Преките чуждестранни инвестиции в България (отчетени в съответствие с принципа на първоначалната посока на инвестицията) по предварителни данни нарастват със 150,6 млн. евро за март, но при повишение с 1,178 млрд. евро за март 2023 г. За януари - март преките чуждестранни инвестиции в страната се увеличават с 358,9 млн. евро (при ръст от 1,9352 млрд. евро за януари - март 2023 г.). Това съобщават от Българската народна банка. Търговският баланс на България за март е отрицателен в размер на 481,1 млн. евро при дефицит от 133,6 млн. евро за март 2023 г. За януари - март търговският баланс е отрицателен в размер на 1,5116 млрд. евро (1,5 процента от БВП) при дефицит от 692,9 млн. евро (0,7 процента от БВП) за същия период на миналата година. Износът на стоки е 3,6794 млрд. евро за март, като намалява с 349 млн. евро (8,7 процента) на годишна база. За януари - март износът е 10,115 млрд. евро (10 процента от БВП), като намалява с 1,154 млрд. евро (10,2 процента) в сравнение с този за същия период на 2023 г. (11,269 млрд. евро, 12 процента от БВП). Вносът на стоки за март е 4,1605 млрд. евро, като намалява с 1,5 млн. евро (0,04 процента) спрямо март 2023 г. (4,1619 млрд. евро). За януари - март вносът е 11,6266 млрд. евро (11,5 процента от БВП), като се понижава с 335,3 млн. евро (2,8 процента) спрямо същия период на 2023 г. (11,9619 млрд. евро, 12,7 процента от БВП). Текущата сметка Текущата и капиталова сметка на страната е положителна и възлиза на 338,7 млн. евро при дефицит от 136 млн. евро за март 2023 г. За януари - март 2024 г. текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на 525,9 млн. евро (0,5 процента от прогнозния БВП) при отрицателно салдо от 190,7 млн. евро (0,2 процента от БВП) за същия период на миналата година. За март салдото по текущата сметка е отрицателно и възлиза на 196,6 млн. евро при отрицателно салдо от 209,3 млн. евро за март 2023 г. За януари - март текущата сметка е отрицателна и възлиза на 133,9 млн. евро (0,1 процента от БВП) при отрицателно салдо от 413,2 млн. евро (0,4 процента от БВП) за януари - март 2023 г. Капиталовата сметка е положителна и възлиза на 535,3 млн. евро при излишък от 73,3 млн. евро за март 2023 г. За януари - март капиталовата сметка е положителна в размер на 659,8 млн. евро (0,7 процента от БВП), при излишък от 222,5 млн. евро (0,2 процента от БВП) за същия период на 2023 г. Финансовата сметка за март е отрицателна в размер на 36,2 млн. евро при отрицателна стойност от 232,2 млн. евро за март 2023 г. За януари - март финансовата сметка е отрицателна - 236,1 млн. евро (0,2 процента от БВП), при отрицателна стойност от 41,4 млн. евро (0,04 процента от БВП) за същия период на миналата година.

Към края на март вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране в България, са 5.677 млрд. лв. при 4.640 млрд. лв. година по-рано, като се увеличават с 22.4% (1.038 млрд. лв.). Увеличават се необслужваните кредити, които стигат 420.7 млн. лева. Те нарастват с 31.5% (100.8 млн. лв.) в сравнение с края на март 2023 г. и с 15.6% (56.9 млн. лв.) спрямо края на декември 2023 година. Бързите заеми, изтеглени от домакинствата нарастват на годишна база с 19.1% (620.7 млн. лв.) до 3.873 млрд. лева. За година те са с 2.5% (96.1 млн. лв.) повече. Най-често хората взимат бързи потребителски кредити, като такива са изтеглени за 3.764 млрд. лв. и нарастват с 20.3% (634.5 млн. лв.) на годишна база и с 3.5% (128.4 млн. лв.) спрямо края на декември 2023 година. Размерът на жилищните кредити, взети от фирмите за бързи заеми, е 18.1 млн. лв. Те намаляват с 43.9% (14.2 млн. лв.) в сравнение с края на март 2023 година и с 5.2% (1 млн. лв.) спрямо декември 2023 г. Фирмите също теглят повече бързи кредити, като сумата стига 1.519 млрд. лв. Те се увеличават с 28.4% (336.1 млн. лв.) в сравнение с края на март 2023 г. и с 2.9% (42.9 млн. лв.) спрямо края на декември 2023 година.

Центърът за градска мобилност (ЦГМ) има вземания за над 135 млн. лева от Столична община. Те са натрупани назад във времето (при управлението на Йорданка Фандъкова) по договори с общината, която е и едноличен собственик на дружеството и в момента са почти половината от активите му. През 2009 г. те са 34 млн.лева, на следващата година стават 70 млн.лева, продължават да растат, през 2013 г. вече са 169 млн.лева. и към 2019г. вече са на ниво около 153 млн. лева. Същите са възникнали в резултат на действащи договори между Столична община и ЦГМ ЕАД, съгласно които е договорено ЦГМ ЕАД да извършва разплащания по транспортната задача, срещу което получава комисионно възнаграждение. Всяка година в общинския бюджет на София се залагат средства за ЦГМ, които са за подпомагане на транспортните оператори - "Метрополитен", Столичните електротранспорт и автотранспорт. Те са търговски дружества, но трябва да поддържат и нерентабилни градски линии и понасят загуби, които се компенсират от общината, а и от държавата. За 2023 г. напр. общината е дала на ЦГМ 38.3 млн.лева, а държавата - още 56 млн.лева компенсации. В годините, когато дружеството е получавало по-малко средства от общината, то паралелно е трупало задължения към трите транспортни оператора. През 2015 г. тегли заем от 81 млн.лева от Българската банка за развитие (ББР), за да се разплаща с транспортните оператори и те от своя страна - с доставчиците си. Със заема от 81 млн.лева ЦГМ погасява задълженията към транспортните оператори. От 2016 г. ЦГМ започва да изплаща заема от ББР със средствата от платеното паркиране в синя и зелена зона. Остават около 40 млн.лева за изплащане по заема и средствата от платено паркиране вероятно ще продължат да отиват в ББР поне още две-три години. В края на 2023 г. ЦГМ отчита задължения в размер на 79,2 млн. лв. към доставчици, персонал, данъчни, по съдебни дела, заеми, др., като най-голяма част от задълженията към доставчици са свързани с транспортните оператори и с изгражданата автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение в градския транспорт.

Българският финтех стартъп "Рентроникс" създаде пратформата за електроника под наем Addit.tech. Компанията е първата и единствена финтех платформа у нас, която е изградена около бизнес модела Device-as-a-Service (DaaS). Създадена е от Ани Бъчварова, Асен Асенов, Владимир Колев и Ивайло Петков. Платформата започва работа през април 2020 г. и бързо набира популярност сред корпоративни и индивидуални клиенти. Приходите на компанията нараснаха с близо 380% на годишна база до 1,3 милиона лева през 2022 г. Преди три години стартъпът получава 1,1 милиона лева финансиране, с което инвестира в разширяването на бизнеса извън България и в развитието на нови услуги. Привлеченото финансиране беше от българския фонд за рисков капитал Sofia Angel Ventures. Сега компанията разширява бизнеса и в съседните страни със старта на две нови бизнес линии - създаване на пазар за използвана и обновена електроника, както и предлагането на иновативни финансови решения, насочени специално към търговията на дребно

Сума в размер на 1 948 526.56 лева, представляваща 100% от нетната печалба на “Българска фондова борса” АД за 2023 година, да се разпредели за изплащане на дивидент, което означава, че всеки притежател на такива книжа ще получи по 0.296 лева на всяка своя акция. Реализираната печалба за 2023 г., след облагане с данъци, е в размер на 1 948 619.61 лева. Общото събрание ще вземе решение за увеличаване на капитала на “Българска фондова борса” АД със собствени средства на дружеството. Това ще стане чрез издаване на 6 582 860 броя нови акции. Те ще се разпределят между акционерите на дружеството пропорционално на участието им в основния капитал при съотношение 1:1. В момента книжата на БФБ се търгуват по 14.80 лева за един брой. Това оценява компанията на над 97 млн. лева пазарна капитализация. Министерството на финансите е най-големият акционер с 3 295 000 броя акции или 50.05% от капитала.

ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ регистрира осмото вертолетно летище за спешната медицинска помощ по въздух в страната, което се намира в непосредствена близост до тунел „Железница“ на АМ „Струма“. С изграждането на съоръжението се осигурява възможност за бърза евакуация на пострадали при пътни инциденти или други аварийни ситуации в участъка на тунела, както и в целия регион. По данни на авиационния оператор „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД след получаване на сигнал, хеликоптерът ще стига от София до тунел „Железница“ за 30 минути. До момента България разполагаше с три болнични вертолетни летища в София и по едно във Варна, Панагюрище, Русе и Велико Търново. „Струма“ е първата магистрала в България, която разполага с хеликоптерна площадка.

Следващата промишлена сграда за металообработване на ДеБулКо вече се реализира. Новата промишлена сграда за металообработване на ДеБулКо вече е в процес на строеж, а това означава, че в близко бъдеще ще може да предоставя производство на метални изделия в много по-голям мащаб. В сградата ще бъде извършвана студена механична обработка на метални детайли, както и леки монтажни дейности. Разгънатата застроена площ (РЗП) на сградата е 1662,80 кв. м. Проектът включва участъци за складиране на материали и заготовки, за машини, монтажни участъци, склад за готова продукция и офисна част.

Общото събрание на акционерите на Кораборемонтен завод “Одесос” АД – Варна гласува рекорден дивидент от нетната печалба за миналата година в размер на 16 лв. за акция. Притежателите на ценни книжа на това дружеството ще си разпределят сумата от 9 386 272 лева от положителния финансов резултат за 2023 година. От нетната печалба за 2022-а бяха изплатени общо 7 509 017 лева или по 12.80 лв. за акция. Остатъкът от нетната печалба за миналата година ще остане като неразпределена печалба. Акционерната структура на дружеството е доста пъстра. “КРЗ-Инвест” АД е най-големия инвеститор с дял от 49.86 процента. Пенсионни фондове от групите на “Съгласие”, “ЦКБ-Сила” и “Алианц България” също имат малки дялове. Други фирми държат 9.78%, а малки инвеститори са собственици на 3.71% от акциите с право на глас. Гласуваният дивидент от печалбата за 2021 г. беше по 4 лева, а за 2020-а – по 7 лв. за една акция. Изплатената сума за 2019-а беше по 4 лв. за един брой и тя все още се изплаща. За последните дванадесет месеца акциите на КРЗ “Одесос” вървят нагоре. През месец май миналата година цените им бяха 214.04 лева за един брой, а днес вече се търгуват на “Българска фондова борса” по 330 лева. А това оценява компанията на 193 591 860 лева пазарна капитализация.

На 17.05.2024г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи уведомление за отмяна на общо събрание на акционерите на КММ АД, обявено за 30.05.2024г.

На 1 януари 2023 г. в Европейския съюз (ЕС) живеят 448,8 милиона души. Страната от ЕС с най-голямо население е Германия (84,4 милиона, 19% от общия брой на ЕС), следвана от Франция (68,2 милиона, 15%), Италия (59,0 милиона, 13%), Испания (48,1 милиона, 11%) и Полша ( 36,8 милиона, 8%). Общо тези пет държави от ЕС представляват 66% от населението на ЕС, съобщи статистическата служба на ЕС – Евростат. В другия край на обхвата, страните от ЕС с най-слабо население са Малта (542 000 души, което съответства на 0,1% от общия брой на ЕС), Люксембург (661 000, също 0,1%) и Кипър (921 000, 0,2%). През 20-годишния период от 1 януари 2003 г. до 1 януари 2023 г. общото население на ЕС се е увеличило от 431,2 милиона на 448,8 милиона, което е ръст от 4%. През този период 18 страни от ЕС показаха увеличение на населението си, а 9 регистрираха намаление. Най-големи относителни увеличения са регистрирани в Люксембург (47%), Малта (36%), Ирландия (33%) и Кипър (29%), докато най-големи относителни намаления се наблюдават в Латвия (−18%), България и Литва (и двете -17%), и Румъния (-12%). Най-голямо абсолютно увеличение е регистрирано във Франция и Испания (и двете по 6,3 милиона), докато най-голямо абсолютно намаление се наблюдава в Румъния (−2,6 милиона), Полша (−1,5 милиона) и България (−1,4 милиона). Гъстотата на населението в ЕС варира от 18 до 1 693 души на km². Гъстотата на населението, което означава броят на хората на квадратен километър (km²), е средно 109 души на km² в ЕС през 2022 г. Тази стойност варира значително между държавите от ЕС. Най-висока гъстота на населението се наблюдава в Малта (1 693 души на km²), следвана на разстояние от Холандия (518) и Белгия (384). В другия край на диапазона са Финландия (18 души на km²) и Швеция (26) с най-ниска гъстота на населението. Сравнявайки 2022 г. с 2002 г., има увеличение на гъстотата на населението в 18 от страните от ЕС, като най-голям е ръстът в Малта (от 1 255 на 1 693 души на km²), Люксембург (от 173 на 253) и Белгия (341 на 384). Най-голям спад има в Румъния (95 на 81) и България (71 на 60). Средно в ЕС гъстотата на населението се е увеличила от 105 души на km² на 109 през този период.

Глобалните военни разходи никога не са се увеличавали толкова много за година както през миналата 2023 г. в сравнение с предходната 2022 г. - плюс 6,8%. И са достигнали рекордните за всички времена 2443 милиарда долара - сума равна на годишния брутен вътрешен продукт на Франция, тоест на създаденото за 12 месеца в петата планетарна икономическа сила. Безспорен първенец в разходите за отбрана са Съединените щати, следвани от Китай и Русия. Според доклад  на Стокхолмският институт за мир (СИПРИ) това е най-голямото увеличение от 2009 г. насам и най-високото равнище, достигано някога от военни бюджети в превъоръжаващия се все по-бързо свят. През периода за оръжия и боеприпаси са били пръснати 2,3% от световния брутен продукт или всеки жител на Земята е дал за отбрана от джоба си 306 долара. Като основни причини за тревожната тенденция Стокхолмският институт сочи продължаващата война в Украйна, сблъсъка между Израел и Хамас в Близкия изток в резултат на терористичните атаки на 7 октомври миналата година срещу еврейската държава и нарастването на напрежение в Азия, особено покрай Тайван. Но пръскането на много пари за отбрана се дължи и на още 55 въоръжени конфликта, по-малко или повече известни, в различни точки на света. Става въпрос за Африканския рог, Сахел, :Мианма, Сирия, Нигерия, Судан, както и за дестабилизирането на Близкия изток след атаките на хусите в Червено море, за повтарящите се инциденти в Китайско море и други. Наистина всички държави се въоръжат, но разходите са силно концентрирани в малка група страни и на челни позиции са цитираните Съединени щати и Китай, на които се пада 50% от общата сума от 2,443 трилиона долара военни разходи за 2023 г. Бюджетите им са съответно от 916 милиарда (+2,3% през 2023 г. и +9,6% между 2014 и 2023 г.), от които 35,7 млрд. долара за подкрепа на Киев от Вашингтон, а този на Пекин - 296 милиарда долара (+6% и +60% за десет години). Като само на Китай се падат половината от военните разходи в регионите на Азия и Океания - изправени пред китайските амбиции и претенции, съседните страни се подготвят за евентуални въоръжени конфликти и преди всичко малкият Тайван, чийто бюджет за отбрана се е увеличил с 11%, достигайки 16,6 млрд. долара. Десетте „държави-първенци“ в класацията на СИПРИ са похарчили общо 105 милиарда повече през 2023 г., с което общата сума достига 1799 милиарда. Русия и Украйна се нареждат съответно на 3-то и 8-мо място през 2023 г. като Москва е пръснала, според СИПРИ, 109 милиарда за отбрана през 2023 г. (+24%). За 10 години нейните военни разходи са нараснали с 57%, докато от своя страна Украйна е увеличила бюджета си за отбрана с 51%, достигайки 64,8 млрд. долара през 2023 г. или 37% от нейния брутен вътрешен продукт. Полша е класирана от СИПРИ на 14-то място в света, чийто военен бюджет е нараснал със 75% през 2023 г., достигайки 31,6 млрд. долара (+81% между 2014 г. и 2023 г.). Но същото важи и за западноевропейските страни като например Германия - на 8-мо място в света (+9% до 64,8 милиарда; +48% за десет години), както и за класираната на 9-то място Франция, (+6,5% или 61,3 милиарда; +21% от 2014 г.) Като Франция е феномен на наваксване след години на недостатъчно инвестиране в отбраната след края на Студената война в началото на 90-те години на миналия век. Осъзнаването на руската заплаха според СИПРИ буквално е „събудило“ НАТО, чиито 32 страни-членки са отделили 1,341 млрд. долара или 55% от световните военни разходи за 2023 г. Като САЩ са поели 68% от харчовете на алианса в сравнение с 28-те процента за европейските държави, като останалите 4% си поделят Канада и Турция. И Израел е станал втората страна в региона по отношение на военните разход и с 27,5 милиарда (+24%) през 2023 г., далеч зад Саудитска Арабия (75,8 милиарда, +4,3%), която се нарежда на 5-то място в света. В същото време усилията на гигантите във военните разходи са концентрирани и върху научноизследователската и развойна дейност с цел разработване на оръжия от ново поколение като например свръхскоростни ракети, върху модернизирането на ядрените арсенали - по-специално във Франция, Обединеното кралство, Индия, Пакистан, или върху увеличаване на броя на ядрените бойните глави, както е в Китай (+ 20%). Много сили и средства се хвърлят също така за укрепване на ресурсите на новите арсенали от кибернетични и космически бойни съоръжения - сателити за подслушване и наблюдение, за пространствен интернет и др.

Китайските власти обещаха нова подкрепа за държавните предприятия, за да им позволят да купуват непродадени апартаменти, в опит да помогнат на строителните предприемачи да си осигурят финансиране за завършване на продадени "на зелено" имоти, предаде Си Ен Би Си.Тези мерки представляват най-новите усилия на властите в Пекин за справяне с проблемите в сектора на недвижимите имоти в Китай. Заместник-управителят на Китайската народна банка Тао Лин заяви, че централната банка ще предостави 300 милиарда юана (42.25 милиарда долара) на финансови институции, за да отпуснат те заеми на местни държавни предприятия, които да могат от своя страна да купуват непродадени апартаменти. Централната банка очаква подкрепата да освободи 500 милиарда юана финансиране за подобни покупки, които държавните предприятия биха могли да превърнат в достъпни жилища. След това компаниите за недвижими имоти могат да използват средствата, спечелени от тези продажби, за да завършат строителството на други апартаменти, обясняват от централната банка на Китай.