Рекордната за България санкция от 5,1 милиона лева по GDPR, наложена на Националната агенция за приходите (НАП) през 2019 г. заради мащабния теч на информация за граждани, няма да бъде платена. Причината е изтичането на абсолютната давност за административни нарушения, която в случая е 4 години и 6 месеца. Наказателното постановление на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е потвърдено от Софийския районен съд, след което делото е отишло на следваща инстанция - административен съд. Забавянето се било получило, тъй като трудно са се намерили вещи лица, които да извършат техническата експертиза по делото пред първата инстанция. При инцидента са изтекли данните на 6 милиона български граждани. Общият брой на активните физически лица, които включват български и чужди граждани, са 4,1 милиона. Останалите около 2 милиона са данни за починали лица. Като основна причина за теча се посочва използване на несигурния протокол HTTP вместо криптирани HTTPS, за обмяна на данни с други държавни учреждения. След тази констатация НАП вече е нямало как да твърди, че е положила всички мерки за сигурност. Според скорошен доклад на ЕК над 100 хиляди жалби се подават на годишна база до европейските комисии за защита на данните. Глобите са общо над 4,2 милиарда евро. Според Legal Tech, България се откроява с голямо развитие в тази област, като между 2020 и 2024 г. е увеличила както персонала си, така и бюджета си. Персоналът е увеличен с 56%, а бюджетът - двойно. Трябва да се отбележи, че последният се захранва както от централния държавен бюджет и от налаганите глоби, т.е. по всяка вероятност ръстът е директно свързан със санкциите.Източник: digitalk.bg

През 2023 г. консервните фабрики в България са преработили 91,6 хил. тона плодове, което е с 21.4% по-малко от предходната година, по данни на агростатистиката на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). От преработените плодове с най-голям дял са доставените от български производители –45%, В производството на готова продукция от плодове количеството вложени плодови концентрати и други междинни продукти са 6 826 тона. Произведена е 64,7 хил. тона готова продукция от плодове, a готовата продукция от зеленчуци е 84,4 хил. тона (включително плодово-зеленчукова и от гъби). С най-голям дял от преработените плодове са черешите, ябълките, прасковите и сливите. От преработените зеленчуци с най-голям дял са доматите, пиперът и картофите. От преработените плодове с най-голям дял са доставените от български производители –45%, следват внос от трети страни – 23%. Предприятията стопанисват 838 хектара площи, от които са доставени 12% от преработените плодове. Преработени са 106,7 хил. тона пресни зеленчуци, което е с 2.3% по-малко от предходната година. От преработените пресни зеленчуци с най-голям дял са доставените от български производители – 85%, следват доставките от ЕС – 8%, и внос от трети страни – 2%. От площите, стопанисвани от предприятията (162 хектара), са доставени 3% от преработените зеленчуци. На ишлеме са преработени 2% от зеленчуците. В производството на готова продукция от плодове количеството вложени плодови концентрати и други междинни продукти са 6 826 тона, като най-много са количествата от череши, сливи и малини. В производството на готова продукция са използвани 8 358 тона зеленчукови концентрати или други междинни продукти, като 60% от тях са местно производство, 20% са доставки от ЕС и останалите 20% са внос от други страни. Най-големи количества зеленчукови концентрати и полуфабрикати са от домати– 4 710 тона, а от пипер са вложени в производството 1 069 тона и гъби 2 хил. тона. Готовата продукция от преработени плодове, реализирана в страната, е 36,9 хил. тона. Изпращанията за ЕС са 28,9 хил. тона, износът за трети страни е 6,1 хил. тона.

След три годни неуспешни опити да проведе електронен търг за лекарства в болниците, здравно министерство е обявило процедура за 2.5 млрд. лв. без ДДС в системата на ЕС за електронни търгове. Основната част от средствата – близо 2.4 млрд. лв. ще се изразходват за медикаментите за онколечение. Останалите 135 млн. са за болкоуспокояващи и кръвосъсирващи. Срокът, за който тези лекарства трябва да стигнат до лечебни заведения, е две години. Ако поръчката се финализира успешно, дистрибуторите трябва да започнат да ги доставят на болниците от края на тази година. Съществува опасност търгът да не се финализира. През изминалите 3 години, МЗ поне два пъти обявява подобни поръчки, но те бяха спрени с жалби на дистрибутори. Първият път жалбоподателят беше „Топ Хоспитал", а вторият път „Бул фарма".

Китайската компания Shanghai Unison Aluminum Products е готов да започне производството на алуминиеви шасита и кутии за батерии на електромобили на територията на „Тракия икономическа зона“ край Пловдив до края на 2024-а година. Очаква се заводът да разкрие между 150 и 200 работни места. До края на календарната година ще бъда завършена първата фаза от плана за установяване на производствена база в България, а през 2025 г. предстои разширяване на производството с втора и трета фаза, като по този начин общата инвестиция в България ще надхвърли 300 млн. лева.

Единственият производител на захар в страната - "Захарни заводи" - Горна Оряховица, откри на 1 октомври 2024 нов централен офис в производствената си база в града. Разгънатата застроена площ на пететажната сграда е 1401 кв.м, в нея има 60 работни места, разположени в уютни пространства в земни цветове, три зали за срещи и зелени зони за почивка на служителите. Проектът е на стойност 2.5 млн. лв. и е реализиран в периода януари - юли 2024 г. от главния изпълнител - фирма "Строник". Очаква се през 2025 г. да бъде завършен проектът за ново парово стопанство на газ, с което осигуряването на топлоенергия за производството на българска захар ще премине от въглища на газ. Стойността на проекта ще достигне 5 млн. лева, съобщават от компанията. Други 4 млн. лв. ще бъдат инвестирани в подмяна на филтър-пресите във Фабриката за производство на захар, които са от ключово значение за производствения процес. "Захарни заводи" АД е основано през 1912 г. Днес е частна компания от холдингов тип. Активите на дружеството към 31.12.2023 г. са в размер на 104 млн. лв., а консолидираният оборот за 2023 г. е 260 млн. лв. През последните 20 години направените инвестиции са над 130 млн. лв. В портфолиото на компанията влизат производство и търговия със захар, захарни изделия, етилов алкохол, високопротеинови фуражи, енергия, извършване на ремонтно-механични услуги.

След одобрение от 18.07.2024 на Комисията по финансов надзор и в изпълнение на Решение на ОСА на „Сирма Груп Холдинг“ АД от 17.09.2024, Агенцията по вписванията е вписала преобразуване чрез вливане на ,,Сирма Си Ай" ЕАД, ,,Сирма Иншуртех“ ЕАД, „Сирма Солюшънс" EAД, ,,Сирма Бизнес Консултинг" ЕАД, ,,Сайънт" ЕАД и ,,Ейч Ар Ем Сълюшънс" ЕАД в ,,Сирма Груп Холдинг" АД.

Най-голямата горовладелческа потребителна кооперация в България - ГПК "Мурджов пожар" в село Славейно, има нов председател - Христо Дангалов. Новият председател е на 46 години, инженер по професия и е управител на собствен бизнес в сферата на отоплението, вентилацията и климатизацията. Кооперацията в Славейно е най-голямата горовладелска в страната с гори на площ от 25 000 дка, разположени в 13 ревира, в които половината са в реални граници, а другата - в идеални. Членовете на кооперацията са 1100. Тя започва своята дейност през август 2000 г. До 2023 г. балансът й е 5 милиона лева, а собственият капитал - 4,66 милиона лева. Финализирани са два европроекта, като най-голямото постижение е цехът за дървопреработка, с какъвто малко горовладелчески кооперации могат да се похвалят. ГПК "Мурджов пожар" е единствената кооперация в България, която притежава собствени гори - над 800 дка. Миналата година бе завършена и фотоволтаичната електроцентрала с мощност 60 киловата.

Европейската комисия прие предложение за цифровизиране на паспортите и личните карти, за лица, пътуващи до и от Шенгенското пространство. С новите правила скоро европейските граждани ще могат да заявят безплатно своите цифрови документи за пътуване, когато взимат новата си лична карта или паспорт. Очаква се електронните лични карти и паспорти да улеснят преминаването по границите и да намалят бумащината.Те ще включват информация, съдържаща се в чипа на паспорта или личната карта, включително изображението на лицето на притежателя, но не и пръстов отпечатък. Цифров документ за пътуване може да се съхранява на мобилен телефон. Приложението EU Digital Travel ще бъде разработено от ЕК и ще бъде внедрено на ниво ЕС. То ще бъде достъпно за всички граждани на ЕС и извън ЕС с биометричен паспорт или лична карта на ЕС, пътуващи до или от Шенгенското пространство. Приложението за цифрово пътуване на ЕС ще стане достъпно от 2030.

Lloyd's of London, британският застрахователен и презастрахователен пазар, разкри в сряда своя оценка за геополитическите конфликт, посочвайки, че за период от пет години световната икономика може да бъде лишена от 14,5 трилиона долара, тъй като хипотетичните заплахи ще доведат до смущения в търговските модели и веригите на доставки. Икономическото въздействие ще бъде резултат от сериозни щети на инфраструктурата в райони на конфликти и потенциала за компрометиране на морските пътища, се казва в изявлението на Lloyd's. Войните в Украйна и Газа вече нарушиха морските пътища в Черно и Червено море. "С повече от 80% от световния внос и износ – около 11 милиарда тона стоки – в морето във всеки един момент, затварянето на основните търговски пътища поради геополитически конфликт е една от най-големите заплахи за ресурсите, необходими за устойчива икономика“, каза Lloyd's. Въпреки че въздействието ще зависи от това къде се намира конфликтът, Европа по-специално се възприема като уязвима, тъй като разчита "силно" на индустриално напреднали държави за доставки на стоки като "полупроводници за производство на автомобили и електроника". Загубите на Европа от геополитически конфликти могат да достигнат 3,4 трилиона долара, прогнозира Lloyd's. Lloyd's посочи, че е проучил и други потенциални системни рискове в партньорство с Центъра за изследване на риска в Кеймбридж, включително кибератаки и екстремни метеорологични явления.

През последните години секторът на възобновяемата енергия се развива бързо, основно благодарение на изграждането на нови соларни мощности. Очакванията са, че до края на това десетилетие зелените източници ще доставят около половината от потребяваната електроенергия в световен мащаб, пише в своя последен обзор за ситуацията в сектора Международната агенция за енергетика (МАЕ). Според анализите между 2024 г. и 2030 г. ще бъдат добавени нови ВЕИ мощности с капацитет 5,5 теравата, което значи три пъти по-бърз растеж спрямо 2017-2023 година. Но това няма да е достатъчно, за да бъде постигната целта за утрояване на зеления капацитет между 2022 г. и 2030 г., която беше одобрена на климатичната среща COP28, провела се в Дубай. Според оценката на МАЕ увеличението ще бъде в рамките на 2,7 пъти. На база на сегашното развитие на пазара и политиките на правителствата 60% от новите инсталации ще бъдат в Китай. Това означава, че около половината от зелените централи в света ще бъдат в Китай. Другият неочакван лидер на пазара е Индия - ако Китай е страната, която добавя най-много нови зелени мощности, в Индия ръстът на сектора е най-бърз сред големите икономики в световен мащаб. Соларните панели са водещата технология и вероятно това ще се запази и през следващите години до 2030 година. Причината са не само големите паркове, но и все повечето фотоволтаици на покривите на сградите. МАЕ очаква и възстановяване на вятърната енергетика - соларните панели и вятърните турбини са едни от най-евтините опции за нови енергийни мощности за почти всяка държава по света, и то не само заради зелените цели и енергийния преход. Ако тенденциите на пазара се запазят, 80% от капацитета за производство на зелена енергия ще бъде съсредоточен в 70 държави. Повечето от тях ще надминат заявените планове за използване на ВЕИ до 2030 година.