Цените на жилищата през първото тримесечие на годината, измерени чрез индекса на цените на жилищата, са спаднали с 0,4 на сто в еврозоната и са се повишили с 1,3 на сто в ЕС в сравнение със същото тримесечие на предходната година, показват най-новите данни на Евростат. През четвъртото тримесечие на 2023 г. цените на жилищата се понижиха на годишна база с 1,2 на сто в еврозоната и се повишиха с 0,2 на сто в ЕС. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. цените на жилищата са спаднали с 0,1 на сто в еврозоната и са се повишили с 0,4 на сто в ЕС през първото тримесечие на 2024 г. България е страната в ЕС, където цените на жилищата са нараснали с най-голям темп (7,1 на сто) спрямо последното тримесечие на 2023 г. Справка в данните на Евростат показва, че на тримесечна база това е най-значителното увеличение на цените на жилищата у нас от последното тримесечие на 2007 г. След страната ни по ръст на цените на жилищата през периода януари - март 2024 г. на тримесечна база са Унгария (5,1 на сто) и Полша (4,3 на сто). Също на тримесечна база най-значително понижение се отчита в Дания (2,5 на сто), Франция (2,1 на сто) и Словакия (1,7 на сто). Спрямо първото тримесечие на 2023 г. цените на жилищата в България са нараснали с втория по големина темп (16 на сто), като пред страната ни е единствено Полша с ръст от 18 на сто. Справка в данните на Евростат показва, че на годишна база нарастването е най-значително спрямо увеличението регистрирано през третото тримесечие на 2008 г. На трето място по скок в цените на жилищата на годишна база e Литва (9,9 на сто). На годишна база - спрямо първите три месеца на 2023 г., най-голямо е понижението в Люксембург (10,9 на сто), Германия (5,7 на сто) и Франция (4,8 на сто). През първото тримесечие цените на наемите е ЕС са нараснали с 0,9 на сто спрямо последното тримесечие на 2023 г., както и с 3 на сто спрямо периода януари-март миналата година.

През 2023 г. само в Южен централен цената на нивите не се повишава, а спада с 4.1%, сочат данните на НСИ. Най-висока е цената в Североизточния район - 2500 лв. на декар, като поскъпва с 22.4% повече спрямо предходната година. В Северозападния район цената на сделките с ниви отбелязва повишение и достига 1638 лв. на декар (със 7.4%), в Северния централен район - 1761 лв. на декар (с 11.8%), в Югоизточния район - 1185 лв. на декар (с 8.1%), в Югозападния район - 689 лв. на декар (със 7.2%). Средната цена за наем/аренда на един декар ниви достига 62 лв., което е с 1.6% по-малко спрямо 2022 година. Средната цена за наем/аренда на един декар постоянно затревени площи е 25 лв., което е с 3.8% по-малко спрямо предходната година.

Над 69,3 млн. лв. повече за обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване са изплатени от държавното обществено осигуряване (ДОО) през първото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на миналата година, съобщи Националния осигурителен институт. За първите три месеца на тази година са изплатени малко над 294 млн. лв., докато 12 месеца по-рано сумата е била 225 млн. лв. Нарастването е с 30,8%. Увеличението на разходите е следствие от нарастването на доходите на лицата, но и на промяната в осигурителното законодателство, влязла в сила от 1 януари 2024 г. Оттогава дните в неработоспособност, които се изплащат от работодателите, бяха намалени на два, а финансовата тежест на третия премина към бюджета на ДОО. Така при почти идентичен брой на лицата, на които е издаден болничен лист през сравняваните периоди, е налице нарастване в броя на хората с изплатени обезщетения за временна неработоспособност от Националния осигурителен институт – от 485 520 през 2023 г. до 561 258 през тази година, което е със 75 738 или 15,6% повече. Увеличението в броя на болничните листове, по които има плащане от ДОО, пък е със 120 743 – от 718 035 през миналата година до 838 778 през тази (+16,8%). Броят на платените работни дни в неработоспособност на тримесечна база се е увеличил с 691 179. През 2023 г. лицата са прекарали 4 724 094 дни в неработоспособност, а година по-късно тези дни са 5 415 273 (+14,6%).

Търговци на природен газ, които са нагнетили в газохранилището в Чирен количества в периода 1 май 2022 – 11 октомври 2022 г., ще получат общо 278 млн. лв. компенсации заради това, че по онова време суровината е била много скъпа и днес не може да се реализира на пазара, където вече цените са много по-ниски. Това реши служебното правителство на Димитър Главчев като одобри програма за изплащане на компенсации от Фонда "Сигурност на електроенергийната система", която ще влезе в сила след ката бъде одобрена от Европейската комисия, тъй като става въпрос за държавна помощ. Според предварителните оценки дъэржавният обществен газов доставчик "Булгаргаз" ще получи най-голямата част от сумата – 157 млн. лв. Останалите 122 млн. лв. са за другите търговци, нагнетили газ в този период. Сред тях е и фирмата "Състейнъбъл Енерджи Съплай", която е собственост на дъщерната на руската компания "Лукойл" фирма "Литаско" и бившия шеф на "Лукойл България" Валентин Златев. Тя внася руски природен газ в България за нуждите на бургаската рафинерия "Нефтохим" и има резервиран капацитет в газохранилището. Капацитети в Чирен има и гръцката компания "Митилинеос", която системно доставя газ за българския пазар чрез "Булгаргаз". Според Министерския съвет, компенсациите са необходими, защото поемайки определен търговски риск, фирмите са допринесли за постигане на заложената цел за запълняемост на хранилището минимум 80% в съответствие с европейския план за действие при извънредни ситуации.

Дружеството "Синвекса" АД е подало заявление в КЗК за придобиване на една от утвърдените български фирми в ИКТ сектора - "Парафлоу". В него основни акционери са две фирми, в които собственик е Димитър Долнооряхов. "Парафлоу" е създадена през 1995 г. от Николай Аврамов, Гено Генов и още четирима съдружници. Преди 12 години остават само Аврамов и Генов, като в момента делът на първия е 75% срещу 25% на Генов. През годините фирмата се наложи като едно от известните имена в IT сектора с множество проекти за IT решения: от ERP системи и системна интеграция до хардуерни и консултантски услуги. Клиенти са както държавни организации, така и компании от различни индустрии като банковата. През последните три години бизнесът расте, а приходите за 2023 г. са малко над 30 млн. лв. спрямо 24 млн. лв. година по-рано. Служителите са около 90. Печалбата през последните години се движи между половин и 1 млн. лв. Компанията има офиси в София, Бургас, Варна, Пловдив и Стара Загора. След евентуалното одобрение от КЗК Аврамов ще излезе от създадената от него компания, а Генов ще остане под някаква форма в управлението, за да осигури приемственост. След сделката "Парафлоу" ще има нов изпълнителен директор - известният в телеком средите Емил Георгакиев, бивш технически директор на "Виваком", който за последно беше изпълнителен директор на албанския телеком One Albania. Амбициите на Николов и Георгакиев са до пет години бизнесът на "Парафлоу" да е нараснал двойно. Освен телекомите сред най-големите местни конкуренти на компанията са "СиЕнСис", "Контракс" и "Лирекс".

5 звезден хотел на брега на морето е обявен за продан за над 15 млн. лева от частен съдебен изпълнител. Търгът е за хотел „Зорница Сендс”, който се намира в курорта Свети Влас, община Несебър и е обявен за втори път. Публичната продан е за погасяване на дългове към община Несебър, а длъжникът е фирма „Хелт енд Спа Холидейс“ ЕООД. Имотът се намира на брега на морето и е с площ над 9 квадратни метра. Хотелът е на пет етажа заедно с партерен. В двора има и басейни, които са с изглед към плажа. Точно година по-рано е направен първи опит за продажба на хотела, тогава за него искаха 16,901 млн. лева. Източник: telegraph.bg

Един нов язовир е на финалната права и, изглежда, ще е готов в рамките на тази година - "Луда Яна", на 2 км от Панагюрище. Съоръжението се строи вече осем години и ще е особено важно за около 50 хил. души в община Панагюрище и някои съседни общини, които водоемът ще снабдява с питейна вода. Към момента проектът е готов на 80%, твърдят изпълнителите от "Щрабаг" и "Джи пи груп". Проектът за "Луда Яна" е започнат през 80-те години на XX в., но е спрян през 2000 г., когато, според доклад на Сметната палата, е бил готов на 70%. Това означава, че е оставало само да се довърши. До обявяването на обществена поръчка обаче минава цяло десетилетие, за което се сменят 12 правителства. Регионалното министерство започва предварителен подбор на кандидати в търга по време на кабинета "Орешарски" през 2014 г. През 2016 г., когато начело на министерството вече е Лиляна Павлова (ГЕРБ), ведомството сключва договор за над 56 млн. лв. с обединение между строителните компании "Щрабаг" и "Станилов". Проектът на практика се състои от няколко подобекта: язовирна стена и прилежащите ѝ съоръжения, преливник, отбивен тунел, водна кула, инжекционна галерия, пречиствателна станция за питейни води, два довеждащи водопровода и две помпени станции. Общият обем на новия язовир ще е 20 млн. куб. метра, казват от "Джи пи груп". Височината на язовирната стената е 43 м, като за сравнение стената на родопския "Въча" е 145 м, а на "Камчия", който захранва Варна с вода - 85 м. След краха на "Станилов" компанията е заместена от "Джи пи груп" и консорциумът е преименуван на "Щрабаг - Джи Пи". В съответствие с договора е поискано предварително съгласие от МРРБ за промяна в състава и то е дадено. Договорът за строителство е за 56.3 млн. лв., за проектиране и авторски надзор - почти 4.2 млн. лв., а този за строителен надзор - малко над 7 млн. лв. Така общата цена за "Луда Яна" надхвърля 67 млн. лв (сумите са с ДДС). Дотук пък на строителя са изплатени над 32 млн. лв., на надзора - 5 млн .лв., а на проектантите - 2.4 млн. лв. Проектът се финансира изцяло от държавния бюджет. Изпълнителят е консорциум "Шрабаг - Джи Пи груп", с участници "Щрабаг" АГ (50 %), "Щрабаг" (10%) и "Джи пи груп" (40%). Второто дружество е собственост на "Бау холдинг бетайлингунгс" и в управителният й съвет има сръбски граждани, но на практика е собственост на първата компания. Някои от големите обекти на "Щрабаг" са 14.5 км от магистрала "Европа", жп участък Ихтиман - Костенец (заедно с "Джи пи груп") и др. През 2021 г. "Щрабаг" бе спонсор на футболния "Левски". "Джи пи груп" пък бе най-голямата строителна компания в България през 2017 г. и 2018 г. В началото на 2024 г дружеството построи тунел "Железница" на магистрала "Струма" за 250 млн. лв.

Eмблематична постройка на Главната улица в Пловдив, призната за архитектурен паметник на културата, влезе в списъка за продажби на частен съдебен изпълнител. В имота с адрес ул. „Княз Александър I“ № 11, в който при ремонт бяха открити ценни антични находки и артефакти от римско време, в момента се разполага търговски център Star Gallery. Пететажната сграда е притежание на „СС Пропърти“ ООД, със съдружници Карл Полцхофер и инж. Рудолф Лайтнер – и двамата австрийски граждани. Крайната мярка се прилага заради задължения към Фолксбанк Щайермарк АГ. Началната цена, от която ще започне наддаването е в размер на 24 177 927,36 лв. с ДДС. Сградата, строена между 1926 г.– 1930 г., притежава статут на архитектурно-строителен паметник на културата с категория „ансамблово значение“ и е елемент от групов паметник на културата – система от улични ансамбли по ул. „Княз Александър I” и ул. „Отец Паисий“. Двамата австрийски инвеститори купуват сградата през 2004 г. Археологическите ценности се откриват в подземието по време на ремонта. Чужденците поемат разходите за реставрацията и експонирането на находките. През 2021 г. двамата подписаха договор с Община Пловдив, която пое управлението на цялата археология в сградата. Върху имота с 9 самостоятелни обекта, има наложени тежести – възбрана в полза на взискателя Фолксбанк Щайермарк АГ, за сумата от 3 341 613,36 лв., както и договорна ипотека за сумата 5 867 490 лв. заедно с лихвите.

Индустриалното производство в Германия неочаквано се понижава през май, регистрирайки най-лошото си свиване от две години и половина насам. Това показват данни на Федералната статистическа служба на страната, цитирани от Share Cast. Производството спада с 2,5% на месечна база, след ревизирано увеличение от 0,1% през април, първоначално оценено на -0,1%, съобщават от Destatis. Това е едва вторият месечен спад за 2024 г., но най-големият от декември 2022 г. Данните показват низходящи тенденции в "повечето икономически сектори на промишлеността" през май, като производството в автомобилната индустрия по-специално се е отдръпнало с 5,2% след ръст от 4,5% през предходния месец. Междувременно производството на машини и оборудване е намаляло с 5,9%, производството на капиталови стоки е спаднало с 4,0%, производството на междинни стоки е намаляло с 2,7%, а производството на потребителски стоки е спаднало с 0,2%. Извън индустрията, производството на енергия е нараснало с 2,6%, докато производството в строителството е спаднало с 3,3%. Безработицата в Германия достига почти 3-годишен връх, като броят на хората без работа в Германия се е увеличил до 2,7 милиона през месец май. Много бизнеси в страната буквално се борят с разходите за повторно наемане на персонал след пандемията. Маржовете на печалба все още са засегнати от ниските приходи, по-високата инфлация, лихвените проценти и продължаващата висока цена на живота. Скокът на безработните от 25 000 е много повече от прогнозираните 10 000. Това е 17-ят пореден месец, в който безработицата се повишава, а общият брой на хората без работа продължава да се движи близо до тригодишни върхове. Според актуалните данни сезонно коригираното ниво на безработица е било 5,9% през април, същото ниво за шести пореден месец и в съответствие с очакванията на анализаторите.

През юни 2024 г. икономиката на САЩ разкри 206 000 нови работни места, като в същото време нивото на безработица се повиши изненадващо до 4,1%, достигайки най-висoко ниво от ноември 2021 г., а заплащането на труда нарасна с 3,9% - най-слабо повишение от юни 2021 г., показват официалните данни на Департамента по труда. Докладът сякаш потвърждава, че се увеличават шансовете Федералният резерв да успее да укроти инфлацията, без да насочи американската икономика към рецесия и може да да тласне централната банка на САЩ с една крачка по-близо към първо понижение на лихвите по-късно тази година. Разкритите нови неселскостопанските работни места се увеличиха през юни с 206 000 при прогнози за малко по-скромно повишение с около 190 000. Данните за май обаче бяха ревизирани рязко надолу до 218 000 от 272 000 по първоначална оценка, като низходяща ревизия претърпяха и данните за април - до 108 000 от 165 000. Частният сектор допринесе за разкриването през юни на едва 130 000 нови работни места при пазарните очаквания за 190 000, като в промишлеността бяха съкратени 8 000 работни места, в здравеопазването бяха разкрити нови 44 000 работни места, докато в държавния сектор - 70 000 работни места. В същото време нивото на безработица се повиши изненадващо през юни до 4,1% при очаквания за стабилизация на майското ниво от 4,0%. Това е най-високото ниво на безработица от ноември 2021 г. насам. Броят на безработните се повиши със 162 000 до 6,811 милиона, докато броят на заетите се повиши със 116 000 до 161,199 милиона. Заплащането на труда пък се повиши през юни с 0,3% спрямо май, или увеличение с цели 10 цента до 35,00 долара на час, при очаквания за нарастване с 0,4 на сто. Спрямо година по-рано часовото заплащане на труда се повиши през юни с 3,9% след увеличение с 4,0% през май, като това е най-слабото нарастване от юни 2021 г. насам. Въпреки това забавяне, годишният ръст на заплатите продължава да бъде все още далеч над диапазона между 3,0 и 3,5%, който се счита за съвместим с целевото инфлационно ниво на Федералния резерв от 2 на сто и след като през май водещата инфлация в САЩ се забави на годишна база до 3,3% от 3,4% месец по-рано.

Китай е готов да пристъпи към експлоатация на първия в страната космодрум за международни търговски изстрелвания на космически кораби, като космодрумът се намира в град Уенчан на крайбрежието на провинция Хайнан. На 30 юни там се проведе тренировка със симулирано изстрелване на ракета-носител. Първото реално изстрелване на ракета носител е планирано да се осъществи още тази година. В бъдеще се планира новият космодрум да бъде разширен с допълнителни площадки за изстрелване, като има и съответните съоръжения. Строителството на китайското търговско "звездно пристанище" в Хайнан беше завършено в началото на юни. Планира се скоро оттам за първи път ще бъде изстреляна двустепенната кислородно-керосинова ракета-носител "Чанчжън-12". След като започне да функционира, космодрумът в Уенчан ще стане петият китайски обект за космическо изстрелване. Проектът е осъществен с участието на Китайската корпорация за аерокосмическа наука и технологии, Китайската корпорация за аерокосмическа наука и индустрия и Групата за китайска спътникова мрежа. Самото построяване на космодрума е извършено от Китайската аерокосмическа строителна група (China Aerospace Construction Group). Освен търговския космодрум, Уенчан вече има държавен космодрум - построен през 2009 г. и пуснат в експлоатация през 2016 година. Това е една от четирите космически площадки на Китай и досега единственото място в страната, където техническите спецификации позволяват изстрелването на CZ-7A (Changzheng-7-a), която е най-дългата (60,7 м) разработена в Китай ракета-носител. Други ракети носители от следващо поколение, които в Китай е възможно да бъдат изведени в орбита само от космодрума в провинция Хайнан, са търговската CZ-8, както и CZ-5. Последната е с максимално тегло (от 859-879 тона) сред всички национални аналози. От държавния космодрум в Хайнан досега са изведени в орбита: седем товарни космически кораба "Тянчжоу", основният блок на китайската орбитална станция "Тянхе", нейните лабораторни модули "Уентян" и "Ментян", сондата за узичаване на Марс "Тянвен-1", както и безпилотните апарати за изследване на Луната "Чанъе-5" и "Чанъе-6".