За втори пореден месец в България се регистрира дефлация на месечна база, според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През май спадът в цените на дребно е 0,2 на сто, след като те се понижиха с 0,3 на сто през април, посочват от НСИ. През май 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите "Съобщения" (-1,5 на сто), "Развлечения и култура" (-1 на сто), "Транспорт" (-0,9 на сто) и "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (-0,5 на сто). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите "Алкохолни напитки и тютюневи изделия" (+1 на сто), "Ресторанти и хотели" (+0,6 на сто), "Облекло и обувки" (+0,6 на сто) и "Разнообразни стоки и услуги" (+0,6 на сто). На годишна база инфлацията остава и през май, като се понижава с 0,1 процентен пункт до 2,3 на сто, след 2,4 на сто през април. Инфлацията от началото на годината (май 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0,4 на сто, а средногодишната инфлация за периода юни 2023 - май 2024 г. спрямо периода юни 2022 - май 2023 г. е 5,1 на сто. През май хармонизираният индекс на потребителските цени, който е база за сравнение на показателя в рамките на ЕС, остава без промяна на месечна база, след понижението с 0,1 процента през април. На годишна база се отчита увеличение с 0,2 процентни пункта спрямо нивото на показателя от април, когато бяха отчетени 2,5 на сто. Хармонизираната инфлация се повишава за първи път от юли миналата година. Инфлацията от началото на годината на хармонизирана основа (май 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0,6 на сто, а средногодишната инфлация за периода юни 2023 - май 2024 г. спрямо периода юни 2022 - май 2023 г. е 5,1 на сто.

С 19,2% по-малко български плодове са произведени през 2023 г., показва анализ на земеделското министерство на пазара на плодове и зеленчуци у нас. При продукцията от зеленчуци има намаление с 5,6%. Основна причина за намалението в производството са климатичните условия през м.г., когато бяха регистрирани нетрадиционно ниски температури и измръзвания на площи в някои от районите на страната. Най-съществено бяха засегнати насажденията с праскови, кайсии и череши. Негативен ефект върху развитието на културите оказаха и проливните дъждове. Най-сериозно намаление на продукцията на годишна база се отчита при прасковите и нектарините (с 55,3%), както и при кайсиите и зарзалите (с 43%). Съществено по-малко са и добитите количества череши, орехи, круши, вишни и ябълки - с между 14,3 и 24,7%. Производството на малини е незначително под нивото от предходната 2022 г., а единствено това на сливи бележи известно увеличение - с 1,9%. За сметка на по-слабата реколта, вносът на плодове през 2023 г. е незначително увеличен на годишна база с близо 1% до 397,5 хил. т пресни плодове. Половината от това количество се формира от цитрусите и бананите. Сравнително голям дял заемат и доставките на ябълки (13,5%), които намаляват с 11,6%, до 53,8 хил. тона. Износът на български плодове също намалява - с близо 10% на годишна база, до 69,4 хил. т пресни плодове. Понижението на общия износ на пресни плодове през 2023 г. се дължи основно на значително по-малкото количество дини, реализирано извън страната - с 8,7 хил. т или 38,8%. Чувствително под нивото от предходната година е и износът на кайсии (с 86,1%) и сливи (с 68,8%), докато при ягодите намалението е слабо изразено - с 1,4%.

Общите задължения на държавните и общински болници в България са нараснали през първото тримесечие на 2024 година и вече надхвърлят 800 млн. лева. След постепенния спад на дълговете след края на 2022 година, лечебните заведения за болнична помощ само за последните 6 месеца са натрупали допълнителен дълг от около 100 млн. лв. Това са задължения към доставчици за дейности, стоки и услуги, които болниците купуват на пазара, но не успяват да изплатят навреме. Дълговете на държавните болници достигат 623 млн. лв., а на общинските – 205 млн. лв. Най-големи задължение от държавните болници са натрупали УМБАЛ „Александровска“ (65 млн. лв.), УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (64 млн. лв.) и УМБАЛ „Св. Георги“ (56 млн. лв.). Това са и най-големите по брой легла и персонал лечебни заведения за болнична помощ у нас. При общинските болници тези с най-големи задължения са КОЦ Пловдив (близо 27 млн. лв.), КОЦ Бургас (близо 15 млн. лв.) и СБАЛО „Св. Мина“ (11 млн. лв.) – отново едни от най-големите общински лечебни заведения. По отношение на просрочените задължения първенството държи врачанската МБАЛ „Христо Ботев“ (8,2 млн. лв.) – същото лечебно заведение, което държавата се опитва да спасява в началото на април чрез увеличение на капитала на дружеството. Държавни болници със значително ниво на просрочията са и МБАЛ „Александровска“, МБАЛ „Лозенец“ и НКБ – всяка с по над 7 млн. лв. просрочени задължения. От общинските болници тези с най-високо ниво на просрочия са МБАЛ Поморие, СБАЛО Хасково и МБАЛ Тутракан.

От близо 15 години софийската компания УОН събира и преработва използвани мазнини от хотели, ресторанти и вериги и оборотът й вече надхвърля 30 млн. лв. Сега амбицията е компанията да събира от домакинствата в България, както и да се разшири в съседните Гърция и Румъния, където да купува мазнини от хорека сектора. В новото начинание ще й помага и нов партньор - австрийският лидер в производството на биодизел Münzer Bioindustrie, който от над десетилетие е сред основните й клиенти, неотдавна е придобил миноритарен дял в българския бизнес. Първоначалната инвестиция на австрийското дружество е 1.5 млн. евро, срещу които са прехвърлени 25.1% от дяловете. Останалите се държат от основателя на УОН Ивайло Стефанов. В следващите години общата вложена сума може да достигне 5 млн. евро, в зависимост от постигнатата печалба. Част от средствата ще бъдат насочени и в изграждането на нова, по-голяма рафинерия край София, в която ще бъдат вложени общо над 30 млн. евро. Екипът е около 45 души, но по няколко лъча успяват да покрият населени места в цялата страна. В рафинериите събраното използвано готварско олио се преработва на няколко етапа - най-напред се филтрира механично, за да се премахнат евентуални хранителни отпадъци, след което минават и втора филтрация през декантер. Следва нагрявяне, при което водата и евентуални други примеси, които са по-тежки от олиото, се утаяват. Така пречистеното олио вече е годно като полуфабрикат за производството на биодизел. Основните клиенти, на които УОН продава преработеното олио, са австрийският лидер в производството на биодизел Münzer Bioindustrie и русенският местен гигант в сектора "Астра биоплант". Освен в България УОН събира отработени мазнини и в Гърция. Дейността там е в партньорство с местна компания, базирана в Солун. Австрийският съсдружник Münzer Bioindustrie е лидер в производството на биодизел в Австрия, като освен на родния си пазар има мощности в различни части на света - Германия, Индия, Бангладеш, Кения и др., а приходите на дружеството надхвърлят 400 млн. евро. Австрийският им завод за биодизел всъщност е изграден върху земя на OMV и производството е директно свързано с инфраструктурата на петролната верига, в която и австрийската държава е акционер. В България е известен само един конкурент със същата дейност - "Уко България". Габровската фирма е семейна, на нидерландец и българка, и за 2022 г. има приходи почти 14 млн. лв. От 2015 до 2022 г. употребата на биодизел от отработени готварски мазнини в ЕС се е увеличила над два пъти, докато събирането им от индустрията и домакинствата в самия ЕС се е повишило с едва 20%.

Швейцарско-германският доставчик на решения за достъп dormakaba откри в България нов център - dormakaba business services, който обединява услуги и експертиза за подобряване на качеството, ефективността и гъвкавостта в бизнес процесите на финансите и човешките ресурси. Центърът е разположен в Capital Fort в София и заедно с него dormakaba създаде и глобален инженерингов хъб в същата сграда, който предоставя услуги по разработка на продукти, софтуерно инженерство и тестване. dormakaba възнамерява да увеличи значително капацитета на планираната нова фабрика в Нови Хан през следващите години. С откриването на новото си бизнес поделение и планираното разширяване на производствената база до 22 000 кв. м в Нови Хан, dormakaba значително разраства дейността си в България. Местният екип ще нарасне спрямо сегашните 260 служители и компанията търси подходящи кандидати. Новият център за бизнес услуги и инженеринговият хъб ще намаляват сложността, стандартизирайки процесите на базата на еталонни показатели и най-добри практики. Новата организация внедрява доказани инструменти и процеси като стандарт и използва автоматизацията и ефектите от мащаба, които осигуряват различни предимства. Екипите са част от глобалните функции на dormakaba във финансите, човешките ресурси и привличането на таланти, както и за разработката на продукти.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) прави капиталова инвестиция в размер на 15 млн. евро в Eldrive Holding GmbH, водещ регионален оператор на заряднa инфраструктура за електромобили в България, Румъния и Литва. До 2028 г. Eldrive ще инсталира и оперира 7400 нови станции за зареждане на електрически превозни средства в допълнение към 900, които вече оперира, като по този начин ще удвои наличната към момента инфраструктура за електромобили в тези страни. ЕБВР ще инвестира заедно с Renalfa Solarpro Group, собственик на Eldrive, в първата фаза на развитие. Едновременно с това, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предоставя на Eldrive дългово финансиране в размер на 40 млн. евро. Тази инвестиция е в подкрепа на ангажимента на Европейския съюз за декарбонизация. Към 2022 г. транспортният сектор е отговорен за 22% от световните емисии на CO2. В тази връзка, страните от ЕС ускоряват въвеждането на чиста електрическа мобилност. Целта на Зелената сделка на ЕС е до 2025 г. в рамките на съюза да бъдат изградени един милион публични станции за зареждане на електромобили, а до 2030 г. - три милиона. Понастоящем пазарите в Централна, Южна и Източна Европа изостават от западноевропейските страни по отношение на наличието на нетен брой зарядни станции за електромобили. Eldrive е водещ регионален оператор на публична зарядна инфраструктура за електрически превозни средства в България, Румъния и Литва. Renalfa Solarpro Group е базирана в Австрия инвестиционна група за чиста енергия и електрическа мобилност с фокус върху генериращи активи за производство на енергия от възобновяеми източници. Понастоящем групата има проекти за слънчева и вятърна енергия – завършени и в различни етапи на изграждане и развитие, с общ капацитет от 3 GW в Полша, Унгария, Румъния, България и Северна Македония. Групата е настоящ клиент на ЕБВР. ЕБВР, лидер в областта на финансирането на борбата с изменението на климата в Централна и Източна Европа, Централна Азия и Южното и Източното Средиземноморие, е съгласувала всички свои дейности с целите на Парижкото споразумение и се е ангажирала до 2025 г. да направи поне половината от своите инвестиции зелени - цел, която е изпълнила през последните три години.

Главният архитект на Столична община е издал виза за проектиране, свързана с инвестиционно проектиране и подмяна на предназначението на земя на територията на Бизнес парк – София. Планирано е да бъде изградена 16-етажна сграда с височина 68 метра със смесено предназначение. Ще бъде изграден и подземен паркинг на три нива. Инвеститор в проекта е „Бизнес парк София“ ЕООД, който е и собственик на земята. В постъпилото заявление като инвеститори в проекта са вписани и дружествата „БПС 14“ ЕООД и „Цетин България" ЕАД. „БПС 14“ ЕООД е софийска компания, учредена през 2007 г. с основна дейност изграждане и реконструкция, покупка и управление на недвижими имоти. Управители са Франческо Нино Пиованети от САЩ и Йордан Кръстев Николов. Едноличен собственик на капитала пък е офшорно дружество, регистрирано в Малта – „ЕС ЕС пи Малта Лимитид“. Другата компания, замесена в проекта, е „Цетин България” ЕАД – дружеството, което оперира мрежовата инфраструктура на мобилния оператор Yettel.

В курортен комплекс "Белчин бани" край самоковското село Белчин стартира изграждането на нов къмпинг с името "Къмпинг Поларис – Белчин бани". Проектът има за цел изграждане на курортна сграда, бунгала, къмпинг за каравани, палатки и обслужващи санитарни помещения върху площ от 18 400 кв.м, обяви Соня Върбева от "Енерджи делта", дружество от групата "Синергон холдинг". Срокът за изпълнение на проекта е две години. Това ще даде възможност и за откриване на около 30 нови работни места. Къмпингът ще се състои от няколко функционални зони – една едноетажна сграда с няколко басейна, спа зона, зала за игри с детски център, мултимедийна зала, зала за хранене. Обслужващите сгради към къмпинга са предвидени за ползване от посетителите за кемпери и каравани. Предвидени са три постройки - санитарно-битова зона, зони за няколко типа къмпинг единици, а именно бунгала, както и двуетажни постройки. Предвиждат се три зони за барбекю на открито. В западната част на имота са разположени част от технически съоръжения, необходими за обслужване нуждите на комплекса.

Съветът на директорите на „Сирма Груп Холдинг“ АД е решил да започне процедура по вливане на шест дъщерни компания в холдинговото дружество. В „Сирма Груп Холд“ се вливат дружествата „Сирма Си Ай“ ЕАД, „Сирма Иншуртех“ ЕАД, „Сирма Солюшънс“ ЕАД, „Сирма Бизнес Консултинг“ ЕАД, „Сайънт“ ЕАД, „Ейч Ар Ем Сълюшънс“ ЕАД. Бизнесът се предвижда да бъде организиран по вертикали - финансови услуги, транспорт и логистика, хотелиерство, индустрия, застраховане, здравеопазване, търговия на дребно. В тази връзка в предходните месеци „Сирма Груп Холдинг“ изкупи миноритарните дялове от „Сирма Иншуртех“ и „Сирма Бизнес Консултинг“. Това струва на компанията, съответно, 396 хил. лева и над 2,5 млн. лева, или близо 3 млн. лева.

На 17.06.2024 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Годишен финансов отчет на "Випом" АД (одитиран, на консолидирана основа, с коригиран одиторски доклад относно консолидирания годишен финансов отчет) за годината, завършваща на 31.12.2023 г.

България е страната в ЕС с най-голям дял на дълга от сектор "Централно управление" (държавният дълг без този на общините и на някои фондове), деноминиран в чуждестранна валута, от общия размер на задълженията, съобщава Евростат.  75 % от задълженията на правителството са деноминирани в чуждестранна валута, а едва 25% - в национална. След България по този показател се нарежда Румъния, където правителственият дълг, деноминиран във чуждестранна валута, е 51 на сто. На трето място е Унгария с 30 на сто. И трите страни не са членки на еврозоната. На обратния полюс – страни, които не са членки на еврозоната, но правителственият дълг им е деноминиран предимно в национална валута, са Дания, Чехия и Швеция, където над 90 на сто от тези задължения са в съответните национални валути. При страните от еврозоната практически почти целият дълг (99,5 на сто) на правителството е деноминиран в евро. Лихвите по задълженията или т.нар цена на дълга през 2023 г. са най-високи в Унгария (6,8 на сто), следвана от Полша и Румъния (и двете по 4,5 на сто). Най-ниски лихви плащат в Люксембург - 1,2 на сто, следван от Холандия и Германия (и двете по 1,4 на сто) Средната лихва на правителствения дълг в България е 2,4 на сто, което отрежда на страната осма позиция по най-висока цена на дълга.

Аржентина все пак ще трябва да изплати 1,5 млрд. долара на четири хедж фонда, информира Finantial Times. Върховният съд на Обединеното Кралство отхвърли жалбата на латиноамериканската държава срещу постановеното през 2023 г. решение. Сумата представлява компенсация за загубите от покупката на ценни книжа, обвързани с БВП на страната. Това е пореден удар по и без това изпитващото сериозни предизвикателства правителство на президента Хавиер Милей. Облигациите са издадени в периода 2005-2010 година като част от усилията на Аржентина да преструктурира дълга си след тежката икономическа криза от началото на века. През 2013 г. обаче страната направи промени в начина, по който изчислява БВП, според които не е необходимо да плаща лихви по деноминираните в евро ценни книжа. Според обосновката на Лондонския съд обаче Аржентина не е изчислила правилно показателите за растеж. По тази причина дължи на Palladian Partners, HBK Master Fund, Hirsh Group и Virtual Emerald International Limited - притежатели на около 48% от въпросните облигации, съответната компенсация. По-рано тази година, като условие за обжалването, Аржентина депозира 310 млн. евро, които да бъдат държани в ескроу сметка до произнасянето на съда. Малко вероятно е обаче страната да успее да плати в краткосрочен план пълния размер на съдебното решение - на стойност 1,33 млрд. евро плюс лихви. Министърът на икономиката на Аржентина изрази разочарование от решението, като заяви, че то ще има значителни последици за финансовата стабилност. Той отбеляза, че страната вече е предприела стъпки за преструктуриране на дълга си и за възстановяване на икономиката, но това решение ще усложни допълнително ситуацията. Това представлява пореден удар на международно ниво, след като през миналата година нюйоркски съд постанови, че Аржентина е длъжна да заплати 16 млрд. долара на двама бивши акционери на държавната енергийна компания YPF.

Шансовете за постигане на въглеродна неутралност в близко бъдеще – т.е. до 2050 г. – са по същество нулеви, пише британският вестник Telegraph. Една основна точка на консенсус, свързана с растежа на глобалното търсене на петрол, е очакването, че то ще остане стабилно, движено от комбинация от фактори, включително икономическо възстановяване, увеличен брой пътувания и нарастваща промишлена активност в държави извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Единственият основен орган, който не очаква продължителен, огромен растеж, е Международната агенция по енергетика (МАЕ), която преразгледа своите оценки тази седмица, прогнозирайки, че търсенето на суров петрол ще се повиши само с 1 милион барела на ден през следващата година и ще достигне пик „към края на това десетилетие“ при 106 млн. барела на ден, спрямо 102 млн. барела в момента. МАЕ очаква този растеж да се ръководи от страни извън ОИСР, особено от Китай и Индия. МАЕ и други организации подчертаха значението на тези региони за стимулиране на глобалното търсене на петрол. Според МАЕ, която се финансира от 31 индустриализирани нации чрез вноски, растежът на търсенето от Индия, Китай и другаде постепенно ще бъде компенсиран от очакваното внедряване на електрически превозни средства и други зелени технологии. За разлика от МАЕ, Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) повиши прогнозата си за растеж на глобалното търсене на петрол за 2024 г. до 1,1 млн. барела на ден спрямо предишната си оценка от 900 хил. барела на ден. Тази ревизия се основава на очакванията за пътуванията и туризма през втората половина на годината. EIA прогнозира още по-силен ръст на търсенето за 2025 г. от 1,5 млн. барела на ден – оценка, която отново в конфликт с тази на МАЕ, която очаква ръст от едва 1 млн. барела на ден за годината, като страните извън ОИСР ще отговарят за по-голямата част от растежа. Goldman Sachs предлага още по-оптимистичен поглед върху пазара, очаквайки глобалното търсене на петрол да нарасне с 1,25 млн. барела на ден през 2024 г. Банката се позова на стабилния ръст на реактивното гориво, нефтохимическата индустрия и производството на пропан-бутан и нафта, както и търсенето на бензин и дизел като ключови двигатели на този растеж. Анализаторите на Goldman очакват силното търсене на транспортни горива да тласне цените на петрола до 86 долара през втората половина на годината. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се придържаше твърдо към най-оптимистичната перспектива за растеж на търсенето, като отново отказа да промени първоначалната си прогноза за ръст от 2,25 млн. барела на ден за 2024 г. ОПЕК също така очаква силен растеж в световното търсене на петрол през 2025 г., с прогнозирано увеличение от 1,85 млн. барела на ден. Организацията отбеляза, че търсенето в ОИСР се очаква да нарасне с 0,1 млн. барела дневно, докато търсенето в страните извън ОИСР ще се увеличи с 1,7 млн. барела. Картелът също потвърди предишните си прогнози за силен глобален икономически растеж от 2,8% за 2024 г. и 2,9% през 2025 г. Въпреки че прогнозите за растеж сред тези различни субекти варират значително, има всеобхватен консенсус дори при МАЕ за силен глобален растеж на търсенето на суров петрол за 2024/25 г., базиран до голяма степен на нарастващото търсене от развиващите се страни в Глобалния юг, заедно с доста стабилния цялостен икономически растеж. И четирите прогнози също са до голяма степен единни по отношение на перспективите за стабилни, повишаващи се цени на суровия петрол през втората половина на 2024 г. Продължаващото силно търсене на суров петрол е придружено от подобен силен ръст на търсенето на природен газ, въглища и дори биомаса в енергийния сектор. Като се има предвид, че всички тези форми на въглеродно интензивни горива отбелязаха рекордно или почти рекордно търсене през 2023 г., всички те вероятно ще поставят нови рекорди за 2024 г., а вероятно и за 2025 г. С други думи, човечеството използва повече въглеродно интензивни горива от всякога и е настроено да използва все повече и повече от тях занапред. Прехваленият „енергиен преход“ просто не се случва, заключва Telegraph. Зануляването на въглеродните емисии до 2050 г. изглежда обречена кауза.