Близо 7% е нараснала стойността на имотите през първото тримесечие на 2024 г. спрямо последните три месеца на миналата година. Това е най-драстичното процентно покачване, сочат данни на Националния статистически институт. Сравнено с месеците януари, февруари и март на 2023 година забелязваме, че кривата бележи дори по-сериозен скок – с 16%. За последните три месеца регионалните данни за Пловдив показват покачване на цепите с 4,3%. Най-голямо увеличение е регистрирано във Варна (+9%), следвана от София (+8.6%) и Стара Загора (+5.2%). Намаление е регистрирано единствено в Русе, но то е символично – малко под 1%. През първите три месеца на настоящата година са реализирани близо 20% повече продажби на жилища в Пловдив, сравнено последното тримесечие на 2023г. 31,8% е ръстът на продажбите на нови жилища, докато при старото строителство той е 10,4 на 100. На този фон обаче се отчита спад с една четвърт на стойността на продажбите. За новото строителство стойността на сделките е се понижава с близо с 28,6%, докато при стария сграден фонд спадът е 20,6%. Най-висок е броят на сключени сделки в Бургас (28,5%), сочат данни на НСИ, сравняващи показателите с предходните три месеца. По-продавани са жилища в новопостроени сгради. Столицата също регистрира ръст на продажбите от близо 25 на 100, повечето от които (36,3%) се дължат на сделки за нов жилища.

За пети път от началото на годината Министерство на финансите емитира държавни ценни книжа. В понеделник на вътрешния пазар бяха пласирани държавни ценни книжа за 200 млн. лв. Така с новия вътрешен заем държавата е заела общо 1.1 млрд. лв. от началото на годината. Новият дълг е направен от април насам, т.е. от идването на служебния кабинет. Новата емисия ДЦК за 200 млн. лв. е с падеж след три години и постигнатата лихва е 3.44%. Тя е по-висока от лихвата на пласираните 3-годишни ДЦК през април (3.01%), а също и през май (3.21%). Подобно нарастване на лихвата, т.е. поскъпване на дълга, който заема държавата, се наблюдава и при 6-годишните ДЦК. На 10 юни бяха пласирани 6-годишни ДЦК за 200 млн. лв. при лихва от 3,54%. Повишението на лихвата, при която държавата тегли заеми (засега само на вътрешния пазар), показва, че намалява интересът от страна на инвеститорите. Несигурната политическа среда заради неяснотато кога ще има редовно правителство или отново ще се отиде на избори, несъмнено оказват влияние. Постигнатият коефициент на покритие, който изразява интереса към емисията, е 1.10. За сравнение, на първата подобна емисия през април той бе висок – 2.56, а през май се понижи до 1.19. Държавният бюджет за тази година бе гласуван с дефицит от 6.2 млн. лв. (3% от БВП), което означава, че тепърва правителството ще тегли заеми, за да го покрива. В края на май бюджетът излезе с малък излишък от 100 млн. лв., но следващите месеци се очаква да бъде на минус. Министерството на финансите планира да набере още около 2 млрд. лв. дълг от вътрешния пазар чрез емисии ДЦК. Това става ясно от публикувания емисионен календар за юни-декември 2024 г. Според Бюджет 2024 новите задължения на хазната могат да достигнат до 11,7 млрд. лева.

Българската банка за развитие (ББР) е естествен партньор на предприятията от стратегическите за държавата сектори. Новоприетата стратегия за периода 2024-2026 г. предвижда банката, чийто принципал е Министерството на иновациите и растежа, да реализира подкрепа за стратегически сектори на страната, включително отбрана и военнопромишлен комплекс. Банката представи на работна среща с компаниите, производители от военнопромишления комплекс („ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД, „Арсенал“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, „Оптикс“ АД, „Самел-90“ АД, „Аркус“ АД и други) възможностите за развитие, подкрепа и финансиране. ББР е специализирана в обслужването на външнотърговски сделки на фирми от военнопромишления комплекс повече от 15 години и осигуряване на разплащанията по тях. Като 100% държавна финансова институция, тя е международно признат и приемлив партньор при издаването на акредитиви, гаранции и контрагаранции. Миналата година са сертифицирани два проекта по ЗНИ на компании от отбранителната индустрия на обща стойност малко над 26 млн. лв., а в момента в процес на сертифициране е проект за 5 млн. лв., който предвижда разкриване на 25 работни места.

Дружеството Куендоо АД (което оперира платформата Quendoo) получава 1 милион евро в кръг на финансиране, воден Фонд за капиталови инвестиции (800 хил. евро), а в рунда с последваща инвестиция се включва и досегашния инвеститор Витоша Венчър с почти 200 хил. евро. В началото на 2021 г. фонда Витоша Венчър Партнърс инвестира в дружеството 750 000 евро. Според Горян Върбанов, съосновател и председател на борда на директорите на компанията, системата за резервации на Quendoo се ползва от над 300 места за настаняване до този момент, сред които някои от най-известните хотелски брандове в България. Сред клиентите са Албена, Ривиера, ВИП хотели, аккто и други. Компанията Куендоо е основана през 2020 г. като ООД от съдружниците Горян Върбанов, Тони Валентинов, Георги Иванов и британеца Кристоф Гейтър, всички с по 25%. Те работят заедно в сферата на ваканционните имоти още преди основаването на компанията, а сегашната платформа е наследник на платформата за резервации Arendoo.com. Според Върбанов основателите са вложили над 300 хил. евро преди двете институционални финансирания. В началото на тази година дружеството е преобразувано в акционерно, а след инвестициите според данни от Търговския регистър четиримата основатели притежават общо почти 71% от капитала. Оценката на дружеството на база инвестираните средства е малко над 11.7 млн. лв. Приходите на дружеството за 2023 г. са 110 хил. лв. Фондът за капиталови инвестиции финансира български компании чрез инвестиции в дялов капитал до 5 млн. лева. Портфейлът на ФКИ включва технологичните компании Евротръст, Барин Спортс, ЮПАСС и IPS, смарт велосипедите Econic One, както и производителите на детски обувки Колев и Колев, на шумоизолационни решения – Decibel, и на аксесоари за парапланеризъм – Fly the Earth. Фондът е реализирал и първия си успешен изход – от инвестицията в мебелната компания М2 ПРОМ, която през 2022 г. бе придобита от френския гигант в оборудването на търговски пространства „Линдера Груп“. Източник: forbesbulgaria

„ИмВенчър III“ КДА, в което „ИмПулс Растеж“ АД има пряко участие в размер на над 8%, участва в рунд на финансиране на „Тайгър технолоджи“ АД. Инвестицията на „ИмВенчър III“ КДА е в размер на 400 хил. евро под формата на конвертируем заем. Рундът е в общ размер от близо 2 млн. евро и се осъществява съвместно с ангел-инвеститори. Набраният ресурс ще бъде използван за подпомагане на изследователската и развойна дейност на компанията, както и ще осигури средства за привличането на нови клиенти до кръг на финансиране от Серия А. „ИмВенчър III“ КДА е третият инвестиционен фонд с участието на „ИмПулс Растеж“ АД след „Имвенчър I“ КДА и „ИмВенчър II“ КДА., а това е неговата първа инвестиция. „ИмВенчър III“ КДА е насочен към влагане на средства в български, румънски, гръцки и свързани с региона и диаспората чуждестранни малки и средни предприятия и такива със средна капитализация. „Тайгър технолоджи“ АД е компания, специализирана в решения за управление и съхранение на данни. Фирмата оптимизира инфраструктурите за съхранение на данни в медийната и развлекателната индустрия, видео наблюдение, здравеопазване, корпоративни ИТ и други. Сред клиентите на дружеството са Hamad International Airport (Qatar), City of Denver (US), Harry Reid International Airport (US), HSBC Bank Hong Kong, Gulf Bank Kuwait, UK Police Force (City of London, Nottingham, Greater Manchester, Leicester, Sussex), Yokogawa Electric (Global), Curry & Brown (Hong Kong) и NHS (UK).

На проведената процедура по публично предлагане на акции от увеличението на капитала на „Смарт Органик”, което продължи между 3-ти юни и 21-ви юни, бяха записани всички предложени акции от дружеството. Записани са 1 030 999 броя нови акции от увеличението на капитала на Дружеството. От тях 51,25 % бяха записани от институционални, а 48,75 % от частни инвеститори. В резултат от Предлагането и записването на нови акции от увеличението на капитала на Дружеството беше набрана сума в размер на 19 588 981 (деветнадесет милиона петстотин осемдесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и един) лева. Вследствие на сключените сделки за продажба на акции и права е настъпила промяна в прякото притежание на акционерно участие на мажоритарния акционер в капитала на „Смарт Органик“ АД – Яни Драгов - от 96,36% на 93,93 %.

Компанията за производство на акумулаторни батерии и акумулатори “Монбат” АД – София няма да плати дивидент от нетната печалба за 2023 година. Решението на редовното общо събрание на акционерите е печалбата на “Монбат” за миналата година, в размер на 2 907 603.41 лв., да остане във фонд “Неразпределена печалба от минали години”. В последните три години дружеството разпределяше нетната си печалба за акционерите си. “Монбат” изплати дивидент от печалбата за 2022 г. в общ размер на 4 000 000 лева или за една акция бруто по 0.10263 лева. Дивидентът от положителния финансов резултат за 2021 г. бе общо 5 500 000 лева, а всеки акционер получи по 0.141025 лева. От нетната печалба за 2020 г. притежателите на такива акции си разпределиха сумата от 7 000 000 лева, а за всяка една акция получиха бруто по 0.17948 лева.

Общото събрание на акционерите на ТЕЦ “Бобов дол” АД разпредели паричен дивидент от нетната си печалба за миналата година в общ размер на 1 741 008 лева. Брутният дивидент за една акция е 0.20 лева. Само за акционери физически лица (след приспадане на дължимия данък) сумата е 0.19 лева. Това е трети пореден дивидент, който компанията изплаща. Останалата част от печалбата, в размер на 10 407 356 лв., ще се отнесе към неразпределена печалба от минали години. Дружеството приключи миналата година с нетна печалба в размер на 12 148 363.66 лева. От нетната печалба за 2022 година беше изплатен паричен дивидент в общ размер на 1 305 756 лева или по 0.15 лева за една акция бруто. Сума от 870 504 лева беше разпределена за акциорите или по 0.10 лева от положителния финансов резултат за 2021 година.

България регистрира най-високата средна цена на енергийна борса за базов товар не само за тази година, но и въобще от кризата през 2022 г. насам - 397.85 лв. на мВтч. Тази стойност за 25 юни е двойно по-висока от средната цена на тока за месеца и е напълно нетипична за това време на годината. Такива високи цени има в целия региона на Югоизточна Европа, но не и в Гърция. Което също е странно - обикновено там са най-високите цени. Причината за необикновеното поскъпване на тока в иначе стабилния през последните месеци пазар е повече външна, отколкото вътрешна. Целият Балкански регион е разбалансиран вследствие на прекъсвания и аварии в трансграничния пренос между Хърватия, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора, чиито пазари са добре свързани един с друг. Сривът в системата, изглежда, е причинен от прекъсването на голям далекопровод 400 киловолта между Черна гора и Босна, което след това е прехвърлило натоварването към всички страни в региона, но най-вече Хърватия. Оттам пък общият пазар на ЕС е прехвърлил кризата към Унгария, Румъния и България, където, изглежда, нещата с предлагането на енергия са се стабилизирали и точно затова Гърция не е засегната толкова силно.  Според енергийния експерт Франческо Саси проблемът с трансграничното търгуване на електроенергия е от няколко дни, като се е усещало най-вече между Албания и Гърция. Една от причините за разрастването му е много силната гореща вълна, която обхвана Балканите в последните дни и доведе до постоянни положителни аномалии от 5 - 10 градуса в различните държави, които повишават нуждата от охлаждане и пречат на самите преносни мрежи. Случващото се изцяло обърква интегрирания европейски пазар, в който се включват и държави, които са извън ЕС, но са зависими. Това е видно и на самата борса, където цената в Хърватия скочи със 141% на дневна база до 565.47 лв. на мВтч, което е най-високата цена на континента. Подобна е ситуацията и в Унгария, която се намира в средата на тези процеси. В същото време в България производството е ударено от липсата на единия от двата ядрени блока в Козлодуй заради авария, както и заради голямото вътрешно потребление, от порядъка на 4500 мегавата, отново свързано с нуждата от охлаждане. Реално това е едва третото подобно прекъсване на електрозахранването в Югоизточна Европа. Първото е от 1976 г., когато бяха засегнати части от Южна Германия, Австрия и Швейцария. Второто прекъсване на електрозахранването се случи на 28 септември 2003 г., когато цяла Италия остана без електричество. Вероятно ситуацията в Западните Балкани ще бъде разрешена в следващите няколко дни, но тя показва, че горещото време и липсата на добра свързаност в Югоизточна Европа може лесно да разбалансира пазара. Още повече че хидроцентралите все по-малко могат да работят през юли и август заради липса на качествени валежи. От началото на годината цените на европейския пазар са по-спокойни, като в България през пролетта те стигнаха дори до средни нива около 100 лв./мВтч в един определен период. Това се промени веднага щом започна по-топлото време и подпомогна за дисбаланса в системата, в която соларните паркове произвеждат много на обяд, но липсват вечер и цената рязко скача. Любопитното е, че при по-високите цени се отваря нова възможност за въглищните централи да работят вечер, въпреки че за момента това не се случва. При цени от над 300 лв./мВтч те могат да работят съвсем рентабилно и да изнасят навън. Очакванията са в Източна Европа да се запазят нестабилността и скокът в цените.

Законодателната парализа във Вашингтон заплашва да предизвика глобална данъчна война, докато страните се подготвят за вероятен провал на забележително споразумение, което преразглежда данъчното облагане на големите мултинационални компании. Преговарящите от повече от 140 държави се очакваше да излязат тази седмица с договорен текст с посредничеството на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР) относно данъчното облагане на цифровите компании, или т.нар. „реформи на първи стълб“, пише FT. Крайният срок за това е 30 юни. Това на практика би дало началото на дълго отлагания процес на ратифициране на сделката, която ще преразпредели около 200 млрд. долара от годишните печалби в страните, където мултинационалните компании правят бизнес. Загрижеността сред дипломатите и анализаторите е, че окончателният пакет от реформи, договорен за първи път през 2021 г. и подкрепян от ОИСР, така или иначе ще е мъртвороден, тъй като глобалната сделка изисква ратификация от САЩ, за да влезе в сила. Това е почти невъзможно да се случи на фона на политическото разделение във Вашингтон. Международното данъчно споразумение, което е в противоречие с позицията на републиканците в САЩ, ще изисква мнозинство от две трети в Сената, за да бъде прието. Според участник в преговорите това обрича сделката. Държавите, които участват в преговорите, подписаха мораториум през 2021 г., с който се забранява въвеждането на данъци върху цифровите услуги, докато международните преговори продължават. Това споразумение изтича в края на юни. ОИСР се готви да разпространи текст на договора, готов за подписване, в сряда вечерта, според документи, с които FT разполага. За да влезе в сила, сделката ще се нуждае от одобрение от законодателните органи на най-малко 30 държави, в които се намират централите на най-малко 60 процента от около 100-те засегнати компании. Това изискване не може да бъде изпълнено без участието на САЩ. Ситуацията вероятно ще разпали данъчна война, тъй като страните се отдръпват от глобалните преговори и въвеждат собствени данъци въпреки дългогодишните заплахи за ответни мерки от страна на САЩ. Джанет Йелън, министърът на финансите на САЩ, подкрепя усилията на ОИСР за глобална данъчна реформа, но наскоро даде да се разбере, че САЩ няма да подпишат международния договор без „твърдо съгласие“ за задължително опростяване на правилата за трансферно ценообразуване. Канада прие наскоро законодателство за данък върху цифровите услуги за големия бизнес. Кения и Нова Зеландия също започнаха процес по въвеждането на такива данъци. Те ще важат най-вече за базираните в САЩ технологични компании. Барбара Ангъс, ръководител на глобалната данъчна политика на EY, посочва, че компаниите са поискали от фирмата да обмисли как държавите могат да въведат такива налози, за да се подготвят по-добре за потенциално „хаотична“ среда.

Вносът на слънчогледово олио в Индия достигна рекордните 500 000 метрични тона през юни, тъй като конкуренцията между водещите доставчици Русия и Украйна го направи по-евтино от соевото олио и палмовото масло, заявиха двама от водещите купувачи на продукта и митнически служител, предаде Ройтерс. По-високите покупки на слънчогледово олио от най-големия световен вносител на растителни масла ще спомогнат за намаляване на запасите  в Черноморския регион и ще повишат цените.  Преди няколко седмици суровото слънчогледово олио беше налично за 940 долара за метричен тон, включващи цена, застраховка и превоз (CIF) за доставка през юни, докато соевото олио и палмовото масло се предлагаха съответно около 1015 и 950 долара за тон, казаха дилъри. Слънчогледовото олио обикновено държи премия от над 100 долара на тон спрямо соевото олио и палмовото масло, заяви Раджеш Пател, управляващ партньор в търговеца на хранителни масла и брокер "Джи Джи Ен рисърч" (GGN Research). Русия и Украйна, както и друг голям доставчик - Аржентина, се конкурираха агресивно и предлагаха слънчогледово олио на по-ниска цена от другите масла, каза друг купувач, базиран в град Хайдерабад. Той е намалил покупките на палмово масло и соево олио, за да освободи място за слънчогледовото масло. Валутите на Русия и Украйна се обезцениха от началото на войната през февруари 2022 година, което им позволи да предлагат продукцията си на конкурентни цени в доларово изражение, каза купувачът. Двете държави осигуряват над 70 на сто от световните доставки на олио. Около 320 000 метрични тона слънчогледово олио са били разтоварени в различни индийски пристанища досега този месец, каза митнически служител, който също пожелал анонимност. Индия е купувала средно 250 000 тона слънчогледово олио всеки месец през последната пазарна година, предимно от Черноморския регион. Промишлеността ще се нуждае от време, за да пречисти и разпредели 500 000 тона олио, внесено през юни, което ще намали вноса през юли, каза базираният в град Хайдерабад купувач. През януари миналата година Индия е внесла рекордните 461 458 тона слънчогледово олио. Индия купува палмово масло главно от Индонезия, Малайзия и Тайланд, а соево олио внася от Аржентина, Бразилия и Съединените щати.