Европейската комисия завиши прогнозите си за ръста на българската икономика през тази година, който се очаква да бъде 2,4%, стана ясно от есенните оценки на комисията. За сравнение – пролетните прогнози на ЕК предвиждаха ръст на БВП от 1,9 на сто през 2024 г. Предвижда се растежът на БВП да се ускори от 2,4% през 2024 г. до около 3% през 2025 г. и 2026 г., подкрепен от вътрешното търсене и износа.Според Европейската банка за възстановяване и развитие българският БВП ще нарасне с 2,2%. Според ЕК спомагателен фактор за движението ще бъде и "експанзионистичната фискална позиция" на страната. Именно тя обаче ще доведе до ръст на дефицита в държавния бюджет до 2,6% от БВП през тази година. През следващата година пък дефицитът се очаква да достигне 2,8 на сто от БВП, отново избутван нагоре от разходите за заплати и пенсии. Колкото до дълга, той ще достигне 24,5% от БВП през тази и 23,1% през следващата година. През 2026 г. той отново ще нарасне до 24,5%. Прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя и догодина да падне до 2,3 на сто, основно заради спада в цените на горивата. Вижданията за 2026 г. обаче са отново да има леко възходящо движение, предизвикано от покачването на цените в услугите.

Преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 1,241 млрд. евро към края на септември тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява понижение от 63,3 на сто на годишна база. За сравнение, през първите девет месеца на миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната е положителен в размер на 3,381 млрд. евро или с 2,139 млрд. евро повече спрямо настоящия резултат. Преките инвестиции към края на септември тази година се равняват на 1,2 процента от брутния вътрешен продукт на България. През същия период на миналата година делът е бил 3,6 процента от БВП на страната. През септември тази година нетният поток на преките инвестиции у нас е положителен в размер на 314,6 млн. евро. През септември миналата година потокът също е бил положителен, достигайки 277,3 млн. евро. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за периода януари-септември 2024 г. са от Австрия (399,1 млн. евро), Нидерландия (350,9 млн. евро) и Гърция (221,4 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Люксембург (268,3 млн. евро) и САЩ (254,3 млн. евро). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 5,8 млн. евро при отрицателен нетен поток от 13,2 млн. евро за периода януари-септември 2023 г.

В Югоизточна Европа (ЮИЕ) се случват все повече сделки по сливания и придобивания, а България се утвърждава като местен предприемачески хъб с добре развитата си стартъп екосистема. За периода 2019 - 2023 г. в региона са привлечени инвестиции за 4 млрд. евро, като 1 млрд. евро от тях са били насочени към финансиране на стартиращи компании в България, по данни от доклада "Частните инвестиции в България и Югоизточна Европа 2024" (Private Investment in Bulgaria & South Eastern Europe 2024), изготвен от Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) в партньорство с Европейската инвестиционна банка и консултантската компания PwC. За петте години от 2019 г. до 2023 г. частните инвестиции в български дружества са нараснали четирикратно - от 65 млн. евро до 264 млн. евро. България е и лидер по отношение на привлечените инвестиции на глава от населението - 41 млн. евро при средно за Югоизточна Европа 13 млн. евро. Броят на сключените сделки на глава от населението пък е 36 при 7 за региона. В номинално изражение за изминалите пет години в страната са финансирани 489 от общо активни 1400 стартиращи компании. За сравнение, в Гърция от сходен брой активни стартъпи - 1486, дялови и рискови инвестиции са насочени към 143 дружества, а в Румъния са финансирани 301 от общо 2300 активни стартиращи бизнеса. Общо за региона броят на финансираните стартъпи е 1245 от 7701 активни. Най-атрактивните сектори са софтуерният, както и гейминг и развлечения, като към тях са били насочени половината от инвестираните в региона средства през 2023 г. В България 49% от финансирането е било именно за софтуерни компании. През 2023 г. преобладават сделките с т.нар. рисков капитал (venture capital) - 101 млн. евро от общо насочените към България за годината 264 млн. евро, следвани от инвестициите в дружества в етап на растеж - 85 млн. евро. През 2023 г. общият обем инвестиции в Югоизточна Европа се е забавил - до 725 млн. евро спрямо 1.19 млрд. евро година по-рано. Този обем остава доста по-скромен и в сравнение с останалата част на континента - в държавите от Централна и Източна Европа (без тези от ЮИЕ) например през 2023 г. са привлечени инвестиции за 3.1 млрд. евро, а в скандинавските страни сумата е още по-внушителна - 12.2 млрд. евро. България е регионален лидер по броя на базирани в страната инвестиционни фондове - общо 23 спрямо 19 за Гърция, 17 за Румъния, 10 за Хърватия, 5 за Словения и 6 общи за Словения и Хърватия. Заедно с Румъния страната е посочена и като популярна дестинация за иновативни международни компании, сред които например Paysafe, Viber, Flix, Nuvei, Smule, Redis и др.В Югоизточна Европа вече има 13 компании еднорози, а още 22 са напът да достигнат оценка над 1 млрд. долара. Сред вече съществуващите 5 са базирани в България. С оценка над 1 млрд. долара е софтуерната "Пейхоук" (Payhawk), брокерската "Трейдинг212" (Trading212), доставчикът на хостинг услуги "Сайтграунд" (SiteGround), производителят на хазартно оборудване и софтуер "Евро геймс технолоджи" (Euro Games Technology) и свързаният с него разработчик на хазартен софтуер "Амюзнет" (Amusnet). В Румъния компаниите с оценка над 1 млрд. долара са три - MultiversX, eMag и UiPath. По два едногора има в Гърция (Viva Wallet, PeopleCert) и Хърватия (Rimac Automobili, Infobip) и един в Словения - Outfit7. Като потенциални еднорози от България са посочени производителят на умни устройства за дома "Шелли груп", софтуерните "Лусидлинк" (LucidLink), "Куантив" (Quantive), "Динамо софтуер" (Dynamo Software), компанията за товарни дронове "Дронамикс" (Dronamics), производителят на наносателити "Ендуросат" (EnduroSat) и компанията за автоматизация на офис документация "Хайпърсайънс" (HyperScience). В следващите пет години - от 2025 до 2029 г., към екосистемата в страната ще бъдат насочени 520 - 620 млн. евро свежи публични средства.

Дружеството на Столична община "Пазари Изток" е получило разрешение от главния архитект на София да изработи план за застрояване на собствен терен в една от най-бурно застрояващите се части на Студентски град. Според кадастъра имотът е с големина от малко над 1 дка. Изпълнителният директор на "Пазари Изток" Даниела Стойнева е внесла инвестиционно намерение в него да се построят 2 средно високи жилищни сгради с кота корниз 15 м.- магазинен и 4 жилищни етажа, както и подземно ниво за паркинги. От "Пазари Изток" са мотивирали искането с това, че парцелът се намира в зона, която според Общия устройствен план е отредена за "Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване" (Жс). Това не е първият опит на въпросната общинска фирма да строи кооперации в София. В последния мандат на Йорданка Фандъкова "Пазари Изток" дори получи право на строеж на жилищна сграда върху свой терен в "Хладилника". Хората от квартала обаче излязоха на протести и заявиха, че не искат поредния блок около тях. След като обаче протестите не спряха, тогавашните управляващи от ГЕРБ заявиха, че разрешението на "Пазари Изток" ще бъде анулирано, като се взе решение в парцела да се изгради паркинг.

Българската компания за внедряване и опериране на облачни услуги Cloud Office привлича 2 млн. евро от местния фонд за рисков капитал Eleven, с които ще излезе на гръцкия пазар. Инвестицията се разделя на два транша - едно вливане от 1 млн. евро сега и още едно през март 2025 г., което ще се базира "на представянето на компанията през месеците дотогава", потвърждават от Eleven, които влизат в дружеството, обединяващо всички дъщерни компании на Cloud Office, с дял от 8%, който ще скочи до 13% след второто капиталовложение. Cloud Office е основана през 2019 г. от Димитър Павлов, Чавдар Трендафилов, Димитър Чакъров, Иво Зимбилев, Георги Гоцев и Иван Добринов и улеснява процеса по внедряване на облачни решения в бизнеса, базирани на Google Cloud и Google Workspace, в областта на модернизацията на инфраструктура, анализ на данни и ИИ. Компанията е представител на JumpCloud за Централна и Източна Европа, а по-рано тази година получава наградата Premier Google Cloud партньор на годината за 2024 година в категория разрастване за Европа, Близкия изток и Африка. Компанията е базирана в София и има дъщерно дружество във Великобритания, обслужва над 650 клиенти от 30 държави, сред които е и Гърция - клиенти като ANT1 и Theblueground. Следващи цели на дружеството включват навлизането в други пазари в Централна и Източна Европа.

Великотърновската фирма „Алекс Актив“ ЕООД желае да закупи 57,604 декара плодородна земя трета категория в горнооряховското село Първомайци. Заявлението си тя е подала до кметството, което пуска парцела на публичен търг с тайно наддаване. Той е частна общинска собственост, като бъдещият инвеститор ще наддава от 172 812 лв. без ДДС. Сумата е по-висока от данъчната оценка на имота. Земята се намира до подстанция, близо е до реката, по нея минават далекопроводи и строителство не е възможно. Според кмета на Първомайци там най-много да бъде построен соларен парк или земята да се използва по предназначение и там да се отглеждат земеделски култури.

Семейната кмпания "Лалев" ООД - Карлово за 21 г. постепенетто се превърна в мащабно и модерно предприятие за стоманени конструкции. Производството на фирмата се простира върху 23 000 кв.м площ, а фабриката разполага с пълен набор технологично оборудване за завършването на целия производствен цикъл. Дейността на компанията е насочена към производство на стоманени конструкции за строителството на промишлени сгради, хипермаркети на вериги магазини, обществени сгради, спортни съоръжения, жилищни сгради. Компанията произвежда още заваръчни елементи за строителството, пътнотранспортни съоръжения, минната промишленост, нестандартно оборудване, механична обработка. Ръстът в последните години е видим - от 7 млн. приходи през 2018 г. до 14.4 млн. миналата година, с 3.5 млн. лв. печалба. Персоналът на фирмата, който от 3 души в началото вече е около 100. През 2007 г. е реализирана първата значима инвестиция с покупката на цех в стария Карловски тракторен завод в с. Ведраре. През 2011 г. "Лалев" строи нов цех за разкрой и обработка на листова стомана, а през 2015 г. купува съседна сграда, която превръща в заваръчен цех. През 2020 г. компанията изгражда цех за склад и нулева обработка (бластиране) на стоманата, а две години по-късно започва и механична обработка и лазерно рязане в най-новия си цех. През 2023 г. "Лалев" реализира още една иновация - инсталира фотоволтаична електроцентрала с мощност 900 kW. "В момента сме главен изпълнител на производствени сгради на територията на военнопромишлен комплекс и трябва да завършим този обект. Имаме сключени договори за изпълнението на стоманени конструкции на две големи сгради в гр. София. Планираме да увеличим и износа на багерни кофи за европейския пазар", посочва Веско Лалев.

Общинският съвет на Варна даде съгласието си капиталът на „Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марко Марков – Варна“ да бъде вдигнат с малко над 1,440 млн. лева със средства от общинския бюджет за изграждане на пристройка, надстройка, реконструкция и фасадно оформление на База 1, База 2 и паркинг на лечебното заведение в кв. „Аспарухово“. Поредно увеличение на капитала ще има и в Специализираната болница за лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания. То ще е с над 375 хил. лева, представляващи стойността на отпуснатите от местния бюджет средства за погасяване на задължения на бившия Тубдиспансер за 2023 г.

„Централна кооперативна банка“ АД отчете нетна печалба за третото тримесечие в размер на 80.28 млн. лева при 53.08 млн. лева в края на юни. За сравнение, през същия период на миналата година, тя е била 63.42 млн. лева. Приходите от лихви на ЦКБ са в размер на 166.91 млн. лева при 107.38 млн. лева година в края на юни. Доходът от такси и комисионни расте до 56.14 млн. лв. при 24.57 милиона в края на юни тази година. Приходите от дивиденти на банката са 2.37 млн. лева. За деветте месеца на тази година ЦКБ е предоставила кредити и аванси на клиенти възлизат на 3.06 млрд. лева. Техният размер расте на годишна база, а спрямо второто тримесечие на тази година също има повишение (с 0.05%). Най-голям акционер е „ЦКБ Груп“ ЕАД с дял от 61.05% от капитала. “Химимпорт” АД притежава 8.24%, ЗАД „Армеец“ – със 7.07%, и УПФ „Съгласие“ с 6.98% от книжата на кредитната институция.

Годишната инфлация в Европейския съюз се е ускорила до 2,3 на сто през октомври 2024 г. спрямо 2,1 на сто през септември, а в еврозоната - до 2 на сто спрямо 1,7 на сто през предходния месец. Това сочат данните на Евростат. През октомври 2023 г. е отчетена годишна инфлация от 3,6 сто в ЕС и 2,9 на сто в еврозоната. За България данните на Евростат, отчитащи Индекса на хармонизираните потребителски цени (HICP), сочат годишен инфлационен темп от 2 на сто през миналия месец спрямо 1,5 на сто през септември. На месечна основа (спрямо септември 2024 г.) е отчетено нарастването на потребителските цени у нас с 0,6 на сто. Сред 27-те страни от ЕС България е на 15-то място по годишен темп на повишаване на инфлацията през октомври. Националният статистически институт обяви на 15 ноември, че през октомври 2024 г. годишната инфлация в страната ни е достигнала 1,8 на сто (по националната методология - бел. ред.). В сравнение със септември годишната инфлация се е понижила в 2 от страните в Евросъюза, останала е без промяна в 6 от тях и се е повишила в 19 държави. Най-ниският годишен темп на нарастване на инфлацията в ЕС през миналия месец е отчетен в Словения (0 на сто), следвана от Литва и Ирландия (по 0,1 на сто). Най-високи стойности на показателя са отчетени в Румъния (5 на сто), следвана от Белгия и Естония (по 4,5 на сто). През октомври най-голям принос за инфлацията в еврозоната е имал секторът на услугите (1,77 процентни пункта), следван от цените на храните, алкохола и тютюневите изделия (0,56 п.п.), на неенергийните промишлени стоки (0,13 п.п.), като за намаление на показателя са допринесли енергийните продукти, при които е отчетено понижение от 0,45 п.п.

След като еврото падна до най-ниското си ниво спрямо долара от повече от година, подтикнато от президентската победа на Доналд Тръмп, определени европейски компании се оказват в позиция за неочаквани печалби. Bank of America открои в свой анализ група европейски компании, уникално позиционирани да се възползват от по-силния долар. Тези фирми предлагат на европейските инвеститори както хеджиране срещу слабостта на еврото, така и буфер срещу несигурностите на политическите промени в ерата на Тръмп. Европейските компании, които получават значителна част от приходите си от Съединените щати, но поддържат относително ниска експозиция на северноамерикански активи, обикновено се представят добре, когато доларът укрепва. Този дисбаланс между приходи и активи позволява на тези компании да се радват на увеличение на приходите от северноамерикански продажби, като същевременно минимизират експозицията към нарастващите разходи в долари за активи. Петте компании, които според BoA са в най-добра позиция в новата геополитическа ситуацията са::
Novo Nordisk: Датският фармацевтичен гигант е начело на списъка с 59% дял на Северна Америка в приходите и без материални активи там. Компанията е добре защитена от оперативните разходи, базирани на долара, и може да се възползва от печалбите от конвертирането на валутата.
British American Tobacco: BAT заема второ място с 44% дял от продажбите си в Северна Америка и без материални активи в региона, което ѝ позволява да се възползва от силния долар, без да изпитва натиск върху разходите, деноминирани в долари.
Ferrovial: Испанската инфраструктурна фирма получава 36% от приходите си от Северна Америка, като няма материални активи в региона, което я прави силно чувствителна към печалбите от долара, без да е изложена на разходи, свързани с активите.
Beiersdorf: Известна с марки като Nivea, тази германска компания генерира 26% от приходите си в Северна Америка, но няма материални активи в Съединените щати.
Kongsberg: Норвежката фирма за отбранителни и морски технологии реализира 24% от приходите си в САЩ, но само 3% от активите ѝ са там.

Международният валутен фонд предупреди, че ответни мита могат да подкопаят икономическите перспективи на Азия, да повишат разходите и да нарушат веригите на доставки, въпреки че в същото време МВФ очаква регионът да остане ключов двигател на растежа за световната икономика, предаде Ройтерс. Предупреждението идва на фона на опасенията относно плана на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да наложи мита от 60% върху вноса на китайски стоки и мита от поне 10% върху целия внос от останалия свят. Митата могат да попречат на световната търговия, да възпрепятстват растежа в страните износителки и потенциално да повишат инфлацията в Съединените щати, принуждавайки Федералния резерв на САЩ да затегне паричната и лихвената си политика, въпреки неблагоприятните перспективи за глобалния икономически растеж. През октомври Европейският съюз също реши да увеличи митата върху произведените в Китай електрически превозни средства с до 45,3%, което предизвика ответни мерки от страна на Пекин. Последните прогнози за световната икономика на МВФ показват глобален икономически растеж от 3,2% както през 2024 г., така и през 2025 г., при по-оптимистични прогнози на фонда за растеж в Азия с 4,6% през тази и с 4,4% през следващата година. Несигурността около паричната политика в развитите икономики и свързаните с нея пазарни очаквания може да повлияе на решенията за паричната политика в Азия, като окаже влияние на глобалните капиталови потоци, обменните курсове и на други финансови пазари.