Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) прогнозира, че българският брутен вътрешен продукт (БВП) ще нарасне с 2,6 на сто през настоящата година и с 3 на сто през 2025 г. При предишния си доклад за икономическите перспективи – от септември 2023 г. банката имаше същите очаквания за икономиката на България. Положителен ефект върху икономическия растеж ще окажат забавянето на инфлацията и високо потребление, както и бавно възстановяващото се външно търсене. В България увеличаването на БВП се забави до 1,8 на сто през 2023 г. на фона на пониженото външно търсене и по-нисък принос на промишлеността и сектора на услугите, докато частното потребление в страната се увеличи с 5,4 процента. Силният ръст на заплатите и намаляващата инфлация, която достигна 3,1 на сто на годишна база през март 2024 г., доведоха до относително висок ръст на реалните възнаграждения през миналата година. Минималната заплата беше увеличена допълнително с почти 20 на сто през 2024 г. Също така растежът на инвестициите се ускори през второто полугодие на 2023 г., отчитат от ЕБВР. По-слабото търсене в ЕС доведе до спад на българския износ с 1,9 на сто миналата година (в реално изражение), компенсиран от по-значителен спад на вноса. В номинално изражение износът на България за европейски икономики извън ЕС, включително Украйна, е намалял с почти една пета през миналата година, отразявайки по-ниските експортни цени на горивата и електроенергията.

Между януари и март 2024 г. средната месечна работна заплата в България e 2198 лв. Увеличението спрямо края на 2023 г. е с 3.5%, а спрямо година по-рано - с 16.8%, съобщи Националният статистически институт. За година с най-голям процент увеличение са работещите в хотелите и ресторантите - 24.4%, но заплатите в сектора не успяват да наваксат и отново са сред най-ниските в страната. Най-високи са заплатите в дейностите: създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения - 5 252 лв.; финансови и застраховане - 3 395 лв.; енергетика - - 3 035 лв. Най-нископлатени са в: хотелиерството и ресторантьорството - 1 366 лв.; земеделието - 1 543 лв.

За последната година до 31 март портфейлите на банките в България са добавили нетните 4.02 млрд. лв. ипотечни кредити и 2.16 млрд. лв. потребителски заеми, с което задълженията на домакинствата вече възлизат на над 41.2 млрд. лв. След придобиването на Райфайзенбанк, ОББ се превърна в най-голямата банка в България. Добавянето на кредитния портфейл на закупената институция й позволи да излезе начело и в тази класация, като данни на БНБ показват, че Обединена българска банка е добавила нетните 2.9 млрд. лв. жилищни и 1.6 млрд. лв. потребителски кредити. Над 1 млрд. лв. нетни ипотечни кредити за периода добавя единствено Банка ДСК (бел. ред. 1.2 млрд. лв.). Следват УниКредит Булбанк (808 млн. лв.) и Пощенска банка (576 млн. лв.). Повече от 100 млн. лв. нови жилищни заеми са предоставили още две банки – Алианц Банк България (148 млн. лв.) и Първа инвестиционна банка (144 млн. лв.). При потребителските кредити след ОББ се нарежда Пощенска банка, която пък придоби БНП Париба Пърсънъл Файненс. Над 100 млн. лв. заеми са предоставили още Банка ДСК (624 млн. лв.) и Ти Би Ай Банк (478 млн. лв.), под тази граница са Централна кооперативна банка (98 млн. лв.) и Алианц Банк (92 млн. лв.). Банките са получили 527 млн. лв. лихви за предоставените заеми на населението за първите три месеца на годината.

В България предстои изграждането на нови зарядни станции за леки и товарни автомобили по т. нар. ТЕН-Т мрежа (Трансевропейска транспортна мрежа) с инвестиция в размер на 42, 4 милиона лева. Обектите ще бъдат поставени на основни пътни артерии и по магистралите в страната. Общият бюджет за зарядната инфраструктура е 92 милиона лева. От тях 49,6 милиона лева са предвидени да подпомогнат зарядната инфраструктура в пристанищата за обществен транспорт. Българската компания Eldrive обяви, че ще изгражда зарядни станции за електрически автомобили в Европа след заем от €40 милиона. ЕИБ отпуска заема на българския холдинг за инвестиции в България, Литва и Румъния. Отпуснатите средства ще бъдат похарчени за инсталиране на 8 472 зарядни станции за електрически автомобили в трите страни. Новите зарядни станции ще бъдат изградени през следващите три години, в подкрепа на чистата мобилност и на целите на Зеления пакт на ЕС за устойчив транспорт и декарбонизация. Споразумението е подкрепено от програмата InvestEU, чиято цел е привличането на повече от €372 милиарда допълнителни инвестиции през периода 2021-2027 година. Програмата привлича инвестиции за приоритетите в политиката на ЕС като зеления преход, конкурентоспособността, иновациите и устойчивата инфраструктура. Благодарение на помощта от InvestEU и финансирането от ЕИБ, Елдрайв Холдинг възнамерява да вложи близо €146 милиона за инсталирането на 4 376 нови зарядни станции за електромобили в Румъния, 2 575 в Литва и 1 530 в България. "Елдрайв Холдинг" е компания под контрола на български инвеститори. До момента тя вече експлоатира над 1 200 зарядни станции за електромобили в трите страни.

Частен съдебен изпълнител продава на търг производствената база на компанията за дограми и фасадни решения "Крупал" ЕООД. Началната цена е 2 869 280 лева за поземлен имот и индустриални сгради в Южната промишлена зона на Бургас. "Крупал" е основана през 2006 г. от Димитър Стоев. Нейни фасадни и прозоречни решения са внедрявани в хотели, логистична база на Lidl, плувния комплекс "Парк Арена" в Бургас, мол Strand в морския град и ред други. Компанията е била и бенефициент по ОП "Конкурентоспособност" с проект за Автоматизирана линия за производство на алуминиеви и ПВЦ врати и прозорци, който е получил близо 1 млн. лева европари през 2017 г. Още през 2019 г., обаче, частен съдебен изпълнител продава едностаен апартамент в Боровец, който е собственост на "Крупал". През годините броят на осигурените лица в дружеството се движи между малко над 20 и 50, като те рязко намаляват през лятото на 2021 г. - на практика всички заети в компанията са освободени. През март тази година ЧСИ запорира компанията по искане на "Прокредит Банк". В рамките на това дело е и настоящата публична продан. Тя включва поземлен имот с площ от 3264 кв.м и две сгради. Сред тях има производствен комплекс за преработка на стъкла с релсови кранове и офисна част.

Гопет Логистикс, част от Гопет транс - водеща спедиторска компания, инвестира 500 000 евро в соларна фотоволтаична система върху покрива на своята сграда. По този начин тя покрива повече от 60% от енергийните си нужди и се стреми към 100% енергийна независимост. Новата модерна складова база, разположена в индустриалната зона на Казичене, има всички необходими изисквания за съхраняване на основни стоки, включително и специализиран склад за опасни (ADR) материали. Всички операции се осъществяват и контролират с ERP система (Navi Trans), която е напълно интегрирана за управление в реално време на логистичните процеси, административни документи и счетоводни операции. Гопет Логистикс обслужва над 40 клиента от различни индустрии и направления: онлайн търговия, търговия на едро и дребно, бързооборотни стоки (в т.ч. бебешки адаптирани млека и каши с БИО сертификат), мода (дрехи и оборудване за магазини), електроника (черна и бяла техника), осветителни тела, строителни компоненти, соларни панели и др. Екипът на Гопет транс наброява около 400 служители, половината от които в България.

Антимонополната комисия стартира проверка на фирми, свързани с продуцента на риалити формати Нико Тупарев, за нелоялна конкуренция. В сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се твърди, че редица от дългогодишно изпълняваните от “Олд скул” ООД на Тупарев тв формати са започнали да се изпълняват от дружества, свързани или контролирани отново от Никола Тупарев и съдружниците му Мая Тодорова и Радослав Тушев. Сигналът е подаден от дружеството "Еко Брикет" АД и в него се твърди, че е извършено потенциално нарушение на конкуренцията от страна на “Ту Бай Ту” ООД, “Еф Хикс Камера” ООД и персонално от Никола Тупарев, Мая Тодорова и Радослав Тушев. Любопитна подробност е, че в борда на директорите на фирмата жалбоподател "Еко Брикет" АД е и самият Никола Тупарев. Търговският регистър твърди, че директори там са Александър Тошев, Георги Тошев и Никола Тупарев. Сигналоподателят посочва за себе си, че "Еко Брикет" АД от 2011 до 2020 г. осъществява импресарска, продуцентска и издателска дейност, поддръжка на ТВ техника и т.н., като приходите на дружеството са само дивиденти от дъщерното дружество "Олд Скул" ООД. "Олд Скул" развива успешна търговска дейност до 2017 г. като изпълнителен продуцент на известни телевизионни формати с БНТ, “БТВ Медиа Груп” и “Нова Броудкастинг Груп”. Сред тях са: “Животът е вкусен” (2016 – 2018 г.), различни сезони на Big Brother и VIP Brother, “Фермер Търси жена“ 2015 – 2016 г., „Звездни стажанти“ 2016 г., „Черешката на тортата“ 2016 – 2022 г., “Аз обичам България“ 2011 – 2017 г.” и др. През 2017 г. по настояване на Тупарев (акционер в “Еко Брикет”АД) в “Олд Скул” ООД са приети като съдружници Мая Тодорова и Радослав Тушев, които изпълняват повечето от проектите на дружеството и имат значителен опит като продуценти, се посочва в сигнала. "Ту Бай Ту" ООД с директори Никола Тупарев и Витомир Съраиванов и “Еф Хикс Камера“ ООД с управител Никола Тупарев и директори Мая Тодорова и Радослав Тушев извършват нарушения на конкуренцията. Твърди се, че редица от дългогодишно изпълняваните от "Олд скул" ООД формати са започнали да се изпълняват от дружества, свързани или контролирани от Никола Тупарев и съдружниците в "Олд Скул" – Мая Тодорова и Радослав Тушев. В сигнала се посочва, че въпреки че Тупарев е поел изрично задължение по чл. 142 от Търговския закон като управител на "Олд Скул" ООД да не осъществява лично или чрез други дружества дейност, сходна на посоченото дружество, същият извършва лично или чрез други дружества конкурента дейност -споменатите "Еф Хикс Камера" ООД, "Ту Бай Ту" и още "Бългериан Филм Продъкшан Сървисис" ООД, "Репъблик ъф контент" ООД, "НМТ България" ООД, "Кулинарната България“ ООД".

„София комерс – Заложни къщи“ АД ще разпредели на предстоящото Общо събрание на акционерите на 21 юни брутен дивидент по 0,08 лева на акция от печалбата за 2023 г. Общата сума, която компанията ще изплати на инвеститорите, е в размер на малко под 715 хил. лева. От останалата част от печалбата за миналата година 389 022,37 лева, или една десета, се предвижда да се отнесе за попълване на фонд „Резервен“ на дружеството. Остатъкът ще се отнесе като неразпределена печалба, посочва се в документите. В последната година акциите на „София комерс – Заложни къщи“ поскъпват с над 33%, а пазарната капитализация на дружеството достига над 33,6 млн. лева.

Съветът на ЕС прие целия пакт за миграцията и убежището, който ще реформира европейска рамка за управление на убежището и миграцията. Новите правила ще влязат в сила от 2026 година. Според тях всяка година ще се разпределят до 30 хил. мигранти между държавите членки, за да се намали тежестта на граничните държави. Той предвижда създаването на центрове по границите на ЕС, в които по ускорени процедури да се прави оценка на търсещите убежище. Тези, които нямат право да остават в ЕС, ще бъдат по-бързо връщани в страните, от които идват. Полша, Унгария и Словакия гласуваха против приемането на новия европейски пакт за миграцията и убежището, а Чехия, Малта и Австрия се въздържаха.    Страните членки разполагат с две години, за да приложат пакта в националните си законодателства. Съветът прие общо 10 законодателни акта, които реформират цялата европейска рамка за управление на убежището и миграцията. Основният акцент е задължителната гранична процедура. Тя ще се прилага за определени категории лица, търсещи убежище (например тези, които идват от държави с нисък процент на признаване на убежище). Целта на процедурата е да се направи бърза оценка на външните граници на ЕС за това дали молбите са неоснователни или недопустими. Лицата, които са в гранична процедура за предоставяне на убежище, нямат право да влизат на територията на ЕС. Новите правила за актуализираната база данни Евродак“ ще позволят събирането на по-точни и пълни данни, включително биометрични, за различни категории мигранти. Тук влизат и кандидатите за международна закрила, както и лица, пристигащи незаконно в ЕС. Това ще подобри контрола върху незаконната миграция и неразрешените движения, смятат от Съвета. За да се справят по-добре с кризисни ситуации, държавите членки могат да правят изключения от някои правила и да поискат засилена солидарност от други държави от ЕС. Възможните дерогации се отнасят например до крайните срокове за регистриране на кандидатите за убежище и продължителността на граничната процедура. Кризисният механизъм се използва само при изключителни обстоятелства и за времето, което е строго необходимо за справяне с кризисни ситуации или форсмажорни обстоятелства. Той подлежи на разрешение от Съвета на ЕС. Обширният законодателен пакет обаче ще влезе в сила едва през 2026 г., така че не осигурява незабавно решение на проблема, който подхрани една от най-големите политически кризи в ЕС, тъй като държавите имат разногласия кой трябва да поеме отговорността за мигрантите, когато пристигнат, и дали други страни са длъжни да помагат.

Продажбите на дребно в САЩ през април са останали без промяна от март, тъй като инфлацията е продължила да се покачва, а високите лихви са направили по-трудно поемането на нови заеми, предаде Асошиейтед прес. Продажбите на дребно през април са последвали коригирания темп от 0,6 на сто през март, според публикуваните днес данни на търговското министерство. Броят им е нараснал с 0,9 на сто през февруари след спад с 1,1 на сто през януари, което се дължи частично и на лошото време. Като се изключат продажбите на бензина и на автомобили, продажбите на дребно са намалели с 0,1 на сто. Онлайн продажбите са се понижили с 1,2 на сто, докато бизнесът в електронните магазини е нараснал с 1,5 на сто. Продажбите в магазините за мебели са се свили с 0,5 на сто. Данните показват само частична картина на потребителските разходи, тъй като те не включват неща като пътувания и настаняване. Въпреки това в ресторантите, които са отделна категория, отчитана в месечния доклад за продажбите на дребно, продажбите са нараснали с 0,2 на сто от март.

Китай излезе на първо място сред търговските партньори на Индия през фискалната година 2023-24 (приключила на 31 март). Това съобщи вестник Business Standard с позоваване на данни от аналитичния център на Global Trade Research Initiative (GTRI). Обемът на двустранната търговия между Индия и Китай възлиза на 118,4 млрд. USD. Вносът на китайски стоки се е увеличил с 3,24%, достигайки 101,7 млрд. USD, износът на Индия за Китай се е увеличил с 8,7% (до 16,67 млрд. USD) в сравнение с предишния период. финансова година. Китай е един от основните доставчици на Индия на електронни и телекомуникационни продукти, смартфони и модерни технологични компоненти. "През фискалната година 2023-24 Индия е внесла телекомуникационно оборудване и смартфони на стойност 4,2 млрд. USD от Китай, което представлява 44% от общия внос в тази продуктова категория. Вносът на китайски лаптопи и персонални компютри достигна 3,8 млрд. USD, което представлява 77,7% от вноса на Индия в този сектор и показва силна зависимост от китайската технология, се казва в доклада на GTRI. В процъфтяващия сектор на електрическите превозни средства, зависимостта на Индия от Китай също е голяма, като вносът на китайски литиево-йонни батерии за електрически превозни средства се оценява на 2,2 милиарда долара, което представлява 75% от покупките на това оборудване в чужбина от Индия. Според статистиката на GTRI през изминалата фискална година Китай изпреварва САЩ, които заемат първо място в списъка на търговските партньори на Индия през предходните две години. През разглеждания период търговията между Индия и САЩ достигна 118,3 млрд. USD, след като износът падна с 1,32% до 77,5 млрд. USD в сравнение с предходната фискална година, докато вносът падна с 20% до 40,8 млрд. USD.  fakti.bg