През третото тримесечие на 2024 г. в България са издадени разрешителни за строеж на 9215 жилища в 2113 сгради с обща разгърната застроена площ (РЗП) 1 115 206 кв.м. В сравнение със същия период на миналата година предвидените жилища са с 6% по-малко - през 2023 г. са били 9805. В страната средният брой жилища на сграда е 4.4, при 4.7 през същия период година по-рано. При общата РЗП също се наблюдава спад от 1.8%, или над 20 000 кв.м. Средната площ на едно жилище обаче се увеличава до 121 кв.м при 116 кв.м през 2023 г. В София НСИ регистрира спад в броя на разрешените жилища - от 4099 през миналата година на 2414 през 2024 г. Той е от много чувствителните 41%, като общата РЗП намалява с 35%. Средният брой жилища в сграда също е спаднал от 12 през 2023 г. на 9 през 2024 г., докато средната РЗП на жилище се е увеличила с 10.2% - от 106 кв.м през 2023 г. на 117 кв.м през 2024 г. В област Пловдив през третото тримесечие се наблюдава ръст в почти всички показатели - броят на жилищата се е удвоил до 2498, а общата РЗП е нараснала с 88.4%. Средният брой жилища в сграда нараства от четири през 2023 г. на осем през 2024 г., но средната РЗП на жилище намалява от 122 кв.м на 112 кв.м. В област Варна броят на разрешените жилища също намалява - с 11.2% - от 933 през третото тримесечие на 2023 г. на 829 през същия период на 2024 г. Средният брой жилища на сграда също намалява от шест на пет. Средното РЗП на жилище обаче се увеличава от 94 кв.м на 118 кв.м. В Бургас разрешените жилища са по-малко с 23.2% (238 единици). Въпреки това НСИ отчита 29% повече сгради и 26% по-голяма средна площ на жилище. При 98 кв.м през 2023 г. тази година тя достига 123 кв.м. Като се има предвид, че средният брой жилища в сграда в Бургас е намалял от шест през 2023 г. на четири през 2024 г. За периода юли-септември, в страната са започнати 6707 жилища с 935 057 кв.м. РЗП в 1553 жилищни сгради. На национално ниво започнатите жилища са с 11.5% по-малко. Най-значителен спад е регистриран в София - с 40.4%, или 1194 жилища по-малко спрямо миналата година. В Бургас също се отчита спад от почти 28% до 619 жилища, или с 238 по-малко в сравнение със същия период през 2023 г. В Пловдив и Варна обаче започнатите жилища нарастват със 76% и 24.6% съответно - 521 жилища повече в Пловдив и 219 във Варна. Средният брой жилища в сграда намалява в София - от 11 на осем спрямо същия период на миналата година и от 11 на пет в Бургас. Той расте в Пловдив (от три на пет) и Варна (от пет на девет) спрямо 2023 г. На национално ниво РЗП е нараснала с 8%, но в София се наблюдава спад от 5.3%. В Пловдив и Варна е отчетен значителен ръст в РЗП - с 86.7% и 35.6% съответно, което подчертава активността на строителството в тези градове. Варна се откроява и с най-висок ръст в средното РЗП на сграда - с 103% на годишна база, от 503 кв.м през 2023 г. на 1019 кв.м през 2024 г. През третото тримесечие се наблюдава тенденция на нарастване на средната РЗП на жилище и в четирите големи града. В София ръстът е най-значителен - с 59% - от 109 кв.м на 174 кв.м, според НСИ. В Пловдив увеличението е от 128 кв.м на 135 кв.м, а във Варна - от 99 кв.м на 108 кв.м. В Бургас няма промяна, като средната площ остава 112 кв.м.

В България обемът на търговията на дребно е нараснал с 0,4 на сто през септември спрямо предходния месец, обръщайки спад (0,8 на сто) през август. На годишна база спрямо септември 2023 г. обемът в търговията на дребно в България се е повишил с 4,8 на сто, сочат първите, сезонно коригирани, оценки на европейската статистическа агенция Евростат. Oборотът в търговията на дребно се е увеличил с 0,5 на сто в еврозоната и с 0,3 в ЕС през септември спрямо предходния месец, показват още данните на Евростат. През август обемът на търговията на дребно е се увеличи 1,1 на сто в еврозоната и с 0,9 на сто в ЕС. Сред държавите членки, за които има налични данни, най-високите месечни увеличения на общия обем на търговията на дребно са регистрирани в Белгия, Дания и Хърватия (2,1 на сто за всяка), Германия (1,2 на сто), Австрия и Словакия (1,1 на сто за всяка). Най-голям спад се наблюдава в Словения (2,6 на сто), Полша (2,0 на сто) и Финландия (1,6 на сто). В еврозоната през септември спрямо август 2024 г. обемът на търговията на дребно с храни, напитки и тютюн е спаднал с 0,4 на сто, сочат данните. При нехранителните продукти (с изключение на автомобилните горива) оборотът е нараснал с 1,1 на сто. При автомобилните горива ръстът е с 0,2 на сто през септември на месечна база.

Химическият гигант "Агрополихим" възнамерява непряко да придобие дял в своя голям конкурент на торовия пазар у нас - "Неохим", чрез сделка с участието на две на пръв поглед несвързани с двете групи компании - "Феборан" ЕООД и "Рея Венчърс" ЕАД. "Феборан" ЕООД притежава 20,30% от акциите на торовия завод. Чрез него в димитровградската компания влязоха с дял австрийската Borealis AG и First Energy Bank of Bahrain. През 2017 г. банката излезе от тази инвестиция. През миналата година Borealis продаде азотния си бизнес на чешката Agrofert. На нея беше прехвърлен и "Феборан". Тогава обявените намерения на новия собственик бяха за дълготрайно обвързване с българския торов бизнес. От друга страна, "Рея Венчърс" ЕАД е с едноличен собственик на капитала базираното в Девня "Агрополихим" АД.

Национална електрическа компания (НЕК) провежда пазарна консултация за инсталиране на системи за съхранение на енергия в няколко водноелектрически централи (ВЕЦ). Амбициите на дружеството са да оборудва четири ВЕЦ-а със системи за съхранение на електроенергия с общ капацитет за съхранение близо 280 MWh. На ВЕЦ „Алеко“ и ВЕЦ „Студен кладенец“ се планува батерия (за всеки) с капацитет 101.52 MWh и номинална мощност 30 MW. За ВЕЦ „Девин“ се предвижда батерията да е с капацитет 56 MWh и номинална мощност 25 MW. При ВЕЦ „Тополница“ идеята е системата да е с общ капацитет 20 MWh и номинална мощност 10 MW. През септември НЕК вече започна пилотен проект за поставяне на батерия при ВЕЦ „Въча 1“ като пусна обществена поръчка за изграждане на инфраструктурата и доставката на системата на стойност 6.8 млн. лв. Тя вече е приключила като предизвика голям интерес - 11 участника са подали заявление и в момента тече оценка на кандидатурите. Това са „Централна енергоремонтна база“ (ЦЕРБ), „Коем Груп“, „Соларити БГ“, „Електрисити“, „АТП-Атомтоплопроект“, „Телелинк Инфра Сървисис“, „Бриабилд-Солар“, „Ер Енд Джи Проджектс“, обединение „Джи Би ЕС - Ай Пи Ес“ („ГБС Енерджи Сълюшънс“, „Солар Джи“, „Интернешънъл Пауър Съплай“), „Мега Ел“, „Ен Ер Джи Софт“. Идеята за батериите е да работят изцяло на пазарен принцип – зареждане на батериите в часовете с ниски цени на електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и съответно разреждане в часовете с високи.

На обявената от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) обществена поръчката за доставка на хранителни продукти в затворите са се явили само два кандидата, единият от които вече 10 години има договори, някои получени без състезание, с ГДИН за доставки на храните за затворници в цялата страна. Кандидатите, подали оферти, са обединението "Чех груп" и "Фууд деливъри експрес". "Чех груп" включва две компании и изпълнява въпросните доставки на храни за затворите от 2014 г. насам. Едната от фирмите е великотърновската "Чех Йосиф Новосад", която е официално собственост на 27-годишният Йосиф Новосад, а негов съдружник е Пламен Стефанов Пенчев. Фирмата е голям производител на колбаси, млечни продукти и т.н. и има над 56 млн. лв. приходи за 2023 г. Партньор й е "Финанс груп 2013", чийто собственик е Ирина Бенчева Георгиева. Компанията има 1.8 млн .лв. приходи за 2023 г. и 1.4 млн. лв. за 2022 г. Другият кандидат в търга е "Фууд деливъри експрес", която е собственост на Георги Цанков, бивш председател на общинския съвет в Родопи и негов дългогодишен и настоящ член.

Веригата американски пицарии "Papa Johns" планира да открие три обекта в София до края на 2024, както и да предложи бърза доставка до дома, съобщи Владимир Тодоров - генерален мениджър на Papa Johns за България и Румъния. На 14 ноември ще отвори врати първият обект на Papa Johns в страната - на столичната улица "Казбек" 62 (близо до кръстовището на бул. "България" и "Т. Каблешков"), който ще е с 68 седящи места. Вторият ресторант ще е в софийския "Младост 1" и ще бъде открит до края на 2024. Третият е в кв. "Орландовци", където е българският офис на веригата. Програмата за експанзия предвижда през 2025 да бъдат отворени седем пицарии Papa Johns, а до края на 2027 - над 20, които ще са в София и в някои от другите големи градове. Papa Johns е част от топ 3 американски мултинационални вериги ресторанти за пица, заедно с Domino's, която стъпи в България през 2010, и Pizza Hut, която откри обекти в София през 1995, но ги затвори през 2011 и cлeд тoвa ce изтeгли нaпълнo от страната. Официалният франчайз договор на Papa Johns за България е сключен в края на 2023. Фирмата, през която Papa Johns оперира в България, е новоучредена - "Иъмфреш", регистрирана е в Стара Загора и е собственост на Петър Димов Стоянов. По думите на Владимир Тодоров навлизането на Papa Johns е подкрепено от обединение на инвеститори, занимаващи се с хотелиерство, ресторантьорство, строителство, търговия, които ще финансират експанзията на веригата със собствени и с привлечени средства. Централната сграда на Papa Johns е вече факт, построена е върху собствена земя и се намира в столичния кв. "Орландовци". Тя приютява администрацията, производството на тесто, склад за суровините, логистичните бусове, както и тренировъчната кухня, в която служителите на Papa Johns се обучават, преди да започнат работа с клиенти. Според официалните условия на Papa Johns собствениците на франчайз права плащат еднократна такса от 25 000 щатски долара на ресторант, 5% роялти от нетните продажби плюс 8% от нетните продажби такса за реклама. Договорът е за 10 плюс 10 години.

Kypиepcĸaтa ĸoмпaния Ѕаmеdау oбяви, чe зaпoчвa дa дocтaвя нe caмo дo мpeжaтa cи oт aвтoмaти, нo и дo 600 пapтньopcĸи oбeĸтa в 171 нaceлeни мecтa y нac. Toвa пpaви мpeжaтa ѝ нaй-гoлямaтa в Бългapия - cлeд caмo двe гoдини и пoлoвинa дeйнocт в cтpaнaтa. B ЅАМЕDАY роіnt ĸлючoв пapтньop e "Бългapcĸи пoщи" EAД, чиитo нaд 320 cтaнции вeчe oбcлyжвaт и ĸлиeнти нa ĸoмпaниятa. Bĸлючвaт ce cъщo нaд 60 oфиca нa СаѕhСrеdіt, близo 30 нa Fаѕtрау и 120 aптeĸи "Mapeшĸи". Taĸa зa двe гoдини и пoлoвинa дeйнocт y нac, Ѕаmеdау вeчe дocтaвя дo oĸoлo 1500 лoĸaции - a дo Чepния пeтъĸ щe дocтигнaт пoчти 1600. Toвa ca нaд 950 aвтoмaтa еаѕуbох и 600-тe пapтньopcĸи oбeĸтa. Oт ĸoмпaниятa oтбeлязвaт, чe pъcтът зa гoдинa e c 400%. Oбщo в Бългapия, Pyмъния и Унгapия мpeжaтa зa дocтaвĸи извън дoмa e c пoчти 7000 тoчĸи и e вoдeщa в peгиoнa.

Комисията за финансов надзор е одобрила проспект за първично публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, която ще бъде издадена от “Алианц Банк България” – София. Тя е в размер до 50 000 000 евро, разпределени в до 500 броя обикновени, лихвоносни, поименни, безналични, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободнопрехвърляеми облигации. Книжата са с номинална и емисионна стойност от по 100 000 евро един брой. Облигациите са с фиксиран лихвен процент за целия период на емисията, платим веднъж годишно, считано от датата на издаване на дълговите книжа и определен на база пазарните условия в рамките на определения предлаган лихвен диапазон. Главницата е платима еднократно на датата на падежа. Облигациите са със срок от четири години (48 месеца) и с възможност за допълнително издаване на дългови книжа до 12 месеца от датата на одобрение на проспекта от Комисията за финансов надзор. Емитентът е с право да упражни кол опция една година преди падежа на облигациите, кол опция при дисквалификация на облигациите като приемливи задължения и данъчна кол опция. Друга емисията дългови книжа на „Алианц Банк“, с SIN код BG2100003230, издадена през миналата година, е допусната до търговия на „Сегмент за облигации“ на основния пазар на „Българска фондова борса“ от 19 септември 2023 година. Облигационният заем при издаването беше в размер на 39 500 000 евро, разпределени в 395 обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми книжа с номинална стойност от по 100 000 евро. Книжата са със срочност 48 месеца и с фиксиран годишен лихвен процент от 6.85 процента. Падежът на емисията на 30 март 2027 година.

Семейният хотел "БАЦ" на бившата общинска съветничка в Петрич Добринка Бацанова, който беше в ръцете на съдия изпълнител, вече има нов собственик. Хотелът стана залог на необслужваните дългове на Бацанови към общината - неплащани с години данъци и такси, както и необслужвани банкови кредити, е продаден на пловдивска фирма. Общината осъди Бацанови и е сред кредиторите, които чакат да си получат дължимото. Първоначално хотелът, който има 20 двойни стаи, 6 двойни лукс стаи, 2 тройни стаи и четири апартамента, както и ресторант към него, беше обявен за продажба на цена около 3 млн. лева, после падна на 2 800 000 лв и в последната година цената му се срина на около 1 700 000 лв. Бизнесмен, чиято дейност е свързана с внос и износ на зеленчуци, е купил хотел "БАЦ", по непотвърдена информация, за по малко от 1 500 000 лева. Семейство Бацанови притежават кабелна телевизия "БАЦ".

Най-важните сектори на федералната икономика - автомобилната, химическата и инженерната - са едновременно в криза, пише Financial Times. Компаниите, които предоставят услуги по фалит или преструктуриране, са толкова претоварени от търсенето на техните услуги, че често отказват потенциални клиенти поради претоварване на капацитета. Тези основни индустрии са просто парализирани, смятат експертите на FT. През последните три години най-голямата икономика в Европа бавно, но сигурно изпадна в криза. Страната не е отбелязвала значителен тримесечен растеж на реалния БВП от края на 2021 г., а годишният БВП се очаква да се свие за втора поредна година. Индустриалното производство, с изключение на строителството, достигна своя връх през 2017 г. и оттогава е намаляло с 16 процента. Корпоративните инвестиции са намалели през 12 от последните 20 тримесечия и сега са на нива, наблюдавани последно по време на ранния шок от пандемията, според последните налични данни. Преките чуждестранни инвестиции също намаляха рязко. Трудно е да видиш светлината на хоризонта. В последната си прогноза МВФ казва, че БВП на Германия ще нарасне само с 0,8 процента през следващата година. От най-големите и богати икономики в света само Италия се очаква да расте толкова бавно. Икономисти и бизнес ръководители обвиняват икономическите проблеми на Германия във високите разходи за енергия, високите корпоративни данъци и увеличените разходи за труд, както и това, което те наричат ​​прекомерна бюрокрация. Тези проблеми се усложняват от недостига на квалифицирани работници и лошото състояние на инфраструктурата на страната след десетилетия на недостатъчно инвестиране. Междувременно нервните германски потребители сега спестяват 11,1% от доходите си, два пъти повече от американските им колеги, забавяйки допълнително икономиката, според статистическата агенция на страната.

Канада обяви регулации за ограничаване на въглеродните емисии от нейната петролна и газова промишленост и за намаляване на изпускането на парникови газове, стъпка срещу която от енергийната индустрия се бори ожесточено и срещнала хладна подкрепа от някои еколози, които казват, че правилата не са достатъчно строги. Канада ще намали емисиите от своя енергиен сектор с 35% спрямо нивата от 2019 г. до 2030 г. Регламентите, които включват финансови стимули и кредити, допълват съобщението на правителството от миналия декември, че възнамерява да ограничи емисиите. Съединените щати са най-големият вносител на канадски изкопаеми горива, като повечето идват от нефтени пясъци в Алберта, които изискват големи количества енергия за производство. Петролната и газовата индустрия на Канада е най-големият източник на въглеродни емисии в страната, представляващ около една трета от общото количество. Въпреки че някои операции с нефтени пясъци са намалили количеството емитиран въглерод за всеки произведен барел, общото производство се е увеличило, повишавайки емисиите от нефтени пясъци със 142% през последните 19 години. Канадското правителство наложи данъци върху въглерода, което помогна за намаляване на емисиите в много сектори на икономиката от 1990 г. до 2022 г. Все пак общите парникови емисии на Канада се увеличават с 16,5% през този период, до голяма степен защото петролната и газовата индустрия повишиха производствените си нива. Изменението на климата е ключов въпрос за правителството на премиера Джъстин Трюдо, но таванът на емисиите и неговите разпоредби подчертават политически трудното балансиране, пред което е изправен той, отбелязва The New York Times. Докато много екологични групи и учени по климата казват, че изкопаемите горива трябва да бъдат премахнати в полза на зелената енергия, Трюдо отдавна настоява, че Канада се нуждае от силна петролна индустрия, за да финансира прехода от изкопаеми горива. Този ангажимент подтикна правителството да закупи петролопровод от неговия американски собственик и да плати за неговото разширяване. Правителството казва, че ограничението, което ще влезе в сила през 2030 г., не е опит за ограничаване на производството на петрол и газ, а само за намаляване на въглеродните емисии. Алберта, която разчита на приходи от енергия за бюджета си, стартира рекламна кампания, противопоставяща се на ограничението, което според нея ще попречи на индустрията и ще съкрати работни места.

Китайският износ нарасна през октомври с най-силното темпо от повече от две години насам, тъй като предприятията в азиатската държава побързаха да увеличат доставките си зад граница в очакване на новите мита, които новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да наложи след встъпването си в длъжност. Износът скочи рязко и преди влизането в сила на митата на Европейския съюз върху вноса на китайски електромобили. През октомври износът на Китай нарасна с цели 12,7% спрямо годината по-рано, достигайки 27-месечен връх от 30,906 млрд. долара, надвишавайки прогнозите за по-скромно увеличение с 5% и след растеж с 2,4% през септември. Това е седмият пореден месец на нарастване на китайски доставки зад граница и най-бързият темп на растеж от юли 2022 г. Износът в посока САЩ нарасна с 8,1%, към ЕС скочи с цели 12,2%, а в посока Русия - с 26,7 на сто. За първите десет месеца на 2024 г. китайските продажби зад граница са се увеличили с 5,1% спрямо същия период година по-рано, достигайки размер от 2,93 трлн. долара, подсилени от нарастване на износа на селскостопански продукти (с 2,8%), на пластмасови продукти (с 5,8%), текстил (с 4,1%), необработен алуминий и алуминиеви материали (с 13,5%), домакински уреди (с 14,5%), интегрални схеми (с 19,6%), LCD дисплеи с плосък панел (с 9,1%) и автомобили (скок с 18,6%). През този 10-месечен период износът на Китай за САЩ се е увеличил с 3,3%, в посока Хонконг - с 9,1%, за Тайван - с 9,8%, Русия  - с 4,7%, Индия - с 2,7%, Обединеното кралство - с 1%, Латинска Америка - с 12,8% и към ЕС - с 1,9 на сто. Голямата победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ постави незабавно на фокус предизборното му обещание да наложи мита от 60% върху китайския внос и вероятно ще стимулира пренасочването на запасите към складовете на водещия в света китайски експортен пазар. Заплахата от митата на Тръмп сериозно притеснява собствениците на китайски фабрики и длъжностните лица в Пекин с оглед на доставки на стойност около 500 милиарда долара годишно, като в същото време се засили и търговското напрежение с Европейския съюза, който през миналата година внесе китайски стоки за 466 милиарда долара. Импулсът в износа на Китай беше един от малко позитивни фактори за намиращата се в затруднения втора по сила световна икономика, тъй като доверието на домакинствата и бизнеса беше подкопано от продължителната дългова криза на пазара на имоти. Същевременно вносът в Китай се сви през октомври с 2,3% спрямо година по-рано до 213,3 млрд. долара при пазарни оценки за понижение с 1,5% и след нарастване с 0,3% през септември. Това е първото понижение на вноса от юни насам и вероятно е в резултат на продължаващо слабо вътрешно търсене. Вносът от ЕС се сви с 6%, а от Русия - с 2,8%, но импортът от САЩ се увеличи с 6,6 на сто. За първите 10 месеца на 2024 г. китайския внос се увеличи с 1,7% до 2,14 трлн. долара. С оглед на рязкото увеличаване на износа търговският излишък на Китай нарасна през октомври до 4-месечен връх от 95,27 млрд. долара спрямо 56,13 млрд. долара точно преди година. Търговският излишък със САЩ се разшири слабо през октомври до 33,5 млрд. долара. За първите десет месеца на 2024 г. търговският излишък на Китай достигна 785,3 млрд. щатски долара, като през този период търговският излишък със САЩ възлезе на 291,38 млрд. долара. Икономисти на Блумбърг прогнозират, че при максималната версия на плана на Тръмп, включващ нови тарифи, които да се добавят към общите мита от 20%, ще намали БВП на САЩ с 0,8% и ще добави 4,3% към инфлацията до 2028 г., ако Китай реши да предприеме ответни мерки. Ако останалият свят също наложи ответни мерки, при условия, че Тръмп изпълни заканата си да наложи поне 10-процетни мита върху вноса, ударът върху растежа на американската икономика ще бъде по-голям, намалявайки БВП на САЩ с 1,3%, но ще добави само 0,5% към инфлацията поради отслабване на икономиката. В предишната търговска война между САЩ и Китай по време на първата администрация на Тръмп, САЩ повишиха ефективното мито върху китайския износ до 19,3% в началото на 2020 г. от 3,1% в началото на 2018 г. Като резултат, около 66% от китайските стоки бяха обект на допълнителни мита, според Macquarie