Министерството на финансите започва работа по създаване на единна приходна агенция, която ще обедини Националната агенция за приходите и Агенция „Митници". Министърът на финансите Асен Василев назначава досегашния директор на Агенция „Митници" Павел Тонев за свой съветник, а Директор на Агенция „Митници" става досегашният заместник изпълнителен директор на ведомството Петя Банкова. Опитът показва, че единните приходни агенции водят до по-ефективно администриране на приходите. Сред държавите в ЕС такива са въведени в Дания, Естония, Ирландия, Испания, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Унгария. Освен това, единни приходни агенции функционират в САЩ и Великобритания. Министърът на финансите назначи Илка Димова за директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), досегашният директор на АДФИ Стефан Белчев се връща в системата на Министерството на финансите.

Рекордните 1,32 млрд. евро са изпратили българите, работещи в чужбина на роднините си у нас за 2023 г., показва статистиката на БНБ. Така всеки месец в потреблението са влизали средно по над 100 млн. евро отвън. Сравнението с 2022 г. показва ръст от 25%, а общата сума е повече от тази преди пандемията, когато работещите навън изпратиха 1,2 млрд. евро. През 2020 г. обаче заради затварянето на икономиките те се сринаха до 400 млн. евро, а през 2021-а до символичните 161,5 млн. евро. Традиционно парите от работещите в чужбина сънародници преди пандемията се движеха около 1 милиард евро на година, което прави под 100 млн. на месец. Тези пари на практика бяха сравними с преките чужди инвестиции у нас. За 2023 г. обаче се очаква тази тенденция да се обърне, защото инвестиците ще надскочат 3,3 млрд. евро. Сумите, дошли отвън, за всяка от годините реално са по-големи, тъй като официалната статистика на централната банка обхваща само преводи над 2500 евро, и то изпратени през банка, финтех компания или чрез такива за парични преводи. Не се отчитат парите в брой и преводите под 2500 евро. Според някои експерти около 25% от влезлите в оборот у нас емигрантски пари не се отчитат, защото се носят на ръка. В географията на преводите от години няма съществени промени. По данни на БНБ най-много пари идват от Германия - около 230 млн. евро. Следват САЩ (209 млн.), Испания (114 млн.), Англия (109 млн.) и Гърция (71 млн.).

Българските и чуждестранните инвестиционни фондове, които имат дейност в България, отчитат успешна 2023 година. В края на декември активите, които управлявани тези компании, са нараснали до 9.75 млрд. лева. Сумата се увеличава с 1.32 млрд. лева в сравнение с декември 2022 г. и със 748.7 млн. лева спрямо септември 2023 година. Това сочат данните от Българската народна банка. Общо 1517 инвестиционни фонда са управлявали тези фондмениджъри, като броят им е по-висок спрямо лицензираните преди година. Като процент от БВП общият размер на активите на българските и чуждестранните инвестиционни фондове към декември е 5.3 процента като е нараснал. Тези суми бяха 5% от БВП към декември 2022 г. и 4.9% към края на третото тримесечие на 2023 година. Към края на декември нетната стойност на активите на чуждестранните инвестиционни фондове е много по-голяма, а привлечените средства са в размер на 6.61 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2022 г. има увеличение с 940.8 млн. лева. В сравнение със септември 2023 г. активите се увеличават с 506.4 млн. лева. От общия брой инвестиционни фондове – 1364, са чуждестранни.

Технологичната компания Accenture е подписала споразумение за придобиването на GemSeek – български доставчик на услуги за анализ на потребителското преживяване, изследвания, анализи и прогнозни модели, базирани на изкуствен интелект. Трансакцията подлежи на регулаторно одобрение, от което зависи кога ще бъде приключена. GemSeek е основана през 2011 г. Компанията предлага услуги в областта на сложните анализи на големи масиви от данни и управлението на програми за клиентско преживяване, както и разработва собствени технологични продукти в сферата. Седалището на GemSeek е в София, като за компанията работят 170 души в България и Великобритания. Компанията става част от Accenture Song, с което значително разширява портфолиото от предложения за клиенти в Европа, Близкия изток и Африка. Очаква се глобалният пазар за анализ на клиентското преживяване да нарасне от 9,5 млрд. долара през 2022 г. до 37 млрд. долара през 2032 г. В последно време Accenture Song придоби Work & Co, Rabbit's Tale, ConcentricLife, Fiftyfive5 и The Stable. Компанията планира инвестиция от 3 млрд. долара в изкуствен интелект с цел подпомагане на организации от различни сфери да подобрят своята оперативна дейност на всяко едно ниво.

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) регистрира още две соларни централи като балансиращи системата мощности, след като преди месец бе регистриран първият ВЕИ производител (ФЕЦ „Разлог“ с обща инсталирана мощност от 28 MW) като доставчик на балансиращи услуги за ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности. Единият от новите регистрирани доставчици е "Риал Стейтс" ЕООД с ФЕЦ "Риал Стейтс" (мощност 150 MW) край Пазарджик. Фирмата е собственост на Гинка Върбакова, станала известна покрай опита да купи бизнеса на CEZ в България. Другата нова балансираща мощност е на "Си Солар Енерджи" ЕООД с фотоволтаичната централа край Стара Загора "Терасол", тя е с мощност 100 MW. Предстои регистриране и на първия вятърен парк като балансираща мощност. Договор ще бъде подписан с фирмата "Ветроком" ЕООД с ВяЕЦ "Ветроком" край Бузлуджа, който е с мощност 71.5 MW и успешно е преминала преквалификационните тестове. ВяЕЦ-ът е вторият по големина вятърен парк в страната. Миналата година той беше продаден от швейцарския енергиен гигант Alpiq на дружеството Renalfa – едноличен собственик на капитала на "Ветроком". Базирана в Австрия Renalfa е със седалище във Виена. Основната ѝ търговска дейност е в сферата на разработване, изграждане и експлоатация на проекти за възобновяеми енергийни източници в Централна и Източна Европа. Акционер в дружеството е медийният издател Иво Прокопиев.

Българската компания „Тобо Груп“ строи жилищен комплекс и търговски център в Кигали, столицата на Руанда, съобщи инж. Георги Шопов, управител на строително-предприемаческата компания. „Спряхме се на Африка, защото това е нов пазар с много младо население и там всичко се развива бурно. Средната възраст на жителите на Руанда е 21 години, докато в Европа е близо два пъти по-висока“, направи сравнение той и обясни избора за насочване на бизнеса след преценка, че инвестиции в страната правят големи компании като Wolksvagen, например, с построяването на автомобилен завод. „Ние сме инвеститори, собственици на терена, проектанти, строители и продавачи. Първият ни обект е комплекс със сто жилищни единици и обща разгъната застроена площ (РЗП) 14 хил. кв м. Проектът е на престижно място в Кигали, като планираме да го завършим след година и половина. Другият обект е търговски център на три нива“, уточни Георги Шопов.

Най-голямата шивашка фабрика в Благоевград Балкантекс е обявена за продажба за 10 милиона EUR. Гръцкият собственик на фабриката търси купувач на модерната сграда, за да се освободи от бизнеса си в областния център, в който промишленост почти няма. В дветажната производствена двуетажна сграда с разгъната площ 6500 кв. метра, и построена през 2000 година в централната част на Благоевград, почти 25 години функционира предприятие за производство на облекло, което осигурява работа на 150 шивачки. Модерни производствени помещения, повече от 20 офис помещения, съблекални, сервизни помещения, складове, медицински кабинет, ресторант, паркинг са само част от удобствата в промишленото предприятие. Само в последните 30 дни, 26 промишлени обекти и складове, са обявени за продажба. Продават се работещ в момента шивашки цех в квартал Еленово, за продажба е обявен и цех в квартал Струмско като продажната цена на всеки от тях е около 500 000 лева. Обект на продажба в последния месец са 2 фурни за производство на хляб, складове и земя в промишлената зона в кв. Струмско, авторемонтни работилници и сервизи. В Благоевград упадъкът започна с продажбата на Благоевград БТ, предприятие, което осигуряваше над 2000 работни места, в цигарената фабрика работеха цели семейства. Фалити обявяваха една след друга и шивашките фирми, които се подреждаха на второ място по осигуряване на заетост в областния център.

„Параходство Българско речно плаване“ АД – Русе в края на декември отчита нетни приходи от продажби на услуги в размер на 17.38 млн. лева при 21.93 млн. лева година по-рано. Разходите са в размер на 22.54 млн. лева, при 32.62 млн. лева за 2022 г. Свитата дейност е причината компанията да завърши четвъртото тримесечие със загуба от 1. 38 млн. лева. Преди година тя беше на печалба от 2.13 млн. лева. Основната дейност на „Параходство Българско речно плаване“ е свързана с търговско корабоплаване по река Дунав, в това число: превоз на товари по воден път и в комбиниран транспорт, превоз на пътници и багаж, наемане и отдаване на кораби, други плавателни и други транспортни средства и други. “Параходство Българско речно плаване” е сред големите превозвачи на дунавския транспортен пазар. Компанията обслужва товарооборота на крайдунавските страни и транзита между Западна и Източна Европа, от Сулина и Констанца на Черно море до Майнц на река Рейн. „Българска корабна компания“ ЕАД, член на надзорния съвет на компанията, е най-големият акционер с дял от 76.15% от капитала. Никой от членовете на управителния съвет няма акции от дружеството, което управляват. “Параходство Българско речно плаване” разполага със собствен флот, състоящ се от кораби тласкачи, влекачи – маневрени и спомагателни, фериботна платформа “Бдин” за превоз на пътници и моторни превозни средства и пътнически кораби за разходка. Компанията притежава и шлепове.

На 20.02.2024 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи публично уведомление за финансовото състояние на Випом АД към 31.12.2023г. на консолидирана основа

Ръководителите на големи промишлени компании призовават ЕС да намали разходите за енергия и регулаторната тежест на зелените правила, за да помогне на региона да остане конкурентоспособен в периода на ускоряване на енергийния преход, съобщава Блумбърг. Над 70 лидери в бизнеса и индустрията – включително Джим Ратклиф, милиардерът, председател на химическия гигант Ineos Group, настояват блокът да въведе т. нар. "Европейска индустриална сделка", за да повиши конкурентоспособността по време на промяната. Основните им искания са да се направи енергията по-евтина, да се намали бюрокрацията и да се увеличи финансирането за чисти технологии. Групата отбелязва, че Европа рискува да загуби от Китай и САЩ в надпреварата за доставка на технологиите, необходими за внедряване на възобновяеми енергийни източници и намаляване на индустриалните емисии. Предупреждението идва само месеци, след като ЕС финализира закони, обхващащи различни сектори - от енергетиката до транспорта, за да помогне за намаляване на емисиите с 55% през това десетилетие. Сега блокът представя още по-амбициозна цел - да намали емисиите с 90% до 2040 г. В същото време високите разходи за енергия и субсидиите от страна на САЩ и Китай породиха страхове за бъдещето на европейската тежка промишленост. Това се усеща особено в Германия, икономическата сила на континента, на фона на предупрежденията, че нейните дни като индустриална суперсила са към своя край. ЕС като цяло е в продължителен период на стагнация, отбелязва Блумбърг. Това означава, че европейската индустрия спешно се нуждае от повече помощ, според групата бизнес лидери, които трябва да се съберат заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и белгийския премиер Александър де Кро в химическия завод на BASF в Антверпен. ЕС е изправен пред нарастваща критика относно подхода си за екологизиране на икономиката си, особено от страна на фермерите. Трябва да се има предвид, че гражданите на ЕС ще се отправят към урните през юни, като се очаква десните партии, които като цяло се противопоставят на зелената сделка, да постигнат значителен успех. Химическият, стоманодобивният и циментовият сектор са сред най-трудните за декарбонизиране и ще трябва да разчитат на технологии като зелен водород и улавяне на въглерод, за да намалят емисиите в съответствие с целите за нулеви вредни емисии. Срещата в Антверпен идва ден, след като френският министър на финансите Брюно льо Мер каза, че ще направи съвместни предложения в началото на март с германския министър на икономиката Роберт Хабек за намаляване на нормите на ЕС, които според него възпират бизнеса и вредят на растежа. Вчера Франция намали прогнозата си за растеж на БВП за тази година и обяви съкращения на разходите с 10 милиарда евро.

Германски компании обявиха рекордните $15,7 милиарда капиталови инвестиции в Съединените щати за миналата година, показват данните на fDi Markets. За сравнение през 2022 г. сумата е била 8,2 милиарда долара. Делът на американските проекти в инвестиционните програми на германските компании също се увеличи миналата година - до 15% от 6% предходната година. Броят на тези проекти е 185, включително 73 в преработващата промишленост. Най-големият инвестиционен проект е заводът за електрически SUV автомобили на Volkswagen Scout Motors на стойност 2 милиарда долара в Южна Каролина. През 2022 г. САЩ приеха Закона за намаляване на инфлацията и Закона за чипса и науката (Inflation Reduction Act и Chips And Science Act), предоставяйки над 400 милиарда долара данъчни облекчения, кредити и субсидии за възстановяване на производството и ускоряване на енергийния преход. За сравнение: цената на проектите, обявени от германски компании в Китай през 2023 г., възлиза на едва 5,9 милиарда долара. Данните на fDi Markets, цитирани отfinmarket.ru, обаче не вземат предвид определени видове инвестиции, включително M&A (сливания и поглъщания) и други видове капиталови вложения.

Американската компания Wabtec придоби 50% дял в завода за сглобяване на локомотиви LKZ в Казахстан за 81 милиона долара. Така Wabtec стана едноличен собственик на предприятието, се казва във финансовите отчети на компанията, пише Интерфакс. "Придобихме останалите 50% от акциите на нашето съвместно предприятие LKZ в Казахстан в края на четвъртото тримесечие на 2023 година. Покупната цена е 81 милиона долара", се казва в документа. Преди това казахстанския завод LKZ принадлежеше на паритетни начала на Wabtec и руския холдинг "Трансмашхолдинг". LKZ произвежда локомотиви от серията Evolution, които се използват в железниците на Киргизстан, Таджикистан, Украйна, Туркменистан и Азербайджан. Американската Wabtec (Westinghouse Air Brake Technologies Corporation) работи в секторите на транспорта и логистиката. "Трансмашхолдинг" е най-големият производител на подвижен състав за железопътен транспорт в Руската федерация. Централата на компанията се намира в Москва, а международните подразделения са разположени в Египет, Беларус и Казахстан. Структурата на холдинга включва 12 производствени и монтажни предприятия в Русия и други страни по света, а компанията има дейност в общ 30 страни в света. По време на посещението си в Съединените щати през септември 2023 г., президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев обсъди перспективите за сътрудничество на страната в областта на железопътната инфраструктура с ръководителя на Wabtec Рафаел Сантана. Беше отбелязано тогава, че Wabtec ще инвестира 1 милиард долара в транспортната и логистичната инфраструктура на Казахстан.