Годишната инфлация в България се ускорила до 2,5% през юни при 2,3 на сто през май, по данни на Националния статистически институт. На месечна база, за юни обаче, отново е регистрирана дефлация от 0,2 %, толкова беше тя и месец по-рано. През юни 2024 г. най-голямо е намалението на цените в групите: Съобщения“ (-1.5%), „Облекло и обувки“ (-1.2%),„Транспорт“ (-0.9%),„Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0.5%). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: „Ресторанти и хотели“ (+2.2%),„Разнообразни стоки и услуги“ (+0.4%),„Развлечения и култура“ (+0.3%),„Здравеопазване“ (+0.2%). Без промяна остават цените на стоките и услугите в групите „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“, „Образование“, „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ и „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“.

През октомври 2022 г. средната брутна почасова заплата в България е била 10,14 лева. Средната брутна почасова заплата на наетите на пълно работно време е била 10,44 лева, а наетите на непълно работно време са печелели с 27 на сто по-малко - 7,63 лева. Брутната почасова заплата на жените е била 9,49 лева, или 88 на сто от възнаграждението на мъжете, които са печелели по 10,82 лева на час. Резултатите от наблюдението се отнасят за съвкупност от 2 317 407 наети лица по трудово или служебно правоотношение. Мъжете са били 49 на сто от общия брой на наетите лица, a жените - 51 на сто. Приблизително 30 на сто от наетите лица са работили в индустрията, а останалите 70 на сто - в услугите. Наетите в обществения сектор са били 25 на сто, а тези в частния сектор - 75 на сто от наблюдаваната съвкупност. Докато в обществения сектор 90 на сто от лицата са били заети в услугите, то в частния сектор разпределението на наетите лица е било по-равномерно - 37 на сто са в индустрията и 63 на сто са в услугите. По-добре платени са били професиите, които предполагат по-висока квалификация, образователен ценз и отговорности.

Концесионерът на Летище София – „Соф Кънект“ – дължи концесионни такси в размер на над 79 млн. евро (над 154.8 млн. лв.) само за първите три години от 35-годишната концесия. Сумите ще бъдат плащани на две равни вноски едва в периода 2046-2048 година. Огромните суми ще бъдат плащани едва след около 20-22 години, тъй като малко след старта на концесията отиващото си правителство на Бойко Борисов през пролетта на 2021 г. гласува 10-годишно отлагане на концесионните такси заради пандемията и намаления пътникопоток. Припомняме, че „Соф Кънект“ единствено внесе първоначалното концесионно възнаграждение в размер на 660 млн. лв. (над 336.7 млн. евро) в началото на 2021 г. Концесионните възнаграждения за първите 10 години от 35-годишната концесия са отсрочени за плащане през последните 10 години от нея, т.е. те са дължими и ще бъдат изплатени от концесионера от 26-тата до 35-тата година от срока на концесията. За периода 20 април – 31 декември 2021 г. дължимото годишно концесионно възнаграждение е в размер на над 17.2 млн. евро без ДДС. То ще бъде заплатено от „Соф Кънект“ на две равни вноски през 26-тата година от срока на концесията, т.е. едва през 2046 г. За 2022 г. годишната концесионна такса е в размер на над 27.2 млн. лв. евро без ДДС. Тя също ще се плаща на две вноски през 27-мата година от срока на концесията, т.е. 2047 г. За миналата година – 2023 г. – дължимата концесионна такса е в размер на над 34.5 млн. евро без ДДС. Сумата трябва да бъде изплатена на две равни вноски през 28-мата година от срока на концесията, т.е. през 2048 г. Според петгодишния инвестиционен план (2021-2025 г) „Соф Кънет“ има задължение да инвестира 143 млн. лв. (около 73 млн. евро). Към края на миналата година реализираните инвестиции са в размер на 49 млн. лв. (25 млн. евро) като се очаква до края на 2024 г. общият им размер да бъде 98 млн. лв. (50 млн. евро). Такива намерения бяха обявени и от концесионера в началото на годината. Над 7.2 млн. пътници са обслужени през 2023 г. от летището, сочат данни за пътникопотока. Спрямо 2022 г. това е увеличение с 1 милион. Преди пандемията – през 2019 г. – са обслужени над 7.1 млн. пътници, т.е. през миналата година трафикът на летището се нормализира и е достигнал нивата отпреди пандемията. Най-слаба е била 2020 г. (бел. р. - тогава пандемията се разрази в България), когато са обслужени малко под 3 млн. пътници. През 2018 г. пък преди концесията през летището са преминали малко над 6.9 млн. пътници.

Българската компания „Аеро Техник БГ“, специализирана в поддръжка и ремонт на авиационна техника, има намерение да изгради база с нови халета и офиси на „Летищен комплекс – София“. Инвестиционното предложение е входирано в РИОСВ – София. Компанията и сега разполага с два хангара в района на северната част на Летище София, в близост до „Терем Летец“. „Аеро Техник БГ“ иска да изгради сграда с две халета за ремонт на самолети, два офис блока с работилници и складове в тях, както и две технически пристройки за котелно. Предвижда се сградата да е условно разделена на два корпуса – А и Б. Всеки от тях ще разполага с по едно хале и офис блок. Двете халета ще са с обща площ от над 10 824 кв.м., а двата офис блока с работилници и складове в тях – над 1 526 кв. м. Единият офисен корпус А ще е развит на 3 етажа, а корпусния офис Б ще е на два етажа. Предвидени са 55 броя паркоместа, като според плана за тях е заложено да работят около 120 работника в двата корпуса. Основната дейност на дружеството е свързана с базово и линейно техническо обслужване на самолети, логистика, техническа подкрепа. Компанията обслужва самолети тип Airbus A318/A319/A320/A321, BAе-146/AVRO 146-RJ, АTR 42-400/500/72-212A, ATR 72-100/200 series, Boeing 737-300/400/500 и Boeing 737-600/700/800/900. Клиенти на фирмата са европейски и световни авиокомпании от Киргистан, Сърбия, Гърция, Великобритания, Румъния и други. „Аеро Техник БГ“ е основана през 2011 г. в София с капитал от 2800 лв. В момента той вече е 720 хил. лв. В компанията към днешна дата има 5 съдружници – Георги Иванов Кънчев, Сергей Рашков Куманов, Николай Йорданов Тунев, Веселин Калинов Василев и Магладена Димитрова Павлова. Всичките те са с равно дялово участие. Управители са Георги Кънчев и Сергей Куманов. Двамата са вписани и като действителни собственици, става ясно от информацията в Търговския регистър,. „Аеро Техник БГ“ е едноличен собственик на „Би Ейч Еър – Логистик“ ЕООД. В края на 2023 г. е взето решение „Би Ейч Еър – Логистик“ ЕООД да се влее в „Аеро Техник БГ“. До този момент управител на „Би Ейч Еър – Логистик“ ЕООД е бил Сергей Куманов. Според последния финансов отчет за 2022 г. оборотът на компанията е в размер на над 41 млн. лв. Счетоводната печалба за същата година е над 789 хил. лв. По данни в Търговския регистър към края на 2022 г. общият брой на персонала в компанията е 217 лица, от които авиоинженери са 67, а авиотехници – 114.

Изграждането на новия модерен завод на „Шнайдер Електрик България“ за 107 милиона лева край Пловдив се бави заради административни неуредици. Заводът ще бъде в непосредствена близост до първия, на територията на община "Марица", в рамките на Тракия икономическа зона. Там ще се асемблират, тестват и опаковат прекъсвачи и други електропродукти за ниско напрежение. Предвижда се внедряване на последен клас софтуерни технологии, индустриални автоматизации, възобновяеми източници на енергия и др. През зимата инвестиционният проект на френската компания бе обявен за приоритетен от Българската агенция за инвестиции. Ангажиментът е да се открият 110 работни места - предимно за висококвалифицирани инженери и технически специалисти. Проблемът обаче е, че за да се случи всичко това, е необходима бърза намеса от изпълнителната власт. Държавата трябва да прехвърли собствеността на няколко напоителни канала от държавното дружество „Напоителни системи“ към община "Марица". Собствеността отново ще остане публична. Началото вече е положено - с договор между държавата и общината вече е осигурено финансиране за ремонта на тези канали, за да бъдат използвани за новите фабрики. "Шнайдер Електрик" откри първия си завод в Тракия икономическа зона през 2007 г., по-късно го разшири и сертифицира като "Умна фабрика". Тук бе инсталирана и първата в България и Югоизточна България индустриална геотермална инсталация за отопление и охлаждане.

Частен съдебен изпълнител прави пореден опит за продажба на голямия девненски завод на "Технойон", като началната тръжна цена за земята, сградите и оборудването е 3,65 млн. лева. Компанията е създадена през 2017 г. с предмет на дейност преработване на отпадъци от миннодобивната, преработвателната и металургичната дейност. През 2020 г. тогавашният икономически министър Лъчезар Борисов връчи сертификат за инвестиции клас "А" на "Технойон" именно за завода в Девня. Той е струвал 10 440 000 лева. Финансовите показатели на компанията обаче са за непрестанни загуби в периода 2017-2021 г., като през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. те са в размер на между 1,1 и 1,9 млн. лева годишно. За годините след това няма данни, но пък е факт, че в началото на 2022 г. по-голямата част от служителите са били съкратени. Сега се продават 4 сгради в рамките на два поземлени имота и голямо количество помпи, цистерни, кранове и друго индустриално оборудване. Те имат сериозни тежести. Сега заводът е с ипотека и възбрана в полза на "Уникредит Булбанк", както и залог на предприятието и запор в Централния регистър на особените залози в полза на банката. Има и възбрана в полза на Община Девня.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ е купило 379 дка земеделски земи през юни при средна цена от 1696 лева на дка. През май средната цена на придобитите земи е в размер на 1940 лева на дка, през април – 1857 лева, през март – 1520 лева. Средната покупна цена на земите на компанията от основаването ѝ насам достига 691 лева на дка през юли при 681 лева за март-май т.г. Към края на юни дружеството притежава 180 275 дка земеделска земя и близо 61 дка урбанизирани терени. През юни компанията не е продавала земи. Над 84% от земите на дружеството са отдадени под наем при средна рента в размер на 64,85 лева на дка за текущата стопанска година 2023-2024 г. в сравнение с 86% през предходната стопанска година 2022-2023 г. и средна рента в размер на 56,03 лева на дка. Дружеството очаква над 9,5 млн. лева приходи от ренти тази стопанска година при 8,1 млн. лева за предходната, като е събрало под 30% от очакваните приходи.

782 милиона евро са инвестирани в България от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) миналата година. Това отрежда страната ни на второ място по кохезионни инвестиции от фонда, като пред нас е Румъния с над два милиарда евро, сочи доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Групата на Европейската инвестиционна банка, в която е и инвестиционният фонд, е инвестирала малко над един милиард евро в България за 2023 г., сочи докладът. Според него страната ни се е възползвала от инвестициите основно за подобряване на съхранението на селскостопанска продукция и обучението на кадри в областта на информационните технологии. Българските пристанища стават все по-важни пунктове за доставка на храни от Украйна за останалия свят, се посочва още в доклада, където проектите са описани подробно. Како цяло, кохезионното кредитиране на ЕИБ през 2023 г. е достигнало най-високото си ниво в 65-годишната история на банката, със забележимо увеличение на финансирането за малки и средни предприятия и компании със средна капитализация, става ясно от доклада. Подкрепата за действията в областта на климата и устойчивостта на околната среда е достигнала 60 на сто от общите ангажименти в кохезионните региони. Първите пет страни бенефициенти миналата година са били Франция, Испания, Полша, Италия и Гърция.

Индексът на потребителските цени (ИПЦ) в САЩ се покачва с умерени темпове през юни в сравнение с година по-рано и намалява на месечна база, добре дошли новини за служителите на Федералния резерв (Фед), които следят за допълнителни доказателства, че са се овладяли бързата инфлация, отбелязва New York Times. Общата инфлация през юни е 3% на годишна база, спад от 3,3% през май и по-мека от 3,1%, прогнозирани от икономисти в проучване на Bloomberg. За сравнение пика на инфлацията беше през 2022 г. И достигна 9,1%. След премахване на цените на храните и горивата, „основният“ ценови индекс се покачва с 3,3% в сравнение с година по-рано, което е спад спрямо предишното четене. Като цяло цените са спаднали с 0,1% спрямо май. Основният индекс се повишава съвсем леко. Фед задържа разходите по заемите на относително високи 5,3% през последната година, за да охлади икономиката, като намали търсенето на големи покупки, финансирани с дълг Има нарастващи доказателства, че инфлацията е под контрол, което може да проправи пътя за намаляване на лихвените проценти през следващите месеци. Инвеститорите все повече смятат, че централната банка ще намали разходите по заемите на срещата си на 17-18 септември. Служителите на Фед са съсредоточени върху постигането на правилния баланс: „Ако разхлабим политиката твърде късно или твърде малко, можем да навредим на икономическата активност“, каза Джером Х. Пауъл, председател на Фед, по време на свидетелски показания в Конгреса през изминалата седмица. „Ако разхлабим политиката твърде много или твърде рано, тогава можем да подкопаем напредъка по отношение на инфлацията.“ Политиците на Фед си поставят за цел 2% годишна инфлация въз основа на мярката за инфлация на личните потребителски разходи.  Цените на услугите, свързани с пътуването, като цените на самолетните билети и хотелските стаи, паднаха, а редица други разходи за услуги се покачиха по-бавно. Цените на стоките продължиха да остават без промяна или да падат през юни. Широкообхватното забавяне вероятно ще осигури добре дошло облекчение за потребителите. Фокусът на Фед все повече се насочва към пазара на труда. Централните банкери се опитват да постигнат както бавна, стабилна инфлация, така и силен пазар на труда. Равнището на безработица се повиши до 4,1% спрямо 3,6% през юни миналата година. Работодателите имат по-малко незаети работни места, а растежът на заплатите се охлажда.

Търговският оборот на Китай със САЩ за първото полугодие на 2024 г. спрямо същия период на миналата година е намалял слабо с 0,2% до 322,6 млрд. долара, а търговията с ЕС е спаднала с 3,7%, до 382,4 млрд. долара. Това показват данните на Главното митническо управление на Китай. За периода януари - юни Китай е изнесъл за САЩ стоки на обща стойност 241,27 млрд. долара, което е с 1,5% повече на годишна база. Доставките в обратната посока възлизат на 81,37 млрд. долара, което е с 4,9% по-малко на годишна база. Китай е доставил през първото полугодие стоки за страните от ЕС на обща стойност 250,1 млрд. долара, което означава спад от 2,6% на годишна база. Доставките от ЕС за Китай за периода възлизат на общо 132,3 млрд. долара, което е с 5,7% по-малко на годишна база. При търговията на Китай със САЩ и ЕС продължава да се наблюдава сериозен дисбаланс. Доставките от САЩ за Китай са почти три пъти по-малко във финансово изражение от износа от Китай за САЩ, а доставките от ЕС за Китай са наполовина от обема на износа в обратната посока. Търговският оборот между Китай и Русия за периода януари-юни се е увеличил с 1,8% на годишна база до 116,9 млрд. долара, показват още данните на китайските митници. Износът от Русия за Китай се е увеличил с 3,9% до 65,2 млрд. долара, а доставките от Китай за Русия са намалели с 0,8%, до 51,7 млрд. долара. Припомня се, че търговският оборот между Русия и Китай през 2022 г. е нараснал с 29,3% до 190 млрд. долара. А през миналата година показателят достигна рекордните 240,11 млрд. долара, което е с 26,3% повече спрямо предходната година. За първата половина на годината като цяло износът на Китай е нараснал с 3,6% на годишна база до 1,71 трлн. долара, а вносът в страната има повишение с 2%, до 1,27 трлн. долара. Ако се разгледат данните за търговията само за юни 2024 г., износът на Китай е нараснал с 8,6% на годишна база до 307,9 млрд. долара, което е най-високата стойност на показателя за последните 21 месеца. Така ръстът на износа за миналия месец се е ускорил в сравнение с този от 7,6% за май и е най-високият от март миналата година. Вносът на Китай обаче има спад за юни с 2,3% на годишна база, до 208,81 млрд. долара, след годишен ръст от 1,8% за май.