В последните години България се затруднява да привлича чуждестранни инвестиции, особено от страна на големи мултинационални компании, които често заобикалят страната и се насочват към съседни дестинации. Чуждестранните компании създават почти една трета от добавената стойност на бизнес сектора в България и над 18% от работните места, показват данни на Евростат към 2022 г. Тези стойности са по-високи от средното за ЕС - общо за съюза чуждестранните компании носят около 24% от добавената стойност и малко над 15% от работните места в бизнес сектора. По дял на чуждестранните предприятия България стои по-скоро около средата. В развити, големи икономики като Германия, Италия и Франция чуждестранният бизнес има относително по-малка тежест. Сред източноевропейските страни обаче, които все още се опитват да догонят стандарта на живот на Запада, включително Румъния, Полша, Унгария, Хърватия и балтийските страни, тежестта на чуждестранния бизнес е сравнително по-голяма. А България изостава от тях. Към 2022 г. в България оперират 13 192 фирми, контролирани от чуждестранни собственици, което е доста малък дял от общия брой на компаниите - едва 3.4%. Средната добавена стойност на едно чуждо предприятие в България е 1.2 млн. евро, докато при местните е под 100 хил. евро. По-голямата част от фирмите (64%) са с произход от други страни от ЕС. Като брой най-много са компаниите от Гърция, Италия и Германия. Като добавена стойност в икономиката обаче на предна позиция изплуват бизнесите от САЩ с около 2 млрд. евро добавена стойност, следвани от тези от Германия и Италия. Към 2022 г. чуждестранните компании в България осигуряват над 400 хил. работни места в страната, като тези с произход от Германия, САЩ и Великобритания осигуряват най-много заетост. Голяма част от добавената стойност, която създават чуждестранните компании в България, е концентрирана в индустрията, следват фирмите в IT сектора и тези в търговията. При чуждестранните компании производителността на труда средно е по-висока. Ако тази на местните компании в България е 19.4 хил. евро, то на чуждестранните е 38.6 хил. евро. На ниво ЕС най-голяма тежест като брой компании и добавена стойност чуждестранните бизнеси имат в Ирландия, която е дом на централите на много международни компании и те създават над 70% от добавената стойност на бизнес сектора в страната. Също подобен хъб на международни компании е Люксембург. От Централна и Източна Европа прави впечатление и Словакия, където делът е над 50%. Като общ брой на чуждите предприятия пък след Германия най-много такива има в Румъния и Чехия.

През октомври при оборота в търговията на дребно се наблюдава ръст от 5,1% на годишна база, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база увеличението спрямо септември е от 0,8%. В данните не се включва търговията с автомобили и мотоциклети. Спрямо предходния месец се отчита нарастване на оборота във всички големи групи – търговия с автомобилни горива и смазочни материали (с 3%), търговия с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1,1%) и търговия с нехранителни стоки – с 0,6%. В последната категория най-значителен е ръстът на търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 4,5%. На годишна база ръст има при търговията и с хранителни, и с нехранителни стоки, съответно с 10,9% и с 6,7%. Спад има при търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 11,4%. Ръст при нехранителните стоки се отчита във всички подгрупи, но най-значителен е той в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 16%.

Astra refining (Астра рифайнинг) е най-новата екологична инвестиция на Астра финанс АД. Началото на изграждането на завода за преподготовка на отработени хранителни мазнини бе поставено преди повече от 5 години. В началото на тази година започва изграждането на инсталацията, като очакванията са в началото на 2025 година да бъдат направени първите проби. Капацитетът й е преработка на суровина 500 т. на денонощие, като в зависимост от качеството й на изход ще излиза до 480 т. готов продукт. Една част от подходящите за това производство суровини ще идва от пазара в Европа. Основната част ще се доставя от Азия - Китай, Виетнам, Малайзия, Индонезия. Суровината ще пристига с кораби. Тя е няколко вида - кухненски пържилни мазнини, съпътстващи суровини от маслодобивната промишленост - мастни киселини и масло от белилна пръст. В България има няколко компании, ангажирани със събирането на пържилни и отработени масла. Продуктите се окачествяват и едва след потвърждение на показателите по спецификация се доставят. Количествата, които се събират в България са около едва 5-7 на сто от необходимите, за нормална работа на завода. Заводът е разположен на територията на Дунавска Индустриална зона „Тегра”, свързан е с пристанището на Булмаркет и с останалата производствена и складова инфраструктура посредством тръбопроводи. Готовият продукт ще се експедира до крайни клиенти на влакови композиции. Групата на „Астра Биоплант“ има общо 7 завода - три маслобойни и четири производства за биодизел. Направените инвестиции от "Астра биоплант" до момента са близо 280 млн. лв. Новото производство представлява рафиниране на суровината - неутрализиране, филтриране и дегаминг. Така готовият продукт ще може да се използва при производството на горива в нефтените рафинерии в Централна и Източна Европа. От 01.01.2025 г. влизат нови изисквания за спестяване на въглеродни емисии. Много от държаните в ЕС не могат да се справят с това само чрез смесване на биодизел и затова се налага за влагане на други биокомпоненти, различни от маслодайните култури като рапица и слънчоглед. В работата на новия завод ще бъдат ангажирани 40 души. Инвестицията, която Астра финанс прави в поредния съвременен екологичен проект, е близо 16 млн. лева. Източник: Akcent.bg

Стари съоръжения в ТЕЦ “София” на по 60 години, а в ТЕЦ “София-изток” - на по 50 г., които не се ремонтират по план, поставят в риск парното на София. В писмо до кмета и Общинския съвет на София три синдиката обявяват за аварийно състоянието на “Топлофикация - София”. Поводът е изпадането в кома на електрическата част на ТЕЦ “София” -когенерация, която произвежда едновременно топлинна и електроенергия. Производството на топлинна енергия и ток от едно гориво - в случая природен газ, се насърчава с премии. За тази година цената на тока на столичното парно сумарно е 379,68 лв. за мегаватчас при над 900 лв. преди две години по време на газовата криза. Цената на парното и топлата вода е 124,40 лв. без ДДС. Според доклада на КЕВР обаче електрическата мощност на столичната топлофикация е едва 277,35 мегавата при 3000 мегавата топлинна мощност. Че в столичната топлофикация ще се направят когенерации, от което тя да стане печеливша, се говори от поне 20 г. Но това не само че не се случва, а както се оказва, старите съоръжения излизат от строя. От това, че ТЕЦ “София” не произвежда електричество, се губят по 15 млн. лв. на месец приходи от продажбата на ток. Затова трябва да се намерят средства за инвестиции в производство на електроенергия, тъй като това е основният приход на “Топлофикация София”.

Енергийната корпорация United Energy Group (UEG) успешно завърши придобиването на 100% от капитала на българската „Грийн Профит“ ЕООД. По този начин базираната в Хонконг компания придобива право на строеж върху ФЕЦ „Симеоновград – Поляново“, който със своята планирана производствена мощност от 250 MW е едно от най-големите слънчеви съоръжения в България. Сделката е финализирана на 15 ноември 2024 г. и е консултирана от адвокатското дружество Kinstellar. Хасковската фирма е придобита през UEG Clean Energy, дъщерна на горепосочения холдинг, а обявената покупна цена е 37.5 млн. евро. Финансирането е със собствени средства на групата. UEG, която по същество е китайска компания, е специализирана в проучване и добив на нефт и газ. Със сделката регистрираната в Хонконг компания, която по същество е китайска, ще придобие през дъщерното си дружество сервитутното право върху няколко поземлени имота, намиращи се в гр. Хасково. Допълнително получава право да изгради ФЕЦ „Симеоновград“ с мощност 70 MW, както и фотоволтаичната централа „Поляново“ с мощност от 180 MW. Фирмата става собственик и на съответните спомагателни инфраструктури и присъединителни съоръжения на посочените поземлени имоти. „Грийн Профит“ е хасковска фирма със собственик Делчо Пехливанов. Договорът между компаниите бе подписан на 29 март, като на събитието са присъствали депутатът от ГЕРБ Жечо Станков, изпълнителният директор на електроенергийния системен оператор (ECO) Ангелин Цачев, изпълнителният председател на United Energy Group Ю Сонг и вицепрезидентът на UEG Лесли Жанг, както и заместник-председателят на италианската индустриална организация (Конфиндустрия) и инженер на EUG Пламен Дилков.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е провела преглед на експлоатационната безопасност в АЕЦ „Козлодуй” от 18 ноември до 5 декември 2024 г. Представен е предварителният доклад от мисията, като финална версия предстои да бъде предоставена на българското правителство в тримесечен срок. Екипът на МААЕ е установил добри практики и силни страни в работата на АЕЦ „Козлодуй”, като прави предложения и препоръки за усъвършенстване на дейностите по поддържане на постигнатото високо ниво на безопасност. Идентифицирани са редица забележителни характеристики на АЕЦ „Козлодуй”: отлично състояние на конструкциите, системите и компонентите, впечатляващо ниво на експлоатационен ред и силна готовност за действие. Констатациите на екипа, формулирани на базата на стандартите за безопасност на МААЕ, очертават областите, където е възможно усъвършенстване на дейностите чрез прилагане на международния експлоатационен опит. В същото време във фокуса на вниманието попадат примери от работата на проверяваната атомна електроцентрала, които могат да бъдат полезни и за други компании в ядрената индустрия и съответно се публикуват в базата данни с добри практики, установени по време на OSART мисии.

Разградското предприятие Монтажстрой 91, специализирано в изработката и доставката на метални конструкции, получи безвъзмездно финансиране в размер на 295 203,22 лв. по програма "Развитие на човешките ресурси" 2021 - 2027 г. Средствата се отпускат за създаване на по-здравословни и съобразени с предизвикателствата на климатичните промени условия на труд в предприятието. Проектът включва разработване на зелени модели на организация на труд и изготвяне на зелени карти за организация на работните процеси. Предвижда се още осигуряването на лични предпазни средства, специално работно облекло, колективни предпазни средства и социални придобивки за общо 62 служители. В рамките на изпълнението на проекта Монтажстрой 91 ще достави за служителите каски и антифони за каска, работни обувки, работни комплекти, защитни очила с UV защита, прозрачни очила за монтажници, ръкавици, защитни ръкавици за заварчици, светлоотразителни жилетки, климатици, гардероби, маси, столове, 2 контейнера с по две помещения, шкаф-мивка с батерия и микровълнова фурна. Крайният срок за приключване на проектните дейности е средата на юли 2026 г.

„Зърнени храни България“ АД отчита ръст на приходите от продажби за първите 9 месеца от 2024 г. с близо 7%. Към 30 септември 2024 г. те достигат 56,268 млн. лв. при отчетени година по-рано 52,722 млн. лв. Общите приходи на групата достигат 58,946 млн. лв. към края на септември – ръст от 9% спрямо същия период на 2023 г. Печалбата за първите 9 месеца на годината след данъци достига 6,248 лв. – ръст от почти 28% спрямо година по-рано, когато тя е в размер на 4,897 млн. лв. През третото тримесечие дружеството е извършило продажба на притежавани инвестиционни имоти в Балчик, с което е реализирала печалба в размер на 2,171 млн. лв. За последната година акциите на „Зърнени храни България“ поевтиняват с 5,4%, а пазарната капитализация възлиза на над 23,970 млн. лв.

През 2023 г. ЕС е бил нетен вносител на играчки от останалия свят - на стойност 6,5 млрд. евро (което е с 2 млрд. евро по-малко, отколкото през 2022 г.), а износът за страни извън ЕС е бил на обща стойност 2,3 млрд. евро (с 0,2 млрд. евро по-малко, отколкото предходната година), отчита Евростат. Китай е водещият доставчик на играчки за ЕС с 80 на сто от вноса (на стойност 5,2 млрд. евро), следван от Виетнам с 6 на сто (367 млн. евро) и Обединеното кралство (2 на сто, 150 млн. евро). Около една пета от вноса на играчки в ЕС е бил за Германия (18 на сто), след която се нареждат Франция и Нидерландия със съответно 16 и 14 на сто. Данните сочат, че три страни от ЕС осигуряват повече от половината от износа за страни извън съюза по стойност. Основната експортна  дестинация извън ЕС е Обединеното кралство (30 на сто, 694 млн. евро), следвана от Швейцария (13 на сто, 301 млн. евро) и САЩ (10 на сто, 233 млн. евро). Повече от половината играчки, изнесени от ЕС за останалия свят, са изнесени от Чехия (29 на сто), Германия (19 на сто) и Белгия (8 на сто). България е изнесла през 2023 г. играчки на стойност 125,8 млн. евро, което е увеличение спрямо 117,11 млн. евро през 2022 г. и е внесла играчки на стойност 37,5 млн. евро, което е спад спрямо вноса от 42,5 млн. евро през предходната година.

Броят на най-богатите хора в света се е увеличил значително през последните 10 години. Това показват резултатите от проучване на най-голямата швейцарска банка UBS. През април 2024 г. в целия свят е имало 2682 милиардера, което е приблизително с 50 процента повече в сравнение с март 2015 година. Общото им богатство се е увеличило през този период със 121 процента до 14 трилиона долара. Най-бързо е нараствало богатството на милиардерите в САЩ, а по-бавно в Европа. Активите на най-богатите хора в Китай са се увеличавали най-бързо до 2020 г., но след това тази тенденция се е забавила. Богатството на технологичните милиардери се е утроило до 2,4 трилиона долара. Това е станало благодарение на развитието на нови технологии, сред които са платформите с изкуствен интелект, роботиката и 3D принтирането. Между юни и септември банка UBS е провела допитване сред 82-ма милиардери. Около 40 процента от тях са посочили, че през идните 12 месеца искат да инвестират повече средства в недвижими имоти и в акции на компании, базирани в най-развитите индустриални държави. Други 40 процента от милиардерите, участвали в проучването, са съобщили, че ще инвестират повече в злато и други ценни метали. Сред анкетираните 31 процента са посочили, че планират да увеличат своите парични спестявания в банкови сметки.

Цените на антимона скочиха с 40% в сряда, след като Китай забрани износа за Съединените щати на няколко критични елемента. Китай наложи съществуващите ограничения за антимон, галий и германий - критични елементи, които имат широко разпространени приложения във военната индустрия. Това се случи преди новоизбраният президент Доналд Тръмп да встъпи в длъжност следващия месец. Китай е най-големият производител на антимон в света, като представлява 48% от глобалното добито производство. Производството на страната през 2023 г. достигна 40 000 тона, почти двойно повече от 21 000 тона на Таджикистан, докато Турция беше третият по големина производител с 6 000 тона, пише Oilprice. Антимонът се счита за стратегически метал, използван във военната индустрия, за боеприпаси, инфрачервени ракети и ядрени оръжия, както и оловно-киселинни акумулаторни батерии, използвани в автомобили и спирчни накладки, благодарение на своите термоустойчиви свойства. Антимонът също се използва и за прозрачността на покриващото стъкло на слънчевите клетки и се използва също и в екраните на смартфоните. Последният ход на Китай идва ден след последните мерки на САЩ срещу сектора на чиповете в Китай, отбелязвайки ескалацията на продължаващата търговска война между двете най-големи икономики в света. Миналата година Китай обяви, че ще наложи ограничения върху износа на осем галиеви и шест германиеви продукта от август 2023 г. като отмъщение за налагането от САЩ на търговски ограничения и мита върху произведени в Китай продукти. На 14 август Китай обяви ограничения върху износа на антимон като част от последния ход на страната за ограничаване на доставките на критични елементи.