Вдигането на заплатите в бордовете на държавните фирми уж е обвързано с формула, която отчита на всяко тримесечие конкретните резултати на дружеството, но формулата е съставена така, че при държавните фирми с големи активи и персонал конкретният финансов резултат е с по-малка тежест в оценката. При служебното правителство на Гълъб Донев за част от публичните предприятия бе допуснато заплатите на ръководния персонал да не се ограничават от горен максимум. Така например максимално възможната заплата в РВД при липса на максимум достигна рекордните 26 910 лв. на месец. Това ниво бе възможно при минимална заплата от 780 лв. При настоящия размер на минималната заплата от 933 лв. максимално възможната заплата на директора на РВД вече става 32 188 лв. на месец. През 2023 г. РВД отчита 612 000 лв. разходи за възнаграждения на генералния директор и управителния съвет при годишен разход по това перо през 2022 г. в размер на 287 000 лв. РВД се управлява от тричленен борд, а отчетеният ръст в разходите за заплати е над 200%. Възнагражденията са достигнали космически нива и в “Електроенергийният системен оператор”, който също вече е публикувал годишен отчет за 2023 г. В него от ЕСО отчитат, че разходите за възнаграждения на управителния и надзорния съвет са достигнали 1 млн. и 13 хил. лв. при 668 000 лв. за 2022 г.

Премийният приход, реализиран през застрахователните брокери в България през 2023 година спрямо предходната 2022 година, е нараснал с 27.87% до 2 381 200 461 лева спрямо 1 862 262 364 лева. От тях 2.179 млрд. лв. е реализиран в полза на застрахователи в България, а 202.142 млн. лева – в полза на застрахователи със седалище в други държави. Това показват данните от отчетите на регистрираните в Комисията за финансов надзор (КФН) 336 застрахователни брокери. Това означава, че е регистриран нов висок резултат на премийния приход за над 2.3 млрд. лева годишно, реализиран през застрахователни брокери. 1. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС – 767 601 117 лв. премиен приход и 119 073 558 лв. приход от комисиони; 2. Автокаско – Застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови – 549 670 630 лв. премиен приход и 134 080 713 лв. приход от комисиони; 3. Пожар и природни бедствия – 185 102 451 лв. премиен приход и 29 823 135 лв. приход от комисиони; 4. Гаранции – 46 887 626 лв. премиен приход и 6 526 378 лв. приход от комисиони; 5. Заболяване – 44 460 294 лв. премиен приход и 6 280 389 лв. приход от комисиони; 6. Товари по време на превоз – 27 951 665 лв. премиен приход и 7 487 742 лв. приход от комисиони; 7. Обща Гражданска отговорност – 26 712 312 лв. премиен приход и 5 035 178 лв. приход от комисиони; 8. Злополука – 20 001 649 лв. премиен приход и 4 961 010 лв. приход от комисиони; 9. Други щети на имущество – 11 714 646 лв. премиен приход и 2 654 462 лв. приход от комисиони; 10. Разни финансови загуби - 4 228 527 лв. премиен приход и 918 293 лв. приход от комисиони.

„Неопърл България“ е част от германо-швейцарската група Neoperl и се занимава с производство на гъвкави съединения за вода. През 2018 г. е открит заводът на компанията в Добрич. Година след изграждането на основната част от завода, в която бяха вложени 15 милиона, вече компанията работи за разширението му с нова инвестиция на стойност 7 милиона лева. Площта на завода се увеличава с още близо 3000 кв. метра, обогатява се продуктовата му гама и създават нови работни места. Българската компания вече е най-големият производител на гъвкави съединения за вода не само в Европа, но и в света. Нейни клиенти са най-големите световни производители на санитарни продукти. “Неопърл България“ е сред най-големите работодатели с над 430 работници и служители. Клиентите на завода в Добрич са световни марки, пазарът на дребно, како и индустриалните клиенти, които влагат продукти на „Неопърл България“ в свои индустриални продукти – помпи и други съоръжения. Източник: pronewsdobrich

Експериментална технология за предизвикване на валежи се тества за първи път в България в района на летището на село Щръклево край Русе. Целта на изкуствения дъжд е да спасява земеделските площи в Добруджа от сушата. Тя намалява добивите на зърно вече пета година, а от началото на 2024 г. в житницата на България са паднали само 22 литра на кв. метър. С помощта на самолет, снабден със специални резервоари, се разпръскват аерозолни частици сребърен йодид в облаците. Реагентът се свързва с водните пари и подпомага растежа им. Така само за минути може да се получи дъжд от облаци, от които в обикновени условия не вали поради недостиг на кондензационни ядра, обясняват ангажираните с експеримента метеоролози. Главен инициатор на проекта е Христо Крушарски, собственик на фирма за противоградова защита със самолетен способ на Североизточната България и концесионер на летището в с. Щръклево. Подобни системи за изкуствен дъжд от години се прилагат в някои страни - Китай, Япония, Обединените арабски емирства, Испания, САЩ. Опити вече се правят и в съседна Румъния. Технологията е познат метод в борбата с градушките със самолети, но при тях химичният реагент трябва да е в по-големи количества. Източник: dunavmost.

Нови, по-сложни продукти за индустриална автоматизация се произвеждат вече в софийската фабрика на "Фесто производство", след като миналата година компанията започна проект за разширяване и преоборудване на един от цеховете си. До края на годината ще бъдат монтирани и останалите линии, с което инвестицията ще надмине 80 млн. лв. Голямата цел е през следващите три години компанията да утрои продажбите си, които достигнаха 252 млн. лв. през 2022 г. Извън технологичното обновление голямата промяна в завода са продуктите, които произвежда: контролери за задвижвания CMMT, електроника за вентилни модули и острови, децентрализирани електрически задвижвания, които позволяват на клиентите лесно да управляват огромни автоматизирани линии, стъпкови мотори и др. Общо заетите в компанията в момента са малко над 1000 души. Българската фабрика на "Фесто" работи за много индустрии - машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова промишленост, медицински изделия и др.

Старозагорското машиностроително предприятие "Прогрес" инвестира близо 10 млн. лв в нов завод за механообработка, който бе изграждан и оборудван постепенно, в периода на 4 г.. В новата производствена част са назначени допълнително 50 души, което увеличи общия брой служители до 550. Заводът вече е оборудван с 30 машини с цифрово-програмно управление, модерни измервателни машини, а произвежданите изделия могат да бъдат изпратени директно за монтажните линии на клиентите. Старозагорското машиностроително предприятие се намира в началото на веригата на доставки за сектора, като почти 60% от продукцията му е за износ. Компанията разработва чугунени отливки за машиностроенето и произвежда декоративни отливки под формата на пейки, стълбове, друго градинско и парково оборудване. През последните години Прогрес активно насочва инвестициите си към енергийна ефективност и подобряване консумацията на ел. енергия при производството. Предприятието вече има действащи фотоволтаични централи, като продължава да изгражда и нови. Източник: divident.eu

Мениджърите на “Българо-американска кредитна банка” АД – София предлагат сума в размер на 19 753 050.40 лв. от нетната печалба за 2023 година да се разпредели като дивидент или по 0.80 лв. за една акция. Решение за това ще вземе насроченото за 21 май редовно общо събрание на акционерите на кредитната институция. Останалата част от нетния положителен финансов резултат, в размер на 35 146 141.76 лв., ще се отнесе във фонд „Резервен“. „Българо-американска кредитна банка“ отчете за миналата година нетна печалба от 54 899 192.16 лева. От нетната печалба за 2022 г., в размер на 43 663 589.79 лева, бе изплатен дивидент в общ размер на 2 469 131.30 лева или за една акция брутна сума от по 0.10 лева. Цялата печалба на БАКБ за 2021 г. след данъчно облагане беше внесе във фонд „Резервен“. Най-големият акционер в банката е „СИЕСАЙЕФ” АД, което се контролира от Цветелина Бориславова – председател на Надзорния съвет на банката. Този акционер е с дял от 45.68 на сто от капитала. “ЕлТиБиАй Холдингс” ЛЛС (LTBI Holdings LLC) държи 35.74 на сто, а Цветелина Бориславова лично притежава 9.98 процента. Акциите на БАКБ се търгуват на „Българска фондова борса“. През последните дванадесет месеца котировките им нарснаха значително. От 5.68 лева за една акция преди година до 9 лева в момента. А това оценява банката на 222 221 817 лева пазарна капитализация.

Производителят на оловно-киселинни стартерни и стационарни акумулаторни батерии „Монбат“ АД бележи ръст в обема на продажбите на акумулаторни батерии през 2023 година. Нетната печалба на „Монбат“ е в размер на 2.91 млн. лв. и нараства със 138.56% в сравнение с резултата за 2022 година. Основният доставчик на „Монбат“ за снабдяване на материали за производството на стоки е „Монбат Рисайклинг“ ЕАД, дружество изцяло собственост на „Монбат“. Поради диверсификацията на клиентското портфолио, фирмата не е имала основни клиенти, които да съставляват 10 на сто или повече процента от общите приходи. От „Монбат“ отбелязват пазарната диверсификация с продажби през миналата година в повече от 70 страни, като сред най-важните пазари за компанията през 2023 г. са Франция, Германия, Румъния и Испания. С развитата си дистрибуторска мрежа, фирмата има достъп до крайни клиенти на най-големите европейски пазари и Близкия изток. Непосредствен конкурент на българския пазар е “Елхим – Искра” АД – Пазарджик. Към края на миналата година „Монбат“ притежава 97.80% от капитала на третия по големина производител от акумулаторния бизнес в България – „Старт” АД – Добрич. През 2023 г. „Монбат“ реализира на индивидуална база приходи от договори с клиенти в размер на 317.14 хил. лв., което представлява намаление от 3% в сравнение с реализираните преди година 327 млн. лева. Реализираните приходи от продажби на вътрешен пазар са за 40.28 млн. лв. и представляват 12.7% от общите продажби. Реализираните приходи в чужбина, включително вътрешно-общностни доставки, са на стойност 276.85 млн. лв. и представляват 87.3% от нетните приходи от продажби на дружеството. През 2023 г. основен пазар на „Монбат“ е Франция с 15.7 млн. евро приходи от продажби, което представлява 11.09% от общия износ на дружеството на индивидуална база. Към края на миналата година контрол над публичното дружество „Монбат“ има „Приста Ойл холдинг” ЕАД – София, който контролира друг акционер със значително участие, а именно „Монбат Трейдинг” ООД. Общият им дял е 49.87 процента. „Приста Холдко Кооператиф“ У.А. притежава 20.78% от книжата с право на глас. Другите акции са собственост на по-малки акционери. „Монбат“ притежава и собствени акции – 33 545 броя, или 0.08 процента, като 6 545 от тях са изкупени през миналата година. Върху притежаваните от „Монбат Трейдинг“ ООД и „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД акции има сключен договор за залог по реда на Закона за договорите за финансови обезпечения в полза на „Уникредит Булбанк“ АД във връзка с предоставен заем от банката на „Приста Инвест 2016“ АД.

Международният валутен фонд изрази предпазлив оптимизъм по отношение на европейската икономика, като същевременно предупреди, че дългосрочните перспективи все още са изправени пред предизвикателства. "Мекото приземяване за икономиките на Европа - връщане на инфлацията към целта с умерена икономическа цена по отношение на растежа - е в рамките на възможното", заяви фондът в доклад в петък. "Но насрещните ветрове могат да затруднят постигането на ценова стабилност, като същевременно осигурят трайно възстановяване."  Войната в Украйна - която продължава вече трета година - и последвалата я енергийна криза оказаха сериозно влияние върху възстановяването на Европа след края на Втората световна война и подтикнаха централните банки в региона към рекордно затягане на мерките. Централните банки в Европа в по-голямата си част са задържали лихвите през 2024 г. Макар че някои парични институции вече започнаха да понижават разходите по заеми, повечето намаления на лихвените проценти тепърва предстоят, като МВФ предупреждава за скоростта на подобни стъпки.     "Темпът на облекчаване на паричната политика трябва да съответства на развитието на основните инфлационни сили". "В развитите европейски икономики при базовия сценарий се предпочита постепенен, премерен темп на облекчаване, като се гарантира, че паричните условия няма да се разхлабят прекалено бързо или прекалено бавно. Много икономики от ЦИЕ и ЦИЕ ще трябва да поддържат по-дълго време строга позиция, за да овладеят напълно инфлацията." Фондът заяви, че очаква цикълът на облекчаване в еврозоната и Обединеното кралство да започне "в средата до края на 2024 г. и да продължи до края на 2025 г.". Препоръката на МВФ за Европейската централна банка е намаляване на лихвените проценти с по четвърт пункт през юни, септември и декември, последвано от още три стъпки с такъв размер - през март, юни и септември - през следващата година, "за да се достигне неутралният лихвен процент", заяви Алфред Каммер, директор на европейския отдел на фонда, като добави, че ЕЦБ "ще трябва да продължи да има подход, зависещ от данните, среща по среща".

Транспортът в Америка преживява труден момент - от кризата със сигурността на самолетите Boeing, през срутването на моста в Балтимор, до факта, че САЩ дори вече не могат да строят свои собствени търговски кораби, пише бизнес колумнистката на Financial Times Рана Форухар. Към този списък с неволи се добавят дългосрочни проблеми като липсата на добро пътуване с влак, зле поддържаните пътища и пост-пандемичния спад в безопасността и надеждността на градските транзитни системи. По-отскоро има усещане, че революцията на електрическите превозни средства буксува, тъй като Tesla губи инерция, Китай напредва, а Доналд Тръмп заплашва да спре целия преход към чиста енергия, ако отново стане президент. Старата и рушаща се инфраструктура на Америка не е модернизирана по значителен начин от следвоенната ера на Айзенхауер – въпреки че администрацията на Байдън започна работа по въпроса чрез своята програма за фискални стимули. Прякото седмично икономическо въздействие от затварянето на пристанището в Балтимор е около 1,7 млрд. долара, а непрекият ефект върху промените във веригата на доставки може да бъде много по-голям. Това вече породи опасения за допълнителна инфлация, която може да произтече от катастрофата. Доставките по вода са по-евтини и по-екологични, отколкото с камиони или по въздух. Но Законът на Джоунс от 1920 г. изисква всяко морско превозно средство, превозващо стоки между две американски пристанища, да бъде построено, притежавано и да има екипаж от САЩ поради съображения за сигурност. Тъй като корабостроителната индустрия в САЩ се сви драстично през последните няколко десетилетия, транспортът на стоки по вода в страната е силно ограничен. Америка дори има лимити за транспортирането на собствения си втечнен природен газ между вътрешните пристанища заради липсата на местни танкери. САЩ просто трябва да позволят на съюзници като Япония и Южна Корея, които според мнозина строят най-добрите кораби в света, по-лесен достъп до американския пазар. Но това изисква ясни правила за „френдшоринга“ (разполагането на веригите за доставки в приятелски страни – бел. прев.), които все още не са разработени, както се вижда от неотдавнашния отпор на администрацията на Байдън срещу опита на Nippon Steel да придобие US Steel. Американските субсидии за електромобили не адресират важни тесни места във веригата за доставки (като достъп до критични минерали, необходими за екологичните батерии). Нито пък отговарят на продължаващия проблем с китайския дъмпинг и как да се партнира със съюзници за решаването му. Накратко, няма напълно съгласуван подход за справяне с много сложно системно предизвикателство. Вместо това САЩ са в най-лошото положение и на двата фронта - свръхконцентрация в ключови индустрии в името на сигурността, съчетана с всички опасности от краткосрочния натиск на финансовите пазари, които доминират над всеки конкретен национален интерес. Междувременно, както председателката на Федералната търговска комисия Лина Кан изтъкна в реч през март, предупреждавайки за опасностите, свързани с насърчаването на национални шампиони, концентрацията и финансиализацията в авиоиндустрията не само доведоха до проблеми с безопасността – те също така струваха много на данъкоплатците в САЩ, и създадоха икономическа уязвимост, а не стабилност или сигурност. Човек може да каже същото за неспособността на Америка да строи свои собствени кораби или да се научи как да работи със съюзници, за да го направи. Както и за неуспеха да се осъзнаят всички вътрешни и външни политически лостове, които трябва да бъдат дръпнати, за да се осъществи преходът към чиста енергия. Въпросът тук е, че тези привидно различни транспортни кризи говорят за по-големи проблеми в корпоративното управление, търговията и националната сигурност - дори сочат към природата на политическата икономия на САЩ и как тя работи (или не) в променящия се свят. Има важни сигнали в целия този шум. Политиците и бизнес лидерите трябва да се вслушат внимателно в тях, завършва Форухар.

Индийското правителство иска да замени минималната месечна заплата с изплащане на жизнения минимум. Ню Делхи търси техническа помощ от Международната организация на труда (МОТ) за укрепване на капацитета си за системно събиране на данни. Идеята на този ход е да се оптимизира процесът на създаване на рамка за изчисляване и прилагане на работна заплата, която покрива жизнения минимум. Страната има за цел да премине от минимална работна заплата към жизнен минимум до 2025 г. Този вид възнаграждение, предназначено да надвишава основните минимални заплати, има за цел да осигури на работниците доходи, достатъчни за покриване на основни социални разходи като жилище, храна, здравеопазване, образование и облекло. Работната сила на Индия надхвърля 500 милиона души, като приблизително 90% са заети в неорганизирания сектор, което ги оставя извън обхвата на социалната защита. Приемането на жизнения минимум би било от ключово значение за Индия, като несъмнено би помогнало за постигане на нейните цели за устойчиво развитие, за посрещане на стремежите на огромното й работещо население и за улесняване на възходящата мобилност. Въпреки че по-високият стандарт на живот може да доведе до положителни последици в икономиката, включително увеличено потребление и подобрено развитие на уменията, този преход сам по себе си може да не е достатъчен, за да стесни значителната и разширяваща се разлика в неравенството в Индия. Целта е да се осигурят на работниците доходи, достатъчни за покриване на основни социални разходи като жилище, храна, здравеопазване, образование и облекло. Работната сила на Индия надхвърля 500 милиона души, като приблизително 90% са заети в неорганизирания сектор, което ги оставя извън обхвата на социалната защита. Голяма част от тази демографска група печели дневна минимална заплата от 176 INR (2,11 щатски долара) или повече, в зависимост от правителствените разпоредби и професията. Тази национална минимална заплата (NFLMW) обаче остава на същото ниво от 2017 г. и липсват мерки за наблюдение на степента, в която се прилага, което потенциално води до по-ниски заплати в различни индийски щати. Въпреки ратифицирането на Кодекса за заплатите през 2019 г., който обещава въвеждането на задължителна минимална работна заплата в цялата страна, неговото прилагане все още предстои. Въпреки че преминаването към жизнен минимум е положителна стъпка, остават предизвикателства. Прилагането на национална рамка за издръжка на живот в държави с различни разходи за живот ще изисква внимателно планиране. Някои компании, особено малките и средните предприятия, могат да се сблъскат с финансово напрежение поради увеличените разходи за труд. Друго ключово предизвикателство при прилагането на новата система на заплащане е разликата в разходите за живот в различните региони на Индия. Разходите за живот варират значително между градовете, щатите и дори окръзите, което прави установяването на единна ставка на жизнената заплата значително по-трудна задача. Въпреки тези предизвикателства Индия остава ангажирана с постигането на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г., включително целта за насърчаване на достоен труд и икономически растеж. Преминаването от минимални заплати към жизнен минимум се разглежда като стратегически ход за ускоряване на усилията за извеждане на милиони хора от бедността, като същевременно се гарантира цялостното им благосъстояние. Въпреки това стабилният икономически растеж на Индия от 8,4% показва способността на страната да поддържа по-високи заплати. Притесненията на работниците сега са, че настоящата минимална работна заплата е недостатъчна за посрещане на основните нужди, особено поради инфлацията, и това също е движещ фактор зад планираната промяна.