От последните данни на БНБ за банковата система е видно, че към края на октомври търговските банки в България вече отчитат общо 3.0 млрд. лв. печалба. За разлика от последните три години този път ръстът на банковата печалба е почти символичен - към октомври е 0.6% или 17 млн. лв. повече от същия период на 2023 г. През 2021 г. увеличението бе 74% до 1.4 млрд. лв., през 2022 г. последва ръст от 47% до 2.1 млрд. лв., а през 2023 г. - 61% увеличение до рекордните 3.4 млрд. лв. През тези години финансовите институции натрупаха стабилни приходи от значително увеличение на таксите за банкови услуги, но печалбата идва най-вече от бурното кредитиране при плавно вдигане на лихвите, докато лихвите по спестяванията на клиентите им останаха замразени на нулеви позиции или близко до нулата. За десетте месеца на годината търговските банки у нас са отчели нетна доходност от лихви в размер на 4.615 млрд. лв., което е с 15% повече от същия период на миналата година. От такси и комисионни нетните приходи са 1.328 млрд. лв., което е с близо 8% повече от миналата година. Банките са заделили много по-големи провизии за покриване на евентуални лоши кредити тази година. Към края на октомври сумата е 515 млн. лв., с 212 млн. лв. или 70% повече от отчетените към 31 октомври 2023 г.

До края на 2023 г. България разполага с инсталиран капацитет за вятърна енергия от 705 MW, който представлява 3.9% от годишното брутно производство на електроенергия в страната. Според официалните стратегически документи България си е поставила за цел да увеличи капацитета за вятърна енергия с 249 MW до 2030 г. Българските вятърни електроцентрали са произвели 1,584 GWh през 2023 г., което е увеличение от 5.9% спрямо предходната година. Секторът на възобновяемата енергия е генерирал приходи в размер на близо 1.9 млрд. евро през 2023 г., което представлява спад с над 20% спрямо 2022 г. Маржът на печалба на компаниите в сектора е намалял през 2023 г. до 12%. Секторът е осигурил работа за малко над 8,000 души през 2023 г.

Близо 10 000 работници и служители са попаднали в последните две години в една позабравена процедура на българския пазар на труда - масовите уволнения. От началото на годината до октомври работодатели са изпратили в Агенцията по заетостта 65 уведомления за предстоящи масови съкращения, които засягат 4921 работници и служители. Тази година уволненията очевидно ще изпреварят случилото се през 2023 г., защото тогава за цялата година броят на попадналите в тази процедура е бил 4903 души, а заявките - 58. Най-голям брой оставащи на улицата е заявил най-големият инвеститор в Плевен - заводът за кабелни инсталации "Леони", собственост на германския концерн "Леони Борднетц-Системе ГмбХ". Германците вече обявиха, че закриват завода поради трудности в надеждното наемане на достатъчно служители от местния пазар на труда, сериозната инфлация и нестабилната конкурентна среда в международната автомобилна индустрия. В заявката към Агенцията по заетостта са посочени 1191 работници и служители, чието уволнение вече тече, тъй като уведомлението е подадено през юли. На второ място по значими съкращения е "КонтурГлобал Оперейшънс България", която държи т.нар. американска ТЕЦ "Марица-Изток 3". През април и през юли американците са съкратили 318 работници поради спиране на работа на въглищната централа. На трето място по брой съкратени служители е сливенската "АТЕС" - 266 души, като тяхното уволнение е започнало съвсем скоро или предстои, тъй като заявката е подадена през октомври. "АТЕС" произвежда кабелни инсталации за автомобили. Над 700 души остават без работа и в София, сред тях работещи в аутсорсинг индустрията и ИТ-фирми. В столицата има пет заявки за уволнение на повече от 100 души. "ДабълюЕйчДжи Сървисиз" е подала през февруари заявка за съкращаване на 201 души. Фирмата е отдавна у нас - част е от британска компания за онлайн залагания и хазарт, като от 2008 г. у нас функционира център за техническа поддръжка. През юли 148 души за масово уволнение е обявила и фирма VMware, представена като глобален лидер в сферата на облачните инфраструктури и технологиите за бизнес мобилност. Тя също е установена на нашия пазар компания. През май заявка за уволнение на 105 служители е подала "Бургас Сървиз" ЕООД. Аутсорсинг компанията "Понтика Солюшънс" е заявила 103 души за съкращение през февруари. "Консентрикс" също е подала значима заявка за съкращения чрез две свои поделения - за общо 154 души. Тя е част от втория по големина доставчик на аутсорсинг услуги в света, а у нас предоставя услуги на някои от световноизвестните марки в автомобилната индустрия, електронната търговия и др. Здравната платформа CredoWeb е заявила съкращения на 22 души, "Пфайзер" - на 26. В списъка прави впечатление и поделение на Uber Technologies Inc - "Юбер България Софтуер Енд Девелопмент", които се разделят с 62 свои служители в София. В Бургаска област съкращения са правили в турския завод за облекло "Динатекс" - заявката от юни е за 138 души. В Ямбол японският завод за ел.-инсталации за автомобили "Язаки България" е заявил 137 работници за уволнение. Шуменската "Теси" е съкратила 91 работници през пролетта. В Пловдив най-голямата заявка е на производителя на велосипеди "Макском" ЕООД - за 161 работници. Казанлъшката "М+С Хидравлик" АД е уволнила 128 души през пролетта. Най-много заявки за предстоящи масови съкращения са подадени през октомври - 11, за общо 825 работници. Това са предстоящи уволнения, тъй като фирмите трябва да изчакат минимум 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, преди да извършат предвидените съкращения.

Член-кореспондент Евелина Славчева е избрана за председател на Българската академия на науките за периода 2024-2028 г. на заседание на Общото събрание на БАН. За първи път в 155-годишната история на Академията е избрана жена за председател. Областите на научен интерес на чл.-кор. Славчева са електрохимично материалознание, корозия и защита от корозия, електрохимична сензорика и електрохимично функционално стимулиране. Чл.-кор. Евелина Славчева е била 2 мандата председател на Обшото събрание на БАН. Била е директор на Института по електрохимия и енергийни системи на БАН (ИЕЕС). Основател и ръководител на секция „Водородни системи с полимерен електролит” в ИEЕС и ръководител на 23 научно-изследователски проекта. Мандатът на сегашния председател акад. Юлиан Ревалски изтича на 7 декември. На 9 декември в БАН ще се състои церемония, на която акад. Юлиан Ревалски ще предаде поста на новоизбрания председател.

Базираната в Обединените арабски емирства (ОАЕ) държавна компания Masdar, лидер в областта на чистата енергия, обяви, че успешно е завършила придобиването на 70% от акциите в обращение на гръцката Terna Energy SA. Продавачи са Gek Terna Sa (GEKTERNA) и други акционери, а купувачът вече е получил всички регулаторни одобрения. Сделката, договорена на цена от 20 евро на акция, оцени Terna Energy на корпоративна стойност от 3.2 милиарда евро, което представлява най-голямата енергийна транзакция на фондовата борса в Атина и една от най-големите в индустрията за възобновяеми енергийни източници в ЕС. Terna Energy е ключов играч в сектора на възобновяемата енергия повече от две десетилетия, притежавайки най-голямото и диверсифицирано портфолио в Гърция, както и проекти в България и Полша. Компанията притежава и управлява проекти за чиста енергия за вятърни, слънчеви, биомаса и хидротехнологии. Гръцкият лидер в областта на възобновяемата енергия също изгражда един от най-големите помпени хидропроекти в Европа – 680 MW проект Amfilochia. Тъй като Terna в момента оперира с капацитет от 1.2 гигавата (GW), придобиването отразява увереността на Masdar във впечатляващия потенциал за растеж на компанията, целейки 6 GW до 2029 г. Terna ще играе важна роля в подобряването на портфолиото на Masdar в цяла Европа, тъй като се стреми към глобален капацитет от 100 GW до 2030 г. в подкрепа на енергийния преход. Masdar е наел Rothschild & Co. като единствен финансов съветник и Simmons & Simmons, Bernitsas Law, Latham & Watkins като юридически съветници във връзка със сделката и финансирането.

Частен съдебен изпълнител е пуснал на търг кравеферма и складове за зърно в Пловдивско за близо 1,5 млн. лева. Имотът, разположен върху площ от над 9000 квм.м., се намира в землището на село Правище, Съединение. Той е собственост на местна фамилия Шилеви, която дълги години се занимава с животновъдство и земеделие. От известно време обаче дългове притискат братята Богдан и Димитър Шилеви. Върху кравефермата има наложена възбрана от септември 2024г., както и договорна ипотека от август 2023г.. Дружеството собственик – „Инвест Две“ ЕООД с управител Богдан Шилеви. На друга фирма на същите лица – „Ферма Правище“ ООД има наложен запор в полза на „Агрозащита“ на стойност 147 482 лева. Подобна е ситуацията с „Шилев Агро Бг“ ООД, управлявана от Богдан и Димитър Шилеви – множество наложени запори на различна стойност – към банка, фирми и НАП. Три от тях вече са вдигнати. Като физическо лице пък Димитър Шилев е натрупал към приходната агенция 225 500 лева неуредени публични задължения. Наддаванията за кравефермата с капацитет за отглеждане на 100 животни ще започнат при начална цена от 1 439 808 лв. /736 162 евро/. В него са построени няколко самостоятелни сгради – складова база, сеновал, силажохранилище, торохранилище и дезинфекционен трап. Изграден е и административно-битов блок.

„Доверие Обединен Холдинг“ АД отчита спад на приходите и печалбата за деветмесечието на 2024 г. в сравнение с деветмесечието на 2023 г. заради понижението на приходите от лихви от Молдова. Дружеството увеличава приходите си от операциите в България, но те все още не са достатъчни, за да наваксат напълно изоставането на молдовската банка, в която групата, чрез дъщерното дружество „Доверие-Инвест“, е мажоритарен акционер. Приходите от лихви от банката BC Moldindconbank S.A. – втората по големина банка в Молдова, възлизат на 143,087 млн. лева към края на септември при 183,33 млн. лева към края на септември 2023 г., или се свиват с почти 22% на годишна база. Групата работи по сделка за магазина от веригата на бул. „Цариградско шосе“ в София, след като договори покупко-продажбата със собственика на сградата – „Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ. Купувач е дъщерното дружество „Доверие-Брико“ ООД. Така „Доверие Обединен Холдинг“ отчита общи приходи от дейността за деветмесечието в размер на 446,88 млн. лева при 453,211 млн. лева за деветмесечието на 2023 г., или с 1,4% по-малко. От операциите в Молдова групата реализира 245,376 млн. лева приходи в сравнение с 271,652 млн. лева година по-рано, или с почти 10% по-малко на годишна база. От дейностите в България се реализират 200,764 млн. лева при 177,591 млн. лева година по-рано, или с 13% повече. Същевременно разходите на дружеството нарастват с над 4% на годишна база до общо 375,614 млн. лева към края на септември в сравнение с 360,297 млн. лева към края на септември 2023 г. Компанията реализира печалба след данъци в размер на 61,7 млн. лева за деветмесечието в сравнение с 81,636 млн. лева за деветмесечието на 2023 г., или с над 24% по-малко на годишна база. В последната година акциите на „Доверие Обединен Холдинг“ поевтиняват с почти 5%, а пазарната капитализация на дружеството достига близо 172 млн. лева.

Безработицата в ЕС през октомври е останала без промяна спрямо предходния месец на ниво 5,9 на сто, а в еврозоната се е задържала 6,3 на сто, сочат публикувани данни на европейската статистическа служба Евростат.  На годишна основа безработицата се е понижила от 6,1 на сто през октомври 2023 г. в ЕС и от 6,6 на сто в еврозоната.  В България показателят е бил на ниво 4 на сто през октомври тази година спрямо същото ниво през септември и 4,4 на сто през октомври миналата година. По оценки на Евростат през октомври 2024 г. без работа са били 12,971 милиона души в ЕС, от които 10,841 милиона - в еврозоната. Спрямо септември 2024 г. безработицата е намаляла със 70 000 души в ЕС и с 3000 души в еврозоната. В сравнение с октомври 2023 г. безработицата намалява с 416 000 души в ЕС и с 411 000 души в еврозоната. В България без работа са били 120 000 души през октомври спрямо 121 000 през септември и 134 000 през октомври преди година.

Страните в света, най-големи държатели на американски държавни дългови облигации - Япония и Китай - ги продаваха активно през третото тримесечие на 2024 година. Така Япония, която притежава американски дългови облигации за 1,1 трлн. долара, продаде такива за 61,9 млрд. долара. А Китай, който държи такива книжа на обща стойност 750 млрд. долара, продаде от тях за 51,3 млрд. долара. Продажбите са свързани с неочаквано рязкото понижение на основните лихви от Федералния резерв (Фед) на САЩ - когато основнота лихва се понижава, доходността на държавния дълг спада, и съответно продажбите на финансовите пазапи нарастват. Освен това, Япония и Китай се опитаха чрез продажбите на американски дългови книжа, да получат средства за решаване на собствените си икономически проблеми. Китай и Япония са съответно с втората и четвъртата по големина икономики в света, като първа е тази на САЩ. Докато Япония е изправена пред рязък спад на валутния курс на йената спрямо долара, то Китай трябва да се бори с дефлацията, за което на страната са необходими пари за финансово стимулиране на бизнеса. При такива условия е логично страните да се откажат да инвестират в чуждестранни ценни книжа, смятат икономисти.

Виетнам одобри мащабен проект за високоскоростна железопътна линия на стойност 67 милиарда долара. Гигантската инвестиция има за цел да промени транспортната инфраструктура на страната и да стимулира устойчив икономически растеж, заявяват от министерството на транспорта. Проектът ще бъде финансиран чрез комбинация от местни средства, международни заеми и публично-частни партньорства. Разработката ще се осъществи на етапи, като се очаква железницата да осигури значителна дългосрочна възвръщаемост. Реализацията ще създаде високоскоростна жп мрежа, която ще свързва ключови градове по линията от Ханой на север до Хошимин на юг и по този начин значително ще намали времето за пътуване, подобрявайки свързаността в цялата страна. 1500-километровата железопътна мрежа ще съкрати времето за пътуване между Ханой и Хошимин от над 30 часа на около 10 часа, което ще повлияе благотворно върху растежа на бизнеса, ще увеличи възможностите за търговия и ще спомогне за справяне с предизвикателствата, свързани със задръстванията в големите градски райони. Очаква се проектът да генерира и допълнителни икономически ползи. Реализацията му ще създаде хиляди работни места както по време на строителството, така и по време на експлоатацията. Същевременно ще даде тласък на ключови сектори като логистика, туризъм и производство.Повишаването на скоростта и ефективността на вътрешното и регионалното придвижване ще превърне Виетнам в още по-привлекателна дестинация за чуждестранни инвестиции и ще укрепи позицията му в икономическия пейзаж на Югоизточна Азия.