Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България за януари и февруари се оценява на 260,2 млн. евро, като намалява с 497 млн. евро (65,6%) спрямо същия период година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще. През февруари потокът е положителен в размер на 147,6 млн. евро, при положителна стойност от 340,4 млн. евро за февруари 2023 г. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е с положителен знак и възлиза на 16,6 млн. евро за първите два месеца на 2024 г. Той е по-малък с 44,8 млн. евро от този за същия период на миналата година, който е положителен в размер на 61,4 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е положителен в размер на 0,04 млн. евро, при положителен нетен поток от 3,2 млн. евро за януари – февруари 2023 г. Статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 270,8 млн. евро, при положителна стойност от 758,3 млн. евро за януари – февруари 2023 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е на минус с 27,2 млн. евро, при отрицателна стойност от 62,5 млн. евро за януари и февруари 2023 г. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за първите два месеца на 2024 г. са от Италия (78 млн. евро), Нидерландия (67,7 млн. евро) и Гърция (41,1 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Израел (28,3 млн. евро) и Австрия (2,4 млн. евро). Нетният поток на преките инвестиции в чужбина за първите два месеца на тази година е за 19,1 млн. евро, при 135,9 млн. евро за януари – февруари 2023 г. Само през февруари нетният поток е на плюс с 11,5 млн. евро, при положителна стойност от 57,7 млн. евро за февруари 2023 г.

Строителството в България през февруари се повишава с 1,5% след растеж с 1,1% през януари и с 0,3% в края на 2023 г., сочат данните на Евростат. Продукцията в българското строителство на годишна база се повиши през февруари с 3,3% след два поредни месеца на стагнация, като това е първото нарастване спрямо година по-рано от март 2023 г. насам. Продукцията в строителния сектор на еврозоната и в целия ЕС нарасна през февруари с 1,8%, като в същото време се повиши в България за трети пореден месец, показват данни на Евростат. Строителството в ЕС се повиши с 1,8% спрямо януари, когато отбеляза спад с 1,2%, като в рамките на еврозоната продукцията в строителството също нарасна с 1,8% след слабо повишение с 0,2% в началото на годината. Най-силен ръст през февруари отбеляза строителството в Австрия (скок с 9,3%), следвана от Германия (със 7,9%) и Словения (с 6,3%), докато най-голям спад на продукцията в строителството беше отчетен в Унгария (спад с 8,5%), Франция (с 2,1%) и Швеция (с 0,9%). Спрямо година по-рано продукцията в строителния сектор на ЕС се сви с 0,6% след спад с 0,9% през януари, а в рамките на еврозоната строителството отбеляза понижение с 0,4% след понижение с 0,3% месец по-рано. Най-силен спад на годишна база на строителството през февруари беше отчетен в Нидерландия (понижение с 12,9%), Финландия (с 6,9%) и Австрия (с 5,9%), докато най-солидно повишение отбеляза строителството в Испания (с 8,3%), Португалия (с 4,4%) и Чехия (с 3,7%).

Центърът за градска мобилност (ЦГМ) е избрал нова компания за поддръжката на електронните табла по спирките на столичния транспорт - телеком компанията А1. Това се случи, след като ЦГМ промени прогнозната цена в търга за следгаранционна поддръжка на ел.-таблата. Първо през юни 2023 г. общинското дружество обяви бюджет от 480 хил. лв., какъвто даваше в последните две години, но не получи оферти от нито една компания. Шест месеца по-късно обяви нов търг, този път за 828 хил. лв. без ДДС или близо 1 млн. лв. с ДДС, в който се явиха четири кандидата: "Телелинк инфра сървисис", собственост на "Телелинк България", "Сиском инженеринг", телекомът А1 и "Ентърпрайз комюникейшънс груп", която е собственост на Siemens. Бюджетът от 828 хил. лв. без ДДС се предвижда да отиде за следгаранционната поддръжка на 1251 електронни табла.

Германската верига за облекла, която продава продукти на различни брандове - Peek&Cloppenburg, отвори четвъртия си обект в България. Тя има магазини в над 16 държави. Обектът, който е на два етажа, отвори врати в мол "Парадайс", където на 2800 кв.м площ предлага стоки на над 100 марки. В този обект има и зона със спортно-елегантни артикули за по-младите. Компанията има седалища в Дюселдорф и Виена, над 160 физически и 5 онлайн магазина. Има над 16 хил. служители.

Главният архитект на София издаде разрешително за строеж на нова сграда, предназначена за складове, шоурум, офиси и шивашки цех. Тя ще се намира в местността „Комуникационна връзка между жк. „Дружба“ 1 и „Дружба“ 2“ в столичния район Искър. А разрешителното за строеж е влязло в сила на 11 април 2024 г. Компанията, която ще строи цеха, е „Лортън“ ЕООД. Това е най-голямата фирма за машинна бродерия в България. Тя е създадена през 1900 г. в град София, а управител и едноличен собственик на капитала е Людмила Панчева. Компанията вече има едно производство в София, което е специализирано в изработването на ризи, рекламни шапки, тениски, мъжки, детски и дамски униформени облекла. Новият цех ще бъде с големина от около 3300 кв. метра. Строителният надзор ще се извършва от софийското дружество „Билд Контрол Консулт“. Компанията се занимава основно с оценяване на инвестиционни проекти, упpaжнявaнe нa cтpoитeлeн нaдзop, извъpшвaнe нa пpeдинвecтициoнни пpoучвaния и кoopдинaция нa cтpoитeлния пpoцec дo въвeждaнeтo нa cтpoeжитe в eкcплoaтaция. Негов управител и едноличен собственик е Борянка Атанасова.

Компанията за небанково финансиране „Ай Ти Еф Груп“ АД отчита ръст на приходите от лихви от близо 60% и ръст на печалбата от 76% през 2023 г. в сравнение с 2022 г. Компанията отчита приходи от лихви в размер на 16,159 млн. лева към края на миналата година в сравнение с 10,132 млн. лева година по-рано, което е с 59,5% повече на годишна база. Общите приходи нарастват с малко над 54% до 16,452 млн. лева при 10,662 млн. лева за 2022 г. „Ай Ти Еф Груп“ увеличава разходите с 51% на годишна база до 14,145 млн. лева към края на 2023 г. в сравнение с 9,351 млн. лева за предходната 2022 г. Дружеството отчита печалба в размер на малко над 2 млн. лева за 2023 г. при 1,17 млн. лева за 2022 г., което е със 76% повече на годишна база. Дружеството подготвя емитирането на нови облигации чрез частно предлагане с 13% фиксирана годишна лихва. Емисията е на стойност до 3,9 млн. евро. Дружеството вече има една емисия облигации, издадена през 2019 г., която е листната за вторична търговия на БФБ-София.

Нетните приходи от продажби на фирмата „Херти“ АД, специализирана в производството на алуминиени, пластмасови и композитни капачки и дозатори за алкохолната и винената индустрия, са намалели. През първото тримесечие са спаднали до 17.45 млн. лв. при 23.16 млн. лв. година по-рано. При това се отчита и лек спад на нетната печалба – от 2.56 млн. лв. през 2023 г. до 2.21 млн. лв. в края на март тази година. Основни акционери в шуменската фирма са “ИГМ холдинг” – Австрия с дял от 33.27% от капитала, Александър Юлиянов (председател на съвета на директорите) с 33.22%, Захари Захариев (главен изпълнителен директор) с 25.23% и Елена Захариева (директор за връзки с инвеститорите) с 7.99% от книжата с право на глас. Останалите акции са собственост на дребни индивидуални инвеститори.

Преди десетилетие Гърция бе в разгара на унищожителна дългова криза, белязана от години на икономии, трудности и безредици. Сега официални лица и инвеститори казват, че 2024 ще бъде годината, в която възстановяването ѝ най-накрая ще завърши, пише Ройтерс. Прогнозите са гръцката икономика да се разрасне с почти 3% тази година, като размерът ѝ ще доближи този отпреди кризата от 2009 г. и засега задминава средното увеличение в еврозоната от 0,8%. Разходите за заеми потънаха под тези в Италия, а банките, спасени по време на кризата, са готови да бъдат напълно приватизирани за пръв път от десетилетия – ход, който според някои от най-големите инвеститори в страната е последен сигнал за нормалност. Сега страната е изправена пред нов проблем: да бъде препъната от стагнацията в същите тези гиганти на еврозоната, които някога наложиха строги реформи върху икономиката ѝ.
за първи дивиденти към акционерите от 2008 г. След години извън международните пазари Гърция си върна инвестиционния рейтинг през 2023 г. Когато спасителният фонд на страната миналия месец продаде дела си в Piraeus Bank – една от най-големите банки в страната, продажбата бе презаписана осем пъти. Предизвикателствата обаче остават. Намаляващата раждаемост и недостигът на работна ръка заплашват перспективите в дългосрочен план, а разпространението на свързани с климата бедствия като горски пожари и наводнения натежават на държавните финанси. За да гарантира дългосрочен растеж, страната трябва да се диверсифицира отвъд типичните икономически двигатели на туризма, имотите и услугите. Над половината от преките чуждестранни инвестиции в Гърция, които през 2022 г. възлизат на около 7,5 млрд. евро, идват от северноевропейски страни като Франция и Германия, които се борят със слаб растеж. Гръцкият износ, например селскостопански стоки, горива и фармацевтични продукти – две трети от които се насочват към ЕС – е спаднал с почти 9% миналата година. Икономическият растеж се е забавил до 2% през 2023 г., отчасти в резултат на забавящите се съседни икономики. Десетилетия на необуздано укриване на данъци и преразход застигнаха Гърция през 2009 г., когато тя изпадна в рецесия и правителството разкри огромна дупка във финансите, която предизвика шокови вълни на световните пазари. До 2015 г. тя подписа три спасителни плана с еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) на обща стойност 280 млрд. евро. В замяна тя се съгласи на икономии, които намалиха заплатите и пенсиите в публичния сектор и предизвикаха години на бурни протести. Откакто Гърция излезе от спасителната програма през 2018 г., тя съживи банковата си система и разчита единствено на дългови пазари за своите нужди от заеми. През 2022 г. се изплати на МВФ две години предсрочно.

Доларът продължава да бъде най-популярната валута в света за международни разплащания през международната система за междубанкова информация и разплащания SWIFT, увеличавайки дела си през март до 47,37% от 46,56% през февруари. В същото време, делът на еврото през март се понижи до 21,93%, спрямо нивото от 23,25% за февруари. Британският паунд също така традиционно влиза в челната тройка на валутите, използвани при международни плащания чрез системата SWIFT. Делът му през март е 6,57%, което е малко под нивото от февруари от 6,9%. Делът на юана в международните разплащания през SWIFT през март достигна исторически рекорд от 4,69%  след спад през февруари. Досега най-високият дял на китайската валута в плащанията чрез SWIFT беше отчетен през ноември 2023 г., когато той нарасна до 4,61%.

Русия напредва с изграждането на двата нови транспортни коридора, свързващи Азия и Европа. Корабните и железопътните мрежи през Иран и Северно море могат да съкратят с между 30% и 50% времето за транзитен превоз в сравнение с преминаването през Суецкия канал и да преманат свързаните със сигурността проблеми в Червено море, произтичащи от атаките на хусите, провокирани от войната в Газа. Сериозно предизвикателство е остарялата иранска инфраструктура, която бави разширяването на Международния транспортен коридор Север Юг (INSTC), който свързва Индия с европейската част на Русия. Остават и пречките пред маршрута през Северно море (NSR), въпреки че климатичните промени топят арктическия лед. Русия се подготвя да инвестира над 25 млрд. щ. долара, за да обнови прехода през Иран и да подобри съоръженията по руската арктическа брегова линия, включително и създаването на флот от произведени у дома ледоразбивачи. Правителството планира и патрули по маршрута през Северно море чрез мрежа от бази за дронове. Русия отпусна заем от 1.3 млрд. евро на Иран през май 2023-а за изграждането на важна липсваща железопътна връзка от 162 км, която свързва град Рашт с азербайджанското пристанище на Каспийско море Астара. След като участъкът бъде завършен, по него ще могат да пътуват и товарни влакове от Санкт Петербург до Бандар Абас – главното иранско пристанище на Персийския залив. Транспортният капацитет на този маршрут, който включва и по-дълга железопъна линия през Централна Азия и Транс-Каспийската мрежа, може да се увеличи с 85% – до 35 млн. тона годишно, до 2030-а, по оценка на Евразийската банка за развитие. Коридорът ще свързва Русия с Иран и Индия с потенциал да включи и останалата част на Южна Азия, Персийския залив и Африка. През август 2023-а Русия изпрати първия си директен товарен влак до Саудитска Арабия. Благодарение основно на продажбите на суров петрл и покупките на електроника, промишлено оборудване и коли, търговският обмен между Русия и Китай достигна рекордните 240 млрд. щ. долара рез 2023-а – над двойно повече от реализираните 108 млрд. долара през 2020-а. Търговията с Индия пък е била в размер на 64 млрд. долара срещу грубо 10 млрд. долара три години по-рано заради ударните покупки на руско черно злато от индийска страна. Разрастващият се търговски оборот с Китай вече притиска Русия да харчи милиарди за обновяването на широката си железопътна източна мрежа, за да увеличи капацитета на Транс-Сибирската и Байкало-Амурската главна линия до 2030-а.  Работата по развитието на коридора през Северно море се забави от наказателните мерки на Запада, блокирали руския план за износ на втечнен природен газ от завода Arctic LNG 2 до Азия след като ключови чуждестранни инвеститори замразиха участието си в проекта. Санкциите спират и изпълнението на договорите на завода за специализирани танкери-ледоразбивачи, които да превозват втечненото гориво през замръзналите води. Китайската корабна компания Cosco престана да използва този маршрут от 2022-а, въпреки че пътуването от китайското пристанище Далян до Ротердам в Нидерландия през NSR е около 33 дни, а през Суецкия канал – 48 дни. Целият транзит между Азия, Северна Америка и Европа през Арктика, който през 2021-а е имал 40% дял в корабния оборот, е спрял заради  опасения да не стане обект на санкции. Това положение се запазва въпреки продължаващите атаки на бунтовниците хуси срещу търговски кораби в Червено море, принудили западните корабни фирми да не плават през Суецкия канал и да пътуват през по-дългия маршрут, заобикалящ нос Добра надежда. Въпреки геополитическите рискове за интернационалния трафик през NSR, пристанищният оператор на логистичната мултинационална компания на Обединените арабски емирства DP World подписа през октомври споразумение с държавната руска фирма “Росатом” за разработването на контейнерни превози по маршрута между Владивосток и Мурманск. През януари започна строежа на петия от общо седем атомни ледоразбивача, които да обслужват NSR. Междувременно, Индия инвестира в Чабахар – единственото иранско пристанище с пряк достъп до Индийски океан, след като беше изключена от американските санкции. Подпомаганото от Русия изграждане на железопътна връзка през Иран отваря пътя до Централна Ази, включително и до изключително важния Афганистан, и “предлага по-къс маршрут до Европа”, коментира Вайшали Басу Шарма – бивш консултант в секретариата на индийския Съвет по национална сигурност. Тя допълва, че “развиващите се пазари най-накрая са се освободили от хегемонията на развитите държави”.