През четвъртото тримесечие на 2023 г. цените на жилищата в ЕС са намалели с 0,3% спрямо предходните три месеца, показват данни на Евростат. По-ниски цени през последните месеци на миналата година са отчетени на жилищните пазари в северните и централните държави на Европейския съюз, докато в някои източни и южни страни, включително България, жилищата са поскъпнали, отчита Евростат. Цените на жилищните имоти в рамките на еврозоната спаднаха с 0,7% през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие и с се понижиха с 1,1% спрямо година по-рано (спрямо последните три месеца на 2022 г.). В същото време жилищните цени в целия ЕС се понижиха с 0,3% на тримесечна база, но се повишиха с 0,3% спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. Най-големият спад на годишна база бележат цените на жилищните имоти в края на миналата година в Люксембург (спад с 14,4%), в Германия (със 7,1%), Финландия (с 4,4%) и във Франция (с 3,6 на сто). Цените на жилищата обаче скочиха в някои източноевропейски и южни държави, включително Полша, България, Хърватия, Литва и Португалия, където се повишиха между 8 и почти 13 на сто. В България жилищните цени се повишиха през последното тримесечие на 2023 г. с 1,25% спрямо три месеца по-рано, а спрямо края на 2022 г. те скочиха с около 10 на сто, според данните на Евростат. При сравняване на четвъртото тримесечие на 2023 г. с 2010 г. сред държавите членки, за които има данни, цените на жилищата се увеличиха повече от два пъти в Естония (+217%), Унгария (+185%), Литва (+162%), Латвия (+135%), Чехия (+123%), Австрия (+111%) и Люксембург (+102%). В България цените на жилищните имоти се повишиха през периода 2010 - 2023 г. с около 76,24%, според данните на Евростат. Спад за този дългосрочен период се наблюдаваше в Италия (понижение на жилищните цени с 8%) и Кипър (с 3%).

Съгласно европейското законодателство потребителите на бързи кредити ще дължат само главница, когато годишният процент на разходите (ГПР) и общата дължима сума по кредита не е коректно посочена в договора. През месец март Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с Решение по дело срещу фирма за бързи кредити, по запитване на Софийски районен съд. В договора за потребителски кредит често се включват допълнителни услуги, които обаче не са отразени коректно в общата сума, дължима от потребителя. СЕС дава отговор кои допълнителни услуги трябва да бъдат включени в общата дължима сума от потребителя и да бъдат включени в ГПР. Съдът също дава разяснение какво се случва, ако посоченият ГПР в договора се разминава с реалния – отново се дължи само главницата! СЕС даде отговор и на въпросите, зададени от Софийски районен съд, дали допълнителни услуги трябва задължително да се включват в общите разходи по кредита и ГПР. В конкретния случай такива са: – приоритет при разглеждане на искане за отпускане на кредит и предоставяне на сумата; – отлагане на изплащането на месечни вноски; – намаляване на размера на месечни вноски. Oбщите разходи по кредита за потребителя обхващат всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. СЕС отсъди, че когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително условие за получаването на съответния кредит или представлява така формулирана клауза, която е предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, те трябва да се включат в общите разходи по кредита. Ако това не се направи, съгласно нашето законодателство, потребителят дължи само толкова колкото е получил – т.е. главницата. Според СЕС и българската съдебна практика, ако ГПР не е коректно посочен, то се приравнява на липсващ такъв, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи само чистата стойност – т.е. главницата.

“Музикаутор” – организацията на автори и музикални издатели за управление на авторски права – отчете, че за 2023 г. е разпределила над 12.3 млн. лева на правоносителите – автори на музика, текст, аранжимент. Спрямо 2022 г. е регистриран 23% ръст в приходите й, като за 2023 г. общо събраните пари са 15.6 млн. лева. Парите са плащани при ползване на музика в телевизии, радиостанции, туристически и търговски обекти, концерти, кинопрожекции, дигитални платформи, сайтове. 83% от разпределената сума е насочена към чуждестранни правоносители, а само 17% – към български, включително и към репертоар, който не може да бъде идентифициран. Най-сериозни приходи българските автори генерират от секторите „Радио“ и „Концерти“. Общо над 210 000 правоносители са получили авторски възнаграждения. От “Музикаутор” отчитат в годишния си доклад за 2023 г., че тази година българските произведения, които са били регистрирани в дружеството са 4 345, като така те общо достигат 115 758 броя. И вече, заедно с чуждестранните произведения, каталогът на “Музикаутор” наброява над 32 млн. заглавия. Има рекордни приходи от концертния сектор, от който са получили близо 2.4 млн. лв. от лицензирани събития, организирани както от професионални промоутъри, така и от клубове, общини, опери, филхармонии и други. Другият изключително успешен сектор е „Търговия и туризъм“, където приходите са се увеличили с 41% и полученият приход е от над 2.3 млн. лева.

Създадената в САЩ международна консултантска компания в сферата на дигиталната трансформация Synechron обяви, че е придобила българският разработчик на софтуер Dreamix. Сумата по сделката, която е била затворена на 26 март, не се споменава. Synechron е създадена през 2001 г., има офиси в 19 държави и над 13 500 служители. Има голям брой клиенти във финансовия сектор. Сред сферите, в които предлага решения, са AI, Cloud & DevOps и разработка на софтуер. Придобитата компания е основана през 2006 г. в София и нейният екип има опит в над 35 различни технологии и платформи. Тя предлага IT услуги в сектори като здравеопазване, FinTech, транспорт, авиация, медия и ESG. "Това обединение позволява на Synechron да продължава да развива аутсорсинг услугите си заедно с Dreamix, тъй като България остава един от лидерите в създаването на дигитални продукти в европейския регион", се посочва в официалното съобщение.

"ТЕСИ" е водещият български и европейски производител на електрически бойлери, бойлери с индиректно нагряване и отоплителни уреди за дома, който работи на 4 континента, в 65 държави. С производствен капацитет от 1.2 милиона електрически бойлера годишно, компанията произвежда по един бойлер на всеки 23 секунди. Понастоящем TESY е топ 3 производител в Европа в своята индустрия, като всяка година постига двуцифрен ръст на приходите от продажби.

Частен съдебен изпълнител пусна на търг производствен имот със статут на складова база в кв. „Беломорски” в град Пловдив. Имотът е с обща площ от 1 903.00 кв.м, а началната цена, от която ще започнат наддаванията е 874 192 лева или 446 967 евро. За сравнение, последната начална тръжна цена за базата беше 919 182 лева (469 970.65 евро) в края на януари тази година. Причина за продажбата е да бъдат разплатени дълговете на настоящия собственик - дружеството М - ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС ЕООД собственост на Светлозара Станчева. Върху имота има няколко възбрани, заради невнесени задължения към банка на стойност 930 349.66 лева. Той е и с необслужена ипотека на стойност 690 000 лева. Фирмата има невнесени задължения към НАП възлизащи на 88 586.16 лева, както и данъчни задължения на производствената база в размер на 2950.68 лева. В имота има построена масивна триетажна сграда с предназначение - складова база, склад и едноетажна постройка (склад за мебели), като общата застроена площ на сградите е 765,44 кв. м. Източник: trafficnews.bg

Сума в размер на 15 773 280 лева от нетната печалба на “М+С хидравлик” – Казанлък за 2023 г. да се изплати като дивиденти на акционерите ще гласуват акционерите на свиканото редовно общо събрание на дружеството на 21 май. Брутната сума на акция е 0.40 лева, като тя е равна на гласувания дивидент от печалбата за 2022 година. Изплащане ще започне от 18 юли и ще продължи в рамките на шест месеца. То ще става чрез “Централен депозитар” АД и “Интернешънъл асет банк” АД. Остатъкът от положителния финансов резултат ще се отнесе във фонд “Неразпределената печалба” на компанията за производство на хидравлични елементи и системи. Общото събрание ще определи и допълнително възнаграждение, годишна премия за всеки член от съвета на директорите, в размер на 1.1% от печалбата преди облагане за миналата година. То ще се начисли в разходите за възнаграждения за 2024 г. и ще се изплати в съответствие с правилата, определени в Политиката по възнагражденията. Има и предложение за преизбиране за нов петгодишен мандат на членовете на съвета на директорите: Димитър Богомилов Тановски, Иван Делчев Делчев, „Велев Инвест” ООД, „Манг” ООД, „Состра Инженеринг“ ЕООД, и “Стара планина холд” АД. Най-големите акционери в компанията са “Стара планина холд” АД, който контролира 30.61% от капитала, “Индустриален капитал холдинг” АД е с дял от 22.16% и “М+С 97” АД – с 23.86 на сто. Останалите книжа с право на глас са собственост на по-малки инвеститори. Акциите на “М+С хидравлик” се търгуват на “Българска фондова борса”, като в момента са на цена от 10.80 лева за един брой. Това оценява компанията от Казанлък на 426 008 160 лева пазарна капитализация.

2024 г. се очертава като тежка година за промишленото производство по света, но през 2025 г. се очаква редица сектори да отчетат ръст, сочи анализ на Interact Analysis. Според него в ключови региони като САЩ и Германия промишленото производство през 2024 г. ще се свие наполовина колкото се сви по време на пандемията. Противно на повечето индустриални сектори, за полупроводниковата индустрия 2024 г. се очаква да бъде много по-добра след трудната 2023 г. В последната редакция на анализа за развитието на световното промишлено производство, публикувана през февруари 2024 г., Interact Analysis прогнозира забавяне на ръста на машиностроенето през следващите пет години в резултат на слабата 2023 г., свиването през 2024 г. и опасенията за 2025 г. Все пак, в Азиатско-тихоокеанския регион очакваният среден годишен темп на растеж за периода от 2023 г. до 2028 г. е 2,9%. Следват САЩ с 2,4% и Европа с 2,4%. В САЩ Федералният резерв засега не дава признаци, че ще намали лихвените проценти, което означава, че на региона му предстои трудна 2024 г., като отрицателният ръст се очаква да се запази и през 2025 г. Американската икономика се очаква да се свие с 2,2% през 2024 г., преди да нарасне с 3,8% през 2025 г. Не се забелязват сериозни проблеми в сферата на търсенето и доставките, поради което спадът не се очаква да бъде толкова голям, колкото бе по време на пандемията. Икономическата прогноза за 2024 г. за Европа е също толкова мрачна. Италия е в едно от най-лошите положения, в които е изпадала до момента, с машиностроене, което се очаква да се свие с 3,7% през тази година, и промишлено производство, което ще се свие с 1,5%. В резултат на спада в заплатите и намаляващата заетост италианската икономика ще изпадне в сериозно затруднение. Interact Analysis прогнозира спад на промишленото производство с 0,8% за Германия и с 1,3% за Франция. Обединеното кралство се очаква да продължи да се сблъсква със затруднения, докато търси начин да се справи с предизвикателствата, произтичащи от последиците от Брекзит. Промишленото производство там ще отчете спад от 0,4%, а машиностроенето – от 3,3%. "Докато всичко изглежда обречено и мрачно, ние отчитаме положително движение при поръчките на оборудване за полупроводниковата индустрия. Този сектор в момента е в странно положение, тъй като търсенето на производствено оборудване расте, но самото производство на полупроводникови компоненти почти се срина. Увеличението на поръчките за оборудване за полупроводниковия сектор в Северна Америка надхвърли 50% – вероятно заради Закона за полупроводникова индустрия (CHIPS) и Закона за намаляване на инфлацията, а Европа и Тайван също продължават да правят поръчки", коментира Адриян Лойд, главен изпълнителен директор на Interact Analysis.

Собствениците на жилища в САЩ са платили средно над 4000 долара под формата на имотни данъци миналата година, като общите налози са нараснали с най-бързия темп от пет години насам, пише Bloomberg. Данните, събрани от компанията за имотни данни ATTOM, която е проследила имотните данъци за 89,4 млн. еднофамилни жилища, показват, че местните власти са събрали над 363 млрд. долара през 2023 г. Това е ръст с 6,9% и е почти два пъти повече спрямо растежа от 3,6 на сто година по-рано. „Имотните данъци нараснаха необичайно миналата година, тласкайки нагоре ефективните ставки, а в същото време остават огромни пропасти в средните данъчни разходи между различните части на страната“, коментира Роб Барбър, главен изпълнителен директор на ATTOM, цитиран в изявление.  Най-високите имотни данъци през 2023 г. са били отчетени в Илинойс, Ню Джърси, Кънектикът, Ню Йорк и Небраска. На национално равнище средните имотни данъци са се повишили с 4,1% през 2023 г., но съществуват големи различия в сумите, които собствениците на жилища плащат в различните части на страната, както от гледна точка на процентна промяна, така и като общи данъчни разходи. Собствениците на жилища в Шарлът, щата Северна Карлина, са усетили увеличение на имотните данъци с 31,5% миналата година, докато тези в Атланта са нараснали с 15,2 на сто, сочи докладът. В същото време сред 1502 окръга в САЩ с най-малко 10 хил. еднофамилни жилища 21 са имали средни имотни данъци над 10 хил. долара. Тези жилища обикновено са съсредоточени в Ню Йорк и околностите му.

Растежът на развиващите се икономики в Източна Азия и Тихоокеанския регион изпреварва останалия свят, но вероятно ще се забави през 2024 г. на фона на затрудненията в Китай и политическата несигурност. Това пише в най-новия доклад на Световната банка, посветен на икономическото развитие на страните от Азиатско-тихоокеанския регион. Икономическият растеж в региона, който има население от над 2,1 милиарда души, се очаква да намалее до 4,5 на сто през настоящата година, забавяйки се от миналогодишното увеличение с 5,1 на сто, според доклада на Световната банка. Въпреки това, с изключение на Китай, растежът в региона се прогнозира да достигне 4,6 на сто тази година, надминавайки миналогодишния ръст с 4,4 на сто. "Перспективите за региона подлежат на понижаване, ако бъде регистрирано по-голямо от очакваното забавяне на глобалната икономика, по-високи лихвени проценти за по-дълъг период от време в големите икономики, повишена несигурност по света, свързана с икономическите политики и засилване на геополитическото напрежение", предупреждават експертите на Световната банка, цитирани от Си Ен Би Си. Дълговите задължения, търговските бариери и политическата несигурност притъпяват икономическата динамика на региона и правителствата трябва да направят повече за справяне с дългосрочните проблеми, каквито се явяват слабите мрежи за социална закрила и недостатъчното инвестиране в образованието, се казва в заключенията от доклада, цитирани от Асошиейтед прес. Азиатските икономики растат по-бавно, отколкото преди пандемията, но ръстът е по-значим, отколкото в други части на света. Възстановяването на световната търговия със стоки и услуги нарасна с едва 0,2 на сто през 2023 г., но се очаква да се увеличи с 2,3 на сто тази година, според експертите на банката. Очаква се намаляването на лихвените проценти от големите централни банки да помогнат за компенсирането на по-слабия растеж в Китай. Китай ще регистрира умерен растеж тази година, тъй като натрупаните задължения, слабият имотен сектор и международните търговски търкания пречат на икономиката, смятат експертите. Световната банка прогнозира, че растежът на най-голямата икономика в Азия ще се забави до 4,5 на сто тази година, спрямо растежа си с 5,2 на сто през 2023 г. Правителството в Пекин си постави цел за растеж на икономиката с около 5 на сто за 2024 г. За 2023 г. бе регистриран ръст с 5,2 на сто. Останалата част от региона на Източна Азия и Тихоокеанския регион, с изключение на Китай, се очаква да постигне икономически растеж с 4,6 на сто тази година.