Нов ръст на депозитите, както и на кредитите на домакинствата в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. на годишна база отчитат от Българската народна банка. Кредитите на нефинансовите предприятия за този период са 150 000 броя, като намаляват на годишна база с 0,4 процента. Размерът им е 44,698 млрд. лева, като се отчита нарастване със 7,6 процента на годишна база. Към края на декември 2023 г. в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 75,2 процента. В края на декември 2023 г. броят на кредитите на домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) намалява на годишна база с 0,5 процента, като достига 2,816 млн. броя. Размерът им обаче, нараства на годишна база с 15,9 процента, като достига 38,396 млрд. лева. В края на декември миналата година броят на тези кредити спада с 1,3 процента, а размерът им се увеличава с 4 процента, в сравнение с предходния месец. Към края на декември 2023 г. в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 000 до 250 000 лв. с дял от 27 процента. Кредитите на финансовите предприятия в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. са 1013 броя, което е ръст от 7,3 процента на годишна база. Размерът им е 7,573 млрд. лева, като нарастват с 26,3 процента на годишна база. Към края на декември 2023 г. в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 98,9 процента. Общо броят на кредитите на нефинансовите и финансовите предприятия, домакинствата и НТООД към края на четвъртото тримесечие на миналата година намалява на годишна база с 0,5 процента, а общият им размер нараства с 12,4 процента. Броят на депозитите и на трите сектора към края на четвъртото тримесечие на 2023 г. нараства на годишна база с 0,3 процента, а общият им размер - с 9,5 процента. Депозитите на нефинансовите предприятия в края на декември 2023 г. са 624 000 броя, като е ръст от 1,1 процента спрямо края на същия месец на 2022 г. В края на четвъртото тримесечие на 2023 г. размерът на тези депозити е 43,829 млрд. лева като на годишна база той нараства с 9 процента. Към края на декември 2023 г. в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 58,8 процента.

Търсенето на злато през 2023 г. достигна до нови рекордни нива, съобщи Световният съвет по златото. Трансакциите с ценния метал възлизат на общо 4 899 тона през миналата година, в сравнение с 4 741 тона година по-рано. Турция, Китай и Полша доминираха на пазара през последните три месеца на годината, както и през третото тримесечие. Турция увеличи златните си резерви с 61.21 тона, докато Китай купи 43.86 тона от благородния метал. Полша отново е в топ 3 по покупки, след като добави близо 25 тона към резервите си. В топ 5 на най-големите купувачи за периода са още Чехия и Катар. Сред продавачите се отличават Казахстан и Узбекистан, разделили се с по 15 и 12 тона, а по-малки количества бяха реализирани на пазара от Йордания, Монголия и Сингапур. Седем държави са придобили повече от 10 тона злато през миналата година. Рекордните 224.9 тона са купени от Китай, докато Полша е увеличила златните си резерви със 130 тона. С големите си покупки през първото тримесечие на годината, Сингапур се нареди на третата позиция (76.9 тона), следвана от Либия с 30 тона и Чехия с 18.7 тона. В топ 7 са още Индия и Ирак, добавили респективно 16.2 и 12.3 тона от метала. Казахстан и Узбекистан завършиха годината с продадени 57.4 и 24.6 тона, докато Боливия и Камбоджа успяха да реализират на пазара 18.2 и 10.1 тона. България заема 51-а позиция в класацията на държавите с най-големи златни резерви, като в момента притежава 40.9 тона от метала, оценени на 4.8 млрд. лв. Гърция е със 114.4 тона резерви от ценния метал, Румъния - със 103.6 тона, докато Турция заема 11-а позиция в света с 540.2 тона. Сърбия се нарежда плътно зад България с 39.9 тона, докато Северна Македония има 6.9 тона.

Нов тип инсталация на старозагорската компания "Елфи Тех" след броени седмици ще бъде транспортирана в САЩ, за да преработва безотпадно опасните медицински отпадъци на една от големите болници в страната - а през следващите години ще бъдат доставени още десетки такива системи. Електрипиролизната инсталация използва патентована технология на фирмата и превръща биологичен материал, използвани медицински изделия и т.н. в диметил етил, от който се получава метан - и то без отделяне на вредни емисии. Капацитетът ѝ е 900 кг опасни отпадъци на час, като е предвидено да работи в денонощен режим. Инсталацията заминава за САЩ в средата на март, но освен това "Елфи Тех" има 10-годишен договор за производството на подобни системи за всички големи американски лечебни заведения - над 170 на брой. "Елфи Тех" е основана през 1990 г., като компанията произвежда различни системи за пречистване на води и индустриални газове за нуждите на бизнеса. Важна нейна разработка е озонаторът, който се използва като алтернатива на хлора при водопречистването. Озонови технологии се използваха и за дезинфекция по време на пандемията.

Само две частни компании, наред с държавното тото, имат действащи лицензи за наземни спортни залози у нас. Това са "Инбет онлайн", която започва да гради букмейкърска мрежа, а също и "БЕТ БГ" АД. С изненадващи поправки между първо и второ четене на закона за Бюджет 2024 депутатите от ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ са намалили драстично държавната такса за наземните спортни залози от 1 януари тази година, като в резултат из цялата страна в момента "никнат" спортни барове за залози. От 24 януари тази година "БЕТ БГ" е собственост на дружеството "Орион Бет", което пък се държи от "ЦСН" ООД, собственост на братята Боян и Цветомир Найденови и баща им Стефан. "Инбет онлайн" пък през няколко фирми се държи от 26-годишния предприемач в хазарта Александър Валтер Папазки. Преди четири-пет години беше отнет лиценза на най-известния дотогава български букмейкър "Еврофутбол" на Васил Божков и фамилиите Найденови и Папазки се смятат сега за най-влиятелните в хазартния бизнес у нас през операторите Efbet и Winbet. "БЕТ БГ" има 70 лицензирани букмейкърски пунктове, "Инбет онлайн" – със 135, а най-много – 1831 пункта, има държавният "Български спортен тотализатор". Така общият брой на лицензираните букмейкърски пунктове на територията на България към този момент е 2036.

Българският стартъп Nula.bg привлече нова инвестиция в размер на 270 000 евро за развитието на първата в България облачна услуга за управление на счетоводство и финанси. Стартъп компанията е подкрепена от престижен български фонд и бизнес ангели. Софтуерното решение Nula.bg представлява централизирана онлайн платформа, която има не само счетоводна и финансова част, но позволява и работа с държавната администрация. Предстои компанията да обяви и инициативата си за подкрепа на образованието, осигурявайки възможност на студентите да работят със съвременно облачно решение и да се докоснат до реалната бизнес среда по време на обучението си.

Един от големите индустриалци в Самоков Сотир Немов, собственик на компании от групата "Си 7" с бизнес в производството и търговията със сладкарски изделия, започва изграждането на затворен комплекс 7 Angels със 70 апартамента в два блока, ресторант и спа зона в зимния курорт "Боровец". 7 Angels ще бъде на мястото на стария хотел "Зодиак" (впоследствие комплекс "Гергана") в района на стария център на Боровец, закупен от Сотир Немов през април 2022 г. Базата е бивш почивен комплекс на профсъюзите, строен през 1986-1987 г. Теренът от шест декара е на 900 м от седалковия лифт в курорта и на 200-300 м от централния път, свързващ Самоков с Костенец. Около два декара от земята е застроена - някогашният хотел заема 667 кв.м. Общата РЗП на хотела е около 6 хил. кв.м. При бъдещото строителството по проект на архитектурното студио ISPDD, тя ще достигне 8 хил. кв.м. През 2005 г. община Самоков прехвърля "Зодиак"/"Гергана" на дружеството "Туристическа информация и регистрация". Сделката е изповядана през април 2022 г. на цена от 3.9 млн. лева (деклариран материален интерес), като теренът и сградите са ипотекирани срещу 4.9 млн. от Пощенска банка. Очаква инвестицията в реконструкцията и дострояването на хотела да струва минимум 6 млн. евро, като проектът е съвместен с Пощенска банка, от която е основното финансиране. В Имотния регистър има вписани два кредита, отпуснати от банката - 2.5 млн. лева и 5 млн. лева, срещу които са ипотекирани други имоти на компании от групата "Си 7". Сотир Немов притежава и управлява няколко компании в структурата на "Си 7" за производство, търговия и дистрибуция със сладкарски изделия. Собственик е и на локалната медиа "Самоков 365". Бизнесът му започва в началото на 90-те години в Самоков със "Си комерсиал 7". Компания е в топ 10 на износителите на сладкарски изделия от България. Над 60% от оборота й е от продажби извън страната в над 35 държави, сред които Германия, Швеция, Финландия, Катар, Йемен, всички балкански страни и други. Най-известният бранд под шапката на компанията е "Doma" (от италианското Dolce della mamma - "вкусът на мама") - за бисквити, пандишпани, рула и сухи пасти. Приходите на дружеството за 2022 г. са 19.7 млн. лв.

„Телематик Интерактив България“ АД увеличава капитала на дъщерното си дружество TIB CONSULT SOCIEDAD ANONIMA CERRADA (TIB Consult S.A.C.) във връзка с дейността си в Перу. Дружеството е записало 4 млн. нови акции на TIB Consult S.A.C. с номинал 1 перуански нуево сол всяка. Приблизителната стойност на акциите в лева възлиза на почти 1,9 млн. лева. В резултат на увеличаването на капитала акционерното участие на „Телематик Интерактив България“ АД продължава да бъде 99,99% от капитала на дружеството. Хазартната компания, която стои зад бранда PalmsBet, започна подготовка за операции в Перу през 2022 г., когато получи и лиценз за онлайн залагания. Компанията предлага там цялата гама от продукти, с които разполага - спортни залагания, слот игри, казино игри, казино на живо и други.

Нетната печалба на Българо-американската кредитна банка за миналата година е в размер на 54,899 млн. лева след данъчно облагане и представлява ръст над 25% спрямо 2022 г. Приходите от лихви на БАКБ се увеличават със 78% спрямо края на 2022 г., докато за същия период банковият сектор отчита 62% ръст. Разходите за лихви също се покачват - с 61% при 155% за банковия пазар в страната. БАКБ реализира увеличение на нетните приходи от лихви със 79% при 50% за банковия пазар. От резултатите на банката се вижда, че увеличението при ипотечното кредитиране за граждани в края на 2023 г. е 47%, при 20% среден ръст в този сегмент на банковия пазар. Потребителските заеми разширяват портфейла от кредити за физически лица с 31% на годишна база, докато банковата система регистрира 12% ръст през последното тримесечие на миналата година.

Германското индустриално производство спада за седми пореден месец, надминавайки продължителността по време на финансовата криза от 2008 г. Това се превръща в най-дългото понижение в историята, тъй като най-голямата европейска икономика продължаваше да изпитва затруднения в края на миналата година. Промишленото производство в Германия се е понижило с 1.6% на месечна база през декември, което надхвърли прогнозите на икономистите за спад от 0.4%. Дейността на германските заводи намалява от май насам, което доведе до понижение през цялата минала година с 1.5% и е с 10% под нивото си отпреди пандемията. Производството в енергоемките сектори е намаляло с почти 6% на месечна база. Понижения са отчетени във всички сектори с изключение на автомобилната промишленост, където има ръст от 4%. Резкият спад както на износа и вноса, така и на промишленото производство не само показва слабостта на "гръбнака" на германската икономика, но и увеличава риска от низходяща ревизия на растежа на БВП през четвъртото тримесечие, отбелязва нидерландската ING Bank. Например производството в химическата индустрия през 2023 г. е на най-ниското си ниво от 1995 г. насам, отбелязва финансовата институция. В перспектива данните за промишлените поръчки през декември са нараснали с 8.9% на месечна база, както и постепенното завъртане на цикъла на запасите изпратиха окуражаващ сигнал, че поне цикличната част от слабостта на германската промишленост достига дъното си. Въпреки това нови проблеми натежават върху краткосрочните перспективи - стачките на машинистите, персонала на летищата и авиокомпаниите, както и прекъсването на веригата за доставки в резултат на конфликта в Червено море направиха още по-вероятно ново свиване на германската икономика през първото тримесечие на годината и биха могли да удължат процеса на достигане на дъното. Неотдавнашният спад на производствените очаквания сочи точно в тази посока.

В последните две десетилетия САЩ са внесли повече стоки от Китай, отколкото от всички останали държави. Данните за 2023 г. обаче сочат, че най-голямата икономика в света вече има нов голям вносител. Според данните от Министерството на търговията, САЩ са внесли стоки от Мексико за 475.6 млрд. долара през миналата година, което е с 5% повече спрямо 2022 г. От своя страна Китай е продал стоки за 427.2 млрд. долара, или с 20% по-малко от година по-рано. Като цяло, САЩ отчитат търговски дефицит от 773.4 млрд. долара, или с 19% по-малко от 2022 г. Дефицитът означава, че се внасят повече стоки и услуги, отколкото се изнасят. Той намалява най-бързо на годишна база от 2009 г. насам.  Основната причина за това е тенденцията за поевтиняване на щатския долар, което прави щатските продукти по-евтини за чуждестранните купувачи. В същото време, американците днес купуват по-малко електроника, която се внася основно от Китай, но за сметка на това харчат повече за пътувания и забавления.

Европа запазва водеща роля в развиването на зелените технологии, но изостава по отношение на дигиталните иновации и има риск да бъде задмината от Китай. Това става ясно от годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за инвестициите през 2023-2024 г. Изоставането си проличава ясно в данните за разходите за изследователска и развойна дейност на компаниите. Европейските фирми съставляват 18% от най-добре представящите се в това отношение 2500 компании в световен мащаб, но само 10% от новите имена в тази група са на европейски компании, сравнено с 45% от САЩ и 32% от Китай. Забавянето на Европа си личи и по броя на издадените патенти, като в общата статистика Китай демонстрира нарастващо значение, докато Европейският съюз запазва лидерство по отношение на зелените технологии. Все пак ЕИБ отбелязва, че Пекин започва да настига ЕС, а Китай и САЩ издават два пъти повече патенти за дигитални технологии. Данните на ЕИБ показват, че европейските фирми изостават и що се отнася до въвеждането на нови технологии. В ЕС 39% от фирмите инвестират в развиването или въвеждането на нови продукти, процеси или услуги, докато това се отнася за 57% от американските дружества. Според доклада на Европейската инвестиционна банка в ЕС по-голям шанс да получат държавни субсидии за финансиране на иновации и трансформация имат големите компании, но същевременно това може да възпрепятства радикалната им промяна, защото именно те, с утвърдените си позиции, може да не са склонни да променят коренно бизнес модела си. Макар разликата във въвеждането на развити цифрови технологии между САЩ и ЕС да намалява след пандемията, ЕС изостава по отношение на изкуствения интелект. Въпреки че делът на компаниите от двете страни на Атлантическия океан, които използват модерни дигитални технологии, е сходен, се наблюдава изпреварване от страна на американските фирми по отношение на анализа на големи масиви от данни и използването на изкуствен интелект. Данните на ЕИБ показват разлика от 6 п.п. по този показател между САЩ и ЕС. Засилването на конкурентоспособността на европейската икономика чрез зелена и дигитална трансформация зависи не само от технологични иновации, но и с внедряването им, отчита докладът.