Българският износ започва да изпитва сериозни затруднения през последната година. След предходните години ръст на износа до 50.25 влрд.USD през 2022 г. последва сериозен спад от 5% през 2023 г., когато общия износ на страната достигна 47,9 млрд. USD. Тревожната тенденция на спад се задълбочава и през настоящата година, като в края на I -вото тримесечие отчитаме спад от повече от 9% като достигна 11,2 млрд.USD, при 12,3 млрд.USD за същия период на 2023 г. Причини за този спад са и дефлацията при определени експортни стоки, но и намаления обем на поръчките вследствие на забавянето на икономиките на основни търговски партньори на България - в най-голяма степен Германия. България успява да запази и разшири износа си през I-во тримесечие на 2024 г. в едва няколко от най-значимите си експортни стокови групи: - „Мед и изделия от мед“ – с ръст от 22% през I-во тримесечие на 2024 г.в сравнение със същия период на 2023 г. - „Оптични, измервателни, контролни, прецизни, медицински продукти“ – 0,9% . Без изменение е износът на „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация“. Най-сериозен спад за I-во тримесечие на 2024 г. отчита износът на България при: - „Зърнени храни“ – 55,8% - „Превозни средства и части и принадлежности за тях“ – 24,2%; - „Желязо и стомана“ – 22,4%; - „Ядрени реактори, котли, машини и механични уреди; техни части“ – 11% - „Пластмаси и изделия от тях“ -3,2% - „Електрически машини и съоръжения и части за тях“ – 1%.

С 19 на сто нараства размерът на кредитите в края на юни на годишна база, показват последни данни на Българската народна банка (БНБ). За този период броят на кредитите на домакинствата и НТООД нараства на годишна база с 0,4 процента, като достига 2,858 млн. броя, а размерът им - с 19 процента и е 42,221 млрд. лева. В края на юни в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 000 до 250 000 лв. с дял от 27,4 процента. Общо броят на кредитите на нефинансовите, финансовите предприятия и домакинствата и НТООД към края на второто тримесечие на годината нараства с 0,3 процента на годишна база, а общият им размер - с 13,7 процента. Кредитите на нефинансовите предприятия за този период са 147 000 броя, като намаляват на годишна база с 3,2 процента. Размерът им е 46,756 млрд. лева, като се отчита нарастване с 8,7 процента на годишна база. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на кредитите за сектора са търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (28,9 процента); преработваща промишленост (20,5 процента) и операции с недвижими имоти (10,4 процента). Към края на юни в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 75,4 процента. Кредитите на финансовите предприятия в края на второто тримесечие на годината са 1000 броя. Те намаляват на годишна база с 1,6 процента. Размерът на тези кредити е 8,044 млрд. лева, което е увеличение със 17,6 процента на годишна база. Към края на юни в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 99,1 процента. Според данните броят на депозитите на нефинансовите, финансовите предприятия и домакинствата и НТООД към края на второто тримесечие на тази година нараства на годишна база с 1,3 процента, а общият им размер - с 10,4 процента. Депозитите на нефинансовите предприятия в края на юни са 624 000 броя, което е ръст от 1 процент спрямо края на същия месец на 2023 г. В края на второто тримесечие на 2024 г. размерът на тези депозити е 44,238 млрд. лева, като на годишна база той нараства с 9,1 процента. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на депозитите за сектора са търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (25,5 процента); преработваща промишленост (14,8 процента), и производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива (10,1 процента). Към края на юни в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 59,3 процента. Депозитите на финансовите предприятия в края на юни са 7,744 хил. броя, което е ръст от 5,4 процента спрямо края на същия месец на 2023 г. В края на второто тримесечие на т.г. размерът на тези депозити е 3,413 млрд. лева, като на годишна база той спада с 11,6 процента. Към края на юни в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 86,7 процента. В края на второто тримесечие на годината броят на депозитите на домакинствата и НТООД е 8,919 млн., като нараства на годишна база с 1,3 процента. Размерът на тези депозити в края на юни нараства на годишна база с 12,2 процента и достига 83,781 млрд. лева. Към края на юни в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 000 до 100 000 лв. с дял от 18,7 процента.

Четири световни автомобилни гиганта проучват възможностите да инвестират в "Тракия икономическа зона" (ТИЗ). За миналата година привлечените инвестиции в ТИЗ са около 250 милиона евро. А откакто официално е създадена през 1996 година досега, вложенията са за над 3.5 милиарда евро. Открити са над 45 000 нови работни места в повече от 200 големи компании. Китайска фирма „ЗиЕс Юръп“ , която избра да инвестира в подзона „Марица“ е първият китайски инвеститор, който влиза в България, в областта на индустрията. Производствената база е със застроена площ 10 000 кв.м и се очаква до края на 2024 г. да е завършена. За догодина е планирано да стартира и втори етап на строителството, което се изразява във втори завод, по-голям от първия. В "Тракия икономическа зона" китайската компания ще произвежда алуминиеви части за автомобилната индустрия. Именно с такъв профил са и другите четири заинтересовани фирми.

Високотехнологичен тренажорен комплекс за обучение на пилоти за самолети Airbus 220 ще бъде изграден в софийския район „Слатина“. В Министерство на транспорта е постъпило искане от „Велграф Асет Мениджмънт“ АД за придобиване на имот, който е собственост на „Летище София“ ЕАД. За да стане факт въпросният комплекс за обучение на пилоти, Министерският съвет прие решение за обявяване на имота от публична държавна собственост в частна държавна собственост и за даване на съгласие за апортирането му в капитала на „Летище София“ ЕАД – София. Впоследствие имотът ще бъде продаден. „Летище София“ ЕАД не развива дейност като летищен оператор и имотът, предмет на инвеститорски интерес, не е включен в обекта на концесия. Държавата няма инвестиционни намерения към него. Продажбата ще бъде извършена на цена, не по-ниска от пазарната стойност, определена от независим оценител. Имотът е необходим за изграждане на комплекс и внедряване на симулатори за обучение на квалификацията на пилотите на „България Еър“ АД. Авиокомпанията в последната година реализира мащабни инвестиции, като е подменила голяма част от флота си с ново поколение самолети Airbus А220, което изисква надграждане и поддържане на квалификацията на заетите пилоти, съгласно европейските регламенти за авиационна безопасност.

Кърджалийската строителна компания „Ариете капитал“ придоби базата на Румен Гайтански – Вълка, в момчилградското село Груево. „Ариете“ е от най-известните строителни фирми в Кърджали и Южна България, в момента гради най-атрактивния в града край Арда жилищен комплекс, срещу Историческия музей. „След поредица опити държавната Българска банка за развитие (ББР) изглежда все пак ще успее да приключи една от най-големите си и проблемни експозиции, наследени от управлението на Стоян Мавродиев, макар и с цената на практически 100% загуба. Става въпрос за отпуснатите през 2019 г. 150 млн. лв. на свързаната с Румен Гайтански – Вълка „Роудуей кънстракшън“, с които беше придобита сравнително малката строителна компания от момчилградското село Груево „Пътстройинженеринг“ при баснословно раздута оценка. Продавач беше компанията на Гайтански „Био майнинг“, като в резултат от операцията отпуснатите средства потънаха в нея, а за банката остана необслужван кредит с доста скромно обезпечение – акциите от придобитата компания. В началото на юни ББР пробва да ги продаде при начална цена 8.9 млн. лв., но поради липса на интерес търгът пропадна. Такъв нямаше и при следващите няколко опита докато накрая на 30 юли все пак се е появил желаещ, но вече за едва 3.65 млн. лв. Единствената оферта е дошла от „Ариете капитал“ и то е обявено за купувач на акциите. Така ББР реално ще получи под 2.5% от отпуснатия преди пет години заем, като ако се броят и натрупаните просрочени лихви, загубата реално надхвърля първоначалната сума на кредита“, пише по темата „Капитал“. Дружеството-купувач е регистрирано през 2015 г. в Кърджали от местните строителни предприемачи Пламен Пеев и Костадин Костов. По предмет на дейност тя се занимава със строителство на жилищни сгради. В Търговския регистър най-ранното им съвместно дружество от самото си основаване се казва „Балканстрой инвест“, което оперира два бетонови възела. Източник: 24rodopi.bg

Healthy Bars разработва и произвежда протеинови барчета, които са в сегмента на иновативните храни, като различни добавки, които помагат за пълноценния живот на хората. Компанията е фокусирана върху иновация и ефективност от гледна точка на енергийната стойност и състава, за който потребителите имат големи изисквания, това коментира Валентин Стрекаловски, съоснвател и управител на Healthy Bars. Сред най-новите иновации на компанията е разработки, свързани със заместители на захарта. Един от тях е алозата, която още не е одобрена в ЕС, но е разпространена в Северна и Южна Америка. Основните източници на подобни суровини са страни като Индия и Китай, но Healthy Bars закупува от европейски компании, когато е възможно. Друга разработка на компанията е продукт, който е заместител на едно цяло хранене, като набавя важните вещества и ги представя в компактна форма. Продуктът съответства на динамичния модерен начин на живот. Сега компанията инвестира в нов завод, за да увеличи производството си, което в момента възлиза на до 25 000 кг на дневна база. Healthy Bars няма собствени продукти, като предлага иновативните си решения на големи брандове, които оперират на българския пазар, както и в Гърция, Германия, Нидерландия и Скандинавските държави. На германския и скандинавския пазар са популярни веган продуктовите опции. Най-голямата пречка пред този сегмент е вкуса, тъй като потребителите искат да консумират устойчиви и полезни продукти, но не искат да правят компромис с вкуса. Healthy Bars в партньорство с международна компания за суровини разработват продукт, който не прави компромис във вкуса. Очакванията са компанията да се разрасне с около 50% само в сектора на веган продуктите и около 70% в цялостен план. Прогнозираните приходи за 2024 г. се очаква да бъдат около 27 милиона лева, на фона на 18 милиона за 2023 г. Сега фокусът на компанията е да промени структурата си от стартъп към така наречения “scale up” компания. Все още секторът на протеиновите барове се разраства и се очаква ръст в този сегмент тази година. Източник: bloomberg

Българска пшеница всеки ден се превръща в 500 тона концентриран фураж в завода на "България Тианшинонг Фийд Ко.", като той е изцяло за износ и то с една-единствена дестинация - Китай. Именно от азиатската страна е и инвестицията в предприятието, която според публикация в местното издание "Про Нюз" възлиза на 10 милиона евро. Компанията получи сертификат за инвестиция клас B от добричката община още през 2015 г., а строителството на завода стартира година по-късно. От 2016 г. до 2022 г. компанията всяко година излиза на загуба. Сега заводът изкупува българска пшеница и я превръща в гранулиран фураж, който се изнася по море. Според управителят Лиу Чунюнг експортът на дневна база в момента е по-голям от производството - 700 тона на ден.Суровина идва от Русе, Плевен, Силистра и други по-далечни райони. "България Тианшинонг Фийд Ко." иска да произвежда и фуражи с животински произход. По думите на Чунюнг това би довело до разширяване на завода и цялостно увеличение на инвестицията. Към месец май в компанията има 23 служители, като търсенето на персонал продължава, а "китайски специалисти са на място, за да предават знания и опит". Чунюнг е свързан и с друга инвестиция у нас: първият китайски хотел в България - 3-звездният бутиков "Аурора", насочен към бизнесмените от страната. От поне 13 години Китай има интерес да навлезе в агросектора у нас. През 2011 г. държавната "Тянджин агробизнес къмпани" обяви, че инвестира 10 млн. евро в Северозападна България и ще арендова 20 000 декара, на които ще гледа царевица, люцерна и слънчоглед за азиатската страна. Само година по-късно това пропадна, след като компанията и българският собственик на земята не можаха да се споразумеят за дългосрочен договор.

Българската агенция за инвестиции (БАИ) връчи сертификат клас А на фирма “Оргахим Резинс” АД, за проекта „Реконструкция, преустройство и модернизация на сграда“. Според изпълнителният директор на Оргахим Резинс, Разван Гарбур, проектът включва значителни инвестиции в подобряване на производствените мощности, внедряване на нови технологии и повишаване на енергийната ефективност. Модернизацията ще допринесе за по-висока производителност и ще подобри условията на труд за служителите на компанията.

Завземането на бизнеса на Явор Златанов и баща му Илия Златанов от кръга "Осемте джуджета" чрез промяната на собствеността и управлението на фирмата им "Изамет 1991" е нищожно. Това потвърди и Софийският апелативен съд (САС) по заведеното от Явор Златанов дело. Миналата година Софийският градски съд прие (СГС) за доказани отрицателните установителн искове, с които Златанов поиска решенията на Общото събрание за завземането на фирмата му от подставеното лице Кристиян Христов да бъдат приети за невзети. Баща и син Златанови спореха за фирмата, докато през 2019 г. Илия Златанов не потърсил помощ от бившия следовател Петьо Петров, известен като Пепи Еврото. В разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) Илия Златанов разказа, че вместо помощ, Петров и кръгът около него са присвоили фирмата, парите и злато за над 4 млн. лева на семейството. Синът му Явор пък разказа, че е бил арестуван и изнуден да се подпише, че се съгласява да приеме за съдружник във фирмата близкия до Петьо Петров - Кристиян Христов, а двамата с Илия Златанов вече да не са управители на "Изамет", а това отново да е Христов. Подписването е станало в болница "Лозенец", където Явор Златанов е откаран от ареста, за да му бъде извършена спешна хемодиализа и подписал под заплаха за живота му. Именно провеждането на Общо събрание за вземане на тези решения оспорва в съда Златанов, а двете инстанции са категорични, че според събраните доказателства такова събрание реално не се е случило. Според решенията в протокола от това общо събрание, което Златанов отрича да е проведено, Кристиян Христов е приет за съдружник, променен е адресът на фирмата, капиталът е увеличен от 5000 на 6000 лева, а разпределението на дяловете е 60 дяла от по 50 лева за Илия Златанов, 40 дяла от по 50 лева за Явор Златанов и 20 дяла по 50 лева за Христов. Освен това Златанови са освободени като управители на "Изамет", като Илия Златанов е упълномощен да възложи управлението на Кристиян Христов. Общото събрание е дало съгласие Христов да извършва търговски сделки, спадащи в предмета на дейност на "Изамет" без съгласието на дружеството, както и да участва и да заема ръководни длъжности и в други дружества с ограничена отговорност със сходен предмет на дейност.

Глоба от 10000 лв. за кражба на вода ще плаща собственикът на благоевградското дружество „Прима инвест БГ“ ООД Илия Ризов, който от 5 г. стопанисва ски курорта Картала. При проверка на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” /БДЗБР/ миналия месец е установено, че дружеството ползва речното водохващане в м. Картала, землище на благоевградското с. Бистрица, без задължителното разрешително за водовземане по реда на Закона за водите. Сред санкционираните фирми е още „Тема консулт“ ООД на Росен Божилов за ползвано без разрешение водохващане на река Белишка с цел производство на електрическа енергия от МВЕЦ „Белица“. Аналогична кражба на вода е констатирана и от находище на минерална вода Сапарева баня, откъдето „Дако 15“ ЕООД на Димитринка Попова захранвала комплекс „Рила Рок“ в гр. Сапарева баня, както и от каптирания избор в местността Джорджинец на гр. Белица, използван неправомерно от „Християна 2020“ ЕООД на Елвира Мраценкова. С акт за превишение на разрешения годишен воден обем е „Емали 2006“ ЕООД от гр. Сапарева баня, а за липса на доклад за изпълнение на условията в разрешително за водовземане за 2023 г. е санкционирана пернишката „Вланел“ ООД. Проверката на „Вланел“ установява и друго нарушение че фирмата ползва тръбен кладенец, без водовземното съоръжение да е прието и да е разрешено ползването му, поради което получава и втори акт. Сред глобените е и община Симитли за неизпълнение на предписание да монтира измервателно устройство за отчитане на ползваните водни обеми от водохващането на река Ракочевица, откъдето се осигурява питейната вода на с. Долно Осеново. Безспорен първенец по брой получени актове от една проверка обаче е израелската компания „Грийн проджект инвестмънтс енд файненс“ ЕООД, която направи луксозно екоселище край яз. „Искър“. Дружеството на Авиноам Катриели е санкционирано за недекларирането на дължимата такса за правото на водовземане за 2023 г., непредставяне на доклад за изпълнение на условията в разрешителното за водовземане, както и заради липсата на собствен мониторинг какво количество вода ползва и откъде. През месец юли БДЗБР е съставила 18 акта за установяване на административно нарушение, издала е 10 наказателни постановления на стойност 12 450 лв. и е наложила глоби за 11 780 лв. От такси за осъществено право на използване на водите за месец са събрани 69433,05 лв., които вече трансферирани по сметка на МОСВ.

Инфлацията в Европейския съюз продължава да се движи надолу, но все още е далеч от целта на Европейската централна банка от 2%, заяви Оли Рен, управител на Централната банка на Финландия и член на борда на директорите, цитиран от агенция “Ройтерс”.  Той обаче предупреди, че ценовият натиск все още е далеч от целта на ЕЦБ от 2%. Годишната инфлация в еврозоната се е повишила с 2,6% през юли спрямо година по-рано по данни на “Евростат”. Ако тенденцията увереността в низходящия ход на инфлацията се засили, ЕЦБ може да помисли за второ намаление на лихвените проценти през тази година. Рен изтъкна, че то няма да накърни крехкия растеж на икономиката в еврозоната и инвестициите, които обаче остават на ниско ниво и предизвикват безпокойство. Възможно е ЕЦБ да предприеме допълнителни облекчения, след като през юни взе решение да намали лихвените проценти с 0.25% за пръв път от 2019 г. насам. Важни са обаче актуалните данни за ценовия натиск и пазара на труда в еврозоната, като ЕЦБ обеща внимателно да следи числата, преди да предприеме нови стъпки към разхлабване на паричната политика.  Докато редица централни банки по света предприемат намаления на лихвените проценти, Японската централна банка направи рязък завой в политиката си, повишавайки лихвите по заемите. От друга страна Федералният резерв на САЩ все още е особено предпазлив по въпроса и на заседанието си в края на юли избра да остави паричната политика без промяна като даде сигнали за облекчения през септември. Страховете от рецесия в САЩ предизвикаха критики спрямо Фед заради забавянето.

Google е нарушила антимонополните правила на САЩ на два пазара: за онлайн търсене и текстовото рекламиране при общото търсене, постанови федерален съдия. Важното рашение е удар за Alphabet, компанията майка на търсачката, и може да промени изоснови начините, по които техгигантите правят бизнес. Последното толкова голямо определение беше делото на САЩ срещу Microsoft от 1998 г., при което беше установено, че гигантът е монополизирал компютърните операционни системи с дял от над 90%. Според заведеното от правителството през 2020 г. дело Google е запазила своя дял на пазара на общото търсене, като е създала значителни пречки за навлизане на други играчи, които са поддържали нейното господстващо положение. По този начин компанията е изтласкала конкуренти като DuckDuckGo и Bing на Microsoft. Решението идва след 10-седмичен процес във Вашингтон, по време на който прокурорите обвиниха Google, че дава милиарди долари годишно на компании като Apple, Samsung, Mozilla и други, за да бъдат предварително инсталирана търсачка по подразбиране на различни платформи. Според тях Google обикновено плаща над 10 милиарда долара годишно за тази привилегия, като така получава и достъп до постоянен поток от потребителски данни, което й е помогнало да затвърди позициите си на пазара. Според прокурорите това означава, че други компании не са имали възможност или ресурсите да се конкурират на този пазар. Търсачката на Google е значителен генератор на приходи за компанията, който носи милиарди долари благодарение на рекламите, показвани на страниците с резултати. Според съда Google е нарушила Раздел 2 от Антитръстовия закон на Шърман, който забранява монополите. "Доминиращата позиция на Google остана неоспорвана в продължение на повече от десетилетие", пише съдия Амит Мехта в решението си от 277 страници във вторник. "Google е монополист и е действал като такъв, за да запази монопола си." Според съда общите услуги за търсене се отнасят до основната търсачка на Google, където тя традиционно се е конкурирала с Yahoo и Bing. Текстовите реклами при общото търсене се отнасят до тези, които се показват заедно с резултатите от търсенето. Съдът постановява, че и в двете области Google е действала като монополист. Същевременно в решението се посочва, че рекламата при общото търсене не е пазар, така че не може да се говори за монополен контрол. В решението си съдът се спира именно на споразуменията за търсене на Google в смартфоните с Android, както и iPhone и iPad устройствата на Apple. Тези сътрудничества са помогнали за затвърждаване на антиконкурентното поведение и господстващото положение на Google на пазарите за търсене. Съдия Мехта подчертава, че ексклузивните споразумения на Google са ѝ позволили да повиши цените за рекламодателите без никакви последствия. Според него "няма доказателства, че някой конкурент ограничава ценовите решения на Google" и че тези неограничени ценови решения "са подхранили драматичния ръст на приходите на Google и са позволили да поддържа висока и забележително стабилна оперативна печалба". Съдията отбеляза, че през 2020 г. почти 90% от всички заявки за търсене са преминали през Google. По думите на Кент Уокър, президент по глобалните въпроси на Google, цитиран от CNBC, компанията планира да обжалва. Той подчертава, че съдът е акцентирал върху качеството на продуктите на Google. "Това решение признава, че Google предлага най-добрата търсачка, но стига до заключението, че не трябва да ни се позволява да я правим лесно достъпна, посочва Уокър. Докато този процес продължава, ние ще останем фокусирани върху създаването на продукти, които хората намират за полезни и лесни за използване." Заключението на Мехта ще има сериозни последици за Google и потребителите по целия свят. Google вероятно ще трябва да направи съществени промени в бизнеса си в сферата на търсенето, за да се съобрази с антитръстовите закони, което може да отвори път пред новата търсачка на OpenAI, както и за други конкуренти. През последните няколко години регулаторните органи засилиха антитръстовия си контрол върху големите технологични компании. През 2024 г. Федералната търговска комисия на САЩ и правосъдното министерство съвместно заведоха големи съдебни дела срещу Amazon, Apple и Meta, както и второ антитръстово дело срещу Google, в което се твърди, че компанията поддържа монополни практики на пазара на цифрова реклама. Последното решение пък е доказателство, че действащото антитръстово законодателство на САЩ може да бъде успешно приложено към компаниите, родени в цифровата ера, и фактори извън каква е цената за клиентите могат да убедят съдията, че компанията е действала като монополист. Всъщност заключението на Мехта се отнася точно до отговорността на компанията, така че не е ясно какви точно стъпки ще трябва да предприеме Google по-нататък.

Индийските петролни рафинерии през първата половина на тази година значително увеличиха износа на гориво за ЕС, надминавайки САЩ по този показател. Това се посочва в докладите на статистическата служба на страната. През януари-май тази година Индия е доставила 11,7 милиона тона петролни продукти в Европа, а САЩ са доставили малко под 11,65 милиона тона. - казват статистиците, като припомнят, че миналата година САЩ бяха безспорен лидер по този показател, транспортирайки 10,1 милиона тона до ЕС, докато Индия успя да достави само 8,2 милиона тона петролни продукти в ЕС. Ню Делхи дължи лидерството си преди всичко на Москва, която доставя своя петрол на Индия със сериозни отстъпки. Делът на руските суровини на индийския пазар, според експерти, сега надхвърля 30%. Впоследствие се преработва в индийски рафинерии и се доставя в Европа. Друг основен доставчик на петролни продукти за ЕС е Саудитска Арабия. Но и тя нямаше да може да постигне сериозни показатели без внос на руски суровини. Доставяйки своето гориво в Европа, Рияд е принуден да задоволява нуждите на вътрешния пазар с руски горива и смазочни материали.Турция също се опитва да следва същия път, въпреки че подозирана, че продава руски петрол на ЕС под прикритието на собствен. След началото на войната в Украйна, Западът наложи санкции срещу руския петрол, като определи така наречения таван на цените от 60 долара. Реално, според експерти, тази мярка практически не се спазва. Като друга санкционна мярка страните от ЕС отказаха да купуват руски суровини. Но Индия, напротив, увеличи вноса на руски петрол.