуритетната структура почти всички инвестиции на БНБ (99,63%) през 2023 г. са съсредоточени в най-краткосрочния падежен сектор до една година. Доходът от валутен дисбаланс за 2023 г. е положителен в размер на 212 млн. евро (доходност от 0,59%). Основен принос за този доход има повишението на пазарната цена на монетарното злато, измерена в евро. Нетният финансов резултат от пасивите за периода формира разход за БНБ в размер 194,2 млн. евро, което съответства на доходност от -0,62%. Нетният доход от управлението на международните валутни резерви през 2023 г. е 942,4 млн. евро, което представлява обща доходност от 2,92% за годината. През 2023 г. РИНГС – системата за брутен сетълмент в реално време, оперирана от БНБ, извършва 81,2% от стойността на извършените левови безналични плащания в страната. През системата са извършени 959 393 броя плащания (намаление със 17% спрямо 2022 г.) на стойност почти 1,5 трлн. лв. (увеличение с 29% спрямо 2022 г.). Чрез ТАРГЕТ2-БНБ – националния системен компонент на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент в реално време на експресни преводи в евро (ТАРГЕТ2) с оператор БНБ, са извършени 299 764 броя плащания (увеличение със 7,6% спрямо 2022 г.) на обща стойност 779,5 млрд. евро (намаление със 7,7% спрямо 2022 г.).

Най-големият магазин в България за безмитна търговия беше открит на летище София. Операторът на летище София СОФ Кънект и Avolta - водеща глобална компания за предоставяне на отлично пътническо преживяване, откриха магазина. Всички пътуващи през Терминал 2 ще преминават през новата търговска зона с площ от 1733 м², която се намира непосредствено след проверката за сигурност. През 2022 г. СОФ Кънект и Avolta сключиха договор за управление на безмитните магазини на летище София за осем години и половина. Avolta оперира в 73 страни и 1000 локации включително летища, магистрали, круизни фериботи, железопътни гари и други. Avolta e публична компания, акциите й се търгуват на фондовата борса SIX в Цюрих, Швейцария.

ПФК "Пирин" има нови собственици, като Община Благоевград прие предложението клубът да се управлява от акционерно дружество. Предложението беше внесено от кмета Методи Байкушев, като до момента общината издържаше клуба. Издръжката на ФК "Пирин" поемат местният бизнесмен Георги Спасов и неговият партньор от София Милен Стефанов. Общината остава с 10%. Спасов развива бизнес в областта на възобновяемите енергийни източници. До момента той е помагал на спортни отбори в Благоевград. Партньорът му Стефанов пък е собственик на телекомуникационна компания, оперираща на няколко пазара в Европа.

На 26.04.2024 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Годишен финансов отчет на На 26.04.2024 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Годишен финансов отчет на "Випом" АД (одитиран, на консолидирана основа) за годината, завършваща на 31.12.2023 г.

Сметките на домакинствата за електричество и природен газ в Европейския съюз се понижиха през втората половина на 2023 г. след тяхното повишение, което започна още преди началото на руската война в Украйна и достигна рекордни нива през 2022 г., показват данни на Евростат. През втората половина на 2023 г. средните цени на електроенергията за домакинствата в ЕС намаляха до 28,5 евро за 100 киловатчаса (kWh) в сравнение с първата половина на годината, когато бяха на ниво от 29,4 евро за 100 kWh, и леко се повишиха в сравнение с втората половина на 2022 г., когато бяха на ниво от 28,4 евро за 100 kWh. Цената на енергията, доставката и мрежата, която стабилизира през първото полугодие на 2023 г., показа спад през второто полугодие, но все още остава на високи нива спрямо разходите преди ценовия пик през 2022 г. Според Евростат, средните цени на електроенергията за домакинствата през втората половина на 2023 г., изразени в евро, са били най-ниски в Унгария (от 11,3 евро за 100 kWh) и България (11,9 евро), следвани от Малта (12,8 евро), докато най-високо са били в Германия (40,2 евро), Ирландия (37,9 евро) и Белгия ( 37,8 евро). Цените на електроенергията за домакинствата са намалели в 13 държави от ЕС и са се повишили в останалите държави през втората половина на 2023 г. в сравнение с втората половина на 2022 г. За небитовите потребители цените през втората половина на 2023 г. са намалели в 17 страни членки, което доведе до обща спад в ЕС с 4,6 на сто.  В национална валута най-голям ръст на цените на тока за домакинствата през втората половина 2023 г. е отчетен в Нидерландия (скок с цели 86%), следвана от Чехия (с 83%), Полша (с 35%) и Германия (с 20%), докато най-голямо поевтиняване на тока, измерено в националната валута, беше регистрирано в Дания (спад с 39%), Испания (с 30%) и Швеция (с 20%). В същото време цените на газа за битови потребители намаляха в ЕС през втората половина на 2023 г. в резултат най-вече на по-ниските разходи за енергия и в по-малка степен на данъците, които постепенно се връщат към предкризисните нива след намаленията през 2022 г. За небитовите потребители намаленията на цените на газа бяха по-очевидни през втората половина на 2023 г., отбелязва Евростат. Между втората половина на 2022 г. и втората половина на 2023 г. цените на газа (в национални валути) са се увеличили най-много в Литва (скок с 68%), следвана от Полша (с 32%), Словакия (с 22%) и Германия (с 22%), като в същото време са намалели най-много в Гърция (спад с 42%), Дания (с 41%) и България (с 40%). За битовите потребители общо 12 държави в ЕС отчитат повишения на цените на газа, докато останалите 12, използващи газ, отчитат намаление на цената. В промишления сектор всички държави без три отчетоха спадове на цените на газа, което показва ясна низходяща тенденция на ценовите нива на синьото гориво. Изразени в евро, средните цени на газ за домакинствата през втората половина на 2023 г. са били най-ниски в Унгария (3,3 евро за 100 kWh), Хърватия (4,6 евро) и Румъния (5,6 евро), а най-високи в Швеция (20,7 евро), Ирландия (16,4 евро) и Нидерландия (24,8 евро).

Щатският долар изглежда все по-заплашителен, на фона на силния икономически растеж в САЩ и очакванията за отлагане на понижението на лихвите от страна на Федералния резерв. Ликвидността се завърна на американските пазари, а доларът поскъпна с 4% от началото на годината спрямо останалите водещи валути, пише The Economist.  До края на 2023 г. икономиката на САЩ е била с 8% по-голяма, отколкото в същия момент през 2019 г. Тези на Великобритания, Франция, Германия и Япония са нараснали с по-малко от 2% за същия период. Японската йена е на 34-годишно дъно спрямо долара, а еврото падна до 1.07 от 1.10 долара в началото на годината.
Силният долар е добър за износителите, чиито разходи са деноминирани в други валути. Но високите лихвени проценти в САЩ и силният долар генерират "внос на инфлация", която сега се влошава от относително високите цени на петрола. Освен това компаниите, които са взели заеми в долари, са изправени пред по-високи лихвени разходи. Много държави имат значителни валутни резерви, които биха могли да продадат, за да укрепят своите валути. Япония, Индия и Южна Корея притежават съответно 1.3 трлн., 643 млрд. и 419 млрд. долара. Но всяко подобно облекчение би било само временно. Въпреки че продажбите забавиха укрепването на долара през 2022 г., когато Фед започна да повишава лихвените проценти, те не го спряха. Централните банки и финансовите министерства не желаят да пилеят активите си в безплодни битки. Слабостта на японската йена и южнокорейския вон се дължи на разликата в лихвените проценти между САЩ и останалите държави. Двугодишните държавни облигации на Южна Корея предлагат възвръщаемост от около 3.5%, а на Япония - само 0.3%, докато американските ДЦК с падеж по същото време предлагат 5%. Ако лихвените проценти останат значително по-високи в САЩ, инвеститорите, търсещи възвръщаемост, са изправени пред ясен избор и техните решения ще са в подкрепа на долара. Има и държави, с които Америка е по-малко вероятно да си сътрудничи. Според американската банка Goldman Sachs, Китай е регистрирал около 39 милиарда долара изходящи валутни потоци през март, тъй като инвеститорите са избягали от изтощената икономика на страната. Това е най-дългата подобна тенденция от 2016 г. насам. Юанът отслабва стабилно спрямо долара от началото на годината, като обезценяването се ускори от средата на март. Оттогава курсът се повиши от 7.18 на 7.25 юана за долар. Bank of America очаква той да достигне 7.45 до септември, когато кампанията за президентските избори в САЩ ще бъде в разгара си. Това би поставило юана в най-слабата му позиция от 2007 г. насам, осигурявайки тласък на последния експортен стремеж на китайското правителство. Евтините китайски електрически превозни средства може да станат още по-евтини, което вбесява американските политици. Дори протекционистите в САЩ може да са готови да пренебрегнат слабите валути на съюзниците си, поне за известно време. Но е малко вероятно е те да направят това за Китай, което повишава риска от по-нататъшни мита и санкции и може би дори връщането на страната в американския списък на т. нар. валутни манипулатори. Докато икономиката на САЩ се представя по-добре, доларът вероятно ще остане силен. А докато американските политици виждат това като причина за безпокойство, търговското напрежение също може да започне да се покачва.

Китайските инвестиции съставиха 33,5 млрд. долара за първото тримесечие на годината. Това е с почти 13% повече от година по-рано и най-високи от осем години насам. Инвестициите на Китай в чужбина достигат осемгодишен връх, тъй като водещите китайски фирми изграждат повече заводи зад граница - промяна, която може да смекчи критиките към стремежа на Пекин към износ. От януари до март китайските компании са направили преки чуждестранни инвестиции на стойност 243 млрд. юана (33,5 млрд. долара). Водещи са фирмите от отраслите, в които Китай изпреварва конкурентите си, като електромобилите и слънчевата енергия.  През 2022 г. около три четвърти от китайските преки чуждестранни инвестиции са били в Азия - макар че тази цифра е изкривена, тъй като голяма част от тях отиват в Хонконг и след това се пренасочват към други държави или дори се връщат обратно в континенталната част на страната, което е известно като „заобикаляне“. Почти 17 % от инвестициите са в производството, което е вторият по големина отделен сектор. Отделен доклад, публикуван тази седмица, показва рязко нарастване на китайските производствени инвестиции в блока на АСЕАН - страните от Югоизточна Азия, които са се увеличили почти четири пъти през миналата година. На стойност 26 млрд. долара те са почти два пъти по-големи от общата сума на американските, южнокорейските и японските фирми. Китайските фирми усилено инвестират в обработката на индонезийски никел, други сектори на АСЕАН. Китайските предприятия влагат парични средства в преработката на ключови материали, като например никеловите мини и металургичните заводи в Индонезия. Те правят и инвестиции в секторите, обработващи суровини.  В соларната индустрия китайските производители, които доминират в световното производство, се стремят да инвестират повече в чужбина, след като за много страни стана неудобно да разчитат на геополитически съперник за оборудване, което е жизненоважно за енергийния преход. Увеличаването на строителството на заводи бележи отдръпване от инфраструктурните инвестиции, които доскоро бяха в центъра на китайските разходи в чужбина. Това не е непременно географска промяна, тъй като според съобщенията инвестициите в страните, които са част от инициативата на Пекин „Пояс и път“, са достигнали рекорд през миналата година. Но след пандемичния спад голяма част от китайските заеми, с които се финансираше инфраструктурата, пропаднаха - докато държавите в Африка и Азия се стремят да преструктурират и намалят дълговете си. Това предизвика обрат в притока на китайска работна ръка за инвестиции в строителството. По данни на Международния валутен фонд броят на китайските работници в Африка е намалял с почти две трети между 2015 и 2021 г.