Данните от годишния доклад за състоянието на администрацията показват, че щатната численост (не реалната) на българската администрация през 2023 г. е 143 502 бройки. Заетите щатни бройки в администрацията намаляват до 131 496, или годишен спад с 0.11%, а незаетите намаляват с 0.13% до 12 007. През 2021 и 2022 г. щатната численост беше увеличена общо с около 1200 бройки. През 2023 г. местата, предвидени за държавни чиновници, са с 8% повече, отколкото бяха през 2016 г. Така на всеки 100 хил. души се падат по около 2226 чиновници докато през 2016 г. са били 1868 човека. Напуснали, уволнени или със трансфер от една структура в друга са близо 12 хиляди служители, а 6202 са новоназначени. В конкурсните процедури за пост в държавната администрация са кандидатствали 23 107 души – главно за роли в министерствата и администрацията на Министерски съвет, докатов предходната година броят им е над 26 хиляди. От всички щатни държавни служители близо 64% са с висше образование. Делът на заетите на възраст до 29 години през 2023 г. е 5.6%, или около 7000 души. За сравнение, година по-рано те са близо 8000. Най-многобройни са служителите на възраст между 40 и 49 години – около 44 хиляди, или 34% дял. Служителите на и над 60 години също са сериозно представени – те са над 13 хиляди, или малко над 10% от всички. Според данните над 2000 от тях догодина предстои да се пенсионират.

Нов държавен дълг за 300 млн. лв. пусна Министерството на финансите (МФ). Ведомството преотвори емисия 3-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), която беше пусната в обращение на проведения на 15 април 2024 г. аукцион. Емисията е деноминирана в лева, с падеж на 17 април 2027 г. и годишен лихвен купон от 3%. Обемът на емисията в обращение беше увеличен с 300 млн. лв. на проведения на 27 май 2024 г. аукцион, с което достигна 500 млн. лв. номинална стойност. Среднопретеглената годишна доходност на пласираните ДЦК е в размер на 3,21%. Общият размер на подадените поръчки възлезе на 356,9 млн. лв., което е 1,19 пъти повече от предложените книжа. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 39 базисни точки, тоест доходността, която са поискали инвеститорите в България е с 0,39% по-висока, отколкото при пласирането на германските книжа. Лихвите, които плащат от Министерство на финансите по пласираните ДЦК, са много високи на фона на лихвите по депозитите на граждани в банките. Но въпреки това от Министерство на финансите не пласиран на пазара държавни ценни книжа специално за граждани, което би дало възможност домакинствата да получат по-висока доходност за парите си, а държавният бюджет да плаща по-ниски лихви по дълга. От страна на участниците най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 81%, следвани от застрахователните дружества – 9%, пенсионните фондове с 3%, договорни и гаранционни фондове – 5% и други инвеститори – 2%.

Служителите на държавното дружество "Ел Би Булгарикум" ЕАД в Производствена база - Видин, започнаха предупредителна тридневна стачка и настояват за увеличение на основните заплати с 30%. Твърдят, че изпълнителният директор Ивайло Лилов отказва разговори с тях. По негово време цените на крайните продукти са увеличени с 60%, в резултат на което оборотът е спаднал тройно, твърдят протестиращите. Ивайло Лилов е начело на "Ел Би Булгарикум" от началото на годината, като още в първите си дни на поста подаде сигнал до прокуратурата заради констатирани нарушения в дейността на дружеството и нанесени вреди в размер на над 1.5 млн. лв. за периода от 1 януари 2023 г. - 30 септември 2023 г.

Националната електрическа компания (НЕК) ще обяви обществена поръчка за изграждане на батерия за съхранение на електроенергия на площадката на ВЕЦ "Въча 1". Това каза изпълнителният директор на дружеството Мартин Георгиев. Той посочи, че прогнозната стойност на поръчката е около 5 милиона лева. Батерията е с планиран капацитет за съхранение 10 мегаватчаса. Изпълнението на проекта ще продължи между 9 и 12 месеца.

Пловдивската компания „Епсил 1912“ ООД има намерение да отвори млекопреработвателно предприятие в гр. Садово. Мандрата ще се помещава в съществуващи индустриални сгради, намиращи се в кв. "13", гр. Садово, област Пловдив. Компанията наема помещенията от друга пловдивска компания, „Пластика – 85 – Ненко Радев“, която се занимава с производство на зеленчуци, зеленчукови и плодови консерви с търговска марка „Канарче“. Сградите са бивша общинска собственост като през януари 2015 г. Общинският съвет на гр. Садово е взел решение да продаде помещенията именно на „Пластика – 85 – Ненко Радев“. Сегашното намерение на инвеститора „Епсил 1912“ е да направи преустройство на съществуващите две индустриални сгради и пристройка към тях за нуждите на мандрата. Пристройката ще бъде с площ до 80 кв. м, от метална конструкция и ограждащи, преградни стени и покрив от термопомпи. Очакванията са да се преработва краве мляко до 1 тон на ден, или 360 тона годишно. Ще се произвеждат още кисело мляко, цедено кисело мляко, айрян, бяло саламурено сирене и кашкавал. Двете съществуващи помещения, които ще се използват за производството са съответно с размер 96 кв. метра и 41 кв. метра. Така общата ползвана площ, с включената пристройка, ще е 217 кв. метра.

Строителната компания "Планекс" планира да изгради селище с 28 едноетажни и двуетажни еднофамилни къщи в землището на с. Здравец във варненската община Аврен. Компанията е внесла уведомление за инвестиционно предложение, внесено в РИОСВ-Варна. В същото населено място е и еко комплекс "Здравец", като според скиците проектът ще се реализира недалеч от него. Строителството ще е върху настояща нива в местността "Неделчева чешма" с площ от около 23 дка. Селището на "Планекс" включва 13 едноетажни и 15 двуетажни къщи с площ между 120 и 170 квадратни метра и единна архитектурна визия. Освен тях ще има и сграда с обществено предназначение и РЗП от 400 кв.м. Инвеститорът е планирал и вътрешна улична мрежа.

„АмонРа Енерджи“ АД ще разпредели на акционерите 1,5 млн. лева дивидент, или по малко под 0,24 лева бруто на акция на предстоящото Общо събрание на акционерите насрочено за 30 юни. Предложената обща сума за дивидент се формира от печалбата на дружеството за миналата година и част от неразпределената печалба за минали години. Почти 104,7 хил. лева ще бъдат отнесени като резерв, според публикуваните документи. През миналата година дружеството разпредели като дивидент на акционерите над 4,9 млн. лева. В последната година акциите на „АмонРа Енерджи“ поскъпват с почти 20%, а пазарната капитализация е над 105 млн. лева. Дружеството дебютира на борсата в края на 2022 г. То набра от акционерите над 3,1 млн. лева от търсените 15,6 млн. лева. Компанията откри база в Шумен през миналата година, като се стреми към по-сериозно разширяване на дейността в Румъния.

Търсенето на природен газ в Европейския съюз намалява през последните две години. През 2023 г. то е спаднало с 7,4 на сто на годишна основа, след като през 2022 г. е отчетено годишно понижение с 13,3 на сто спрямо 2021 г. , по данни на европейската статистическа агенция Евростат. През миналата година потреблението на синьо гориво в ЕС е възлязло на 12,72 милиона тераджаула, изразено в брутна топлинна стойност. Това е най-ниското му ниво от 2008 г. насам, когато започва да се води подобна статистика. Спадът при търсенето на природен газ е частично обусловен от решението за намаляване на потреблението на синьо гориво в Евросъюза, прието от Съвета на ЕС през 2022 година. То е част от мерките за намаляване на зависимостта от доставките на руски природен газ, приети след началото на военната инвазия на управляващите в Москва в Украйна. Русия ограничи доставките на газ за страните от Евросъюза, а цените му се повишиха на международните пазари, припомнят анализатори. През април 2024 г. потреблението на природен газ в България е достигнало 8098,5 тераджаула, сочат предварителните данни, публикувани от Евростат. През март търсенето на синьо гориво в нашата страна е достигнало 10 753,9 тераджаула, а през февруари - 9812,1 тераджаула. През 2023 г. потреблението на природен газ е спаднало при най-големите страни в Евросъюза. Германия e била водещ потребител на синьо гориво в ЕС през миналата година. Търсенето му е възлязло на 2,96 млн. тераджаула, което представлява спад от -3,8 на сто в сравнение с 2022 година. Следват Италия (2,35 млн. тераджаула - спад от -10 на сто) и Франция (1,36 млн. тераджаула - спад от -11,7 на сто). В 21 страни от Европейския съюз, сред които е и България, търсенето на синьо гориво се е увеличило през 2023 г. спрямо 2022 г. Повишението на потреблението е било най-значително във Финландия (+25,6 на сто) Швеция (+11,1 на сто) и Полша (+5,3 на сто).  

През настоящата година глобалният брутен вътрешен продукт (БВП) възлиза на 109,5 трилиона долара, а световният дълг е 315 трилиона долара и продължава да расте. Това означава, че тъй като в момента на планетата живеят близо 8,1 милиарда човека, то всеки би дължал около 39 000 долара. Изчислението е на Института по международни финанси (IIF), цитиран от CNBC. Дълговете В глобалния дълг влизат задълженията на правителствата по света, на бизнеса и домакинствата. Дългове на домакинствата, включват ипотеки, кредитни карти и студентски дългове. В началото на 2024 г. това перо от световния дълг възлизаше на 59,1 трилиона долара. Бизнес дългът, който корпорациите използват за финансиране на своите операции и растеж, възлиза на 164,5 трилиона долара, като само финансовият сектор съставлява 70,4 трилиона долара от тази сума. И накрая е държавният дълг, който се използва за подпомагане финансирането на обществени услуги и проекти. Той е в размер на 91,4 трилиона долара и това не е непременно. От средата на миналия век има четири големи вълни на натрупване на дългове. Първата дългова вълна произлиза от Латинска Америка през 80-те години на миналия век, когато 16 държави от този регион бяха принудени да преструктурират своите заеми. Втората вълна засегна Югоизточна Азия в началото на 21-ви век, докато САЩ и Европа поеха тежестта на третата глобална дългова вълна по време на световната финансова криза през периода 2007–2008 година. В момента светът се намира в четвъртата вълна, която започна през 2010 година и съвпадна с пандемията от КОВИД-19. Правителствата трябваше да поемат още повече дългове, за да помогнат на бизнеса и гражданите да смекчат въздействието от блокирането на икономиката. Глобалният дълг нарасна до 256 процента от БВП през 2020 г., което е увеличение с 28 процентни пункта - най-голямото увеличение на дълга за една година от Втората световна война насам. Дълговете се трупаха поне десетилетие преди това, тъй като отделни лица, компании и правителства харчеха извън възможностите си. Това води до въпроса: колко дълг е твърде много дълг и кога той става неустойчив. Съотношението дълг към БВП е икономическият показател, който сравнява държавния дълг на дадена държава с нейния брутен вътрешен продукт. Обикновено се представя като процент и се разглежда като добър индикатор за способността на тази страна да обслужва дълговете си. Изключение е Япония, четвъртата по големина икономика в света, също е една от най-задлъжнелите страни в света, като общият ѝ дълг е над 600 на сто от БВП. И макар по-голямата част от дълга на страната да е публичен, през последните години има натрупване във финансовия сектор, но не и държавен дълг. Около две трети от дължимите 315 трилиона долара произхождат от развити икономики, като САЩ допринасят най-много за тази дългове. Но като цяло съотношението дълг/БВП за развитите икономики намалява. От друга страна, нововъзникващите икономики имат дълг от 105 трилиона долара, но съотношението дълг към БВП на развиващите се пазари достигна нов връх от 257 на сто - повишавайки общото съотношение за първи път от три години, като Китай, Индия и Мексико са с най-голям принос.

Малайзия планира за задели поне 500 милиарда рингита (107 милиарда долара) за инвестиции в полупроводковата промишленост, обяви премиерът Ануар Ибрахим, цитиран от Ройтерс. Стъпката има за цел да утвърди южноазиатската страна като глобален хъб за производство на чипове. Малайзия е важен играч в този сектор, като отговаря за 13 на сто от глобалните тестове и пакетиране на полупроводници. През последните години страната привлече инвестиции, възлизащи на милиарди долари, от водещи компании в сектора, вкл. "Интел" (Intel) и "Инфинеон" (Infineon). Инвестициите ще бъдат насочени към дизайн на интегрални схеми, модерно пакетиране и производствено оборудване. Малайзия възнамерява да създаде поне 10 местни компании за дизайн и усъвършенствано опаковане на полупроводникови чипове, чийто приходи биха били между 210 милиона и 1 милиард долара.