Близо 280 милиона лева са изплатени като компенсации от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за покриване на високите разходи за електрическа енергия през тази година, по данни от Министерството на енергетиката. От ведомството уточняват, че по данни на Фонда "Сигурност на електроенергийната система" разходите по програми за компенсиране на бизнеса във връзка с високите цени на електроенергията от 1 юли до 3 декември 2024 г. са в размер на малко над 278 млн. лв. Бюджетът на тази програма е 549 млн. лева. Компенсациите са свързани с цените на електрическата енергия за небитовите крайни клиенти и са за периода от 1 юли 2024 г. до 31 декември 2024 г. при спазване на правилата за държавните помощи. Те са в размер на 100 процента от разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента "Ден напред" на "Българска независима енергийна борса" за съответния месец и базовата цена в размер на 180 лева за мегаватчас за небитовите крайни клиенти, независимо в коя мрежа са присъединени. Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати писмо, адресирано до министър-председателя, министъра на финансите и министъра на енергетиката, в което настоява за удължаване на компенсаторния механизъм заради високите цени на електрическата енергия и през 2025 г. Той трябва да бъде включен в закона за бюджета за следващата година.

Средствата, управлявани от застрахователните дружествата, извършващи дейност в България, възлизат на 11.296 млрд. лв. към края на септември 2024 година. Техният размер нараства с 917.6 млн. лв. (8.8%) в сравнение с края на септември 2023 г. (10.378 млрд. лв.) и с 479.2 млн. лв. (4.4%) спрямо края на второто тримесечие на 2024 г. (10.816 млрд. лева). Това показват данните за застрахователния пазар от БНБ. 44-те застрахователни дружества в България управляват активи за над 10.2 млрд. лева Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 18,8 на сто на годишна база до 3,304 млрд. лева към края на третото тримесечие на тази година. На тримесечна база увеличението е 3,6 на сто или 114 млн. лева. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 5,2 на сто на годишна база до 7,991 млрд. лева към края на септември, а на тримесечна база се отчита увеличение от 4,8 на сто или ръст от 365,2 млн. лева.

Рекордно производство на електроенергия през ноември отчита ТЕЦ AES Гълъбово. Най-модерната въглищна централа в България произведе близо 305 000 MWh електроенергия през миналия месец, като това е най-голямото месечно производство на централата от началото на 2024 г. досега. AES продължава да работи за трансформацията на ТЕЦ AES Гълъбово в иновативна енергийна мощност, която едновременно ще допринесе за намаляване на въглеродните емисии, но и ще продължи да бъде гарант за енергийната стабилност на България. За да реализира тази трансформация на централата, AES има разработени два проекта. Първият е за преобразуване на единия блок в съоръжение за съхранение на енергия на базата на разтопена сол, а вторият проект е за модернизиране на втория блок и смяната на горивото от въглища на преработени битови отпадъци SRF гориво и/или биомаса. AES е най-големият инвеститор в енергийния сектор в България. Компанията е собственик и оператор на най-новата и модерна топлоелектрическа централа в Югоизточна Европа – ТЕЦ AES Гълъбово и е мажоритарен собственик и оператор на най-големия в страната ветроенергиен парк – „Свети Никола”, край Каварна. AES (NYSE:AES) е световна енергийна компания, която ускорява бъдещето на енергията и е включена в списъка Fortune 500.

Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е спечелила търга за продажба на бившата централа на ОББ, която се намира на малката ул. "Света София" в идеалния център на столицата. Постигнатата цена е 6 млн. евро при начална от 4 млн. евро. Съветът на директорите на Българската фондова борса е одобрило решението за покупка. БФБ е едноличен собственик на енергийната борса, като краен принципал в тях е Министерството на финансите, което държи малко над 50% от капитала, а останалите акции са в други инвеститори - банки, институционални и индивидуални инвеститори. Сградата е с 2870 кв. м разгъната застроена площ. БНЕБ в момента е под наем в офис на бул. "Васил Левски" 138. В нея работят 27 служители. Компанията майка пък е в собствен офис на ул. "Три уши". Сградата обаче е голяма и логично може да се предположи, че целта е като крайно в нея да се настанят и двете борси. Това би оптимизирало разходите за наем, а и потенциално може да доведе до синергии от обединяването на персонала под един покрив. БНЕБ разполага със собствени средства - паричните наличности към края на 2023 г. са били над 30 млн. лв., а отделно компанията притежава и ценни книжа за над 10 млн. лв. Покрай енергийния бум и цените на тока БНЕБ е доста печелившо дружество - само за миналата година нетната печалба е 13.6 млн. лв., като половината от тях отидоха под формата на дивидент в БФБ. Това е и една от основните причини за ръста в цените на акциите на фондовата борса - с 44% през последните 12 месеца до капитализация от 100 млн. лв. БНЕБ беше създадена през 2014 г. като част от Българския енергиен холдинг, а от 2018 г. стана част от БФБ в сделка за 5.2 млн. лв., които бяха осигурени след продажба на държавни облигации, собственост на фондовата борса. След придобиването на ОББ от белгийската група KBC и обединяването ѝ със СИБанк тя се премести в новата си централа в "Милениум център" на бул. "Витоша". През октомври 2024 г. банката обяви търг за офис-сграда на ул. "Света София" с начална цена 4 млн. евро.

Във Враца започна строителството на най-големия търговски център в Северозападна България. Повече от 200 нови работни места ще бъдат открити в новия ритейл парк край града, чието строителство се очаква да завърши до началото на 2026 година. В "Холидей парк" ще има над 20 търговски обекта - магазини на известни търговски вериги и заведения, като ще се изгради и място за забавления за деца и ресторант. Паркът ще бъде най-големият от този вид в Северозападна България. "Холидей парк" ще разполага с над 300 безплатни места за паркиране, зарядни станции за електрически автомобили и соларни панели върху покривите на магазините, което ще допринесе за намаляване на въглеродните емисии и ще подкрепи енергийната ефективност, ще бъдат осигурени и контейнери за рециклиране на текстил.

АББ е един от пионерите и световни лидери в сферата на електрическата мобилност и в частност на зарядната инфраструктура за електрически превозни средства. Компанията е сред основоположниците на стандартизираните куплунги при бързо DC зареждане – CHAdeMO и CCS през 2010 и 2012 г. Също така през 2010 г. компанията представя на пазара първата европейска бързозарядна DC станция и е и сред първите разработили зарядни устройства за автобуси и камиони. В България първите DC зарядни станции на АББ са инсталирани преди повече от осем години през 2016 г. От този момент насам АББ България е доставила повече от 450 бързозарядни станции, които са монтирани на повече от 300 различни локации, които включват бензиностанции, хипермаркети, търговски центрове, молове, търговски представителства за автомобили, автобуси и камиони, логистични хъбове, индустриални предприятия, електроцентрали, хъбове за зареждане на електромобили и др. Монтираните зарядни станции са с мощност от 20 до 360 kW. Общата инсталирана мощност превишава 30 MW, като на практика АББ България има инсталирани зарядни станции във всеки един областен град както и в много други по-малки населени места и крайпътни локации. Плановете на компанията включват още по-активно участие в разширяването на зарядната инфраструктура в България, както и внедряването на пазара на много нови и иновативни продукти и решения, които да спомогнат за все по-бързото навлизане на електрическата мобилност и у нас.

Общото събрание на акционерите на „Телематик Интерактив България“ АД е гласувало брутен дивидент на акция в размер на 0,28 лева, или над 3,6 млн. лева. Сумата ще бъде осигурена от неразпределената печалба на дружеството. Дивидентът ще се изплаща чрез Централния депозитар и „Първа инвестиционна банка“ АД. Изплащането на дивидента ще започне на 10 януари 2025 г. Акционерите са гласували и промени в програмата за обратно изкупуване на акции на дружеството. Приет е нов ценови диапазон от 17,5 до 25 лева на акция, както и всички акционери ще могат да участват в процедурата, включително и мажоритарят „Елдорадо Корпорейшън“. Изкупени обратно акции ще се използват вкл. и за възнаграждения на служителите. В последната година акциите на „Телематик“ поскъпват с почти 74%, а пазарната капитализация достига над 285,1 млн. лева. Дружеството отчете 12% ръст на индивидуалните приходи от дейността до 92,6 млн. лева към края на септември в сравнение с края на септември 2023 г. Индивидуалната печалба е близо 16 млн. лева за отчетния период.

На предстоящото извънредното общо събрание на акционерите на 13 януари 2025 г., акционерите на „Топливо“ АД – София ще обсъдят промени в органите на управление на дружеството - освобождаване на Асен Ценков като член на съвета на директорите и избор на г-жа Сиран Бедо Доганян с мандат от пет години. В момента в борда на „Топливо“ са Бедо Бохос Доганян – председател на съвета на директорите и изпълнителен директор, Преслав Красимиров Козовски – член на борда и изпълнителен директор, и Асен Василев Ценков – член. Сиран Бедо Доганян е член на съвета на директорите и акционер в „Омега Би Ди холдинг“ АД – София с дял от 0.02% от капитала. Бедо Доганян контролира 99.88% в тази фирма, а Роберт Безо Доганян притежава също 0.06% от книжата с право на глас в „Омега Би Ди холдинг“. Тази компания е най-голям акционер в “Топливо” с дял от 47.72 процента. “Топливо” АД е един от най-големите търговци на строителни материали, отоплителни материали и горива в страната. Със своите над 600 служители фирмата е най-големият работодател в България в сектор търговия със строителни материали, отоплителни материали и горива. “Топливо” е част от групата на „Синергон Холдинг“ АД. Основен мажоритарен акционер в дружеството е „Синергон холдинг”, който към края на септември притежава 5 003 551 броя акции, представляващи 92.37% от капитала на фирмата, която е един от най-големите търговци на строителни материали, отоплителни материали и горива в страната. Бедо Доганян е председател на Надзориня съвет на “Синергон холдинг”.

В България 16,7 на сто са хората, които вече са се пенсионирали и са останали на пазара на труда през 2023 г. , показва проучване на трудовата сила в ЕС на европейската статистическа агенция Евростат. В целия ЕС едва 13 на сто са продължили трудовата си дейност след пенсиониране. Най-висок е делът на хората, продължили да работят, в балтийските страни - Естония (54,9 на сто), Латвия (44,2 на сто) и Литва (43,7 на сто). Най-ниско ниво е регистрирано в Румъния (1,7 на сто), Гърция (4,2 на сто) и Испания (4,9 на сто). Сред тези, които са продължили да работят, около половината са продължили активния си трудов път без промени, докато за другата половина е имало такива - като например смяна на дейността, работа на непълен работен ден или започване на нова работа след края на предишната. Около 36,3 на сто от хората отчитат, че основните причини да продължат да работят след получаване на пенсия са, че им харесва да работят и да бъдат продуктивни, докато 28,6 на сто определят решението си поради финансова необходимост. Желание за запазване на социалната интеграция се посочва като причина от 11,2 на сто от хората, докато финансовата привлекателност на работата се определя като водеща причина за 9,1 на сто от запитаните. По-малка част - 3,5 на сто от тези, които са продължили трудовата си дейност, обосновават решението си с факта, че техният партньор все още е на работа. Най-висок дял хора, които продължават да работят, защото им харесва, е отчетен в Дания (61 на сто), Нидерландия (59,6 на сто) и Италия (51,7 на сто). Най-нисък дял от работещите, които заявяват това като причина, е регистриран в Испания (17,9 на сто), Кипър (19,1 на сто) и Словакия (20,4 на сто). От друга страна, финансовата необходимост е основната причина за продължаване на трудовата активност в Кипър (68,6 на сто), Румъния (54,3 на сто) и България (53,6 на сто). Най-нисък дял от хората, заявяващи финансовата необходимост като причина, е отчетен в Швеция (9,4 на сто), Чехия (12,4 на сто) и Люксембург (14,4 на сто).

Цените на природния газ в Европа, Азия и Северна Америка регистрираха значителен ръст тази година. Според Гавин Магуайър от Reuters, спадовете варират между 30% и 50%, като това вероятно не е краят на покачването. С настъпването на зимата и предстоящото застудяване в тези региони, очакванията за ценовото рали се засилват. Продължават нарастващите прогнози за по-високи цени, въпреки че САЩ разполага с най-големите запаси от природен газ от 2016 г. насам, достигащи над 3,9 трилиона кубически фута.  Освен сезонния ръст на търсенето, друг ключов фактор е производството. Производителите в САЩ, дълго време ограничавали добива заради ниските цени, сега ще имат нужда от време да реагират на покачващите се цени с увеличаване на добива. Докато това стане, цените вероятно ще продължат да се покачват, заедно с разходите за електроенергия в ключови пазари. Европа остава водещ двигател на търсенето на газ, особено през зимния сезон, когато добивът от вятърни и слънчеви източници е ограничен. Германия, например, разчита основно на въглища и природен газ, докато азиатските страни също се борят за доставки на втечнен природен газ (LNG) от САЩ. Тази конкуренция отново предизвиква недостиг на пазара. Въпреки че Китай наскоро увеличи капацитета на газопровода "Силата на Сибир", намалявайки зависимостта си от LNG, това облекчение не е достатъчно за цялостния баланс. Европа вероятно отново ще изпревари Азия в надпреварата за газ, което ще доведе до повишени разходи за електроенергия в ЕС, а азиатските страни ще бъдат принудени да увеличат използването на въглища. Тази ситуация влошава инфлацията в Европа, където разходите за живот вече предизвикват сериозно недоволство. Същевременно производителите в САЩ не могат бързо да отговорят на търсенето, което допълнително утежнява баланса между предлагането и търсенето. Газовите запаси в Европа намаляват - страни като Германия, Франция, Италия и Нидерландия вече черпят значително от хранилищата си, което създава риск от недостиг, освен ако времето не се окаже благоприятно. Въпреки това, непредсказуемите климатични условия и амбициите за енергиен преход оставят малко пространство за оптимизъм относно стабилността на газовия пазар през зимата.

Китай ще приеме "умерено разхлабена" парична политика през следващата година като част от стъпките за подкрепа на икономическия растеж и имотния пазар. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на китайската държавна агенция Синхуа. Промяната е първата подобна за втората по сила световна икономика от 2010 г. насам. Китай ще приложи по-проактивна фискална политика и ще засили "нетрадиционните" антициклични корекции. Страната също така трябва "енергично" да увеличи потреблението и да разшири вътрешното търсене "във всички посоки", съобщи агенция Синхуа. През 2025 г. властите трябва да се придържат към "принципа за преследване на напредък, като същевременно поддържат стабилност", като използват напредъка, за да гарантират стабилност и да стимулират иновациите, посочва още агенция Синхуа. "Трябва да се приложи по-проактивна фискална политика и подходяща разхлабена парична политика, като се подобри и усъвършенства политическия инструментариум и се засилят извънредните антициклични корекции", се казва още в изявлението от срещата на Политбюро на Китай. Централната банка на Китай е очертала пет политически позиции относно паричната политика - "разхлабена", "умерено разхлабена", "предпазлива", "подходящо затегната" и "строга". Новата формулировка на паричната политика бележи първото облекчаване на позицията от края на 2010 г., според официалните съобщения от заседанието на Политбюро. Китай възприе "умерено разхлабена" парична политика след световната финансова криза от 2008 г., преди да премине към "предпазлива" политика в края на 2010 г.