За октомври 2024 г. салдото по текущата сметка е отрицателно и възлиза на 308,9 млн. евро при отрицателно салдо от 51 млн. евро за октомври 2023 г., съобщи Българската народна банка (БНБ). За януари - октомври 2024 г. текущата сметка е положителна и възлиза на 1,265 млрд. евро (1,2 на сто от БВП) при положително салдо от 7,229 млрд. евро (0,8 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Търговският баланс за октомври 2024 г. е отрицателен в размер на 7,897 млрд. евро при дефицит от 457 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. търговският баланс е отрицателен в размер на 3,9274 млрд. евро (3,9 на сто от БВП) при дефицит от 2,7631 млрд. евро (2,9 на сто от БВП) за същия период на 2023 г. Износът на стоки е 3,8196 млрд. евро за октомври 2024 г., като нараства с 26,5 млн. евро (0,7 на сто) в сравнение с този за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. износът е 35,8431 млрд. евро (35,1 на сто от БВП), като намалява с 830,6 млн. евро (2,3 на сто) в сравнение с този за същия период на 2023 г. Износът за януари - октомври 2023 г. намалява на годишна база със 7,3 на сто. Вносът на стоки за октомври 2024 г. е 4,6093 млрд. евро, като нараства с 359,2 млн. евро (8,5 на сто) спрямо октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. вносът е 39,7704 млрд. евро (39 на сто от БВП), като се увеличава с 333,7 млн. евро (0,8 на сто) спрямо същия период на 2023 г. Вносът за януари - октомври 2023 г. намалява на годишна база с 9,4 на сто. Салдото по услугите е положително в размер на 529,9 млн. евро при положително салдо от 601,5 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. салдото е положително в размер на 6,5953 млрд. евро (6,5 на сто от БВП) при положително салдо от 6,6453 млн. евро (7 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Салдото по "Първичен доход" (което включва доход, свързан с факторите на производството - работна сила, капитал или земя, данъци върху производството и вноса, и субсидии) е отрицателно в размер на 112,1 млн. евро при дефицит от 344,4 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. салдото е отрицателно в размер на 2,1653 млрд. евро (2,1 на сто от БВП) при отрицателно салдо от 3,9798 млн. евро (4,2 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Салдото по "Вторичен доход" (което отразява преразпределението на доход) е положително в размер на 63 млн. евро при положително салдо от 148,9 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. салдото е положително в размер на 762,3 млн. евро (0,7 на сто от БВП) при положително салдо от 820,4 млн. евро (0,9 на сто от БВП) за същия период на 2023 г. Капиталовата сметка е положителна и възлиза на 97,9 млн. евро при излишък от 89,6 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. капиталовата сметка е положителна в размер на 1,3779 млрд. евро (1,4 на сто от БВП), при излишък от 1,139 млрд. евро (1,2 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Финансовата сметка за октомври 2024 г. е отрицателна в размер на 897,4 млн. евро при отрицателна стойност от 193,5 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. финансовата сметка е положителна - 75,5 млн. евро (0,1 на сто от БВП), при положителна стойност от 903 млн. евро (1 на сто от БВП) за същия период на 2023 г.

Малко над 4600 пенсионери получават пенсия, ограничена до "тавана" от 3400 лева – това сочат данните на Националния осигурителен институт към ноември 2024 година. През 2024 г. „таванът“ на пенсиите е определен на 3 400 лв. Неговият размер се запазва без промяна от 1 октомври 2022 г. насам, като към ноември 2024 г. общо 4 616 пенсионери получават пенсия, ограничена на 3400 лв. Само 48 пенсионери получават наследствена пенсия на максимален размер. Останалите са лични. в групата на получателите на пенсия на „тавана“ преобладават хората между 70 и 79 г. От 70 до 74 г. са 1 146 пенсионери (24,8% от общия брой), а между 75 и 79 г. са 966 (20,9%). Над 98,5% от българите, получаващи пенсия на „тавана“, са пенсионери за осигурителен стаж и възраст. Около 26,7% я получават от Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, т.е. са военнослужещи, държавни служители по Закона за МВР, Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и други служители от ведомства от сектора на вътрешната сигурност. 23-ма са с пенсия за инвалидност от Фонд „Трудова злополука и професионална болест“. Получателите на пенсии на „тавана“ са хора с доста продължителна осигурителна кариера. Пенсионерите с пенсия за осигурителен стаж и възраст на „тавана“, изплащана от Фонд „Пенсии“, са работили средно над 43 календарни години, а тези с пенсия от Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – средно над 41 г., посочват още от НОИ. Те имат и висок индивидуален коефициент. Средно той е 4,18. Данните сочат, че хората, получаващи пенсия от 50 до 74-годишна възраст, са 905 500 души. Малко над 79% са спрели да работят след пенсиониране. Едва 16.7% са продължили да се трудят, а 4.2% не са работили в момента на пенсионирането си.

Нарастващият недостиг на работна ръка принуждава румънските компании да търсят нови начини за намиране на работници. Освен "вноса" на чужденци от Азия, големите местни фирми все по-често се обръщат към затворите, пише Economica.net. Оказва се, че работодател №1 за лишените от свобода е Leoni. Компанията за автомобилни кабелни системи е добре известна в България, след като по-рано през годината обяви, че затваря завода си в Плевен. През първите девет месеца на 2024 г. средно 6232 лишени от свобода румънци са извършвали трудова дейност вътре и извън затворите. От тях 1924 са работили по договори за предоставяне на услуги, а 4308 са извършвали дейности в интерес на местата за лишаване от свобода, съобщават от Националната администрация на затворите пред портала Termene.ro. Тези дейности включват поддържане на реда, почистване и други задачи в рамките на румънските затвори. Компаниите, които най-мащабно си сътрудничат с властите, за да си осигурят услугите на лишени от свобода, са: Leoni Wiring Systems SRL - 202 лишени от свобода; R.D. Romania SRL - 183 лишени от свобода; ContiTech - 90 лишени от свобода; Renaissance - 89 лишени от свобода; De Longhi - 68 лишени от свобода. Като цяло, компаниите в индустриалното производство и тези, при които има дейности, свързани със строителство, извозване на отпадъци или обработка на хранителни продукти, най-често разчитат на затворници с леки присъди и препоръки за добро поведение. Според законодателството в Румъния, 40% от заплатата остава за лишения от свобода, а 60% - за затвора, в който изтърпява присъдата си. Обикновено те получават минимално възнаграждение.

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила на последното си заседание сделката за компанията за здравни застраховки на „Доверие Обединен Холдинг“. Предвижда се „Дженерали ЦИЕ Холдинг Б.В.“ да придобие пряко квалифицирано участие в размер на 100% от капитала на „Обединен здравноосигурителен фонд Доверие застрахователно акционерно дружество“ АД („ОЗОФ Доверие“). Така „Асикурациони Дженерали С.П.А“ получава непряко квалифицирано участие в размер на 100% от капитала на „Обединен здравноосигурителен фонд Доверие застрахователно акционерно дружество“ АД. Сделката беше обявена от „Доверие Обединен Холдинг“ през лятото. На 31 юли 2024 г. дружеството подписа споразумение с „Дженерали ЦИЕ Холдинг Б.В.“, мажоритарен акционер на „Дженерали Застраховане“ АД, за продажбата на дъщерното дружество за здравни застраховки. „ОЗОФ Доверие“ предлага здравни застраховки, които покриват профилактика, извънболнична и болнична помощ.

Успокояването на цените на електроенергията и горивата през 2023 г. е подобрило значително резултатите на производителя на цимент "Златна Панега цимент" ("ТИТАН Златна Панега"), част от гръцката група TITAN. Въпреки че нивата остават над тези отпреди пандемията, компанията е успяла да утрои оперативната си печалба (EBITDA) и да отбележи нетен резултат от 8.4 млн. евро (16.5 млн. лв.) при близо нулев предходната година. За 2023 г. приходите на "Златна Панега цимент" са се повишили с над 23% . На групово ниво TITAN отчита 2.5 млрд. евро продажби и над 540 млн. евро EBITDA. Един от важните инвестиционни проекти през 2023 г. е изграждането на соларния парк с мощност 5 мВт, който работи от средата на тази година и покрива 10% от консумацията на енергия. Предвижда се на следващ етап да бъдат добавени още 15 мВт панели. Средства са били насочени и към купуване на техника за бетоновите операции, както и за подмяна на основни компоненти на пещите в завода.

Фабриката за целулоза и хартия в "Монди Стамболийски" още през октомври обяви, че предстои спиране на производството в края на годината и освобождаване на персонала. Като основна причина за затварянето бе посочен тежкият инцидент в края на септември, когато пожар унищожи техника за хартия с капацитет от 100 000 тона годишно и производството напълно спря и до февруари 309 души ще останат без работа. Град Стамболийски губи най-големия работодател и данъкоплатец. Групата "Монди", в чието семейството е българският завод, е титан в производството на хартия и целулоза с бизнес в над 25 държави на 4 континента. Фабриката в гр. Стамболийски е дъщерно дружество на MONDI PACKAGING PAPER B.V. - компания, регистрирана в Маастрихт, Нидерландия, а същинските, крайните собственици са германският гражданин Маркус Гертнер и трима австрийци - Клеменс Едер, Александер Криклер и Кристиян Скилих. Всъщност не само пожарът е причина заводът да спре и да се заговори за ликвидация. "Монди Стамболийски" изглежда, че губи пазари заради голямата глобална конкуренция. В България производствените разходи растат, а бизнес средата става все по-непредвидима и враждебна. И голямата "Монди груп" е поредният чуждестранен инвеститор, който си тръгва.

Започна търговията на Сегмент за облигации на Основния пазар на „Българска фондова борса“ с емисията обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, свободно прехвърляеми, неконвертируеми и обезпечени дългови книжа, издадени от „М кар груп“ АД – София. На 12 декември Комисията за финансов надзор одобри проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия обезпечени облигации на фирмата, специализирана в продажба и ремонт на нови и употребявани автомобили BMW, BMW M, BMW i, MINI. Емисията, първа за фирмата, е в размер на 23 000 000 лева, разпределени в 23 000 броя облигации с номинална стойност от 1000 лева. Тя е издадена на 25 юни 2024 г. и е с падеж на 25 юни 2033 година. Облигациите са с плаващ годишен лихвен процент, равен на сумата от шестмесечен EURIBOR с надбавка 1%, но общо не по-малко от 2.5% и не повече от 5% годишно. Той е платим на шестмесечен период с фиксирана дата за всяко. Плащането на главницата е на дванадесет вноски, като последната съвпада с падежа на емисията, която е с матуритет девет години (108 месеца), считано от датата на емитиране. Крайна дата за търговия с тези дългови книжа е 20 юни 2033 година. Довереник на облигационерите е инвестиционният поседник „АВС Финанс“ АД. Емитентът има право да погаси предсрочно част или цялата главница по облигационния заем след едномесечно предизвестие, отправено до облигационерите, при определени в Проспекта условия. Фирмата „М Кар Груп“ АД е основана на 27 януари 2015 година, а началният внесен капитал е в размер на 30 456 300 лева. тя е с предмет на дейност консултантска дейност по стопанско и друго управление. „М Кар София“ е част от „М Кар Груп“ АД и основната й дейност е свързана с продажба и ремонт на нови и употребявани автомобили BMW, BMW M, BMW i, MINI. Компанията е и оторизиран сервиз на Rolls-Royce Motor Cars. Освен обслужване на тези автомобили, тя предлага и пълната гама BMW и MINI аксесоари & Lifestylе. В края на ноември беше открит първият сервизен център на BMW във Велико Търново, който е първият й обект от групата “М Кар Груп” в града.

През 2024 г. индексът на производителността на труда в селското стопанство в ЕС се очаква да се повиши с 1,6% на годишна база събощиха от Евростат. Тази информация се основава на първите оценки за 2024 г. от икономическите сметки за селското стопанство. Увеличението е подкрепено от нарастване с 0,6 % на реалната стойност на факторния доход, генериран от единиците, заети в селскостопанските производствени дейности, и от намаляване (-0,9 %) на обема на труда в селското стопанство. През 2024 г. производителността на труда в селското стопанство се е увеличила в 13 държави от ЕС. Най-рязък е бил темпът на увеличение в Латвия (+46,9%), следвана от Люксембург (+27,1%) и Швеция (+22,5%). За разлика от тях в 14 държави от ЕС са отчетени по-ниски нива. Най-силен спад е регистриран в Румъния (-16,8 %), Унгария (-15,5 %) и Полша (-12,5 %). Брутната добавена стойност на селскостопанската промишленост на ЕС се е повишила с 4,4% през 2024 г. в сравнение с предходната година, след стабилно представяне (0,4%) през 2023 г. в сравнение с 2022 г. Това увеличение се дължи на това, че стойността на междинното потребление намалява с по-висок темп (-5,7%), отколкото стойността на селскостопанската продукция (-1,5%). Производителност на труда в селското стопанство на ЕС с 37% по-висока през 2024 г. в сравнение с 2015 г. Индексът на реалните факторни доходи в ЕС през 2024 г. е с 11,0% по-висок от този през 2015 г., докато индексът на вложения труд в селското стопанство намалява с 19,1% през същия период. Заедно тези промени водят до това, че производителността на труда в селското стопанство на ЕС е с 37,2% по-висока през 2024 г. в сравнение с 2015 г.

Тази седмица бе възобновен плана за изграждането на тунел, който да свързва Лондон и Ню Йорк, предаде CNN. Трансатлантическият коридор е на стойност космическите 20 трилиона долара. Той теоретично би могъл да свърже Лондон и Ню Йорк само за един час с помощта на технология на вакуумни тръби.  Предложенията за тунел, свързващ Обединеното кралство със САЩ под Атлантическия океан, се появиха отново, но с цена от почти 20 трилиона долара, гръмна и Newsweek. Идеята за "Трансатлантически тунел" съществува от известно време, въпреки че проблемите с мащаба, цената и полезността отдавна задушават всяко реалистично развитие. Въпреки че полетът между Лондон и Ню Йорк отнема около осем часа, досега не беше ясно дали влаковете, които се движат под океана, биха направили пътуването достатъчно бързо, за да оправдае разходите за строителство. Тъй като двата глобални града са на повече от 3000 мили един от друг, строителството ще отнеме няколко години – изграждането на 23,5-километровия тунел под Ламанша, свързващ Англия и Франция, отнема шест години и изисква значителни инвестиции. Оценките за разходите достигнаха до £15,5 трилиона, което се равнява на $19,8 трилиона. Развитието на технологията на вакуумните тръби обаче направи концепцията по-жизнеспособна. Чрез създаване на вакуум в тунела и използване на превозни средства под налягане, влаковете, пътуващи по структурата, теоретично биха могли да достигнат скорости от над 3000 мили в час, което прави пътуването между Лондон и Ню Йорк едва един час. Това е така, защото влаковете няма да се сблъскат с въздушно съпротивление в тунела, което ще им позволява да достигнат по-високи скорости от нетрадиционните влакове. Този дизайн, който е видял ново развитие в индийския транспорт, понякога се нарича "hyperloop". Намаляването на междуконтиненталното пътуване до няколко минути означава, че за първи път Трансатлантическият тунел оправдава огромната цена, с която идва подводното строителство, тъй като ще стане значително по-ефективен и екологичен от летенето. Влаковете, пътуващи през вакуум, бяха популяризирани от Илон Мъск, който написа статия през 2013 г., която предлага изпращане на капсули през вакуумна среда, за да се намали съпротивлението на въздуха. Тестванията на технологията са в ход в Индия и Китай, като се планира да се интегрира в техните високоскоростни железопътни системи в цялата страна.

Миналия месец Китай е регистрирал най-големия отлив на активи от финансовите си пазари, след като опасността от по-високи мита от страна на САЩ поражда все повече рискове за втората по големина икономика в света. Местните банки са превели нетно 45,7 млрд. долара парични средства зад граница за инвестиции в ценни книжа от името на своите клиенти, по данни на Държавната администрация по валутните въпроси, публикувани в понеделник. Посочената сума включва чуждестранните инвестиции в Китай, както и покупките на ценни книжа извън страната от местни лица. Нарастващата вълна от изходящи потоци подсказва за влошаване на нагласите към азиатската държава, след като заканата на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да наложи 60% мита върху китайските стоки заплашва да разруши търговията между двете страни. Слабостта на юана и на местните акции, както и голямата разлика в лихвените проценти между Пекин и САЩ, повишават риска от порочен кръг на изтичане на капитали. Китайските акции изгубиха възходящия си импулс от октомври насам, тъй като обявените от властите мерки за стимулиране не оправдаха пазарните очаквания. Бенчмарковите държавни облигации на страната сега носят по-малко от половината от това, което предлагат държавните ценни книжа. Юанът в континентален Китай също се движи близо до едногодишно дъно, докато показателят за долара е близо до най-високото си ниво от 2022 г. насам.  Официалните данни за китайските облигации показват също, че чуждестранните институции са намалили дела си в китайски ДЦК до 2,08 трлн. юана (285,5 млрд. долара) към края на миналия месец, което е най-ниското ниво от септември 2023 г. насам. Инвеститорите от континентален Китай са закупили нетно 125 млрд. хонконгски долара (16 млрд. щатски долара) ценни книжа, търгувани на борсата в Хонконг, през ноември, което е най-високият показател от повече от три години, според данни на Bloomberg.