Външната търговия на България се свива през първите осем месеца на годината. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари - август 2024 г. от България общо (за трети страни и за ЕС) са изнесени стоки на стойност 56 511,2 млн. лв., което е с 2,8 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. През август 2024 г. общият износ на стоки възлиза на 6 826,6 млн. лв. и намалява с 1,9 на сто спрямо същия месец на предходната година, а през същия месец на 2023 г. е бил 6 094,7 млн. лв. с намаление от 22 на сто спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - август 2024 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 64 027,7 млн. лв. (по цени CIF), или с 0,1 на сто по-малко спрямо същия период на 2023 година, когато вносът е бил 63 877,1 млн. лв. (по цени CIF) и с 8,8 на сто по-малко спрямо януари - август 2022 година. През август 2024 г. общият внос на стоки намалява с 3 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 7 619,0 млн. лева при 7 856,7 млн. лева през август 2023 г. с намаление спрямо август 2022 г. от 8 на сто. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - август 2024 г. и е на стойност 7 516,5 млн. лева. През август 2024 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 792.4 млн. лева. Справка в НСИ показва, че през периода януари - август 2023 г. салдото отново е било отрицателно на стойност 7 035,5 млн. лева, августовските му стойности за 2023 г. са били отрицателни и на стойност 1 762,0 млн. лева.

IT индустрията е един от основните двигатели на българската икономика. Близо 5 на сто от хората в ЕС работят в областта на информационните и комуникационните технологии, показват данни на Евростат. В България този дял е 4,3%. Проучването на DEV.bg показва, че в България оперират малко над 610 чуждестранни IT работодатели, които се развиват във всевъзможни подсектори на технологичната индустрия - от разработване на продукти и услуги до консултантска дейност. Около 33 на сто от тях идват от дестинации извън европейския континент, като Северна Америка е лидер в това отношение заради присъствието на повече от 150 компании от САЩ у нас (предимно от Ню Йорк и Сан Франциско), както и на близо 10 такива от Канада. На второ място се нарежда Близкият изток заради компаниите, идващи от Израел, а на трето - Азия - в лицето на Индия, Обединените арабски емирства, Сингапур, Филипините, Хонконг и Япония.В преки охлаждането на пазара, 44 на сто от компаниите в IT сектора у нас продължават да наемат служители и то всеки месец. Около 20% от европейските компании у нас идват от държави извън Европейския съюз. На първо място тук е Великобритания, следвана от Швейцария и Украйна. В класацията място заема и Лихтенщайн. Германия има най-много представители в България - 95. Втора е Франция с 25, а топ 3 затваря Белгия със 17 компании. Най-внушителната група, според броя на IT служителите в България, е тази на микро и малките компании, които съставляват повече от 50% от общия брой на чуждестранните IT организации у нас. На второ място се нареждат големите, с между 30 и 70 IT служители, следвани от средните. Във всички тези компании в глобален мащаб работят общо 488 631 служители. 15,4% (над 75 хил. души) са ситуирани в българските им офиси, а от тях 43,2% (близо 33 хил. души) са част от IT отделите в България.

През третото тримесечие на годината на Българска фондова борса са осъществени 13 957 сделки на стойност 190 млн. лв. Карол е лидер по брой сключени сделки с 11 795. Топ 5 се допълва от Елана Трейдинг, БенчМарк Финанс, Първа Финансова Брокерска Къща и Юг Маркет, като това са единствените посредници с по над 1 000 сделки в периода 1 юли – 30 септември. Челната десетка оформят Евро-Финанс, Капман, АБВ Инвестиции, София Интернешънъл Секюритиз и Обединена българска банка.

Един от най-емблематичните (и големи) мултиплекс центрове - "Арена-Люлин" е на път да претърпи пълна промяна и да започне да функционира като търговски център. Виза за проектиране на смяната на предназначението е издадена от временния главен архитект на столицата Богдана Панайотова. Така затвореното от 2019 година пространство за любителите на киното ще смени статута си на такова "за Обществено обслужване". Сградата и земята, на която тя се намира, са собственост на притежателите на едноименната верига хипермаркети "Фантастико груп". През ноември 2020 година двете сгради на Кино Арена в София - "Запад" и "Младост", бяха обявени за публична продан. Началната цена на обекта на бул. "Тодор Александров" беше около 3,6 милиона лева, като включваше и терена, на който се намира. Като част от преустройството под съществуващата сграда се планира изграждането на паркинг на две нива. Издадената виза не допуска промени в отстоянията спрямо съседни имоти и сгради. След изготвянето на инвестиционния проект той ще се върне отново в Столична община, за да получи окончателно одобрение.

Турска компания ще инвестира 240 млн.лв. в изграждането на нов завод за производство на соларни панели в село Еленино, община Стара Загора. Инвестицията ще разкрие повече от 800 работни места. Заводът ще се изгражда на територията на “Индустриална зона-Загоре”. Проектът предвижда изграждането на две отделни високотехнологични производства. Предвижда се производствените и административни сгради да бъдат енергоефективни и екологично съобразени, както и с нулев газов отпечатък при производството. Продукцията се планира да се реализира на европейските пазари, основно в Германия, Нидерландия и Италия.

„Булгаргаз" вдигна наложения запор върху сметка на „Топлофикация София". Двете дружества са сключили извънсъдебно споразумение и „Топлофикация" е извършила частично плащане на задълженията си в размер на 10 млн. лв. „Булгаргаз" наложи запор на една от банковите сметки на „Топлофикация" с подадена на 13 септември молба за искане на обезпечение на бъдещ иск. Основната причина е, че за разлика от предходни години, когато през лятото са постъпвали значително по-големи средства, с които „Топлофикация София" е погасявала зимните си задължения, сега финансовите постъпления дори не покриват стойността на летните им фактури, казват от „Булгаргаз". Към момента задълженията на „Топлофикация София" вече са 856 млн. лв., а темповете на погасяването им през деветмесечието на тази година намаляват в сравнение със същия период на миналата година. От януари до септември 2024 г. това намаление е със 166 млн. лв. Предстои да се подготви погасителен план, който да е приемлив за „Топлофикация София" и удовлетворяващ „Булгаргаз".

Бившият транспортен министър Ивайло Московски, който четири години бе представител на страната ни в Черноморската банка за търговия и развитие става част от оперативното ръководство на Българската банка за развитие. Московски е завършил публични финанси в УНСС и финансов мениджмънт в Стопанската академия „Д. Ценов" в Свищов. Четири години той бе в ръководството на Черноморската банка за търговия и развитие със седалище в Солун. В качеството на вицепрезидент – оперативна дейност с ресор Риск ръководи проекти по внедряване и наблюдение на риск политики, отговаря и за ESG политиката на банката. Дългогодишният ръководител на управление „Финанси" в банката Димитър Митев пък ще се присъедини към надзорния орган на ББР.  Митев е доказан експерт с 32-годишен опит в банковата сфера. Кариерата на Димитър Митев е преминала още през HVB Bank Biochim (днес част от Уникредит Булбанк), СиБанк, Юробанк (Пощенска банка) и Делойт България.

„Агрия Груп Холдинг“ АД е придобило 446 броя акции от капитала на дъщерното дружество „Кристера“ АД и вече притежава 100% от капитала му като едноличен собственик. Сделката е осъществена на 9 октомври 2024 г. Допреди това „Агрия Груп Холдинг“ притежаваше 99,26% от капитала на „Кристера“. Акциите се прехвърлят на купувача „Агрия Груп Холдинг“АД без каквито и да е било задължения, тежести, права и претенции на трети лица, заедно с всички права, които произтичат от или са свързани с тях. „Кристера“ осъществява търговия със зърнени продукти. Базата на компанията се намира в Попово. Компанията подписа в началото на тази година споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за заем в размер на 35 млн. евро. Със средствата ще се съфинансира строителството на нов завод за преработка на слънчогледово масло в Попово и покупката на мотриси за транспорт на хранителни масла до пристанището във Варна.Общата прогнозна стойност на проекта за завода е 75 млн. евро.

„Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ (ФНИБ) продава магазина на „Мосю Бриколаж“ в София, бул. „Цариградско шосе“ 115. Купувач е наемателят на обекта и ползвател на търговската марка „Мосю Бриколаж“ за България „Доверие-Брико“ АД. „Доверие-Брико“ е дъщерно дружество на публичната компания „Доверие Обединен Холдинг“ АД. Продажната цена на имота възлиза на 18 млн. евро без ДДС. Десет на сто от сумата ще бъдат платени като задатък. Крайният срок за финализиране на сделката е ноември 2025 г. ФНИБ ще продължава да получава приходи от наем от имота през този период. Договорът за наем на магазина след подписания анекс през 2020 г. е до края на 2026 г. ФНИБ продаде през 2022 г. магазина на „Мосю Бриколаж“ във Варна за 6,8 млн. евро. Дружеството придоби двата магазина – в София и Варна, през 2006 г. за общо 10 млн. евро.

„ФеърПлей Пропъртис“ АДСИЦ започва строителството на нов ваканционен комплекс в местността „Света Марина“ край Созопол. Туристическият комплекс е с разгъната застроена площ от 7277 кв. м и се предвижда да бъдат изградени 22 апартамента с панорамна морска гледка, етажен паркинг с две подземни и три надземни нива с повече от 120 гаража и паркоместа, както и зарядни точки за електромобили и инфраструктура за бъдещо разширение на броя зарядни станции. Инвестицията в проекта е на стойност 8,5 млн. лева и ще бъде финансирана със собствени средства и заемен капитал. Главен изпълнител на проекта е „Планекс Бургас“ ООД. The Residence ще се намира в непосредствена близост до първа рецепция на комплекса „Санта Марина“, басейн 1 и ресторант „Аполония“. Собствениците на апартаменти в новия комплекс ще могат да използват всички съоръжения на съществуващия комплекс.

Икономиката на Гърция продължава да е с благоприятни перспективи през 2024 г. и 2025 г., като прогнозите предвиждат по-бърз растеж от средния за еврозоната, въпреки високите нива на несигурност на световно ниво, според тримесечния доклад, публикуван от парламентарната Бюджетна служба. Според документа най-сериозните предизвикателства, които предстоят, са свързани с „липсата на инвестиции“, климатичната криза и демографските проблеми, причинени от намаляващата раждаемост. Ръководителят на Бюджетната служба проф. Янис Цукалас каза, че приходите от борбата с укриването на данъци възлизат на 870 милиона евро. Позовавайки се на данни на ЕЛСТАТ, които показват, че гръцката икономика продължава да нараства през второто тримесечие на 2024 г., като надхвърля значително средното за еврозоната, Бюджетната служба заяви, че растежът на БВП се подхранва главно от инвестиции, износ и частно потребление. Ревизираната прогноза за годишния растеж на БВП през 2024 г. беше 2,3%, малко по-ниска от предишната оценка от 2,5% през юни, с благоприятна перспектива и прогнозен диапазон между 2,1% и 2,7%. Тези прогнози са в съответствие с прогнозите на международни организации като Европейската комисия, Международния валутен фонд и централната Банка на Гърция.    Бюджетната служба коментира и националния средносрочен фискален план, като посочи, че инвестициите в стабилен и човешки капитал, които повишават производителността, са важен фактор за дългосрочен растеж. За да постигне тази цел, гръцката икономика трябва да преобразува своя производствен модел в сектори с висока добавена стойност, които ще повишат нейната международна конкурентоспособност, е становището на Бюджетната служба. Докладът подчертава важната роля на производството, отбелязвайки възстановяването му през последните години и повишената му производителност, както и високия му принос (68,1%) към общия износ, което също е изиграло ролята на двигател за подобряване на производителността. Друг фактор, който допринася за възстановяването, са инвестициите, особено от Фонда за възстановяване и устойчивост, като заплатите в производството бяха доста над средните за страната. По отношение на данъците докладът подчертава първичния излишък в периода януари – август 2024 г., който е с близо четири милиарда евро по-голям от излишъка през 2023 г. и възлиза на 3,5% от БВП. Това се дължи на по-високи данъчни приходи поради по-високи заплати и нива на заетост, повече приходи от туризъм и повече електронни транзакции. Увеличението от 3,2% на индекса на потребителските цени през август спрямо 3% през юли, съчетано с намаляване на инфлацията на храните до 2%, в резултат на мерки за засилване на конкуренцията и намаляване на световните цени на суровините.

Експозицията на чуждестранните инвеститори към САЩ е по-голяма от тази на американските инвеститори отвъд граница от десетилетия – дисбаланс, за който мнозина анализатори отдавна предупреждават, че може да предизвика криза на доверието в долара, пише Джейми Макгийвър в анализ за Ройтерс. САЩ навлизат на една неизследвана територия, що се отнася до статута си на нетен длъжник. Отрицателната нетна международна инвестиционна позиция (NIIP) на САЩ нараства все по-бързо и сега е най-голямата от когато и да е било – както номинално, така и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП). NIIP на дадена държава е разликата в стойността на държаните в чужбина активи, включително акции, облигации, преки чуждестранни инвестиции и др., и техният местен еквивалент, държан от чужденци. Вторите се класифицират като пасиви. Според Службата за икономически анализ NIIP на САЩ в края на юни е отрицателните 22,52 трлн. долара, или 77,6% от годишния БВП, което е ръст от 4,27 трлн. долара и 11 пр. п. спрямо миналата година Всъщност сега САЩ са нетен длъжник по всички водещи метрики на своите външни позиции: акции, дълг, преки чуждестранни и „други“ инвестиции. Американските акции представляват рекордните 72% от международните акции, според метриките на MSCI. Това е ръст от 63-те процента преди пандемията и е нагоре с 20 пр. п. за малко повече от десетилетие. Разпределението на собствения капитал на домакинствата в САЩ като дял от общите притежавани финансови активи никога не е било по-високо на ниво от почти 45%, според JP Morgan. И ако това е причината позицията на външните активи на Америка да се „влошава“, то това може би не е чак толкова зле. Няма индикации, че чуждестранните инвеститори ще зарежат скоро американските акции. И все пак оценките започват да стават леко завишени по историческите стандарти, особено за някои от компаниите с мегакапитализации, които движат вече двугодишния бичи пазар. Нетните притежания на чужденци в американски дълг в момента приближават 11 трлн. долара. По-голямата част е в държавни ценни книжа – най-сигурният, ликвиден и търсен актив в света. Но това не означава, че няма от какво да се притесняваме.

До 2037 г. на планетата Земя се очаква да живеят 9 млрд. души.  Данни на Обединените нации сочат, че в следващите 13 години на 10 от държавите по света жителите ще скочат с повече от 20 млн. души. Общо пет от десетте държави, в които ще се наблюдава най-сериозно увеличение на населението в следващите години, се намират в Африка, а други четири – в Азия. Лидерската позиция ще е за Индия, където населението се очаква да нарасне с впечатляващите 147 млн. души, или цялото население на Русия. Следва Нигерия - най-голямата африканска икономика. Според прогнозата, нейните жители ще скочат с 65 млн. души, докато населението на Пакистан ще се увеличи с 59 млн. души. Демократична Република Конго е четвъртата държава, чието население ще порасте с повече от 50 млн. души (бел. ред. 51 млн. души) в следващите 13 г. Следват Етиопия (46 млн. души), Танзания (28 млн. души), Бангладеш и Индонезия (по 25 млн. души), както и Египет (23 млн. души). Живеещите в САЩ пък ще се увеличат с 21 млн. души, като това е единствената държава в топ 10 извън Африка и Азия. Това обаче ще се случи главно благодарение на имиграцията в страната. Според изнесените прогнозни данни, до края на века най-големият град в Нигерия – Лагос, ще се превърне в най-големия мегаград в света. Държавите от топ 10 ще допринесат с 49% към ръста на населението на света към 2037 г.  До 2080 г. се очаква Земята да бъде населена от 10 млрд. души.