Брутният външен дълг на България по предварителни данни възлиза на 43,692 млрд. евро (43,6 процента от прогнозния БВП), съобщават от БНБ. Това е с 1,2299 млрд. евро (2,9 процента) повече в сравнение с края на юли 2023 г. (42,4622 млрд. евро, 45,2 процента от БВП). В края на юли краткосрочните задължения са 7,8252 млрд. евро (17,9 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП) и се повишават с 481,3 млн. евро (6,6 процента) на годишна база (7,3439 млрд. евро, 17,3 процента от дълга, 7,8 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 35,8668 млрд. евро (82,1 процента от брутния дълг, 35,8 процента от БВП) в края на юли, като нарастват със 748,6 млн. евро (2,1 процента) спрямо края на юли миналата година (35,1182 млрд. евро, 82,7 процента от дълга, 37,4 процента от БВП). Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юли е 10,1354 млрд. евро (10,1 процента от БВП). Той нараства с 620,8 млн. евро (6,5 процента) на годишна база (9,5147 млрд. евро, 10,1 процента от БВП). Външните задължения на централната банка са 2,0336 млрд. евро (2 процента от БВП), като намаляват с 4,3 млн. евро (0,2 процента) спрямо края на юли 2023 г. (2,0379 млрд. евро, 2,2 процента от БВП). Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 6,362 млрд. евро (6,4 процента от БВП). Те се повишават с 535,7 млн. евро (9,2 процента) спрямо края на юли 2023 г. (5,8263 млрд. евро, 6,2 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 12,2473 млрд. евро (12,2 процента от БВП). Те нарастват с 328,8 млн. евро (2,8 процента) спрямо същия месец на миналата година (11,9186 млрд. евро, 12,7 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,9137 млрд. евро (12,9 процента от БВП) в края на юли, което е с 251 млн. евро (1,9 процента) по-малко спрямо края на юли 2023 г. (13,1647 млрд. евро, 14 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 29,6 процента към края на юли, при 31 процента към юли миналата година.

Цените на производител в България се увеличават за втори пореден месец през август и на месечна, и на годишна база, макар и по-слабо, след като отчетоха спад през юни, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо юли ръстът е от 0,4%, като той се дължи основно на увеличението именно при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 9%, а спад е отчетен в добивната (с 1,9%) и в преработващата промишленост (с 1,7%). По-ниски цени са отчетени при производството на основни метали – с 5,6%, при производството на химични продукти, както и при производството на изделия от каучук и пластмаси – с по 1%. Ръст има при производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 0,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 0,6%, производството на мебели – с 0,5%. На годишна база през август е отчетен ръст от 1,5%, като основна роля имат цените в добивната промишленост, които се повишават с 9,1%, и тези в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 7,7%. Спад спрямо август 2023 г. има в преработващата промишленост – с 0,7%. Значително понижение на цените има при обработката на кожи, производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 10%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 6,8%, производството на химични продукти – с 6,6%. Повишават се цените на годишна база при производството на мебели – с 11,3%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 10,4%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 9,6%.

Инвестиции за над 200 млн. лв. в бъдещия индустриален парк в Свищов планират шест компании. Те са заявили инвестиционен интерес, на база на който бъдещата зона бе включена като един от 11-те проекта чието изграждане се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост. Предвижда се шестте компании, с които са сключени меморандуми за сътрудничество, да изградят производствени предприятия в парка до 30 юни 2026 г., като разкрият близо 1900 нови работни места. Най-големият инвестиционен интерес е от турската Arslan Makina Dokum, която е основана през 1971 г. и изработва алуминиеви изделия за автомобилната индустрия и леката промишленост. Идеята ѝ е да инвестира 30 млн. евро в Свищов и да разкрие 750 работни места. Компанията е изцяло експортно ориентирана, а в името на скъсяването на веригата на доставките тя е изразила желание да си партнира и с други две от компаниите с интерес към инвестиции в бъдещия парк – италианските Fraver и Natural point. Италианският производител на промишлени конструкции за машиностроителната индустрия Fraver обмисля да инвестира 20 млн. евро и да разкрие 220 нови работни места. Natural point пък ще предвижда инвестиция за 15 млн. евро в производство на метални крепежни елементи и разкриване на 200 нови работни места. Другите потенциални инвеститори включват италианската Vento, която разкрива 280 нови работни места с инвестиция за 22 млн. евро в производство на хотелско оборудване за туристическата индустрия. Производство на детско облекло за модната индустрия пък обмисля да разкрие Amraa consulting като вложи 28 млн. евро. Към бъдещия индустриален парк има интерес и от български предприемач. Варненската „Лидер строй монтаж“ планира да инвестира в производство на метални профили и конструкции за промишлени сгради и съоръжения. Към момента тя има производствена база в Павликени. Изграждането на новия индустриален парк започна в края на месец май. Инвеститор в него е общината, която получава 27 млн. лв. европейско финансиране за него.

ТЕЦ Варна отчита над 32 лн. лева загуба за 2023 година и 118 млн. лв. непогасени задължения, сред които за въглеродни емисии (59,7 млн. лв.) и задължения към доставчици (54,7 млн. лв.). ТЕЦ Варна има дълг от около 40 млн. лева с лихвите към държавната "Булгаргаз", която го разсрочи. За сравнение, 2022 г. ТЕЦ Варна отчита почти 46,5 млн. лева приходи само от търговия с ток (производствена дейност), от които над 45,5 млн. са от продажба на ток на свободния пазар т.е. през Българската енергийна борса. Иначе приходите са над 197 млн. лева - за разлика от 2023 година, когато са над 43 млн. лева. Оперативната печалба за 2022 година е над 17,2 млн. лева. Към 31 декември, 2022 година дружеството има над 8,8 млн. лева непогасена главница от банков заем от 22 млн. лева. Има и още един банков заем, от 10 млн. лева, като непогасената главница по него тогава е била 9,1 млн. лева. Първият заем трябва да бъде погасен до февруари, 2025 година, а вторият - до декември, 2028 година. През 2022 година ТЕЦ Варна е имал задължения към доставчици от почти 67,5 млн. лева.

Производителят на пилешко месо „Градус“ АД обяви инвестиция за над 1 млн. лева за изграждане на люпилня. Дружеството през лятото обяви мащабна инвестиционна програма на стойност 30-50 млн. лева за период от три години, която планира да финансира със собствени средства. Това включва нови инвестиции за над 29 млн. лева, а останалото са обичайният размер поддържащи инвестиции. Преди това компанията оповести серия от по-малки инвестиции в различни дъщерни дружества. С 1,5 млн. лева дружеството ще закупи товарни автомобили за птици и хладилни камиони. До края на 2024 г. се очаква въвеждане в експлоатация на линия за разфасоване на месо, за което са платени 6,4 млн. лева. Направен е и ремонт на сграда, осъществена е газификация и е доставено оборудване за близо 1,2 млн. лева във връзка с угояването на бройлери. „Градус“ отчете петкратен ръст на печалбата за първата половина на 2024 г. до почти 20,9 млн. лева в сравнение с 3,8 млн. лева за полугодието на 2023 г. Резултатът е рекорден за дружеството.

Златен медал за иновативно изделие спечели „АмонРа Енерджи“ АД на 78-ия Международен технически панаир в Пловдив. Той е за Мобилна соларна система с 24 панела. Освен за напояване в селското стопанство, тя се използва за захранване на eлектромобили, помпи, къмпинг оборудване, електрически лодки, скутери, фестивали на открито, строителни площадки и на други места без достъп до електричество. Мобилната соларна система на „АмонРа Енерджи“ е конструкция тип ремарке. Разтяга се лесно. Закача се на теглич на автомобила и се премества от едно на друго място. На нея се поставят до 24 соларни панела, по 12 от всяка страна, които произвеждат слънчева енергия. Батериите и инверторите на мобилната система преобразуват слънчевата енергия в електрическа. Общата инсталирана мощност достига до 100 kW АС и 600 kWh батерия за съхранение. „АмонРа Енерджи“ АД е единствената засега фотоволтаична компания за доставки, монтаж и сервиз, листната на БФБ, сегмент BEAM. Според фирмата соларните системи трябва да са там, където е и потреблението на енергия.

Българската компания TexCycle, специализирана в събиране, сортиране, дистрибуция и рециклиране на употребявани дрехи, обувки и други текстилни изделия, работи все по-активно по развитието на дейностите на своето ателие по премоделиране и поправка на непотребен текстил. През изминалия месец ателието на компанията изработи 50 легла за домашни любимци, които бяха дарени на няколко приюта в България. Леглата са специално проектирани с пълнеж от механично рециклирани влакна, а калъфите са ушити от повторно използван текстил. Сред организациите и приютите, които получиха дарения от компанията, са Animal Rescue, Pure Love, Косматата странноприемница и Помощ за животинките в беда. С нарастващото внимание към устойчивото развитие и управлението на текстилни отпадъци, поправката и преправката на дрехи се утвърдиха като важни практики на глобално и европейско ниво, отбелязват от компанията. На международно ниво увеличаването на осведомеността относно екологичните въздействия на модната индустрия води до нарастващ интерес към тези практики. В Европа инициативите за поправка на дрехи са активно насърчавани чрез различни регулаторни мерки.

Haчaлoтo нa нoв циĸъл нa нaмaлявaнe нa лиxвитe във Фeдepaлния peзepв ĸapa бaнĸoвитe инвecтитopи дa ce нaдявaт нa пoвтopeниe нa cцeнapия oт дaлeчнaтa вeчe 1995 г. Toвa бeшe гoдинaтa, в ĸoятo бaнĸoвaтa индycтpия зaпoчнa eдин oт нaй-дoбpитe cи пepиoди в иcтopиятa нa CAЩ cлeд пopeдицa oт нaмaлeния нa лиxвeнитe пpoцeнти oт Фeд и мeĸo пpизeмявaнe, opгaнизиpaнo oт тoгaвaшния пpeдceдaтeл нa цeнтpaлнaтa бaнĸa Aлън Гpийнcпaн. Индeĸcът, пpocлeдявaщ шиpoĸo ceĸтopa нa финaнcoвитe инcтитyции, зaвъpши 1995 г. c нaд 40% пoвишeниe, нaдминaвaйĸи пpeдcтaвянeтo нa шиpoĸия индeĸc Ѕ&Р 500 (GЅСР). И тoвa пpeвъзxoдcтвo щe ce зaдъpжи oщe двe гoдини. Зaceгa бaнĸoвитe aĸции зaпoчвaт дoбpe. Taзи гoдинa cъщият индeĸc нa бaнĸoвaтa индycтpия, ĸoйтo cĸoчи пpeз 1995 г. (^ВКХ), ce пoвиши c пoвeчe oт 19% и pъcтът мy e тoчнo зaд ocнoвнитe бopcoви индeĸcи. Meждyвpeмeннo дpyг индeĸc (ХLF), пpocлeдявaщ гoлeмитe бaнĸи зaeднo c дpyги гoлeми нeбaнĸoви финaнcoви фиpми, e нapacнaл c 21%, мaлĸo пpeд ocнoвнитe индeĸcи. B тpитe cлyчaя (1995, 1998 и 2019 г.), ĸoгaтo Фeд нaмaляшe лиxвeнитe пpoцeнти и нe пocлeдвa peцecия, aĸциитe нa бaнĸитe cpeднo ce paзпpoдaдoxa пъpвoнaчaлнo cлeд пъpвoтo нaмaлeниe, cлeд ĸoeтo ce пoвишиxa няĸoлĸo ceдмици cлeд тoвa — нaдминaвaйĸи Ѕ&Р 500, cпopeд aнaлиз oт Wеllѕ Fаrgо Ѕесurіtіеѕ. Ho пo-oбшиpeн пpeглeд нa пocлeднитe шecт циĸълa нa нaмaлявaнe нa лиxвитe (вĸлючитeлнo тpи, ĸoитo бяxa пocлeдвaни oт peцecии) пoĸaзвa, чe пpeвъзxoдcтвoтo нa индycтpиятa oбиĸнoвeнo нe тpae дългo. Caмo пpeз 1995 г. paлитo пpи бaнĸитe бe пoвeчe oт тoвa нa пo-шиpoĸия фoндoв пaзap зa пoвeчe oт тpи мeceцa cлeд пъpвoтo нaмaлeниe нa лиxвeнитe пpoцeнти. Ho тoгaвa нe caмo пapичнaтa пoлитиĸa бeшe пoдxoдящa зa бaнĸитe. Kpeдитopитe вcъщнocт зaпoчнaxa 1995 г. в гpyбa фopмa, тъй ĸaтo ocнoвнитe инcтитyции ce oгъвaxa. Toвa вĸлючвaшe oбщинaтa Opиндж Kayнти, Kaлифopния, ĸoятo oбяви фaлит пpeз дeĸeмвpи 1994 г. и бpитaнcĸaтa тъpгoвcĸa бaнĸa Ваrіngѕ, ĸoятo ce cpинa пpeз фeвpyapи 1995 г. Meждyвpeмeннo peaлният БBΠ нa CAЩ дopи пaднa пoд 1% пpeз пъpвaтa пoлoвинa нa гoдинaтa. A дoxoднocттa нa дългocpoчнитe 10-гoдишни дъpжaвни oблигaции ce cpинa c 250 бaзиcни пyнĸтa. Ho нaй-вaжнoтo e, чe тeзи дългocpoчни дoxoднocти ocтaнaxa пo-виcoĸи oт тeзи нa ĸpaтĸocpoчнитe oблигaции. Toвa пoзвoли нa бaнĸитe, ĸoитo зaeмaт пpи ĸpaтĸocpoчни лиxви и дaвaт зaeми пpи дългocpoчни лиxви, дa cпeчeлят c пo-гoлямa paзлиĸa oт тoзи cпpeд. Toвa, ĸoeтo cъщo пoмoгнa нa бaнĸитe пpeз 1995 г., бeшe нoв пepиoд нa paзxлaбвaнe нa бaнĸoвaтa peгyлaция, зaпoчвaйĸи c фeдepaлeн зaĸoн, пoдпиcaн oт тoгaвaшния пpeзидeнт Бил Kлинтън гoдинa пo-paнo. Toзи зaĸoн пpeмaxнa oгpaничeниятa, ĸoитo cпиpaxa бaнĸитe дa oтĸpивaт ĸлoнoвe в гpaницитe нa щaтитe, пocтaвяйĸи нaчaлoтo нa пepиoд нa дepeгyлaция, ĸoйтo в ĸpaйнa cмeтĸa щeшe дa дoвeдe дo пoявaтa нa мeгaбaнĸи в cтpaнaтa ĸaтo ЈРМоrgаn Сhаѕе (ЈРМ), Wеllѕ Fаrgо (WFС), Ваnk оf Аmеrіса ( ВАС) и Сіtіgrоuр (С). Гoлeмитe бaнĸи cпeчeлиxa гoлямa пoбeдa пo-paнo тoзи мeceц, ĸoгaтo peгyлaтopитe paзвoдниxa нoвитe бaнĸoви ĸaпитaлoви плaнoвe, ĸoитo щe нaмaлят изиcĸвaниятa зa гoлeмитe бaнĸи нaпoлoвинa oт пъpвoнaчaлнoтo пpeдлoжeниe. He вcичĸи paзмecтвaния в cтoлицaтa нa CAЩ oбaчe ce xapecвaт нa бaнĸитe. Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo нacĸopo oтмeни coбcтвeнитe cи нacoĸи зa oдoбpявaнe нa бaнĸoви cливaния, ĸoитo ca в cилa oт 1995 г. Kpeдитopитe, ĸoитo ca ce възпoлзвaли oт виcoĸи лиxвeни пpoцeнти, вepoятнo щe видят пo-мaлĸo пeчaлби, дoĸaтo тeзи, ĸoитo изocтaвaт, oчaĸвaт тлacъĸ. Mнoгo зaвиcи и oт cпocoбнocттa нa Фeдepaлния peзepв дa ce пpидъpжa ĸъм cвoeтo "мeĸo ĸaцaнe", ĸaтo пpeдпaзи иĸoнoмиĸaтa нa CAЩ oт peцecия, дoĸaтo инфлaциятa пaдa. "Haшeтo нaмepeниe нaиcтинa e дa зaпaзим cилaтa, ĸoятo виждaмe в мoмeнтa в иĸoнoмиĸaтa нa CAЩ", ĸaзa пpeдceдaтeлят нa Фeд Джeй Πayъл пpeд peпopтepи в cpядa, ĸoгaтo лиxвитe в нaй-гoлямaтa cвeтoвнa иĸoнoмиĸa бяxa изнeнaдвaщo нaмaлeни c 50 бaзиcни пyнĸтa. Дopи и бeз peцecия в CAЩ, пoвтopeниeтo нa 1995 г. пaĸ щe изиcĸвa pacтeж нa зaeмитe и пpoдължaвaщo cъживявaнe нa инвecтициoннoтo бaнĸиpaнe.

Активността във фабриките в Китай продължава да се свива и през септември, а секторът на услугите също бележи забавяне, сочат нови данни, цитирани от Bloomberg. Официалният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) в производствения сектор възлиза на 49,8 пункта през този месец, като така секторът е в процес на свиване от април 2023 г. Непроизводственият PMI показва, че активността в строителството и услугите е загубила инерция, след като нарасна през миналия месец. Докладът сочи, че икономиката остава затруднена, преди китайските власти да обявят широк пакет от мерки в подкрепа на растежа. Миналата седмица паричният орган на Пекин намали основните лихвени проценти и освободи парични средства за банките, за да стимулира кредитирането и да стабилизира затъващия сектор на недвижимите имоти. По-рано Ройтерс съобщи, че Министерството на финансите планира да емитира специални държавни облигации на стойност два трилиона юана (284 млрд. долара) през тази година, като половината от тях ще бъдат предназначени за стимулиране на потреблението. Макар че Министерството на финансите все още не е направило официално изявление, през последните няколко дни други парични и икономически органи започнаха да конкретизират своята част от пакета за стимулиране. В неделя Китайската централна банка съобщи, че от 1 ноември собствениците на жилища ще могат да предоговарят условията с настоящите си кредитори - стъпка, която ще намали ипотечното им бреме и потенциално ще стимулира разходите на домакинствата.