Сривът на чуждите инвестиции в българската икономика през 2024 г. достигна 65%, показват най-новите данни на БНБ към края на октомври. Влошената обстановка на традиционните за България пазари в Европа и света, както и политическата несигурност в страната карат чуждите инвеститори да заобикалят страната ни, както и тези, които вече са тук - да се въздържат да разгръщат дейност у нас. Силно намалява потокът от дялов капитал, който представлява вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества и е показател за дългосрочен инвеститорски интерес. Ако миналата година за периода януари-октомври под формата на дялов капитал в страната са влезли 786 млн. евро, то тази година те са едва 47 млн. евро. През третото тримесечие от България са изтеглени 165 млн. евро инвестирани преди това от чужди компании. Наполовина по-малко е и реинвестираната печалба в българските дружества, собственост на чуждестранни кампании и лица. За десетте месеца на годината вложената отново в производство и в икономическа дейност печалба е 1.3 млрд. евро, докато за същия период на миналата година тя е била 2.8 млрд. евро. Данните за кредитите на предприятията с чуждестранно участие са с отрицателен знак, което означава, че към края на октомври те са възстановили на компаниите-майки получено от тях по-рано финансиране. Става дума за 103 млн. евро, което е с 81 млн. евро повече от върнатите по същото време на миналата година заеми. Нетният поток на преките чуждестранни инвестиции в България за януари – октомври е 1.241 млрд. евро, което е едва 1.2% от БВП. Спрямо миналата година ПЧИ са по-малко с 2.325 млрд. евро (65.2%), когато са били привлечени чужди капитали в страната за 3.566 млрд. евро или 3.8% от БВП. С отрицателен знак е и нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти у нас - за десетте месеца на годината този вид инвестиции са се свили с 9.7 млн. евро, като основно това се дължи на изтеглени 18.6 млн. евро от руски граждани, закупили преди години имоти у нас. Български компании също пренасочват инвестиции в чужбина. За периода януари – октомври 2024 г. техният обем е 510.9 млн. евро. Предната година за същия период са били инвестирани навън български капитали за 577.4 млн. евро. на 15 млн. евро, при положителна стойност от 66.9 млн. евро за октомври 2023 г.

Европейската инвестиционна банка ще осигурява националното финансиране по оперативните програми до 2027 г. Това става ясно от решение на правителството, с което се предлага парламентът да ратифицира договор между България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България - съфинансиране по Фондовете на ЕС 2021 - 2027 ". С него се осигурява необходимият финансов ресурс за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани по програмите „Транспортна свързаност", „Околна среда", „Развитие на регионите", „Конкурентоспособност и иновации в предприятията" и "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" през програмния период 2021 - 2027 г. Сключването на финансовото споразумение е предвидено в Закона за държавния бюджет за 2024 г., като договорът е одобрен с решение на правителството и подписан от двете страни. Успешното изпълнение на проектите и оперативните програми ще допринесе за развитието на жп и пътната инфраструктура, вкл. стратегически важни пътнотранспортни коридори, интегрирането на националната транспортна мрежа в тази на ЕС, за подобряването на системите за управление на водите и отпадъците, за повишаването на енергийната и ресурсна ефективност на сградите и производствата. Финансирането по европроектите ще доведе до разработка на иновативни продукти и услуги, подобряване на конкурентните предимства на страната, за постигането на устойчиво и интегрирано развитие на регионите у нас и на устойчив и балансиран икономически растеж в средносрочен и дългосрочен план. ЕИБ подпомага усвояването на средствата от фондовете на ЕС чрез предоставяне на структурни програмни заеми, средствата от които постъпват в централния бюджет и са предназначени за осигуряването на националния принос по проектите, изпълнявани по оперативните програми. През предходните два програмни периода с финансовата подкрепа на ЕИБ успешно са финансирани и изпълнени 11 377 проекта, изпълнявани по оперативните програми със средства от фондовете на ЕС, се казва в правителственото прессъобщение.

Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" постави исторически рекорд по обслужени полети, преминавайки границата от 1 милион полета за 2024 година през месец декември. Това постижение e най-значимото от създаването на ДП РВД и е резултат от усилията на висококвалифицираните специалисти, въведените нови технологии и оптималния дизайн на въздушното пространство, които предприятието прилага с цел постигане на най-високи авиационни стандарти и нива на безопасност. ДП РВД продължава да затвърждава позицията си на лидер в областта на управлението на въздушния трафик не само в региона, но и по-широк европейски план.

Заводът "Промет Стийл" край средецкото село Дебелт играе ключова роля в стратегическата мрежа на групата "Метинвест" (Metinvest) като важна връзка между Украйна и глобалните пазари. Разположен на стратегическо място, той използва суровини от Украйна за производството на дълги стоманени продукти, които се предлагат на международния пазар, посочва групата в доклада си за първото полугодие на 2024 г. В документа се отчита ръст в продажбите на дълги стоманени продукти с 24 на сто спрямо същия период на миналата година. Общите приходи на групата "Метинвест" възлизат на 4,32 милиарда долара, което представлява увеличение от 22 на сто на годишна база. Металургичният сегмент, в който влиза и заводът в Бургас, формира 57 на сто от общите приходи, като в него се отчита умерен ръст от 2 процентни пункта. Особено осезаемо е увеличението в производството на дълги стоманени продукти, което нараства с 24 на сто в контекста на глобалната търговия. Групата отчита стабилни финансови резултати по EBITDA (печалбите преди лихви, данъци, обезценяване и други) от 650 милиона долара, което е ръст от 33 на сто на годишна база. Миннодобивният сегмент е основен двигател за тези резултати, като носи 75 процента от EBITDA, докато металургията генерира 25 на сто от операционната печалба през първото полугодие на 2024 г. Металургичният сегмент на Metinvest отчита продажби в Европа, които съставляват 49 на сто от общия обем на продажбите в този сегмент, докато 21 процента от продажбите се реализират на украинския вътрешен пазар. В миннодобивния сегмент, продажбите в Азия са водещото географско направление с 42 на сто, последвани от тези в Европа - около 32 на сто. През 2023 г. групата възстанови Черноморския коридор за износ, който има централно значение за доставките на железноруден концентрат и стомана към международните пазари. Основна ключова точка по този маршрут са именно бургаските пристанища. В началото на 2024 г. "Промет Стийл" съобщи, че през предходната година не е работил на пълен капацитет, но въпреки това е постигнато рекордно производство. През юли 2023 г. предприятието е произвело над 14 000 тона арматура с диаметър 8 мм, благодарение на нови ролки от твърда сплав. До този момент максималното месечно производство на този вид продукти не е надвишавало 10 000 тона вследствие на техническите ограничения на оборудването. Войната в Украйна почти не се е отразила на работата на "Промет Стийл", което бе потвърдено от предприятието през април 2023 г. с минимална корекция на производствените планове.

Правителството одобри Меморандум за разбирателство с „Индустриална зона Загоре" АД за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Изграждане на Индустриален парк Загоре". Проектът ще се реализира в община Стара Загора. С решението се създава и междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при изпълнението на инвестицията. Проектът на „Индустриална зона Загоре" АД предвижда изграждането на съвременен индустриален парк, който да отговори на повишеното търсене, породено от засилен интерес за създаване на нови производствени предприятия. Инвестицията е за 47 582 500 лв. Предвижда се да бъдат разкрити 15 нови работни места, пряко свързани с дейността на дружеството „Индустриална зона Загоре". Приоритетни са инвестиционните проекти, които са особено значими за икономическото развитие на България или за регионите на страната съгласно Закона за насърчаване на инвестициите. Политиката за насърчаване на инвестициите се осъществява от Министерството на иновациите и растежа.

Алианц Банк България АД е продала всички предложени облигации от емисията, чието записване започва на 3 декември 2024 г. – 500 броя с номинал 100 хил. евро. Процедурата е приключила на 16 декември 2024 г. и в резултат са набрани 50 млн. евро. Банката е определила 6% годишна лихва по книжата. От инвестиционния посредник – „Карол“ АД, са изпратили днес уведомления до инвеститорите, в което се посочва окончателната лихва и броя облигации, които се разпределят на конкретните инвеститори, вкл. в случаите на частично удовлетворяване на заявките. Комисията за финансов надзор (КФН) одобри проспекта за първично публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на облигациите в началото на ноември. Книжата са структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения, т.е. са част от капиталовата база. Очаква се към края на януари емисията да бъде регистрирана за търговия на Българската фондова борса (БФБ). Това не е първата емисия облигации на "Алианц Банк България". На БФБ се търгува една емисия облигации на банката на обща стойност 39,5 млн. евро (общо 395 книжа с по 100 хил. евро номинал).

"Софарма" АД отчита спад в продажбите от 10 на сто през ноември спрямо същия месец на предходната година, в т.ч. запазване на продажбите на вътрешен пазар и 17 на сто спад на продажбите за износ. За периода от началото на 2024 година дружеството реализира спад в продажбите в размер на 8 процента, в т.ч. 4 на сто ръст на продажбите на вътрешен пазар и 14 на сто спад на продажбите за износ. "Софарма" произвежда активни субстанции и лекарствени продукти, както и извършва дейности, свързани с проучване, разработване и внедряване в сферата на фитохимията, химията и фармацията, предоставя производствени и други свързани услуги.

„ВиК-Варна“ търси държавна помощ за реализацията на проект за допълнително захранване на града, след като от октомври бяха ограничени количествата от язовир „Камчия“, а състоянието му в момента е критично. Разликата може да се набави от Девненските извори, но ще са нужни помпи. Цялата инвестиция в проекта ще е между 30 и 50 млн. лв. и дружеството няма възможност да я осигури, съобщи управителят на „ВиК-Варна“ инж. Веселин Русев. Ако не се намерят средства, снабдяването на Варна през летния сезон, когато потреблението скача с близо 40%, не е гарантирано, посочи Русев. Захранването на града от Девненските извори ще повиши цената на водата, но ще ликвидира риска от недостиг. Загубите по мрежата във Варна в момента са между 50 и 60%, но с реализацията на проекта за водния цикъл ще намалеят с около 20 на сто.

Приходите, печалбите и персонала в бизнесът с шиенето на облекла в България намалява през 2023 г.. Ако топ 25 през 2022 г. е създавал продукти за почти 2 млрд. лв., година по-късно той е 15% надолу. Традиционният лидер "Е. Миролио" има 7.7% спад на приходите, които се свиват до 309 млн. лева. "Е. Миролио" притежава 10 консолидирани текстилни фабрики и цехове в Сливен, Ямбол, Свищов и в Сърбия и участва в две съвместно контролирани дружества - "Едотекс Хангжоу" - Китай, и "Франко фешън" - Котел. Групата произвежда платове, влакна и облекла, както и ел. енергия от фотоволтаици, отдава бизнес площи под наем, развива хотелиерска дейност. Спадът в приходите за 2023 е резултат от изменение на продадените обеми. Над 90% от платовете и преждите на "Е. Миролио" се изнасят за международни пазари, а продажбите в чужбина бележат 5% спад. Налице е промяна и в средните цени на различните видове платове и прежди спрямо тези през 2022. "Е. Миролио" отчита 11% скок на продажбите на плетива и облекла, както и 4% ръст на продажбите на платове и прежди на вътрешния пазар, докато продажбите им на външните пазари бележат спад с 4%. Определящи за бъдещето на групата са цените на основните материали, влагани в производството - памук, вълна и др., тъй като 53% от разходите през 2023 са за материали. Приходи 205 млн. лв. за 2023 г. подреждат отново на втора позиция фирмата "Дзалли" - също италианска инвестиция. Българската компания има три цеха в Габрово и произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи, клинове и други с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme, като купува всички необходими суровини и материали. За 2023 г. дружеството отчита намаление както на произведената, така и на продадената в натура продукция съответно с 9.95% и 10.13%. На трето място е  "Зюдволе груп Италия клон Булсафил" - Пловдив. До октомври 2015 компанията беше италианска собственост, но дружеството майка Safil продаде бизнеса си на Südwolle - Германия. В България корпорацията притежава предприятие за камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди в с. Скутаре, община Марица. Пловдивският завод е вторият по големина в групата Südwolle след този в Китай. Приходите на фирмата през 2023 отбелязват 9.54% спад и са 141 млн. лв. През ноември 2023 "Зюдволе груп Италия" е взело решения за отделяне на българския клон "Булсафил" от "Зюдволе груп Италия" и апортирането му в "Еко груп" - дружество, собственост на "Зюдволе груп Германия". Приходи 95 млн. лв. (близо 20% спад) отреждат на "Лемприер уул" - Сливен, пето място в класацията. Фирмата е част от едноименната австралийска група и се занимава с преработка на сурова вълна и производство на изделия от вълна. Една от най-големите фабрики за чорапи в Русе - израелската "Делта текстил", която миналата година затвори българското си производство и го премести в Турция, се подрежда на 6-а позиция. Компанията отчита 78.7 млн. лв. приходи за 2023, които обаче са намалели наполовина в сравнение с 2022. На седмо място е още една чуждестранна инвестиция - "Индорама венчърс лайфсайл България" (старо име "Синтерама България") - Нова Загора. Компанията отчита спад на продажбите, които достигат 71.9 млн. лева. Българското дружество започна дейността си през 2012 г., когато Sinterama купи дяловете на "Торчитура Нова Загора" от Miroglio, Италия (собственост на фамилията Миролио). През 2019 обаче базираният в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL) купи италианската група Sinterama. Днес "Индорама венчърс лайфсайл България", която се занимава с промишлена обработка на текстилни влакна чрез пресукване, оперира в сгради под наем - собственост на италианската Miroglio. Компанията работи и на ишлеме по поръчка на възложители и през 2023 е инвестирала 269 хил. лв. в машини и съоръжения. Германската "БТБ България" - Русе, собственост на Ахим Байерл и Калинка Петкова Кирова, заема 9-а позиция с 63.2 млн. лева оборот (18.7% спад). Фирмата произвежда дамски облекла за световни модни гиганти като Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui и др. Изработва и собствени колекции дамски облекла с марката Vayana, има клон и в Македония. "БТБ България" обмисля "да изнесе производствени процеси за нискоценовия сегмент в страна с ниски разходи за труд - Египет".  Новост за "БТБ България" е, че е регистрирала дъщерно дружество в Турция и е увеличила капитала на поделението си в Македония. Софийската "Балкантекс" (11-о място) е собственост на швейцарската "Крос фешън". Българското дружество изработва облекла за Marc O'Polo, Tommy Hilfiger, швейцарската гражданска защита, австрийските армия и пощи, германските железници. За 2023 отчита 15% по-малко продажби, или 45.7 млн. лв. "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев - собственост на германския инвеститор Бертрам Ролман, отчита над 22% ръст на приходите през 2023. Групата включва четири дружества: "Пирин-текс", което управлява и администрира цялостния бизнес и заема 13-а позиция в класацията, "Пирин текс продакшън" - на 18-о място с близо 18% ръст (в което е нает производственият персонал), "Пирин текс трейдинг" (което се занимава с търговия на дребно и едро със собствената марка Rollmann) и "Пирин текс сървиз" (което извършва различни други съпътстващи услуги, свързани с бизнеса). За първи път в топ 25 влиза "Милат карпет България" - Сливен (19-о място). Компанията е с най-голям спад на продажбите (72.8%) в топ 25. Дружеството, което е собственост на турската Milat Halı, произвежда машинни килими и килимени изделия, които изнася в повече от 20 държави. "Фелдхюс БГ" - Монтана (22) - притежание на едноименния германски холдинг, отчита едноцифрен спад на приходите през 2023, които надхвърлят 16 млн. лв. Друга чуждестранна инвестиция - "Балконф" - Варна (23), отчита над 10% ръст на приходите, които надхвърлят 16 млн. лева. Фирмата притежава два производствени цеха - в Търговище (за мъжки ризи и бутиково дамско облекло) и в Балчик (за мъжко облекло). Днес принадлежи на "Балкинвест", в която едноличен собственик е Celmisia - Serviços de Consultadoria, регистрирана в Португалия. Двуцифрен спад на продажбите отчита "Коутс България" (24) - част от британската Coats - световен производител на индустриални конци и спомагателни материали за шевната индустрия. Дружеството отчита 35% повече продажби към групови клиенти в резултат на прехвърляне на бизнеса с ципове към нова организация. Маржът през 2023 се е подобрил заради по-ниските спрямо 2022 доставни цени на материалите от групата. "Калинел" - Троян, отстъпва третото място и заема четвърта позиция в топ 25. Приходите на компанията през 2023 спадат с 19% до 132 млн. лева. Тя е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил и един от най-големите и дългогодишни доставчици за шведската IKEA (ИКЕА). Основната фабрика и администрацията се намират в Троян, но "Калинел" притежава производствени центрове и в Червен бряг, Тетевен, както и във Враня, Сърбия. През 2023 дружеството е инвестирало 2.14 млн. лв. в машини, производствено оборудване, апаратура, транспортни средства, съоръжения, компютърна техника. През 2023 г. Калинел" е инвестирала 182 хил. лв. за усъвършенстване на промишленото производство и технологиите и разработка на нови изделия. Близо 5% ръст на приходите през 2023, които надхвърлят 68 млн. лв., отрежда на бургаското акционерно дружество "Яна" 8-о място в топ 25. Компанията, собственост на Орлин Иванов и Марин Маринов, има две производства - в Плевен - за плетени изделия (пуловери, платове), и в Панагюрище - за хавлиени изделия (кърпи, халати, платове), както и собствени складове и магазини за търговия на едро и дребно. През 2023 "Яна" е инвестирала в собствени източници на енергия в завода в Панагюрище и в разширение на фотоволтаичните инсталации в предприятието в Плевен. Компанията с най-висок ръст на приходите (50.5%) и най-рентабилното дружество в секторния топ 25 - МАК - Габрово, се подрежда на 10-а позиция с 52.6 млн. лв. приходи за 2023. Фирмата, която е е наследник на една от най-старите текстилни фабрики в България. През 2023 е МАК инвестирала в нови производствени машини, в стелажна система в логистичния център и в придобиването на нова сграда - склад за промишлени стоки, както и в енергийна ефективност. Ръст на продажбите отчита и фирма "Тексервиз" (12) - Пловдив, която влиза за първи път в топ 25 на сектора. Компанията произвежда мъжки, дамски и детски облека, които изнася за Италия. За 2023 отчита над 43.9 млн. лв. приходи. На 14-а позиция в секторната класация е софийската "Солмейт", която стои зад дизайнерския бранд обувки и чанти с марката By FAR.  Дружеството отчита 39% спад на приходите и голяма загуба за 2023. Над 32.4 млн. лв. приходи за 2023 г. подреждат фамилната компания "Аглика трейд" на 15-а позиция в секторната класация. "Аглика трейд" притежава производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. "Аглика трейд" продължава да инвестира и в прохождащата фирмена мебелна фабрика за бутикови изделия, както и в хотелския си комплекс на яз. "Жребчево". "Аполон-95" - Горна Оряховица (16), отчита над 18.5% скок на продажбите през 2023, които надхвърлят 31.6 млн. лв. Компанията има и свой бранд - "Аполон", както и верига магазини за продажба на собствена продукция и вносни облекла. Бургаската фирма "Куш мода" пък отбелязва двуцифрен спад на приходите през миналата година. Дружеството отчита 24.7 млн. лв. приходи, които го подреждат на 17-о място в топ 25. "Куш мода" има фабрики в селата Трънак и Ябълчево, община Руен, и отговаря за целия процес - от разкрояването до пакетирането. Произвежда трикотажни облекла и от години работи за шведската H&M. Спад на продажбите за 2023 отчита и хасковската "Янев" (20) - производител на ежедневни мъжки и женски облекла. Приходите на компанията за миналата година са 20.6 млн. лева, което е с 13% по-малко спрямо 2022. Публичното дружество "Мизия-96" - Плевен (21), приключва 2023 с 3.5% ръст и над 18.4 млн. лв. приходи. Компанията произвежда мъжки панталони, сака, якета, костюми по собствени модели. През 2023 зад граница - в ЕС, САЩ, Канада, са заминали 98.4% от произведеното. През миналата година фирмата е инвестирала 50 хил. лв. в машини и съоръжения. Класацията завършва софийската компания "Джи Ем Ти". Дружеството произвежда дамска и мъжка конфекция по поръчка на възложители, като използва фирми подизпълнителки, и внася машини за шивашката индустрия.

Страните от ЕС обсъждат създаването на съвместен фонд от 500 млрд. евро за финансиране на общи отбранителни проекти и закупуване на оръжия. Средствата ще бъдат осигурени от облигационните пазари и ще се използват за увеличаване на военните разходи в очакване на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, съобщава Financial Times. Заплахата на Тръмп да оттегли американските гаранции за сигурност от съюзниците в НАТО, които не инвестират достатъчно в отбраната, подтикна европейските столици да разгледат по-радикални възможности за финансиране на отбраната, включително съвместен дълг, който традиционно се отхвърля от финансово консервативните страни като Германия, Нидерландия и Дания. Моделът за финансиране включва създаването на финансова структура за отбрана, която ще емитира облигации, гарантирани от националните правителства на участващите държави, а не от ЕС като цяло. Европейската инвестиционна банка (EIB) ще бъде помолена да играе техническа роля, като подпомага администрирането на дружество със специална инвестиционна цел (SPV) и управлението на функциите на фонда. За разлика от предишни предложения за издаване на "еврооблигации" за отбрана - съвместен заем, на което се противопоставят фискално консервативните страни от ЕС - участието във фонда ще бъде доброволно и ще бъде отворено за държави извън ЕС. Ограниченията на ЕС за използване на общи средства за военни цели следователно няма да се прилагат, а военно неутрални държави като Австрия, Малта, Ирландия и Кипър ще могат да се откажат, без да наложат вето върху плана. Продължават обсъжданията за размера на фонда, но целта е да се съберат поне 500 млрд. евро - сума, която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е посочила като минимално необходима през следващото десетилетие за покриване на нуждите на континента от сигурност, според петима души, запознати с въпроса. Средствата могат да се използват за подкрепа на съвместни отбранителни проекти, като например общи противовъздушни защити, предложени от Полша и Гърция, които сами по себе си биха стрували 500 млрд. евро, заяви комисарят по отбраната на ЕС Андриус Кубилиус. Брюксел се надява, че финансирането на съвместни покупки на оръжие ще стимулира отбранителните компании да направят дългосрочни инвестиции. Въпреки това все още предстои да се уточни как точно ще бъдат изразходвани средствата.

Федералният резерв на САЩ понижи основния си лихвен процент с 0.25 пункта и даде сигнал за по-бавно облекчаване на паричната политика през следващата година. Решението, с което основната лихва на централната банка беше свалена до интервала 4.25 - 4.5%, е трето поредно такова от септември. Преди това институцията повишаваше разходите по заемите, за да се справи с високата инфлация. Ходът беше очакван, но това, което изненада неприятно инвеститорите, е прогнозата за следващата година. Ако доскоро насоките на централната банка бяха за четири понижения в хода на 2025 г., то сега броят им е орязан наполовина. А дългосрочната прогноза също е за по-рестриктивна парична политика, като сигналите са, че след 2026 г. лихвата ще се движи около 3% вместо 2.5%, каквито бяха очакванията преди година. Въпреки че свалянето на лихвата обикновено може да стимулира фондовия пазар и да отслаби леко валутата, в случая по-голямата новина за пазарите бяха прогнозите за догодина. Сигналите, че условията за финансиране ще останат затегнати по-дълго време, разочароваха инвеститорите, но подсилиха долара. Борсовият индекс S&P500 се движеше с почти 3% надолу в рамките на деня след решението. Индексът на долара, който измерва силата му срещу кошница от други валути, се повиши с около 1.2% и достигна връх за последните две години, след като по-рано миналия месец вече нарасна след победата на Доналд Тръмп на президентските избори. По-консервативните прогнози на централните банкери се дължат на все още упоритата инфлация в САЩ, която трудно тази година падна до под 3%, но през последните няколко месеца отново се покачва. В същото време американската икономика постига силни резултати на фона на останалите развити страни, което позволява на Фед да не бърза да сваля лихвите. Въпреки че засега официално централната банка твърди, че прогнозите ѝ не се влияят от политическите заявки на Тръмп, очакванията са неговите мерки против имиграцията и свободната търговия да доведат до по-висока инфлация и да накарат централната банка да задържи лихвите по-високи. Фед вече ревизира леко нагоре очакванията си за ръста на цените догодина. Служителите на Фед очакват американската икономика да се забави до ръст от 2.1% през 2025 г. в сравнение с 2.5% тази, а нивото на безработица да се повиши до 4.3%. Десет от 19-те членове на Фед предвиждат две понижения на лихвите догодина, четирима - по-малко от две, а петима - повече.

Индия се готви да предложи намаления на митата за някои селскостопански и други стоки, внасяни главно от САЩ, с цел сключване на по-широка търговска и инвестиционна сделка, след като новоизбраният президент Доналд Тръмп поеме управлението, заявиха правителствени и индустриални източници в Ню Делхи, цитирани от "Ройтерс". За да се справят със заплахата на Тръмп за "реципрочен данък" върху индийските стоки срещу високи тарифи, някои служители от индийското министерство на търговията са готови да обмислят намаляване на митата на някои продукти като свинското месо, заяви високопоставен правителствен източник. В момента Индия налага около 45% мита за внос на свинско месо, което се доставя предимно от САЩ. Митата могат да бъдат намалени и върху медицински устройства от висок клас като пейсмейкъри и луксозни мотоциклети, включително Harley Davidson, каза втори служител с пряко познаване на търговските въпроси, цитирайки тарифите от 25% до 60% за тези продукти. Тъй като двустранната търговия между Индия и САЩ надвишава 118 милиарда долара през фискалната 2023/24 г., завършваща през март, и Индия се радва на търговски излишък от 32 милиарда долара, страната се готви за търговски преговори със САЩ, като се стреми да постигне по-широка търговия и инвестиции сделка, след като новоизбраният президент Доналд Тръмп встъпи в длъжност. За да се отговори на притесненията на Тръмп относно търговския дисбаланс, служители също предложиха закупуване на повече втечен природен газ (LNG) и отбранително оборудване от САЩ, каза вторият служител. Индийският внос на енергия от САЩ, включително суров петрол, рафинирано гориво и въглища, се оценява на 12 милиарда долара през фискалната 2024 г., докато вносът на самолети и части достига 2 милиарда долара. Такъв внос може да нарасне с 5 до 10 милиарда долара годишно, каза трети правителствен източник. Представители на Министерството на търговията по-рано заявиха, че ще изчакат администрацията на Тръмп да встъпи в длъжност, преди да предложи търговски преговори, докато разработват планове за възможни преговори. Индийските служители също виждат благоприятна възможност в плановете на Тръмп да наложи до 60% мита върху китайския внос, като представят Индия като алтернативна производствена база. Двустранната търговия между САЩ и Индия през 2018 г. е възлизала на 142 млрд. долара. Сега Индия търси по-широка сделка, като предлага значителни отстъпки, включително свързани с производството стимули за корабоплаване и подкрепа за логистични компании. Правителството планира да предложи допълнителни стимули в сектори като поддръжка на самолети, полупроводници, електроника и възобновяеми енергийни източници. Индия също така планира да разреши 100% преки чуждестранни инвестиции в застрахователния сектор, спрямо сегашните 74%, който може да помогне на водещи американски застрахователи. Планът ще изисква одобрение от парламента.