Намаление на необслужваните кредити през второто тримесечие на 2024 година е регистрирано в редовния анализ на БНБ за състоянието на банките в България. При необслужваните активи се наблюдава намаление, в резултат на което общият дял на необслужваните кредити по брутна стойност в кредитния портфейл към 30 юни възлиза на 4,0 на сто при 4,3 процента в края на март. Брутният кредитен портфейл на банковата система е нараснал с по-висок темп (4,0%) спрямо този за предходното тримесечие (2,8%). Отношението на ликвидно покритие на банковата система у нас остава значително над изискваното минимално равнище от 100% и в края на юни 2024 г. възлиза на 246,7%. Брутните необслужвани кредити и аванси на тримесечна база намаляват със 121 млн. лв. (2,8%) и в края на юни 2024 г. са 4,2 млрд. лв. За същия период общият размер на брутните кредити и аванси в широкия обхват отбелязва спад с 1 млрд. лв. или с 0,7 на сто до малко над 140 млрд. лв. Нетните необслужвани кредити намаляват със 114 млн. лв. или с 5 на сто до 2,1 млрд. лв. и остават изцяло покрити от размера на капитала, превишаващ капиталовите изисквания и приложимите буфери.

Заради липсата на рентабилност все повече розопроизводители изоставят своите полета и това струва на сектора загуби за десетки милиони евро, заяви за председателят на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България - Петър Симеонов. Той коментира, че в момента масово се изоставят розови градини до 30 дка, защото на розопроизводителя не му остава и 20% печалба от това, което получава като крайна цена. Изминалата стопанска година беше особено тежка за розопроизводителите. Кампанията започна необичайно рано на 20 април и продължи до около 15 юни, като през този период земеделците срещнахме редица с трудности. Общото количество произведен розов цвят за кампанията е малко над 10 000 тона, но около 40% от него беше влага. Изкупната цена на конвенционалния розов цвят тази година варира между 3,50 и 4,00 лева за килограм, но разходите за производство продължават да растат. Един средно добър работник при розобера може да набере около 40 килограма цвят на ден, което му осигурява около 80 лева на ден. Тези разходи, заедно с увеличаващата се себестойност на розовото масло, правят българските производители неконкурентоспособни на световния пазар. На този фон страни като Азербайджан, Турция и Мароко успяват да предлагат по-евтини продукти, което поставя българските розопроизводители в неблагоприятна позиция. През 2023 г. България е изнесла 1370 килограма розово масло на средна експортна цена от 9168 евро за килограм - това прави общо над 12,5 милиона евро. Износът е бил основно към САЩ, Китай, Япония, Тайван, Южна Корея и Франция, показват данни на земеделското министерство. Нашата страна е внесла 79 килограма от Турция и Китай. Още в началото на 2024-та данни от проучване на икономистите от "ИнтелиАгро" показа, че основните причини за по-ниските приходи и печалби в този ключов за страната ни сектор от селското стопанство са свръхпроизводство, презапасяване, липса на работна ръка и инфлация в Европа и САЩ. Проблемът с недостига на работна ръка, което се явява основен ограничаващ фактор за производството на цвят в бъдеще. През април 2023 година българското розово масло, което се произвежда в района на Казанлък, беше вписано по Женевския акт в Международния регистър на световната организация по интелектуална собственост. Производството на розово масло в Европа е индустрия с приходи в размер на 75 милиарда евро годишно.

Пет заявления са получени от Фонда на фондовете (ФнФ) за управлението на 32,17 млн. евро в подкрепа стартъп екосистемата чрез Фонд „Иновации в предприятията“, финансиран със средства по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Това е втора процедура за избор на фонд мениджър с ресурс по ПКИП 2021-2027, като избраният кандидат ще има задачата да осигури и допълнително съфинансиране от частни инвеститори. Кандидатите, подали заявления в определения срок, са обединенията: „Морнингсайд Хил II“; “Планет 9 Венчърс”; “Иновейшън Кепитъл II”; “Витоша Венчър Партнърс Фонд II” и “Компаунд Кепитъл”. Основната цел на финансовия инструмент е да насърчи създаването и използването на иновации от страна на предприятията. Инвестиционният период е до 31.12.2029 г., а срокът на фонда ще бъде 10 години, с възможност за удължаване до 1+1 години. При избора на фонд мениджър, с основна тежест ще бъде оценяван опитът на предложения екип с дялови инвестиции.

Balkan Services съкрати драстично времето за внедряване на ERP – до един месец. Новата разработка на консултантската ИТ компания е базирана на 18 годишен опит във внедряването на бизнес софтуер и 170+ успешно завършени ERP проекта. Решението Enterpoint ERP обхваща всички ключови бизнес процеси на интензивно развиващите се организации в сферите Производство и Търговия на едро, автоматизира управлението на основните процеси и предоставя бърз достъп до цялата информация за дейността, обединена в една система. Съществена полза от ERP системата в посока улеснение на работния процес касае счетоводството. Месечното приключване в Enterpoint се случва с няколко клика и отнема под 10 минути - за сравнение стандартните решения отнемат няколко дни. Системата е базирана на международни добри практики, а според обратната връзка от клиентите, потребителите свикват лесно с Enterpoint, припознават го бързо и работят успешно с него.

Германската Dataciders Group придобива българската компания ROITI. ROITI предлага цялостни консултантски услуги в областта на софтуерните решения със специален фокус върху системите за търговия с енергия и управление на риска (Energy Trading and Risk Management - ETRM). Придобиването ще помогне на Dataciders да разшири допълнително своята клиентска база на енергийния пазар в региона DACH и да укрепи позицията си в ETRM сектора. ROITI предлага опитен екип от повече от 90 консултанти и софтуерни инженери, обслужващи основно големи клиенти в Европа. Чрез своя задълбочен опит с двете ETRM платформи Endur и Molecule, ROITI разширява съществуващото технологично портфолио на Dataciders, особено в областта на ETRM. С придобиването на ROITI, Dataciders разширява присъствието си в сектора на енергетиката и комуналните услуги - пазар, характеризиращ се със значителен растеж и нарастващи изисквания към системите за търговия. Силната мрежа на ROITI, особено в Германия и Швейцария, допълва международната стратегия за растеж на Dataciders в региона DACH. ROITI е със седалище в българската столица София, където се намира и Dataciders Catenate BG.

"Булгартрансгаз" АД отчита за полугодието на 2024 г. . печалба от 173.7 млн. лв. при 58.6 млн. лв. година по-рано, което е увеличение със 196%. През първото полугодие държавният газов оператор запазва тенденцията за повишение на приходите от лицензионни дейности, които достигат почти 450 млн. лв. (ръст с 28% спрямо същия период на м.г.). Това е резултат от реализирането и проектите за междусистемни връзки между Гърция и Сърбия, реверсирането на съществуващи междусистемни връзки и реализацията на проекта за разширение на инфраструктурата между българско-турската и българско-сръбската граница. Част от приходите са формирани и на база услуги по съхранение на природен газ в хранилището в "Чирен". Общите разходи за дейността на "Булгартрансгаз" са в размер на 322.9 млн. лв., което е с 8% по-малко спрямо същия период на м.г., като почти 50% от тях са разходи за амортизации (159 млн. лв.), които в общи линии остават на същото ниво спрямо полугодието на 2023 година. В края на юни капиталът на дружеството бе увеличен с 200 млн. лв., а целта най-общо бе парите да бъдат използвани за разширяване на газовата инфраструктура с оглед изграждането на т.нар. вертикален газов коридор, през който неруски газ да бъде транзитиран към Централна и Източна Европа. Проектът до голяма степен се разглежда от експертите като алтернатива на "Турски поток" до Централа Европа, но целта е да работи на изцяло конкурентен принцип и по европейските правила за резервиране на капацитети. Отделно от това още през пролетта финансовият министър се ангажира да предприеме действия за издаване на държавни гаранции по нови заемни споразумения на "Булгартрансгаз" до 625 млн. лв., съответстващи на оставащото необходимо финансиране за мегапроектите.

Акционерите на „Софарма“ АД са одобрили изплащането на междинен дивидент за първата половина на 2024 г. в размер на 7,5 стотинки на акция. Акционерите са гласували шестмесечния отчет на компанията, преди да одобрят дивидента. Дивидентът ще се изплаща чрез инвестиционните посредници и „Юробанк България“ (Пощенска банка). На проведеното общо събрание е гласувано и провеждането на обратно изкупуване на собствени акции на „Софарма“. Ценовият диапазон е от 1 до 7 лева за брой акция, като за една година ще могат да се изкупят до 3% от капитала на компанията. „Софарма“ наскоро стартира последно увеличение на капитала с варанти. Дружеството ще издаде 623 779 акции с номинал 1 лев и емисионна стойност 4,13 лева, които могат да бъдат записани от притежателите на варанти. Процедурата се обслужва от „София Интернешънъл Секюритиз“ (СИС). Предварителните данни за продажбите на фармацевтичната компания показват, че през септември е отчетен 16% спад спрямо септември 2023 г. За последно компанията отчете ръст на продажбите на годишна база през април, като от май регистрира понижение, водено основно от намалелия износ.

Lidl официално откри първия си магазин в град Кюстендил, който се намира на ул. „Петър Ников“ № 9. Инвестицията в новия обект е на стойност 11 млн. лв., като с него общият брой на магазините на веригата в страната става 132, а населените места, в които тя присъства – 58. Новият Lidl магазин има модерна визия и е оборудван по най-съвременни технологични и екологични стандарти. Широката търговска зала с площ от 1400 кв. метра, удобната подредба на продуктите, и предварително подбраният асортимент спомагат за по-бързото и лесно пазаруване. За допълнително удобство на клиентите обектът разполага и с 93 паркоместа.

През тази година Филкаб отбелязва 25 години успешно присъствие на българския пазар. Филкаб днес е група от 8 компании с над 300 висококвалифицирани служители. Наред с инвестициите в нови технологии и надеждни партньорства, през следващите 25 години Филкаб ще се фокусира и върху предлагането на иновативни технологии и решения, които допринасят за дългосрочно устойчиво развитие, като не забравя, че истинският напредък е резултат от усилията на хората.

През юли 2024 г. търговският излишък на Европейския съюз (ЕС) в областта на хранително-вкусовата промишленост е нараснал с 8 на сто спрямо предходния месец, достигайки 6,1 милиарда евро – стойност, подобна на тази през юли 2023 г. Това се дължи на вече силната първа половина на 2024 г. благодарение на по-големия износ, сочи последният месечен доклад за търговията със селскостопански и хранителни продукти, публикуван днес от Европейската комисия (ЕК). Между януари и юли 2024 г. излишъкът е нараснал на 39,7 милиарда евро, което представлява увеличение с 1,1 милиарда евро в сравнение със същия период на 2023 г. От януари насам общият износ на ЕС от януари до юли е достигнал 137,2 милиарда евро, което е с 3 на сто повече, отколкото през същия период на 2023 г. Кумулативният внос между януари и юли е достигнал 97,5 милиарда евро, което е с 2 на сто по-високо в сравнение с 2023 г. Общият износ на ЕС от януари до юли е достигнал 137,2 милиарда евро, което е с 3 на сто повече, отколкото през същия период на 2023 г. Износът на селскостопански и хранителни продукти от ЕС е достигнал 20,8 милиарда евро през юли 2024 г., което е увеличение с 10 на сто спрямо предходния месец и с 15 на сто повече от юли 2023 г. Износът на ЕС за САЩ се е увеличил с 1,5 милиарда евро (10 на сто), до голяма степен поради по-високите цени на маслините и зехтина, докато износът за Великобритания се е увеличил с 914 милиона евро (3 на сто). За разлика от това износът на ЕС за Китай е намалял със 728 млн. евро (8 на сто), главно поради спада в износа на продукти като замразено свинско месо, млечни продукти (по-специално обезмаслено мляко на прах и пресни млечни продукти) и зърнени култури. Износът на маслини и зехтин от ЕС е отбелязал най-голям ръст в стойността си – с 1,7 милиарда евро (59 на сто) поради по-високите цени. Износът на продукти от категорията кафе, чай, какао и подправки също се е увеличил с 1,2 млрд. евро (25 на сто), главно от какаови паста, масло и прах. Междувременно износът на зърнени култури, растителни масла и вино е намалял в стойността си поради по-ниските цени и обеми. Кумулативният внос между януари и юли е достигнал 97,5 милиарда евро, което е с 2 на сто по-високо в сравнение с 2023 г. Вносът през юли 2024 г. се е увеличил с 11 на сто на месечна база до 14,6 милиарда евро, което представлява ръст с 23 на сто в сравнение с юли 2023 г. Вносът в ЕС на какаови продукти от Кот д’Ивоар се е увеличил значително с 1,2 милиарда евро (50 на сто), докато вносът на Нигерия е отбелязал ръст със 150 на сто (600 милиона евро) по същата причина. Вносът на зехтин от Тунис почти се е удвоил, увеличавайки се с 460 млн. евро. По отношение на вносните продукти кафето, чаят, какаото и подправките са нараснали с 3,8 млрд. евро (31 на сто), което се дължи главно на високите цени на какаото, особено на какаовите зърна. За разлика от това, при вноса на маслодайни семена и протеинови култури се наблюдава най-голям спад в стойността — с 1,9 милиарда евро (15 на сто), по-специално от Австралия, Бразилия и САЩ. Вносът на зърнени култури е надолу с 1,5 милиарда евро (20 на сто) поради по-ниските цени.

Американският гигант в търговията на дребно Walmart планира откриването на офис в Турция, съобщи президентът на AmCham Турция Танкут Турнаоглу. Компанията смята да започне доставки на турски стоки за нуждите на веригата. На първо време става въпрос за мебели, както и за продукти в областта на замразените храни. Турция е регионален център за американски компании, заяви Турнаоглу и допълни, че броят на дружества от Щатите, решаващи да инвестират в страната постоянно се увеличава. Обемът на търговията достига 40 милиарда долара, като стремежът е да достигне 100 милиарда до 2028-2029 г. "Броят на нашите членове се е увеличил с 50% през последните 5 години, с което американските компании, развиващи бизнес в страната достигат 2 хиляди, а инвестициите достигат почти 60 милиарда долара", коментира председателят на AmCham в Турция. Той обърна внимание и на разрастващото се сътрудничество между страните в отбранителната индустрията, както и в областта на енергетиката. Ръст има и в износа на турски стоки за Съединените щати, като сред най-търсените стоки са такива от областите машиностроене, текстил, химикали и мебели. Мултинационалната компания за търговия на дребно Walmart е лидер в своя сегмент в САЩ. Walmart оперира в още 18 страни в цял свят, където разполага с 5 400 търговски обекта. Над половин милион служители работят за най-богатата фамилия извън Щатите, а заедно с наетите на местния пазар, техният брой достига впечатляващите 2,1 милиона.

Китай планира да увеличи почти двойно кредитната подкрепа за избрана група жилищни проекти до 4 трлн. юана (562 млрд. долара) като част от официалните усилия за съживяване на сектора на недвижимите имоти и подобряване на икономиката. Така нареченият "бял списък" беше въведен през януари и включва проекти и строителни компании, които могат да получат допълнително финансиране от местни и държавни банки, за да им помогнат да завършат незавършени проекти, съобщава Financial Times. Одобрените заеми за проектите от "белия списък" до момента тази година възлизат на 2.2 трлн. юана според министъра на жилищното строителство Ни Хун. Новите средства трябва да бъдат разпределени до края на годината, каза той, което ще позволи на строителите да завършат строителните работи. Увеличаването на кредитната подкрепа е част от последните усилия на Пекин да възстанови доверието в китайската икономика. Продължителното забавяне на пазара на недвижими имоти, съчетано със слабото потребителско търсене, пък е довело до призиви за допълнителни фискални стимули. Това се налага и заради по-слабото представяне през третото тримесечие, като БВП нарасна с едва 4.6% - това е най-ниският ръст от 18 месеца. През септември властите представиха мерки в подкрепа на сектора, включително намаляване на разходите по заеми и облекчаване на правилата за покупка на втори дом. Тези планове, които се появиха заедно с усилията за стимулиране на фондовия пазар, засилиха надеждите за мащабна интервенция. Президентът Си Цзинпин и правителството, които се стремят да намалят задълженията в сектора на недвижимите имоти от 2020 г., засега се въздържат да обявят каквито и да било преки стимули. Вместо това предпочитат да насърчават държавните банки да предоставят повече кредити. Предишни политики включват разкриването на кредитни линии от банките през ноември 2022 г. и план от май, целящ да мобилизира държавните предприятия да купуват непродадени жилища. Но степента на участие на банките остава неясна. Знак за това, че разширената подкрепа не отговори на очакванията на инвеститорите, е спадът на акциите на китайските строителни компании, регистрирани в Хонконг.