Бюджетният дефицит в края на юни е 636 млн. лв. (0,3% от прогнозния БВП), показват данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП), публикувани от Министерството на финансите. За сравнение в края на юни 2023 г. беше отчетен излишък от близо 178 млн. лв. или 0,1% от брутния вътрешен продукт (БВП). Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2024 г. са в размер на близо 34,5 млрд. лв. или 45,8% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3 млрд. лв. (9,8%) спрямо отчетените към юни 2023 г. Сравнени със същия период на 2023 г., данъчните приходи нарастват номинално с 2,6 млрд. лв. (10,7%), неданъчните приходи намаляват с 331 млн. лв. (5,9%), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) се увеличават с 796,1 млн. лв. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 27,2 млрд. лв., което представлява 46,9% от разчетените за годината и формират 78,9% от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 5,29 млрд. лв., което се равнява на 51,6% от годишните разчети. Приходите от помощи и дарения са в размер на близо 2 млрд. лв. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2024 г. възлизат на 35,1 млрд. лв., което е 43,1% от годишните разчети. На съпоставима база спрямо предходната година се отчита нарастване на разходите с над 5 млрд. лв. за първите шест месеца на 2023 г. основно заради социалните разходи вследствие на изплатените по-високи пенсии след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г., както и заради разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при някои други администрации. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни 2024 г. от централния бюджет, възлиза на 713,5 млн. лв. Размерът на фискалния резерв в края на полугодието е 11,303 млрд. лв., в т. ч. 9,143 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,160 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Печалбата на банките в България за първата половина на годината е в размер на 1,8 млрд. лв., което ръст със 121 млн. лв. (+7,1%) в сравнение със същия период на миналата година, обявиха от БНБ. Нетният лихвен доход на банките за полугодието се повишава с 462 млн. лв. (+20,4%) до 2,7 млрд. лв., а нетният доход от такси и комисиони нараства с 51 млн. лв. (+7%) до 780 млн. лв. Отпуснатите от банките кредити през второто тримесечие на годината нарастват с 4 млрд. лв. до 104,1 млрд. лв. Кредитите за домакинства нарастват с 2,3 млрд. лв. (+5,5%), а за нефинансови предприятия – с 1,4 млрд. лв. (+2,8%). Увеличават се и кредитите за други финансови предприятия (с 306 млн. лв., +3,6%), както и за сектор държавно управление (с 66 млн. лв., +7,8%). Необслужваните кредити в края на юни възлизат на 4,15 млрд. лв. (при 4,27 млрд. лв. в края на март), а делът им в общата сума на отпуснатите кредити е 3,64% (при 3,74% в края на март). През второто тримесечие на годината депозитите в банките се увеличават с 2,2 млрд. лв. и в края на юни достигат 152,3 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинства (с 2,2 млрд. лв., +2,6%), на нефинансови предприятия (с 1,2 млрд. лв., +2,6%), както и на сектор държавно управление (с 9 млн. лв., +0,2%). Намаляват депозитите на кредитни институции (с 599 млн. лв., -5,1%) и на други финансови предприятия (с 578 млн. лв., -13,8%).

Столичната община е направила за първото шестмесечие на 2024 г. разплащания в размер на 425.8 млн. лв. За финансиране на разплащания на разходи на районните администрации са делегирани 674.8 млн. лв., а към второстепенни и третостепенни разпоредители на средства – 146.8 млн. лв. От Общината отчитат близо 12 млн. лв. повече приходи, събрани от такса битови отпадъци, около 5 млн. повече - от Данък недвижими имоти, над двойно увеличение от Патентен данък и над 3,5 млн. лв. от Данък МПС в сравнение с първите 6 месеца на 2023 г. Разпределените суми към 24-те столични района са в размер на 674 771 353 лв. Най-голям дял се пада на столичния район "Младост" - 56 310 428 лв. или 8.35% от общата сума. Следват "Люлин" със 7.46 на сто и "Триадица" - с 5.86 процента.

Българска агенция за инвестиции (БАИ) издаде сертификат клас А за инвестиционен проект „Изграждане на производствена база за канцеларски материали“ на фирма „ПЛАСИ“ ООД. Стойността на проекта е 10 100 000 млн. лв. и се предвижда да бъдат открити 32 нови работни места. Проектът включва създаване на нова производствена дивизия за канцеларски материали от хартия, която ще допълни широкия асортимент от продукти на компанията. Фирма „ПЛАСИ“ ООД, която е основана през 2009 г. в София, има над 30 години опит и се е утвърдила като лидер на пазара благодарение на разнообразието от предлагани стоки. Новата база ще разполага с административни офиси, производствена част и складова база. Сградата ще бъде разположена в София и ще включва най-съвременни технологии за производство, складиране, дистрибуция, както и фотоволтаична централа с мощност до 1 MW за собствени нужди и трафопост. Това ще позволи на компанията не само да увеличи капацитета си, но и да бъде по-екологично ориентирана и енергийно независима. С реализацията на този проект, „ПЛАСИ“ ООД ще засили своята позиция на българския и международния пазар, изнасяйки продукция в над двадесет държави в Европейския съюз.

Европейската комисия е започнала разследване на две големи компании за доставка на храна заради съмнения за картел. На прицел са много популярната в България платформа за онлайн поръчки и доставки "Глово" (Glovo, испанска) и германската "Диливъри хиро" (Delivery Hero). Те са заподозрени в непозволено съгласуване на цени и др., което е ущърб на пазарната конкуренция. Всъщност компаниите са свързани. "Диливъри хиро" стана миноритарен акционер в "Глово" през 2018 г., а пред лятото на 2022 г. пое контрола над испанската компания. От прессъобщението на ЕК се разбира, че разследването е за евентуални нарушения, извършени преди германците да погълнат "Глово" през 2022 г. Целта е да се установи тогава двете компании са се договаряли за подялба на пазари и са си разменяли "чувствителна търговска информация" - за цени, търговски стратегии, капацитет, разходи, характеристики на продукта", посочват от Еврокомисията. "Диливъри хиро" и "Глово" вече бяха обект на внезапни проверки през юли 2022 г. и ноември 2023 г. Сега започва следващата, по-сериозна фаза - задълбочено разследване за евентуални практики, нарушаващи антитръстовите правила на ЕС. Ако съмненията се потвърдят, ЕК ще наложи глоби.

„Лизинг Финанс“ ЕАД е уведомила Комисията за защита на конкуренцията, че придобива контрол върху предприятието „Ауто Италия“ ЕАД. „Лизинг Финанс“ ЕАД е регистрирана небанкова финансова институция, водеща лизингова компания в България. Тя осъществява професионална дейност във финансовата сфера, в това число и придобиване на предприятия и/ или дялови участия в други търговски дружества, включително и управление на дялови участия в такива дружества. Дружеството е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции, воден от БНБ. Придобиваното предприятие „Ауто Италия“ ЕАД е дружество – оторизиран сервиз на автомобили с марка „Ферари“ и оторизиран вносител и сервиз на автомобили с марка „Мазерати“. „Лизинг Финанс“, като небанкова финансова институция, чиято дейност включва и сделки с ценни книжа за своя сметка, е придобило акциите от „Ауто Италия“ и ще ги притежава временно с цел да ги препродаде при пазарни условия като няма да участва активно в управлението на Дружеството. Купувачът ще упражнява правото си на глас само, за да подготви прехвърлянето на акциите на трето лице – последващ купувач, което прехвърляне се цели и следва да се осъществи в срок не по-голям от една година от придобиването им.

В Търговския регистър е вписана промяна в състава на Управителния съвет на Fibank (“Първа инвестиционна банка” АД), а именно заличаването на Надя Василева Кошинска като член на съвета.Припомняме, че с решение на Надзорния съвет на банката бе направена промяна в Управителния съвет на дружеството. А Надя Василева Кошинска бе освободена от позицията като член на Управителния съветна банката от 25 юли. След тази промяна членове на Управителния съвет на банката остават Никола Бакалов – главен изпълнителен директор, Светозар Попов – Главен директор Риск (CRO) и изпълнителен директор, Ралица Богоева – Главен директор “Банкиране на дребно” и изпълнителен директор, Чавдар Златев – Главен директор “Корпоративно банкиране” и изпълнителен директор, Янко Караколев – Главен финансов директор (CFO). Нетната печалба на Fibank (Първа инвестиционна банка) в края на юни възлиза на 41.02 млн. лева. Положителният финансов резултат преди данъчно облагане за първото полугодие е 46.22 млн. лв., а печалбата преди провизии и обезценка e в размер на 137.02 млн. лева. Общите приходи от банкови операции между януари и юни възлизат на 255.05 млн. лева. За сравнение, през същия период на миналата година сумата беше 257.48 млн. лева. Нетният лихвен доход за периода януари – юни е в размер на 200.69 млн. лв. и е с ръст от 27.30 млн. лв. на годишна база, посочват от банката. В същото време нетният доход от такси и комисиони е 78.22 млн. лв. и е с 9.13 млн. лв. по-висок спрямо второ тримесечие на миналата година. Към края на юни общият брой на клоновете и офисите на банката в България е 117. От тях 36 са локациите в София и 81 – в градовете извън столицата.

Снаряд е избухнал в завод на държавната оръжейна компания "Терем" в Костенец. В завода се занимават с утилизация и производство на боеприпаси. Снарядът е избухнал малко след 14 ч. Това е станало при тестови дейности. Пострадали няма, но са нанесени сериозни материални щети.

Екип от учени от „Ел Би Булгарикум“ изолира нов щам – кандидат за включване в нов пробиотичен продукт. Lactobacillus gasseri I1 може да се предлага като функционална храна или пробиотична хранителна добавка, под формата на капсули. Видът Lactobacillus gasseri е обект на сериозно научно изследване от години. Пробиотичният потенциал на новия щам Lactobacillus gasseri I1 и възможността той да се превърне в основа за нов продукт, беше изследван в дипломната работа на един от младите учени в Центъра за научна и развойна дейност на „Ел Би Булгарикум“ Нерман Чакърова. Пробиотиците са „живи микроорганизми, които, когато се прилагат в адекватни количества, предоставят полза за здравето на гостоприемника“. С течение на времето се откриват и установяват различни пробиотични щамове. За да може даден щам да бъде причислен към групата на пробиотиците, той трябва да отговаря на определени критерии, споделя Чакърова. Тези критерии са свързани с неговата безопасност на първо място, затова от съществено значение е да се характеризира микроорганизма – видово и щамово, да се определи природата и произходът му. Трябва на следващ етап да бъдат проведени и клинични проучвания, които да доказват неговата ефективност. Той също трябва да бъде с добри свойства, трябва да издържа на действието на определени условия на средата и да остане жизнеспособен за дълъг период по време на съхранение.

Начислен дивидент от Българската независима енергийна борса извежда Българската фондова борса (БФБ) на печалба за полугодието. Без дивидента в размер на малко над 3,4 млн. лева БФБ щеше да отчете над 300 хил. лева загуба на индивидуална база към края на юни 2024 г., показват изчисленията. Благодарение на дивидента борсата отчита почти 3,1 млн. лева печалба. Дружеството увеличава приходите от дейността за периода януари-юни 2024 г. с над 18% до малко под 2 млн. лева в сравнение с над 1,6 млн. лева за януари-юни 2023 г. Разходите на дружеството за отчетния период възлизат на над 2,3 млн. лева – с 8% повече в сравнение с над 2,1 млн. лева за същия период на предходната година.

Българският технологичен холдинг "Бианор" ще предложи 4096 хил. нови акции на инвеститорите си, става ясно от съобщение до борсата на 31 юли. Емисионната цена на новите акции ще бъде 6 лв. и ако всички акции бъдат записани, компанията ще успее да набере над 24.5 млн. лева. Целта е средствата да бъдат използвани за погасяване на задължения от придобиването на софийската IT фирма "Диджитал Лайтс". Това е четвъртото увеличение на капитала за последната година. При последната процедура компанията успя да набере 20 млн. лева, от които 13 млн. бяха записани от инвестиционната компания "Блекпийк". В момента капиталът на "Бианор", която обяви намерения да промени името си на "Уайзър технолоджи" (Wiser Technology), но промяната все още не е отразена в Търговския регистър, е разпределен в 12 290 133 акции с номинал от един лев. Новата емисия ще бъде от 4 096 711 акции със същия номинал, но за да бъде успешна процедурата, ще трябва да бъдат записани поне 2 500 000 акции. При цена от 6 лв. на акция това представлява поне 15 млн. лева нов капитал за дружеството. Компанията има нужда от средства, за да изчисти задълженията си по сделката с "Диджитал Лайтс", софийска софтуерна фирма, която холдингът придоби през март тази година. Освен "Диджитал Лайтс" сделката през май включваше и вливането на пловдивската "Прайм холдинг". През миналата година "Бианор" придоби четири други компании: "Булбера", "Айтидо", "Дейтабрийд" и "Гоутуадминс" - всичките от технологичния сектор. На фона на придобиванията акциите на "Бианор Холдинг", която е публична компания от 2007 г., регистрират ръст от над 120% за последните 12 месеца, достигайки капитализация от 75 млн. лева. Инвеститорите, които искат да участват в увеличението на капитала, ще трябва да разполагат с поне три акции, срещу които ще се емитира едно право за записване на нова акция. За първото тримесечие на 2024 г. холдингът регистрира 3.8 млн. лв. приходи от продажби, драстичен ръст в сравнение с 1.2 млн. лева за същия период година по-рано. Основният бизнес на дружеството е свързан със софтуерни услуги в сферата на отбраната, но с придобиванията на новите компании услугите се разширяват в множество сегменти: от уеб дизайн до машинно самообучение и изкуствен интелект. В годишния отчет за 2023 г. "Бианор" отчете приходи от близо 10 млн. лева, но сумата не включва последните сделки на компанията.

Вятърът и слънчевата енергия са генерирали повече електроенергия от изкопаемите горива в ЕС през първите шест месеца на 2024 г. Това се случва за първи път за период от половин година. Според анализ от независимия енергиен мозъчен тръст Ember вятърната и слънчевата енергия са нараснали до исторически връх от 30% от електроенергията в ЕС през първата половина на 2024 г. Това в сравнение с 27% от изкопаемите горива, които са намалели със 17%, цитиран от Elektrek. Спадът на производството на енергия от изкопаеми горива се случи, въпреки че търсенето на електроенергия се повиши с 0,7% в сравнение с 2023 г., резултат от възстановяването от пандемията и кризата с цените на газа. Въпреки това въглищата отбелязаха рязък спад с близо една четвърт (-24%), а газът поевтиня с 14%.Причина за това е ръстът на възобновяемите енергийни източници, особено на вятъра и слънчевата енергия, след като техният растеж изпревари възстановяването на търсенето и замени и енергията от изкопаеми горива. В анализа на Ember се казва, че мекото време и добрите водни характеристики са допринесли за големия спад в генерирането на изкопаеми горива, но растът на енергията от вятърни и слънчеви централи е най-големият фактор. Това се случва след рекордни увеличения на капацитета за вятърна и за слънчева енергия през 2023 г. В отговор на инвазията на Русия в Украйна, ЕС и много държави-членки въведоха ускорени политики за намаляване на зависимостта от вноса на газ и стимулиране на вятърната и слънчева енергия. Тринадесет държави членки генерират повече електроенергия от вятър и слънце, отколкото от изкопаеми горива, като Германия, Белгия, Унгария и Холандия постигат този етап за първи път. През май за първи път над 50% от производството на електроенергия в Испания идва от вятърна и слънчева енергия. Полша достигна една трета от производството, идващо от вятърна и слънчева енергия, също за първи път, докато Унгария постави последователни няколко месеца наред рекорди за слънчево производство през април, май и юни 2024 г.

Търсенето на злато в световен мащаб през второто тримесечие (април-юни) на 2024 г. намалява с 6% на годишна база и възлиза на 929 тона. Това показват данните от доклада на Световния съвет по златото (WGC). В доклада на организацията се отбелязва, че спадът в търсенето като цяло на благородния метал през отчетния период, се дължи основно на рекордните цени на златото и едновременния с това, резкия спад при търсенето на бижута до 391 тона (по-малко с 19% спрямо същия период на миналата година), което е четиригодишен минимум. Общото предлагане на злато в света през второто тримесечие обаче се е увеличило с 4% на годишна база, до 1258 тона. За същия период, добивът на злато в света е достигнал рекордно високо ниво - 929 тона. Независимо от лекото свиване на покупките като цяло на злато в света, нетните покупки на злато от централните банки обаче за второто тримесечие нараснаха с 6% на годишна база, до 183,4 тона. Това се обяснява главно с необходимостта от защита и диверсификация на техните инвестиционни портфейли. Средната цена на златото на международните пазари през второто тримесечие се повиши с 18% на годишна база до 2338 долара за тройунция, което е и повишение с 13% на тримесечна база. В публикувано преди повече от месец проучване на Световния съвет по златото (WGC) се казваше, че почти 30% от големите централни банки в света възнамеряват да (продължат да) увеличават златните си резерви през следващите 12 месеца. Това беше рекорд за този показател за целия период на съответните проучвания на Световния съвет по златото (WGC), според документите на организацията. От WGC посочиха тогава, че планираните покупки на благородния метал от централните банки, са мотивирани от "желанието да балансират златните си резерви на по-благоприятно стратегическо ниво и от обема на вътрешното производство на злато. Увеличението на златните запаси е мотивирано и от опасенията за финансовите пазари, включително и заради по-високите рискове от кризи в световен мащаб и нарастващата инфлация". Въз основа на данните от проучването на WGC извоътд беше, че и "през тази година интересът на централните банки в света към покупките на злато, на фона на рекордните покупки на благородния метал през миналата година, ще се запази".

Азия се очаква да внесе най-големия си обем LNG този месец от началото на годината, тъй като търсенето нараства въпреки скока на спот цените на LNG в региона. Това пише в свой материал в OilPrice енергийният репортер Чарлз Кенеди. Според данни, събрани от Kpler и анализирани от колумниста на Reuters Клайд Ръсел, вносът на втечнен природен газ в Азия се очаква да достигне общо 24,85 милиона тона през юли, най-високият от шест месеца и по-висок от вноса през юни, въпреки че цените на суровините и доставките напоследък са нараснали през месеците. Очаква се Китай и Индия да отбележат рекорден ръст на вноса на втечнен природен газ през юли в сравнение с юни, въпреки че индийските покупки са склонни да бъдат много по-чувствителни към цената от китайските и купувачите са склонни да стоят далеч от спот пазара, когато цените на втечнения природен газ се покачат. Докато вносът в Азия се очаква да достигне шестмесечен връх през юли, вносът в Европа вероятно ще бъде на най-ниското си ниво от септември 2021 г., според Kpler. Общото търсене на газ в Европа е в състояние на структурен спад и силното търсене от страна на ЕС през последните години ще намалее до края на десетилетието, включително поради целите на ЕС за енергиен преход. Зад резкия отказ от суровини не се крият само увеличените спот цени за покупки. Промишленият сектор на Стария свят също вече не се нуждае от гориво в същите обеми, тъй като цялата му основа - производство и потребление - е силно намалена. Много компании са мигрирали в чужбина към други юрисдикции, но тези, които са останали, оцеляват и не могат да си позволят да харчат за скъпо гориво.