Цените на новите жилища в България са намалели символично с 0.2% през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо предходното, а на съществуващите са се вдигнали с 2.1%, съобщи Националният статистически институт. Така средното поскъпване между октомври и декември 2023 г. е с 1.2%. Най-голямо увеличение е регистрирано в град Стара Загора (+8.2%), следван от градовете Бургас (+6.3%) и Варна (+1.7%). Намаление е регистрирано в град Пловдив (-0.5%) и град София (-0.1%). Увеличението на цените на жилищните имоти през 2023 г. спрямо същия период на предходната година е 10.1%. Ръстът в цените на новоизградените е с 10.5%, а на съществуващите - с 9.8%.

Паричните преводи от българи, живеещи и работещи в чужбина, през януари са с 5.1 млн. евро по-високи от сравнимия месец година по-рано. Според данни на Българската народна банка, те достигат 102.1 млн. евро спрямо 97 млн. евро за първия месец на 2023 г. Общо в 10 от последните 12 месеца сумата е надхвърляла 100 млн. евро, като рекордните 172.2 млн. евро са преведени към страната ни през миналия май. През 2023 г. в България са трансферирани рекордните 1.431 млрд. евро спрямо 1.199 млрд. евро година по-рано. За седма поредна година емигрантите пращат в родината си повече от 1 млрд. евро. В последните 10 години изпратените официално суми са 10.36 млрд. евро. Германия и САЩ са държавите, от които постъпват най-много средства – 291.9 и 266.3 млн. евро. Само от още две страни са преведени по над 100 млн. евро - Испания (144 млн. евро) и Великобритания (139 млн. евро). В челото са още Гърция (90 млн. евро), Италия (67.7 млн. евро), Белгия (59.2 млн. евро) и Нидерландия (58 млн. евро). Първата десетка се допълва от Франция и Австрия, откъдето са изпратени 44 и 43 млн. евро.

Националният осигурителен институт (НОИ) внедри Единен портал за електронни услуги (ЕПЕУ), достъпен през сайта на института, като информация може да се ползва с всички основните средства за електронна идентификация. През новия портал ще се предоставят електронни административни и справочни услуги на общественото осигуряване. Порталът събира всички съществуващи в института платформи и уеб приложения за предоставяне на административни и справочни услуги за парични обезщетения, помощи, пенсии и гарантирани вземания. Той е интегриран с централизираните системи „е-Автентикация“ и „Система за сигурно електронно връчване“, поддържани от Министерството на електронното управление. Порталът осигурява единна входна точка за достъп чрез използване на основните средства за електронна идентификация - персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ, ПИК на Националната агенция по приходите (НАП) и всички видове квалифицирани електронни подписи (КЕП), издадени от доставчици на удостоверителни услуги у нас. Системата предоставя възможност осигурените лица, самоосигуряващите се и осигурителите с влизане само от едно място да заявяват широк набор от електронни услуги, организирани в пълен каталог на услугите. Потребителите, идентифицирали се успешно през централизираната система „е-Автентикация“, получават достъп до т. нар. „Електронно осигурително досие“, в което са включени три отделни компонента – „Електронно осигурително досие за пенсия“, „Електронно социалноосигурително досие за осигурени и самоосигуряващи се лица“ и „Електронно социалноосигурително досие за осигурители“. Към момента ЕПЕУ e достъпен от рубриката „Е-услуги и справки“ на интернет страница на НОИ, в която се намират и отделните входове на всички електронни услуги на института.

Над 6 дка допълнителна търговска площ превръщат Великотърновския търговски парк в един от най-големите в България. До края на годината ще трае строителството на последния етап от оформянето на ритейл парка Велико Търново, като с приключването му той ще е в топ 3 на ритейл парковете в България. Допълнителната територия е микс от водещи български и международни компании, като „Практикер“, „Техномаркет“, „Декатлон“, „Юск“, „Бурлекс“, „Кик“, „Мания“, „Комсед“, „Сиела“, „ДМ“, „Макдоналдс“, които се простират на площ от над 29 дка , като към тях ще се прибавят и още 6 дка с обекти за мода, спорт, обувки, голям зоокът и зона за развлечение. Собствениците на „Ритейл парк Велико Търново“, сред които личат имената на предприемачите Красимир Гърдев и Радослав Владев, вече получиха сертификат за инвеститор Клас „А“, заради вложението си в Велико Търново.

Настоящата икономическа ситуация не позволява възстановяването на дейността на предприятието на „КСЕЛА България“ ЕООД в Добрич. Затова част от оборудването се пренасочва към друг завод, тъй като в момента не можем да се използва в Добрич. Основното тежко оборудване, като автоклави и котли, ще остане в Добрич. Някои части от оборудването ще бъдат преместени в други заводи на Xella в региона на Югоизточна Европа. Това съобщи управителят на дружеството Борислав Дивизиев. Заводът за блокчета Итонг и плочи Мултипор на „КСЕЛА България“ ЕООД в Добрич спря да работи на 1 октомври 2020 година, а работниците и служителите бяха освободени. КСЕЛА бе на българския пазар от 1994 година, като първоначално производството започна в завода в София. През 2006 година бе открит и вторият завод на фирмата в страната – в Добрич. "Ксела България" е част от Xella Group. През месец април 2017 година собствениците на Xella Group сключиха успешна сделка за продажбата на групата на американската компания Lone Star. През същата година от компанията отчетоха, че заводът в Добрич има много успешна история. Между 100-те завода, които има Xella по света всяка година има вътрешен конкурс, като се излъчва най-добрият. За последните 10 години Добрич три пъти е попадал на първо място. Източник: Про Нюз Добрич

"Мебели Драги" е създадена през 1990 г. от инж. Митко Гатев под името "Тотал-М" и е специализирана в производството на обзавеждане за офиси, детски стаи, хотели и ваканционни селища. От миналата година фирмата е акционерно дружество и се нарича "Мебели Драги", тъй като DRAGI е марката, под която от десетилетие продава своите изделия. Компанията се намира в Шумен, където върху собствен парцел от 4600 кв.м върху 2260 кв.м РЗП са разположени цехове за корпусна мебел и тръбни мебели, складове, офиси и мострена зала. С 32-ма заети оборотът й за 2022 е 2.175 млн. лв. (33% ръст), а очакваните приходи за 2023 също са около 2 млн. лв. "Мебели Драги" планира да внедри инсталация за прахово боядисване на метални части, което сега се извършва ръчно. Предвиденият бюджет е 240 хил. лева, като част от тях (не повече от 50%) ще бъдат безвъзмездни по линия на процедурата "Подкрепа за прехода към кръгова икономика в предприятията" от Националния план за възстановяване и устойчивост. "Мебели Драги" е специализирана в две основни направления - офис мебели и обзавеждане за хотели и администрации. Хотелското обзавеждане, което заминава основно за Франция, Великобритания, Германия, е друго направление в дейността на фирмата, за която тя действа в кооперация с колеги - конкуренти в бранша. От 2020 г. "Мебели Драги" е част от обща компания за корпоративно обзавеждане на хотели, магазини, общежития - "Супелия контракт фърничър". Съдружници в нея с равни дялове са други две мебелни фирми - "Хармонт" - Ямбол, и "Тръбна мебел" - Добрич, както и едно физическо лице - Владислав Тодоров. Противно на общото схващане, че българският бизнес не обича да се сдружава, през миналата година "Супелия контракт фърничър" е направила цялостното обзавеждане на хотел Hayatt Regency London, посочва Митко Гатев. За 2022 "Супелия" отчита 2.38 млн. лв. оборот.

Българският производител и дистрибутор на био храни в Европа Smart Organic ("Смарт Органик") обяви, че ще търси до 19,59 милиона лева от инвеститорите. Компанията ще използва основната част от бъдещия набран капитал от Българската фондова борса за завършване на завода в Божурище с допълнителна производствена линия, както и за разширяване на основната база на производство, която се намира в Княжево. Ако компанията привлече 19,6 милиона лева от предстоящото публично предлагане, ще й останат още близо 8 милиона лева. "Тези около 8 милиона лева ще отидат за евентуални придобивания", заяви Яни Драгов - изпълнителен директор на Smart Organic. Плановете за експанзия на Smart Organic включват германския пазар, защото именно той е бил най-силният по приходи през 2023 година. Умеличението за българското дружество в Германия е с 34% или в размер на 26-27 милиона лева. Плановете на Smart Organic включват и съседна Румъния и са за по-засилено присъствие във всички канали на продажба.

Рязко забавяне на растежа на заплатите в ЕС в края на 2023 г. спрямо третото тримесечие на миналата година, отчете Евростат. През последното тримесечие на 2023 г. средното почасово заплащане на труда в цялата икономика на ЕС се повиши с 3,8%, а в рамките на еврозоната - с 3,1% спрямо същото тримесечие на предходната година. През третото тримесечие на миналата година в ЕС средното почасово заплащане на труда се повиши с 5,7%, а в еврозоната - с 5,2 на сто. В България растежът на средното почасово заплащане на труда в края на 2023 г. пък се забави до 11,9% от 15,7% през третото тримесечие на 2023 г. В рамките на ЕС най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%). В рамките на еврозоната почасовите заплати нарастват най-много Хърватия (с 16,0%), Словения (с 12,5%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%), докато в Италия намаляват с 0,1%, а в Германия се повишават с едва 2,2 на сто. В ЕС икономическите дейности, които регистрират най-високите годишни увеличения на почасовото заплащане на труда през последното тримесечие на 2023 г. са: "Минно-добивната промишленост" (повишение с 11,3%), следвана от "Водоснабдяването и канализацията" (с 5,7%), "Транспорт и складиране"(с 5,6%), административните и спомагателни услуги (с 5,6%) и търговията на едро и дребно (повишение с 4,9%) .

Министерството на енергетиката на САЩ обяви 6 млрд. долара федерално финансиране за субсидиране на 33 промишлени проекта за намаляване на въглеродните емисии в 20 щата, като заяви, че инвестицията ще подпомогне добре платените работни места в профсъюзите и ще повиши конкурентоспособността на САЩ. Министърът на енергетиката Дженифър Грънхолм се очаква да разкрие пълния списък с проекти по време на посещение в завода на Cleveland-Cliffs Steel Corp в Мидълтаун, Охайо, който ще получи до 500 млн. долара за инсталиране на две нови електродъгови пещи и водородна технология за намаляване на емисиите на парникови газове с 1 млн. тона. Грънхолм заяви, цитирана от Reuters, че инициативата, която е най-голямата инвестиция за декарбонизация на промишлеността в историята на САЩ, ще привлече общо 20 млрд. долара допълнително финансиране. Администрацията на САЩ очаква проектите да намалят замърсяването с CO2 от промишлеността с 14 милиона метрични тона на година, което се равнява на спирането от движение на около 3 милиона автомобила, задвижвани с газ. От отрасловата група Portland Cement Association коментират, че финансирането "е добре дошло признание от страна на правителството, че американските производители на цимент предприемат амбициозни и значителни стъпки към постигане на въглеродна неутралност". Производството на строителни материали е значителен източник на глобални емисии на въглероден двуокис (CO2), а това на цимент, основната съставка на бетона, стои зад 7% от световните емисии на CO2 през 2019 г., по оценки на Международната агенция по енергетика. Грънхолм посочи, че проектите ще намалят емисиите от индустрии като черна металургия, цимент, бетон, алуминий, химикали, храни и напитки, целулоза и хартия, които представляват около една трета от общите въглеродни емисии в САЩ. Century Aluminum например ще получи до 500 млн. долара за изграждането на първия нов завод за алуминий в САЩ от 45 години насам в басейна на река Мисисипи. Проектът трябва да удвои сегашния размер на индустрията в страната и да отделя със 75% по-малко емисии от традиционните металургични заводи. През 2000 г. Съединените щати са били водещ производител на първичен алуминий в света, но сега са на девето място с четири действащи металургични завода, в сравнение с 23 през 1993 г., посочват от енергийната група SAFE. "Един нов местен металургичен завод връща САЩ в играта и обръща опасния, продължаващ десетилетия спад в производството на първичен алуминий", казва Джо Куин, директор на Центъра за стратегически промишлени материали към SAFE. Dow Chemical пък ще получи до 95 млн. долара за съоръжение, което ще намали с приблизително 100 000 тона CO2 годишно производството на ключови компоненти за електролитни разтвори, необходими за батериите на електрическите превозни средства, а Kraft Heinz - до 170,9 млн. долара за модернизиране и декарбонизиране на операциите си в 10 съоръжения, като намали годишните си емисии с над 300 000 тона. ExxonMobil ще бъда финансирана с 331,9 млн. долара, за да започне да използва водород вместо природен газ за производството на етилен - основна химическа суровина в текстила, синтетичните каучуци и пластмасовите смоли - в Бейтаун, Тексас. Министерството на енергетиката акцентира, че почти 80% от проектите ще бъдат реализирани в общности в неравностойно положение, които са преживели години на отчуждаване.

Производството на черни и лигнитни въглища в Индия е надхвърлило 1 милиард тона през текущата фискална година 2023-2024, отговаряйки на целта на правителството, каза министърът на въглищната индустрия Пралхад Джоши. "Постигането на 1 милиард тона черни и кафяви въглища ще осигури осветление в домовете на гражданите и също така ще продължи да стимулира икономика", каза министърът.  Както отбелязва Economic Times, Индия надхвърли целта си за производство на въглища на 22 март, 10 дни преди края на текущата фискална година на Индия. През финансовата 2022-23 година производството на черни, кафяви и лигнитни въглища е 937,22 милиона тона. Производството през финансовата 2023-24 г. (1 април 2023 г. до 31 март 2024 г.) се е увеличило с 6,7% в сравнение със същия период на предходната фискална година.Индийските въгледобивни компании в момента разполагат с около 96 милиона тона въглища. Освен това към 22 март запасите от въглищни електроцентрали в Индия възлизат на 49,5 милиона тона. Резервите ще позволят на производителите на електроенергия да работят през летните месеци, когато се очаква търсенето да нарасне значително През 2023 г. Джоши спомена, че търсенето на електроенергия ще се удвои до 2030 г., което прави необходимостта да се задоволят нуждите на страната от въглища. Електроцентралите, захранвани с въглища, осигуряват повече от 70% от електроенергията, доставяна в националната мрежа. Интензивният добив на въглища увеличава енергийната сигурност на Индия и намалява нуждата от внос на въглища, което води до значителни спестявания на валутни резерви.