Българите, живеещи и работещи в чужбина, изпратиха към свои близки и роднини у нас най-много средства от близо година, сочат данни на Българската народна банка. През април те са превели към България 159.4 млн. евро спрямо 130.1 млн. евро преди месец, както и 104.2 и 112.8 млн. евро за първите два месеца на годината. Това е най-високата стойност на емигрантски преводи от миналия май, когато са трансферирани рекордните 172.2 млн. евро. Това е втората най-висока стойност в историята, изпреварвайки наредените средства през миналия април и юни - съответно 151.5 и 151.9 млн. евро. Настоящите данни обаче са предварителни и е възможно да бъдат променени. За първите четири месеца на годината у нас са постъпили поне 506.4 млн. евро. Сумата е рекордна, на фона на преводи за 474.5 млн. евро преди година. За първото тримесечие на 2024 г. най-големи преводи в България постъпват от най-голямата икономика в Европа и най-голямата в света. Сънародниците ни, живеещи и работещи в Германия и САЩ, са изпратили най-големи суми у нас за периода януари-март. Те възлизат на 70.1 млн. евро и 64 млн. евро. В топ 5 попадат още Испания и Великобритания, откъдето са постъпили 34.1 млн. евро и 33.4 млн. евро, както и Гърция (21.8 млн. евро). Над 10 млн. евро са изпратени и от Италия (16.5 млн. евро), Нидерландия (15.7 млн. евро), Белгия (15 млн. евро), Австрия (11.1 млн. евро) и Франция (10.9 млн. евро).

През 2023 г. изплатените парични и предметни печалби от хазарт са нараснали със 147%, сочат данните на Националната агенция за приходите. Легалните оператори са изплатили общо близо 6 млрд. лв. през 2023 г. Данните обхващат суми над 5 хил. лв. За сравнение, изплатените печалби са били общо 2.34 млрд. лв. За сравнение, през 2017 г., когато значителна част от населението се опитваше да спечели от хазарт и от т. нар. билети за търкане, изплатените печалби над 5 хил. лв. са били за общо 627 млн. лв. Въпреки прекратяването на лотариите без държавната оборотът от легален хазарт се е вдигнал около 10 пъти. Хазартните оператори декларират пред данъчната администрация всяка година изплатените на физически лица печалби над 5 хил. лв.

Варненската група "Ню кепитъл мениджмънт", известна с търговията си със зърно през "Агрикс", иска да придобие видинския производител на слънчогледово масло "Олимекс". Купувачът - групата "Ню кепитъл мениджмънт", има 11 дъщерни дружества, които се занимават с вътрешна и външна търговия със зърно и слънчоглед, но и със семена, като има и голямо звено, свързано със строителство и недвижими имоти. От 2021 г. търгува и с рафинирано и нерафинирано олио и слънчогледов шрот. Крайни собственици на "Ню кепитъл мениджмънт" са Кеворк Крикорян и Красимир Димов. За 2022 групата отчита почти 413 млн. лв. консолидирани приходи (17% ръст спрямо 2021) и нетна печалба от малко под 5 млн. лв. Всъщност през въпросната година над 99% от оборота е от търговия в агросектора (в дружества, които най-често съдържат "Агрикс" в името си), но компанията започва изграждане на жилищен затворен комплекс "Варна вю резидънс" от 11 сгради с РЗП от над 49 хил. кв. м. Изкупената земеделска продукция формира над 90% от приходите на холдинга - дейността е в Северна България, работи се с много производители, а количествата после се продават на международни търговци. Олиото носи 2.6% от продажбите на групата, като то се изнася за ЕС, но от отчета не става ясно от кое дружество се купува. Продавачът - видинската семейна компания "Олимекс", произвежда рафинирано и нерафинирано олио, включително и под собствената марка "Вида", както и белено слънчогледово семе, слънчогледов шрот и люспи. Регистрирана е през 1995, съдружници са Андриян Александров и Миглена Александрова. Но бизнесът започва три години преди това с една линия за производство на сурово олио, която Андриян Александров и баща му закупили от изложение във Видин. През годините "Олимекс" нееднократно инвестира в сгради и нови технологии в базата си в село Покрайна, като част от средствата са по Програмата за развитие на селските райони. Заетите в компанията са 98, а производството е безотпадно - всички съставки се преработват до краен продукт. За 2022 дружеството отчита 53 млн. лв. приходи (3.7% ръст спрямо 2021) и 5.9 млн. лв. печалба. През 2022 г. българските заводи за слънчогледово олио счупиха рекорд - изнесоха продукция за над 3 млрд. лв. Обектите за производство и/или бутилиране на растителни масла в България са 107, от които само за бутилиране на растителни масла са 27.

Цветан Симеонов е избран от Управителния съвет за председател на Българската търговско-промишлена палата за четвърти пореден път. На 35-тото редовно общо събрание на БТПП беше избран нов Управителен съвет, съставен от 85 членове. Досегашният главен секретар на Палатата – д-р Васил Тодоров, бе избран за заместник-председател заедно с Красимир Дачев и Тодор Табаков. Васил Тодоров ще съвместява две длъжности – заместник-председател и главен секретар. Новият Изпълнителен съвет на БТПП отново ще включва 9 души. Освен председателят и заместник-председателите, негови членове ще бъдат Валентина Зартова, Иван Стоименов, Лъчезар Искров, Георги Стоилов – председател на Пазарджишката търговско-промишлена палата, който ще бъде представител на регионалните палати в системата на БТПП, и Галина Нифору – председател на Българската асоциация на износителите на вино, която ще бъде представител на браншовите организации, членове на Палатата.

Делото за скандалната цесия, за която Държавната консолидационна компания (ДКК) плати близо 25 млн. лв., а след това се оказа, че не притежава документи за нея, бе отложено за есента. В момента процесът се гледа на втора инстанция от апелативния съд в София. По делото ДКК си търси парите от частната фирма "Кемира", някога близка до фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ). Дружеството е в несъстоятелност от години. Няма изгледи държавата да си върне парите. На първа инстанция ДКК вече изгуби делото. В сряда апелативният съд го отложи, тъй като не е готова експертиза. "Кемира" (понастоящем в несъстоятелност) е някогашен собственик на част от акциите на русенския военен завод "Дунарит", който впоследствие стана собственост на бизнесмена Емилиян Гебрев. След фалита на КТБ преди 10 години започва окрупняване на задължения. По това време управител на "Кемира" е Бисер Лазов, приближен до собственика на КТБ Цветан Василев, а след това – основен свидетел срещу него. След серия от цесии "Кемира" става собственик на дълговете на оръжейното предприятие към други дружества. Така общият размер на задълженията набъбва до 75 млн. лв. Следва нова цесия, чрез която задълженията са прехвърлени на фирмата "Малаз". После ДКК изкупува този дълг, плащайки на "Малаз" 24.3 млн. лв. По този начин държавата се опитва да влезе като акционер в "Дунарит" на Гебрев и да го превземе. Опитът се оказва неуспешен след като капиталът на предприятието е увеличен. ДКК завежда дело срещу "Кемира" в търсене на задълженията. При процеса на първа инстанция обаче се оказва, че договорът за купените от "Малаз" негови вземания не е юридически издържан. Документът не е подписан от страна на представител на "Малаз" и съдът го отхвърля като основание за претендираните от ДКК пари. Така в един момент се оказва, че държавата няма основание да претендира парите по дълговете на "Кемира", които е откупила от "Малаз", защото има проблем при договора за продажбата им на "Малаз". След като ДКК изгуби делото на първа инстанция тогавашният министър на икономиката Богдан Богданов (като принципал на ДКК) обяви, че са сезирани ДАНС и прокуратурата за казуса. Министерството на икономиката и индустрията вече е изискало от ДКК всички документи за цесията, но те се оказали изчезнали, а всички служители си спомнят само отделни неща и папки. Прокуратурата образува дело, но не е съобщавала да са повдигнати обвинения.

Бургаската строителна компания „Артстрой 1 Инвестмънт” ще вдига нов мегабилдинг на мястото на бившия завод “Витоша” в София. Теренът на бул. „Черни връх“ (30.2 дка) е единственото “нещо”, което остана от приватизираното преди четвърт век най-голямо шивашко предприятие в страната с дългогодишен опит в производството и продажбата на униформени, предпазни и работни облекла. През 1999 г. предприятието беше придобито от Холдинг “Света София” , създаден през 1996 г. като приватизационен фонд. За придобития пакет от 81 869 акции, новите собственици заплащат малко над 245 000 долара. Върху бившите шивашки цехове ще се извиси нoв внушителен ĸoмплeĸc с четири 16-етажни кули, които ще са високи по 54 метра и ще “съвместят” в себе си жилища, офиси, търговски обекти, детска градина, подземни паркинги и вътрешен парк. Общата разгъна застроена площ на надземното застрояване ще е 107 000 кв. м, а на подземно ниво – 62 000 кв. метра. Планира се изграждането на 547 апартамента, от които 219 ще са едноспални, 254 – двуспални, 62 – триспални, а 12 ще са луксозни триспални и пентхауси. Намеренията на инвеститора са да вдигне още четири сгради. Всяка от тях ще е с кота корниз 50 м и кота било 54.5 м, което на практика означава над 15 етажа. Едната нова сграда ще се появи в източната част на имота и ще е с предимно с жилищни функции- жилища и търговски обекти. Втората нова сграда ще е в южната част и ще е със смесена функция – жилища, офиси и търговия. Тя ще се състои от три тела също с максимална кота корниз 50 м за всяко от тях. Телата ще имат общ партерен етаж с нежилищна функция и максимална кота корниз шест метра. Третата нова сграда ще е със същата максимална височина и със смесена функция. Тя ще се издигне в западната част на имота, по протежението на локалния паркинг на бул. „Черни връх“. Последната сграда ще е нежилищна – офиси и търговия – и ще на север. Освен висока част, в нея ще има и едноетажно застрояване с максимална кота корниз 8 метра.

Компанията „Деливъри Солюшънс“ С.А., Румъния („Сеймдей“) – вторият по големина куриер в Румъния, е уведомила Комисията за защита на конкуренцията за придобиване на самостоятелен контрол върху „ФЮРГЕФУТАР.ХУ Солгалтато Ертекешетьо Корлатолт Фелельошшегю Таршашаг“. Куриерската компания „Сеймдей“, част от най-големия онлайн търговец eMAG, е специалирана в търговия на дребно с нехранителни стоки, търговия на дребно с модни стоки, търговия на дребно със стоки втора употреба, доставка на храни, маркетингово посредничество, услуги за доставка на пратки.Тя работи в България от миналата година. ”Сеймдей” е популярна със своите автоматизираните шкафчета easybox. Придобиваното предприятие се занимава с организиране на трансгранични доставки и доставки, свързани с електронна търговия за бизнеси; опериране на платформа за доставки за малки и средни предприятия и потребители; услуги по изпълнение и логистика.

Проектът на “Клиф голф холидей клуб” АД от 2007 г. за изграждане на голф селище в местността “Табията”, община Балчик, включваше намерението на инвеститора да изгради селище върху обща площ от 963 дка със спортни голф полета, обслужващ център (хотелски комплекс и плувни басейни), спортен комплекс, атракционен комплекс, конна база и жилищна част от отделни квартали, пръснати из целия имот. Строителните фирми “Балканстрой” АД и “Бараж и Ко” ЕООД и регистрираната в Гибралтар компания „Триаком“, притежаваха най-голям дял в създаденото акционерно дружество. Така се ражда комплекс “Лайтхауз голф ризорт”. Българската инвестиция е в размер на 70 млн. евро, а в комплекса – освен игрището с 18 дупки, има един 5-звезден хотел и 5т жилищни зони с над 800 апартамента, къщи и вили. Българските компании се “оттеглят” от начинанието. И през 2011 г. правоприемникът на “Клиф голф холидей клуб” АД – „Лайтхауз голф ризорт” АД вече има навш чужди собственици от Гибралтар. А новият голям акционер – “Баухаус проджект мениджмънт лимитид” – е регистриран “още по-нататък” – чак на Карибите. И по-специално – в Сейнт Винсент и Гренадините (т.е. Малките Антили). Само за цвят, с минимален процент акции остава “Т. Трендафилов” ЕООД , собственост на Тихомир Трендафилов. Много скоро имотите му започват да се разпродават на безценица, тъй като финансовите искове за просрочени задължения и неизпълнени договори започват да се трупат. Следва протяжната процедура по обявяването на дружеството в несъстоятелност, започнала още през 2011 г. завършила окончателно на 21 май 2020 година. На 20 юни синдикът е обявил за публична продажба имотите на фалиралото дружество с началната тръжна цена от 2.461 млн. лева. Става въпрос за 33 самостоятелни обекта в комплекса, от 60 до 130 кв.метра. Дори всичко това да бъде разпродадено, дълговете на компанията едва ли ще могат да бъдат разплатени. За това говори и 17-страничния списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на “Лайтхаус голф ризорт” от май 2019 г., обявен в Търговския регистър. Най-големият сред тях е “Юробанк България” АД- с кредит от близо 7.5 млн. лв., отпуснат през 2008 година. А като прибавим тук и лихвите за забава, които до 2019 г. на двишават 9 млн. лева, сметката става доста солена. Националната агенция по приходите също е вписана като сериозен кредитор. Само публичните вземания за неплатени данъци са за около 800 000 лева. Плюс неплатените осигуровки на работещите тук, които с лихвите вече надхвърлят 500 000 лева. Кредиторите дълго ще чакат положителни новини, още повече, когато те трябва да дойдат от Гибралтар или от Вирджинските острови, където през 2021 г. е регистрирана последната компания собственик на фалиралото дружество – „Ханап инвестмънт енд файнънс“.

България трябва да ограничи бюджетните си разходи под 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП) и да запази равнището на държавния дълг в разумни граници в средносрочен план. За това настоява Европейската комисия, която издаде четири препоръки за икономическото развитие на нашата страна през тази и следващата година, за да запази фискалната си устойчивост. От ЕК ще изискат България да предприеме действия с представяне на средносрочния фискално-устройствен план в срок. В съответствие с изискванията на реформирания Пакт за стабилност и растеж за ограничаване на разходите държавата трябва да намали растежа на разходите си през 2025 г. до процент, който съответства на поддържането на сектор „Държавно управление“. От ЕК очакват от нашата страна да ускори изпълнението на програмите на политиката на сближаване и по Плана за възстановяване и устойчивост, с което се гарантира завършване на реформите с предвидените от него инвестиции до август 2026 г. Това може да стане чрез подобряване работата и повишаване на капацитета на администрацията, включително на регионално ниво, с осигуряване на качество на обществените поръчки и процедури, с укрепване на независимостта и функционирането на регулаторите, съветват от ЕК. Очакванията на Комисията са страната ни да завърши плана REPowerEU за енергийна инфраструктура, който предвижда внедряването на възобновяеми енергийни източници при осигуряването на централно отопление, включително от ветрогенератори. Препоръката към нашата страна е да подобри възможностите за съхранение на енергия и на електропреносната мрежа, както и да подпомогне енергийно бедните граждани.

През месец май за пръв път от началото на войната в Украйна вносът на газ в Европа от Русия изпревари американските доставки въпреки усилията на Стария континент да се откаже от руските горива. До този обрат доведоха еднократни фактори и все пак той подчертава затруднението на Европейския съюз да намали бъдещата зависимост на блока от Москва, която продължава да бъде основен доставчик за някои източноевропейски държави, пише Financial Times. След пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Москва намали доставките на газ по тръбопроводите си за Европа, а в отговор регионът увеличи вноса на втечнен газ, който се доставя със специализирани кораби, като САЩ са основен снабдител. Съединените щати изпревариха Русия по доставки на газ за Европа през септември 2022 г. и от 2023 г. насам представляват около една пета от доставките в региона. Но през май доставките на газ и втечнен природен газ от Русия са достигнали 15% от общите за ЕС, Обединеното кралство, Швейцария, Сърбия, Босна и Херцеговина и Северна Македония по данни на ICIS. Според същата консултантска агенция американският втечнен газ представлява 14% - най-ниското му ниво от август 2022 г. Промяната настъпва на фона на общо увеличение на европейския внос на руски втечнен газ, въпреки че няколко страни от ЕС настояват за налагането на санкции. В средата на 2022 г. Москва спря да доставя газ по тръбопроводи, минаващи през Северозападна Европа, но продължи доставките през Украйна, Турция и България. Доставките през май бяха повлияни от еднократни фактори, включително повреда на основно съоръжение за износ на втечнен газ в САЩ и повече доставки през Турция преди планираната поддръжка през юни. Търсенето на газ в Европа също остава сравнително слабо, като запасите са почти на рекордно високи нива за това време на годината.
През лятото Русия ще може да доставя втечнен природен газ в Азия по своя Северен морски път и това вероятно ще намали количеството, изпращано за Европа, а производството на втечнен природен газ в САЩ отново ще се увеличи. Транзитното споразумение между Украйна и Русия също приключва тази година, което излага на риск потоците по маршрута. Европейската комисия подкрепя усилията за създаване на инвестиционен план за разширяване на капацитета на тръбопроводите в Южния газов коридор между ЕС и Азербайджан. Високопоставен служител от блока твърди, че доставките по маршрута не са достатъчни, за да заменят 14 млрд. куб. метра руски газ, които в момента преминават през Украйна към ЕС всяка година.

Засиленият интерес на Турция към организацията БРИКС, която обединява Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, се дължи на желанието ѝ да бъде част от нарастващия икономически потенциал на организацията, която предлага нови възможности за сътрудничество и развитие, смятат турски анализатори, цитирани от агенция Синхуа. По време на официалното си посещение в Китай в началото на юни турският външен министър Хакан Фидан изрази стремежа на страната си да търси нови възможности за сътрудничество с различни партньори в платформи като БРИКС. Фидан присъства и на срещата на външните министри на блока в руския град Нижни Новгород на 10-11 юни. Засега не е сигурно дали Турция ще се присъедини към организацията в този момент, но тъй като икономическият блок продължава да се разраства, Турция ще иска да се възползва от възможностите за развитие, които той предоставя. "БРИКС вероятно ще доминира в световната икономика през следващите десетилетия, а Турция иска да бъде част от огромните възможности, които блокът предоставя в един многополюсен свят", каза пред Синхуа Али Огуз Дирийоз, който преподава международни отношения в Университета по икономика и технологии ТОББ (TOBB) в Анкара. Световната икономика все повече се ориентира към южнотихоокеанския регион, където растежът е значително по-висок. Ето защо Турция не може да остане безразлична към тези процеси, добави Дирийоз. Междувременно той подчерта, че "всяко потенциално решение (за присъединяване към БРИКС) няма да бъде взето в противовес на Европа, тъй като Турция е дългогодишен член на НАТО и европейските институции". Интересът на Турция към БРИКС е част от една икономически ориентирана дипломация, която не иска да пропусне нарастващата икономическа мощ на Азия в частност. Турция не гледа на БРИКС като на алтернатива на Европейския съюз, който е основният ѝ икономически партньор. Въпреки това разочарованието на Турция от зациклилия процес на присъединяване към европейския блок я подтиква да проучи различни възможности и алтернативни платформи. Източник: dir.bg