През първото тримесечие на 2024 г. броят на безработните в България е нараснал, а този на заетите е намалял спрямо същия период на 2023 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за работната сила през януари-март 2024 г. НСИ отчита ръст на безработицата сред младежите, както и на продължително безработните. Безработните през първото тримесечие са 152 хил., като на годишна база броят им нараства с над 17 хил., или с 13%. За същия период коефициентът на безработица нараства с 0,6 пр.п. и достига 5%. От всички безработни 9,1% са с висше образование, 53,2% - със средно, и 37,7% - с основно или по-ниско образование. Младежката безработица (сред хората на 15-29 навършени години) е 9,3%, като спрямо година по-рано този коефициент е по-висок с 2,2 пр.п. Oбщият брой на заетите през първото тримесечие на 2024 г. е 2,9 млн., като спрямо първото тримесечие на 2023 г. броят на заетите пада с 0,7%, което се дължи изцяло на намаление при жените. През първото тримесечие в сектора на услугите работят 1,912 млн. души, или 65% от заетите, в индустрията – 850 хил. (30%), а в селското, горското и рибното стопанство – 144 хил. (5%). От всички заети 4,6% са работодатели, 6,6% - самостоятелно заети без наети, 88,4% - наети, и 0,5% - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите 1,97 млн. (77%) работят в частния сектор, а 596 хил. (23%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 69 хил., или 2,7% от наетите. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 35,9%, а този на възраст 20 – 64 навършени години е 75,9%. Заетите на възраст 55 – 64 навършени години са 623 хил., или 69% от населението в същата възрастова група, като за година коефициентът на заетост в групата повишава с 0,1 пр.п.

Управляваните средства от инвестиционните фондове в България надхвърлят 10 млрд. лв. за първи път в историята и вече са 10.07 млрд. лв., сочат данни на Българската народна банка (БНБ). Размерът им скача с 1.26 млрд. лв. (14.3%), в сравнение с март 2023 г., както и с 316.8 млн. лв. спрямо декември 2023 г. Налице е двоен ръст спрямо септември 2020 г., или за около 3.5 години. Като процент от БВП, общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към март 2024 г. е 5.1% при 4.8% от БВП към март 2023 г. и 5.3% към края на четвърто тримесечие на 2023 г. Към края на март 2024 г. активите на местните инвестиционни фондове достигат 3.262 млрд. лева, а на чуждестранните – 6.8 млрд. лв. Спрямо година по-рано те се увеличават с респективно 490 и 774 млн. лв. Към 31 март домакинствата в страната са вложили 2.36 млрд. лв. във фондове. Сумата е със 152 млн. лв. по-голяма от преди година, както и рекордна в исторически план. Общо 1.198 млрд. лв. са инвестирани в местни фондове, а 1.16 млрд. лв. в такива, управлявани от чуждестранни дружества. Съотношението на вложенията на домакинствата във фондове спрямо депозитите отчита ръст до 2.8 на сто към 31 март (спрямо 2.73 на сто за към края на 2023 г.), но е по-ниско от преди година, когато беше 2.92 на сто. Това означава, че на всеки 35.72 лв., които населението държи на депозит, се падат по 1 лв., вложени в инвестиционни фондове.

Българският производител на плавателни съдове ELICA YARD стартира серийно производство на катамарани в Силистра. Компанията обособява отделна сграда, част от производствената си база, в която ще се строят бъдещите катамарани. Базата, в която ще се сглобяват плавателните съдове, е с площ 2043 квадратни метра. В нея ще се извършват всички процеси по производство на частите, необходими за катамараните, както и самото сглобяване на лодките. В работното помещение ще има три обособени зони. На годишна база се очаква да бъдат произвеждани до 5 плавателни съда, в зависимост от конструктивните изисквания към тях, се казва в инвестиционното предложение на компанията. Предвижда се обектът да работи в едносменен режим, в петдневна работна седмица. Средно около година време отнема една лодка да бъде произведена и сглобена. ELICA YARD обяви намерението си за производство на катамарани още през 2019 г. ELICA има огромен опит в машиностроенето. Групата от години произвежда машини и оборудване за обработка на зърно, семена и храни.

16 000 квадратни метра търговска площ, 4 декара и половина озеленяване, над 25 млн. лева инвестиция, паркинг за 440 автомобила - това са някои от цифрите зад "Търговски парк Добрич", вторият по големина ритейл парк у нас. Той беше открит в началото на миналата седмица. Търговското пространство е разположено върху общо 34 декара на мястото на бившия обувен завод "Добрич", като строителството започна през ноември 2022 г. Сред обектите в ритейл парка са магазини на Lidl, KiK, Deichmann, Sport Vision, Orange, Mat Star, LC Waikiki и TEDi. Предстои да заработят обекти за търговия с бяла и черна техника и мебели, офиси на банка и телеком, оптика и други. В "Търговски парк Добрич" има и голям обект на "Хиполенд" - изпълнителният директор на веригата за детски стоки Мариян Колев е инвеститор в проекта. Към края на март 2024 г. общият обем на търговски паркове в България достига 536 000 кв. м. Докато у нас миксът от наематели се състои от главно от класически търговци като магазини за мода и обувки, мебели, електроника, в Европа тенденцията за наличието на кина, коуъркинг пространства, ресторанти и хотели в ритейл парковете вече е факт, посочиха неотдавна експертите.

Пореден опит за разпродажба на активите на фалиралия ловешки завод за електроинструменти "Спарки Елтос" е насрочен за края на този месец. Синдикът е обявил няколко различни търга за продажба на земя, сгради, оборудване, материали и продукция с обща начална стойност от над 23 млн. лева. Историята на завода започва още през 1961 г., като през 1996 г. е приватизиран и в периода до 2015 г. в него са инвестирани 43 млн. евро. Предприятието започва да работи на загуба след 2008 г., като проблемите през следващите години се задълбочават, дейността стихва през 2018 г. и през 2020 г. се стига до обявяване в несъстоятелност със 106,359 млн. лева дългове към контрагенти, банки, персонал, клиенти и т.н. През годините имаше няколко опита активите да бъдат разпродадени. Сега най-висока е началната тръжна цена на два имота и дълготрайни материални активи в индустриалната зона на Ловеч. Те са с обща площ от близо 120 декара, като на тяхна територия има около 40 сгради - цехове, складове, административни сгради, общежития, пречиствателна станция и т.н. Началната тръжна цена е 21,6 млн. лева. В рамките на други два търга се продават още няколко имота заедно със сградите в тях, като общата начална тръжна цена е над 1,2 млн. лева. Продават се и хиляди стоки и материали от складовете на "Спарки Елтос", както и електромеханични прекъсвачи, литиево-йонни акумулаторни клетки, планетарни редуктори, колектори и патронници под митнически контрол. Те са за още близо 700 000 лева.

Срив в печалбата само в рамките на една година отчита Националната електрическа компания (НЕК). Тя пада с около 1.1 млрд. лв. до почти 100 млн. лв. през 2023 г., показват предварителните данни. Приходите на компанията падат с 33% и вече са 3.4 млрд. лв. при 5.2 млрд. лв. за същия период на предходната година. Разходите обаче намаляват по-бавно - с 16% до 3.3 млрд. лв. Основната причина за този драстичен спад в печалбата са значително по-ниските борсови цени на електроенергията - 2022 г. бе рекордна за всички дружества в енергетиката, но през м.г. за повечето от тях ситуацията бързо се промени. НЕК продължава да има високи нива на задлъжнялост, като общата сума на задълженията към края на 2023 г. е 2.8 млрд. лв., или увеличение с 225 млн. лв. спрямо същия период на предходната 2022 г. Дружеството работи в по-лоши условия на отрицателен нетен оборотен капитал от -338 млн. лв., за разлика от предходната година, когато размерът му е бил -155 млн. лева.

Куриерската компания „Спиди“ АД ще разпредели като дивидент на акционерите над 83% от печалбата за 2023 г., става ясно от поканата за свикване на общо събрание на 28 юни в София. Дружеството реализира малко над 37 млн. лева печалба през миналата година. От нея като дивидент ще се разпределят над 30,9 млн. лева, или по 5,75 лева бруто на акция. През миналата година „Спиди“ АД разпредели по 5,25 лева на акция, т.е. има увеличение на дивидента на акция с почти 10% в сравнение с 2023 г. Остатъкът от печалбата, или 6 млн. лева, ще остане като неразпределена печалба. Акционерите ще гласуват и промяна в съвета на директорите – Ив Пиер Луи Делма ще бъде освободен, а на негово място влиза Алберто Наваро Пероминго. В последната година акциите на „Спиди“ АД поскъпват с над 46%, а пазарната капитализация е почти 871,2 млн. лева.

На 21.05.2024 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Покана за редовно годишно Общо събрание на акционерите на Випом АД с уникален идентификационен код на събитието VPOMOSA20240624, което ще се проведе на 24.06.2024г. от 10:00 часа местно време (07:00 UTC+03:00) по седалището и адреса на управление на дружеството - гр. Видин, ул."Цар Иван Асен II" №9, а при липса на кворум на тази дата - на 09.07.2024г. от 10:00 часа местно време (07:00 UTC+03:00), на същото място и при същия дневен ред.

Продукцията на сектор "Строителство" намалява с 0,1 на сто през март 2024 г. спрямо февруари в Европейския съюз, а в еврозоната се увеличава с 0,1 на сто. Това става ясно от първоначалните сезонно изгладени данни на европейската статистическа служба Евростат. На годишна база (спрямо март 2023 г.) строителството в ЕС през март тази година е намаляло с 0,7 на сто, докато в еврозоната се е увеличило с 0,1 на сто. В България е отчетен ръст на обема на строителството през март с 0,4 на сто спрямо февруари 2024 г., когато се е увеличил с 2,6 на сто спрямо януари. На годишна база строителният сектор в България отбеляза ръст от 3,7 на сто през март, а през февруари обемът му се увеличи с 4,2 на сто. България е на трето място сред страните от ЕС с най-голям годишен ръст на строителството през март 2024 г. Преди страната ни се нареждат Белгия (7,3 на сто) и Италия (3,8 на сто). В другия край на скалата сред страните с най-голям спад в строителната продукция на годишна база са Полша (-9,6 процента), Словения (-8,6 процента) и Чехия (-8,3 процента). При реализацията на инфраструктурни проекти в страните от Европейския съюз през март 2024 г. е регистриран годишен ръст от 2,7 на сто, а при строителството на сгради е отчетен спад от 5,2 на сто. На месечна база спад се отчита при инфраструктурните обекти (-0,8 на сто) и сградното строителство (-2,6 на сто).

Държавният дълг на САЩ към днешна дата е близо 50% по-висок от началото на Ковид пандемията. Това предизвиква нарастваща загриженост както на Уолстрийт, така и във Вашингтон, пише MBC. Към днешна дата федералният дълг сега възлиза на $34.5 трилиона, което представлява увеличение от $11 трилиона от март 2020 г. насам. Това възлиза на над 120% от общата икономика на САЩ, пише NBC.  И докато чуждестранните притежания на федерален дълг на САЩ се увеличиха, продължават опасенията, че нарастващата доходност на облигациите може да засегне пазарите на акции. Анализаторите предупреждават, че настоящата траектория на федералния дълг е неустойчива и може да се наложи политиците да се справят с фискалните дисбаланси, преди ситуацията да се влоши. Повишаването на лихвените проценти от страна на Федералния резерв допълнително усложнява ситуацията с дълга, допринасяйки за по-високи лихвени разходи. Прогнозите на Бюджетната служба на Конгреса подчертават тревожна картина на дълга и дефицитите. Агенцията изчислява, че публичният дълг, с изключение на вътрешноправителствените задължения, ще се увеличи от 99% от БВП до 116% през следващото десетилетие, надминавайки всички предишни нива в историята на нацията. Нарастващите бюджетни дефицити основно стимулират ескалиращия дълг, като прогнозите сочат дефицит от $1.6 трилиона през фискалната 2024-а, който се очаква да нарасне до $2.6 трилиона до 2034-а година.

Индия трябва да създаде 115 млн. нови работни места до 2030 г., тъй като работната сила се увеличава, следвайки естествия прираст в страната, смята старши икономистът на Natixis SA Чин Нгуен, предаде  Bloomberg. На годишна база ръстът трябва да бъде около 16,5 млн. работни места, в сравнение с 12,4 млн. през последното десетилетие. Очаква се индийската икономика да нарасне с над 7% през тази година, по-бързо от всички водещи световни икономики, но това не е достатъчно, за да се създадат достатъчно работни места за 1,4-милиардното население. Нгуен заяви, че Индия трябва да увеличи по-агресивно заетостта в сферата на услугите и производството, за да осигури продължителен растеж. При това индийският сектор на услугите, който формира повече от половината от БВП на страната, има ограничен капацитет по отношение на броя на служителите и качеството на работната сила. Вследствие на това Индия може да заложи на производствения сектор и да привлече фирми и държави, които активно се стремят да диверсифицират веригата си на доставки, добави Чин Нгуен.