Инфлацията стопи парите за втора пенсия, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) и на Националния статистически институт. На 1 юли 2024 г. се навършиха точно 20 години откакто КФН дава данни за доходността на частните пенсионни фондове. Оказва се, че за този период доходността на различните универсални пенсионни фондове е в границите от 65,2% до 125%. А инфлацията за същия период е 126,5%. Оказва се, че нито един от универсалните пенсионни фондове, в които задължително са осигурени работещите хора, родени след края на 1959 г., няма доходност за 20 години, която да надвишава инфлацията. Така реално покупателната способност на парите, които преди 20 години са внесени за пенсии, е намаляла. При доброволните пенсионни фондове ситуацията е малко по-различна. От опериращите на пазара в страната 10 пенсионни фонда, само седем работят от над 20 години. Тяхната доходност е в по-широки граници от доходността на универсалните пенсионни фондове и е между 22,6% и 147,6%. Но само доходността на два от фондовете надвишава размера на инфлацията за 20-годишния период. Две от пенсионните дружества на пазара в страната нямат 20-годишна история, но може да видим каква е доходността им за период от 10 години - от 1 юли 2014 г. до 1 юли 2024 г. Тези две пенсионни дружества управляват и доброволен и универсален пенсионен фонд. Двата универсални пенсионни фонда имат доходност от съответно 29,7% и 22,4% за 10 години. А двата доброволни пенсионни фонда са реализирали доходност от 42,8% и 29%. А инфлацията за същия 10-годишен период е 45,4%. Сред причините доходността на фондовете да е по-ниска от инфлацията е догонващия характер на икономиката на страната ни и това, че цените растат, за да се доближат до средните за държавите от ЕС. Средната натрупана сума на един осигурен в универсалните пенсионни фондове е 6910 лв., показват последните данни на КФН. Тези пари са достатъчни за изплащането на сегашната минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 580,57 лв. в продължение на една година. На фона на тези резултати частните пенсионни фондове искат да управляват повече пари и вноските за втора пенсия да бъдат увеличени.

Строителството в България се увеличава с 2,9% през юни 2024 г., в сравнение с същия период на миналата година. За същия период увеличението в еврозоната е с 1,7% и с 1,4% в ЕС, според оценки на статистическата служба на Европейския съюз Евростат. На месечна база в България е отчетен лек спад през юни от 1,2% на месечна база. Сред държавите членки, за които има данни, най-високите месечни увеличения на производството в строителството са регистрирани в Португалия (+3,2%), Румъния (+2,6%) и Франция (+1,7%). Най-голям спад се наблюдава в Словения (-9,1%), Унгария (-6,4%) и Полша (-2,1%). През май 2024 г. производството в строителството е спаднало с 0,9% в еврозоната и с 1,1% в ЕС. През юни 2024 г. в сравнение с юни 2023 г. производството в строителството нараства с 1,0% в еврозоната и намалява с 0,1% в ЕС. Сред държавите членки, за които има налични данни, най-големият годишен спад на производството в строителството е регистриран в Словения (-19%), Чехия (-10,2%) и Швеция (-9,0%). Най-голямо увеличение се наблюдава в Испания (+4,8%) и Португалия (+2,7%).

Дълговете на държавните болници в България достигат 640 млн. лв. към края на второто тримесечие на тази година, което е общо увеличение с 16 млн. лв. спрямо предишното тримесечие. Дълговете на държавните клиники нарастват с 20.3 млн. лв., като при областните болници има дори намаление от 4 млн. Източник на средно 90% от приходите на всяка болница са парите, получени за дейност по клинични пътеки от здравната каса. Държавните болници получават субсидии за капиталови разходи от самото здравно министерство и по европрограми. С най-големи задължения, логично, са най-големите държавни болници, като първа продължава да бъде спешната болница "Пирогов", която дължи над 64 млн. лв., но пък редовно обслужва дълговете си. Болницата е увеличила дейността си и приетите пациенти в сравнение с второто тримесечие на миналата година. Общо 61% от приходите й отиват за заплати. Пернишката областна болница изплаща като заплати 78% от приходите си. Подобен процент дава и една от болниците в не много добро финансово състояние - областната болница в Ловеч, както и видинската областна болница. На второ място по задължения е държавни болници в столицата - "Александровска", която дължи 62.7 млн. лв. В сравнение със същия период на миналата година нейните общи и просрочени задължения нарастват. Болницата получи разрешение за кредит за стабилизиране на състоянието си и разплащане с кредиторите в размер на 35 млн. лв., но заемът явно не е помогнал особено. На трето място сред лечебните заведения с най-много задължения е най-голямата държавна болница - университетската "Св. Георги" - Пловдив. Сред болниците с най-големи задължения като процент от приходите е санаториумът в Котел, който в момента държавата се опитва да оздравява и спаси от фалит. На второ място е детската болница "Проф. Иван Митев" в София, като в случая става въпрос за покупка на нова апаратура, която се очаква да донесе големи приходи. Болницата в Ловеч, която следва в класацията, обаче не е от тези в добро финансово здраве. Болница "Лозенец" (бившата Правителствена) продължава да води класацията на държавна болница с най-големи просрочени задължения. Освен традиционните присъстващи в класацията на болници с просрочия попада и "Майчин дом" - София, който до миналата година нямаше забавени задължения към доставчици и партньори. Просрочията се случват на фона на това, че броят на пациентите е нараснал с 200 души до 6555, а броят на лекарите и акушерките е намалял с десетина души.

Българската държава, чрез „Летище София“ ЕАД е придобила акциите (58.05%) на „БК Проджект“ ЕООД в „Летище Пловдив“ АД. Така към момента основен акционер в „Летище Пловдив“ АД, което е собственик на перона на летището, е българската държава чрез своите еднолични дружества „Летище Пловдив“ ЕАД и „Летище София“ ЕАД“, съобщава Министерството на транспорта. Летище Пловдив е второто най-голямо летище на територията на страната ни и неговото развитие и инвестиции в летищната инфраструктура съществено ще допринесат за подобряване на съществуващите и установяване на нови бизнеси в региона. Източник: plovdiv-press

Бившата централа на Alphabank на столичния бул. Цариградско шосе е продадена на Райчо Райчев - създател и изпълнителен директор на една от най-бързо растящите космически компании в Европа EnduroSat. Негов партньор в сделката е Петър Митев, съосновател и дългогодишен управител на Chaos, както и основател на "Биг Ориндж Фондация" фокусирана върху подобряване на образованието в България. Сградата е с разгърната застроена площ от малко над 17 000 кв. м и ще бъде използвана от компанията за собствени нужди.

Чешката компания Skoda се оказва единственият кандидат за доставката на нови влакове за метрото в София. Търгът на стойност 140 милиона лева без ДДС бе стартиран от общинското дружество "Метрополитен" в началото на юни, като се очаква доставката на още осем мотриси. Компанията е собственост на чешката група PPF, която у нас притежава телекома "Йетел" и медийната група бТВ. За да се гарантира бъдещото ефективно функциониране на първа, втора и четвърта линии, се предвижда пуска на новата станция да съвпадне с доставката на новите влакове, обясняват от общинското дружество. Консорциум с участието на "Шкода Транспортейшън" и "Шкода Вагонка" са подали оферта, но ценовото им предложение все още не е ясно. Ако офертата на дружеството бъде одобрена, компанията ще достави общо 16 метровлака за подземната градска железница на българската столица. Закупените нови чешки 8 мотриси трябва да обслужват първа, втора и четвърта линии на метрото в София. Те ще са допълнение към договорените през 2023 година 16 метровлака, доставени от Skoda и Siemens Mobility. През последните две години пътниците в софийското метрото се увеличиха с над 20%, като съществуващите линии се разширяват. Стойността на влаковете, съгласно проведената открита обществена поръчка, възлиза на 68,5 милиона евро, а срокът на договора е 3 години: 2023 - 2026 година.

Пловдивската „Хъс инвест“ започва строителството на ваканционен комплекс ANTEA BEACH RESORT в местността Аклади, в близост с нос Червенка, на прочутия „Царски" плаж между Черноморец - на север, и Созопол - на юг. Комплексът включва вили, редови къщи и многофамилни жилищни сгради. Инвеститорът „Хъс инвест“ е възложил менажирането на проекта на „Хъс Естейт“. В комплекса ще има и многофамилни сгради, които разполагат с тристайни и четиристайни апартаменти. Те се предлагат изцяло обзаведени до ключ с модерен Ваканционният комплекс за постоянно обитаване е разположен върху 200 000 кв. м, в него ще има спортен комплекс, басейни, спортни и детски площадки, ресторанти, медицински център, търговска зона и над 130 000 кв. м зелени площи. За достъп до всяка сграда е проектирана вътрешна мрежа от автомобилни и пешеходни връзки.

Завод за производството на соларни панели и клетки трябва да бъде построен в старозагорското село Еленино. Това предвижда одобрен от правителството меморандум между Министерския съвет и компанията „Смарт Солар Технолоджис" АД. Проектът предвижда изграждане на нов завод за производство на соларни панели и клетки. Размерът на инвестицията, като дълготрайни материални и нематериални активи, възлиза на 240 000 000 лв. Предвижда се да бъдат разкрити 812 нови работни места. Произведената в предприятието продукция ще бъде предназначена основно за износ на европейските пазари - в Германия, Холандия, Италия и Австрия. В компанията има участие и държавния "Фонд мениджър на финансови инструменти".

Израелският фармацевтичен гигант „Тева Фармасютикълс“ продължава да инвестира в икономическото развитие на България и региона. Компанията е лидер на фармацевтичния пазар в Израел, една от най-големите световни генерични компании и сред лидерите на българския фармацевтичен пазар. Всеки ден, Тева осигурява лекарства на около 200 милиона души по света. Тева е най-големият фармацевтичен производител в България; най-големият работодател в тази индустрия; с най-богато продуктово портфолио, покриващо социално-значими заболявания. Тази година заводът в Дупница отбелязва своя 70-годишен юбилей с новата производствена мощност, която представлява инвестиция от 42 милиона щатски долара. Заводът в Дупница е оборудван с най-съвременни технологии, които гарантират производството на висококачествени лекарства, които достигат до над 60 пазара по света.

Общото нетно производство на електроенергия в страните от ОИСР през месец май 2024 г. възлиза на 854,4 TWh, което е с 3,7% повече в сравнение със същия месец на миналата година, сочи месечната статистика на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Това цялостно увеличение се дължи на силно производство от възобновяеми източници (+6,6% на годишна база), дължащо се основно на слънчевата енергия, при която се отчита повишение с 19,7% на годишна база и, в по-малка степен, от вятърна енергия (+5,8% на годишна база). Производството на водноелектрическа енергия остава в съответствие с нивата от предходната година (-0,2% на годишна база), тъй като по-ниското производство в в страните от ОИСР от Северна и Южна Америка (-11,6% на годишна база) и в тези от Азия-Океания (-9,3% на годишна база) е компенсирано от значително възстановяване на страните от ОИСР в Европа (+16,8% на годишна база). Делът на възобновяемите източници в електроенергийния микс (на държавите от  ОИСР ) се установи на 39,4%, което е с един процентен пункт повече в сравнение с май 2023 г. Производството на електроенергия от изкопаеми източници нарасна леко с 0,5% на годишна база, отбелязват в статистиката си от МАЕ. Наистина намаленото производство на електроенергия от изкопаеми горива в страните от ОИСР в Европа  (-11,4% на годишна база) и в Азия-Океания  (-5,5% на годишна база) е компенсирано от значителното увеличение в Америка (+6,6% на годишна база). В този регион скокът в производството на електроенергия, базирано на изкопаеми горива, се дължи най-вече на увеличената зависимост от централи, работещи с природен газ (+6,9% на годишна база). Като цяло изкопаемите горива осигуряват 43,4% от общото производство на електроенергия в страните от ОИСР през май 2024 г., което е спад с 1,4 процентни пункта в сравнение със същия месец на миналата година, се казва в месечния статистически преглед. Производството на електроенергия от ядрена енергия се е увеличило с 5,5% на годишна база, като положителни тенденции са регистрирани във всички региони на страните от ОИСР. По-специално, производството на ядрена енергия е нараснало с 14,1% в страните от ОИСР от Азия-Океания, с 5,5% на годишна база, в тези от Европа и с 3,1% в тези от Америка. Делът на ядрената енергия в електроенергийния микс на държавите от ОИСР остава стабилен на 16,7%. При страните от ОИСР от Европа общата нетна електроенергия достига през месец май 2024 г. 266,4 TWh, отбелязвайки увеличение от 3,0% в сравнение с май 2023 г. Въпреки спада в производството на електроенергия от горива (-11,4% на годишна база), това намаление е компенсирано от значителен ръст в производството на електроенергия от възобновяеми източници (+9,6% на годишна база) и ядрена енергия (+5,5% на годишна база). Ръстът при възобновяемите енергийни източници се дължи главно на увеличаването на производството на слънчева електроенергия (+18,3% на годишна база) и хидроенергия (+16,8% на годишна база). Слънчевото производство достигна рекордно висок дял от 14,9% в електроенергийния микс, докато водноелектрическата енергия се възстанови от условията на суша, които значително намалиха производството през предходната година.

През 2024 г. цените на златото скочиха с почти 20%, водени от значителни покупки на централните банки, силното потребителско търсене в Китай и повишения интерес към активи-убежища поради геополитическа несигурност. В тази връзка изданието Visual Capitalist ранкира първите 10 държави по общи златни резерви (в тонове) към май 2024 г. Данните са от Световния съвет по златото. Страната с най-много злато е Съединените щати, притежаващи 8133 тона, оценени на 628 милиарда долара. Половината от резервите на страната се съхраняват в хранилището на кюлчета на Съединените щати, известно като Форт Нокс  в Кентъки. Германия е на второ място с 3351 тона, следвана от Италия с 2452 тона. По-голямата част от световното злато се държи от централни банки, които поддържат тези резерви поради тяхната безопасност, ликвидност и характеристики на възвръщаемост. Тези институции притежават приблизително една пета от цялото злато, добито през цялата история. През първата половина на 2024 г. централните банки са закупили 483 тона злато, поставяйки нов рекорд. Турция е най-големият купувач на злато през първата половина на тази година, придобивайки общо 45 тона. Индия се класира на второ място, закупувайки общо 37 тона злато през първите шест месеца. Традиционно водещ купувач, Китай наскоро забави покупките на злато, спирайки ги през май и юни. Преди това Китайската централна банка увеличаваше златните си резерви в продължение на 18 последователни месеца. Икономически Живот

Търговският баланс на Япония се върна отново на червено през юли, тъй като поскъпването на йената напоследък помрачава перспективите за износа на страната, съобщава Wall Street Journal. Япония отчете търговски дефицит от 621,8 млрд. йени (4,3 млрд. долара) за юли. Това следва излишък от 224 млрд. йени през юни, показват данни на Министерството на финансите в сряда. За сравнение, икономистите, анкетирани от доставчика на данни Quick, очакваха дефицит от 359,1 млрд. йени. През юли износът е нараснал с 10,3% спрямо предходната година благодарение на търсенето, свързано с чипове, което е по-бързо от увеличението от 5,4% през юни. Нарастването на вноса обаче, от 16,6%, изпреварва ръста на износа поради търсенето на лекарства и телефони, показват данните на Министерството на финансите. Възстановяването на вътрешното търсене на фона на нарастващите заплати е допринесло за силата на вноса, казват икономисти. По-високите разходи за внос, надути отчасти от слабата йена, оставят търговския баланс на страната на червено през последните години, тъй като Япония зависи до голяма степен от вноса на продукти, включително храни и енергоносители. Икономисти казват, че страната е напът да отчете още една година с годишен търговски дефицит. В същото време всяко устойчиво възстановяване на износа може да е бавно поради несигурността относно глобалните икономически перспективи. През юли износът на Япония за САЩ и Китай показа стабилен ръст, но доставките за Европа са спаднали с 5,3% спрямо година по-рано. По-силната йена намалява конкурентоспособността на японските износители, тъй като продуктите им стават относително по-скъпи в чужбина. Йената поскъпна рязко спрямо долара през последния месец, след като Японската централна банка повиши основните лихви в края на юли и с нарастването на очакванията, че Федералният резерв скоро ще намали своите лихви.