Дефицитът на България в стокообмена през първите четири месеца на тази година се разширява с повече от една трета (36,44%) на годишна база и достига 4,051 млрд. лева, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Само за април общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е на стойност 1,286 млрд. лева. От януари до април 2024 г. изнесените български стоки са на стойност 28,071 млрд. лв., което е с 3,8% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. През април експортът възлиза на 7,302 млрд. лв. и нараства с 8% на годишна база. През първите четири месеца в страната са внесени стоки на стойност 32,123 млрд. лв., или с 0,1% по-малко спрямо същия период на 2023 г. Само през април импортът на стоки нараства с 16,8% спрямо година по-рано и възлиза на 8,589 млрд. лева. При търговията със страни от ЕС през първите четири месеца на тази година са изнесени български стоки за 17,681 млрд. лева, а вносът възлиза на 19,020 млрд. лева. Така се отчита дефицит на стойност 1,339 млрд. лева, докато за същия период на миналата година той беше 586,1 млн. лева. НСИ отчита, че през периода от януари до април износът на стоки от България за трети страни нараства с 0,9% на годишна база и е на стойност 10,390 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Гибралтар, САЩ, Сърбия, Китай, Египет и Република Северна Македония, които формират 52,3% от износа за трети страни. През април експортът е нараснал с 2% спрямо година по-рано и е в размер на 2,532 млрд. лева. Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (42,3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни“ (25,7%). Вносът на стоки в България от трети страни за четири месеца нараства с 3,3% на годишна база и е на стойност 13,103 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Египет и Руската федерация. През април импортът нараства с 24,7% на годишна база и достига 3,478 млрд. лева. При вноса най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (44,6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (5,9%). Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода от януари до април е на минус с 2,712 млрд. лева. През април то също е с отрицателна стойност от 946 млн. лева.

Размерът на средния осигурителен доход в България за месец април 2024 г. е 1639,58 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт. Той се покачва спрямо март, когато беше 1633,53 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. е 1515,40 лв. Той също нараства спрямо предния месец, когато възлизаше на 1498,44 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2024 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Очакваната реколта от пшеница за 2024 г. е между 6.1 и 6.3 млн. тона, съобщи министърът на земеделието и храните Георги Тахов на старта на жътвената кампания в Пловдивско. Тя ще бъде прибрана от 11 млн. декара. През миналата година бяха събрани 6.6 млн. тона. Прогнозата за ечемика е за 800 хил. тона, засети на 1.6 млн. декара. Очаква се добро качество заради благоприятните климатични условия към момента и добиви над 500 кг/дка. Складовете за съхранение са с 80% свободен обем.

Vivacom изпреварва Yettel и вече е втори сред телекомите у нас по брой абонати, става ясно от проекта за годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, по който Комисията за защита на конкуренцията е изготвила становище. След скок с 1,2% Vivacom в момента е с 32,4% дял, докато при Yettel имаме спад с 0,7% до 31,4%. Лидер е A1 с 36,2%. По приходи, обаче, Yettel има "значителна преднина", става ясно от доклада на КРС - говорим за дял от 40,7% (ръст с 2,7%) пред A1 (29,9% и спад от 4,3%) и Vivacom (29,4%, ръст с 1,6%). За трета поредна година се увеличава броят на пренесените мобилни номера - през 2023 г. те са 306 338. ТВ пазарът се оценява от КРС на 541,424 млн. лева, като 92,7% от него са приходите от услуги на дребно. Към 2023 г., лидер е Vivacom с 36,3% от абонатите и 32,7% от приходите, а "Булсатком" е трети - с 22,2% от абонатите и 26% от приходите. Това означава, че 58,5% от ТВ абонатите у нас през миналата година са били към двете компании, които вече са с един собственик. На второ място остава A1 с 27,3% от абонатите и 28,9% от приходите. При доставката на интернет Vivacom е лидер (32,2% от абонатите и 28,8% от приходите), отново трети е "Булсатком" (5,4% от абонатите и 3,9% от приходите), а между тях се нарежда A1. IPTV е най-предпочитаната технология за доставяне на телевизия, като броят на абонатите с нея расте до близо 44 на сто, докато тези със сателитна или кабелна телевизия намаляват. За да има IPTV, трябва да има интернет свързаност. Близо 60 на сто от абонатите са с оптика до сградата или до дома. Расте популярността и на фиксирания достъп през мобилни мрежи, като това е третата най-използвана технология. Вече 92,6% от абонатите имат достъп със скорост от поне 30 мегабита в секунда. При мобилните мрежи все още над 70 на сто от абонатите използват LTE/4G, но вече близо една пета са на 5G след значителен ръст през 2023 г.

От общо 9595 машини, едва малко над 140 са дефектирали по време на парламентарните избори в неделя, което е под 1,5%. Тенденцията в световен мащаб е отклонение до 2,5%, заяви Иван Тодоров от„Сиела Норма” АД. От „Сиела Норма” АД са поръчали експертиза за проблеми с машините по време на вота 2 в 1. „Флашките трябва вече да се сменят, обаче ЦИК не разрешава. Те имат срок на годност и той не е минимум 10 години като при машините”, допълни Иван Тодоров. Източник: Nova News

Проектът на отбранителната фирма International Armored Group (ИАГ) на българския емигрант в САЩ Антон Стефов за изграждане на завод в Бургас продължава да върви по план, като строителството се очаква да приключи до есента. Изграждането на завода започна през март миналата година, като инвеститор е местното дружество на Стефов "Интернешънъл арморд груп БГ". Компанията притежава 150 дка парцел в "Индустриален и логистичен парк - Бургас", а застроената площ на основната сграда и допълнителните звена, които ще бъдат разположени на площадката, е около 15 хил. кв.м. Строителството е възложено на бургаската компания "Електра" и нейни подизпълнители, а очакванията са да приключи до септември. Компанията беше сертифицирана като инвеститор клас А, като държавата се ангажира да финансира строителството на нова улица с дъждовни колектори, връзка с републиканската пътна мрежа, осветление, тротоари, наблюдателни камери и питеен водопровод. Групата IAG има дълъг списък от продукти, които да се произвеждат в Бургас. Това включва различни видове бронирани автомобили, които се използват за мироопазващи мисии, персонална защита, в банковото дело и нефтената индустрия. Компанията покрива сегменти като тактически превозни средства, бронетранспортьори, автомобили за контрол на безредиците, за превозване на ценности, линейки, бронирани джипове и луксозни седани. В момента IAG има три производствени бази - в САЩ, Обединените арабски емирства и Турция, като четвъртата ще бъде в Бургас. Продължава и с разработката на нови отбранителни продукти.Подготвя се пускане на серия дронове за спасителни, разузнавателни и аварийни отряди в съдружие с други български партньори. Нов проект пък е разработката на колесни и верижни роботи, която се прави заедно с няколко университета и БАН. От 2021 г. компанията прави изпитания за сертифициране по стандартите на НАТО на полигона до село Змейово, след като получава съгласие от международната лаборатория TNO в Нидерландия за съвместно извършване на някои тестове тук. В Обединените арабски емирства в момента се работи и върху пето поколение на машината "Рила 8х8", която ще бъде тип "амфибия" - освен че ще може да участва в различни сухопътни бойни действия, ще е способна да преодолява и водни препятствия. Инвестицията в Бургас няма да успее да се вмести в първоначалната оценка около 20 млн. лв. заради инфлацията и всеобщото поскъпване на материалите и услугите. Първоначалните планове бяха производството да започне с 50 души, а в дългосрочен план работниците трябваше да надвишават 300 души.

Средната заплата в най-големия содов завод в Девня "Солвей Соди", включително бонуси, еднократни плащания и 13-та заплата, е приблизително два пъти по-висока от средната за страната. Това посочват в становището си от дружеството, по повод на протести на служители, организиран от синдикалните организации на КТ „Подкрепа“ и КНСБ. Исканията им са допълнително увеличение на основните възнаграждения със 150 лева на човек, считано от 1 юли 2024 г., както и за връщане на 10-те заплати обезщетенията при пенсиониране, които преди две години са прекратени с предишен колективен трудов договор. От завода отбелязват, че пакетът от обезщетения надхвърля предвиденото в Кодекса на труда, като включва по-голям размер на платения отпуск, по-високо заплащане за нощен труд и домашно дежурство, за положен извънреден труд, както и допълнителен платен отпуск при раждане на дете, здравна застраховка, застраховка “Живот” и др. Средният стаж в компанията е 24 години, а доброволното текучество - под 2%. След пет месеца на преговори и подобрени предложения, споразумение за нов колективен трудов договор за 2024 г. беше постигнато само с една от трите синдикални организации в дружеството, с която, съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, беше подписан валиден колективен трудов договор (КТД). Подписаният КТД запазва и надгражда придобивките и социалния пакет на работещите, като включва двукратно увеличение на заплатите (от април и от септември), подобряване на допълнителните пенсионни вноски, ваучери и др. Всички служители са информирани за сключения КТД.

Двама от четиримата членове на съвета на директорите на дружеството "Спортни имоти Българска армия" АД са били сменени. Дружеството беше създадено от държавата в лицето на Министерството на младежта и спорта (ММС) и ЦСКА с цел реновиране на стадион "Българска армия". От страна на държавата в ръководството влиза спортният журналист Георги Банов, който ще бъде и изпълнителен директор. Той заменя досегашния представител на дъщерното дружество на ММС "Сердика спортни имоти" ЕАД Данаил Димов. По предложение на "Арена ЦСКА" ЕООД пък Даниела Асенова заменя Искра Григорова. В съвета на директорите остават Ангел Борисов, който е изпълнителен директор от страна на ЦСКА, както и Георги Георгиев. Преди години Банов беше съветник на Красен Кралев, докато последният оглавяваше спортното министерство.

Страните членки на ЕС са изплатили през 2021 г. 1,882 трилиона евро под формата на пенсии, което се равнява на 12,9 на сто от БВП на Общността, съобщава Евростат. Въпреки че общите разходи за пенсии нарастват с 2,8 на сто спрямо 2020 г., съотношението им спрямо БВП спада с 0,7 на сто, тъй тогава е възлизало на 13,6 на сто. Разходите за пенсии варират сериозно сред страните членки. Съотношението е най-високо в Гърция, където достига 16,4 на сто от БВП, следвана от Италия (16,3 на сто), Австрия (15,0 на сто) и Франция (14,9 на сто). На обратния полюс е Ирландия, където пенсиите съставляват едва 4,5 на сто от БВП, следвана от Малта (6,4 на сто), Унгария (7,0 на сто) и Литва (7,1 на сто). Съотношението в България възлиза на 7,95 на сто. През 2021 г. 27,2 на сто от жителите на Европа са получавали пенсии. Най-голям дял заемат пенсиите за възраст (79,9 на сто).

Бил Гейтс и неговата енергийна компания "Терапауър" (TerraPower) започват изграждането в Уайоминг на атомна електроцентрала от ново поколение, която според милиардера може да "революционизира" начина на генериране на енергия, предаде АП.  Компанията кандидатства пред Комисията за ядрено регулиране през март за разрешение за строеж на усъвършенстван ядрен реактор, който използва натрий, а не вода, за охлаждане. Ако бъде одобрена, централата ще заработи с търговска цел, след като бъде изградена. Мястото е в непосредствена близост до въглищната електроцентрала "Нотън" (Naughton) на "ПасифиКорп" (PacifiCorp), която ще спре да гори въглища през 2026 г. и природен газ десетилетие по-късно, казаха от компанията. Ядрените реактори работят, без да отделят затоплящи планетата парникови газове. "ПасифиКорп" планира да получи безвъглеродна енергия от реактора и казва, че претегля колко такава енергия да включи в своето дългосрочно планиране. Усъвършенстваните реактори обикновено използват охлаждаща течност, различна от вода, и работят при по-ниско налягане и по-висока температура. Подобна технология съществува от десетилетия, но САЩ продължават да изграждат големи, конвенционални реактори с водно охлаждане като търговски електроцентрали. Проектът в Уайоминг е първият път от около четири десетилетия, в който компания се опитва да пусне на пазара в САЩ усъвършенстван реактор с търговска цел, според Комисията за ядрено регулиране (NRC). Демонстрационният проект за натриев реактор на компанията е дизайн на бърз реактор с натриево охлаждане със система за съхранение на енергия от разтопена сол. Очаква се проектът "Терапауър" да струва до 4 милиарда долара, като половината от тях ще бъдат отпуснати от Министерството на енергетиката на САЩ. Тази цифра включва първите по рода си разходи за проектиране и лицензиране на реактора, така че бъдещите централи ще струват значително по-малко. Най-модерните ядрени реактори, които се разработват в САЩ, разчитат на вид гориво - известно като нискообогатен уран с висок анализ - което е обогатено до по-висок процент на изотопа уран-235 в сравнение с горивото, използвано от конвенционалните реактори. "Терапауър" отложи датата си на пускане в Уайоминг с две години до 2030 г., защото Русия е единственият търговски доставчик на горивото и работи с други компании за разработване на алтернативни доставки. Гейтс е съосновател на "Терапауър" през 2008 г. като опит частния сектор да тласне модерната ядрена енергия напред, за да осигури безопасна, изобилна енергия без въглерод. 345-мегаватовият реактор на компанията може да генерира до 500 мегавата в пика си, достатъчно да покрие нуждите на 400 000 домакинства. "Терапауър" заяви, че първите няколко реактора ще се фокусират върху доставките на електричество. Но той предвижда бъдещи реактори да бъдат построени в близост до промишлени предприятия, за да доставят и висока топлинна енергия. Почти всички промишлени процеси, изискващи висока топлинна енергия, в момента я получават от изгаряне на изкопаеми горива. Топлината от модерните реактори може да се използва за производство на водород, нефтохимикали, амоняк и торове, каза Джон Котек, вицепрезидент на американския Институт за ядрена енергетика.

Митата на Европейския съюз върху китайските електромобили вероятно ще струват на Китай близо 4 млрд. долара в търговията с блока. Това показва проучване на германския Институт за световна икономика в Кил, цитирано от Bloomberg. Броят на китайските електромобили, внасяни в ЕС, ще намалее с една четвърт - около 125 хил., ако Брюксел наложи 20% вносна тарифа, прогнозират авторите на проучването. Продажбите на превозни средства местно производство вероятно ще се увеличат с почти същия брой. Заплахата от разширяване на търговския конфликт засилва напрежението в отношенията с Китай преди решението на ЕС за налагане на мита. Под ръководството на председателя Урсула фон дер Лайен Европейската комисия започна множество търговски проверки срещу Пекин на основание антидъмпингови и несправедливи субсидии, особено в сектора на чистите технологии. До началото на юни блокът трябва да информира китайските износители дали възнамерява да наложи мита и колко високи ще бъдат те, върху техните електрически превозни средства, като те могат да влязат в сила месец по-късно. Проучването не взема предвид потенциалните китайски ответни мерки, които трябва да се очакват, обяснява от института в Кил. Не е ясно и какво ще бъде нивото на митата, ако ЕС реши да наложи санкции. Пекин сигнализира, че е готов да въведе мита до 25% върху вносните автомобили с големи двигатели, като засегне най-силно компании като Mercedes-Benz и BMW. Потребителите вероятно ще се сблъскат с по-високи цени на електрическите превозни средства в резултат на евентуални мита, тъй като европейското производство е значително по-скъпо, смятат от института. Търговският дефицит на ЕС с Китай е на най-ниското си ниво от 2021 г. Китайската BYD, която планира да изгради производствени мощности в Европа, заяви, че ще предлага своя хечбек Seagull за 10 хил. долара на Стария континент през следващата година. По-високите цени биха могли да възпрепятстват преминаването към електромобили в ЕС, тъй като до 2035 г. блокът на практика трябва да прекрати продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене. Това изисква гражданите с ниски доходи, особено в южните и източните държави от съюза, да могат да си позволят алтернативи, задвижвани от батерии. "В никакъв случай не е предрешено, че европейските производители на автомобили ще запълнят тази празнина", казва Джулиан Хинц, изследовател в областта на търговията в Института в Кил. "Китайски производители като BYD също биха могли да задоволят местното търсене с нови заводи в Европа."