Спад в товарните превози в България през второто тримесечие на 2024 г. на годишна база и чувствителен ръст при пътническите, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През второто тримесечие на 2024 г. в сравнение със съответното тримесечие на 2023 г. превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт намаляват с 2,9 на сто, докато извършената работа нараства с 1,7 на сто, съобщи днес НСИ, оповестявайки предварителни и сезонно изгладени данни. С 12 на сто се увеличават превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). Извършената работа също бележи ръст от 12,3 на сто. През второто тримесечие на 2023 г. превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт са нараснали с 10,6 на сто в сравнение със съответното тримесечие на 2022 година, докато извършената работа намалява с 12,4 на сто. С 1,5 на сто се увеличават превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). Извършената работа също е белязала ръст от 6,4 на сто. През второто тримесечие на 2024 г. е отчетено нарастване с 1,2 на сто на превозените товари от товарния транспорт, докато при извършената работа не се наблюдава промяна в сравнение с предходното тримесечие. Превозените пътници, както и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) намаляват, съответно с 1,7 и 5,8 на сто. На тримесечна база през второто тримесечие на 2023 г. е бил отчетен ръст на превозените товари от товарния транспорт с 16,4 на сто в сравнение с предходното тримесечие, докато извършената работа е намаляла с 8,8 на сто, сочи справка в НСИ. Намалението при превозените пътници, както и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт), е било съответно с 10,3 на сто и 1,3 на сто.

Малко над 6,7 млн. тона е произведената в България пшеница тази година. По данни на Министерството на земеделието това е с близо 3% повече спрямо миналата година, което се дължи на повишен среден добив от декар. Към средата на август жътвата на основните есенни култури е приключила в почти цялата страна. Завишение, освен при пшеницата, има и при ечемика. Съществено по-големият размер на засетите площи с ечемик за тазгодишната реколта в комбинация с леко увеличение на продуктивността от декар водят до ръст на производството с 40% на годишна база. Под миналогодишните обаче остават прибраните до момента количества маслодайна рапица и ръж - съответно с 26% с 22% по-малко. По предварителни данни на НСИ през периода юли 2023 г. - май 2024 г. от страната са изнесени 5,22 млн. тона пшеница и 455 хил. тона ечемик. Сравнението със същия период на миналия сезон показва повече от двукратен ръст на износа на ечемик. При пшеницата също има увеличение, макар и по-умерено - с 47%. Ръст се отчита и при вноса на зърнени култури. През периода юли 2023 г. - май 2024 г. от чужбина са доставени 99 хил. тона пшеница и 134 хил. тона рапица. Това е съответно с 86% и с повече от три пъти над нивото от предишния период.

И трите телекома - "А1 България", "Виваком" и "Йеттел България", отчетоха рекордни приходи през 2023 г.,Приходите на "А1 България" през 2023 г. са се увеличили със 17% до 1.47 млрд. лв., като печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) е нараснала с над 19% до 595 млн. лв. Маржът на оперативната печалба е най-големият в групата майка A1 Telekom Austria Group - 40.5%. Българският бизнес е втори по приходи и печалба в целия холдинг след Австрия. Абонатите на мобилни услуги са 3.78 млн., от които 3.3 млн. са на абонамент. Средният приход на абонат (ARPU) е 7.4 евро спрямо 7 евро за 2022 г. При фиксираните услуги абонатите са 1.24 млн. домакинства спрямо 1.18 млн. предишната година. "Виваком" също отчита рекорден оборот - скок с 9% до 1.27 млрд. лв. Нетната печалба (а не EBITDA) също расте - до 239 млн. лв. Расте и средният приход на абонат на мобилни услуги (ARPU) - от 7.6 на 7.9 евро. Абонатите на мобилни услуги са скочили с 4% до 3.35 млн. Нарастват и клиентите на телевизия и фиксиран интернет, където "Виваком" е лидер на българския пазар - съответно с 26% и 18%. "Йеттел България" остава лидер на пазара на мобилни услуги по приходи с дял 35% според отчета на групата майка PPF Telecom. Приходите за 2023 г. са нагоре с 10% до 983 млн. лв. Нетната печалба е в размер на 190 млн. лв. спрямо 177 млн. година по-рано. Операторът остава и лидер в България по ARPU - 11.6 евро. Абонатите на мобилни услуги леко са намалели до 3.24 млн., показва отчетът на групата майка. От 2023 г. вече има данни и за абонатите на фиксирани услуги - близо 70 000 на интернет (тук става дума за доставка основно през 5G рутери), както и на платена телевизия - около 35 000, като "Йеттел България" пусна тази услуга през миналата година. "Виваком" има 729 хил. абонати на платена телевизия и 804 хил. - на интернет. Вторият най-голям играч на фиксирания пазар - А1 има 548 хил. и 713 хил. абонати съответно на телевизия и интернет.

Почетният лидер на ДПС Ахмед Доган е отстранен и като член на съвета на директорите на "ТЕЦ Варна" от доскорошния си съдружник Данаил Папазов. Заявлението е подадено за вписване днес (26 август), но е с дата 20 август. В средата на месеца изданието обяви, че собствеността на дружеството е прехвърлена, като едноличен притежател вече е Данаил Папазов. Папазов е предприел аналогични действия да отстрани Ахмед Доган и от управата на още едно дъщерно дружество на теца - "Електрик секюрити", създадена през 2020 г. Там също почетният председател на ДПС е освободен с решение на Папазов в ролята му на изпълнителен директор. По документи Доган вече практически няма фирмени участия, а скоро вероятно ще бъде лишен и от участието си в управлението на компаниите. Смяната на контрола в "ТЕЦ Варна" става, без да е поискано одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), каквото предвид оборота на компанията би трябвало да е необходимо. Според решенията на мястото на Доган в бордовете на "ТЕЦ Варна" и "Електрик секюрити" влиза "Сигда кънстракшън" - компания, притежавана и управлявана от Папазов, който и в лично качество е директор. Той, както и другият член на бордовете - Андриян Атанасов, запазват постовете си, като мандатът им е удължен с нови пет години. Папазов става и председател на бордовете в двете компании - пост, който досега заема Доган.

Производителят на вина и високоалкохолни напитки VP Brands International обяви покупката на 1000 дка лозови масиви по време на официалното откриване на гроздоберната кампания. Лозята се намират край Хисаря и включват както бели, така и червени сортове грозде. Според изпълнителния директор на компанията Иван Папазов годината като климатични условия е трудна и кампанията по гроздобера ще е изключително напрегната. Добивите са по-ниски, самото грозде е по-дребно, но с добро качество.

"Синеленд" ООД и "Гранд мол" - Варна подписаха споразумение за стратегическо партньорство, насочено към модернизация и обновяване на съществуващия кинокомплекс в търговския център. Проектът, който е на стойност над 5,5 милиона лева, предвижда цялостно обновяване на комплекса, който ще отвори отново врати до края на годината. Новият "Синеленд Гранд мол" ще включва 9 кино зали с общ капацитет от 845 места, оборудвани с висок клас "реклайнер" кресла, които ще осигурят допълнителен комфорт на посетителите. Проектът е част от по-широката стратегия на "Синеленд" ООД за разширяване на присъствието си в България и подобряване на кино инфраструктурата в ключови търговски локации. Киноверигата вече е утвърдена в градовете София, Перник, Велико Търново, Плевен, Габрово, Карлово и Търговище, като новото партньорство с "Гранд мол" допълва разрастващото се портфолио на компанията. "Гранд мол", който е един от най-големите търговски центрове в страната с годишен поток от над 8 милиона посетители, ще затвърди позицията си на предпочитана дестинация за развлечение с обновения кинокомплекс.

Частен съдебен изпълнител разпродава имуществото на първия частен месокомбинат в Пловдив. Цената, която се търси е близо 242 000 лева. Търгът е поредният от 2018 година насам. Производственият имот на фирмата длъжник “Зорница 90" ООД се намира на ул. “Брезовско шосе" 176. Тя е собственост на брат и сестра Димитър и Паолина Лалови. Целият имот застроен и незастроен е с площ от 330 кв.м. с построени две сгради с по два етажа. Имотът има няколко възбрани заради неизплатени задължения към НАП, фирма “Хеликом" ООД и дори община Пловдив.

На 26.08.2024 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи шестмесечен финансов отчет на Випом АД към 30.06.2024г. на консолидирана основа

В Европейския съюз работят общо 362 400 професионални пожарникари, което представлява 0.18% от общата заетост в Общността. Това показват данните на Евростат за 2023 година. В сравнение с 2022 г. броят на пожарникарите се е увеличил с 3 200 души. Сред 21-те държави от ЕС, които предоставят данни за противопожарните си служби, най-висок дял на пожарникарите в общата заетост е регистриран в Хърватия (0.49%), следвана от Естония и Гърция (и двете по 0.39%). Най-ниски дялове са регистрирани в Нидерландия (0.05%), Финландия, Словения и Швеция (и двете по 0.13%). В България делът на пожарникарите в общата заетост е малко над средния за ЕС (0.22%). Общият им брой у нас е 6500, според данните на Пожарникарите на възраст от 30 до 49 години са 61% от всички служители на противопожарните служби. Сред тях най-големи са подгрупите на възраст от 40 до 44 години (65 600 пожарникари), следвани от тези на възраст от 35 до 39 години (59 100 пожарникари). Според статистиката за 2022 година, общите правителствени разходи на европейските страни за противопожарна защита в 27-те държави от Общността възлизат на 37.8 милиарда евро, което представлява увеличение от 7.8% спрямо 2021 г.

Най-големите авиокосмически и оръжейни компании в света ще приберат рекордни пари през идните три години защото печелят от скока на правителствените поръчки за нови оръжия в условията на нарастващото геополитическо напрежение. Анализ на Vertical Research Partners, поръчан от “Файненшъл таймс”, прогнозира, че водещите 15 изпълнители на оръжейни заявки ще разполагат със свободни налични средства в размер на 52 млрд. щ. долара през 2026-а – почти двойно над общата стойност в края на 2021-а. Най-едрите 5 американски оръжейни корпорации се очаква да генерират кешов поток от 26 млрд. долара до края на 2026-а – два пъти повече от 2021-а. В това число не влиза “Боинг” заради последните проблеми и огромните му ангажименти към гражданската авиация. В Европа националните шампиони на Великобритания BAE Systems и на Германия “Райнметал” и шведската SAAB, които печелят от новите контракти за муниции и ракети, се предвижда да увеличат с 40% общия размер на наличните средства. Секторът печели от резкия скок на военните разходи след като правителствата се втурнаха да качват военните си бюджети в отговор на нахлуването на Русия в Украйна и ескалиращото напрежение в Близкия изток и Азия. В Съединените щати последната сметка за помощи за Украйна, Тайван и Израел включва почти 13 млрд. щ. долара за оръжия, произведени от петте най-големи американски оръжейни компании – “Локхийд Мартин”, “Ар Ти Екс”, “Нортроп Груман”, “Боинг” и “Дженеръл Дайнамикс” – и доставчиците им. Във Великобритания Министерството на отбраната предостави 7.6 млрд. брит. паунда за военно подпомагане на Украйна през последните три години, включително и за попълване на запасите. Корпорациите вече са насочили милиарди долари за обратно изкупуване на акции преди последния прилив на нови поръчки, като някои от тях ползват заеми за целта. Миналата година е била най-силната за този вид сделки на играчите от авиокосмическия и оръжейния бранш както в САЩ, така и в Европа за последните пет години, по данни на “Банк ъф Америка”, въпреки че равнищата остават далеч под стойностите на други сектори. “Локхийд Мартин” и “Ар Ти Екс” са купили обратно фирмени книжа за почти 19 млрд. щ. долара през 2023-а. В Европа BAE Systems приключи през това лятото тригодишната си програма за тези сделки на стойност 1.5 млрд. брит. паунда и веднага стартира нови покупки за 1.5 млрд. паунда. Огромните количества на обратните изкупувания с пари на данъкоплатците на щатските оръжейни контрагенти предизвикаха критиките на някои законодатели, които питат дали компаниите инвестират достатъчно средства за нови машини и съоръжения и производство. Мениджърите им пък твърдят, че качват капиталовите разходи, въпреки че връщат пари на инвеститорите. Анализатори коментират, че корпорациите ще се оглеждат и за нови обекти за сливания и поглъщания, но се опасяват дали едрите покупки няма да бъдат забранени от регулаторите, контролиращи конкурентната среда. В началото на месеца “Райнметал” обяви сделка за придобиването на производителя на части за военни машини от Мичиган Loc Performance. Германската оръжейна група посочва, че покупката ще увеличи възможностите й да спечели договори за бойни машини и тактически камиони за над 60 млрд. щ. долара от американските въоръжени сили. Главният изпълнителен директор на “Райнметал” Армин Папергер е споделил за анализатори, че мащабът на американската армия и поръчките й си струват компанията да се адаптира към стриктните изисквания за чуждестранните контрагенти в сектора на отбраната, като създаването на отделна корпоративна структура с паралелен мениджмънт и производство на място. Анализатори на “Банк ъф Америка” отбелязват, че макар и “Райнметал” все още да не е решил как ще финансира сделката, компанията има достатъчно налични средства, както и кредитни линии, за да я придвижи напред, и допълват, че германците очакват да приключат годината с налични средства за около 1 млрд. евро. Сред другите играчи от бизнеса, сключили сделки в Северна Америка, е Renk – производител на скоростни кутии за танкове, който през 2023-а придоби канадската фирма за компоненти за окачване Genera, Kinetics. Чешката промишлено-технологична холдингова компания Czechoslovak Group участва в търга за бизнеса за муниции на американската Vista Outdoor. BAE Systems плати през миналата година 5.6 млрд. щ. долара за Ball Aerospace – доставчик на важни системи за космическата мисия. Британците финансираха сделката с налични свободни средства и с нов външен дълг. Увеличена активност се очаква в ставащата все по-конкурентна космическа индустрия на Европа. “Еърбъс”, “Талес” и “Леонардо” искат да обединят някои от дейностите в тази област. Амбицията им е да създадат паневропейски алианс в космическото пространство, подобен на европейския мултинационален шампион за производство на ракети MBDA, твърдят запознати с преговорите лица. Перспективата за по-обхватна консолидация е малко вероятна поради опасения за конкуренцията. Все още обаче има възможности средноголеми фирми да купят други без регулаторните органи или министерствата на отбраната да се разтревожат особено, смята Байрън Калан от “Кепитъл алфа партнърс”. И добавя, че на пазара в бъдеще могат да излязат и някои частни оръжейни фирми. Калан очаква разходите за отбрана да останат силни и през идните години, но последният скок на поръчките вероятно няма да се повтори, особено след като войната в Украйна приключи. Просто защото това е цикличен бизнес.

Мнозина се притесняват, че Китай произвежда повече, отколкото светът има нужда, пише колумнистката на Bloomberg Шули Рен. Индустриалният свръхкапацитет на Китай се разшири през последните месеци. Няма достатъчно глобално търсене, за да поеме всички литиеви батерии, соларни модули или стомана, които китайските фабрики могат да произведат. Но това се случва болезнено за сметка на корпоративните печалби. Повече от половината от индустриалното предлагане на слънчева енергия, електромобили, стомана и строителни машини не печели пари, което е рязко влошаване на ситуацията спрямо година по-рано, според Goldman Sachs Group Inc. Дори тези, които произвеждат основни потребителски стоки, не са пощадени. Прясното мляко, например, е в най-дългия си спад на цената от 14 години, което изостря дефлационния мрак, обгръщащ икономиката. Китай премина през продължителна дефлация на производствените цени между 2012 г. и 2016 г., причинена от същия проблем. Тъй като икономиката се забави, степента на натоварване на мощностите в стоманодобивната и въгледобивната промишленост се сви от съответно 79% и 90% през 2010 г. до 70% и 65% през 2015 г., според Международния валутен фонд. Тогава излишният капацитет също беше международен проблем. Около половината от антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания срещу Китай през 2016 г. бяха свързани със стоманата. Тогава решението на президента Си Дзинпин беше реформа от страна на предлагането, която имаше за цел да ограничи производството. Започвайки през 2015 г., правителството затвори фабрики и наля 100 милиарда юана (14 милиарда долара) за обезщетения на работниците в стоманодобивната и въглищната индустрии. Политиката беше успешна. До 2017 г. дефлацията изчезна и някои големи държавни предприятия, като Aluminium Corporation of China Ltd., излязоха на печалба. Така че е съвсем естествено някои хора от индустрията да призовават правителството отново да се заеме с предлагането. Но има поне три причини да вярваме защо това няма да сработи този път. Първо, правителството има по-малко влияние в сектори, където свръхкапацитетът е най-остър. Ако стоманата, въглищата и в по-малка степен алуминият бяха големите главоболия преди десетилетие, международният фокус този път е върху литиевите батерии, соларните продукти и електромобилите. За съжаление, за разлика от стоманодобивната индустрия, където приблизително половината от производителите са държавни, тези нови икономически сектори са доминирани от частния бизнес. Правителството не може наистина да казва на предприемачите какво да правят, освен ако Си не е готов да се върне към старите дни на плановата икономика. Второ, някои лидери в индустрията може да възприемат свръхкапацитета като предимство, тъй като той ще принуди по-слабите конкуренти да напуснат по-бързо, оставяйки оцелелите с по-светло бъдеще и по-големи печалби. Вземете например литиевите батерии. Contemporary Amperex Technology Co. Limited е най-големият им производител. Противно на конкурентите си, маржът на печалбата на CATL нараства въпреки падащите цени на батериите. Мащабът и добрият контрол на разходите помагат. При електромобилите BYD Co. е най-големият производител в Китай. Може да се твърди, че намаленията на цените са ускорили продажбите му. През второто тримесечие компанията е продала 426 хил. единици, което я поставя в непосредствена близост до Tesla Inc., най-големият производител на електромобили в света. „Конкуренцията е основно правило“, което бизнесът трябва да прегърне, каза председателят Уан Чуан-Фу в началото на юни, когато негови колеги се оплакаха горчиво от свръхпредлагането. Трето, реформата на Си Дзинпин от 2015 г. в областта на предлагането беше малко подвеждаща като наименование, защото основен неин компонент в крайна сметка стимулира търсенето - другата страна на уравнението. Като част от програмата за реконструкция на бедните квартали правителството купи стари домове и премести семейства, особено в по-малките градове, и обнови тези райони с нови разходи за инфраструктура. Това бе отговорно за 58% от увеличението на цените на стоманата в сравнение, като останалите 42% се дължаха на намаляването на капацитета, според оценките на МВФ. Този път стимулирането на търсенето е много по-трудно. Голяма част от него е в чужбина. Миналата година износът представляваше съответно 37%, 42% и 19% от производството на батерии, слънчева енергия и електромобили в Китай, според Goldman. За да помогне на своите производители, правителството може само да ускори покупките на електромобили у дома чрез повече парични субсидии. За съжаление, тази нарастваща полза на вътрешния пазар може лесно да бъде подкопана от влошаване на геополитическото напрежение между Китай и Запада. Тези фактори може би обясняват защо висшите управленци не са измислили конкретни действия, въпреки че очевидно са притеснени от индустриалното свръхпредлагане и неговото въздействие върху корпоративните печалби, както и върху икономиката като цяло. Явно проблемът със свръхкапацитета на Китай ще тлее, докато индустриалните лидери не го решат.