Европейската принадлежност на България не се поставя под съмнение - около 60% от тях запазват категоричната си подкрепа за членството на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа алтернатива. Това сочат резултатите от проучване на „Алфа Рисърч“ за оценките към ЕС. Поради поредицата от кризи в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове. Само 12% от пълнолетните българи заявяват, че одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС към днешна дата, 42% – само донякъде, а 39% – са определено неудовлетворени. Европейските политики в три важни направления обаче се сблъскват с противоречиви обществените реакции. Зеленият преход се посреща положително от 34% от анкетираните, докато 42% са с негативно отношение, а за всеки четвърти българин този пакт остава напълно неразбираем. Сред другите спорни политики е европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи) и политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%). Най-отрицателно настроени са българите към онези европейски политики, които срещат негативен отзвук и в Европа: миграционната политика и по-специално политиката за солидарно разпределение на мигрантите се одобрява от едва 19% при над три пъти повече негативни мнения; земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар. зелен преход) – 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение, и увеличаването на правомощията на ЕК за сметка на националните правителства – 77% неодобрение.

Продукцията на промишлеността в ЕС е намаляла през януари 2024 г. спрямо декември 2023 г. с 2,1 на сто в ЕС и с 3,2 на сто в еврозоната. На годишна база - през януари 2024 г. спрямо същия месец на 2023 г., промишленото производство е намаляло с 5,7 на сто в ЕС и с 6,7 на сто в еврозоната. В България промишлеността е вамаляла със 7,6 на сто от продукцията си на годишна база, като в ЕС по-зле са се представили само Ирландия (-34,1 на сто) и Естония (-8,6 на сто) На годишна база през януари в България е намаляло производството на дълготрайни потребителски стоки (-21,7 на сто), на капиталови стоки (-10 на сто), на недълготрайни потребителски стоки (-7,4 на сто) и на енергия (-1,3 на сто). Промишленото производство в Евросъюза през януари 2024 г. на годишна основа е спаднало при всички основни индустриални групи - междинните стоки (-3,3 на сто), капиталовите стоки (-10,1 на сто), дълготрайните потребителски стоки (-8,1 на сто), недълготрайните потребителски стоки (-1,3 на сто), с изключение на сектор енергетика, където производството расте с 0,6 на сто. Същевременно в еврозоната промишленото производство следва сходно развитие - единствено производството на енергия е нараснало (+0,3 на сто), докато намаление са отчели производството на междинни стоки (-2,5 на сто), капиталовите стоки (12,1 на сто), дълготрайните потребителски стоки (-8,4 на сто) и недълготрайните потребителски стоки (-3,1 на сто). Сред страните от ЕС най-голям спад през януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. е отчетен в Ирландия (-34,1 на сто), Естония (-8,6 на сто) и България (-7,6 на сто). С най-голямо увеличение са били Словения (+12,2 на сто), Гърция (+10,5 на сто) и Дания (+5,3 на сто).

Предстои практически полудневен семинар на тема „ESG: От регулация към реалност“, който ще се проведе на 22 март от 9:30 ч. в Гранд Хотел Милениум София. Събитието ще обхване темите за новостите в европейската регулаторна рамка за устойчиви финанси и докладване на корпоративна устойчивост, екологичните аспекти на отчитане на корпоративната устойчивост, както и възможностите за автоматизиране на ESG отчитането. Консултанти от Balkan Services са сред лекторите на семинара и ще представят темата „ESG без стрес: Автоматизация на отчитането“, която ще обобщи какво е ESG софтуер, защо е необходим и как компаниите да изберат подходящото за тях решение, с което да изпълнят в срок регулаторните изисквания. Семинарът се организира от Българската асоциация на управленските консултантски организации.

Общата стойност на 500-те най-силни банкови марки в света достига рекордните 1.44 трлн. долара, нараствайки близо два пъти, в сравнение с преди десетилетие, сочи най-новият доклад на водещата консултантска компания за оценка на марки Brand Finance. ICBC (Industrial and Commercial Bank of China) запазва челната си позиция като най-ценната банкова марка в света в осма поредна година, като стойността на нейната марка нараства с 3% - до 71.8 млрд. долара. Най-голямата банкова марка в Европа остава британската HSBC, която се придвижва с едно място нагоре в класацията - до 11-ата позиция, с оценка от 20 млрд. долара. От банките с подразделения в България най-високо класирана е белгийската KBC - собственик на ОББ у нас, която заема 56-о място, след като стойността на марката ѝ нараства с 13.7% - до 6.13 млрд. долара. Италианската UniCredit, собственик на българската УниКредит Булбанк, се придвижва от 111-о до 89-о място, след като стойността на марката ѝ се покачва с 29.6%, до 3.45 млрд. долара. Компанията майка на българската Банка ДСК - унгарската OTP Bank, се нарежда сред 20-те банки в класацията, чиято стойност се е повишила с най-много за последната година в проценто изражение. Марката на пазарния лидер в Унгария поскъпва с 58%, което ѝ отрежда 177-о място в общата класация след скок от 46 места. Британската финтех компания Revolut, която също предлага банкови услуги в България, се нарежда на 471-ва позиция, като се придвижва с 10 места напред в класацията, в сравнение с предходната година.

Сингапурски гигант „Зeшенг Интернационал ПТЕ“ ще строи чрез дъщерната си фирма в България „Зиес Юръп“ ЕООД завод за производство на части и аксесоари за автомобили. Предприятието ще е със застроена площ от 11 784 кв. м в землището на с. Радиново, част от Индустриална зона "Марица", а общата площ, закупена от инвеститора, е близо 29 декара. За въпросната фирма и предстоящата й инвестиция, която ще се реализира през 2024 г. „Зиес Юръп“ ЕООД е регистрирано в София, с управител Чен Инси. В производственото предприятие ще се разработват, развиват и произвеждат алуминиеви профили с широко приложение в автомобилната индустрия. В програмата на възложителя е включено изграждане на модерна и автоматизирана производствена сграда, в която ще се монтират нови линии за екструдиране на алуминиеви профили с 4 хидравлични преси. Към обекта ще има още зона за опаковка и спедиция на готовата продукция, столова, битови помещения на два етажа, както и открит паркинг за 34 автомобила. След старта на фабриката, в производството първоначално ще работят между 30 и 50 човека на една смяна от 8 часа. Като глобален доставчик на алуминиеви продукти за автомобилната индустрия, Unison се ангажира с устойчивото развитие. Член е на международната Инициатива за управление на алуминия - ASI и е ориентиран към разумно производство и управление на бизнеса, чрез ускоряване на прехода към зелена енергия.

Десета палата на Международния пловдивски панаир скоро ще изгуби функциите си на изложбена зала. До края на 2024 г. тя ще се превърне в супермаркет на френската верига Carrefour ("Карфур"). Марката се завръща с магазини в България през варненската "Паркмарт", която пък взима правата от гръцки франчайзьор. Строителните дейности там вече са започнали, като община Пловдив още преди две години е издала разрешително за преустройство, реорганизация и смяна на предназначението на палатата в търговски център със супермаркет. Инвеститор е самият "Международен панаир Пловдив", контролиран от Георги Гергов. Откриването на "Карфур" в Пловдив се очаква през 2024, вероятно лятото, но фиксирана дата все още няма. Търговската площ ще е около 1100 кв. метра. Целта на българския мениджмънт е за 2024 е да се ребрандират 22 магазина с марката "Карфур"". Договорът е бил сключен през май 2021 г. между панаира и веригата. Наемател се води "Глобал ритейл холдинг" (част от групата на "Паркмарт"), срокът е бил 5-годишен, а сумата - 1.8 млн. лв. Договорът за панаира не е първият с Георги Гергов. В сградата му в ЦУМ в София се помещава първият магазин от веригата "Паркмарт", който още този месец ще мине под френския бранд. Десета палата в "Международен панаир Пловдив" досега беше изложбена и се намира точно до ВИП входа на панаирния комплекс, на ъгъла на бул."Цар Борис III Обединител" и бул. "България", до кръговото кръстовище, и е с площ над 3000 кв.м.

"Слънчев бряг" АД ще вложи повече от 2 млн. лева в подготовката на инфраструктурата за предстоящия летен сезон. През миналата година, средствата бяха с около 500 000 лева по-малко. Дейностите, който се очакват да бъдат приключени до края на месец април 2024 година, включват още полагане на нови асфалтови настилки по улици във вътрешността на комплекса, озеленяване, подмяна на осветителни тела, както и обезпаразитяване. "Слънчев бряг" АД стопанисва и управлява инфраструктурата в зона "Изток" в комплекса, която включва алеи, улици и зелени площи, разположени на около 650 000 квадратни метра както и собствена водопреносна и канализационна мрежа. В зона "Запад" притежание на акционерното дружество са около 55 000 квадратни метра земя, в това число оранжерия и складови помещения. От 1 юни тази година в най-големия курортен комплекс у нас се очаква да започват да действат режимите и условията, които са необходими за безпроблемното протичане на летния туристически сезон. Паркирането в синя зона в комплекса, чийто капацитет беше увеличен през 2022 година, също ще се заплаща от посочената дата.

Компанията за хазартни игри онлайн, която оперира под търговската марка Palms Bet – „Телематик Интерактив България“ АД, ще изкупи обратно собствени акции. Решение за това е взето на извънредно общо събрание на акционерите. Максималният брой акции, които ще се изкупят обратно е до 3% от книжата с право на глас на дружеството за всяка една календарна година, включена в срока за обратно изкупуване. Ограничението е този брой да е не повече от 7.41% от капитала за целия период на обратното изкупуване. Минималната цена на офертата за една акция е 15 лв., а максималната – 20 лева. Обратното изкупуване на собствени акции на дружеството трябва да се извърши до 31 декември 2026 година.

Европейската комисия (ЕК) e обвинена в нарушаване на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) заради използването на уеб базирания офисен пакет Microsoft 365. ЕК трябва да предприеме мерки и да спре трансфера на лични данни към Microsoft и всичките му дъщерни дружества, разположени в страни, които нямат споразумения за поверителност с ЕС. Комисията е длъжна да изпълни това изискване не по-късно от 9 декември 2024 г. Европейският надзорен орган за защита на данните (EDPS) е установил: "Комисията е нарушила няколко разпоредби на Регламент (ЕС) 2018/1725, законодателството на ЕС за защита на данните за институциите, органите, службите и агенциите на ЕС (EUI), включително тези за трансфер на лични данни извън ЕС/Европейското икономическо пространство (ЕИП). ... Комисията не е успяла да предостави подходящи предпазни мерки, за да гарантира, че на личните данни, прехвърлени извън ЕС/ЕИП, се предоставя по същество еквивалентно ниво на защита, както се гарантира в ЕС/ЕИП." Microsoft може да е получавала и обработвала лични данни от Европейската комисия в продължение на няколко години. Решението на EDPS е резултат от разследване, продължило три години. В изявление на EDPS се казва, че EK в договора си с Microsoft "не e уточнила в достатъчна степен какви типове лични данни трябва да се събират и за кои изрични и конкретни цели при използване на Microsoft 365". GDPR влезе в сила през пролетта на 2018 г. Едно от изискванията му е ограничаване на трансфера на данни към държави, които според Европейския съюз не ги защитават правилно. САЩ е в списъка на такива страни, а Microsoft е американска компания, както и всички нейни услуги. Катализатор за началото на споменатото разследване са разкритията на бившия служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) Едуард Сноудън. Още през 2013 г. той публикува поредица от документи, показващи масово наблюдение от страна на САЩ на съюзнически държави. Това може да означава, че на теория Microsoft може да е получавала европейски лични данни поне 13 години. digitalk.bg

Инфлацията в Съединените щати е нараснала солидно през февруари, основно заради по-високите разходи за бензин и за жилища, което предполага известна устойчивост и може да забави очакваното през юни понижение на лихвените проценти от Федералния резерв. Индексът на потребителските цени се е повишил с 0.4% през миналия месец след 0.3% подем през януари, отчете на 12 март статистическата служба към щатското Министерство на труда. Бензинът и жилищата, в които са включени и наемите, имат над 60% принос за месечния скок на индекса. На годишна база той е нараснал с 3.2% след 3.1% годишно повишение през януари. Икономисти на агенция “Ройтерс” са прогнозирали 0.4-проценен месечен ръст на февруарската инфлация в Съединените щати през февруари и 3.1% годишно увеличение. Инфлационният натиск е три пъти по-нисък от достигнатите през юни 2022-а 9.1%, но през последните месеци низходящото темпо се е забавило. Налице е и скок на “еквивалентната рента на собствениците” (OER) – мярка, отчитаща сумата, която биха платили собствениците на жилища, за да ги наемат, или която ще спечелят, ако ги отдадат под наем, различаващи се от традиционните наеми. Това се дължи отчасти на някои промени на методологията на пресмятане, направени от правителството. Базовият индекс на потребителските цени, от който са изключени силно променящите се съставки – храни и енергия – се е повишил с 0.4% месечно през февруари, точно колкото и през януари, и с 3.8% годишно. Това е най-слабият годишен ръст от май 2021-а насам след отчетените 3.9% през януари. Преди публикуването на февруарските инфлационни данни финансовите пазари оценяваха на грубо 70% вероятността Федералният резерв да започне да сваля лихвите през юни. От март 2022-а досега щатските централни банкери са повишили лихвените проценти с 525 базови пункта – до сегашния диапазон 5.25-5.50 процента.

Китайските търговски показатели през януари-февруари значително надхвърлиха очакванията.Износът нарасна на годишна база със 7.1 процента до 528 милиарда долара, вносът – с 3.5 процента до 402.85 милиарда долара. Търговският баланс в крайна сметка се увеличи с 20.5 процента. Това отчасти е следствие от ниската база в началото на 2023 г., но дори и това предвид, анализаторите средно очакваха износът да нарасне с 1.9 процента, а вносът с 1.5 на сто. Търговският оборот на Китай с Руската федерация през януари-февруари се е увеличил с 9.3 процента и възлиза на 37 милиарда долара. Износът от Китай за Русия в годишно изражение е с 12.5 на сто по-висок и е равен на 16.8 милиарда долара, а китайският внос от Руската федерация е нараснал с 6.7 процента до 20.2 млрд. долара (положителното салдо в полза на Руската федерация намалява с 5.8 на сто до 3.4 млрд. долара). Междувременно китайският внос на петрол през януари-февруари се е увеличил с 5.1 на сто на годишна база. Ръстът на китайския износ засегна и Съединените щати. Доставките там се увеличиха с 5 процента до 73.4 милиарда долара, докато вносът на стоки от САЩ в Китай намаля с 9.7 процента до 26.1 милиарда долара (салдото в полза на Китай се увеличи с 14.5 милиарда) до 47.29 милиарда долара. Общият търговски дефицит на САЩ, според Бюрото за икономически анализи, се е увеличил с 5.1 на сто през януари до 67.4 милиарда долара. Това косвено показва голямо търсене в американската икономика, което се потвърждава от данните за пазара на труда: 275 хиляди работни места са създадени през февруари в сравнение с 229 хиляди през януари. Ръстът на заплатите обаче постепенно се забавя (0.1% на месечна и 4.3% на годишна база), а нивото на безработица нараства от 3.7 на 3.9 процента. Експортът на Китай към Европейския съюз намалява с 1.3 процента, а импорта в азиатската страна се е понижил с 9.7 на сто.  Прави впечатление силната търговия с Индия. Китайският износ е нараснал най-силно към тази страна – с 12.8 процента. В същото време вносът в Китай показва ръст от 34.7 на сто. Двуцифрен ръст има на износа към Латинска Америка с 20.6 процента и към Африка – с 21 на сто. Данните сочат  и повишение на импорта в Китай от тези страни.