Общо 2 278 832 са наетите хора в България през 2022 г., а средната годишна заплата е 21 242 лв. , обяви НСИ. През 2022 г. най-високо е било възнаграждението в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 52 336 лв., следва сектор "Финансови и застрахователни дейности" - 32 448 лв. Най-висока е била средната годишна заплата в Югозападния регион - 26 811 лв., като в този регион са двете области с най-висока и най-ниска средна заплата за 2022 г. - София столица (29 698 лв.) и Благоевград (13 833 лв.). Към 31 декември 2022 г. на територията на страната са работили 111 632 магазина за продажби на дребно, от тях 41 163 са за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, 70 469 - за нехранителни стоки.

Пенсионносигурителните дружества в България приключиха 2023 г. с печалба от 99.2 млн. лв., сочат предварителните данни на Комисията за финансов надзор. През 2022 г. положителният им финансов резултат възлезе на 68.6 млн. лв. Нетните активи на пенсионните фондове нарастват до върховите 22.9 млрд. лв., което е с 19.34% повече спрямо 12 месеца по-рано. Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20.46 на сто спрямо края на 2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14.72 на сто и 9.95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9.82 на сто. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към края на 2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31 декември 2022 г. с 1.58 на сто. Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80.40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12.85 на сто и 6.55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0.20 на сто. Лицата, получаващи плащания от фондовете, към 31 декември 2023 г. са 20 656, от които 2 632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4.751 млн. лв. за пенсии, 69.768 млн. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края на на 2023 г. е 229.54 лв., а средният размер на разсроченото плащане 416.55 лв. В сравнение с края на 2022 г., средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18.62 лв., или с 8.83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64.30 лв., или с 18.25 на сто.

3 от най-популярните IT фирмите, които създават алгоритмите, матриците, графичните и звуковите ефекти на казино и видео игрите: Най-яркият български представител в международната гейминг индустрия е компанията Amusnet, наследник на EGT. Портфолиото й включва 260 заглавия - ретро и иновативни слот игри, покер на живо с реални крупиета, бакара, рулетка, кено, джакпоти и още много. Над 1500 оператора в цял свят включват тези заглавия в каталога си. Целта е да затвори цикъла с решения за наземни казина - слот автомати, а след това и хибридни терминали, рулетки и още машини, съчетаващи физическата тръпка с иновации. Amusnet навлиза успешно  в сектора на казино игрите на живо. Те провеждат в специални студиа с истински дилъри, увеличавайки усещането за игра в истинска казино зала. През 1997 г. в България е поставено началото на Haemimont Games, компания за игрален софтуер и компютърни игри. Първата им игра Tzar: The Burden of the Crown излиза през 2000 г. Следват успешните Celtic Kings и Glory of the Roman Empire, първата българска 3D комерсиална стратегическа игра. Най-известните заглавия са сериите на симулацията Tropico, Surving Mars и ролевата екшън игра Victor Vran, базирана на Play Station, а в последствие и на Xbox One. В последствие компанията се разделя на две, като игралното направление се отделя от създаването на специфични приложения и услуги за оценка на риска за корпорации и организации. Нaemimont Group разработва и други решения в сферата на информационните технологии, включително облачни услуги. Игрите обаче остават най-разпознаваеми и постигат комерсиален успех в доста конкурентния световен пазар. Френската компания Gameloft е един от пионерите в бранша и остана на върха над две десетилетия. Основана през 1999 г., Gameloft се фокусира върху видео игрите, а след сега и върху мобилните игри. Досега е създала над 190 заглавия. Някои от най-известните са Dragon Mania Legends, Minion Rush, Asphalt, Modern Combat, War Planet Online и Dungeon Hunter. Българският й офис пък работи върху една от най-успешните игри - March of Empires, мултиплеър стратегия за смартфони. Gameloft адаптира продуктите си към локалните пазари с езикови версии на повече от 14 езика. Това прави игрите им по-достъпни. И е едно от обясненията на факта, че над 55 милиона уникални потребители и над 100 държави се забавляват с тях всеки месец.

Най-големите добивни компании в България забавят леко ръста си през 2022 г., като приходите им се увеличават средно с 19% (26% през 2021 г.). Начело в сектора остава държавната "Мини Марица-изток", която добива лигнитни въглища в Маришкия басейн, с над 865 млн. лв. оборот. През 2023 г. обаче ТЕЦ "Марица-изток 2" рязко сви производството, след като стабилизирането на борсовите цени на електроенергията направи тока й непродаваем. Това доведе до значително влошаване и на резултатите на мините - по данни за първите 9 месеца приходите се стопяват с 48% и компанията отчита загуба 99.6 млн. лв. Най-бурно расте "РУА България", която преработва до суровина отпадъците от бившето хвостохранилище на "Кремиковци" - с повече от 137%. Всички компании в топ 10 отчитат печалба, а с най-висока рентабилност традиционно се отличават рудодобивните дружества. "Елаците - мед", която се нарежда на второ място. Компанията, която е част от "Геотехмин", добива медни руди от находището "Елаците" край Етрополе, а обогатителната й фабрика се намира в село Мирково, от южната страна на Балкана. В момента тече процедура по удължаване на концесията, която изтича през 2031 г., като са доказани запаси за още 10 години. Инвестицията в проекта ще достигне 1.2 млрд. лв. Ускорява ръста на приходите си другата голяма медодобивна компания - "Асарел-Медет", която работи край Панагюрище.

„ДАР-80” ООД – Русе подготвя производство, съхранение, продажба и собствено потребление на зелен водород чрез електролиза в инсталация с капацитет от 10 до 50 кг/час. За производството ще се използва ток от съществуващ БКТП 2х630 кV в съседен имот и от фотоволтаичен парк от 1.2 MW, изграждан на етапи. На този етап са изградени 120 кW. Производството ще е автоматизирано, съхраняването ще става в специални съдове с компресор с 350 бара налягане.

Международният инвестиционен фонд Advent International е приключил сделката по придобиване на създадената в България финтех компания myPOS. Advent управлява активи на стойност 92 милиарда долара и стои зад някои от най-големите придобивания на инструменти за обработка на плащания в Европа, включително Vantiv, Worldpay, XPLOR, Planet и Nexi. myPOS е създадена през 2012 г. у нас, като от 2014 г. тя предлага цялостно решение за приемане на картови плащания за бизнеса. Тя обслужва повече от 30 европейски държави и работи с над със 190 000 малки предприятия в транспорта, търговията на дребно и хотелиерството сред други сектори в континентална Европа. myPOS наскоро отвори нови магазини в Неапол, Италия, и Лион, Франция, и се подготвя за нова вълна на разширяване на европейския пазар. След затварянето на сделката в ръководството на myPOS влизат Абденур Беззух като главен технологичен директор и Любомир Атанасов като вицепрезидент по стратегията.

Лидл България откри петия си магазин в най-големия столичен квартал „Люлин“ само месец, след като там заработи и първия за 2024 обект от веригата. На ул. „Добринова скала“ 2 клиентите ще разполагат с удобството да пазаруват в просторна и модерна търговска зала от близо 1400 м2, като за пълния им комфорт и спокойствие са осигурени и 135 паркоместа. Инвестицията в новия обект е за над 13 млн. лева. Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 127 магазина в 54 града и над 4000 служители.

Годишната инфлация в ЕС се е забавила до 3,1 на сто през януари 2024 г. спрямо 3,4 на сто през декември, а в еврозоната - до 2,8 на сто спрямо 2,9 на сто, съобщава европейската статистическа служба Евростат. Преди година инфлацията бе 10 на сто в ЕС и 8,6 на сто в еврозоната. За България предварителните данни на Евростат, отчитащи Индекса на хармонизираните потребителски цени (HICP), сочат годишен инфлационен темп от 4 на сто през миналия месец спрямо 5 на сто през декември и 14,3 на сто през януари миналата година. Националният статистически институт миналата седмица обяви за България годишна инфлация от 3,8 (по националната методология, бел. ред.) на сто през януари 2024 година. Най-ниският годишен темп на показателя в ЕС се отчита в Дания, Италия (по 0,9 на сто), Латвия, Литва и Финландия (по 1,1 на сто). Най-високи са били стойностите в Румъния (7,3 на сто), Естония (5 на сто) и Хърватия (4,8 на сто). Спрямо декември годишната инфлация се е понижила в 15 страни членки на ЕС, останала е стабилна в една и е нараснала в 11. През януари най-голям принос за инфлацията в еврозоната има секторът на услугите (+1,73 процентни пункта), следван от храните, алкохола и тютюневите изделия (+1,13 пп), неенергийните промишлени стоки (+0,53 пп), като в енергията се отчита понижение от 0,62 пп.

Спадът при производствената дейност на редица американски петролни рафинерии и проблемите при международната търговия са довели до ограничаване на доставките на дизелово гориво от САЩ за Европа през последните седмици, предаде Ройтерс. Европейският внос на американски дизел е намалял през този месец почти наполовина спрямо януари до 6,65 милиона барела. През първия месец на годината той е достигнал 11,44 милиона барела, което е най-голямото месечно количество, изнесено за Европа, от август 2017 г. насам. Това сочат данните на аналитичната компания "Кплер" (Kpler), проследяваща движението на търговски кораби в световен мащаб. Намаляването на американския износ на дизел идва на фона на спирането или ограничаването на производствената дейност по технически причини на редица петролни рафинерии в САЩ. Друг фактор за ограничаване на експорта са продължаващите атаки в Червено море срещу търговски кораби от страна на ислямисткото движение на хусите в Йемен. Намаляването на износа на дизелово гориво от САЩ усложнява кризата, породена от недостига на доставките му в редица европейски страни, които доскоро разчитаха на вноса на руско гориво, посочва Ройтерс. На този фон цените на дизеловото гориво в Северозападна Европа се повишиха през февруари. Средната им стойност надхвърли 118 долара за барел при средно 109 долара за барел през февруари миналата година. Очаква се дизелът в Европа да поскъпне още повече, тъй като през март и април предстоят ремонти в редица европейски петролни рафинерии. Това вероятно ще ограничи производствената им дейност.

Индия планира да добави още 18 ядрени реактора към националния си енергиен микс до 2031-2032 г., с което общите мощности от ядрена енергия на страната ще достигне 22,4 GW, се казва в изявление на Корпорацията за ядрена енергия на Индия (NPCIL). 18-те нови реактора общо ще генерират допълнително 13,8 GW електроенергия. В момента NPCIL управлява 24 ядрени реактора с мощност от 8,1 GW. Съобщението идва след откриването от министър-председателя на Индия Нарендра Моди на два реактора с мощност 700 MW в Kakrapar  в Gujarat през този месец. Двата нови блока включват атомната електроцентрала Kakrapar (KAPS 3 и 4). Блок 3 е в експлоатация от август 2023 г. Блок 4 достигна първата си критичност през декември същата година и беше свързан към западната електрическа мрежа два дни преди посещението на министър-председателя. Строителството на блоковете започна през 2010 г. Бетнът, излят на площадката се изчислява на 1,4 милиона кубически метра, а за конструкциите са били необходими 21 000 тона стомана със специфични показатели. Тава са най-големите реактори с тежка вода под налягане (PWHR) в Индия, снабдени с усъвършенствани системи за безопасност. Според изявлението на NPCIL, „Тези реактори са проектирани, конструирани, пуснати в експлоатация и експлоатирани от NPCIL, с доставка на оборудване и изпълнение по договори от индийски индустрии и компании, отразяващи истинския дух на Atmanirbhar Bharat (самостоятелна Индия).“ Увеличаването на ядрената енергия на Индия включва четири реактора с мощност 1 GW, които се строят с руско участие в Куданкулам в Tamil Nadu, и четири реактора PHWR с мощност 700 MW, които се изграждат в  Rawatbhata в Rajasthan и Gorakhpur in Haryana. Други десет 700MW PHWR също са одобрени за  различни места, включително в Gorakhpur и Kaiga в Karnataka, Chutka в Madhya Pradesh и Mahi Banswara в Rajasthan.  Правителството на Индия търси 26 милиарда долара (2,16 трлн. рупии) частни инвестиции за развитие на ядрената си енергийна индустрия, тъй като се стреми да декарбонизира своя енергиен сектор. Правителството преговаря с най-малко пет частни компании, включително Reliance Industries, Tata Power, Adani Power и Vedanta, да инвестират всяка по 440 милиарда  всяка, казват  правителствени източници пред Reuters.