Производството на електроенергия за времето за първите осем месеца на 2024 г. е в обем от 25 212 044 MWh. Спрямо аналогичния период на миналата година това представлява понижение (минус) със 7.56 % (за отчетния период до 25 август или преди седмица – минус 7.72 %). Година по-рано производството на електроенергия е възлизало на обем от 27 275 336 MWh. Потреблението на ток за посочения сравняван период от настоящата година възлиза на обем от 24 198 797 MWh, което е спад с (минус) 1.43 % (преди седмица – минус 1.38 %) в сравнение с аналогичното време на предходната 2023 г. Според данните на системния оператор, година по-рано потреблението на ток е било в обем от порядъка на 24 549 416 MWh. Салдото (износ-внос) на електроенергия за първите осем месеца от настоящата година в сравнение със същото време на предходната 2023 г. намалява с (минус) 62.83 %(седмица по-рано – минус 65.29 %). Така, ако за посочения период година по-рано салдото (износ-внос) на ток е достигало до обем от 2 725 920 MWh, то за 2024 г. се свива до 1 013 247 MWh.

За последните 10 години зърнопроизводителите отчитат най-лошата реколта на царевица и слънчоглед. След лошата 2023 година, 2024 година ще бъде втората поред с изключително ниски добиви и производство на царевица. Жегата и високите температури през последните месеци са унищожили зърнените култури, като се наблюдават загуби с 30%. Според специалистите в нормален сезон се очаква добив от около 700 кг царевица от декар нива. В Русенско обаче очакваният добив е 450-500. Това не е от най-тежките случаи, но има места, на които реколтата не надхвърля 100 кг. Ниските добиви не означават, че цената на царевицата ще се повиши, защото сме част от световната икономика. Към този момент цената на царевицата в сравнение с миналата година не се е променила драстично.

Ваканционен клуб "Ривиера" вече е собственост на варненската фирма HVD според достоверна информация от туристическия бранш. От фирмата продавач "Аекс" АД, която е собственост на Весела Кюлева-Станкова, потвърдиха сделката за продажбата на 9 389 844 броя акции от мажоритарния пакет на „Ривиера" АД, представляващ 99,56% от капитала. Купувач е „Турист Инвестмънт" ЕООД, в чиято група са HVD Hotels. Тя е регистрирана във Варна преди повече от 20 години от Христо Асенов, чиято фамилия инвестира в няколко хотела в България, както и Германия. Българските хотели са в сдруженията „Турист инвестмънт", „ Вива клуб " и „ Бор инвест 1 ". Първите две се ръководят от Виолета и Христо Асенови, а едноличен притежател на капитала е „ Аsortis Limited ". При „ Бор инвест 1 собствеността е поделена между баща и син Асенови. Фамилията, която у нас притежава хотели в Златни пясъци и Обзор, прибавя към веригата си HVD ваканционен клуб "Ривиера", разположен върху 114 декара парк с вековни дървета на самия морски бряг. Върху близо 5000 квадрата от комплекса има 6 хотела - „Ривиера Бийч 1"; „Ривиера Бийч 2"; Бутик Хотел „Оазис"; „Лотос"; „Империал" ; „Нимфа". Ривиера е концесионер на плажа, който се простира върху 28 836 квадратни метра, а дължината на цялата брегова линия 1036,80.

До края на октомври се очаква да бъде подписан договорът за инженеринг на новите блокове на АЕЦ Козлодуй с консорциума между корейската "Хюндай енджиниъринг енд кънстракшън" (Hyundai Engineering and Construction) и американската "Уестингхаус Електрик Къмпани" (Westinghouse Electric Company)". Народното събрание възложи на 23 февруари 2024 г. да се проведат преговори между "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" и корейската компания "Хюндай енджиниъринг енд кънстракшън" за инженеринг, строителство, доставка и въвеждане в експлоатация на ядрена централа на одобрената площадка в Козлодуй, с технология АР1000. България се очертава да бъде страната с първия в Европа изграден реактор от типа AP 1000. Прогнозните изчисления за цената на новите блокове на АЕЦ "Козлодуй" е между 14 и 16 млрд. долара.

Футболният клуб "ЦСКА-София" е отчел загуба в размер на 1 789 000 лв. за 2023 г. Разходната част в бюджета на "червените" е била в размер на 30 151 000 лв., а приходната - 28 362 000 лв. И двете числа са по-ниски в сравнение с 2022 г., когато клубът от Борисовата градина изразходва рекорден бюджет от 31 886 000 лв. при приходи от 29 133 000 лв. Съответно и загубата тогава беше по-голяма - 2 753 000 лв. През 2023 г. започна процесът по смяна на собствеността на "ЦСКА-София", довел до оттеглянето на ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев и сина му Данаил Ганчев и превръщането в мажоритарен акционер на Данаил Илиев - един от шефовете в букмейкърската компания "Уинбет". С идването на новия собственик бе увеличен и капиталът на дружеството с нови 15 млн. лв., за да достигне той размер от 40 235 400 лв. Приходите на клуба са формирани по следния начин: 8 565 000 лв. от основна дейност и 19 797 000 лв. от физически приходи. Реалната част от тях са от реклама (2 492 000 лв.), билети и абонаментни карти (1 437 000 лв.), продажба на стоки с логото на клуба (2 323 000 лв.), участие в евротурнирите (1 390 000 лв.) и ТВ права (526 000 лв.). Задълженията на "ЦСКА-София" към свързани лица в края на 2023 г. намаляват до 7 893 000 лв.

„Пейсера България“ АД отчита загуба за първата половина на 2024 г. в размер на 42 хил. лв. Спрямо същия период на миналата година, когато е отчетен отрицателен финансов резултат от 96 хил. лв., загубата се свива с 56%. Разходите за полугодието възлизат на близо 2 млн. лв., като най-голямо перо в тях са тези за заплати и осигуровки – 1,5 млн. лв. Общите разходи се увеличават с 12% спрямо отчетените в края на юни 2023 г., когато възлизат на 1,8 млн. лв. Приходите за полугодието нарастват с 16% спрямо същия период на миналата година и достигат 1,9 млн. лв. След края на отчетния период „Пейсера“ се подготвя за кандидатстване за лиценз от Българската народна банка за дружество за електронни пари (ДЕП).

Надзорният съвет на “Синергон холдинг” АД е освободил от Управителния съвет Марин Петров Стоянов (досега изпълнителен директор). На негово място в оперативното управление е избрана Людмила Викторовна Стамова. Така с одобрението на Надзорния съвет холдинговото дружество ще се представлява пред трети лица от Людмила Викторовна Стамова – изпълнителен директор, Евгения Димитрова Славчева – председател, и Васко Александров Танев – член. Компанията свиква извънредно общо събрание на акционерите на 7 октомври в София, на което ще гласува промени в органите на управление на дружеството. Проектът за решение предвижда освобождава на Румен Панайотов като член на Надзорния съвет. А Кирил Велев е предложен като независим член на Надзорния съвет с мандат на действащия надзорен орган. „Синергон холдинг” АД е мажоритарен собственик в 18 предприятия, като притежава миноритарни дялове в две дружества. Инвестиционният портфейл на холдинга обхваща четири отрасъла – търговия и услуги, туризъм, химия и строителство. Компанията отчете за полугодието нетна печалба в размер на 13.19 млн. лева, но тя намалява на годишна база. За сравнение, в края на юни миналата година холдингът имаше нетна печалба от 15.64 млн. лева. Най-големи акционери в компанията са „Омега Би Ди Холдинг“ АД с дял от 46.54% от капитала и „Ераст“ ЕООД с 10.24 процента. Останалите книжа с право на глас са собственост на други фирми и индивидуални инвеститори (43.22%).

През май 2024 г. търговският излишък на ЕС в областта на хранително-вкусовата промишленост остана стабилен на ниво от 5 милиарда евро, което е леко надолу спрямо май 2023 г., показва последният месечен доклад за търговията със селскостопански и хранителни продукти. Износът е бил 19,7 млрд. евро, с ръст при маслините и зехтина, но спад при растителните масла и зърнените храни. Вносът е бил 14,7 милиарда евро, или с 3 на сто повече от май 2023 г., което се дължи на ръста на какаовите продукти, плодовете, ядките и зехтина. Сред най-големите търговски партньори са САЩ, Великобритания, Китай, Бразилия и Украйна. Износът на селскостопански и хранителни продукти от ЕС е останал стабилен на 19,7 милиарда евро, като кумулативният износ от януари до май е достигнал 97,4 милиарда евро, което представлява увеличение с 2 на сто спрямо 2023 г. Великобритания е водещата дестинация, следвана от САЩ, където се наблюдава увеличение от 9 на сто поради по-високите цени на зехтина. Китай е отбелязал спад от 10 на сто, главно при свинското месо, зърнените заготовки и млечните продукти. Освен това износът за Бразилия се е увеличил с 208 млн. евро (+21 на сто), което се дължи на по-високите цени на маслините и зехтина. За разлика от това износът за Русия е намалял с 15 на сто (463 милиона евро), особено при спиртни напитки. Износът на зехтин е нараснал с 60 на сто (+1,2 млрд. евро), докато този на зърнени култури е спаднал с 14 на сто (937 млн. евро) поради по-ниските цени въпреки по-високите обеми. Износът на растително масло също е намалял с 37 на сто (654 милиона евро) поради по-ниските цени и обеми. Вносът на селскостопански и хранителни продукти в ЕС е бил 14,7 милиарда евро, което е увеличение с 3 на сто спрямо май 2023 г. Кумулативният внос от януари до май е достигнал 69,6 милиарда евро при стабилно ниво в сравнение с 2023 г. Въпреки спада от 4 на сто, Бразилия остава най-големият източник, следвана от Великобритания и Украйна. Вносът от Кот д’Ивоар, Нигерия и Тунис се е увеличил поради по-високите цени на какаото и зехтина. За разлика от тях, вносът от Австралия, Индонезия и Канада рязко е спаднал. Вносът на кафе, чай, какао и подправки се е увеличил с 26 на сто (2,3 милиарда евро), а вносът на плодове и ядки – с 9 на сто (855 милиона евро), докато зърнените култури и маслодайните семена отбелязват значителен спад поради по-ниските цени и обеми.

Икономиката на САЩ е нараснала съществено през второто тримесечие на годината на фона на повишаване на потребителските разходи и на инвестициите от страна на бизнеса. Това сочат най-новите предварителни данни на американското министерство на търговията. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ нараства с 3% на годишна основа през периода април-юни при 1,4 на сто през първото тримесечие на годината. Това сочат коригираните официални данни. Предишната оценка, представена от министерството на търговията във Вашингтон, сочеше, че БВП на САЩ е нараснал с 2,8 на сто през април-юни 2024 година.  Разходите на американците за стоки и услуги са се увеличили с 2,9 на сто на годишна основа през второто тримесечие (спрямо април-юни 2023 г.). Предишната оценка беше за нарастване с 2,3 на сто.  Потребителските разходи формират около 70 на сто от икономиката на САЩ.  Инвестициите на компаниите в развитието на бизнеса им са се ускорили със 7,5 на сто. Най-съществено са нараснали разходите за оборудване (10,8 на сто).

Годишната инфлация в Турция се забави през август до 52 процента, след като достигна 61,8 процента през юли. Централната банка започна да повишава водещата си лихва миналата година, за да спре растежа на цените. Годишната инфлация в Турция достигна десетгодишен максимум от 85 процента през октомври 2022 г. Темпото на растеж на цените се забави до 38,2 процента през юни 2023 г., преди да се повиши отново. През май тази година инфлацията достигна 75 процента, но започна да спада през юни. Най-голям ръст на цените през август има в образованието - 120,8 процента, жилищата - 101,5 процента и в сектора на хотелиерството  и ресторантьорството - 67,7 процента според турския статистически институт. На месечна основа потребителските цени са се повишили с 2,5 процента през август. Според проучване на централната банка сред инвеститори очакванията са, че инфлацията ще достигне 43,3 на сто до края на 2024 г. Правителството се въздържа да повиши минималната работна заплата през юли в опит да успокои инфлацията, след като през предходните две години вдигаше минималното заплащане. Независими икономисти твърдят, че инфлацията в Турция е по-висока от официалните оценки и е достигнала 90,35 процента.