Цената на тока в България е най-висока в сравнение с цяла Европа, показват реалните данни на търговията с електроенергия на енергийните борси в Европейския съюз. Справката за 29 октомври показва, че средната цена у нас е 151,37 евро за мегаватчас, като само в съседна Румъния електроенергията е на такива стойности. За сравнение цените за мегаватчас в Германия са 141,18 евро, в в Франция - 86,73 евро, в Чехия и Словакия около 141 евро за мегаватчас, в Нидерландия - 134,2 евро за мегаватчас. Твърдо под 140 евро за мегаватчас са цените в Италия, Гърция, Белгия, Естония, Португалия и Испания. С решение на Народното събрание в България бизнесът, който е на либерализирания пазар на електроенергия, получава компенсации за високите цени на тока до края на годината, като прагът е 180 лева/MWh и над тази цена разликата се покрива от Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. В пиковите часове на потребление цените на Българската енергийна борса варират и преди ден са били на стойности от порядъка на близо 640 лева за мегаватчас без ДДС. Прогнозните стойности за цената на тока у нас през последните три месеца на годината бяха посочени в анализ на КЕВР в стойности от 86,12 евро/MWh до 109,59 евро/MWh и те сериозно се различават от динамиката на пазара през целия октомври. Тежката индустрия в България обаче работи около 80 на сто за износ и така продукцията става неконкурентноспособна и затова от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори призова компенсациите за тока на бизнеса да продължат и през 2025 година. Имаше очаквания цените на електроенергията в първите месеци на 2025 година у нас да варират от 91,42 евро/MWh до 119,38 евро/MWh, но вероятно ще наложи актуализация на прогнозата.

През септември домакинствата в България са изтеглили над 1.6 млрд. лв. заеми от банките, показват публикуваните наскоро данни на БНБ. От тях 811 млн. лв. са жилищни заеми, а 807 млн. лв. - потребителски. Така общата сума на заемите за жилища достига 23,617 млрд. лева, което представлява 25,9% нарастване за една година - един от най-високите темпове на нарастване. Този кредитен бум, който носи рискове от повишена задлъжнялост на населението и проблеми за плащане при неблагоприятно развитие на икономиката, бе причина БНБ да въведе от 1 октомври ограничения пред банковото кредитиране. Банките не може да отпускат повече от 80% от стойността на имота, изплащането на кредита не може да е по-дълго от 30 г., а месечната сума за изплащане не трябва да е по-висока от половината от месечния доход на получателя на кредита. Все още лихвите по ипотечните кредити са на рекордно ниски нива - средният лихвен процент за септември 2024 г. е 2.53%, а ГПР се понижава с 0.02 пр. п. до 2.82%. При заемите за потребление средният лихвен процент намалява през септември с 0.21 пр. п. до 9.05%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити – с 0.25 пр. п. до 9.79%.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България през 2023 година нарастват с 15,9 на сто до общо 1,467 млрд. лева, съобщават от Националния статистически институт. По този начин се запазва тенденцията за отчитане на ежегоден ръст в периода 2019 – 2023 година. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0,79 процента и е с 0,04 пункта по-висока в сравнение с 2022 година. Сектор "Предприятия" е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 64,3 на сто от общите разходи за НИРД през 2023 година. Следва сектор "Държавно управление", научните институти и организации от който формират 28,7 на сто. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 6,5 на сто, а от нетърговските организации - на 0,5 на сто.

Haй-мaлĸo 100 нoви paбoтни мecтa щe oтвopят двe фиpми, ĸoитo пoлyчиxa paзpeшeниe дa cтpoят в гopнoopяxoвcĸия "Индycтpиaлeн пapĸ - Pяxoвeц" нa днeшнoтo зaceдaниe нa oбщинcĸия cъвeт в гpaдa. Cтaвa дyмa зa диcтpибyтopa нa xpaнитeлни cтoĸи "Kлиo Koмepc - TБ" EOOД и "Coлapeн дoм" OOД, ĸoятo щe cглoбявa бaтepии зa BEИ cиcтeми. Двeтe инвecтиции имaт cxoдни пapaмeтpи - щe cе cтpoи нa пo дo 12 дeĸapa плoщ, щe бъдaт нaeти пo 50-70 дyши и пpoeĸтитe ca зa пo 4 милиoнa лeвa. "Kлиo Koмepc", ĸoятo e eднa oт гoлeмитe фиpми в xpaнитeлнaтa лoгиcтиĸa и диcтpибyция, имa нaд 30-гoдишнa иcтopия и 680 дyши пepcoнaл в cтpaнaтa. Oт 6 гoдини пpoдaвa и coбcтвeни мapĸи. Tя paзпoлaгa c 14 cĸлaдoви бaзи в cтpaнaтa, ĸaтo ceгa плaнът e oщe eднa дa cе пoяви в Гopнa Opяxoвицa. "Coлapeн дoм" e cъздaдeнa пpeз 2016 г. и e бaзиpaнa в Гopнa Opяxoвицa. Tя e инжeнepингoвa ĸoмпaния зa цялocтнo изгpaждaнe нa фoтoвoлтaични цeнтpaли - ĸoнcyлтaция, пpoeĸтиpaнe, мoнтaж, yзaĸoнявaнe и пoддpъжĸa. C нoвaтa лoĸaция в индycтpиaлния пapĸ ĸoмпaниятa плaниpa дa пpидoбиe "нoви пpoизвoдcтвeни мoщнocти зa инжeнepинг и aceмблиpaнe нa индycтpиaлни cиcтeми зa cъxpaнeниe нa eлeĸтpoeнepгия. И двeтe ĸoмпaнии пoeмaт aнгaжимeнт пpи нeoбxoдимocт дa изгpaдят зa cвoя cмeтĸa дoпълнитeлнa инфpacтpyĸтypa. Toвa e вaжeн мoмeнт, тъй ĸaтo "Индycтpиaлeн пapĸ - Pяxoвeц" cъщecтвyвa oт oĸoлo 2 гoдини, нo вce oщe нe e пpивляĸъл инвecтитopи.

Главният изпълнителен директор на технологичния стартъп Kelvin Health - Георги Къдрев е съосновател на две от най-интересните компании в сферата на изкуствения интелект - Imagga и Kelvin Health, които се базират на AI за анализиране на изображения. При първата технологиите служат за модериране на съдържание, а при Kelvin Health става дума за ранна диагностика. Компанията разработва технология за разпознаване на изображения от термокамера, за да се анализира здравното състояние на човек на базата на топлината на тялото му. С помощта на изкуствен интелект, софтуерът анализира термалния образ на базата на валидирани медицински данни и на момента оценява дали има нужда от посещение при лекар, който трябва да постави финалната диагноза на пациента. От българския стартъп Kelvin Health се надяват техният работещ продукт да намери широко приложение в страната. Софтуерът анализира термалния образ на базата на валидирани медицински данни и на момента оценява дали има нужда от посещение при лекар, който обаче трябва да постави финалната диагноза на пациента. Устройството е насочено както към лекари, така и към масовия потребител, като фокусът в момента е към медицинските специалисти. Проектът на Kelvin Health започва с личен капитал, а по-късно печели грантово финансиране чрез DHI Cluster Bulgaria, няколко световни стартъп състезания и подкрепа от фондация "Америка за България".

Френската компания за управление на активи обяви рекордни активите под управление - към края на септември те достигат 2.2 трлн. евро. Отчета на Amundi за третото тримесечие показва ръст в нетната печалба с 16% спрямо предходната година до 337 млн. евро. Така общо от началото на годината печалбата надхвърля 1 млрд. евро. От българския офис на компанията посочиха, че общите продажби в страната са 1.08 млрд. евро към края на септември, като това включва взаимни и борсови (ETF) фондове - първите са активно управлявани, а вторите пасивно. Нетните потоци към третото тримесечие са 121.5 млн. евро, като това са продажбите минус обратните изкупвания от институционални и частни клиенти. През отчетния период глобално компанията отбелязва нетни потоци от 2.9 млрд. евро, включително изход от от голяма инвестиция с ниска доходност на стойност 11.6 млрд. евро. Значителен принос имат азиатските партньорства с нетни потоци от 5.3 млрд. евро, което показва успешна експанзия в динамичния азиатски пазар. Инвестициите в ETF продукти също продължават да носят стойност, с нетни потоци от 8 млрд. евро, като активите на борсовите фондове вече достигат 250 млрд. евро. Ръстът в активите под управление с 11% на годишна база е и основната причина за увеличението в приходите до 2.6 млрд. евро от януари до края на септември. Компанията печели основно от годишни такси върху активите, които управлява, което е средно около 2%, но варира в зависимост от фонда. Въпреки резултатите акциите на френското дружество повтиняват с 5% на френската борса, но все още регистират 10% ръст от началото на годината. С 2.2 трлн. активи Amundi е най-големият инвестиционен мениджър в Европа, като фондовете на компанията се предлагат и в България, където държи около 30% дял. Клон тук има чрез "Амунди Чехия асет мениджмънт", което за 2023 г. регистира над 1 млрд. чешки крони (около 77 млн. лв.) брутни приходи от такси и комисиони и около 253 млн. чешки крони (19 млн. лв) нетна печалба. Компанията дистрибутира фондовете си основно чрез Уникредит Булбанк и други партньори.

Възможност за издаване на държавна гаранция по нови заемни споразумения във връзка с финансиране на проекта „Модернизация и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“ до валутната равностойност на 155 млн. лв., одобри служебното правителство. Освен вече одобрените държавни гаранции по нови заемни споразумения на „Булгартрансгаз“ ЕАД в размер до валутната равностойност на 625 млн. лв. за Вертикалния газов коридор, в проекта на Закона за държавния бюджет за 2025 г. ще бъде включена и стратегията за модернизация и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“. Възстановяването на ПАВЕЦ „Чаира“ напредва и след необходимите изпитвания и проби, хидроагрегат 2 ще бъде пуснат в експлоатация от началото на 2025 г. От министерството на енергетиката съобщиха преди дни, че предстои по същия метод да бъде възстановен и хидроагрегат 3 на централата. За другите два хидроагрегата - 1 и 4 – НЕК инициира процедура за пълната им подмяна, с което ще се гарантира устойчивата дългосрочна работа на ПАВЕЦ Чаира. Българският енергиен министър и договорил споразумение с Toshiba Energy Systems & Solutions Corporation да съдейства на България за максимално бързо възстановяване на работата на ПАВЕЦ "Чаира". Компанията е производител и доставчик на оборудването за ПАВЕЦ "Чаира" и собственик на техническата и производствената документация по проекта.

Умната автоматизация е постоянен процес в завода на "Сенсата технолоджис България" в Ботевград. Концепцията на компанията, която е част от американската Sensata Technologies и произвежда високотемпературни сензори за автомобилната индустрия, като цяло е новите линии да бъдат високо автоматизирани, а при инсталираните мощности подмяната се прави поетапно. По този начин предприятието се стреми да използва ръчен труд само за дейности, които носят добавена стойност. Заетите в завода в Ботевград са около 2800 души. Един от големите изпълнени проекти е свързан с линията за специални кабели, която е една от първите в завода. Благодарение на автоматизацията й сега 6 работни станции се обслужват само от един оператор. Освен до по-голяма ефективност това е довело и до повишаване на качество и подобряване условия на труд, като е намалено запрашването. Проектът е разработка на българския екип по умна автоматизация и включва концепцията на оборудването, дизайна, написването на софтуера и визуализацията. През последните няколко години "Сенсата технолоджис" разширява завода си в Ботевград, като проектът предстои да бъде финализиран. Предвижда се да бъдат монтирани нови линии за производство на продукти за електромобили. По този начин компанията върви в крак с клиентите си от автомобилния сектор, които правят плавен преход към електрификация. "Сенсата технолоджис България" има завод и в Пловдив, както и развоен център в София. Приходите на компанията за 2023 г. са близо 610 млн. лв., а общо заетите са около 4000 души.

Стоте най-големи компании в Югоизточна Европа значително намаляват приходите си - от 223,9 млрд. евро миналата година до 198,4 млрд. евро през тази, но чрез подобрено управление на разходите печалбата расте до 10 и половина милиарда евро. Това става ясно от новото издание на доклада SEE Top 100. Най-високо, на седма позиция, е класирана "Лукойл Нефтохим Бургас". Тя оглавява класацията на най-динамично развиващите се компании в Югоизточна Европа за 2023 година, с впечатляващ ръст на приходите от 297,10%. Компанията увеличи четирикратно приходите си до 4,4 милиарда евро, затвърждавайки позицията си като ключов играч в енергийния сектор на региона, пишат авторите на доклада. Като цяло, енергийният сектор в региона се отличава с най-голямата динамика. Така АЕЦ "Козлодуй" се откроява като най-успешната българска компания в класацията на най-печелившите дружества в Югоизточна Европа за 2023 година. Атомната централа заема престижното шесто място в топ 10 на най-рентабилните компании с възвръщаемост на приходите от 21,06%, значително подобрение спрямо 12% през предходната година. В негативната част на същата класация обаче също има две български компании. "Астра Биоплант" заема второ място сред най-губещите компании с отрицателен финансов резултат от 75,1 милиона евро за 2023 г., драстична промяна спрямо печалбата от 46 милиона евро през 2022 г. Компанията, специализирана в производството на биодизел, обяснява резултата с неблагоприятната пазарна конюнктура, като приходите ѝ са намалели с 45% на годишна база. "Булгаргаз" се нарежда на седмо място сред губещите компании със загуба от 26,8 милиона евро, макар че това представлява подобрение спрямо загубата от 47,8 милиона евро през предходната година. В регионален план, най-печеливша остава сръбската минна компания с китайска собственост Serbia Zijin Mining с впечатляваща възвръщаемост на приходите от 60,48%. Румънските енергийни компании също демонстрират силно представяне - Hidroelectrica (49,87% възвръщаемост), Nuclearelectrica (31,33%) и Romgaz (28,52%) заемат челни позиции в класацията. Най-голяма загуба в региона регистрира обаче регистрира петролната компания от северната ни съседка Rompetrol Rafinare (-110,6 милиона евро). Металургичният сектор, който традиционно е силно застъпен в българската икономика, демонстрира най-висока възвръщаемост на приходите (15%) сред всички сектори в класацията, въпреки предизвикателствата на пазара. Ключов играч в този сектор е германският производител на мед Aurubis, чийто завод в Пирдоп е важен индустриален център за България. Това е 11-ата най-голяма компания в Югоизточна Европа. Въпреки че компанията отчита 13% спад в приходите и наполовина намалена печалба, тя планира мащабна инвестиционна програма на стойност над 400 милиона евро в българското си производство. Тези инвестиции са насочени към увеличаване на капацитета, подобряване на устойчивостта и разширяване на производството в медодобивния завод в Пирдоп. 2023 година се оказа изключително успешна за банковия сектор в Югоизточна Европа, посочват от SEENews в доклада си. Стоте най-големи банки в региона отчетоха комбинирана нетна печалба от 8,9 милиарда евро, значително повече от 5,9 милиарда евро през 2022 г. и над предпандемичното ниво от 4,673 милиарда евро през 2019 г. Общите активи на водещите банки достигнаха 467,3 милиарда евро, спрямо 428,9 милиарда евро година по-рано. В този контекст българският банков сектор демонстрира особено силно представяне, като страната зае второ място по брой финансови институции в класацията с 16 банки, след Румъния със 17 банки. Най-забележителното постижение дойде от ДСК, която е лидер по нетна печалба сред всички банки в региона с 514,4 милиона евро - ръст от 68% спрямо предходната година. Банката отчете 56% увеличение на нетния лихвен доход, а активите ѝ нараснаха с 13% до 16,5 милиарда евро. OTP Group, част от която е и Банка ДСК, начело в класацията на най-добре представящите се банки в Европа. Българската банка за развитие има най-голям спад на активите в региона - 9% до около 1,4 милиарда евро. Това я сваля от 59-а на 71-о място. Румънските банки продължават да доминират финансово с активи на стойност 157,6 милиарда евро, което представлява около една трета от общите активи на най-големите банки в региона. В класацията на Топ 100 влизат още следните български компании: НЕК (№39); БА Глас България ЕАД (№50); Кауфланд България ЕООД (№63); Лидл България ЕООД (№70); Сакса ООД (№83 - за първи път в класацията).

Инфлацията на потребителските цени в САЩ спадна до нивата от времената на пандемията. Това показват оповестени данни от министерството на икономиката, цитирани от Си Ен Би Си. През септември на годишна база ръстът им е с 2,1 на сто спрямо 2,3 на сто през август. Това е много близо до желаното от Управлението за федерален резерв ниво от 2 на сто и е в унисон с очакванията от преди пандемията и инфлационния бум от последните години. Това е най-ниското ниво на инфлация в САЩ от февруари 2021 г. насам. На месечна база ръстът на цените през септември спрямо август е 0,2 на сто или малко над регистрираните през август 0,1 на сто спрямо юли. Новината за охлаждането на инфлацията идва броени дни преди президентските избори на 5 ноември.

На 14 септември тази година участъкът Мейджоу – Лунчуан на високоскоростната жп линия Лунйен – Лунчуан официално бе пуснат в действие, в резултат на което дължината на железопътните линии в Китай надхвърли 160 000 км. От тях повече от 46 000 км са високоскоростни, като по този показател страната заема първо място в света, пише "Радио Китай". От 21 000 км през 1949 г. до 52 000 км през 1978 г., от 73 000 км през 2003 г. до 98 000 км през 2012 г., а след това над 160 000 км през 2024 г., китайските железници бележат впечатляващо развитие. От 2012 г. досега инвестициите в железопътно строителство в Китай продължават да се увеличават, а мащабът и качеството на железопътната мрежа, особено на високоскоростната, отбелязват значителен скок. За този период са изградени и пуснати в експлоатация общо 66 000 км железопътни линии, включително 38 000 км високоскоростни, като бизнес пробегът им нарасна съответно с 64,2 % и 392,2 %. Влаковете от серията „Фусин“ се движат със скорост от 350 км в час, благодарение на което Китай се превърна в единствената държава в света, която реализира търговската експлоатация на висококачествената железница с такава скорост. Върху обширната територия на страната най-модерната железопътна и най-развитата високоскоростна железопътна мрежа в света бързо се разширяват. Понастоящем в Китай са завършени и се експлоатират 80% от главните високоскоростни железопътни коридори. Понастоящем китайската железопътна мрежа покрива 99% от градовете с население над 200 хиляди души, а общо 145 окръга са свързани към нея; високоскоростните жп линии достигат до 96% от градовете с население над 500 хиляди души, те вече са свързани с 19 големи градски клъстера в страната. Според Лиу Джънфан - председател на Борда на директорите на Китайската държавна железопътна група, експлоатационният пробег на националните железници ще достигне 165 хиляди км до 2025 г., от които 50 хиляди км ще са високоскоростни.