Инфлацията през ноември в България спрямо октомври е 0.6%, а годишната инфлация за ноември в сравнение с предходния ноември е 2.1%, обяви Националният статистически институт. През октомври годишната инфлация беше 1.8 процента. През ноември в сравнение с октомври най-голямо е увеличението на цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки (1.4%), с 1.3% са нараснали цените за развлечения и култура, алкохолът и цигарите и транспортът са поскъпнали с 0.7%. Най-голямо намаление на цените е регистрирано при облеклото и обувките (-1.3%) и жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за поддържането на дома (-0.4%). Инфлацията от началото на годината (ноември спрямо декември 2023 г.) е 1.8%, а средногодишната инфлация между декември 2023 и ноември спрямо декември 2022 - ноември 2023 г. е 2.6%.

От следващата година стажът и възрастта за пенсия по общия ред се повишава в България, предвижда проектът на бюджет на Държавното обществено осигуряване, внесен в Народното събрание. Пенсиониращите се с трета категория труд трябва да имат 62 години и 4 месеца навършена възраст и 36 години и 8 месеца осигурителен стаж за жените и 64 години и 8 месеца навършена възраст и 39 години и 8 месеца осигурителен стаж за мъжете. Тези, които няма нужния стаж могат да се пенсионират през 2025 г. на 67 години, при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Работилите в сектор „Отбрана и сигурност“ могат да се пенсионират при 54 години и 4 месеца навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола. През 2025 г. минималната възраст за пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд е съответно 51 години за жените и 54 години и 4 месеца за мъжете от първа категория и 56 години за жените и 59 години и 4 месеца за мъжете от втора категория труд. Сборът от навършената възраст и стажа се запазва на 100 за мъжете и 94 за жените и за двете категории труд. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв. Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 18,00 лв., както и максималният дневен размер – 107,14 лв. Без промяна е и периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв.

Концесионерът на двете черноморски летища Варна и Бургас "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" ще инвестира 50 млн. евро в проекта за рехабилитация на пистата на Летище Бургасси през зимен сезон 2025-2026 г. Рехабилитацията на пистата е част от концесионната програма. През септември 2022 г. концесиите на Fraport Twin Star за двете летища бяха удължени с пет години до 10 ноември 2046 г., като за целия срок на договора концесионерът се е ангажирал да инвестира общо 413 млн. евро, включително с 10 млн. евро увеличение при удължаването на концесията. Концесионното дружество се оперира съвместно от Fraport и компания на варненската група "Химимпорт". Пистата на летище Бургас е построена през 1962 г. и допълнително модернизирана през 1980 г. "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" АД припомня, че от началото на концесията от 2006 г. "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" АД е инвестирало над 110 млн. евро в инфраструктурни проекти на Летище Бургас. За 2023 г. концесионерът на морските летища във Варна и Бургас "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" има приходи 85 млн. лв. и ръст 48%. Броят на пътниците пък е бил 3.1 млн., като това е с 37% по-ниско от нивата от 2019 г. През летище Варна и летище Бургас миналата година са преминали над 3.7 милиона пътници и са обслужени над 27 хил. полета на 70 български и чуждестранни авиокомпании, изпълняващи чартърни и редовни полети до повече от 105 дестинации в Европа, Близкия изток и Северна Африка.

Българският производител на биоразградимо пакетиращо фолио LAM'ON получи инвестиция 500 хил. евро, с които да увеличи продажбите си след над 6 години R&D дейности. Срещу процент от компанията в дружеството влизат местният фонд за рисков капитал Eleven Ventures, чието капиталовложение е в размер на 350 хил. евро, и ангел инвеститорът Григорий Ананиев, който е управляващ директор на Citibank. По-рано тази година LAM'ON пусна на пазара два продукта от опаковъчната си линия - PACK'ON Classic и PACK'ON Shrink фолио. PACK'ON Classic е опаковъчно фолио, което предлага устойчива алтернатива на конвенционалната пластмаса и е подходящо за опаковане на пресни продукти, козметика и облекло. PACK'ON Shrink е термосвиваемо фолио, предназначено за защита на продукти по време на транспортиране и логистика. Първите клиенти на дружеството са български компании - местен производител на крафт бири и български чорапен бранд, казват от LAM'ON. Парите от инвестицията ще се вложат в реклама с цел привличане на нови клиенти от Европа в сектора за храни, напитки, дрехи, стоки за дома и електроника.През годините LAM'ON получава финансова подкрепа от Брюксел и няколко пъти от бизнес ангели. Участва в зелената програма на европейския технологичен институт EIT Climate Launchpad, а след това се включва и в EIT Regional Innovation Scheme Accelerator, където получава първата си финансова инжекция под формата на грант в размер на 15 хил. евро. В началото на 2022 г. компанията получава 1.28 млн. евро след участие в поредна програма за стартиращи компании - EIC Accelerator, насочена към стартъпи в зеления сектор. В проекта участват и бизнес ангелите Саша Безуханова и съоснователят на "Телерик" Светозар Георгиев, които влизат в LAM'ON през 2020 г. с обща дялова инвестиция в размер на 150 хил. евро, а по-късно Безуханова инвестира още 75 хил. евро индивидуално. Опаковките на LAM'ON се произвеждат от полимлечна киселина, добита от царевица, в цеха на компанията в София. Бизнес моделът е B2B и компанията продава на производители и търговци на стоки. Цената варира според обема на поръчката, като започва от 12 до 20 лв. на килограм спрямо вида фолио.

Трансформират една от най-емблематичните дискотеки на Бургас – „Космополитън“, която в края на 90-те години беше сочена за най-голямата и модерна на Балканите. Тя ще бъде превърната в учебен център по тонрежисура и музикални технологии. Проектът се осъществява с инвестиция от над 320 000 лв. без ДДС, отпуснати от Община Бургас, и ще обслужва филиала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, пише "Флагман". „Космополитън“ отваря врати през 1997 г. и бързо се превръща в символ на нощния живот в града. Община Бургас дава нов живот на пространството, разположено в сградата на ул. „Шейново” №24 (бившият профсъюзен дом). Просторната зала, където някога звучеше най-модерната музика, сега ще бъде оборудвана за нуждите на новия учебен център. Това е първият случай, в който университетът разкрива филиал извън столицата – значимо събитие за града и местната общност. Източник: Флагман

Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) обяви мащабна модернизация на речната информационна система БУЛРИС, която обслужва българския участък на река Дунав. Инвестицията е на стойност 10,6 милиона лева и включва цялостно обновяване на съществуващата инфраструктура. Проектът предвижда подмяна на морално остарялото оборудване в няколко основни направления - преносна среда, мрежова инфраструктура, сървъри и системи за съхранение на данни. Специално внимание е отделено на системите за видеонаблюдение и автоматична идентификация на корабите, става ясно от обявена обществена поръчка. Модернизацията включва 11 конкретни дейности, сред които обновяване на системата за проследяване на корабния трафик Transas Navi Harbour. Предвижда се изграждане на модерна ИТ инфраструктура в РИС центровете и подобряване на радиорелейната преносна мрежа. БУЛРИС е част от общоевропейската система за осигуряване на безопасно корабоплаване по вътрешните водни пътища. Системата функционира в съответствие с Директива 2005/44/ЕС на Европейския парламент и предоставя широк спектър от услуги - от информация за фарватера до митнически услуги. Източник: dunavmost

„МФГ Инвест“ АД е продало 100% от акциите на Settle Group на английската компания Sokin. „МФГ Инвест“ обаче не е получила пари от сделката, тъй като средствата не са достатъчно, за да възвърнат направените инвестиции. Продажната цена е разпределена между акционерите, които имат специална ликвидационна преференция. „МФГ Инвест“ отписа изцяло инвестицията си в Settle Group AS през 2023 г., поради което тази продажба не дава никакво отражение на стойността на портфейла на компанията към момента. В последната година акциите на дружеството поевтиняват с 16%, а пазарната капитализация достига малко над 27,2 млн. лева. Компанията отчете 177 хил. лева печалба от промени в справедливата стойност на финансови активи за първата половина на 2024 г. Тази година „МФГ Инвест“ направи инвестиции в Native Teams, Фонд 3 на „Илевън“, „Пейсера България“ АД, TETMET SAS, „Айкенпренюър“ ООД.

С успешно приключване на основния ремонт на покрива и инсталирането на фотоволтаични панели, Университетската първа многопрофилна болница за активно лечение „Св. Йоан Кръстител” – София предприема значителни стъпки към устойчиво развитие и икономия на енергийни ресурси. Болничната сграда, построена през 1953 г., не е била подлагана на основен ремонт на покрива до днес. Със средства в размер на 600 000 лв., изцяло осигурени от болницата, проектът започва преди три години и е изпълнен поетапно, като по време на рeмонтните дейности ръководството взема стратегическото решение да добави фотоволтаични панели, с които да намали значително разходите за електроенергия. До момента средномесечните разходи за електроенергия на болницата са варирали между 15 000 и 20 000 лв., като само за първите три месеца от функционирането на фотоволтаиците през лятото са спестени над 16 000 лв. Очакванията са годишната икономия да надхвърли 60 000 лв. след зимния сезон. С този проект, Университетската Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител” се утвърждава като иновативен лидер сред общинските болници в България, насърчавайки екологично устойчивите практики и икономическата ефективност.

Демографската криза в Европейския съюз (ЕС) се задълбочава, след като раждаемостта достигна рекордно ниско ниво от 3.6 млн. живородени бебета през миналата година - най-ниската стойност от началото на събирането на съпоставими данни през 1961 г., според информация на Евростат. Резултатът за 2023 г. е по-нисък от прогнозираните 4 млн., заложени в дългосрочните изчисления на Евростат. Той бележи и най-големия годишен спад в историята - 5.5 процентни пункта спрямо 2022 г. Броят на ражданията е приблизително два пъти по-малък от средата на 60-те години, когато достига пик от близо 7 млн. Тенденцията за намаляващото население най-осезаемо се забелязва в коефициента на плодовитост (средния брой деца, които би родила една жена през целия си фертилен период). За ЕС той е едва 1.46 - значително под границата от 2.1, необходима за естествено възпроизводство. Според прогнози на Евростат населението на ЕС ще намалее с около 6%, или приблизително 27.3 млн. души, до края на века. Въпреки че през 2023 г. е отчетен най-нисък спад на населението в България, отрицателният естествен прираст, емиграцията и застаряването продължават да оказват значително влияние - за последното десетилетие населението е намаляло с 800 хил. души според данни на Националния статистически институт (НСИ). Коефициентът на плодовитост остава под нивото на заместване, но с времето бележи ръст от катастрофалните 1.2 за 2001 г. на 1.81 през 2023 г., като страната достига водещи позиции по раждаемост в ЕС за последните две години. От 2016 г. България заема първо място по смъртност в ЕС - през 2021 г. коефициентът на смъртност удря своя пик с 21.7 промила, или 116 хил. починали. Освен ковид пандемията основни причини за тенденцията са застаряването на населението, хроничните заболявания и ограничените възможности за достъп до здравеопазване, особено в селските райони, където смъртността е с около 30% по-висока от тази в градовете. България е сред държавите с най-високи нива на емиграция в ЕС. Според доклад на Световната банка през 2020 г. около 1.7 млн. българи живеят в чужбина и повече от 80% от емигрантите са на възраст под 50 години. Въпреки че през 2023 г. България отбелязва положителен механичен прираст на населението, като броят на заселилите се в страната надвишава този на изселилите се с 41 хил. души, негативното въздействие на емиграцията върху демографската структура остава значително. Делът на хората над 65 години достига 23.8% през 2023 г., поставяйки страната сред водещите в ЕС по застаряване на населението. Прогнозите на НСИ сочат, че ако настоящите демографски тенденции се запазят, населението на България може да спадне под 5 млн. до 2075 г., като около една четвърт от него ще бъде на възраст над 65 години. Отлагането на ражданията играе ключова роля в демографската криза. Сега голяма част от жените учат и се стремят да направят професионална кариера, преди да решат да имат деца. Така средната възраст на жените при първо раждане се е увеличила на 30 години през 2022 г. спрямо 28.8 години през 2013 г. Делът на ражданията сред майки на възраст 40 години и повече се е удвоил през последното десетилетие - от 2.5% до 6%. Много жени предпочитат да имат деца по-близо до горната граница на репродуктивната възраст, която според ООН приключва на 49 години. Тенденцията е най-изразена в Италия, Испания, Гърция, Полша, Финландия и балтийските държави, където през последното десетилетие се вижда спад на ражданията с поне една четвърт. Недостигът на деца в Европа поставя сериозни икономически предизвикателства, които застрашават дългосрочната устойчивост на държавните бюджети. Съотношението между работоспособното население (на възраст 15 - 64 години) и пенсионерите в Европейския съюз се влошава значително през последните десетилетия. Според данни на Евростат през 2023 г. в ЕС на всеки пенсионер се падат приблизително трима души в трудоспособна възраст. Очаква се до 2050 г. показателят да спадне на 2:1, което означава, че все по-малко работещи ще осигуряват средства за нарастващия брой възрастни хора. По-малко млади хора води до намалени приходи от данъци и осигуровки, което ограничава възможностите на правителствата да инвестират в ключови области като образование, инфраструктура и здравеопазване. Свиването на работоспособната възрастова група заедно с по-ниската производителност на възрастните хора ще доведе до недостиг на работна сила и забавяне на икономическия растеж. Същевременно застаряването променя и структурата на потреблението - възрастните хора харчат значително по-малко за стоки като жилища и автомобили, а разходите им се пренасочват към здравеопазване и основни нужди. Разходите за здравеопазване и дългосрочни грижи се очаква да нараснат поради увеличената нужда от медицински и социални услуги. Според доклад на Евростат разходите, свързани със застаряването на населението в еврозоната, могат да се покачат с 4% до 2070 г., докато при по-консервативни прогнози този ръст се очаква да бъде 1.4 процентни пункта. Обезлюдяването на провинцията задълбочава икономическия дисбаланс, тъй като младите хора масово мигрират към градовете или чужбина, оставяйки цели региони без активна работна сила. България е класически пример - близо 74% от населението живее в градовете, като главно се концентрира в 6-те най големи града с развита социална инфраструктура, по данни на Националния статистически институт (НСИ). Към 2021 г. в страната има почти 600 обезлюдени села. За справяне с тези предизвикателства Европейската комисия подчертава значението на политически реформи, насочени към устойчивите имиграционни политики, участието на пазара на труда, особено сред жените и по-възрастните работници, както и към стимулиране на растежа на производителността.

Гигантът в минната индустрия Rio Tinto обяви, че ще инвестира 2,5 млрд. долара в разширяването на проекта си за добив на литий в Аржентина. В резултат на това, капацитетът на завода Rincon, който ще произвежда литиев карбонат за батерии за електромобили, ще достигне годишно 60 хил. тона. Преди това проектният му капацитет беше 53 000 тона. Строителството на завода е планирано да започне в средата на 2025 г., а производството на литий трябва да започне през 2028 година. Това е вече втората голяма инвестиция на Rio Tinto в добив на литий само през последните няколко месеца. През октомври компанията обяви, че купува американския производител на литий Arcadium. Сумата на сделката е 6,7 млрд. долара. И когато тя бъде приключена, Rio Tinto ще стане третият по големина производител на литий в света, отстъпвайки само на американската Albemarle и чилийската SQM. Цените на лития от началото на годината досега са спаднали с почти 22%, на фона на свръхпредлагането на тази суровина на пазара. От Rio Tinto очакват търсенето на литий да нарасне през следващите десет години, като се има предвид значението му за прехода към икономика с ниски емисии.

Икономическите данни за Китай през ноември рисуват смесена картина за растежа, като промишленото производство нараства по-бързо, цените на недвижимите имоти се понижават с по-бавен темп, а продажбите на дребно намаляват, предаде ДПА. Това е поредното свидетелство за необходимостта от стимули за поддържане на стабилен растеж, посочва агенцията. Промишленото производство се увеличава с 5,4 на сто, което е лек растеж спрямо 5,3 на сто през октомври, сочат данни на Националната статистическа служба (NBS), публикувани днес. Данните са в унисон с предварителните прогнози. За сметка на това растежът при продажбите на дребно се забавя повече от очакваното до 3 на сто през ноември спрямо 4,8 на сто през октомври. Очакванията бяха за увеличение с 4,6 на сто.