Приходите от ДДС в държавния бюджет и тази година няма да излязат. Според Бюджет 2024, изготвен от бившия финансов министър Асен Василев, трябва да бъдат събрани 18.626 млрд. лв. Очакванията на Министерството на финансите обаче са за събираемост от едва 17.986 млрд. лв. Това отговаря на изпълнение от около 96.6%, т.е. прогнозата е държавата да събере с около 640 млн. лв. по-малко приходи от ДДС спрямо планираното. ДДС „дупката“ за изминалата 2023 г. бе около 800 млн. лв. Тогава бюджетът и заложените приходи отново бяха структурирани от Асен Василев. През първите месеци от годината данните по Консолидираната фискална програма (КФП) показваха не само изоставане спрямо плана на приходите от косвени данъци, като ДДС и акцизи, но дори и намаление на годишна база. Въпреки очакваното неизпълнение на ДДС приходите Министерството на финансите не вижда причина за влошаване на дефицита, тъй като при други приходоизточници ще има преизпълнение. Пример за това са акцизите, където към края на годината се очакват 6.65 млрд. лв., или с 205 млн. лв. над заложения план. Приходите от преки данъци също нарастват „с добри темпове“ по думите на Министър Петкова. Подобна е ситуацията при данъка върху доходите на физически лица, които растат благодарение на по-високите доходи. По тази причина и министърът не вижда нужда от актуализация на бюджета, както и риск за бюджетен дефицит над заложените 3%. В частта на неданъчните приходи също се очертава неизпълнение – основно от печалбата на държавни предприятия, която трябва да бъде внесена в бюджета, както и от продажба на квоти за емисии парникови газове поради спада на цената в търгуваните обеми на квотите на европейския пазар.

35% повече розов цвят спрямо предишната година са събрали розопроизводителите през 2024 г., отчитат от Министерство на земеделието и храните. Съчетанието от по-голям размер реколтирани площи до момента и повишен среден добив от декар води до увеличение на произведеното количество розов цвят, сочат анализите на експертите. Така реколтата през тази година се оценява на 16 855 тона прибран розов цвят, докато година по-рано тя е била едва 12 482 тона. Реколтирани са всички розови градини, заявени за обработване - 4786 ха, докато година по-рано те са били с близо 9% по-малко - 4406 ха. Средният добив през 2024 г. се оценява на 352 кг от декар, което е ръст от близо 25% на годишна база. Браншът очакваше добивите също да бъдат над миналогодишните нива, като прогнозите сочеха категорични количества над 220 кг от декар по данни на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. Заради по-добрата реколта обаче изкупните цени вероятно ще се задържат в рамките на миналогодишните стойности - 3,70 - 4 лв./кг, докато разходите както за работна ръка, така и за грижа за градините се увеличават. По експертна оценка, цена от 4,50 лв./кг би била достатъчна за розопроизводителите да покрият разходите си през настоящата кампания. Важно е обаче цената да не скача прекалено много, тъй като розовото масло, добито от суровината, няма пазар. През тази година по-ранната кампания в розовите насаждения помогна на стопаните да намерят достатъчно работна ръка, а влагата през май осигури по-качествена суровина. В дестилериите пък получиха повече розово масло с по-малко розов цвят. Според регистрите, обектите за преработка на розов цвят са 51, като техният годишен капацитет е за преработка на повече от 15 000 тона розов цвят. Източник: agri.bg

Агенция „Пътна инфраструктура“ одобри фирмите, които ще си разделят тол помощта в размер на 50 млн. лв. Одобрени са общо 2991 фирми от бранша, които ще получат различни суми. Помощта е гласувана от правителството „Денков“ заради войната в Украйна и инфлацията, но на практика помощта се явява връщане на определен процент от внесените тол такси от превозвачите. До ситуацията се стигна, след като ЕК не одобри планираните тол бонуси във вида, в който кабинетът „Денков“ ги предложи през лятото на 2023 г. Одобрените фирми ще получат различни суми, които варират от 11 лв. до над 1.8 млн. лв. според платените суми за тол за цялата 2023 г. от всяко предприятие, кандидатствало за помощта. Най-голяма помощ получават две фирми. Едната е пловдивската „Пимк“, която ще получи над 1.8 млн. лв. при внесени през 2023 г. тол такси в размер на малко над 6 млн. лв. „Дискордиа“ АД ще получи над 1.1 млн. лв., след като за 2023 г. е платила тол в размер на повече 3.8 млн. лв. Друга фирма – „Н и Н Транспорт Логистика“ АД – ще получи помощ от над 902 хил. лв. при платени тол такси за 2023 г. в размер на над 2.8 млн. лв.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва проверка дали продажбата на японската Токуда банк на Българо-американска кредитна банка е допустима. Токуда банк е собственост на Tokushukai Incorporated – корпорацията на японския магнат Торао Токуда, който бе и инвеститор в първата частна болница в България – „Токуда“. Данните на Българската народна банка показват още, че двете банки кредитират предимно бизнес клиенти, но Токуда банк е привлякла повече депозити от домакинствата. Общо делът на активите им е малко под 2%, което би отредило 10-о място на обединената банка. Придобиването подлежи на одобрение и от БНБ.

Синът на бизнесмена Гриша Ганчев – Данаил, осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 180 000 лева заради т.нар. „захарно дело“, по което Ганчеви бяха окончателно оправдани преди две години. Ганчев е поредният съден след шумна акция и оправдан, на когото сега данъкоплатците дължат обезщетение от името на прокуратурата. Разследването започна през 2012 г., когато Данаил Ганчев беше и задържан, а обвиненията бяха за организирана престъпна група, ръководена от баща му, в която са участвали осем души и е извършвала данъчни престъпления. Обвинителен акт беше внесен едва след като обвиняемите поискаха делото или да бъде прекратено, или да влезе в съда, а след това Ганчеви бяха оправдани на три инстанции. Обвинението на спецпрокуратурата беше за данъчни престъпления за над 700 000 лева, като според прокуратурата то е извършено чрез продажба без фактури на захар, произведена в Бургаските и Девненските захарни заводи, чрез фирмите "Симек" ЕООД, "Никдоналд Комерс" ЕООД и "Лозев" ЕООД. Миналата година Данаил Ганчев заведе в Софийския градски съд (СГС) иск срещу прокуратурата за 120 000 лева неимуществени вреди от незаконното обвинение, както и за още 59 000 лева, които е платил на адвокати през десетте години, в които е продължило делото. Градският съд уважи напълно исковете на Ганчев, а от решението му става ясно, че е щял да получи и значително по-голямо обезщетение, ако го беше поискал. Решението обаче не е окончателно и прокуратурата може да обжалва пред Софийския апелативен съд.

"Рани Зим Енерджи" ЕООД е внесъл инвестиционно предложение за изграждане на соларен парк върху 900 дка в Перущица, с ангажимент да внесе в общинския бюджет близо 2 млн. лева за ползването на общински земи за срок от 30 години. Фирмата поема ангажимент да изгради и соларни инсталации върху осем общински сгради - две училища, още толкова детски градини, читалището, медицинската служба , Младежкия дом и общината. Това ще направи сградите енергийно независими и ще намали разходите на администрацията за ток. Соларният парк ще бъде построен върху земеделска земя девета категория, която не е подходяща за земеделие. Строежът на соларния парк може да започне, след като общината даде отстъпено право на строеж на фирмата. Фирма "Рани Зим Енерджи" ЕООД е регистрирана в София. Дейността й е управление на финансови, инвестиционни и строителни процеси по изграждане, придобиване и управление на активи в сферата на възобновяемите източници на енергия, както и друга консултантска и търговска дейност. Нейни управители са Авишай Абрам, Йоав Каплан и Йорам Коен, а едноличен собственик на капитала е "Рани Зим Ринюабъл енерджи (2022) ЛТД.

AES е най-големият чуждестранен инвеститор в енергийния сектор на България от началото на пазарните реформи в страната през 1989 г. до днес, с общи инвестиции на стойност 1,6 милиарда евро. AES инвестира приблизително 1.3 милиарда евро в изграждането на ТЕЦ "AES Гълъбово" – най-модерната и ефективна въглищна електроцентрала в Югоизточна Европа, представляваща най-голямата инвестиция "на зелено" в България. От началото на своята експлоатация през 2011 г., ТЕЦ "AES Гълъбово" работи в пълно съответствие с всички изисквания на ЕС и националните норми за околната среда и емисиите. ТЕЦ "AES Гълъбово" използва най-съвременни технологии за гарантиране на минимални емисии, оптимално управление на отпадъците и водите, както и защита на почвите и подземните води, с цел постигане на възможно най-ниско въздействие върху околната среда. Освен това, AES инвестира приблизително 300 млн. евро в разработката и изграждането на вятърната електроцентрала "Свети Никола" край Каварна, която е най-големият вятърен парк в България. ТЕЦ "AES Гълъбово" и ВяЕЦ "Свети Никола" имат критична роля в задоволяването на все по-нарастващите енергийни нужди на България, като едновременно отговарят на очакванията за надеждни, ефективни и устойчиви енергийни решения. Обявената цел на AES е да добави 25-30 GW соларни, вятърни и активи за съхранение на енергия към своето портфолио до края на 2027 г., утроявайки своята текуща производителност от възобновяеми източници. AES разглежда два основни проекта, с цел преобразуване на съществуващите активи на ТЕЦ "AES Гълъбово" към различно гориво/употреба, като по този начин гарантира, че инвестициите и активите на AES се използват максимално – в полза на България и българските потребители. Тези проекти включват преобразуване на един от блоковете на ТЕЦ "AES Гълъбово" в съоръжение за съхранение на енергия и преобразуване на другия за използване на гориво, произведено от отпадъци (пелетизирани отпадъци (SRF)) и/или биомаса, които могат да бъдат реализирани паралелно или отделно. Проектът за съхранение на енергия е изключително иновативен и предвижда замяна на основния котел на единия блок с така наречената батерия на Карно или "енергия-в-сол" със система за генериране на пара. Батерията се основава на разтопена сол като среда за съхранение на топлинна енергия, тъй като разтопената сол има отлични свойства за задържане на топлината. Когато нуждата от енергия се увеличи, съхранената топлина може да бъде извлечена от разтопената сол и преобразувана в енергия чрез генериране на пара, която след това се използва за производство на енергия. Това би позволило съхранение до 1725 GWh в енергийната система (т.е. 345 MW на час, които могат да се използват за 5 часа) , които да се ползват в периоди на пиково търсене. Другият блок се предвижда да се адаптира за замяна на сега използваните лигнитни въглища с гориво SRF, произвеждано от нерециклируеми "излезли от употреба" отпадъци, включително невъзможна за преработка хартия и пластмаса. Може да се използва и комбинация от пшенична слама, царевична слама и мискантус.Така биха се запазили 345 MW от капацитета на централата за производство на енергия, позволявайки постепенната замяна на лигнитното производство с ниско въглеродни източници. Всеки от двата проекта би позволил на AES да задържи приблизително 225 служители в ТЕЦ Гълъбово.

На проведеното на 28.06.2024г. Общо събрание на акционерите (ОСА) на "Градус" АД е взето решение да не се разпределя дивидент за финансовата 2023 г. "Градус" АД отчете рекордна печалба за първото тримесечие на 2024г. - значителен ръст на консолидираната оперативна печалба до 15.75 млн. лв. в сравнение с 4.72 млн. лв. година по-рано. Предложението за изплащане на дивидент беше на Лука Ангелов, под чието ръководство като управител на дъщерното дружество "Градус-3" АД са взети решения, оценени в доклад от Мениджърския съвет за оценка като "непремерени". През 2022 и 2023 година под неговото управление бяха инкасирани загуби, като при дъщерното дружество "Градус-3" АД първоначалната загуба за 2022 г. е в размер на 8,5 млн. лв. Лука Ангелов не бе освободен от отговорност като управител на дъщерното дружество, а предложението му за изплащане на дивидент не срещна подкрепата на ОСА на компанията.

Акционерите на „Доверие Обединен Холдинг“ АД са гласували на проведеното общо събрание започването на процедура по обратно изкупуване на акции. Приетият ценови диапазон е 7 – 12 лева на акция. Останалите параметри ще бъдат определени от управителния съвет на компанията. Процедурата се предвижда да се извърши до пет години считано от датата на приемане на решението за обратно изкупуване на собствени акции от общото събрание. Акционерите са решили 2% от печалбата за 2023 г., която е в размер на малко под 1 млн. лева,, или 19,8 хил. лева, да се изплатят като бонус на служителите на дружеството. Малко под 10 хил. лева, или 1% от печалбата за миналата година, ще се изплатят като еднократно възнаграждение на изпълнителния директор на дружеството. Остатъкът в размер на над 961,6 хил. лева отива за частично покриване на загубата от 2022 г.

България бе оставена в т. нар. „сив“ списък за пране на пари на междуправителствената Специална група за финансови действия (FATF). Страната бе вкарана в него през октомври 2023 г., а по същество включването в списъка показва, че за тези страни трябва да има засилен контрол заради твърде високо ниво на пране на пари. Според организацията държавите в „сивия“ списък страдат от „стратегически недостатъци“ в усилията си за противодействие на прането на пари и финансирането на тероризма. България и Хърватия са единствените две страни членки на Европейския съюз, част от списъка. Хърватия обаче влезе в него през юни 2023 г., след като вече бе станала част от еврозоната. България все още не отговаря на критериите за еврозоната и в публикувания конвергентен доклад от Европейската централна банка (ЕЦБ) преди броени дни тя обърна специално внимание на влизането на България в списъка, като насърчава страната     да ускори усилията си за изпълнение на елементите на плана за действие“. Така въпреки че на теория инфлацията изглежда единствената пречка пред влизането в еврозоната, ЕЦБ на практика даде знак, че участието в списъка за нея представлява проблем. В своя доклад FATF отбелязва, че България трябва да продължи да работи по изпълнението на своя план за действие за преодоляване на стратегическите си недостатъци, включително чрез отстраняване на пропуските в него, осъществяване на надзор върху оператори на парични преводи, обменни бюра и брокери на недвижими имоти, подобряване на разследванията и съдебните преследвания за корупция в големи мащаби и организирана престъпност, идентифициране на най-уязвимите към злоупотреба с финансиране на тероризма организации с нестопанска цел. В същото време Турция, която попадна в „сивия списък“ през октомври 2021 г., е извадена от него. FATF отчита „значителен напредък“ като отделяне на повече ресурси за надзор на спазването на изискванията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма от високо рискови сектори и увеличаване проверките на място; прилагане на санкции за нарушения – по-специално за нерегистрирани услуги за парични преводи и обменни бюра и във връзка с изискванията за точна и актуална информация за действителните собственици; засилване на използването на финансово разузнаване; предприемане на по-сложни разследвания и наказателни преследвания за пране на пари; определяне на ясни отговорности и измерими цели и показатели за ефективността за органите, отговорни за възстановяване на активи от престъпна дейност и преследване на случаи на финансиране на тероризъм и използване на статистически данни за актуализиране на оценките на риска; провеждане на повече финансови разследвания в случаи на тероризъм, приоритизиране на разследванията за тероризъм и съдебните преследвания, свързани с групи, посочени от ООН, и гарантиране, че разследванията за тероризъм се разширяват, за да се идентифицират мрежи за финансиране и подкрепа. Анкара се надява стъпката да увеличи капиталовите потоци към Турция и да укрепи доверието на международните инвеститори във финансовата ѝ система. FATF е създадена по инициатива на Г-7 в края на 1989 г. със задачата да оказва въздействие върху отделните държави да се борят срещу прането на пари.

Огромен дял от електрическата  енергия продължава да се генерира от затоплящия планетата природен газ.  Технологията за складиране на нъзобновяема енергия за дълги периоди също все още не е напълно овладяна. Група предприемачи от Великобритания иска да изгради най-големия подводен интерконектор в света, свързващ Европа и Северна Америка с три чифта кабели с високо напрежение. Кабелите ще се простират на площ от над 3000 км и ще преминават по цялото дъно на Атлантическия океан, за да свързват места като западната част на Великобритания с източната част на Канада и евентуално Ню Йорк със Западна Франция. Интерконекторът ще изпраща възобновяема енергия както на изток, така и на запад, възползвайки се от движението на слънцето. „Когато слънцето е в зенита си, вероятно имаме повече енергия в Европа, която можем да използваме“, казва Саймън Лъдлам, основател и главен изпълнителен директор на Etchea Energy и един от тримата европейци, които ръководят проекта. „Имаме вятър, а също и много слънце. Това е добро време да ги изпратим към център на търсене като Източното крайбрежие в САЩ“, допълва той. „Пет-шест часа по-късно слънцето е в зенита си на Източното крайбрежие и ние в Европа сме се върнали за вечеря, затова потокът тече в обратна посока“, отбелязва Лъдлам. Трансатлантическият интерконектор все още е предложение, но мрежи с кабели за зелена енергия започват да се разпространяват по морското дъно в цял свят. Те бързо се превръщат в част от глобално климатично решение, пренасяйки огромни количества възобновяема енергия към страни, които не успяват да осъществят сами зеления преход. Но те също така създават нови връзки, които променят геополитическата карта и насочват някои енергийни войни в света надолу към океанските дълбини. Подводните кабели може да се окажат много важен инструмент за ускоряване на усвояванетно на възобновяема енергия. Кабели за пренос на енергия вече преминават между редица страни в Европа, като повечето от тях ги свързват със съседни страни. Не всички пренасят изключително възобновяема енергия, това понякога се решава от енергийния микс на страната, но новите обикновено се изграждат за бъдеще на зелената енергия. Великобритания, където терените за електроцентрали са ограничени, вече е свързана с Белгия, Норвегия, Нидерландия и Дания под водата. Тя подписа споразумение за соларна и вятърна връзка с Мароко, за да се възползва от многобойните часове слънчева светлина в африканската страна и силните ветрове на Екватора. Сходни предложения изникват в цял свят. Проектът Sun Cable се стреми да пренася соларна енергия от слънчева Австралия, където земята е в изобилие, до града-държава Сингапур в Югоизточна Азия, която също има достатъчно слънце, но много ограничени площи за соларни паркове. Индия и Саудитска Арабия планират да свържат съответните си енергийни мрежи чрез Арабско море, част от план за по-широк икономически коридор за свързване на Азия, Близкия изток и Европа. Той има подкрепата на администрацията на Байдън заради потенциала му да се противопостави на инициативата на Китай „Един пояс, един път“, която се състои основно от енергийни и инфраструктурни проекти, помагащи на Пекин да засили богатството и влиянието си в света. Кабелите между Европа и САЩ могат да пренасят 6 гигавата енергия в двете посоки със скоростта на светлината, казва Лоран Сегален, основател на базираната в Лондон компания за възобновяема енергия Megawatt-X, която е и част от триото, предлагащо трансатлантическия интерконектор. Това е равносилно на енергията, която могат да генерират шест големи атомни централи, пренасяна почти в реално време.

Икономиката на Виетнам е нараснала с повече от шест процента през първата половина на 2024 г., показват правителствени данни, докато анализатори твърдят, че са необходими още реформи за по-нататъшно стимулиране на икономиката. Световният производствен център отбеляза експанзия от 6,4% през периода януари-юни в сравнение с 3,7% през същия период на 2023 г., се казва в изявление на Главната статистическа служба (ГСС). Подемът е резултат от "няколко мерки", предприети за подобряване на веригите за доставки, валутния пазар и публичните инвестиции, заяви ГСС. Индустриалното производство е нараснало със 7,5%, а чуждестранните инвестиции са се увеличили с 8,2% в сравнение със същия период на миналата година, сочат новите данни. За да се запази и насърчи растежът, правителството трябва да се съсредоточи върху ключовите сектори на производството и преработката, логистиката и хотелиерството, заяви анализаторът на VPBank Securities Дуонг Тхиен Чи. Съединените щати са най-големият експортен пазар на Виетнам през първите шест месеца на 2024 г. През този период югоизточната азиатска държава е спечелила 190 млрд. долара от износ, което е с 14,5% повече на годишна база. Въпреки това подобрение, анализатор от Международния валутен фонд заяви, че Виетнам "се нуждае от нова вълна от реформи" след посещение в страната в края на юни. "От ключово значение е повишаването на производителността, по-нататъшните инвестиции в човешкия и физическия капитал и насърчаването на частните инвестиции във възобновяема енергия", заяви Пауло Медас от МВФ. Виетнам си поставя за цел да постигне растеж между 6 и 6,5 % през тази година, което е повече от 5,05 % през 2023. Financialtribune