През първите 5 месеца на годината и износът на България за ЕС, и вносът се свиват, сочат данните на НСИ. Износът намалява с 6.2% спрямо същия период на 2023 г. и е за 22.2 млрд. лв. основно за Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62.6% от износа за ЕС. Най-голям ръст има в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (45.0%), а най-голям спад се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (27.4%). Вносът за петте месеца намалява с 4.9% спрямо същия период на 2023 г. и е за 23.2 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Най-голямо увеличение е отчетено в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (64.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (16.4%).

Жилищните кредити в България отчитат ръст до рекордните 24.4 млрд. лв., а потребителските заеми достигат 19.6 млрд. лв. към 30 юни, след като ниските лихви по кредитите ускориха отпускането им в последните месеци. Към 30 юни 2024 г. 98.73% от жилищните и 95.09 на сто от потребителските кредити се обслужват редовно. Година по-рано стойностите бяха съответно 98.08 и 94.33 на сто. При жилищните заеми стойността на просрочените до 90 дни кредити е 176.4 млн. лв., а на забавените с между 90 и 180 дни е 27.9 млн. лв. С просрочие от над 180 дни са заеми за 106 млн. лв. спрямо 140 млн. лв. 12 месеца по-рано. Заемите с просрочия до 90 дни са 256 млн. лв. срещу 282 млн. лева преди година, докато лек ръст се отчита при кредитите със забавяне на плащания между 90 и 180 дни, както и над 180 дни. По последни данни те са за съответно 151 млн. лв. (132 млн. лв. за преди година) и 557 млн. лв. (556 млн. лв. за 12 месеца по-рано).

Ключовата за стабилността на българската енергетика помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира" още години няма да може да работи на пълна мощност заради лошото техническо състояние на половината от нейните четири хидроагрегата. Централата е извън строя от 2022 г., когато следремонтен тест повреди тежко единия от блоковете ѝ. Най-близо до пускане е Хидроагрегат 2, при който статорните колони на спиралната камера са с нова форма и геометрия и дейностите от страна на изпълнителя ABB Voith вървят по план. Очаква се възстановяването и 72-часовите проби да приключат през следващите месеци и до края на годината поне 25% от ПАВЕЦ "Чаира" да са на разположение. Инженерното решение при Хидроагрегат 3 ще е сходно, тъй като той е в близко техническо състояние и работата по него ще започне след пускането на Втори блок. В края на 2024 г. ще започне демонтаж и според очакванията на енергийното министерство Хидроагрегат 3 ще е готов до края на 2025 г. Хидроагрегат 4 и Хидроагрегат 1 са в много лошо състояние - със съответно 8 и 2 видими спукани статорни колони. Ако се намерят желаещи, до края на годината трябва да се избере изпълнител. Двата хидроагрегата се очаква да са в строя до 42 месеца след сключване на договора. Тоест - около 2028 г. НЕК предлагат държавната гаранция за ремонта на ПАВЕЦ "Чаира" да скочи от 80 млн. лева на 155 млн. лева, "отчитайки повишените капиталови разходи, наложени от разширението на обхвата и целите на проекта".

Две от дружествата, в които „Национална компания Индустриални зони“ (НКИЗ) ЕАД участва като акционер съвместно с общините Бургас и Стара Загора, са получили одобрение на техните проекти и ще получат безвъзмездно финансиране в размер на близо 40 млн. лева. Това са „Индустриален и логистичен парк Бургас“ АД и „Индустриална зона Загоре“ АД. Средствата са от Плана за възстановяване и устойчивост по „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“. Проектното предложение „Инвестиции в развитието на Индустриален парк Бургас“ предвижда подобряване на бизнес средата и условията за привличане и дългосрочно задържане на инвеститори, утвърждаване на града и общината като икономически лидер в региона. Инвестициите по проекта са насочени към изграждане на довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура на нови индустриални територии, разположени в Промишлена зона „Юг - Запад“, включително реконструкция на ул. „Търговска“, транспортна и ВиК инфраструктура, улично осветление и оптични мрежи, обслужващи обособените в зоната имоти. С тях ще се реализират инвестиции за изграждане и реконструиране на довеждаща инфраструктура и за изграждане на вътрешна техническа инфраструктура. Предвидено е разкриване на много нови работни места. Одобрените средства за проекта са в размер на 25.7 млн. лв. Проектното предложение на „Индустриална зона Загоре“ АД – „AttractInvestZAGORE – Стимулиране на икономическия растеж в региона, чрез създаване на благоприятни условия за инвеститорите в Индустриална зона Загоре – Еленино“, включва изграждането на функционираща индустриална зона. Дейностите предвиждат реконструкция на съществуваща довеждаща инфраструктура, изграждане на нова вътрешна техническа инфраструктура и изграждане на екологична вътрешна инфраструктура (зарядни станции за електромобили). Одобрените средства за проекта са в размер на 13.8 млн. лв.

Учредителите на "Галъп интернешънъл Болкан" Андрей Райчев и Кънчо Стойчев са прехвърлили своето акционерно участие на специално учреденото за целта акционерно дружество "Пакстън Рисърч", начело на което е Борислав Цеков. Социологическата агенция ще се развива в три посоки - ще продължи да прави проучвания на обществените нагласи както досега, но ще добави и още две сфери на дейност към портофолиото си - изследователско направление в областта на конституционното право, политическите науки и публичната администрация, както и мониторинг на антидемократичните идеологии и пропаганда в България. Сегашният изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл Болкан" Първан Симеонов остава начело на агенцията. Социологическат агенция „Галъп интернешънъл Болкан“, която е член на международната асоциация Gallup International със седалище в Цюрих. Собственици на „Пакстън Рисърч“ са консервативният тинк-танк Изследователски център за нова Европа, ръководен от доц. Цеков и сдружение „Републикански център“ с председател д-р Петър Кичашки. В борда на „Пакстън Рисърч“ участват адвокат Андриан Боянов и Ивилина Алексиева-Робинсън (председател на ЦИК от 2014 до 2019 г.). Финансирането на сделката се осигурява от успешния международен бизнес, който развиват доц. Борислав Цеков и д-р Петър Кичашки, чиито компании са ексклузивен партньор за Балканите на някои от глобалните корпоративни гиганти в сферата на рециклиращата индустрия и търговията с метали.

Шведският играч EQT чрез своя фонд X ще придобие мажоритарен дял в Acronis – компания за сигурност, която развива дейност и в България. EQT и Acronis твърдят, че сделката оценява Acronis по-високо от последната ѝ оповестена оценка, която е била 3.5 млрд. долара, въз основа на инвестиция през 2022 г. Някои източници посочват, че действителната оценка в тази сделка е била около 4 млрд. долара. Сделката трябва да премине през регулаторни одобрения и се очаква да приключи през първото или второто тримесечие на 2025 г. Служителите на Acronis сега са 2000, в сравнение с 1700 през 2022 г., пише Tech Crunch. Пред изданието президентът на Acronis Гайдар Магдануров заяви още, че годишните приходи от облачния бизнес на компанията нарастват с 40%. През годините преди последната сделка Acronis е набрала повече от 600 млн. долара под формата на собствен капитал и дълг. Сред нейните инвеститори са BlackRock, CVC и Goldman Sachs. Основателите, ръководството и няколко съществуващи инвеститори - включително Black Rock, CVC и Springcoast - ще останат като миноритарни инвеститори“, посочва Магдануров. Acronis е основана през 2003 г., като започва дейността си в Сингапур, а след това се регистрира в Швейцария. Първоначално тя стартира като отделна компания на основаната в Русия компания Parallels, специализирана в областта на виртуализацията, с фокус върху възстановяването на данни и архивирането. С течение на годините тя се разрасна до универсална услуга, която включва непрекъсната защита на данните, сигурност в облака, защита на крайни точки, управление на кръпки, антивирусен софтуер и др. Сред конкурентите ѝ са Commvault, Veritas и други. Acronis стъпи в България с откриването на свой офис в София през 2018 г. Местните служители надхвърлят 450, като тук през годините се бе изграден на практика най-големият офис и R&D център на глобалната технологична компания в световен мащаб.

Частен съдебен изпълнител в Пловдив е пуснал за публична продан реактор. 1 026 120 лева е обявената цена на търга, който се провежда от 27 юли до 28 август, като обявяването на купувача е на следващия 29 август. Цената е 85% от стойността, а задатъкът е 10%. Реакторът е част от имущество на фирмата длъжник - “Технойон" АД, чийто предмет на дейност е преработване на отпадъци от миннодобивната, преработвателната и металургичната дейност, добив и обогатяване на руди на черни, цветни, редки и благородни метали и на суровини на химическата промишленост. Върху реактора като движима вещ е “учреден особен залог" и съответно запор по изпълнително дело. Осигуряват се и огледи на място в село Труд. Миналата година частен съдебен изпълнител продаваше завода за рециклиране на метали заедно със земята на фирмата в Девня за малко над 6 млн. лева, а сега се разпродава и имуществото. Bъpxy тaзи coбcтвeнocт имa и ипoтeĸa и възбpaнa в пoлзa нa "Униĸpeдит Бyлбaнĸ", допълнително зaлoг към cъщaтa бaнĸa и зaпop в Цeнтpaлния peгиcтъp нa ocoбeнитe зaлoзи. Cpeд тeжecтитe e и възбpaнa в пoлзa нa Oбщинa Девня. Според финансовите справки нa фирмата тя има нeпpecтaнни зaгyби в пepиoдa 2017-2021 г., ĸaтo пpeз 2019 г., 2020 г. и 2021 г. тe ca в paзмep нa мeждy 1,1 и 1,9 млн. лeвa гoдишнo. Слeд тoвa нямa дaнни, а в нaчaлoтo нa 2022 г. пo-гoлямaтa чacт oт cлyжитeлитe ca били cъĸpaтeни. Миналият месец заводът отново беше пуснат за публична продажба - ĸaтo нaчaлнaтa тpъжнa цeнa зa зeмятa, cгpaдитe и oбopyдвaнeтo бe намалена на 3,65 млн. лeвa. Дaли пpeдпpиятиeтo щe имa нoв coбcтвeниĸ щe cтaнe яcнo нa 30 aвгycт. Източник: Plovdiv24.bg

В края на първото полугодие „Браво пропърти фонд“ АДСИЦ отчита общо приходи от дейността в размер на 3,322 млн. лв. Спрямо приходите, отчетени в края на първото полугодие на 2023 г., компанията отчита ръст от 60%, но разходите за дейността нарастват двойно и към 30 юни 2024 г. са в размер на 2 млн. лв. Най-голямо увеличение има при разходите за възнаграждение на обслужващото дружество, държавни и регулаторни такси и ремонт. Нетната печалба на компанията за периода възлиза на 1,322 млн. лв. при отчетени 5,331 млн. лв. в края на юни 2023 г. Голямата разлика произтича основно от отчетените през периода за 2023 г. 4,252 млн. лв. приход от преоценка на инвестиционен имот. На годишна база приходите от наеми на офисни площи нарастват с над 42% спрямо 30 юни 2023 г. – от 1,905 млн. лв. до 2,713 млн. лв.

Едва шест европейски страни са отговорни за огромна част от производството на основните групи хранителни култури и продукти в ЕС като зърно, мляко, месо, зеленчуци и плодове - това са Франция, Испания, Италия, Германия, Полша и Холандия. Още три-четири страни намират място в топ 5 в някои от категориите - като Румъния при зърнените култури, Гърция при плодовете и ядките и Ирландия при телешкото месо. Така по-малко от 10 европейски държави на практика произвеждат до 85% от общия пазар на тези базови храни, показват данните на Евростат за 2023 г. Българското земеделие от години е все повече и повече доминирано от зърнопроизводството за сметка на площите със зеленчуци и плодове - реколтата от зърно в последните години доближава 7 млн тона, но дори така България не може да достигне топ 5 на производителите в ЕС, където годишно се произвежда над 280 млн тона зърнени култури и ориз. Франция е лидерът в това отношение с дял от над 22% от тази продукция през 2023 г., следвана от Германия и Полша. Испания и Румъния с дял от около 7% допълват петицата в сектора. Зеленчуковите градини на Европа пък са в Испания и Италия - в тези две страни е концентрирано почти половината от европейското производство. Франция, Полша и Холандия са следващите в топ 5, а заедно тези страни са отговорни за близо ¾ от зеленчукопроизводството в ЕС, което възлиза общо на почти 60 млн. тона. Почти същите страни в леко разместен ред мощно доминират и в категорията на плодовете и ядките - общо над 62 млн. тона са произведени в ЕС през 2023 г. Лидер е Италия с над 27% от продукцията, а в топ 5 попада и Гърция. Испания е най-големият производител на свинско месо (общо производство в ЕС 20.6 млн. тона), а Франция - на говеждо месо (6.4 млн. тона общо производство). На второ място в двете категории е Германия, а Ирландия очаквано намира място в петицата за говеждо месо. Водещ производител на пилешко пък е Полша, следвана от Испания, Германия, Франция и Италия. В Германия се произвежда една пета от млякото - общо над 160 млн. тона в ЕС.

Световната младежка безработица е на най-ниското си ниво за последните 15 години, но не всички региони са се възстановили от ниските нива по време на пандемията на Ковид-19. Това обяви Международната организация на труда. Нивото на младежката безработица през миналата година е било 13 процента, което е най-ниското равнище за 15 години. То е по-ниско и от нивото от 13,8 процента, регистрирано през 2019 г., преди да настъпи Ковид пандемията. "Очаква се то да спадне още до 12,8 на сто през настоящата и следващата година", допълват от агенцията на ООН. "Тази картина обаче не е еднаква във всички региони. В арабските страни, Източна и Югоизточна Азия, както и Тихоокеанския регион нивата на младежката безработица бяха по-високи през 2023 г. в сравнение с 2029 г.", допълват от Международната организация на труда. Броят на младежите между 15 и 24 години, които не работят, не учат, нито се обучават професионално, е притеснителен, обяснява агенцията на ООН по труда. Освен това жените са по-засегнати от тази тенденция. В световен мащаб над половината млади служители работят неофициално. Само в икономики с високи доходи или такива над средното ниво мнозинството от младежите заемат редовни и сигурни работни позиции.

Чуждестранните инвеститори изтеглиха рекордна сума пари от Китай през последното тримесечие, като вторият рекорден спад вероятно отразява дълбокия песимизъм относно втората по големина икономика в света. Пасивите на Китай за преки инвестиции в платежния му баланс са намалели с почти 15 милиарда долара през периода април-юни и са намалели с около 5 милиарда долара за първите шест месеца на годината, според данни на Държавната администрация за чуждестранна валута, публикувани в петък. Ако това продължи през останалата част от годината, това ще бъде първият годишен нетен отлив най-малко от 1990 г., когато започват сравнимите данни. Чуждите инвестиции в Китай намаляха през последните години, след като достигнаха рекордните 344 милиарда долара през 2021 г. Забавянето на икономиката и нарастващото геополитическо напрежение накараха някои компании да намалят експозицията си, а бързото преминаване към електрически превозни средства в Китай също хвана чуждестранните автомобилни компании неподготвени, което кара някои да изтеглят или да намалят инвестициите си. Спадът идва въпреки нарастващите усилия на Пекин да привлече и задържи чуждестранни инвестиции, след най-малкото регистрирано увеличение миналата година. Правителството иска да покаже, че остава отворено и привлекателно за чуждестранния бизнес, с надеждата, че компаниите ще внедрят напреднали технологии и ще устоят на натиска от САЩ и другаде да се отделят от Китай. Данните на администрацията, които проследяват нетните потоци, могат да отразяват тенденциите в печалбите на чуждестранните компании, както и промените в размера на техните операции в Китай. Мултинационалните компании имат повече причини да държат пари в брой в чужбина, отколкото в Китай, тъй като развитите икономики повишават лихвените проценти, докато Пекин ги понижава, за да стимулира икономиката. По-ранни данни на Министерството на търговията показаха, че новите преки чуждестранни инвестиции в Китай през първата половина на годината са били най-ниските от началото на пандемията през 2020 г.