Обемът на кредитите от Групата на Европейската инвестиционна банка (Групата на ЕИБ), която включва Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), за България през миналата година се е увеличил повече от два пъти и достига 1,11 милиарда евро. Очаква се новите финансови средства, отпуснати от Групата на ЕИБ, да мобилизират инвестиции в размер на 5,4 млрд. евро и да допринесат за изграждането на технологично развита, природосъобразна и устойчива икономика. Почти цялата подкрепа през 2023 г. е предоставена по проекти за изравняване на социалните и икономическите показатели на България с тези в останалата част от Европейския съюз. Близо една пета от средствата са вложени в мерки за климата и устойчивост на околната среда. Дейността на Групата на ЕИБ през изминалата година е подкрепила близо 8000 малки и средни предприятия (МСП), и дружества със средна капитализация, отчетоха от международната финансова институция. Финансирането от групата за България през 2023 г. възлиза на 1,17 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и това поставя страната сред трите водещи държави от ЕС според този показател, заедно с Естония и Румъния.

Има сериозен ръст на изплатените суми за щети по застраховка „Гражданска отговорност“, но и на предявените такива, показват данните на Комисията за финансов надзор. Застрахователите са изплатили близо 95 млн. лева по претенции за имуществени вреди и 11,332 млн. лева - за неимуществени, като 75% от тях са за инциденти с леки автомобили и товарни до 5 тона. За сравнение през 2022 г. сумата за имуществени вреди е била с над 4 млн. лева по-малка, а пет години по-рано – с 20 млн. лева по-малка. При неимуществените вреди сумата също е рекордна, като през 2022 г. са изплатени 9,8 млн. лева, а през 2019 г. – 8,869 млн. лв. Застрахованите обаче са предявили претенции за щети на стойност 148,749 млн. лева за имуществени и 87,364 млн. лева за неимуществени. Увеличава се и борят на изплатените претенции по „Гражданска отговорност“ през последните години, отчита още КФН. Общо 75 470 претенции във връзка с имуществени щети са били изплатени през миналата година. За сравнение през 2022 те са 72 627, а през 2019 г. – 67 141. Отново най-много са изплатените претенции за щети при инциденти с леки автомобили и товарни до 5 тона, като през 2023 г. те са 67 777 за имуществени вреди и 845 за неимуществени.

Международната финансова корпорация (International Financial Corporation - IFC) направи инвестиция в размер на 150 млн. евро в Lion's Head Investments - платформа на AG Capital за бизнес имоти в България и Румъния. Международната финансова корпорация е финансова институция, част от Световната банка, която предлага инвестиционни, консултантски услуги, както и такива за управление на активи, за да насърчи развитието на частния сектор в по-слабо развитите страни. Финансирането на корпорацията включва конвертируем инструмент и синдикиран заем. Lion's Head притежава и управлява пет офис сгради: две в София - Полиграфия офис център и Мегапарк, и три в Букурещ - Oregon Park A, B & C. Към края на 2023 г. заетостта на площите в офис сградите надвишава 95%. Сред наемателите са глобалните компании Oracle, Deloitte, EY, Thermo Fisher, Bosch, Groupama. Lion"s Head работи върху създаването на нова платформа за логистични активи в България и Румъния, която ще бъде подкрепена от инвестицията на IFC. Сделката включва ангажимент новите активи на компанията ще бъдат сертифицирани с EDGE - сертификата за зелени и устойчиви сгради на IFC. AG Capital е създадена от Христо Илиев преди 30 години и обединява група от компании в сектора на недвижимите имоти. Към момента развива дейност и управлява проекти в България, Румъния и Полша. В портфолиото й са водещи дивелъпмънт компании - Park Lane ( бизнес имоти) и BLD и Ultima (жилищните имоти). International Financial Corporation (IFC) e част от Групата на Световната банка оперира в повече от 100 държави. През 2023 г. IFC инвестира рекордните 43,7 млрд. долара за подпомагане дейността на частни компании и финансови институции в бързо развиващите се страни.

Неопърл България завършва разширението на завода си в Добрич. С финализирането на инвестицията на стойност 7 млн. лв., Neoperl ще стане един от най-големите производители на гъвкави съединения за ВиК сектора в световен мащаб. Българското дружество увеличава площта на завода си с близо 3000 m², обогатява продуктовата си гама и открива нови работни места. Предвижда се дейностите по разширението да приключат до 200 дни. Клиенти на Неопърл България са най-големите световни производители на санитарни продукти от цяла Европа, Южна и Северна Америка – от Япония до Мексико и от Швеция до Южна Африка. Неопърл България е част от германо-швейцарската група Neoperl. Дейността на предприятието е насочена към производство на гъвкави съединения за водопреносни мрежи. Историята на Неопърл в България започва през 2000 г. с българската компания Булмат, която през 2013 г. се присъединява към Neoperl Group. Заводът в Добрич става реалност през 2018 г. след инвестиция от 15 млн. лв. В него днес вече работят над 400 души. Неопърл България е най-крупният инвеститор в Добрич през последните 30 години и е сред най-големите работодатели в България. Източник: Борса.bg

Разширяване и модернизиране на складовата база за суровини и готова продукция започна производителят на изолационни материали Austrotherm България в завода си в София. Проектът е свързан с инвестиция от близо 3 млн. лева. Разширението на завода ще даде възможност и за увеличаване на производството. Освен това, ще се реорганизират част от производствените процеси. Austrotherm България е част от едноименната австрийска група, която има общо 26 завода в 12 държави с 1400 служители. Тя е европейски лидер в производството на EPS и XPS топлоизолационни плочи. У нас групата има два завода - в София и Айтос, и общо около 100 служители. От компанията отбелязаха и че през последните 2 години регистрират устойчив ръст на произведените обеми, оборота и печалбата. Между 8 и 10% от продукцията е за експорт, предимно - за държави от Балканите. На равнище група Austrotherm през 2022 г. реализира оборот от 627 млн. евро.

В сектора "Металургия" през 2022 г. четири дружества надминават милиардната бариера спрямо две предходната година. Лидерът "Аурубис България", който за трета поредна година е най-голямата компания в страната, достига 8.2 млрд. лв., осигурявайки повече от половината на общия оборот на топ 10. Ръстът на предприятията обаче се забавя до 24% от 36% през 2021 г. Девет от компаниите са на печалба, а загуба отчита само "Промет стиил", която е собственост на Metinvest и е силно зависима от вноса на суровини от Украйна. Приходите на "Аурубис България", част от германската група Aurubis и собственик на медодобивния завод до Пирдоп и Златица, се увеличават с 24%. Предварителните данни сочат, че резултатите през 2023 г. ще са по-ниски, тъй като имаше спирания за планов ремонт. Нетната печалба през 2022 г. също нараства значително, носейки над 6% рентабилност на компанията. Предприятието преработва медни концентрати, като крайните продукти са катоди (мед с висока чистота) и аноди, които се изнасят за допълнителна преработка в други заводи на групата. В момента обаче тече инвестиционен проект за 120 млн. евро за разширяване на рафинерията. По-високи приходи и печалба отбелязва и производителят на медни изделия "София мед", който е част от Elvalhalcor на гръцката група Viohalco. От компанията отчитат добро търсене и благоприятни цени през 2022 г. Преди няколко години предприятието в София пренасочи фокуса си от чисто архитектурни елементи към изделия за индустрията - автомобилостроене, електроника, машиностроене, енергетика и т.н., започна да произвежда и специални сплави, което разшири пазарите му. Над милиард са приходите и на двете стоманодобивни предприятия в страната. "Стомана индъстри" в Перник увеличава оборота си с 31%, макар че ръстът е наполовина на този от предходната година. Понижава се и печалбата. Като цяло търсенето е било добро заради възстановяването след пандемията, което е помогнало и на цените. На сектора обаче влияние оказват и много други фактори - от енергийните цени и въглеродните квоти до търговските политики в световен мащаб. Войната в Украйна има пряк ефект върху представянето на "Промет стиил" в бургаското село Дебелт. Компанията е част от украинската група Metinvest и зависи от нея за доставката на суровините си. Затрудненията с транспорта след инвазията на Русия са довели до намаляване на производството с около 20% и само по-високите цени на стоманата са осигурили ръст на приходите около 21%. Предприятието е единственото в топ 10, което отчита загуба за 2022 г. По-високи цени на цинка и стабилни нива при оловото са помогнали на пловдивския завод КЦМ да увеличи приходите си с близо 27% през 2022 г. при запазване на производствените обеми. Положителен ефект е оказал и курсът на долара спрямо лева. През 2023 г. обаче търсенето в глобален мащаб намаля, което вероятно ще се отрази на резултатите. По-слабо търсене отчитат и от шуменския производител на алуминиеви изделия "Алкомет". През 2022 г. компанията увеличава приходите си с 37%, но ръстът се дължи на по-високите цени на алуминия, докато обемите продукция намаляват. Свитото търсене от ключови сектори като автомобилостроене, машиностроене и строителство е ограничило продажбите към индустрията, по-слабо е било и търсенето на домакинско фолио заради намалената покупателна способност. Всички тези фактори са продължили да влияят и през 2023 г. Лек спад на приходите има при пловдивската "Хъс", която освен с производство на метални изделия като арматурни заготовки и заварени мрежи се занимава и с търговия с метали. Печалбата на предприятието също се свива. Значителен ръст на приходите обаче отбелязва шуменската "Сарк България" - 64%, а печалбата се утроява. Компанията работи в страната от 2019 г., като произвежда електролитна мед и проводници. Собственост е на турската Sarkuysan. Двуцифрено увеличение (37%) отбелязва софийската "Етем Гестамп алуминиум екстружънс", която беше създадена през 2019 г. като смесено предприятие между "Етем България" (част от гръцката Viohalco) и испанската Gestamp за производство на екструдирани профили. Успоредно с това беше регистрирана и компания за обработка на профили за автомобилната индустрия - машиностроителното "Гестамп Етем аутомотив България". През 2022 г. собствениците започнаха инвестиция за 60 млн. евро за разширяване на общия капацитет на производство. С най-голям ръст в топ 10 - 65%, е пловдивската "Булминт уан", която произвежда инвестиционно злато и сребро под формата на кюлчета, монети и заготовки.

Производителят на опаковки за хранително-вкусовата и химическата индустрия „Булметал“ отчита ръст на консолидирани нетни приходи от продажби на групата с почти 6% към края на 2023 г. в сравнение с края на 2022 г. до над 115,5 млн. лева от 109 млн. лева. Ръстът е заради навлизането на компанията на нови пазари, сред които Канада и Мароко, където са реализирани първи продажби на технологични линии за няколко клиента. Износът на групата нараства с близо 9% през 2023 г. в сравнение с 2022 г. до почти 91,9 млн. лева основно заради силните продажби на машини. Приходите от България се свиват с 4% до над 23,65 млн. лева заради намалени поръчки на клиенти вследствие на презапасяването с опаковки през 2022 г. Водещите пазари на компанията са България с 20% дял от продажбите, Канада с 14% (над 16,1 млн. лева), Румъния с 10% (11,06 млн. лева, като намаляват с 4% на годишна база), Гърция с 9% (10,16 млн. лева и годишен ръст от 1%), Словения с 5% (над 5,7 млн. лева и спад от 16% на годишна база). Общите разходи на „Булметал“ към края на 2023 г. достигат почти 111,4 млн. лева в сравнение с 100,25 млн. лева към края на 2022 г., или се увеличават с 11% на годишна база. Дружеството реализира 4,7 млн. лева печалба за отчетния период при 8,65 млн. лева година по-рано, като спадът достига 46% на годишна база. Нетният марж се свива от 8% в края на 2022 г. до 4% в края на 2023 г. В баланса си компанията отчита натрупана печалба за почти 43,5 млн. лева и банкови заеми за близо 13,9 млн. лева, като при заемите увеличението е повече от два пъти на годишна база (6,7 млн. лева през 2022 г.). Акциите на групата се търгуват на БФБ от средата на януари. В последния месец те поевтиняват с над 1%, според данни на борсата. Последната сделка е осъществена на нивото на емисионната цена на акциите – 8,85 лева, а най-високата постигната цена за периода на търговия е 9,4 лева на акция.

Българският частен монетен двор „Булминт“ създаде и отсече първата си серия златни инвестиционни монети – „Златен Феникс“, в три размера: 1 тройунция с номинал 250 новозеландски долара, ¼ тройунция с номинал 50 новозеландски долара и 1/10 тройунция с номинал 25 новозеландски долара. Серията инвестиционни монети „Златен Феникс“ са отсечени в proof-like качество от най-висока проба злато – 999,9/1000. Всяка от трите разновидности на златната инвестиционна монета е с лимитиран тираж от 10 000 броя. „Булминт“ изработва основно инвестиционни продукти от злато и сребро за партньори от целия свят. През есента на 2023 г. за първи път в историята си отсича монети под собствен бранд – „Сребърен Феникс“ и „Маори“.

Повече от 1 милион души са подали миналата година молба за убежище в Европа, предаде Ройтерс, като се позова на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Базираната в малтийската столица Валета агенция на ЕС е регистрирала общо 1,14 милиона подадени молби в 27-те страни членки на съюза плюс Норвегия и Швейцария. Това е увеличение с 18% в сравнение с предходната година. Според доклада най-много молби са подадени от хора, идващи от разкъсваната от гражданска война Сирия, следвана от Афганистан. Към края на годината, когато избухна конфликтът в ивицата Газа между Израел и "Хамас", все по-голям брой палестинци са започнали да търсят убежище в Европа. Миналата година Германия е останала най-предпочитаната страна за пристигащите в континента, с 334 000 регистрирани молби. През предходната 2022 г. общият брой на молбите е бил малко под един милион - 996 000. За сравнение, през 2015 г. са били регистрирани 1,4 милиона, а през 2016 г. - 1,3 милиона. Това не включва пристигналите от Украйна повече от 4,4 милиона души, потърсили спасение в ЕС след руската инвазия, които получиха временна защита.

Фирми от целия свят са все по-застрашени от фалит. Този риск нараства за трета поредна година през 2024 г., обяви компанията за застраховане на търговски кредити "Алианц Трейд" (Allianz Trade). Икономистите на "Алианц Трейд" очакват броят на компаниите, изпаднали в несъстоятелност, да се увеличи с 9 на сто. Най-значително нарастване на фалитите се прогнозира за Нидерландия (увеличение с 31 на сто), следвана от САЩ и Испания (увеличение с по 28 на сто). Увеличаването на броя на фирмите, които са в процедура по обявяване в несъстоятелност, ще засегне и Германия. Това обаче ще стане със закъснение в сравнение с повечето други европейски страни, прогнозират икономисти от подразделението на германския застрахователен гигант "Алианц". Броят на фалиралите компании в Германия вероятно ще се увеличи с 13 на сто през 2024 г. в сравнение с 2023 г.. Броят на фирмите, които са изпаднали във фалит, е нараснал с 25 на сто спрямо втората половина на 2022 г. Най-значителна част от тези компании са от секторите "Хотелиерство и ресторантьорство", "Строителство" и в сферата на търговията на дребно.

Индия намалява доминиращата позиция на Китай в износа на електроника на някои ключови пазари, тъй като производителите диверсифицират веригите за доставки от световната фабрика към други части на Азия. Износът на електроника от Индия за САЩ като съотношение към този от Китай се е увеличил до 7,65% през ноември миналата година от 2,51% през ноември 2021 г., според базираната в Лондон Fathom Financial Consulting. В Обединеното кралство делът е нараснал до 10% от 4,79%. Индийското правителство привлича производителите на електроника в страната с големи стимули, като намаляване на данъците, отстъпки, по-лесно придобиване на земя и капиталова подкрепа. Целта е да се разшири местната производствена промишленост, за да се увеличи износът, и да се помогне на предприятията да се развият в световен мащаб чрез партньорства. В Индия се намира най-големият завод за мобилни телефони на Samsung Electronics Co., а Apple Inc. произвежда поне 7% от всички свои iPhone-и в Индия чрез своите договорни производители Foxconn Technology Group и Pegatron Corp. Увеличението на износа на електроника „вероятно е резултат от нарастващите инвестиции на Foxconn в Индия“, пише Андрю Харис, икономист във Fathom Financial Consulting. Напредъкът на Индия в печеленето на пазарен дял е по-ограничен в Европа и Япония, „което предполага преминаване към двойни вериги за доставки (Китай плюс една), а не към пълен отказ от производство в Китай, поне засега“, коментира Харис. Докладът показва, че индийският износ на електроника като съотношение към китайския е 3,38% в Германия и 3,52% в световен мащаб. Увеличаващият се пазарен дял на Индия е стимул за министър-председателя Нарендра Моди, който изтъква своя план „Make in India“ като начин за създаване на работни места, разширяване на износа и повишаване на самостоятелността на икономиката чрез намаляване на необходимостта от внос. Очаква се той да спечели трети мандат на изборите, които ще се проведат до няколко месеца.