Фискалният резерв на България продължава да се свива на фона на бързо растящия бюджетен дефицит. През второто тримесечие на тази година резервът е паднал до 11.3 млрд. лв. (5.7% от БВП) от 11.6 млрд. лв. (5.8% от БВП) месец по-рано. Данните от месечния бюлетин на Министерство на финансите за обзора на българската икономика показват, че Фискалният резерв намалява за шести пореден месец. Низходящата тенденция започна през януари тази година, когато парите в резерва бяха 13.7 млрд. лв., или 6.9 на сто от БВП. Фискалният резерв се формира по салдата на всички сметки на правителството и бюджетните разпоредители към него. Към парите в резерва влизат и вземанията от фондовете на Европейския съюз, в т.ч. и тези от Плана за възстановяване и устойчивост. По закон неснижаемият минимум на Фискалния резерв е 4.5 млрд. лв. Малко под 4 млрд. лв. от този минимум са средствата по т. нар. Сребърен фонд. Сред възможните причини за спада са по-ниските бюджетни постъпления. Както стана ясно миналата седмица, през първата половина на 2024 г. по бюджета бе формиран дефицит в размер на 636 млн. лв., а само два месеца по-късно разходите вече надвишаваха приходите с внушителните 1.6 млрд. лв. Растежът на разходите се ускори до 12.5% (от 7.7% месец по-рано), вследствие основно на ръст при плащанията за персонал (24.5%), както и запазването на високия растеж на социалните разходи (18.2%)“, посочват от финансовото министерство в бюлетина си във връзка с консолидираната фискална програма (КФП). След пласираните емисии дълг през август се отчита и нарастване на държавния дълг до 21.5% от прогнозирания БВП (при 20.8% към юни 2023 г.). Другине важни икономически показатели: БВП – ръст от 2% в края на юни 2024 г., Безработица – 4.3% и Инфлация – 2.8% към юли 2024 г.

Дефицитът на България в стокообмена за първите седем месеца на тази година се разширява с близо една трета (32,7%) на годишна база, достигайки 6,724 млрд. лева. Само през юли общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 787,8 млн. лева. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода от януари до юли изнесените български стоки са на стойност 49,684 млрд. лв., което е с 2,9% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Само през юли общият износ на стоки възлиза на 7,861 млрд. лв. и нараства със 7,4% на годишна база. От януари до юли у нас са внесени стоки на стойност 56,408 млрд. лв., което е с 0,3% повече спрямо същия период на миналата година. Само през юли общият внос на стоки нараства с 9,6% спрямо година по-рано и възлиза на повече от 8,649 млрд. лева.

„България Еър“ посрещна петия по ред самолет Airbus А220, който кацна на летище София от фабриката на производителя в Канада. Самолетът, който ще лети на средни разстояния по международните и вътрешните дестинации на националния превозвач, е от по-компактната модификация А220-100. Разпределението на борда му е 8 броя места, обособени за бизнес класа, и 110 места, предназначени за пътниците в икономична класа. Неговата регистрация е LZ-LIS, традиционно посветена на голям европейски град, в случая португалската столица Лисабон. Самолетите от типа Airbus А220 предлагат най-големите прозорци в своя клас, спрямо другите самолети с една пътека, както и по-широки седалки в икономична класа, предоставящи повече лично пространство и комфортно изживяване по време на полета. „България Еър“ е сред първите авиокомпании в Европа, която поръча седем модерни пътнически самолета Airbus A220 с две модификации - A220-100 и A220-300. Доставката на първите 4 самолети с по-голям размер Airbus A220-300 в България започна от юни 2023 г., а сега дойде и първата машина от модела Airbus A220-100. Въздушният флот на националния авиопревозвач се обновява с доста по-модерни, по-екологични и икономични самолети, които използват с до 25% по-малко гориво и отделят намалено количество вредни емисии. Самолетите също така са с до 50% по-малък шумов отпечатък, което ги прави подходящи за летища в градските зони.

"Фрешко 2020" - българска компания за студено пресовани сокове и смутита планира изграждането на нова производствена база в община Елин Пелин. Мястото е село Мусачево, а съоръжението ще на намира на терен, собственост на компанията. Компанията е внесла уведомление за инвестиционно предложение за "Производствена сграда със складове и администрация" към РИОСВ. В сградата се предвидени четири хладилни камери, приемна/цедачно, помещение за бутилиране, етикетиране и опаковане, както и обслужващи помещения. Предвижда се сградата да е на два етажа. В производствената база ще се извършва преработка на плодове и зеленчуци в различни видове студено пресовани сокове и смутита, които не изискват термична обработка. Това е и основният асортимент на компанията. Инвестицията в базата ще е около 2,5 млн. евро. Ще бъдат разкрити между 12 и 15 работни места според информация на Economic. Компанията е основана септември 2020 година. Седалището на компанията се намира в с. Мусачево.

Евромастер Импорт-Експорт изгражда нов логистичен център в индустриалната зона на Костинброд. Съоръжението е част от по-мащабен проект, включващ модерна складова база, офиси, шоурум, сервиз и обучителен център на обща площ от над 42 000 кв. м. Съоръжението ще бъде изградено в два етапа, като първият, на площ от 25 231 кв. м ще включва складова и административна част. Втората фаза ще разшири капацитета на базата с оглед индустриалните нужди на региона. Първият склад ще се разпростре на площ от почти 20 хиляди кв. м и във финалния си вид ще разполага с 10 рампи за тирове, както и 9 допълнителни рампи за бусове. На територията на логистичния център първоначално ще има 8 000 кв. м озеленена площ, както и зарядни станции за електромобили.Създадената през 1992 година Евромастер Импорт-Експорт произвежда, доставя, развива и обогатява гамата от предлагани ръчни и електро- и пневматични инструменти. На пазара са познати марките й Raider, Topmaster, Makalon, Top Garden.

На 14 октомври 2024 г. ще се проведе общото събрание на „Шелли груп“ АД, на което акционерите ще гласуват плана за преобразуването на компанията в европейско дружество (ЕД). Името на компанията ще се промени на „Шелли груп“ ЕД (Европейско дружество „Шелли груп“) – т.е. промяната е само в правната форма. Седалището на дружеството остава в България, запазва се и съответният предмет на дейност. Дружеството запазва статута си на холдинг по смисъла на Търговския закон, както и статута си на публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Управлението на дружеството ще е едностепенно, като настоящите членове на съвета на директорите – Димитър Димитров, Волфганг Кирш, Светлин Тодоров, Николай Мартинов, Кристоф Виланек, ще бъдат преизбрани в съвета на директорите на европейското дружество. Европейското дружество, или SE (Societas Europea), е вид публично дружество с ограничена отговорност, което позволява управляване на бизнеса в различни европейски държави съгласно единен набор от правила. При създаването на европейско дружество е по-лесно да се реорганизират дейностите под една европейска марка и да се управляват, без да се създава мрежа от дъщерни дружества. Основно изискване за една компания да създаде европейско дружество е регистрираното и главно управление да са в една и съща страна от Европейския съюз (ЕС), да има присъствие и в други държави от ЕС, да е с минимален записан капитал от 120 хил. евро.

През първата половина на 2024 г. „АмонРа Енерджи“ е с близо 22 млн.лв. оборот и около 2.5 млн. лв. печалба, в сравнение с 6 млн. през 2022 г., при същия оборот. Причината е, че цените на всички компоненти за фотоволтаични централи през 2023 г. падат 3 пъти и дружеството се налага да работи на загуба. През 2024 г. „АмонРа Енерджи“ разпределя 1,5 млн.лв. дивидент. Миналата година „АмонРа Енерджи“ купува терен в „Индустриален парк Шумен“. Очаква се през пролетта на 2025 г. да започне изграждането на логистична база и офис на терен от около 7000 кв.м. От 2023 г. компанията има дъщерно дружество в Румъния – „Амон Ра Енерджи Ро“. В момента преговаря за придобиване на дистрибуторските си компании в Сърбия и Северна Македония. До края на 2024 г. планира да открие представителство и в Северна Гърция. „АмонРа Енерджи“ АД е единствената засега фотоволтаична компания за доставки, монтаж и сервиз, листната на Българска фондова борса, сегмент BEAM. В края на ноември 2022 г. дружеството набира над 3,1 млн. лева на БФБ. Фокус на „АмонРа Енерджи“ са малки и средни соларни системи върху покривите на къщи, коопeрации, търговски центрове, предприятия. Философията на фирмата е, че соларните централи трябва да се изграждат там, където е и потреблението на енергия.

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано понижи отново основните лихви. Тя вече ги намали веднъж през юни, като последва пауза на заседанието през юли. ЕЦБ понижи депозитната си лихва с 0,25 процентни пункта до 3,50 на сто. Основната лихва по рефинансирането се свива до 3,65 на сто. Лихвата по пределното кредитно улеснение става 3,90 на сто. Промяната при лихвите влиза в сила от 18 септември. Решението за понижаване на лихвите бе широко очаквано от анализаторите, след като централната банка на еврозоната се въздържа от промени в паричната политика през летните месеци, изчаквайки нови данни за инфлационните тенденции и икономическите перспективи. Предварителните данни на Евростат отчетоха намаляване на инфлация до 2,2 на сто за еврозоната през август спрямо 2,6 на сто през юли, с което показателят продължава да се доближава до целевото ниво на ЕЦБ от 2 на сто. Последните данни за инфлацията в общи линии отговарят на очакванията, а последните прогнози на служителите на ЕЦБ потвърждават предишните прогнози за инфлацията, посочва банката. Според прогнозите общата инфлация ще бъде средно 2,5 на сто през 2024 г., 2,2 на сто през 2025 г. и 1,9 на сто през 2026 г., колкото бе заложено и в прогнозите от юни. Очаква се инфлацията отново да се повиши през втората половина на тази година, отчасти защото предишните резки спадове на цените на енергията ще отпаднат от годишните темпове. След това през втората половина на следващата година инфлацията би трябвало да се понижи до целевата стойност от 2 на сто, допълва регулаторът. По отношение на базисната инфлация прогнозите за 2024 г. и 2025 г. са леко ревизирани нагоре, тъй като инфлацията при услугите е по-висока от очакваното. Същевременно експертите на ЕЦБ продължават да очакват бърз спад на базисната инфлация - от 2,9 на сто през тази година до 2,3 на сто през 2025 г. и 2,0 на сто през 2026 г.

Цените, на които производителите в САЩ предлагат своята продукция, са се повишили през август само с 0,2 на сто на месечна основа (спрямо юли). Това сочат коригираните спрямо сезона данни на Бюрото по трудова статистика към министерството на труда във Вашингтон. Данните за темпа на нарастване на цените на едро в САЩ съвпадат с прогнозите на икономисти, анкетирани от "Дау Джоунс". На годишна база (спрямо август 2023 г.) растежът на индекса на цените на производител (PPI) отслабва до 1,7 на сто при 2,1 на сто, отчетени през юли. Тези данни са пореден знак, че инфлационният натиск отслабва до ниво, което дава възможност на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ да започне да понижава основните си лихвени проценти на своето заседание идната седмица, посочва АП. Основната производствена инфлация, при която не се отчитат силно променливите цени на едро на хранителните и енергийните продукти, се ускорява през миналия месец с 0,3 на сто спрямо юли, когато намаля с 0,2 на сто на месечна основа.

Печалбите за първото полугодие в Азия показаха как вълнообразните ефекти от кризата в Червено море ще продължат да бъдат скъпи за компаниите, които произвеждат стоки за износ, докато тези, които транспортират стоките си, се възползват от по-високите цени на превозите. По данни на Bloomberg Intelligence към средата на юли контейнеровозите, които избягват риска да бъдат нападнати в Червено море, са намалили трафика на плавателни съдове в тесния проход с около 70 % в сравнение с декември. Това увеличава времето за транзит и ставките за превоз на товари. Китайските превозвачи, сред които Cosco Shipping Holdings Co., отбелязаха повишение на приходите си благодарение на по-високите приходи от контейнерните превози, докато Orient Overseas International Ltd. заяви, че транстихоокеанският му търговски маршрут се е представил по-добре, тъй като стегнатата верига на доставките е допринесла за по-високи цени на превозите. От друга страна, компаниите, сред които Miniso Group Holding Ltd., са засегнати от по-високи логистични разходи. Dixon Technologies India Ltd., доставчик на Xiaomi Corp., заяви, че маржовете са пострадали от по-високите транспортни разходи, а производителят на мотоциклети TVS Motor Co. заяви, че износът се е сблъскал с по-дълги транзитни срокове. „Контейнерната индустрия и веригата за доставки, която тя свързва, отново са засегнати от продължителната криза в Червено море“, заявиха анализаторите на Bloomberg Intelligence Лий А. Класков и Кенет Лох. „В краткосрочен план това доведе до рязко повишаване на цените на контейнерите и на приходите на линейните превозвачи.“ Ефектите за пристанищните оператори бяха смесени. China Merchants Port Holdings Co. заяви, че пристанището му в Шри Ланка се е възползвало от увеличаването на претоварните товари поради ситуацията в Червено море, докато обемите контейнери в пристанището му в Турция са били по-ниски. Adani Ports and Special Economic Zone Ltd., най-големият пристанищен оператор в Индия, отбеляза ръст на общите обеми, докато Gujarat Pipavav Port Ltd. съобщи, че обемите на контейнерите са намалели поради пропускането на повиквания. Други бенефициенти са компаниите в областта на въздушните товари, тъй като предприятията търсят алтернативи на по-дългите срокове за превоз. Това помогна на Singapore Airlines Ltd. да повиши коефициента си на натоварване на товарите с 5,9 процентни пункта през тримесечието април-юни спрямо предходната година. Превозвачът изтъкна „силните потоци от електронна търговия и повишеното търсене на въздушен превоз на товари, предизвикано от кризата в Червено море“. Cathay Pacific Airways Ltd. също заяви, че е превозила с около 10 % повече товари между януари и юни. Авиокомпанията, заедно с анализаторите на HSBC, очаква търсенето да остане на стабилни нива до края на годината. Главният изпълнителен директор на MSC Mediterranean Shipping Co. Сорен Тофт не вижда скорошен край на кризата в Червено море.