Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, анализаторите на банка ОББ отчитат, че през първото полугодие на 2024 г. българската икономика нарасна реално с 2.0% спрямо същия период на 2023 г., според данните на НСИ. „От страна на производството ръстът се движеше главно от услугите и индустрията. Услугите, макар че не нараснаха най-бързо през полугодието - с 1.7% (реално) спрямо първото полугодие на 2023 г., сериозно дръпнаха БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 61.7% в него. На този фон, индустрията отчете по-бързо увеличение на продукцията с 2.2%, но нейното влияние е по-слабо, тъй като тя заемаше над три пъти по-малък относителен дял в БВП от 18.9%. Селското стопанство нарасна с 0.9% при дял от 4.4%, докато най-малкият бранш, този на строителството (2.6% от БВП), увеличи продукцията си с 1.6%. Все пак, трябва да се отбележи, че строителство ангажира известна част от индустрията, която му доставя множество материали и стоки, поради което неговото значение не се ограничава само с прекия му относителен дял в БВП“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. „Понижаваме леко прогнозата си за тази година от 2.3% на 2.2% реален растеж на БВП, поради рецесията в Германия, най-големия търговски партньор на България, и задълбочаващата се политическа криза у нас.“, каза още Емил Калчев. Хармонизираната безработица остана стабилна на ниво от 4.0% за месеците от май до юли. На този фон, при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна работна заплата отново ускорено се устреми нагоре, достигайки рекордни ръстове от 19.4% през май и 18.1% през юни (спрямо същите месеци на 2023 г.).

Работната ръка в България вече буквално идва от няколко континента. За първите седем месеца на годината дирекция "Миграция" на МВР е разрешила пребиваването у нас с цел работа на чужденци от 17 държави извън ЕС. Най-много хора идват от Узбекистан, Киргизстан и Непал, а най-далечните "донори" на работна ръка са Куба и Индонезия. Чужденци от трети страни могат да работят в България с разрешение на Агенцията по заетостта или с разрешение на дирекция "Миграция" на МВР. През агенцията минават процедурите за сезонни работници до 90 дни, лица от български произход и командировани до 90 дни. Сезонната заетост до 90 дни минава по най-облекчен ред и е най-популярната - за половин година са издадени 7647 такива решения. По линия на МВР минават няколко други процедури по Закона за чужденците в Република България. Най-облекчен е редът за единно разрешение за пребиваване и работа, затова и то е най-популярно. До 31 юли са издадени 4153 такива разрешения, в това число 1199 от Узбекистан, 679 от Непал, 486 от Индия, 477 от Турция, 294 от Киргизстан, 252 от Бангладеш, 116 от Република Северна Македония, 89 от Виетнам, 52 от Тунис и 43 от Руската федерация. Това разрешение е със срок от 3 години. За по-дълга сезонна заетост - между 90 дни и 9 месеца, дирекция "Миграция" е издала 2076 разрешения, включително на 563 души от Киргизстан, 477 от Узбекистан, 309 от Турция, 270 от Индонезия, 139 от Непал, 108 от Индия, 65 от Шри Ланка, 28 от Бангладеш, 26 от Таджикистан, 25 от Куба. Със синя карта все още идват твърде малко хора - 567 карти са издадени от началото на годината до 31 юли. Тя е предназначена за заетост на специалисти. Тук водещата група е на руснаците - 291, а има още 51 служители от Турция, 39 от Украйна, 36 от Индия, 31 от Куба, 22 от Беларус, 20 от Египет. Разрешен е и вътрешнокорпоративен трансфер на 242 души, от които повечето - 226 души, са от Турция. За първите седем месеца на годината е предоставено право на продължително пребиваване и работа на 7038 граждани на трети държави, показва статистиката на дирекция "Миграция". Ръстът спрямо същия период на 2023 г. е около 73%. За сравнение, за цялата 2023 г. предоставените разрешения са били 7301.

„Лев Инс“ АД и „Евроинс“ АД са дружествата с най-голям пазарен дял по брутни премии в общото застраховане в края на първото тримесечие на 2024 г., показват данни, публикувани от Комисията за финансов надзор (КФН). И двете застрахователни компании заемат по 12,3% от пазара. С по 11,8% са „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, а „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД има 10% дял. В топ 10 са още „Армеец“ АД (8,2%), „Дженерали застраховане“ АД (6,8%), „Алианц България“ АД (6,3%), „Бул Инс“ АД (5,7%) и „ОЗК – Застраховане“ (5%). С най-голям пазарен дял по брутни премии в животозастраховането края на първото тримесечие е „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД – 31,4%. На второ място е „Алианц България Живот“ АД – 25,2%, а на трето „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД – с 21,7%. Към края на първото тримесечие застрахователите със седалище в България по общо застраховане и животозастраховане са 34, от които 24 – по общо застраховане и 10 застрахователи, които извършват дейност по животозастраховане и със смесена дейност.

„Родопа 96 Горна Оряховица“ вече е собственост на компанията „Горнооряховска скара“, която държи и популярния бранд Go Grill. Стойността на сделката е за малко над 5,17 млн. Тя е факт от края на септември. „Родопа 96“ е една от трите фирми, които имат право да правят прочутия горнооряховски суджук, а марката е патентована и защитена като географско наименование в Европейския съюз. До неотдавна собственик на дружеството бе бившият народен представител, областен координатор и учредител на ГЕРБ Христо Христов. Договорът за продажба е именно между него и Мирослав и Стефан Велкови, които са видни потомствени колбасари от региона. „Родопа 96“ има 20 служители и над 1,5 млн. оборот. Новите собственици планират крупни инвестиции и развитие на компанията, която е емблематична не само за Горна Оряховица. Освен „Родопа 96“ прочутия горнооряховски суджук имат право да приготвят още две фирми от региона- „А. Р. Боби 03“ и „Стефанов – Иван Стефанов“. Пресованият сурово-сушен продукт, произвеждан от раздробено говеждо месо и подправки, е уникален за региона на Горна Оряховица.

СКФ Берингс България получи сертификат за инвестиция клас "А" по Закона за насърчаване на инвестициите за инвестиционния проект за закупуване и монтиране на линия за сглобяване на ролкови лагери за автомобилната и машиностроителната индустрия в завода на компанията в Сопот. Проектът предвижда още закупуване на допълнително оборудване за производство на легерни гривни за ролкови лагери в съоръжението на СКФ Берингс България в село Кърнаре. Целта на компанията е да се утвърди като производител и доставчик на максимално разширен набор от видове лагери и да се превърне в партньор за разработки и нови технологии на водещи компании в машиностроенето и автомобилната индустрия. Общият размер на инвестицията за придобиване на материални и нематериални активи възлиза на 14 355 000 лв.

Vivacom финализира мащабен проект за модернизация на оборудването си за ефирно излъчване на радиопрограми. Проектът е насочен към подмяна на цялата радиопредавателна мрежа за бизнес клиенти в България. Тя се използва за разпространение и на програмите на един от най-дългогодишните клиенти на Vivacom - Българското национално радио. Модернизацията на мрежата ще подобри качеството на радиосигнала за всички слушатели в страната и се очаква да намали енергийните разходи и съответно - въглеродния отпечатък от радиопредавателната мрежа на Vivacom с близо 30%. В рамките на мащабния проект за над 5 милиона лева, Vivacom подменя всички FM предаватели в страната и така осигурява по-висока ефективност и по-надеждна услуга. Новите FM предаватели са базирани на най-модерните технологии и са дело на водещите световни производители в сектора.

Държавната компания „Ел Би Булгарикум" беше вписана в регистъра на производителите на Защитено наименование за произход „Българско кисело мляко". Защитеното наименование за произход (ЗНП) „Българско кисело мляко" е регистрирано с европейски регламент, който пази българското мляко и технологията, по която се произвежда. Според изискването киселото мляко по ЗНП трябва да е произведено от 100 процента сурово мляко от животни, които се изхранват на територията на България или с не по-малко от 80% от дажбата им български фуражи. Киселото мляко на „Ел Би Булгарикум" и в момента гарантирано се произвежда от 100 процента висококачествено сурово българско мляко, а млекопроизводителите трябва да отговарят на множество критерии, за да станат доставчици на държавната компания.

Пловдивската фирма "Водстрой" поддържа депото в Цалапица от 30 години, изградено в началото на 90-те години върху 200 дка земеделска земя. По онова време беше използвана немска технология, при която слагаха водонепроницаема мембрана, за да не стигат утайките до подпочвените води. Договорът на оператора с Община Пловдив е подписан с неопределен срок - до приключване на сметището, чийто капацитет се увеличава периодически с решение на МОСВ, въпреки че още преди 15-20 години се заговори за закриването му. В началото на демокрацията „Водстрой“ беше държавна фирма, затова тя беше наета да стопанисва депото. Приватизирана бе през 1998 г., а в края 1999 г. шефът на дружеството и акционер Атанас Славов беше назначен за заместник-кмет по стопанската политика в екипа на д-р Чомаков и изкара два поредни мандата в Община Пловдив. И в момента си е акционер и една от водещите фигури в стопанисването на депото. В общинския бюджет и в план-сметката за чистотата тази година са планирани 405 540 лева за експлоатация на сметището. В тези разходи са включени всички дейности, включително физическа охрана и видеонаблюдение, както и мониторинг. Боклукът в депото се приема от служител на Общината, като количеството се тегли на кантара на входа. Програмата за управление на отпадъците, одобрена от Общинския съвет през 2023 г., е записано, че до края на 2024 г. трябва да бъде завършена рекултивацията на котлованите. По думите на зам.-кмета Иван Стоянов, досега са рекултивирани шест котлована от общо 12. Другата задача, която също трябва да бъде изпълнена в близко време, е внедряване на сеп​арираща инсталация. Според изискването на Европейския съюз още преди години в депата трябваше да се въведе разделянето на отпадъците. Всички тези мерки изискват средства, които в бюджета открай време не достигат, затова Община Пловдив разчита на финансиране по програми на ЕС.

"Армейски холдинг" свива броя на мениджърите си Още един от бившите приватизационни фондове прави промени в своята дейност и намалява броя на мениджърите, като се премине от двустепенна към едностепенна система на управление на компанията. Това предложение ще обсъди извънредното общо събрание на акционерите на “Армейски холдинг” АД, което ще е проведе на 19 ноември в София. В момента в надзора са Атанас Стефанов Атанасов и “Актив Секюрити груп”. Оперативното управление е в ръцете на Георги Христов Цолов, Ирен Ангелова Кирилова и Никола Петров Тодоров. В дневния ред е и точката за промяна в седалището и адреса на управление на дружеството. Ако се одобри предложението на мениджърите, то ще бъде в Плевен-5800, ул. “Българска авиация” № 17, административна сграда на “Кайлъка ресурс” АД, офис 203. Фирмата “Армейски холдинг” АД е основана на 29 април 2008 година. Тя е наследник на Приватизационен фонд “Армейски” АДД, учреден на 23 септември 1996 година. Акционерният капитал на холдинга е в размер на 515 838 лева. За миналата година “Армейски холдинг” няма никакви приходи, а разходите му са за 25 хил. лева – за външни услуги, възнаграждения и осигуровки. така дружеството завършва годината със загуба от 25 хил. лева. Същото е положението и за 2022 година, но тогава разходите му са 15 хил. лева и загуба от 15 хил. лева. Холдигът има четири дъщерни дружества – ДАП “Елхово”, “Брезентови изделия” АД – с. Цар Самуил, “Карнота” АД – Карнобат и “Булгарцвет – ЕП” АД – Елин Пелин. Отчетени са и инвестиции в четири асоциирани фирми. През 2000 г. и 2001 г. дружеството е разпределило дивидент след отчетените положителните резултати от дейността си. За 2000 г. на акция са платени по 0.08 лв., а за следващата – сумата е по 0.06 лв. за един брой. През по-голямата част от времето дружеството е било на загуба, което означава, че е изплащан дивидент.

Чешката република има план да развие икономиката си в една от най-големите на континента след по-малко от 20 години. Амбициозните планове да стане една от 10-те най-големи икономики в ЕС по отношение на БВП на глава от населението до 2040 г. бяха разкрити от Лукаш Влчек, министър на промишлеността и търговията, на Международния инженерен панаир в Бърно. Новата икономическа стратегия очертава 150 мерки в ключови области като законодателство, финансиране и бизнес сътрудничество. Планът цели и да развие човешкия капитал, да модернизира стратегическата инфраструктура и да развие индустрии с висока добавена стойност. Страната се бори с високи нива на инфлация през последните няколко години, след като излезе от пандемията. Инфлацията възлизаше на 15,1 процента през 2022 г., спадайки до 10,7 процента през 2023 г. Оттогава обаче тя спадна значително и беше само 2,2% през август тази година. Модернизирането на енергийния сектор е ключова стратегическа цел на правителството, тъй като то се стреми да изгради платформата за бърз икономически растеж. Министерството също се стреми да изгражда нови атомни електроцентрали в Дуковани, което ще помогне за осигуряване на енергийни доставки. Основните икономически двигатели на икономиката на Чешката република са индустрията и секторът на услугите. Промишлеността представлява около 30% от БВП, докато услугите допринасят за почти 60%. Чешката република има голяма автомобилна индустрия, в която работят повече от 150 000 души и представлява повече от 20% от производствената продукция. През последните пет години бяха създадени над 10 000 нови работни места и повече от 1,4 милиарда евро бяха инвестирани в чешката автомобилна индустрия. Други ключови области на чешката индустрия включват авиация, производство на медицинско оборудване, химикали и фармацевтични продукти, както и стъкло и керамика, пише Daily Express. Страната е известна и със своите марки бира и обикновено произвежда около 20 милиона хектолитра напитка годишно.

Френският президент Еманюел Макрон е изправен пред нови сериозни неприятности с френските фермери заради очертаващата се бърза търговска сделка между ЕС и Меркосур (търговският съюз на Латинска Америка). Германия и Испания, както и ЕК, са готови да приключат със споразумението, което обаче означава проблеми с френските фермери – заради вноса на селскостопански продукти от Латинска Америка като например говеждо месо и т.н. А френските фермери са една от най-влиятелните политически групи, напомня Politico. След като Макрон рискува с предсрочни парламентарни избори, сега сделката с Меркосур може да мине на ниво ЕС по-лесно, защото самият Макрон няма толкова голяма политическа подкрепа, което влияе на силата на френските позиции в ЕС. Затова на Париж му трябва подкрепа и на европейско ниво, но такава изглежда няма достатъчно. Вече има такива сигнали – Франция е все по-изолирана по въпроса на ниво ЕС. Търговското споразумение, което включва над 800 000 000 души и покрива 20% от световния брутен икономически продукт, е сред най-големите приоритети на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. В първия ѝ мандат начело на ЕК обаче Макрон попречи споразумението да стане факт. Сега изглежда, че то ще бъде подписано в началото на 2025 година. ЕС и Меркосур приключиха официалните преговори през 2019 година, но Брюксел отложи подписването на споразумението, за да добави допълнителни екоусловия - за обезлесяването и климата, и да успокои притесненията на френските фермери относно пренасищането с латиноамериканска продукция. И като цяло френското производство извън френските фермери няма нищо против споразумението.

През 2023 г. ЕС е внесъл соларни панели на стойност 19,7 млрд. евро. Това показват данни на европейска статистика Евростат. Китай е най-големият доставчик на слънчеви панели за ЕС, представляващ 98% от целия внос. Стойността на внесените соларни панели е намаляла с 12% в сравнение с 2022 г. поради спад в цените, докато количеството им се е увеличило с 5 на сто. В същото време от ЕС са били изнесени соларни панели на стойност 900 млн. евро. Износът на слънчеви панели е нараснал с 19% в стойност и с 37% по количество.