Очакваната средна продължителност на живот за населението в България, изчислена за периода 2021 - 2023 г., е 73.5 години. Спрямо предходния период (2020 - 2022 г.) тя се увеличава с 1.6 години, съобщават от НСИ. Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.9 години, докато при жените е със 7.4 години по-висока - 77.3 години. В сравнение с 2013 през 2023 г. се наблюдава намаление на средната продължителност при мъжете с 1.1 години, а при жените с 0.7 години. Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 3.1 години по-висока (74.4 години) отколкото на населението в селата (71.3 години). Спрямо 2013 г. за населението в градовете тя е намаляла с 0.9 години, а за населението в селата - с 1.3 години. Очакваната продължителност на живота варира от 70.3 години в област Видин до 75.4 години в областите София (столица) и Кърджали. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Враца (8.5 години), а най-малка - в област Шумен (6.3 години).

Със 100,8 млн. лв., или с 30 на сто, са се увеличили просрочените бързи заеми в България към края на март тази година спрямо същия период на 2023 г., сочат данни на Българската народна банка. В резултат на увеличението общата сума на кредитите, които не се погасяват, е 420,7 млн. лв. Общата сума, която се дължат на фирмите за бързи кредити, вече е 5,67 млрд. лв. За една година те се увеличават с 22,4%, или с над 1 млрд. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 107,5 млн. лв., а закупените – 72,3 млн. лв. Към 31 март вземанията по кредити от сектор „Домакинства“ и фирми, които ги обслужват, нарастват на годишна база с 19,1% до 3,873 млрд. лева. В структурата на вземанията по кредити от домакинствата преобладават потребителските заеми, които са 3,764 млрд. лв. в края на първото тримесечие на тази година. Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие е 18,1 млн. лв. и намалява на годишна база с 43,9%. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектора намалява за една година от 1% до 0,5% в края на март. Фирмите също теглят повече бързи кредити, като сумата стига 1,519 млрд. лв. Те се увеличават с 28,4% (336,1 млн. лв.) в сравнение с края на март 2023 г. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от дружествата е 108,2 млн. лв. в края на март и се увеличава с 25,8% (22,2 млн. лв.) за година и с 4,4% (4,5 млн. лв.) за тримесечие.

Нова търговска верига влезе с летящ старт на пазара на търговията на дребно в България. “Minimart” е поредната голяма заплаха за бизнеса на малките квартални магазинчета след инванзията на австро-германските гиганти “Лидл”, “Кауфрланд” и “Била”. Политиката на “Minimart” обаче е различна от тази на големите вериги. По-скоро тук става дума за изграждане или наемане на обекти и отдаването им на франчайз с примавлива оферта – ние инвестираме, вие печелите. Компанията действа изключително агресивно, а идеята е да влезе във всеки квартал. Засега в София и Пловдив, после и в други градове. Оказа се, че новата верига е амбициозен проект на мощна група серийни инвеститори. Идеята явно е да заемат нишата, оставена от “Лафка” в бързата покупка “за 10 лева”. Компанията предлага пълно оборудване и първоначално зареждане на обектите и освен това предоставя 7000 лева месечно за заплати и осигуровки на персонала. Зад марката “Minimart” стои БГК АД. Основателят на “Градус” Ангел Ангелов е участник в десетки дружества. Петър Дудоленски е основен играч в бизнесап с молове, акционер в няколко инвестиционни фонда. Ангел и Дудоленски са свързани и по линия на частните болници Аджъбадем и Сити Клиник. Албанецът Гури също стои зад няколко инвестиционни фонда. БГК има амбицията да увеличи търговските обекти до 150 на ключови локации в София, Пловдив, Пазарджик, Перник, Стара Загора, Асеновград, Бургас. В дългосрочен план експанзията е заложена да стане национална, с присъствие в цялата страна. Източник: plovdivdaily.bg

Най-голямата по приходи верига за мебели - "Юск", ще отвори още два магазина в България през есента. От началото на годината са открити три - в Елин Пелин, Велинград и Равда.Те ще бъдат в ритейл паркове - това и тенденцията напоследък в развитието на мрежата, която вече обхваща 55 обекта в България. От май 2023 г. компанията има 3 магазина в Истанбул, които управлява и снабдява от българското си поделение, а предстои отварянето и на четвърти. Трите са в европейската, а един - в азиатската част на града.

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила проспект за публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации на „Ти Би Ай Банк“ АД. Емисията е в размер до 50 млн. евро, разпределени в до 500 броя обикновени, лихвоносни, поименни, безналични, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободнопрехвърляеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения. Номиналната и емисионна стойност на облигациите е в размер на 100 хил. евро всяка. Лихвеният процент е фиксиран за целия период на облигациите, като лихва ще се изплаща на всеки три месеца, считано от датата на издаване на емисията. Главницата се предвижда да се плати еднократно на падеж. Срокът на емисията е 30 месеца. Дава се възможност за допълнително издаване на облигации до 12 месеца от датата на одобрение на проспекта от КФН, както и право на упражняване на кол опция от емитента една година преди падежа. На 21 май „Ти Би Ай Банк“ отчете консолидирана нетна печалба за първото тримесечие на годината в размер на 11,3 млн. евро (над 22 млн. лева), което е почти 40% повече в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. и е рекорден резултат за банката. Приходите са за 58 млн. евро, което е с 30% повече на годишна база.

Акционерите на “ЕМКА” АД – Севлиево ще си разпределя общо 3 654 690.69 лв. от нетната печалба за миналата година като дивидент. Брутната сума на една акция е 0.0842105 лева. Начало на изплащане на дивидента е 10 юли чрез “Централен депозитар” и финансовите центрове на “Юробанк България” АД. Нетната печалба на компанията за 2023 г. е в размер на 8 662 088.75 лева. Останалата част от нея, след изплащането на дивидент, ще бъде отнесена във фонд “Неразпределена печалба”. Най-големите акционери в компанията от Севлиево са “Индустриален капитал холдинг” с дял от 33.12%, “КЕМП” АД – с 37.37% и ЗУПФ “Алианц България” – с 6.93% от книжата с право на глас. Останалите акции се държат от по-малки инвеститори. От нетната печалба за 2022 г. “ЕМКА” разпредели по 0.1579 лева дивидент на акция. “Емка” е производител на кабели и проводници, като се разработват нови продукти и се залага на съвременно технологично оборудване на производството. Акциите на “ЕМКА” АД се търгуват на “Българска фондова борса“. За началото на тази година цените им вървят нагоре – от 2 лева се повишиха до 2.08 лева в момента. Това оценява компанията на над 90 млн. лева пазарна капитализация.

Фондът за финансов лизинг на земеделска земя "Елана агрокредит" стартира увеличение на капитали си с емисия на 18.3 млн. акции с емисионна цена 1.1 лв.. чрез Българска фондова борса. От създаването на компанията са финансирани над 600 производители. Това е третото набиране на капитал от борсата - предните две бяха през 2015 и 2018 г. Освен с капитал компанията се финансира чрез банкови заеми и облигации. Компанията има два заема от български банки, два от ЕБВР, както и два облигационни заема. Групата на "Елана холдинг", ръководена от Камен Колчев, създава "Елана агрокредит" преди 10 години. Холдингът е създател на ЕЛАРГ - първото дружество със специална инвестиционна цел, което притежаваше няколкостотин хиляди декара, като то вече е ликвидирано и разпределило активите сред акционерите си. Сега на борсата се търгува и ЕЛАРГ 2, но с доста по-малко земи. "Елана агрокредит" финансира малки и средни земеделци с до няколко хиляди декара земя, тъй като в повечето случаи те не са предпочитани от банките, за разлика от големите, които са с много повече възможности и мащаб. Към края на април 2024 г. компанията е финансирала покупката на 20 528 земеделски имота в 3898 сделки за над 150 хил. дка. Към момента най-големите акционери в компанията са българските пенсионни фондове, като дори те сумарно контролират не повече от 35% от акционерния капитал. Сред големите акционери са ПОД "Алианц България", ПОК "Доверие" АД, "ПК ОББ", фондовете на "ЕЛАНА фонд мениджмънт" АД, "Хорайзън платинум портфолио" и други. В устава на компанията е заложено тя да разпределя по 90% от печалбата си, а останалите да отиват по закон в резервите. Това я доближава до принципите на АДСИЦ и прави акцията типично дивидентна, при която доходността идва от разпределяне на печалбата и не толкова от нарастване на цената на акцията. В момента тя е 1.1 лв., точно колкото емисионната стойност на новите книжа, като повишението за последната година е почти 7%. Пазарната капитализация на "Елана агрокредит" е малко над 40 млн. лв. На общото събрание в началото на април беше решено да се раздели дивидент и през тази година - 2.67 млн. лв., или по почти 0.07 лв. на акция. Общите приходи на компанията през миналата година са 23.3 млн. лв. спрямо 9.1 млн. година по-рано. Печалбата остава почти непроменена на 2.7 млн. лв.

Преките чуждестранни инвестиции в Европа намаляват през 2023 г., като спадът е с 4% в сравнение с 2022 г. и с 11% спрямо 2019 г., точно преди пандемията от COVID-19. Това показва годишното проучване за интереса към инвестиции и атрактивността на Европа на EY за 2024 г. Франция, Великобритания и Германия продължават да привличат най-много инвестиции и запазват първите три места, като там се реализират около половината от общия брой проекти. Преките чуждестранни инвестиции са намалели с 5% (1194 проекта) във Франция и с 12% в Германия (733). Обратно на тази тенденция, Великобритания изпреварва Германия, като се изкачва на второ място с увеличение от 6% в броя на проектите (985). Европейските преки чуждестранни инвестиции отбелязват намаление за първи път за последните три години със спад на проектите от 4% и на работните места със 7% през 2023 г. Франция оглавява класацията за чуждестранни инвестиции, но интересът и там намалява с 5%. Великобритания отчита ръст от 6% и се изкачва на второ място. Германия пада на трето място след серизен спад от 12%.  България също се отличава от общата тенденция - през 2023 г. у нас са реализирани 27 инвестиционни проекта, които са осигурили 1966 работни места. За сравнение през 2022 г. проектите са били 20, а добавената им стойност в работни места в 1490. Въпреки оптимизма, че обемът на преките чуждестранни инвестиции в Европа ще се възстанови след пандемията, бавният икономически растеж, растящата инфлация, скокът в цените на енергията и тревожната геополитическа обстановка, са причина за общия спад в европейските преки чуждестранни инвестиции, което се случва за първи път от 2020 г. насам. През 2023 г. компании от целия свят са обявили 5694 проекти, свързани с разрастване и разширяване на бизнеса си в 44 европейски страни, в сравнение с 5962 през 2022 г. - годишно намаление от 4% при растеж от 1% през 2022 г. и 5% растеж през 2021 г. Инвестициите сега са с 14% по-малко от пика си през 2017 г., а общият брой на създадените работни места в Европа в резултат на преки чуждестранни инвестиции намалява със 7% на годишна база до 319,923. Повечето регулации за бизнеса, променливите цени на енергията и политическата нестабилност са трите основни фактора, влияещи на инвестиционните намерения. Европа като континент е пионер в новите регулаторни изисквания по отношение на изкуствения интелект, корпоративната устойчивост и защитата на данните - това кара инвеститорите да се притесняват, че тези усложнения могат да попречат на бизнес растежа им. Наблюдава се преорганизацията на веригите за доставки в полза на Южна и Източна Европа. Някои страни там се възползват от това за връщането на редица производствени дейности в тези райони - броят на проектите, свързани с производствена дейност се увеличава в Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Италия и Турция. В същото време се забелязва свиване на инвестициите в секторите на цифровизацията и бизнес услугите, което е най-видимо в западните страни, сред които Нидерландия и Белгия. Войната между Русия и Украйна продължава да влияе на инвестициите на пазарите, граничещи с една от тези страни, включително Румъния (-13%), Финландия (-32%) и балтийските страни като Латвия (-31%) и Литва (-40%). Преките частни инвестиции в секторите на услугите намаляват. Броят на проектите в софтуерните и ИТ бизнеси, които традиционно са най-големите сектори за инвестиции в Европа, намаляват съответно с 19% и 27%. На другият полюс за инвестициите в туризма с увеличение от 130% през 2023 г. Секторът продължава да се възстановява, тъй като потребителите се връщат към харченето на средства за почивка и пътувания след падането на ограниченията, наложени от пандемията. Въпреки общата по-мрачна картина, има място за оптимизъм - 72% от анкетираните бизнеси декларират планове за разширяване на операциите си в Европа през следващата година - увеличение от 67% спрямо 2022 г. Инвеститорите са позитивно настроени относно дългосрочните перспективи на Европа, тъй като се очаква икономическата ситуация постепенно да се подобри. Освен това, в контекста на нарастващото геополитическо напрежение, относителната стабилност на големите икономики на Европа е значително предимство.

Една след друга държавите от Латинска Америка следват стъпките на САЩ и Европа, като налагат забранителни мита върху китайския внос, създавайки напрежение в иначе уютните отношения. През последните няколко седмици Мексико, Чили и Бразилия повишиха, в някои случаи повече от два пъти, митата върху стоманени продукти от Китай. Възможно е и Колумбия да последва примера им, пише Bloomberg. Тези налози може да изглеждат нестандартни, като се има предвид как азиатската суперсила се е утвърдила в Латинска Америка през последните години. Китай се превърна в най-големия купувач на суровини от региона и в основен инвеститор. В същото време Латинска Америка се превърна в още един пазар за продажба на стоки за Китай, докато е изправен пред строги американски и европейски мита. Пекин изпраща в Латинска Америка близо 10 млн. тона стомана годишно на стойност 8,5 млрд. долара - огромен скок от едва 80 500 тона през 2000 г., според регионалната асоциация на производителите на стомана Alacero. Сега тези взаимоотношения са подложени на изпитание от глобалния завой към протекционизъм и потока от китайски внос, който заплашва да извади от бизнеса латиноамериканските производители на стомана и да изложи на риск общо 1,4 милиона работни места. Бразилия скоро ще въведе система от митнически квоти, за да спре хищническото формиране на цените на вносните сплави. Въпреки че в официалното съобщение не се споменава Китай, зад мярката стои миналогодишният 62% скок на китайските доставки до 2,9 млн. тона.

За периода януари-април производството на десетте основни цветни метала в Китай се е увеличило със 7,1% спрямо същия период на миналата година, достигайки до обем от 25,89 млн. тона, съобщава Държавната статистическа агенция на страната. В частност производството е било от порядъка на 6,5 тона, което е със 7% повече от същия месец на 2023 г. Сред основните цветни метали са мед, алуминий, олово, никел, калай, антимон, живак, магнезий и титан. Производството на първичен алуминий за четирите месеца на тази година е съставлявало 14,24 млн. тона, което е със 7,1% повече от аналогичния период на 2023 г. Включително през април се е повишило със 7,2% до 3,58 млн. тона.