Въпреки несъгласието на работадателите и аргументите, че формулата за определянето ѝ е грешна защото намалява драстично разликата при заплащането между различните квалификации труд, Министерският съвет реши да увеличи минималната работна заплата от 933 лв. на 1077 лв. от януари 2025 г. Това е ръст със 144 лв., или 15,4% и за първи път минималното възнаграждение в България ще е над 1000 лв. Мотивите на правителството са, че е в изпълнение на промените Кодекса на труда, с които беше предвидено минималната заплата да 50% от средната за страната. Същевременно, изследване проведето в периода май - юлина от Агенцията по заетостта показва, че 17 300 български предприятия преценяват, че се налага съкращаване на персонал през следващите 12 месеца при 12 600 през 2023 г., което се явява ръст от 37,3% на работодателите, принудени да свиват дейността си. Според синдикатите обаче, увеличението на минималната работна заплата е трябвало да бъде по-голямо.

България все още не е изпратила корекциите по проектите си в Плана за възстановяване и устойчивост. От Европейската комисия посочват, че само България не е изпратила своите проекти. Заради забавянето България е все по-близо да загуба на средства. Вторият транш, по който очакваме да получим пари вече над една година, възлиза на 1,4 милиарда евро. Срокът ЕК да получи променените проекти беше първо през септември, а впоследствие го отложи за между 15 и 20 октомври. Въпреки отсрочката обаче нищо не беше подадено към Брюксел. По тази причина се очаква да бъдат замразени 266 млн. евро от второто плащане. Според Министерството на финансите причината за поредното забавяне е в това, че депутатите не се събраха, за да гласуват промените.

Телекомът e& от Абу Даби вече е мажоритарен акционер в мобилния оператор "Йеттел България" и на мрежовото дружество "Цетин България". Това става факт, след като досегашният едноличен собственик - чешката група PPF, обяви, че е приключила продажбата на 50% плюс една акция от телеком бизнеса си в България, Унгария, Сърбия и Словакия. Сделката на стойност 2.15 млрд. евро, плюс допълнително потенциално плащане в размер на до 350 млн. евро, беше договорена през лятото на 2023 г., но трябваше да бъде одобрена от антимонополните регулатори в съответните държави, както и от Европейската комисия. Договорената цена означава, че българската част от бизнеса е оценена на над 1.5 млрд. евро - което е и най-голямото прехвърляне в страната за годината. Освен в двете местни дружества, смяна на собствеността има и операторите под бранда Yettel в Сърбия и Унгария, в словашкия телекомуникационен бизнес, където групата работи под бранда O2, както и в инфраструктурните компании с бранда CETIN в трите държави. Сделката не включва българската медийна група bTV, която остава изцяло собственост на PPF. Извън обхвата й остават и чешките телеком активи на PPF - операторът O2 CZ и CETIN Czech. Със споразумението на практика се създава нова група e& PPF Telecom, в която досегашният изпълнителен директор Балеш Шарма и мениджърският екип на PPF Telecom ще запазят ролите си. Създадената през 1976 г. като телефонен оператор група Etisalat, ребрандирана преди време като e&, има бизнес с над 160 млн. абонати в 16 държави в Близкия изток, Азия и Африка и е вторият най-голям телеком в региона след Saudi Telecom.

Компанията „Делфин С.а.р.л.“ (Delfin Sàrl) е придобила непряко квалифицирано участие от 12.505% в акционерния капитал и 12.715% от правото на глас в „Дженерали застраховане“ АД и непряко квалифицирано участие в размер на 12.5% от акционерния капитал и 12.71% от правото на глас в „Джи Пи презастраховане“ ЕАД. Фирмата купувач, която е регистрирана във Велико Херцогство Люксембург, е специализирана в придобиването на дялови участия както в Люксембург, така и в чужбина. “Дженерали застраховане” е една от водещите застрахователни компании в България и е част от Generali Group. Дружеството оперира на българския пазар от 2006 година. „Джи Пи Презастраховане“ е каптивен презастраховател със седалище в София, част от Generali Group. Учредено през юни 2008 г., дружеството предлага животозастрахователно и общо презастрахователно покритие главно на дружества от Generali Group в Австрия, ЦИЕ и Русия. От „Дженерали ЦИЕ холдинг Б.В.“, Амстердам, Нидерландия обявиха, че планират пряко и непряко придобиване на квалифицираното участие в „Обединен здравноосигурителен фонд Доверие Застрахователно акционерно дружество“ АД (“ОЗОФ Доверие” ЗАД). Очаква се решението на Комисията за финансов надзор.

13 високи сгради ще бъдат издигнати на западният вход на столицата - кръстовището на столичния бул. "Цар Борис III" и Околовръстното шосе, на територията на бившия Научно-технически институт "Веда". На мястото в миналото имаше фабрики за текстил. Издигането на тези сгради става възможно след изменение на плана за регулация и застрояване, одобрено от новия временен главен архитект на София Богдана Панайотова. Става дума за 13 свободно стоящи сгради, повечето от които високо строителство с максимална кота корниз 26 м - партер плюс 8 етажа. Има и няколко по-ниски - с кота корниз 15 м. Очаква се разгънатата застроена площ на новия комплекс да е сериозна, защото теренът е над 15 декара, като изготвеното предложение отговаря на ограниченията за зоната - максимална плътност на застрояване 40%, максимален коефициент на интензивност 2, минимална озеленена площ - 40%, максимална височина кота корниз - 26 м. Теренът е собственост на "Ганчев инвест" и "Мимекс". Тази земя някога е била собственост на Научно-изследователския институт "Веда" чрез "Ведатекс колор" - бивше дружество към министерство на икономиката, пуснато за приватизация през 2002 г. Първата сграда на този терен е придобита от дружеството "Мимекс" през 2001 г., като впоследствие е прехвърлена между свързани фирми - първо на "Аскон", а после на "Ганчев инвест". Самият терен е придобит чрез търг през 2009 г. и е прехвърлен от "Валдекс колор" на "Мимекс". Собственик на "Мимекс" и "Ганчев инвест" е Желю Ганчев, който произвежда едноименните детски храни и има и други бизнеси.

Решение срещу държавната подкрепа за “Български пощи” постанови Съдът на Европейския съюз по преюдициално запитване на състав на Върховния административен съд, пред който е висящо дело между “Стар Пост” ЕООД и Комисията по регулиране на съобщенията. Предмет на спора по него е правния интерес на дружеството да оспорва акта на регулатора, с който е определен размерът на бюджетната компенсация на държавните пощи за предоставянето на универсална пощенска услуга на територията на цялата страна, включително и на места, на които частните оператори не я предлагат поради нерентабилност. Всичко тръгва от решение на КРС, с което е отнет лицензът за пощенски услуги на частното дружество, а жалбата му срещу акта на регулатора е отхвърлена от административния съд в София на първа инстанция. Пред ВАС обаче жалбата е уважена и решението на КРС е отменено. Частното дружество не спира обаче дотук и подава жалба срещу друго решение на КРС, с което на основание член 29а от Закона за пощенските услуги и въз основа на независим одит е одобрено заявление за компенсиране на “Български пощи” в размер на повече от 28 млн. лева.

Строителна фирма „Лесо Инвест“ очаква над 30% ръст на извършените обеми работа през 2024 г. в сравнение с предходната година. Ръстът идва предимно от промишлено строителство. Сред най-мащабните обекти на фирмата е новата база на фирма „Брадърс Комерс“, която е в процес на изграждане. Първата фаза на изграждане ще приключи в началото на 2025 г. и представлява реално над 60% от дейностите по обекта. В началото на 2024 г. „Лесо Инвест“ започна работа и по изграждането на логистичен център с офиси и магазини на Flexzon. Обектът е с площ около 7000 кв. м, намира се на ул. „Калояновско шосе“ в Стара Загора. Очаква се работата по този обект да приключи окончателно до края на 2024 г. През настоящата година компанията успя да реализира и инвестиция от 1 млн. лева в собствената си фабрика за топлоизолационни плоскости „Изолинвест“. Базата беше разширена с 1700 кв. м, което значително увеличава възможностите на фирмата. „Лесо Инвест“ стартира преди месец и половина изграждането на нова офис сграда на месопреработвателната компания „Аякс“ в Стара Загора. Тя е с площ от близо 2500 кв.м , на 4 етажа. Друг мащабен обект на старозагорската строителна компания „Лесо Инвест“ е разширение на базата на „Нова Кар“ в Стара Загора. То ще се превърне в нов шоурум за автомобили с площ около 1800 кв.м. 2024 г. бележи успех за „Лесо Инвест“ и в жилищното строителство. През тази година строителната компания окончателно завърши жилищния комплекс над пивоварна „Загорка“. В двете сгради има общо около 130 апартамента, като всеки един от тях разполага с гараж или паркомясто и вече са почти разпродадени. От компанията предвиждат и старт на друг свой амбициозен проект през следващата 2025 г. - за изграждане на комплекс от къщи в Старозагорските минерални бани. Източник: Divident.EU

„Кораборемонтен завод Одесос“ АД („КРЗ Одесос“) отчита спад на броя ремонтирани кораби през третото тримесечие на 2024 г., но и значително увеличение на приходите от ремонтни дейности. Към края на септември предприятието е ремонтирало общо 45 кораба в сравнение с 55 към края на септември 2023 г. Общата стойност на извършените кораборемонтни услуги е 82,358 млн. лева в сравнение с 64,513 млн. лева година по-рано, или се увеличава с почти 28% на годишна база. Приходите от дейността на дружеството за деветмесечието възлизат на почти 84,1 млн. лева в сравнение с над 66,2 млн. лева година по-рано, или са с 27% повече на годишна база. Дружеството значително увеличава разходите за дейността към края на септември в сравнение с края на септември 2023 г. – с близо 29% до почти 67,6 млн. лева от 52,5 млн. лева. Компанията отчита печалба в размер на над 16,5 млн. лева за деветмесечието при 14,2 млн. лева за деветмесечието на 2023 г., или с малко над 16% на годишна база. Акциите на „КРЗ Одесос“ поскъпват с близо 20% в последната година, а пазарната капитализация на дружеството достига малко под 199,5 млн. лева.

Производителят на кабели „Емка“ отчита годишен ръст на общите си приходи за деветмесечието на 2024 г. от 15% до 123 млн. лв. В същото време разходите на компанията растат с 16% до 115 млн. лв. Така „Емка“ отчита слаб ръст на печалбата за периода с 0.4% до 8.2 млн. лв. В последната година акциите на базираната в Севлиево компания поскъпват с 5%, а пазарната ѝ капитализация достига над 89 млн. лв. В началото на годината компанията спря от експлоатация инсталацията за производство на гранулат във връзка с оптимизиране на производствения процес и трудната качествена поддръжка на амортизираното съоръжение. Основната ѝ продукция се изнася зад граница, като компанията посочва за висока конкуренция на фирми с подобно производство в чужбина.

Делът на европейските компании, планиращи да увеличат, вместо да намалят, инвестициите се очаква да намалее наполовина през 2024 г. заради опасения около осигуряването на квалифициран персонал, високите енергийни разходи и обща несигурност, обяви Европейската инвестиционна банка (EIB), цитирана от Ройтерс. Делът на компаниите, които очакват да инвестират повече, а не по-малко, е спаднал до 7% през 2024 г. от 14% през 2023 г., заяви банката в годишното си проучване за 2024 г. „Спадът на инвестиционния апетит на компаниите контрастира на широкото признание на европейско ниво от значителните нужди за структурни инвестиции в иновациите, дигитализацията, зеления приход и преодоляването на геополитически рискове и прекъсвания във веригите на доставки“, се казва в доклада. Европейските компании също така приоритизират инвестициите за подмяна, а не за увеличаване на капацитета си. „Това контрастира остро с американските компании, където 47% приоритизират разширяването на капацитета за следващите три години в сравнение с 26% за европейските компании“, казва ЕИБ. Любопитно е, че България е на трето място сред страните, които се фокусират върху разширяването на капацитета с 33% от участвалите в проучването. На първо и второ място са съответно Испания (39%) и (38%). Проучването показва още, че 79% от европейските компании виждат несигурността в бъдеще като пречка пред инвестициите спрямо 75% от американските фирми. Високите енергийни разходи се посочват като проблем от 77% от компаниите в Европа и от 68% от тези в САЩ. В същото време липсата на квалифициран персонал е проблем за 77% от компаниите в ЕС и за 90% в САЩ. За България също най-голямото препятствие за инвестициите е наличието на квалифициран персонал – 89% от анкетираните дават подобен отговор. На второ място е несигурността относно бъдещето (82%), а на трето – транспортната инфраструктура (58%).

Аржентинците държат около 277 млрд. щ. долара извън финансовата система на страната, става ясно от официални оценки за 2024-а. Сумата е еквивалентна на почти половината от годишния икономически продукт на южноамериканската държава. Тя е скочила повече от три пъти за последните 20 години, защото хронично високата инфлация, стриктният валутен контрол и резките промени на данъчната и банковата политика засилват недоверието и към аржентинското песо и към правителствата на страната. Данъчните власти на Аржентина не огласяват оценките си за недекларираните доларови наличности. Но тази склонност да се държат спестявания извън местните банки, е спирачка за развитието на страната, обясняват икономисти, защото подбиват способността на кредитните институции да отпускат заеми на бизнеса и на домакинствата. Президентът Хавиер Милей, който обещаваше в предизборната си кампания да доларизира аржентинската икономика, засега е заменил това предложение със схема на “валутна конкуренция”, при която песото и доларите да циркулират свободно. В опит да ускори схемата и да насърчи икономическата активност, правителството му предлага данъчна амнистия със стимули за онези, които върнат парите си обратно във финансовата система. Депозитите в лични деноминирани в зелени пари сметки в Аржентина са набъбнали с над 13 млрд. долара – до над 30 млрд. долара, от старта на схемата в средата на юли, но от 1 октомври са започнали да падат. Това е датата, след която депозантите могат да теглят декларираните си долари в брой по силата на амнистията. Обаче, по оценка на експерти, данъчните облекчения няма да върнат укрития от аржентинците кеш в системата. Защото облагането е само част от изключително сложния проблем и Аржентина е наказвала спестители и инвеститори толкова настойчиво, че хората са започнали да крият парите си, за да оцелеят. Антипатията на аржентинците към финансовата им система има дълбоки корени. Хроничната инфлация с върхови стойности от почти 5000% през 80-е години на миналия век и 289% през април 2024-а, обезценяваха непрекъснато песото, което е загубило над 99% от стойността с4и само през последното десетилетие. Правителствата и банките пък не успяха да създадат дългосрочни спестовни инструменти в песо с доходност над инфлацията. Имиджът на местния банков сектор пострада допълнително от няколкото епизода, през които управниците ограничаваха достъпа до спестяванията, включително по време на икономическия колапс от 2001-а когато кешовите тегления бяха ограничени до 250 щ. долара на седмица, за да не се допуснат банкови фалити. Според финансови анализатори, мотивите за напускане на системата са се умножили през последните 20 години. Бързите данъчни увеличения са задълбочили проблема, защото в момента 47.6% от работниците в момента са в сивия сектор. Стриктният валутен контрол, целящ да стимулира песото, също ограничава количеството долари, които гражданите на страната могат да купят законно. Контролът, който е в сила от 2011-а с изключение на периода 2015-2019-а, създаде черен пазар за песото, където аржентинците превръщат допълнителните си приходи в долари на по-висок валутен курс. Този незаконен паричен обмен става в тайни офиси или чрез услуги за доставка и предлага по-добър курс за новите банкноти от 100 щ. долара, като старите и по-ниските номинали се търгуват с надценка. Домакинствата с по-малки спестявания по правило съхраняват доларите си у дома, а онези с повече пари – в сейфове. Други пък предпочитат да държат спестяванията си в чужбина: ограничен кръг от добре образовани аржентинци, които се възползват от дистанционна заетост или от работата в международни тихнологични стартъпи, за да печелят долари зад граница или да получават заплатите си директно в крипто-портфейли. Популярността на криптовалутите нараства в Аржентина след последната криза. През 2021-а местната компания за криптопортфейли Lemon започна да предлага предплатени дебитни карти, подволяващи на потребителите да правят всекидневни покупки директно от тези портфейли, без да използват песо. През 12-е месеца до юни 2024-а, когато аржентинската парична единица загуби 50% от стойността си към долара на черния пазар, централизираните криптоборси в Аржентина изпревариха конкурентите си в далеч по-голямата Бразилия, отчитайки най-голям обем на първичните трансакции за получени 91.1 млрд. щ. долара, по данни на платформата Chainalysis. Връщането на спестяванията на аржентинците обратно във финансовата система ще е трудно, посочва Мартин Рапети – директор на местната консултантска фирма Equilibra. Според него хората няма да депозират масово доларите си докато правителството не осигури доларова ликвидност по време на финансова паника – мисия невъзможна за централна банка, която не може да печата долари и разполага с оскъдни велутни резерви. Алтернативният път, при който аржентинците обменят доларите си и започват да пестят в песо, също е дълъг. Просто защото хората научава от ранна възраст, че винаги губят когато депозират пари в песо. И за да забравят този урок ще е необходим дълъг период на пестене в песо, който да е печеливш и с нисък риск.

Русия запазва статута си на водещ доставчик на петрол за Индия, която е с петата по размер икономика в света и страната с най-многобройно население, съобщава The Economic Times. "Вносът на руски петрол в Индия през периода април-септември тази година е с 2,5% по-висок в сравнение със същия период на миналата година. Индия продължава да бъде най-големият купувач за руския петрол изнасян по море (с танкери), а цени с отстъпки на руския суров петрол са основен фактор за устойчивия "апетит" за внос от рафинериите", цитира изданието думите на анализатора от Vortexa Серена Хуанг. Сега делът на Руската федерация в общия обем на внасяния от Индия петрол е 39%, според данните на анализаторите. На второ място е Ирак с 18%, а на трето място е Саудитска Арабия с 13%. Делът на ОАЕ е нараснал на годишна база до 8% през периода април-септември от 5% през предходната година, а този на САЩ - до 5,5%. Общият внос на суров петрол в Индия е нараснал с 4% през тази година. През септември спрямо август, обемът на доставяния от Русия петрол за Индия през се е увеличил с 6,4% до 1,88 млн. барела на ден. Индия е третият по големина потребител на петрол в света с висока степен на зависимост от вноса му, която надхвърля 85%. Индийските рафинерии купуват петрол от над 30 държави.