По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в страната между януари и декември миналата година, отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, е положителен в размер на 3.37 млрд. евро (3.6% от БВП*), като е по-голям със 739.4 млн. евро спрямо този за същия период на 2022 година. Тогава също имаше положителен поток от 2.63 млрд. евро, представляващи 3.1% от БВП на страната. През декември потокът от чужди вложения обаче е отрицателен – 60.1 млн. евро, при положителен поток от 68.4 млн. евро за декември 2022 година. Това показват данните от Българската народна банка. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 530.1 млн. евро за дванадесетте месеца на миналата година. Той е по-малък със 151 млн. евро от този за същия период на 2022 г., който е положителен в размер на 681.1 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 13.9 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 18.1 млн. евро за Русия). Показателят беше отрицателен , но от 23.1 млн. евро за януари – декември 2022 година. По предварителни данни, статията „реинвестиране на печалба“ (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 3.01 млрд. евро при положителна стойност от 1.75 млрд. евро за цялата 2022 година. Нетният поток по подстатия „дългови инструменти“ (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 172 млн. евро при положителна стойност от 199.9 млн. евро за дванадесетте месеца на 2022 година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – декември 2023 г. са от Швейцария (821.2 млн. евро), от Австрия (376.8 млн. евро) и от Белгия (335.9 млн. евро). 

Коефициентът на безработица е 4.2%, или с 0.5 процентни пункта по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 година, показват последните данни на Националния статистически институт. Безработните лица през четвъртото тримесечие на 2023 г. са 128.6 хил., от които 68.9 хил. (53.6%) са мъже и 59.7 хил. (46.4%) - жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. броят на безработните се увеличава с 13.0 хил., или с 11.2%. Коефициентът на безработица е 4.2% (при 3.7% през четвъртото тримесечие на 2022 г.) и e един и същ при мъжете и при жените. От всички безработни лица 14.2% са с висше образование, 52.6% - със средно, и 33.3% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.8% за висше образование, 4.0% за средно образование и 13.0% за основно и по-ниско образование. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73.7%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. намалява с 0.8 процентни пункта. Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 38.8 хил., или 3.7% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.

През януари 2022 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши мегасливането между две млекопреработващи предприятия с гръцки собственици: сливенската "Тирбул" получи одобрение да купи пловдивската "Обединена млечна компания" (ОМК). Концентрацията бе разрешена, макар и регулаторът да намира, че в някои сегменти сделката може да окаже въздействие върху конкуренцията. Обединението създава местен гигант с годишен оборот близо 200 млн. лв., т.е. лидер в млечния сектор. Сделката беше обявена през септември 2022, когато стана ясно, че гръцкият производител на млечни продукти Delta Foods се е съгласил да продаде 100% от акциите в българското си дъщерно дружество "Обединена млечна компания" (ОМК) на "Тирбул" - дъщерно дружество на също гръцката HellenicDairies. Цената не е обявена, но като се има предвид EBITDA на ОМК от 10 млн. лв. за 2021 г., тя е най-малко 80 млн. лв. Купувачът - Hellenic Dairies, има фабрики за производство на млечни продукти в Гърция, Румъния и България - в Сливен. Продуктите се продават предимно под собствената марка Olympus ("Олимпус") и се разпространяват чрез мрежа от дъщерни дружества и независими дистрибутори в 47 държави. В България продуктите под марката Olympus се предлагат от 2007 г. Придобиваното предприятие - ОМК - премина през серия от инвестиции и дълъг списък от собственици - от приватизационен фонд "Доверие", през гръцката Vivartia и Marfin Investment Group (MIG) до фонда за дялови инвестиции CVC Capital Partners в сделка, оценяваща цялата Vivartia на 175 млн. евро. ОМК произвежда и продава само в България мляко и млечни продукти с марките "Верея", "Верея Чудно" и "Фибела". Очаква се сливането да приключи на 1 юли, като името на компанията ще е "Обединена млечна компания".

Иновативен завод за рециклиране в Елин Пелин ще бъде купен от австрийската „Бореалис“ АГ (Borealis AG). Тя получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да придобие пряк едноличен контрол върху “Интегра Пластик” АД – София, което е специализирано в преработка, производство и търговия с рециклирани/отпадъчни пластмаси. “Бореалис” е активна в производството и продажбите на полипропилен (PP), на съставен полипропилен (PP), на полиетилен с ниска плътност (LDPE), на полиетилен с висока плътност (HDPE) и на съставен полиетилен (PE). Компанията e eдин oт инoвaтивнитe лидepи в peциĸлиpaнeтo нa пoлиoлeфини и пpoизвoдитeл нa ocнoвни xимиĸaли на Стария континент. Тя имa дейност в нaд 120 дъpжaви и цeнтpaлен oфиc във Bиeнa. Oĸoлo 6000 са cлyжитeлите на Воrеаlіѕ. Πpeз 2022 г. нeтнaта пeчaлбa на компанията е в размер нa 2.1 милиapдa eвpo. Най-големият производител на нефтопродукти и дистрибутор на горива в Австрия – „ОМВ Акциенгезелшафт“, пряко и чрез дъщерни фирми контролира 75% oт aĸциитe на “Бореалис”. Haциoнaлнaтa пeтpoлнa ĸoмпaния нa Aбy Дaби (АДНОК), бaзиpaнa в Oбeдинeнитe apaбcĸи eмиpcтвa, пpитeжaвa ocтaнaлитe 25 процента. От своя страна, мажоритарният собственик е под съвместния контрол на АДНОК (собственост на правителството на емирство Абу Даби) и на „Остерайхише Бетайлигунгс“ АГ, собственост на Република Австрия. Следователно крайните собственици на „Бореалис“ са правителствата на емирство Абу Даби и на Австрия. Дейността на “Интегра Пластикс” е свързана с продажбите на полиетилен с ниска плътност (LDPE). Това е бързо развиващо се високотехнологично предприятие в областта на преработката и рециклирането на полиетиленови фолиа и опаковки, отговарящо изцяло на актуалните директиви на Европейския съюз за създаване на кръгова икономика с цел намаляване на глобалното замърсяване с рециклируеми отпадъци. Предприятието е най-голямото в България за рециклиране на подобен тип отпадъци. Годишният му капацитет от 30 000 метрични тона. Обработката включва пет различни стъпки: предсортиране, оптично сортиране, измиване, сушене и екструзия, като във всяка една от тези стъпки се използва напълно автоматизиран процес. Производствената дейност на завода за рециклиране е в Елин Пелин. „Интегра Пластикс“ АД е под съвместния контрол на „Бетаинвест“ ЕООД и “Валенова” Лимитид, които притежават съответно по 92.67% и 7.33% от капитала му. Групата на „ОМВ“ контролира у нас „ОМВ България“ ЕООД. „Интегра Пластикс“ АД няма пряк/косвен контрол върху дружества на територията на България. Споразумение за покупко-продажба на акции предвижда „Бетаинвест“ ЕООД и Валенова Лимитид да продадат 100% от капитала на „Интегра Пластикс“ на „Бореалис“. Приключването на сделката зависи от изпълнението на няколко отлагателни условия, сред които разрешение от съответните органи по конкуренция.

Базираната в Гълъбово "Енергоремонт" е завършила производството на първия си голям содорегенерационен котел за финландската компания Valmet - един от лидерите в производството на хартия и целуоза в глобален мащаб. Съоръжението, което е сред най-големите, правени до момента от предприятието, е ключово за клиента, тъй като в него се пречистват химикали и протичат реакции с висок риск. Предстои изработката на още 3 такива съоръжения. "Енергоремонт - Гълъбово" е създадена през 1969 г. като самостоятелно държавно предприятие за поддръжка и ремонт на оборудването на електроцентралите от комплекса "Марица-изток". От 2000 г. компанията влиза в холдинга около "Металик" АД и развива и своята производствена дейност. "Енергоремонт" доставя оборудването и изгражда газовите системи на "Топлофикация Перник", "Топлофикация Русе", "Топлофикация Бургас" и "Топлофикация Плевен". Компанията е ангажирана с ремонтни дейности в ТЕЦ "Марица-изток 2". Намаляващите проекти, свързани с тецовете у нас, се компенсират с работа с чуждестранни партньори. Сред тях са Siemens, General Electric, Babcock&Wilcox, производителя на кранове Tadano-Demag и американската компания за газови турбини Baker Hughes. За реализацията на дейностите си, "Енергоремонт - Гълъбово" разчита на своите над 860 служители.

Дружеството "Въжени Линии" ЕАД е подало в Столична община инвестиционно предложение за реконструкцията на Драгалевския лифт. Компанията е собственик на съоражението, което не работи от 2017 година насам. Очаква се инвестицията само в реконструкцията на лифта да струва около 7.5-8 милиона лева (за участъка Драгалевци- Бай Кръстьо). В края на ноември 2023 г. Върховният административен съд остави в сила решение на Административен съд София - град, с което е потвърдено, че Драгалевският лифт трябва да се ремонтира. Предвижда се рекунструкцията изцяло да се вмести в съществуващата полоса. В инвестиционното намерение на "Въжени Линии" ЕАД е записано, че след реконструкцията Драгалевският лифт ще има по-адекватен капацитет - от досегашните 300 души на час, той ще се увеличи до 1200 души на час. 2-седалковият лифт ще бъде заменен от 4-седалков, като броят на седалките ще бъде намален от 100 на 60. Скоростта на реконструирания лифт ще се вдигне от 2 м/с на 5.5 м/с. Дължината на съоражението ще бъде намалена от сегашните 1707 м на 1670 м, заради технически особености на реконструираната линия и хващачите на седалките. Предвижда се денивелацията на лифта да бъде запазена на 440.8 м, а броят на стълбовете да бъде редуциран от 28 на 15-17.

Участници в обществени поръчки на МВР се оплакват, че последните 20 тръжини процедури за доставка на алкохолни и наркотестове, мундщуци, анализатори за алкохол в дъха, тест-касети за дрегери, следгаранционно обслужване и други се печелят единствено от фирмата „Дрегер Сейфти България“, вляла се през януари миналата година в „Дрегер България“ ЕООД – еднолична собственост на немската „Дрегер Медикал Интернешънъл“. Става въпрос за поръчки в порядъка на общо над 13,6 млн. лв. без ДДС. През юни миналата година е обявена поръчка за доставка на 3 666 000 броя мундщуци с възвратен клапан за даване на проба, който е неделима част от пробовземателната система на анализатора за алкохол в издишания въздух „Alcotest 7510“. Подадени са три оферти. Освен неизменният печеливш, кандатстват фирмата „Керагон“ на Роберт Ахабабян и консорциум между испанска компания и нейния представител у нас „Електроникс Технолоджис Пластикс България“ с представител Сапата Карлос. Ценовите оферти на двама от участниците не са отворени и са отстранени. „Дрегер България“ печели поръчката с оферта 2 199 600 лв. без ДДС. Година по-рано – през юни 2022, е била обявена поръчка за мундщуци. Офертата на „Дрегер Сейфти България“ е за 1,1 млн. лв. – колкото е прогнозната стойност. Ценовото предложение на същата испанска фирма не е отворено със същите аргументи. От КЗК тогова изрично посочват, че така изготвените изисквания предопределят само дъщерното дружество “Дрегер Сейфти България” ЕООД на “Дрегер Сейфти” АГ и Ко. КГаА (Германия) да бъде определено за изпълнител на поръчка, тъй като само неговите оригинални мундщуци отговарят на условията в цялост. Процедура от юли 2021 за купуване на анализатори за установяване употребата на наркотични вещества от водачи на МПС е спечелена от „Дрегер Сейфти“ за 655 650 лв. без ДДС. „Керагон“ е отстранена. Причината – представител на TÜVAUSTRIA одитирал немската фирма, чийто представител е „Керагон“ у нас - „Секюритек Детектионс – Системе АГ“. Другият кандидат да изпълни поръчката, е „Керагон“ ЕООД, но той е отстранен. Ценовата му оферта не е отворена. Мотивите са, че в пълномощното, дадено от „Секюритек Детектионс – Системе АГ“ (Германия), имало оторизация само да предлага и продава продуктите им, но без сервизно обслужване на предлаганите анализатори.

Управителят на ВиК - Варна Валентин Русев е освободен от длъжност. Решението за смяна на ръководството на водното дружество е взето на Общото събрание на ВиК-Варна. Предложението за смяната на Русев е на държавата, която има 51 % участие във ВиК-Варна. Начело на ВиК - Варна застава Михаил Маринов, който е бил от 2013 до 2023 г.заместник-управител на водоснабдителното дружество.

Европа едва избегна рецесия в края на миналата година, докато САЩ процъфтяваха. Отдавна губи от САЩ в развитието на изкуствения интелект и от Китай при електрическите автомобили, пише Wall Street Journal. Има една сфера обаче, където Европейският съюз (ЕС) все още води в света: регулациите. Поставяйки стандарти за регулиране на сливанията, въглеродните емисии, неприкосновеността на данните и конкуренцията в онлайн търговията, ЕС сега иска да направи същото с изкуствения интелект (AI). През декември Европейската комисия представи всеобхватни регулации, които забраняват определени видове AI, строго регулират други и налагат огромни глоби на нарушителите. ЕК може да разследва отношенията на Microsoft с OpenAI като потенциални антиконкуренти. Никога преди твърдението „Америка въвежда иновации, Китай копира, Европа регулира“ не е улавяло толкова добре сравнителното предимство на всеки регион. Голяма част от регулациите на ЕС целят да защитят потребителите и конкуренцията от намесата на национални правителства. Има обаче сделка между защитата на потребителите и мотивите за печалба, която движи инвестициите и иновациите, а ЕС може би бърка тази сделка. За да запазят конкуренцията например, европейските регулатори се противопоставят на сливания, които оставят само шепа мобилни оператори на пазара. В резултат на това в Европа сега има 43 групи, управляващи 102 мобилни оператора, обслужващи население от 474 млн. души, докато САЩ имат три основни мрежи за население от 335 млн. души, посочва консултантът в телекомуникациите Джон Странд. Китай и Индия са дори по-концентрирани. В резултат на това европейските мобилни оператори плащат една трета от това, което американците плащат. Но е и причина защо европейските телекоми инвестират само наполовина на клиент и мрежите им са съизмеримо по-лоши, казва Странд. Това има косвени ефекти върху европейския технологичен сектор. Продажбите на шведския производител на телекомуникационно оборудване Ericsson в Европа страдат отчасти заради факта, че много оператори са твърде малки и нерентабилни, за да преминат към най-новите 5G мрежи. „Европа даде приоритет на по-краткосрочните ниски потребителски цени за сметка на качествената инфраструктура“, каза главният изпълнителен директор Бйоре Екхолм в Давос по-рано този месец. Разбира се, икономиката на Европа се представя по-слабо поради много причини, от демография до енергийни разходи, не само заради регулациите. Американските регулатори са склонни да действат въз основа на доказателства за вреда, докато Европа действа въз основа предпазливост, която може да задуши иновациите още при зараждането им. От 2018 г. Общият регламент за защита на данните в Европа, или GDPR, наложи строги изисквания за събирането и използването на лични данни от сайтовете с глоби до 4% от световните продажби. Проучване на Университета на Мериленд установява, че това е потиснало европейските инвестиции в рисков капитал в сравнение със САЩ през следващите две години. Инвеститорите може да са избягвали бизнес модели, които не са в съответствие с GDPR или са по-малко ценни поради GDPR. Историята може би е напът да се повтори с AI. От 2021 г. насам сделките с рисков капитал, свързани с AI, са привлекли 44 млрд. долара в Европа, което е приблизително равно на сумата в Китай, но само една четвърт от тази в САЩ, по данни на PitchBook, и разликата расте. Проучване McKinsey Global Institute отбеляза, че вътрешният пазар на Европа е по-голям от китайския и почти толкова голям, колкото този на САЩ. Но когато сравнява компании с приходи от над 1 млрд. долара, компаниите в САЩ са похарчили 80% повече за научноизследователска и развойна дейност, постигнали са с 30% по-висока възвръщаемост на капитала и с 1,3 пр.п. по-бърз растеж на приходите. Тъй като САЩ и Китай влагат повече средства в технологичното си състезание, Европа рискува да изостане още повече. Китай харчи 2% до 5% от БВП за индустриална политика – подкрепа на сектори, считани за стратегически – в сравнение с 1% в Европа, казват от McKinsey. През декември Брюксел одобри до 1,3 млрд. долара помощ за осем години за научноизследователска и развойна дейност, свързана с облачните изчисления, но това е само 4% от това, което облачното подразделение на Amazon инвестира за една година, отбелязат от McKinsey. Ако Европа ще се конкурира със САЩ и Китай, ще трябва да преосмисли своя баланс между регулиране и иновации. Както германският министър на икономиката Роберт Хабек отбеляза миналата есен: „Ако Европа има най-доброто регулиране, но няма европейски компании, ние не сме спечелили много“.

Най-голямата система за съхранение на енергия започна активна работа в САЩ преди дни. Проектът Edwards & Sanborn (E&S) е с мощност от 3287 МВтч за съхранение. Инсталираните батерии са на LG Chem, Samsung и BYD.  Дължината на кабелите е от порядъка на 98 мили MV кабел (157,72 километра) и над 361  мили кабел DC Wire (580,97 километра, DC кабелите са проектирани да предават електрическа енергия под формата на постоянен ток). Огромната система за съхранение допълва слънчева електроцентрала с капацитет от 875 МВт, състояща се от 1,9+ млн. фотоволтаични панели на американския производител First Solar. Хибридната централа е разположена на площ от 4660 акра в пустинята Мохаве в Калифорния. Тя снабдява с електроенергия град Сан Хосе, доставяйки електроенергия на крайни потребители и компании като Southern California Edison, Pacific Gas & Electric Co., Clean Power Alliance, Starbucks. За строителството на проекта Edwards & Sanborn за слънчева енергия и съхранение на енергия, стартирало през 2021 г. Terra-Gen избра Mortenson като изпълнител на инженеринга, доставките и строителството (EPC).  Плановете са в бъдеще проектът да бъде разширен с добавяне на 2000 МВт слънчеви мощности и допълнителни батерии. Това е най-голямата слънчева система за съхранение на енергия в света засега. Друг голям проект, който се изгражда в Калифорния е в района на Moss Landing, който се осъществява от енергийната компания Vistra. Той трябва да е с обща мощност от 1500 МВтч. Досега са въведени в експлоатация 750 МВт/3000 МВтч.

Преките германски инвестиции в Китай са нараснали с 4,3% до рекордните €11,9 милиарда миналата година и са се увеличили и като дял от общите инвестиции на страната в чужбина, показват официални данни на Bundesbank, анализирани от института IW. Данните подчертават опасенията, че германските фирми продължават да инвестират сериозно в Китай въпреки молбите на правителството към тях да намалят експозицията си и рязкото намаляване на инвестиционните гаранции за страната. Германските компании са инвестирали толкова много в Китай през последните 3 години, колкото през предходните 6 години, според доклада на института IW, получен ексклузивно от Ройтерс. Все пак германските инвестиции в Китай през последните 4 години са финансирани изцяло от реинвестираната печалба, а компаниите са изтеглили капитал, рисувайки по-нюансирана картина. Делът на германските фирми, които напускат китайския пазар или обмислят да го направят, се е удвоил до 9% през последните 4 години, установява проучване на Германската търговска камара в Китай, публикувано миналия месец. Като цяло през 2023 г. германските преки чуждестранни инвестиции намаляват до €116 млрд. от около €170 млрд. през 2022 г., тъй като най-голямата икономика в Европа беше на ръба на рецесията, се казва в доклада на IW. През миналата година инвестициите в Китай като дял от общите инвестиции на Германия в чужбина се повишават до 10,3%, най-високото ниво от 2014 г., докато германските преки инвестиции на други места в Азия са в застой на около 8%. Германия е изправена пред дилема. Въпреки че иска да намали експозицията си към Китай, страната остава най-важният ѝ търговски партньор за осма поредна година през 2023 г., според предварителните данни на статистическата служба.