Зависимостта на Държавното обществено осигуряване (ДОО) от държавния бюджет ще продължи да нараства, пише в актюерския доклад на Националният осигурителен институт (НОИ) с дългосрочна оценка на финансовото състояние на фондовете на ДОО до 2070 г. Размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3 на сто от осигурителния доход, а на необходимата - 37,5 на сто. Стойностите на бюджетните показатели в Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. предполагат, че делът на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства може да достигне 5,5 на сто от БВП, а през следващите три години да надхвърли 6 на сто. В дългосрочен план до 2070 г. дефицитът в ДОО ще се запази на нива от около 5 на сто от БВП. За 2023 г. средната пенсия за трудова дейност е 55 на сто от средния брутен осигурителен доход. Средният месечен брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност, изплащани от ДОО през 2023 г., е 1 971 400 лица. В дългосрочен план общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност ще намалее до около 1 680 000 лица в 2070 г. и ще бъде с близо 300 000 лица по-малък в сравнение с базовата 2023 г. Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица обаче ще се увеличи от 68 на сто през 2023 г. до 78 на сто през 2070 година. Благоприятното развитие на пазара на труда се очаква да продължи до 2027 г., като броят на заетите ще достигне 2 973 100 лица, а броят на безработните ще намалее до 124 000 лица. Намалението на работната сила след 2027 г., продължаващо до края на прогнозния период, е резултат от негативните демографски процеси в страната. Ниската раждаемост и увеличаващата се продължителност на живота водят до нарастване на дела на населението на възраст над 65 години и свиване на дела на населението в трудоспособна възраст. В резултат на застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите лица намалява от 2 973 100 лица през 2023 г. до 2 146 700 лица през 2070 г. или с близо 27,8 на сто. Според демографската прогноза на Евростат населението на България ще намалее до 5,3 млн. лица през 2070 г. Въпреки че се очаква общият коефициент на плодовитост да нарасне от 1,57 през 2023 г. на 1,69 през 2070 г., той остава под нивото на естествено заместване от 2,1. В същото време средната продължителност на живота при раждане, която през 2023 г. е била 71,1 години за мъжете и 78,2 години за жените, се очаква да се увеличи до 82,8 години за мъжете и 87,7 години за жените през 2070 г.

През юли лихвените проценти по потребителските и ипотечните кредити се повишават, показват данните за лихвената статистика на Българската народна банка (БНБ). Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове на домакинствата се увеличава с 0,45 процентни пункта (пр. п.) до 9,40 на сто, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити – с 0,60 пр. п. до 10,13 процента. При жилищните кредити в левове средният лихвен процент се повишава с 0,01 пр. п. до 2,53 на сто, а ГПР по тези кредити - с 0,01 пр. п. до 2,83 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове нараства с 0,33 пр. п. до 3,95 на сто. Средният лихвен процент по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица се увеличава с 0,37 пр. п. до 3,97 на сто. През юли средният лихвен процент по овърдрафта в левове се повишава с 0,01 пр. п. до 14,68 на сто, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове - с 0,03 пр. п. до 20,69 на сто. През юли средният лихвен процент по кредитите на нефинансовите предприятия до 1 млн. евро, договорени в левове, намалява с 0,04 пр. п. до 4,19 на сто, а по този над 1 млн. евро се увеличава с 0,60 пр. п. до 4,78 процента. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, се понижава с 0,43 пр. п. до 4,53 на сто, а по кредитите над 1 млн. евро – с 1,75 пр. п. до 4,25 процента. През юли средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0,06 пр. п. до 3,56 на сто, а по овърдрафта в евро - с 0,04 пр. п. до 5,23 процента. През юли в сравнение с юни средният лихвен процент по депозитите на нефинансовите предприятия с договорен матуритет (ДДМ) в левове се увеличава с 0,36 пр. п. до 2,18 на сто, а по тези в евро - с 0,14 пр. п. до 2,56 процента. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове се променя незначително до ниво от 0,04 на сто, а по тези в евро нараства с 0,01 пр. п. до 0,10 процента. Обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 12 на сто (120,4 млн. лв.) до 882,8 млн. лв., а по тези в евро се увеличава с 58,7 на сто (369 млн. лв.) до 997,4 млн. лв. При домакинствата през юли средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 0,10 пр. п. до 0,90 на сто, а по тези в евро - с 0,13 пр. п. до 1,53 на сто. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нивата си от 0,01 на сто. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие в левове, остава на ниво от 0,10 процента, а по тези в евро спада с 0,02 пр. п. до 0,14 на сто. Обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове се увеличава с 5,9 на сто (16,8 млн. лв.) до 302,5 млн. лв., а по депозитите с договорен матуритет в евро намалява с 0,1 на сто (0,3 млн. лв.) до 248,4 млн. лв.

Пенсионноосигурителните дружества в България отчитат рекордна печалба към полугодието, по данни от Комисията за финансов надзор. За първите шест месеца на 2024 г. пенсионните фондове обявиха 68.5 млн. лева нетна печалба спрямо 54.5 млн. лева за сравнимия период година по-рано. Три от фондовете са реализирали повече от 10 млн. лева положителен финансов резултат. Това са ПОК Доверие и ДСК-Родина, приключили полугодието с печалби за 17.3 млн. лева и 16.3 млн. лева. Над тази граница е и Алианц България, отчел 15.2 млн. лева нетна печалба. В топ 5 по този показател са ЦКБ-Сила и ПОК ОББ, обявили 8.02 и 7.05 млн. лева печалба за периода 1 януари-30 юни. По-високите активи под управление носят и по-високи приходи на фондовете. Те неизменно са над 100 млн. лева към полугодието за шеста поредна година. Настоящите постъпления, формирани от такси и удръжки, както и управление на собствени средства, растат до 167.4 млн. лева спрямо 149.9 млн. лева за година по-рано и 143.3 млн. лева за първите шест месеца на 2022 г. Най-големият пенсионен фонд у нас – ПОК Доверие, обяви и най-високите приходи за периода. Те са 40.3 млн. лева, докато за ДСК-Родина и Алианц България постъпленията възлизат на 30.5 и 29.3 млн. лв. Съгласие и ЦКБ-Сила допълват челната петорка с приходи от 20 и 19.7 млн. лева. Към 30 юни 2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 24.586 млрд. лв. В сравнение с 31 декември 2023 г., те нарастват със 7.22 на сто, а спрямо същия период на миналата година - с 16.63 на сто. Темпът на повишение се различава по видове фондове. Най-бързо скачат нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 17.6% на сто спрямо 30 юни 2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12.97 на сто и 7.73 на сто. Отчетеното повишение на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 7.47 на сто.

Подписването на договор за покупката на 35 нови мотрисни влака за 1.1 млрд. лева с европари по Плана за възстановяване и устойчевост е блокирано от съда. Това следва от определението на Върховния административен съд (ВАС), което е окончателно и не подлежи на обжалване. Тричленен състав на ВАС остави без уважение искането на министъра на транспорта за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез "договаряне без предварително обявление" на 35 нулевоемисионни електрически мотрисни влака. Полското подразделение на швейцарската компания "Щадлер" (Stadler Polska Sp. z o.o.) беше избрано за изпълнител на доставката на 35 електрически мотрисни влака с цена от 642.5 милиона лева в края на юни. Класираният на трето място в процедурата - консорциум "Булему", начело с френската "Алстом", обжалва процедурата. В края на юли "Щадлер" се отказва от изпълнението и на двете обществени поръчки, които спечели за доставка на нови влакове на транспортното министерство. Едната е за 35 нови мотрисни влака с най-малко 200 места, срок за поддържането им 15 години и обучение на персонал, по която няма подписан договор. Другата е за доставката на 7 двуетажни влака за над 300 млн. лв., по която имаше подписан договор в края на април. Служебният транспортен министър продължи преговорите за подписването на договор с класирания на второ място участник за доставка на 35 мотрисни влака - полската "Песа". До момента обаче няма подписан договор, като очевидно се изчаква окончателното решение на съда по жалбите по обществената поръчка. В консорциум "Булему" влизат румънското подразделение на френската компания "Алстом транспорт", италианското подразделерие "Алстом Феровиариа" и българската "РВП Инвест" ЕООД. Те предложиха цена от над 883 млн. лева за доставката на 35 мотрисни влака. Българска компания "РВП Инвест" е създадена в началото на годината, очевидно за участие в търговете за покупката на нов подвижен състав, и има косвени връзки с хазартния бос Васил Божков, срещу когото бяха повдигнати 18 обвинения - от укриване на данъци до заплахи за убийство. Официално едноличен собственик на капитала и управител на "РВП Инвест" е Михаил Михайлов Иванов. Компанията е отделена от "РВП София", създадена през 2011 г. отново от Иванов, с предмет на дейност ремонт и възстановяване на жп вагони. Старото име на "РВП София" е "РВП Илиянци", която е приемник на дейността на "РВП Кьоне", която беше част от "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество", свързано с Васил Божков. По-късно то се преименува на "Инфра Холдинг" АД, а като негов действителен собственик е посочен Васил Божков.

Световният гигант в областта на мобилността Ayvens навлиза в България. Брандът е резултат от сливането на ALD Automotive и на LeasePlan.. Ayvens е сред големите имена в сферата на устойчивата мобилност с многообразен автомобилен парк от 3.4 милиона превозни средства. От тях 523 хил. са електрически автомобили. Групата Ayvens е представена в 42 държави и има 14 500 служители. Акциите на Ayvens се търгуват на борсата в Париж. Пазарната капитализация на компанията е 5 млрд. евро. Мажоритарен акционер е френската банка Societe Generale. „Много се радвам, че можем да приветстваме Ayvens и в България. Днес поемаме по един нов път. Нов път към по-добро. Обещанието ни е да помогнем на всички да постигнем по-добра и по-устойчива мобилност. Да направим така че животът и бизнесът да се движат по-плавно. Напълно сме отдадени на тази цел. Нашите клиенти и партньори в България могат да разчитат на водещият глобален доставчик на мобилност – Ayvens. И така когато се движим заедно, движим света напред към по-добро“, казва Педро Ферейра Диас, управител на Ayvens за България. Предшественикът на новата марка за България ALD Automotive, развиваше дейност между 2014 г. до днес в областта на мобилността, електрификацията и управлението на автопаркове и високотехнологичните услуги за корпоративна мобилност, като тази дейност ще бъде надградена с опита на LeasePlan. Източник: forbesbulgaria

Дружеството, стопанисващо крайморските ни летища във Варна и Бургас, е направило своята първа вноска в новосъздаденото сдружение с нестопанска цел на общините от Бургаска област "Фонд за развитие на Летище - Бургас". Както бе оповестено при учредяване на организацията, "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД ще се включи с годишна вноска в размер на 200 000 лева. "Съвместно с ръководството на Фонда проведохме срещи с 4 авиокомпании, с цел обсъждане на възможностите за целогодишни полети от/до Летище Бургас, както и бе спазен финансовият ангажимент на компанията за подсигуряването на безпроблемната работа на сдружението", посочиха от “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт". Продължават работните разговори с партньори за откриването на нови маршрути от и до Бургас. Именно след проведени срещи през този летен сезон аеропортът предлага полети до над 85 дестинации в повече от 25 държави, като за първи път бяха посрещнати полети от Лондон Саутенд (Великобритания), Прищина (Косово), Карлови Вари (Чехия) и други 8 нови дестинации.

Държавното дружество "Напоителни системи" ще получи заем от министерството на земеделието за 20 млн. лв., като средствата ще служат за изпълнение на първите проекти за ремонт на поливна инфраструктура, които се финансират по Програмата за развитие на селските райони. Заемът трябва да бъде върнат "еднократно" до 1 юли 2025 г. През миналата есен след повече от 10 години опити "Напоителни системи" успя да подпише за първи път договори за европейско финансиране за ремонт на главни поливни съоръжения в страната, като стартът на строителните дейности беше даден в началото на тази година. Става въпрос за 24 договора за общо над 112.3 млн. лв., които са по подмярката "Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането и адаптирането на селското и горско стопанство" от програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. Проектите се финансират на 100% по програмата, като 75% от сумата идва от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а останалите средства - от държавния бюджет. Ремонтите, които трябва да приключат до средата на 2025 г., са първата инвестиция в държавната напоителна инфраструктура от повече от 30 години. По план трябва да бъдат модернизирани ключови съоръжения в 14 от клоновете на дружеството - Долен Дунав, Тополница, Шумен, Видин, Горна Тунджа, Мизия, София, Среден Дунав, Средна Тунджа, Бургас, Марица, Струма-Места, Хасково и Черно море. Очакваният ефект е постигане на икономия на водата с поне 50%, както и увеличение на поливните площи с поне 200 хил. дка.

„ИмПулс Растеж“ АД отчита печалба от промени в справедливата стойност на инвестициите в размер на над 1,1 млн. лева за първата половина на 2024 г. По предварителни данни към края на юни 2024 г. общата стойност на активите на дружеството е почти 9,1 млн. лева, от които малко над 9 млн. лева представляват финансови активи, отчитани по справедлива стойност през печалбата и загубата, и 17 хил. лева са парични средства. Към края на юни стойността на инвестициите на дружеството в компании, търгувани на Българската фондова борса (БФБ), е в размер на близо 2 млн. лева. Компанията притежава акции в „Бианор Холдинг“, БФБ, „Телематик Интерактив България“, „Смарт Органик“, „Шелли груп“, „Биодит“, „Болерон“ АД и „Спиди“. През първата половина на годината „ИмПулс Растеж“ е придобило 28 191 обикновени акции на обща стойност 104 хил. лева от увеличението на капитала на „Бианор Холдинг“ и 15 хил. акции от „Смарт Органик“ на обща стойност 294 хил. лева. Чрез инвестиционните си фондове „Имвенчър I КДА“, „ИмВечнър II КДА“ и „Имвенчър III КДА“ „ИмПулс Растеж“ инвестира и в компании, които не са публично търгувани, както и в стартъпи. Инвестициите на фондовете се оценяват на, съответно 462 хил. лева, 6,312 млн. лева и 297 хил. лева към края на първата половина на 2024 г. Дружеството притежава инвестиции в компаниите „Грийн Иновейшън“ АД, „Тайгър Технолоджи“ АД, платформата Delivers.ai, „Обединени Търговски Обекти“ АД, „А4Е“ ООД, „Биосийк“ АД, „Браузуейв“ АД, „Дискордиа“ АД, Excitel Group, „Ноезис“ ЕАД, „РеБенеФит“ ООД, Tapline GmbH, „Трансметрикс“ АД, „СоуСайбър“ ООД, Storied Data Inc. Дружеството осъществи наскоро успешно публично предлагане на емисия варанти на пазара за малки и средни предприятия на БФБ beam. Записани са всички 962 132 броя варанти и е заплатена емисионната им стойност. Постъпленията от емисията са в размер 296 213,20 лева. Варантите се търгуват на пазар beam от края на юли.

Производителят на биохрани „Смарт Органик“ АД отчита над 15% ръст на консолидираните продажби за полугодието на 2024 г. в сравнение с първата половина на 2023 г. Общите продажби на компанията възлизат на над 43,4 млн. лева за периода януари-юни 2024 г. при почти 37,7 млн. лева за януари-юни 2023 г. Продажбите в рамките на Европейския съюз (ЕС) формират най-голям дял от приходите на дружеството, както и растат най-бързо за отчетния период. Близо 25,8 млн. лева се формират от продажби на ЕС към края на юни 2024 г. в сравнение с 20,9 млн. лева година по-рано, което е с 23% повече на годишна база. Продажбите за България възлизат на над 14,1 млн. лева за периода при над 13,5 млн. лева година по-рано, което е с 4,5% повече. Продажбите в трети страни нарастват с 12% за отчетния период, но те са за малко под 2,9 млн. лева, или под 7% от общите продажби, в сравнение с близо 2,6 млн. лева година по-рано. „Смарт Органик“ увеличава печалбата към края на юни с почти 25% до малко под 8 млн. лева от над 6,4 млн. лева към края на юни 2023 г.

Евростат отчете годишно увеличение от 5,3% през 2023 г. на средствата, които правителствата в Европейския съюз отделят за изследователска и развойна дейност. През миналата година сумата достига общо 123,68 млрд. евро или 0,73% от общия БВП на Съюза. Спрямо 2013 г. увеличението е 54,8%. През 2023 г. бюджетните средства за изследователска и развойна дейност на ниво ЕС възлизат на 275,6 евро на глава от населението, което е с 53,3% повече в сравнение с 2013 г. С най-голям бюджет за изследователска и развойна дейност през миналата година разполага Люксембург – 646,6 евро на глава от населението, следвана от Дания с 552,4 евро и Германия с 529,3 евро на глава от населението. България с едва 33,1 евро на глава от населението се нарежда втора сред страните в ЕС с най-нисък бюджет за изследователска и развойна дейност. Пред нас е Румъния с 21,1 евро на глава от населението, а непосредствено след нас се нарежда Унгария с 48,1 евро. С бюджет под 100 евро на глава от населението през 2023 г. са още само Латвия, Словакия, Португалия, Малта, Полша и Литва. Между 2013 и 2023 г. почти всички правителства в ЕС са увеличили бюджетите за изследователска и развойна дейност на глава от населението. Най-голямо процентно увеличение се отчита в Латвия – с 291% от 16 на 62,6 евро на глава от населението, в Полша – със 147% от 37,8 на 93,3 евро, и в България – със 133% от 14,2 на 33,1 евро. Унгария е единствената държава в ЕС, при която се отчита спад – 28% от 66,9 над 48,1 евро. Най-голям дял от държавните бюджети за изследователска и развойна дейност през 2023 г. – 35,5%, отива за общ напредък в познанието, предимно финансиран чрез инструмента, известен като публични общи университетски фондове, които много висши учебни заведения получават за поддържането на всичките си дейности. Дял от 17,3% се пада на напредък в познанието, финансиран чрез други източници. 11% се насочват към сферата на индустриалното производство и технологиите, 6,9% – към здравеопазването, и 6% – към космически изследвания.

Цените на жилищните имоти в САЩ са достигнали най-високото си ниво, откакто се отчитат от индекса "Стандард енд Пуърс КорЛоджик Кейс-Шилър" (S&P CoreLogic Case-Shiller), предаде Си Ен Би Си.  Средните цени на жилищата в САЩ в края на юни са били с 5,4 на сто по-високи спрямо същия период на 2023 г. Нивото на подиндекса, който отразява динамиката при цените на жилищните имоти в 20-те най-големи градовете в САЩ, се повишава с 6,5 на сто спрямо юни 2023 година. Неговото нарастване обаче се забавя спрямо май, когато достига 6,9 на сто на годишна основа. В Ню Йорк се отича най-значително годишно увеличение на цените на жилищата през юни (9 на сто) сред градовете, включени в подиндекса на "Стандард енд Пуърс КорЛоджик Кейс-Шилър". Следват Сан Диего (8,7 на сто) и Лас Вегас (8,5 на сто). Най-слабо повишение при стойността на жилищните имоти спрямо юни 2023 г. е отчетено в Портланд, щата Орегон (0,8 на сто).  Друго проучване, реализирано от Федералната агенция за жилищно финансиране (FHFA), сочи, че цените на жилищните имоти в САЩ са се повишили с 5,1 на сто спрямо юни 2023 година. Поскъпването им обаче се е забавило с 0,1 на сто спрямо май, посочват авторите на изследването, цитирани от "Маркет уоч". Средната цена на обитаваните жилища в САЩ е била 426 900 долара в края на второто тримесечие на годината, а на новопостроените жилищни имоти - 416 700 долара. Това сочат данните на Федералната агенция за жилищно финансиране. В нейното проучване са отчетени промените на цените на жилищата в 400 от градовете в САЩ.

Печалбата на китайските промишлени компании расте с най-бързия си темп за последните пет месеца през юли, въпреки че слабото вътрешно търсене поставя под въпрос тяхната устойчивост, съобщава Bloomberg. Големите китайски промишлени компании отчитат ръст на печалбата от 4,1% на годишна база, става ясно от данни на Националното статистическо бюро. През предходния месец печалбата на фирмите нараснас 3,6 на сто. За първите седем месеца на 2024 г. печалбата се увеличава с 3,6% до 4,099 трлн. юана (575 млрд. долара). Bloomberg Economics прогнозира ръстът за този период да достигне 3,5%, запазвайки темпа си от първото полугодие. Увеличението на печалбата е ключов показател за финансовото състояние на фабриките, мините и комуналните услуги в Китай, който може да повлияе на техните инвестиционни решения през идните месеци. Въпреки че ръстът на износа на Китай неочаквано се забави през юли, отвъдграничните поръчки са в основата на възстановяването на промишлената печалба тази година, макар че търговските спорове и новите мита се очертават като заплаха за този финансов показател. Ниската база за сравнение през първите няколко месеца на 2023 г. също спомогна за впечатляващия ръст. Анализаторът на NBS Ю Уейнин посочва, че ръстът на печалбата тази година се дължи на двуцифреното увеличение на печалбата на високотехнологичното производство, компенсиращо липса на стабилни резултати при производителите на оборудване. Секторите за производство на оборудване и потребителски стоки формират около 57% от общата индустриална печалба, пишат икономисти от Pantheon Macroeconomics. Върху печалбата тежи и продължителната промишлена дефлация. Индексът на производствените цени спадна с 0,8% на годишна база през юли, 22-ри пореден месец на спад. Препятствията се засилват, тъй като търсенето в Китай остава устойчиво слабо, свивайки маржовете на печалбата на компаниите и задълбочавайки предизвикателствата около свръхкапацитета в някои отрасли. „Вътрешното търсене остава относително слабо, а външната среда става сложна и склонна към промени“, изтъква Ю от NBS. Китай спря системата си за одобрение на строежи на нови стоманодобивни заводи. Това е част от усилията на Пекин за справяне със спада в търсенето, който предизвика предупреждение от страна на най-големия производител в страната, China Baowu Steel Group Corp., за криза, по-тежка от спадовете през 2008 и 2015 г. Слабото потребление на дизел по време на дълбокия спад в жилищния сектор доведе до спад на преработката на петрол в Sinopec – най-голямата рафинерия за суров петрол в Китай – с 38% през първото полугодие. Освен това запасите от соево брашно в Китай се покачиха до най-високото си ниво от седем години, тъй като слабото вътрешно търсене на фуражи не успява да покрие устойчивия внос, създавайки главоболия за местните компании от сектора.