Отпуснатите от банките жилищни кредити в България нараснаха с рекордните 22,7% за година и към края на март са в общ размер 20,9 млрд. лв., показват данни на БНБ. В рамките на година заемите за покупка на къщи и апартаменти са нараснали с 3,87 млрд. лв. При потребителските кредити също има голям ръст. За година потребителските заеми на банките са нараснали с 13,2% и достигат 17,4 млрд. лв. Голяма част от тези заеми са за ремонти и обзавеждане на дома. Оказва се, че желанието на хората да живеят в по-хубав дом е основният двигател на кредитирането в страната. Потребителските кредити за година са нараснали с над 2 млрд. лв. Фирмите взимат доста по-малко кредити от домакинствата. Ръстът при отпуснатите бизнес заеми е с 8,2 на сто в рамките на година. Общият размер на фирмените заеми достига 45 млрд. лв., като за година нараства с 3,4 млрд. лв. Депозитите на домакинствата за година нарастват с 8,379 млрд. лв. и достигат 81,56 млрд. лв.

Туроператори ще трябва да плащат за своя сметка разликата от 9 до 20% ДДС, когато влезе в сила новата ставка, считат от . Асоциацията на българските туроператори и туристическите агенти. Причината е, че туроператорите вече са продали пакетите за почивки още миналата година при ДДС в размер на 9 на сто. В законодателството обаче е заложено ниският данък да е действащ до 30 юни тази година, а от 1 юли той да е 20%. При приемането на Закона за бюджета за 2024 година парламентът е решил по-ниският ДДС да е действащ до 1 юли, а не до края на 2024 г. През този период обаче вече са продадени пакети и то на чужди туроператори при 9 на сто ДДС. Това на практика означава, че за всички почивки, които са след 1 юли, туроператорите ще трябва да доплащат разликата.

Украинската асоциация на млекопреработвателите предвижда да увеличи двойно износа си на суровини за българския пазар. Това стана ясно на среща на браншовата организация с Българската асоциация на млекопреработвателите във Велико Търново. По думите на Арсен Дидур от Украинската асоциация на млекопреработвателите в България и сега се внасят на суровини от украински предприятия, които са проверени от Европейската ветеринарна комисия. "През 2023 година ние сме доставили от Украйна в България 2500 тона сухо мляко. Украйна е в състояние да достави 5000 тона сухо мляко в България. Можем да доставим над 2000 тона кондензирано мляко. Ако България има нужда и е готова, можем да доставим и други видове продукция", обясни той. Пламен Ангелов от Управителния съвет на Българската асоциация на млекопреработвателите коментира, че преработвателите в страната ни изкупуват суровото мляко на фермерите у нас, но то не стига. "Поне 30% има недостиг на качествено сурово мляко, на суровина, която не се произвежда вече от българските животновъди", уточни той.

Бургаската рафинерия "ЛУКойл Нефтохим" е превела във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" 112.728 млн. лв. по Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт. Това са вноските за месеците от декември до март включително, равни на 70% от разликата между цената на по-скъпия сорт "Брент" и по-евтиния руски петрол, с който рафинерията работеше доскоро. Фондът очаква още 1.7 млн. лв., плюс 490 хил. лв. начислени лихви. "ЛУКойл Нефтохим" е внесъл в енергийния фонд определените със заповед на министъра на икономиката вноски за месеците от декември до март в пълен размер. Всички те обаче се обжалват от рафинерията в административния съд на Бургас като се оспорва начинът, по който Министерството на икономиката и индустрията изчислява разликата между цените на сорт Брент и сорт Уралс. За декември изчислената от министъра на икономиката вноска е за почти 70 млн. лв., докато "ЛУКойл Нефтохим" претендира за 43 млн. лв. За януари посочената от държавата вноска рязко пада на 27.4 млн. лв., тъй като от този месец рафинерията спира вноса на руски петрол и преработва само остатъчни количества. Компанията обаче смята, че трябва да плати 15.7 млн. лв. за януари. За февруари дължимата сума вече е 13 млн. лв., но претенциите са за 6.8 млн. лв. Последната вноска е за март и тя е за 3.4 млн. лв., но са платени 1.6 млн. лв.

Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) продава една от най-големите фабрики в Европа за добив на висококачествени биологични етерични масла и хидрозоли (флорални води). Имотът разполага и със собствена производствена база със сушилни за билки за производство на чай. Предприятието се продава на обща цена от 1 377 769 лв, от които 411 529 лв. - за недвижимия имот, както и 966 240 лв. е цената за трайно прикрепените вещи. Фабриката се намира в село Ръжево Конаре (община Калояново, област Пловдив), а обявената цена е за целия имот с площ от 3 914 квадратни метра. Застроената площ само на складовата база, разположена на един етаж, е 428 кв. метра. В цената на имота влизат и всички направени подобрения, както и цялото оборудване на фабриката: машини, съоръжения и оборудване за производство на етерични масла, дестилационен апарат с изолация, кош за зареждане на суровини, кожухотръбен топлообменник, флорентински съд, газова инсталация за природен газ, трезор, басейн за мека вода, сграда с омекотителна система, пасарелка и др. Имотът е собственост на "Българска билка БГ" ЕООД - гр. Пловдив с едноличен собственик на капитала Костадин Манев. Имотът е ипотекиран. Върху имота има и наложени тежести и възбрани в полза на Националната агенция за приходите (НАП) и фирма "Любов 2" ЕООД. Имотът е и с договорна ипотека в полза на "СИ финанси груп" ЕООД и договор за особен залог към ОББ. Това е първа публична продан на фабриката в село Ръжево Конаре и началната тръжна цена представлява 80% от оценката на имота.

Братята Кирил и Георги Домусчиеви придобиват компания в Ловеч с два огромни имота за слънчева централа, става ясно от решение на Комисията за защита на конкуренцията. Между „Параходство Български морски флот“ АД и „Фотоволтаична централа – Ловеч“ ЕООД вече е сключен предварителен договор за покупко-продажба на фирмата, която е с капитал 167 832 410 лв. „Параходство Български Морски Флот“ АД е под прекия самостоятелен контрол на „Адванс Пропъртис“ ООД, което притежава приблизително 70% от неговия капитал. Остатъкът - приблизително 30% от капитала, е собственост на държавата чрез министъра на транспорта и съобщенията. „Адванс Пропъртис“ ООД се представлява от Георги Домусчиев и е съвместно контролирано от него и брат му Кирил Домусчиев. „Фотоволтаична централа – Ловеч“ е собственост на фирма „Бул Инвест 2009“ ООД на Иван Бучков и Даниела Славчева. Притежание на дружеството са два съседни имота в Ловеч. Единият е с площ 472 721 кв. м, а другият – 243 672 квадрата. Терените се намират в Северната индустриална зона на Ловеч, с отреждане „за индустриален парк“ и са част от „Индустриален парк Балкан. Дружеството майка на „Фотоволтаични централи – Ловеч“ има право да построи в по-големия имот фотоволтаична централа с мощност от 70.4 MWр, състояща се от 129 276 модула, а в по-малкия - фотоволтаична централа с мощност от 35.8 MWр, състояща се от 65 610 модула. За тях фирмата има разрешение за строеж от главния архитект на община Ловеч. За предстоящото придобиване на едноличната фирма от „Параходство Български морски флот“ се е произнесла положително и Комисията за защита на конкуренцията, която разрешава концентрацията между двете предприятия.

За 2023 г. Billa България бележи ръст на оборота от 15% и се позиционира на трето място в рамките на цялата компания майка - Rewe Group, каза изпълнителният директор на компанията Вигинтас Шапокас. През изминалата година Billa достига оборот от 1,423 млрд. лв. и увеличава броя на клиентите си с 5,4%. Продължава да нараства и пазарният дял на компанията, макар и да има забавяне на растежа през 2023 г. През 2022 г. пазарният дял расте с 1 пр. п., а през изминалата година увеличението е с 0,5 пр. п., достигайки 21,5% пазарен дял през първото тримесечие на 2024 г. Спрямо първото тримесечие на 2023 г. търговската верига отчита ръст на оборота от 11,5% за периода януари-март 2024 г. За 2024 г. компанията планира устойчиви инвестиции от над 120 млн. лв. От тях 47 млн. лв. ще бъдат насочени към изграждането на новата складова база на Billa България в с. Загоре, което започна през есента на миналата година. Планира се депото да бъде въведено в експлоатация през 2025 г. Около 90% от електричеството в базата ще бъде от фотоволтаична централа и ако този модел се окаже успешен, ще се прилага и в други държави. Инвестицията на компанията в модернизация на съществуващите обекти и откриване на нови магазини ще надвиши 73 млн. лв., като търговската верига ще открие над 250 работни места.

myPOS - една от водещите европейски финтех компании, които предлагат на малкия и среден бизнес удобни решения за приемане на картови плащания, обяви назначението на Марио Шиляшки за главен изпълнителен директор, както и присъединяването му към борда на директорите на компанията. Професионалният път на новия изпълнителен директор включва компании като PayPal, Mastercard, както и PayU Global Payments, където той успешно ръководи компанията през всички етапи на развитие – от растеж през сливания и придобивания до продажба. След инвестицията на Адвент се очаква myPOS да се развива с още по-бързи темпове, инвестирайки в експанзия, автоматизация и още повече иновативни платежни решения. Това е стратегическа стъпка за финтех компанията, която наскоро отвори нови магазини в Италия и Франция и се подготвя за нова вълна на разширяване на европейския пазар.

„Елана Агрокредит“ АД увеличава приходите от лихви за първото тримесечие на годината. Към края на март дружеството отчита приходи от лихви в размер на 1,675 млн. лева в сравнение с 1,254 млн. лева към края на март 2023 г., или с 33,57% повече на годишна база. Приходите на дружеството за първото тримесечие възлизат на 1,828 млн. лева при 2,596 млн. лева година по-рано, или се свиват с 29,58% на годишна база. Общите разходи на компанията също намаляват – с 42% до 965 хил. лева от 1,665 млн. лева година по-рано. Намалението е от балансовата стойност на продадените активи, която се понижава до 83 хил. лева от 786 хил. лева. Печалбата на „Елана Агрокредит“ за тримесечието е в размер на 777 хил. лева при 838 хил. лева за първото тримесечие на 2023 г., или намалява със 7,28% на годишна база. В последната година акциите на компанията поскъпват с почти 23%, а пазарната ѝ капитализация е почти 40 млн. лева.

Европейският парламент прие нови фискални правила, определящи допустимите държавен дълг и бюджетен дефицит на страните членки, предаде ДПА. Новите фискални правила имат две части. Конкретните икономически условия във всяка страна членка ще получат по-голяма тежест при определянето на цели за намаляване на прекомерен дефицит и дълг. Същевременно новите разпоредби имат ясни минимални изисквания за намаляване на съотношението на дълга за силно задлъжнели държави членки. Силно задлъжнелите страни от ЕС - с нива на дълг от над 90 процента от БВП, трябва да намаляват задълженията с един процентен пункт годишно, страните с нива на дълг от 60 до 90 процента от БВП - с 0,5 процентни пункта. Европейската комисия, която отговаря за надзора над правилата, може да вземе предвид увеличението на лихвените плащания, когато изчислява усилията за намаляване на задълженията на страните. Ако членките на ЕС представят надеждни планове за реформи и инвестиции, които подобряват устойчивостта и потенциала за растеж, периодът за намаляване на дълга може също да бъде удължен, гласят приетите от ЕП разпоредби. Предишните дългови правила дълго време се смятаха за твърде сложни и строги за наблюдение и изпълнение от страните членки. Според тях нивото на задължения на страна членка на ЕС не може да надвишава 60 процента от нейния БВП. Също така дефицитът на консолидирания държавен бюджет - т.е. разликата между приходите и разходите на публичния бюджет, трябва да се поддържа под 3 процента от БВП, според действащите сега правила.

Сенатът на САЩ гласува законопроект, който забранява използването на приложението TikTok, в случай че китайската компания собственик - ByteDance, не продаде популярното приложение на американска компания в срок до една година, предаде "Ройтерс". Камарата на представителите вече гласува законопроекта, който се очаква да бъде подписан от президента Джо Байдън. Аргументите за вота са свързани със сериозни опасения в Конгреса, че приложението съдържа чувствителна информация, която може да бъде използвана от Китай за проследяване на американските граждани. TikTok има 170 млн. потребители в САЩ и е своеобразно "бойно поле" между Вашингтон и Пекин в сферата на интернет и технологиите. Възможно е потребители в САЩ да предприемат съдебни действия на основата на т.нар. Първа поправка в Конституцията на САЩ, която изключва ограничаване на словото и медиите. Съдия в Монтана вече отхвърли федералната забрана върху приложението въз основа на поправката. Американският съюз за граждански свободи смята, че забраната или изискването за продажба на TikTok ще "създаде глобален прецедент за прекомерен държавен контрол върху социалните медии. Ако САЩ забранят чуждестранно притежавана платформа, това ще предизвика подобни ответни действия в други държави". От TikTok коментираха, че не са споделяни потребителски данни на американски граждани с китайското правителство. Компанията ще предприеме действия за блокиране на законопроекта. Новият законопроект дава сериозно правно основание на администрацията да забрани приложението, ако условието за продажба не бъде спазено. Според сенатор Рой Уайдън от Демократическата партия "се създава значима правна възможност, която може да бъде използвана и в бъдеще, което е в нарушение на първата поправка".

Южнокорейските власти и големи частни инвеститори като Hynix и Samsung направиха първа копка на нов клъстер за производство на чипове, който ще включва най-големия триетажен завод в света. Колко безразсъдна е тази решителна стъпка, пише британският вестник Financial Times. Икономистите са загрижени, че решимостта на правителството да удвои усилията за рестартиране на традиционните двигатели на растежа на Южна Корея, като производството и големите конгломерати (особено в ИТ сектора), показва нежелание или неспособност да реформира модел, който показва признаци на изчерпване. Икономическото чудо, което вероятно е приключило, не може да бъде съживено единствено чрез засилване на предишни стратегии. Повечето експерти от индустрията са съгласни, че инвестициите във високотехнологичния район Yongin са необходими на южнокорейските производители на чипове, за да запазят технологичното си лидерство в усъвършенстваните чипове с памет, както и да отговорят на нарастващото бъдещо търсене на оборудване, свързано с изкуствен интелект. Стълбовете на стария модел като евтина енергия и труд скърцат. Kepco, държавният енергиен монополист, който предоставя силно субсидирани промишлени цени на корейските производители, е натрупал пасиви от 150 милиарда долара. От останалите 37 страни от ОИСР само Гърция, Чили, Мексико и Колумбия имат по-ниска производителност на труда. Банката на Корея, която нарастваше със среден темп от 6,4% между 1970 г. и 2022 г., предупреди миналата година, че годишният растеж вероятно ще се забави до средно 2,1% през 2020 г., след това до мизерните 0,6% през 2030 г. и ще започне да намалява с 0,1% годишно до четвъртото десетилетие на настоящия век. Въпреки че Южна Корея може и трябва да направи много, за да облекчи проблемите си, резултатите от нейните реформи са слаби. Необходимо е преосмисляне на политиката, за да се освободи отново предишната икономическа динамика. Докато това не се случи, перспективите за близкото бъдеще са много неясни.